Решение по дело №135/2023 на Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Кърджали, 10.01.2024 г.

В ИМЕ­ТО НА НА­РО­ДА

Административен съд - Кърджали в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета  година в състав:

                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ

                                             ЧЛЕНОВЕ: АЙГЮЛ ШЕФКИ

                                                              МАРИЯ БОЖКОВА

при  секретаря Мариана Кадиева и при участието на прокурор Делчева от Окръжна прокуратура-Кърджали,  като разгледа докладваното от съдия Шефки канд  № 135/2023 г. по описа на КАС, и за да се произнесе  взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Р.В.Б. от *** срещу Решение №63/18.07.2023 г., постановено  по анд №115/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград. В жалбата се твърди  незаконосъобразност на оспореното решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Касаторът счита, че по аргумент от чл.189, ал.4 ЗДвП, вр с §6, т.65, б.“б“ ДР ЗДвП и ТР №1/2014 г. на ВАС, при нарушения на скоростта, установени с мобилни АТСС,  следва административнонаказателната отговорност да се реализира по реда и условията на ЗАНН, чрез съставяне на АУАН и издаване на НП. Иска отмяна на обжалваното решение, като вместо него се постанови друго, с което да се отмени изцяло издаденият ЕФ.

            Ответникът по касация – ОД на МВР - Кърджали, в писмено становище от пълномощник, намира жалбата за неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение в полза на ОД на МВР.

Представителят на Окръжна прокуратура–Кърджали дава становище за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на РС-Кърджали, с което е потвърден ЕФ, за описаното в него нарушение, е правилно и следва да се остави в сила.

Административният съд, след като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка с посочените в жалбата пороци на решението, както и по отношение на  указаните в чл.218, ал.2 от АПК, за спазването на които съдът следи служебно, констатира следното:

Касационната жалба е допустима - постъпила е в срок, и е подадена от надлежно легитимирано лице - страна по анд №115/2023 г. по описа на РС-Момчилград.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С процесното решение районният съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия ** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, с който на основание чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП, на Р.Б. е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв., за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП. В мотивите към решението си, районният съд е приел за установено, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.21, ал.2 ЗДвП. Приел също, че при съставянето на процесния електронен фиш били спазени всички изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, чрез посочване на: териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР-Кърджали/, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Нарушението било извършено извън населено място, а съгласно представеното по делото писмо рег. №11-00-36/09.12.2023 г. от Областно пътно управление, гр.Кърджали и протокол за използване на АТСС от 12.08.2022 г., на мястото на проверката е имало пътен знак В26 за ограничение на скоростта. Тъй като е отчетено превишение с 27 км/ч. на допустимата скорост за движение, правилно била  приложена санкционната разпоредба на чл.182, ал.2, т.3 от ЗДвП. При извършената служебна проверка, съдът не констатирал нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, които да съставляват основание за отмяна на оспорения ЕФ. Във връзка с измененията в ЗДвП, намерил за неоснователни възраженията на жалбоподателя, свързани с прилагане на Тълкувателно решение № 1/2014г. на ВАС. По горните съображения, стигнал до извода, че оспореният ЕФ е законосъобразен.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция приема за установено по делото, че на 12.08.2022 г., в 10:17 часа, на път **, км ***, ***, в посока от *** към ***, при въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта от 60 км/ч, касаторът е управлявал МПС с рег.№ ***, със скорост 87 км/ч., превишаваща разрешената с 27 км/ч., след приспадане на предвидената максимално допустимата грешка от 3 км/ч. Скоростта на автомобила е установена и заснета с автоматизирано техническо средство  ARH CAM S1 с №***. Горното деяние безспорно е извършено от касатора и представлява административно нарушение по чл. 21, ал.2 от ЗДвП.

Неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че при използваната в случая мобилна система за видеоконтрол, е следвало да се състави АУАН и издаде НП, както и за неправилно тълкуване на разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП. Настоящата инстанция споделя мотивите на районния съд относно приложението на чл.189, ал.4 ЗДвП, след измененията на текста с ДВ бр. 19 от 2015 г.; бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017г. и бр. 54 от 2017 г., като счита, че редакцията на текста, към момента на извършване на деянието – 12.08.2022 г., дава възможност за издаване на електронен фиш, в отсъствие на контролен орган и нарушител, за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, в т.ч. и с мобилна система за видеоконтрол.

С оглед изложеното и като се има предвид, че жалбоподателят не е представил доказателства, установяващи различна фактическа обстановка от описаната, правилно съдът е приел, че нарушението е безспорно установено и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът е анализирал обективно и точно събраните гласни и писмени доказателства и правилно е приложил закона. Правилно е и установеното от районния съд, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения.

При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК се установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което и въз основа на изложеното по-горе, ще следва да се остави в сила.

При този изход на спора, на основание чл.63д от ЗАНН, предвид заявеното от ответната страна искане, касаторът следва да заплати на ОДМВР - Кърджали, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Административният съд

 

                                                 Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №63/18.07.2023 г., постановено по анд №115/2023 г. по описа на Районен съд – Момчилград.

ОСЪЖДА Р.В.Б. от ***, ЕГН **********, да заплати на ОДМВР - Кърджали, с административен адрес: ***, деловодни разноски в размер на 80 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                   2.