Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О
Р Е Ш Е Н И Е
№….........../24.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на тридесети септември през две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 2759 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен от „Д.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,
срещу З. „А.” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, осъдителен
иск с правно основание чл. 86, ал. 1
във вр. чл. 99 ЗЗД за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 513,89 лв.
за обезщетение за забава, начислено за периода
от 02.10.2017 г. до 23.05.2018 г. върху главницата от 7905,70 лв.,
представляваща присъдено с влязло в сила решение по гр.д. № 7596/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна застрахователно обезщетение по застрахователна
претенция № 13017030107520 за причинени щети на товарен автомобил Ауди А7, Sportback, с peг. № ***,
настъпили на 24.09.2017 г. в гр. Варна, на ул. „Македония“ пред № 10, покрити
по договор за комбинирана застрахователна полица № ********** за застраховки „Каско“ и „Злополука“ № 66003950661 от 31.03.2015 г., като
вземанията по застрахователната претенция са прехвърлени от застрахованото лице
– „Порше лизинг БГ“ ЕООД, на ищеца с договор за цесия
от 16.10.2017 г.
Съобщението по чл. 131 ГПК е редовно връчено на ответника на 22.03.2019 г.,
като в указания едномесечен срок, изтекъл на 22.04.2019 г., по делото не е
депозиран писмен отговор на исковата молба.
Първото по делото
заседание е проведено на 30.09.2019 г., като редовно призованият ответник не е
изпратил представител. Същият не е направил и искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие. Ищецът своевременно е формулирал искане за постановяване на
неприсъствено решение.
От приложените по
делото книжа се установява, че на ответника двукратно са дадени указания за
последиците от неспазване на срока за отговор на исковата молба, както и от
неявяването му в открито съдебно заседание (с разпореждане на л. 28 и
определение на л. 31 от делото).
Ищецът е основал исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
договор за цесия от 16.10.2017 г. „Порше лизинг БГ“
ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество „Д.“ ЕООД
всички права на застрахования, породени от застрахователна щета №
13017030107520 по застрахователна полица № **********, сключена със ЗАД „А.“
АД. На 31.03.2015 г. между „П.И.Б. БГ" ЕООД и ответника е сключена
комбинирана застрахователна полица № ********** за застраховки Каско и Злополука, с обект на застраховане товарен
автомобил Ауди А7, Sportback, с per.
№ ***. Същият автомобил е предмет на тристранно споразумение към договор за
финансов лизинг №11525/09.03.2015г. с „Порше лизинг
БГ“ ЕООД, в качеството му на прехвърлител, и ищцовото дружество, в качеството му на поемател.
Съобразно договор за поръчка от 27.05.2016 г., сключен между поемателя и „П.И.Б. БГ ЕООД, последният е упълномощен да
сключва, подържа и изменя договори за застраховка Каско
и Гражданска отговорност на лизинговия автомобил. На 24.09.2016 г. Д.П.А.,
служител на ищеца, е паркирал застрахования автомобил в гр. Варна, до № 10 на
ул. „Македония“, където неизвестно лице е извършило кражба на две решетки, два
фара за мъгла и два датчика за круиз контрол на
автомобила. След като констатирал това, водачът е сигнализирал в полицията,
като служители на Първо РУ при ОД на МВР – гр. Варна са направили оглед на
място и издали удостоверение за констатираните от тях щети, въз основа на което
е образувано ДП № 2131 от 2017 г. по описа на РП-Варна, спряно на 05.12.2017 г.
поради неразкриване на извършителя на престъплението. За настъпилото
застрахователно събитие е уведомен и застрахователят, при който е заведена
застрахователна претенция под № 13017030107520/24.09.2017 г. Служители на
ответното дружество са извършили оглед на автомобила и съставили опис -
заключение за констатираните щети по автомобила, в който било отразено, че
липсват следните части: решетка на десен фар за мъгла, фар десен за мъгла,
датчик за круиз контрол, решетка на ляв фар за мъгла,
фар ляв за мъгла, датчик за круиз контрол ляв. На
02.10.2017 г. застрахователят е отказал да заплати застрахователно обезщетение
за настъпилото застрахователно събитие, на основание т. 16.1 от Общите условия,
поради което ищецът е завел иск срещу него, като с влязло в сила решение № 5204
от 17.12.2018 г., постановено по гр.д. № 7596/2018 г. по описа на Районен съд –
Варна ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 7905,70 лв. като
застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно събитие, ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба – 23.05.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението. Върху присъденото застрахователно
обезщетение застрахователят дължи и обезщетение за забава за периода от
02.10.2017 г. (датата, на която е постановен отказ по застрахователната
претенция) до 23.05.2018 г. (датата на исковата молба по предявения иск за
застрахователно обезщетение) в размер на 513,89 лв.
Ответникът не е оспорил така изложените твърдения. Отделно от това, за
обстоятелствата, формиращи елементите на правопораждащия съдебно предявеното
вземане фактически състав, ищецът е представил писмени доказателствени
средства, които съответстват на наведените твърдения. Преценени в тяхната съвкупност,
доказателствата обуславят извод за вероятна основателност на предявения иск.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че са
налице предпоставките, обективирани в разпоредбата на чл. 239 ГПК, поради което
и съдебно предявената претенция следва да бъде уважена с постановяване на
неприсъствено решение по делото срещу ответника.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид направеното искане, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени и направените по делото разноски в общ
размер на 350 лв., от които 50 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 30.09.2019 г., ведно с
отбелязване, че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой (л. 40).
Водим от горното,
на основание чл. 239, ал. 2 ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „З.а.д.А.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 513,89 лв. (петстотин и тринадесет лева и осемдесет и
девет стотинки) за обезщетение за забава, начислено за периода от
ОСЪЖДА „З.а.д.А.” АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „Д.“ ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***,, сумата от 350 лв. (триста и петдесет лева) за сторените по делото
съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК;
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: