О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И
Е
№
Град Тетевен, 20.02.2019
година.
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в
закрито заседание
На двадесети
февруари,
През две хиляди и деветнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ
Като разгледа докладваното ч.н.дело
№ 25 по описа на Районен съд-град Тетевен за 2019 година и за да се произнесе,взе
предвид следното:
Производство по чл.243,ал.5 от НПК.
Настоящето производство е образувано по жалба на В.М.М. *** постановление от 11.12.2018г на РП-Тетевен за прекратяване на наказателното производство по ДП №179/2018г по описа на РУ на МВР-Тетевен,водено срещу А С А от село Г,Лов.обл.,за престъпление по чл.129,ал.1 от НК.
Жалбодателят моли да бъде отменено постановлението като неправилно и незаконосъобразно и се върне делото за допълнително разследване.В жалбата се излага,че съд.-медицинска експертиза е следвало да се извърши след повторен преглед на пострадалия,като следва да бъде назначена повторна такава за изясняване механизма на причиняване и степента на увредата.В постановлението се кредитират показанията само на близките на Алекс Андреев,а това е недопустимо,с оглед тяхната заинтересованост от изхода на производството.Обявяването на деянието за извършено при условията на чл.12,ал.1 от НК противоречи на практиката на ВКС.В хода на досъдебното производство не е извършено всестранно и задълбочено разследване на фактите и обстоятелствата,включени в предмета на доказване по смисъла на чл.102 от НПК.Не са извършени очни ставки между жалбодателя и другите участници в ситуацията и не е изяснена ситуацията от обективна и субективна страна.Не са разпитани посочени в жалбата лица.Не са му предявени материалите от разследването.
В предвид данните за момента на връчване на постановлението на жалбодателя,съдът приема,че жалбата е подадена в срока по чл.243,ал.4 от НПК,както и от лице,което попада в кръга на визираните в чл.243,ал.4 от НПК,поради което намира,че жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна,в който смисъл следва да бъде отменено постановлението на прокуратурата за прекратяване на ДП №179/2018г по описа на РУ на МВР-Тетевен,поради следните съображения:
Досъдебното производство е образувано на 02.07.2018г за престъпление по чл.129,ал.1 от НК-причиняване на ххх в село Глогово средна телесна повреда на В.М.М.,изразяващо се в счупване на челюстта.
В хода на
разследването са разпитани пострадалото лице В.М.М.,като от отбелязването в
протокола за разпит по начина /Желая,Не
желая/ да бъдат предявени материалите на пострадалото лице,не става ясно
какво изявление същото е направило пред разследващия полицай,поради което може
да се формира извода за накърняване на неговите
права, съобразно чл. 75, ал.1 от НПК – да бъде информиран за хода на
наказателното производство, както и да прави искания, бележки и възражения.
Разпитани
са като свидетели майката на лицето,сочен за извършител на деянието в жалбата А
Е Й,вуйчото на това лице А Е А,соченият като извършител А С,лелята на сочения
за извършител И Е А,приятел на посоченото лице-Б Х М,който е давал двукратно
показания-по делегация и пред разследващия полицай,провеждащ разследването по
досъдебното производство,като при двата си разпита е изложил съвсем различна
фактическа обстановка в показанията си,като тези противоречия не са
преодолени/не е направен дори опит при разследването/посредством способите на
процесуалния закон. Разпитани са и двама полицейски служители.
При
разпитите си пострадалото лице,от една страна,а от друга останалите
свидетели-близки родственици и приятели на соеното като извършител лице А А,са
изложили различна фактическа обстановка,в т.ч. и като механизъм на причиняване
на увредите на жалбодателя.Противоречията в показанията не са отстранени
посредством провеждане на очна ставка между тези лица,съгласно чл.143 от НПК.
С
постановление от 26.10.2018г на А е
повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.129,ал.1 от НК,като същият
не е пожелал да даде обяснения по обвинението.
В заключението на назначената съд.-медицинска експертиза е посочен като механизъм на причиняване на увреждането-„удар с твърд тъп предмет в дясната половина на долната челюст и може да се получи по начин,съобщен от пострадалия“.
В мотивите на атакуваното постановление,прокурорът обаче приема,че това не е единствено възможния механизъм на причиняване на увреждането и второ,че същото не изключва съставомерният резултат да може да се получи както от удар с твърд предмет,така и от удар на лицето на пострадалия върху такъв!?!/т.е. по начина,съобщен единствено от близките на обвиняемото лице/.Приема се от прокурора,че експертното заключение не е задължително с оглед разпоредбата на чл.154,ал.1 от НПК.
Приемайки,че деянието е извършено по начина,съобщен от близките на пострадалото лице,прокурорът е формирал извода за наличие в случая на хипотезата на чл.12 от НК,като е прекратил наказателното производство по досъдебното производство и повдигнатото обвинение по чл.129,ал.1 от НК.
Съобразно изложената фактология настоящият решаващ състав намира, че в хода на досъдебното производство са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения, накърняващи правата на пострадалия от престъплението. Действията на разследващия орган и прокурора преди, по време и след предявяване на разследването са подборно регламенитарани в разпоредбите на чл. 226-230 и чл. 242-246 от НПК. Съществено е да се отбележи, че преди да реализира правомощията си съгласно чл. 242, ал. 1 от НПК, включително и да прекрати наказателното производство, прокурорът, следва да се убеди, че разследваното е проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, за да може съобразно критериите по чл. 14, ал.1 от НПК да формира вътрешното си убеждение и да го изложи в съответния по вид акт. Решаващият извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство поради липса на извършено престъпление с оглед наличие на хипотезата на чл.12,ал.1 от НК, е сторен в нарушение на принципа за разкриване на обективната истина, формулиран в чл. 13, ал. 1 НПК, с който е свързан принципът за оценка на доказателствените материали по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото - чл. 14, ал. 1 НПК.
Една от предпоставките,
гарантиращи, че разследването е проведено
законосъобразно, обективно, всестранно и пълно е съблюдаването на правата на
участниците в производството – обвиняемия и пострадалите от престъплението. Или
всяко нарушение на правата им ще доведе до липса на качествено и съобразно
правилата на НПК разследване, а оттам – и до опорочаване на формираното въз основа на такова разследване вътрешно
убеждение на прокурора. Казаното отнесено към разглеждания случай обосновава извод,
че разследването по досъдебно производство № 179/2018г на РУ МВР-Тетевен не е
проведено законосъобразно, обективно, всестранно и пълно, тъй като липсва
отбелязване от разследващия полицай на изявление на пострадалото лице,че не
желае да му се предявят материалите от разследването,респ. да бъдат информиран
за хода на разследването и да бъде призован за предявяване на материалите по
делото. Ето защо съдът прима,че този пропуск на разследващия полицай
е довел до накърняване правата на пострадалото лице,съобразно чл. 75,
ал.1 от НПК – да бъде информиран за хода на наказателното производство, както и
да прави искания, бележки и възражения.
На
следващо място: В показанията на двете групи свидетели-от една страна
пострадалото лицеи от друга близките и приятели на обвиняемото по досъдебното
производство лице, са налице съществени противоречия досежно описваната
фактическа обстановка,при която е извършено деянието,в т.ч. и механизма на
същото.Също така двукратно разпитаният свидетел Б Х М описва съвсем различна фактическа обстановка при разпитите
си-при единият ,че пострадалото лице било ударило шамар на приятеля му А,а при
другия че пострадалото лице нанесло удар с мотика върху тялото на майката на
обвиняемото лице!?! Не са предприети никакви
действия при разследването за отстраняване на тези съществени противоречия
посредством провеждане на очни ставки,съгласно чл.143 от НПК.
Ето
защо и само поради тези допуснати съществени нарушения на процесуалните правила
съдът приема,че проведеното разследване е в разрез с процесуалните изисквания,
доколкото прокурорът не е изпълнил задълженията си посочени в чл. 226, ал.2 от НПК и по този
начин е формирал вътрешното си убеждение при несъблюдаване
на критериите в чл. 14 от НПК. Това обстоятелство само по себе
си се явява абсолютно и
безусловно основание за отмяна на прокурорския
акт,поради което се обезсмисля произнасянето на съдебния състав относно
доказаността и съставомерността или не на обвинението по 129,ал.1 от НК,в т.ч. коментар на хипотезата
на чл.12,ал.1 от НК. И това е така, защото формирането на вътрешното убеждение
на прокурора относно значимите за правилния изход на делото факти е съществено
опорочено, а и преждевременно, доколкото е съществувала възможността
за пострадалия да направи възражения или искания за извършване на
допълнителни действия по разследването.
А
следващо място: Приетия в атакуваното постановление механизъм на причиняване на
телесното увреждане е в колизия с извода,формиран в заключението на
съд.-медицинската експертиза.Действително заключението не е задължително за
органите на досъдебното производство,съгласно чл.154,ал.1 от НПК,но съдът
приема,че прокурорът недостатъчно мотивирано е игнорирал извода досежно
механизма на причиняване на увредата или в разрез със задължението,посочено в
чл.154,ал.2 от НПК.В тази връзка съдът споделя съображения на жалбодателя за възлагане на допълнителна задача към
съд.-медицинската експертиза,която да изследва и възможността инкасираното
увреждане на пострадалото лице да бъде получено по начина,съобщен от близките
на обвиняемото лице-при падане на пострадалия върху твърд предмет.
Освен
изложеното и независимо от формирания извод,че допуснатите процесуални нарушени
на досъденото производство налагат отмяна на атакуваното постановление,без
произнисане от съда досежно съставомерността на деянието,респ.хипотезата на
чл.12 от НК:
Дори
при приетия от прокурора механизъм на причиняване на телесното увреждане,съдът
приема за несъобразен със съдената
практика и конкретиката на случая,извода на прокурора за наличие хипотезата на
чл.12,ал.1 от НК.
Съдебната практика е категорична, че при решаване на въпроса за това дали защитата е била в рамките на необходимите предели, следва да се изходи от цялостната оценка на всички обстоятелства, отнасящи се до характера и опасността на нападението, интензивността, възрастта, силата на нападателя и нападнатия, взаимоотношенията, мястото и времето когато се упражнява насилието, т.е. трябва да се съобразят всички факти, които да са от естество да повлияят реално на съотношението между силата на нападателя и защитаващия се /вж.Р. № 295 /1983г., ІІ-ро н.о. ВС/. В друго Решение № 346 /2010г. на ВКС, ІІ-ро н.о. се приема, че освен тези обстоятелства следва да се има предвид и степента на опасност, застрашаваща нападнатия, силата и възможностите на нападнатия за отбрана, както и средствата за нападение и защита.
Въз основана събраните по досъдебното производство доказателства съдът намира,че не би могло да се приеме за обоснована липсата на съответствие в пълен обем между защитата и характера на реалната опасност от нападението на пострадалия. Поради което не може да се приеме, че целта на обвиняемото лице е била само да отблъсне нападението. За да бъде отблъснато нападението срещу пострадалия са могли да бъдат използвани същите средства, но с по-малка сила, съответстваща на опасността да бъде увредено здравето или живота на пострадалия/според част от гласните доказателства,на които пострадалият бил ударил шамар/ или на неговата майка/според останалите показания,съгласно които пострадалият бил ударил с мотика майката на обвиняемото лице/. В случая съответна защита би била парирането на евентуален удар чрез хващане на ръката, извиване на ръцете или по друг начин, респ. един удар, нанесен с по-малка сила, така че да бъде избегната възможността, при посочената обстановка, време и място,пострадалият да падне и да си удари главата/в случай,че след отстраняване на съществените противоречия в гласните доказателства се стигне до извода за механизъм на причиняване на увреждането,прието и от прокурора в обжалваното постановление/. Законът предоставя правото на гражданите за отблъскване на нападението само срещу задължението им за причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Както е
разяснено в ППВС № 12 /73г. ,т.7., когато защитата, с оглед определящите
съответствието между нападението и защитата обстоятелства като интензивност на
нападението, начин и средства, с които се извършва, място и време, където е
упражнено насилието и др., надхвърля необходимото за отблъскване на
нападението, е налице явно несъответствие, определящо същото като превишаване
пределите на неизбежната отбрана. Такова деяние е неправомерно и неговата обществена опасност не се изключва.
В този случай деецът не може да се позовава на неизбежна отбрана.
На
основание изложените съображения обжалваното постановление следва да бъде отменено,като
незаконосъобразно,а делото следва да бъде върнато на прокуратурата, с указания
относно приложението на закона,посочени по-горе в обстоятелствената част на
определението.
В предвид горното и на основание чл.243,ал.6,т.3 от НПК,съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА,като незаконосъобразно,ПОСТАНОВЛЕНИЕ на Районна Прокуратура-град Тетевен от 11.12.2018г за прекратяване на наказателното производство по ДП № 179/2018г по описа на РУ на МВР-Тетевен,водено за престъпление по чл.129,ал.1 от НК.
Връща делото на Районна Прокуратура-град Тетевен с указания за приложението на закона,посочени в обстоятелствената част на настоящето определение и поради допуснати съществени процесуални нарушения,довели до ограничаване на правата на пострадалото лице,както и нарушения на чл.13 и чл.14 от НПК,за взимане от прокурора и разследващите органи на всички мерки за обективно,всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото,ръководейки се от закона и за осигуряване разкриване на обективната истина
Определението може да се протестира от прокурора и да се обжалва от обвиняемия,от неговия защитник или от пострадалия,пред Окръжен съд-Ловеч,в седмодневен срок от съобщаването му на посочените лица.
Да се връчи определението на жалбодателя В.М.М.,***,на А С А от село Г,Лов.обл.-обвиняем по ДП №179/2018г и на неговия защитник адвокат Г-ЛАК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: