№ 215
гр. гр. Добрич, 17.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Г. Дякова
Членове:Галина Д. Жечева
Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело №
20253200500415 по описа за 2025 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалби рег.№№ 3488/06.11.2024 год. и 992/24.03.2025 год. на Л. Н. Г., ЕГН
**********, от гр.В., ул.“*** срещу постановените по гр.д.№
20223240100544 по описа за 2022 година на Районен съд КаВ. решение №
118/15.10.2024 год. и допълващото го решение № 24 /18.02.2025 год. ,с които
са отхвърлени като неоснователни и недоказани предявените от Г. К. Г.
,ЕГН ********** ,от гр.В., ЖК ***, поч. 06.10.2023 год. и заместена от него
по реда на чл. 227 от ГПК срещу В. Н. Т., ЕГН ********** и В. В. Т. , ЕГН
**********, двамата с адрес гр.В., ЖК ***, искове по чл.26 ал.2, чл.17, ал.1
от ЗЗД и чл.87 ал.3 от ЗЗД за прогласяване нищожността на :1./ договор,
сключен с нотариален акт за продажба №20, том VІ, рег.№3612, дело №757 от
2004 год. на нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие РС КаВ., вписан
в СВ КаВ. вх.рег.№4316/01.09.2004 год., акт №139, том VІІ, дело №1933, с
който Г. К. Г. е продала на П. Н. Т. нива с площ от 34.556 дка, трета категория,
съставляваща имот №025030, местността „П.П.“, по плана за земеразделяне на
гр.Ш., за сумата 968 лева и 2./ договор ,сключен с нотариален акт №19, том
1
VІ, рег.№3611, дело 756 от 2004 год. на нотариус с рег.№*** на НК, район на
действие РС КаВ., вписан в СВ КаВ. с вх.рег. №4317/01.09.2004 год., акт
№140, том VІІ, дело №934, с който Г. Г. К. е продала на П. Н. Т. лозе с площ от
1,250 дка, съставляващо имот №030450, трета категория, в местността „Ш.л.“,
по плана за земеразделяне на гр.Ш., за сумата от 35 лева като привидни ,за
обявяване за действителни на прикритите договори за прехвърляне на
недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане и за разваляне на
прикритите договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение
за издръжка и гледане поради пълното им неизпълнение.
С доводи,че актовете са немотивирани и незаконосъобразни се
претендира отмяната им и уважаване на всички предявени искове ,както и
присъждане на сторени съдебно-деловодни разноски за две съдебни
инстанции.
При данни ,че обжалваните съдебни актове са били връчени на дати
30.10.2025 год. и 14.03.2025 год., жалби рег.№№ 3488/06.11.2024 год. и
992/24.03.2025 год. са подадени в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно
легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против
постановените решения, предвид разпоредените от последните негативни
последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е
процесуално допустима.
Въззиваемите страни В. Н. Т. и В. В. Т. , двамата от гр.В. считат,че
обжалваните решения не страдат от пороци,постановени са в съответствие с
доказателствата и закона,поради което настояват подадената срещу тях
неоснователни жалби да не бъдат уважавани.
Спорни между страните са въпросите дали декларацията от 09.09.2004
год. на Г. К. Г. е съставена на посочената в нея дата , има ли характера на “
обратно писмо“ или “начало на писмено доказателства“,което да разкрива
прикрит договор и какъв по вид-за дарение или алеаторен за издръжка и
гледане и да прави допустимо събирането на гласни доказателства;доказано
ли е по делото,че продажната цена по договорите от 2004 год. е била заплатена
или не,което да опорочи договорите до степен на недействителност;как
следва да бъдат ценени отношенията на близост между страните по
договорите за продажба ,разчитали на взаимната си подкрепа;полагани ли са
били грижи за прехвърлителката от приобретателката по договора, а след
2
нейната смърт от наследниците й и от кои от тях със или без съгласието на
продавача.
Обжалваните съдебни актове са постановени по заявени с искова молба
рег.№ 3827/15.12.2022 год. ,вписана в Службата по вписванията гр.КаВ. с
вх.рег.№ 234/14.02.2023 год.,АКТ № 36 т.І, искове на Г. К. Г.,ЕГН **********,
от гр.В.,ЖК“*** ,заместена в хода на производството по реда на чл.227 от ГПК
от Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр.В., ул.“*** срещу В. Н. Т., ЕГН **********
и В. В. Т. , ЕГН **********, двамата от гр.В., ЖК“ *** за прогласяване
нищожността на договори за покупко-продажба на земеделски имоти,като
сключени привидно за прикриване на договори за прехвърляне на имотите
срещу задължение за издръжка и гледане , разкриване на прикритите
съглашения и разваляне на алеаторните договори поради пълното им
неизпълнение, основани на твърдения ,че страните по договорите от дата
01.09.2004 год. са майка и дъщеря ,съответно ищцата и починалата й дъщеря
П. Н. Т.,а уговорената продажна цена от по 968 лв. и 35 лв. за нива с площ от
34.556 дка и лозе с площ от 1 .250 дка в землището на гр.Ш. била под
размера на данъчните оценки и пазарни цени на имотите ,както и не била
платена , тъй като разпорежданията били извършени с оглед полагане на
грижи и даване на издръжка в бъдеще от приобретателката на
прехвърлителката,което няколко дена след подписване на сделките на дата
09.09.2004 год. Г. К. Г. потвърдила в декларация,както и повторно в
декларация от дата 19.05.2022 год. ,с нотариална заверка на подписа й.Грижи
за прехвърлителката не били полагани или предоставените били в
обем,недостатъчен да водене на нормален и спокоен живот.За времето от
сключване на договорите през 2004 год. и до 2020 год. Г. К. Г. сама се
обслужвала ,пазарувала и грижила за домакинството си,а нуждите й от
храна,облекло,грижа за дома и здравето й били задоволявани епизодично и
непълно от дъщеря й ,която сама заболяла и заживявала през 2020 год. в дома
на майка си.Двете били в тежко здравословно състояние,взаимно се грижили
една за друга, а жилището и домакинството били в крайно лошо състояние .
След 2020 год. прехвърлителката се нуждаела от постоянни грижи,каквито
болната й дъщеря не била в състояние да й предостави до смъртта си през
лятото на 2021 год.
Ответниците В. Н. Т., ЕГН ********** и В. В. Т. , ЕГН **********,
двамата с адрес гр.В., ЖК *** са оспорили основателността на исковете с
3
подаден в срока и по реда на чл.131 от ГПК отговор рег.№ 1110/03.04.2023
год.,както и са оспорили всички наведени в исковата молба твърдения.Волята
на страните по оспорените договори била за прехвърляне собствеността на
земеделски имоти срещу цена,която била заплатена, а не срещу предоставяне
на издръжка и гледане; нито една от представените по делото декларации не
материализирала съдържателно изявление,свързано с привидността на
съгласието и изходящо от страната,на която симулацията се противопоставя,
вън от горното документите били антидатирани и създадени за целите на
настоящото производство, между страните по договорите съществувала силна
привързаност , топли и любящи взаимоотношения ,дълги години
прехвърлителката разчитала на помощта и грижите на своята дъщеря и
нейното семейство, а след смъртта й ответниците били освободени от
задълженията, вън от горното опитите им да ги изпълняват били осуетявани
от сина на ищцата Л. Г..
Въззивният съд след запознаване с материалите по делото и събраните
доказателства установи следната фактическа обстановка по претенциите:
С договор от дата 01.09.2004 год.,сключен с нотариален акт № 19 т.VІ
рег.№ 3611 дело № 756/2004 год. на нотариуса Й.П. с рег.№ *** на НК и район
на действие-КРС,вписан в Службата по вписванията гр.КаВ. с вх.рег.№
4317/01.09.2004 год.,АКТ № 140 т.VІІ дело 1934/2004 год., Г. К. Г. ,чрез
пълномощника си В. Н. Т. е продала на П. Н. Т. собствения си поземлен имот:
лозе с площ от 1.250 дка,трета категория, съставляващо имот № 030450,в
местността“Ш.л.“ по плана за земеразделяне на землището на гр.Ш. за сумата
от 35 лв., които продавачът е заявил ,че е получил напълно и в брой от
купувача преди подписване на договора.Данъчната оценка на имота е
посочена като възлизаща на сумата от 258.76 лв.
С договор от дата 01.09.2004 год.,сключен с нотариален акт № 20 т.VІ
рег.№ 3612 дело № 757/2004 год. на нотариуса Й.П. с рег.№ *** на НК и район
на действие-КРС,вписан в Службата по вписванията гр.КаВ. с вх.рег.№
4316/01.09.2004 год.,АКТ № 139 т.VІІ дело 1933/2004 год., Г. К. Г. ,чрез
пълномощника си В. Н. Т. е продала на П. Н. Т. собствения си поземлен
имот:нива с площ от 34.556 дка трета категория,съставляваща имот №
025030,в местността“П.П.“ по плана за земеразделяне на землището на гр.Ш.
за сумата от 968 лв., които продавачът е заявил ,че е получил напълно и в
4
брой от купувача преди подписване на договора.Данъчната оценка на имота е
посочена като възлизаща на сумата от 3 047.83 лв.
Освен посочените по-горе разпореждания със земеделски имоти, с
договор от дата 26.07. 2004 год. ,сключен с нотариален акт № 141 т.ІІ рег.№
2743 дело № 306/2004 год. на нотариуса С.С. с рег.№ *** на НК и район на
действие -ВРС , Г. К. Г. е продала на П. Н. Т. и апартамент в гр.В. ЖК“***
със застроена площ от 92.72 кв.м. с прилежащото му избено помещение ,както
и всички налични движими вещи в апартамента към момента на изповядване
на сделката съобразно приемо-предавателен протокол за обща цена от 29 500
лв., от които за апартамента 25 000 лв.,като продажната цена е била получена
от продавачката преди подписване на договора.Продавачката е запазила
пожизнено право на ползване на апартамента.
Г. К. Г. е декларирала писмено на дата 09.09.2004 год. ,че не е получила
пари по сделките,по които прехвърля на дъщеря си П. Н. Т. следните имоти:
по н.а.№ 141 т.2 рег.№ 2743 д.306/2004 год. на ВН ***-апартамент в гр.В. № 1
в ЖК“*** на първи етаж с площ от 92.72 кв.м.; по н.а.№ 09 т.6 рег.№ 3611
д.756/2004 год. на нотариус в гр.КаВ. №*** и по н.а. № 10 т.6 рег.№ 3612
д.756/2004 год. на същия нотариус-земеделски земи в землището на
гр.Ш.,местността“Ш.л.“ имот №030450 с площ от 1 .250 дка и в местността
“П.П.“ нива от 34.556 дка ,представляваща имот № 025030,последните две
сделки сключени чрез пълномощно.Волята й била да надари дъщеря си ,за да
се погрижи тя за нея и старините й.Съгласявала се на тези сделки поради
тежкото си заболяване,което я обездвижило.Записаните в нотариалните актове
цени на имотите са фиктивни и такива пари не била получавала от дъщеря
си.Подписала декларацията , за да се предпази от злоупотреба с добрата й
воля.Декларацията носи саморъчен подпис на Г. К. Г. .
С идентично съдържание е и декларацията на Г. К. Г. с рег.№ 3028 от
дата 19.05.2022 год. на И.М. ,нотариус с рег.№ *** на НК и район на действие-
ВРС, като е добавено ,че декларацията се подписва и за да служи като
доказателство,че сделките са фиктивни покупко-продажби,прикриващи
дарение. Подписът на декларатора е приет извън нотариалната кантора на
адрес в гр.В. ЖК“*** като отпечатък от палеца на дясната ръка поради
старост.
След като заключението на вещото лице М. Л. З. ,изготвило
5
първоначалната съдебнографологическа експертиза не е било прието от
съда,вещото лице Ц. М. Ц., изготвил назначената повторна съдебно-
криминалистическа експертиза за почерково изследване на документи е
посочил в заключение от дата 10.09.2024 год.,че подписът ,положен в
полето“декларатор“ в декларацията от дата 09.09.2004 год. е положен от Г. К.
Г..Поради липса на сравнителни образци от подписа й към този момент
(налични са само два текста “Г.Г.“ от нотариален акт и пълномощно от
26.07.2004 год. ,различни по строеж от подписа й) , не може да се извърши
сравнително изследване ,което да отговори на въпроса чрез почерково
сравнение,към кой момент е положен подписа в декларацията от 09.09.2004
год. Вещото лице е направило изследване на печатния текст,положения
подпис и хартията и от извършено сравнение по метода на стареене на
химикалните пасти е достигнал до извод за невъзможност документът –
декларация от 09.09.2024 год. да е съставен в периода 2004 год.,поради липса
на каквито и да било признаци за остаряване на химикалната
паста.Изследването по този метод сочи скорошно полагане на подписа-в
период в рамките на 1-4 години от изследването .
Свидетелката М.П.Н. е дала показания, че познава Г. Г. от 2021 год.,
когато е била наета от сина й да помага в домакинството и обслужването на Г..
Според свидетелката, в апартамента било много мръсно и занемарено.
Свидетелката й давала храна, лекарства, викала лекар, когато се наложи.
Свидетелката твърди, че Г. й казвала, че дъщеря й П. живеела при нея, преди
да почине, защото се разделила с мъжа си, а в последствие след като дъщеря й
починала, бравата била сменена от сина й Л. по настояване на Г..
Свидетелката К.Г.К., колежка и близка приятелка на П. твърди, че Г. и дъщеря
й са били в много добри отношения. Дъщеря й много добре се грижела за
майка си, дори пропускала училищните мероприятия, за да е при нея и да
отпразнуват заедно рождения ден на Г.. В тази връзка свидетелката твърди, че
П. и В. са полагали грижи за Г., а когато П. се пенсионирала, се преместили да
живеят при Г. , за да могат да се грижат по-добре за нея. След смъртта на П.,
когато свидетелката се видяла с В., той й казал, че търси да наеме жена, която
да се грижи за Г.. По-късно, когато го видяла й казал, че бравата е сменена и не
може да посещава Г..
Г. К. Г. е починала в хода на производството на дата 06.10.2023 год. ,а
П. Н. Т. е починала на дата 23.07.2021 год.Наследници по закон (низходящи от
6
първа и втора степен ) на Г. К. Г. са синът й Л. Н. Г. и внучката В. В. Т.
,дъщеря на П. Н. Т., а наследници по закон (съпруг и низходящ от първа
степен) на П. Н. Т. са В. Н. Т. и В. В. Т.-така удостоверение изх.
№АУ120295ПР/06.12.2022 год. на Община В. 2р-н П.;удостоверение изх.№
34883/09.10.2023 год. на Община В. 2р-н П. ,справка СОДЧ01/23.06.2025 год. в
НБД“Население“.
При проверка валидността и допустимостта на решение №
118/15.10.2024 год., съобразно нормата на чл. 269 ГПК, съдът не открива
пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. Решението, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск.
Валидно е и решение № 24 /18.02.2025 год. ,но е отчасти
недопустимо.С решението е разрешен спор по претенция,черпеща правното
си основание в разпоредбата на чл.87 ал.3 от ЗЗД.Първоначално исковете за
разваляне на алеаторните договори са заявени от прехвърлителят Г. К. Г.
срещу В. Н. Т. ,придобил земеделските имоти в режим на съпружеска
имуществена общност с приобретателя П. Н. Т. и нейн наследник, както и
срещу В. В. Т. ,като наследник на приобретателя П. Н. Т. .Прекратителното
действие на договора с начално прехвърляне на вещни права и право на
собственост срещу издръжка и гледане настъпва със смъртта на
прехвърлителя. Затова, ако са останали нереализирани вземания до момента
на смъртта на прехвърлителя, които преминават върху неговите наследници,
всеки от тях ще има основание да получи дробна част от тези вземания,
съответстваща на наследствения му дял. В наследственото имущество се
включва и правото на иск. Наследниците на кредитора - прехвърлител на
вещното право или на правото на собственост, могат да осъществят
развалянето на договора за издръжка и гледане поради неизпълнението му от
длъжника съобразно размера на субективните им права, произтичащи от
наследяването-така тълкувателно решение № 30 от 17.VI.1981 год.на ВС,
ОСГК. При съобразяване , че наследници на починалата прехвърлителка са
нейният син Л. Н. Г.,заместил я по реда на чл.227 от ГПК като ищец в
производството и ответницата В. В. Т. нейна внучка , правата на които по
7
наследяване по правилата на чл.5 ал.1 и чл. 10 ал.1 от ЗН са равни,то
решението е недопустимо в частта, в която исковете за разваляне на
алеаторните договори са отхвърлени в обема,надхвърлящ правата на Л. Н. Г.
по наследяване възлизащи на ½ ид. част,поради което на основание чл.270
ал.3 изр.първо от ГПК следва да бъде обезсилено и производството по делото
прекратено.
Исковете по чл.26 ал.2 пр.V-то от ЗЗД и чл. 17 ал.1 от ЗЗД са
неоснователни.
Разпоредбата на чл. 26 ал. 2 пр.5-то от ЗЗД обявява за нищожни
привидните договори. Симулативен е договорът, при който страните, които са
го сключили, не желаят да бъдат обвързани от него и не желаят правните
последици, чието настъпване законът предвижда със сключването му. При
привидните договори намерение за обвързване от явната сделка няма, но и
двете страни са съгласни да се създаде привидността. Действителното
намерение може да е страните въобще да не се обвържат (абсолютна
симулация) или да се обвържат от друго прикрито съглашение (относителна
симулация). И в двата случая привидното съглашение е нищожно (чл. 26 ал. 2
пр.5-то от ЗЗД), а когато някоя от страните твърди, че има прикрито
съглашение, тя може да поиска разкриването му (чл. 17 ал. 1 ЗЗД), тъй като за
разлика от привидната сделка, относно дисимулираната сделка страните
желаят последната да прояви своето правно действие. За да е налице
привидност на договора следва да се установи по несъмнен начин, че към
датата на сключването му страните не са желали да постигнат последиците му
- прехвърлянето на правото на собственост върху земеделските земи срещу
заплащането на цената,а за да се установи прикритото съглашение,че е
постигнато съгласие , собствеността върху земеделските земи да бъде
прехвърлена срещу поето задължение за бъдещо полагане на грижи и
предоставяне на издръжка. Тежестта да докаже твърдяната симулация е
изцяло на ищеца, тъй като той би извлякъл при евентуално успешно
провеждане на иска, благоприятни последици за себе си. Доказването следва
да бъде главно и пълно. Ето защо ищецът следва да представи такива
доказателства, които по несъмнен начин да установяват, че целената сделка
всъщност е различна от тази, която е официално удостоверена.
Съобразно разпоредбата на чл. 183 от ЗЗД,с договора за продажба
8
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ
или друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати.
Договорите за прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни
права върху недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт-
така чл. 18 от ЗЗД.Нотариалният акт за покупко-продажба на недвижим имот
материализира удостоверителните изявления на нотариалния орган и
изявленията на страните по договора.В частта, с която нотариусът
удостоверява, че пред него са се явили посочените лица и съдържащите се в
нотариалния акт изявления са техни, нотариалният акт представлява
официален свидетелстващ документ. Нотариалният акт в частта, съдържаща
изявлението на купувача, че е платил цената, респ. че същата е получена от
продавача е частен свидетелствуващ документ за знание, материализиращ
удостоверителното изявление на своя издател за даден факт и има характер
на разписка за плащане . Този факт може да се е осъществил обективно, може
и да не се е осъществил, затова частните свидетелствуващи документи могат
да бъдат верни или неверни, т.е. може да се установява неистинността им.
Опровергаването на записаното в нотариалния акт изявление за заплащане на
продажната цена е в тежест на страната, която го е представила,т.е. на ищеца
.Възможно е уговорената цена във възмезден разпоредителен акт с вещни
права да е ниска,да е обективно несъответна на пазарните условия и пак
сделката да е действителна и да не прикрива друга още по-малко дарение.
Съобразно установения в чл. 9 от ЗЗС принцип, свързан с автономията на
волята на гражданскоправните субекти, на страните е предоставена свобода да
сключат договор със свободно определено от тях съдържание ,вкл. като се
ръководят от роднинската си връзка и близост.Облигационното
правоотношение предпоставя самостоятелност от една страна и от друга се
рамкира от "добрите нрави" и от императивните правила на ЗМДН и ЗННД,
които разпоредби при продажбата определят, че държавната такса се изплаща
въз основа на данъчната оценка, дори ако е договорена цена, която е по-ниска
от нея.
С оглед на горното, въз основа на доводи за размера на уговорената цена
,относими към друг вид недействителност-тази поради накърняване на
добрите нрави по чл. 26 ал.1 пр.3-то от ЗЗД, респ. за неплащане на продажната
цена ,съставляващо неизпълнение на договорно задължение ,претенцията за
симулативност на договорите, не следва да бъде уважавана.
9
Когато привидната сделка е договор, характерно за нея е съгласието на
двете страни за сключването му и за непораждане на целените с тях правни
последици. Симулацията е допустимо да бъде разкрита с признание на
страните по нея ,дадено по повод съдебен спор между тях, писмени
доказателства и свидетелски показания при определени условия.Ако едната
страна иска да установи, че сделката е симулативна, тя не може да си служи
със свидетелски показания, освен ако има писмен документ, който изхожда от
другата страна, даден преди, едновременно или след съставянето на явното
волеизявление. – чл. 165, ал. 2 ГПК. Допустими са свидетелските показания
тогава, когато една от страните по сделката се домогва да докаже
привидността на отразеното в акта, обективиращ сделката съгласие, относно
нейния характер, вид и последици, като тази допустимост законът, в
разпоредбата на чл. 165 ал. 2 от ГПК, обвързва от наличието на писмени
доказателства, изходящи от другата страна по сделката, които правят вероятно
твърдението за привидност. В случая е безпредметно обсъждането на въпроса
,допустими или не са свидетелските показания,доколкото в тях не се
съдържат данни за отношенията на страните по повод разпорежданията със
земеделските имоти, а единствено за отношенията по повод предоставени
грижи и издръжка от купувача на продавача.
Установява се по делото ,че страните по сделките от 01.09.2004 год. не са
съставили нарочен общ и с договорен характер разпоредителен документ за
разкриване привидността на сделката ,който да съдържа писмените им
изявления , недвусмислено разкриващи симулативността на продажбите на
земеделските имоти и действителната им воля ,те да бъдат прехвърлени
срещу задължение за бъдещи грижи и издръжка . Съставени са били два
документа, съдържащи изявленията единствено на продавачката ,иницирала
настоящия съдебен спор , първият от който носещ дата,близко до сключване
на договорите - 09.09.2004 год. , а втория носещ такава 18 години след този
момент -19.05.2022 год. , както и около година след смъртта на купувачката-
23.07.2021 год. По делото не е представен документ, изходящ от другата
страна по сделката –купувача,който сам по себе си разкрива симулацията
(съдържа признание за нея),респ. който не разкрива сам по себе си
симулацията, но от текстът му може да се съди, че е възможно страните по
сделката да не са желали настъпването на последиците й и да е индиция,че
друга е правната характеристика на извършените разпореждания .При
10
съобразяване данните от заключението на вещото лице относно датата ,на
която е била съставена първата декларация ,датата,която носи втората
декларация, касае се до съставени документи от продавача ,значително и
необичайно отдалечени по време,след сключването на договорите,вкл. след
смъртта на купувача и непосредствено преди завеждане на делото с нарочната
цел да послужат в настоящия процес като доказателство. Независимо ,че
съставляват волеизявление само на продавача, позовал се на
привидността,съдържанието им не сочи на намерение за обвързване по
договор за издръжка и гледане-посочено е такова за надаряване на купувача, а
доколкото е засвидетелствано очакването на продавача, купувача да се
погрижи за него, то при определения обстоятелства дарителя може да се
обърне към признателния надарен за издръжка в случай на нужда (чл.227 от
ЗЗД).
Ето защо настоящия съдебен състав намира, че договорите за продажба
на земеделските имоти са валидни, сключени са в предвидената форма и
страните по тях –продавач и купувач са изявили воля, надлежно
материализирана в договорите , че желаят за тях да настъпят последиците от
продажбата . Страните са се съгласили да ги изповядат по начина ,каквото е
била действителната им воля при сключването им- за прехвърляне на
собственост срещу посочената в договора цена ,уговорена в размер съобразен
с роднинската им близост ,а отразеното в нотариалния акт заплащане не е
опровергано ,т.е. исковете за обявяване на тяхната недействителност като
привидни са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, което обуславя
извод за неоснователност и на исковете по чл. 17 от ЗЗД .Следва да бъде
постановено и отхвърляне на исковете за разваляне на алеаторни договори,
доколкото по делото е налично официално удостоверяване,че договорите за
разпореждане със земеделските имоти не са такива, а договори по чл.183 ал.1
от ЗЗД.
Този извод по исковете по чл.26 ал.2 пр.V-то от ЗЗД,чл.17 ал.1 от ЗЗД и
чл. 87 ал.3 от ЗЗД обжалваните решения съдържат,поради което и на
основание чл.271 ал.1 от ГПК ,въззивният съд ги потвърждава.
Относно отговорността за разноските: С оглед изхода по спора във
въззивната инстанция-неоснователност на подадените въззивни жалби,
въззивникът Л. Н. Г. следва да заплати на въззиваемия В. Н. Т. сумата от 1 000
11
лв. заплатено адвокатско възнаграждение съобразно представени договор за
правна защита и съдействие списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 118/15.10.2024 год. по гр.д.№ 20223240100544
по описа за 2022 година на Районен съд КаВ. .
ОБЕЗСИЛВА решение № 24 /18.02.2025 год. по гр.д.№ 20223240100544 по
описа за 2022 година на Районен съд КаВ.,допълващо решение №
118/15.10.2024 год. по гр.д.№ 20223240100544 по описа за 2022 година на
Районен съд КаВ., с което са отхвърлени предявените от Г. К. Г. ,ЕГН
********** ,от гр.В., ЖК ***, починала в хода на производството на дата
06.10.2023 год. и заместена по реда на чл.227 от ГПК от Л. Н. Г., ЕГН
**********, от гр.В., ул.“*** срещу В. Н. Т., ЕГН ********** и В. В. Т. ,
ЕГН **********, двамата с адрес гр.В., ЖК *** искове по чл.87 ал.3 от ЗЗД за
разваляне поради неизпълнение на прикрити договори за прехвърляне на
починалата на дата 23.07.2021 год. П. Н. Т.,по време на брака й с В. Н. Т.
срещу задължение за издръжка и гледане на ½ идеална част от земеделски
имоти: нива с площ от 34.556 дка, трета категория, съставляваща имот
№025030, местността „П.П.“, по плана за земеразделяне на гр.Ш. и лозе с
площ от 1,250 дка, съставляващо имот №030450, трета категория, в
местността „Ш.л.“, по плана за земеразделяне на гр.Ш., сключени с
нотариален акт за продажба №20, том VІ, рег.№3612, дело №757 от 2004 год.
на нотариус с рег.№*** на НК, с район на действие РС КаВ., вписан в СВ КаВ.
вх.рег.№4316/01.09.2004 год., акт №139, том VІІ, дело №1933 и с нотариален
акт за продажба №19, том VІ, рег.№3611, дело 756 от 2004 год. на нотариус с
рег.№*** на НК, район на действие РС КаВ., вписан в СВ КаВ. с вх.рег.
№4317/01.09.2004 год., акт №140, том VІІ, дело №934 и ПРЕКРАТЯВА
ПРОИЗВОДСТВОТО по делото в тази му част.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 /18.02.2025 год. по гр.д.№ 20223240100544
по описа за 2022 година на Районен съд КаВ. ,допълващо решение №
118/15.10.2024 год. по гр.д.№ 20223240100544 по описа за 2022 година на
Районен съд КаВ. в останалата му част.
ОСЪЖДА Л. Н. Г., ЕГН **********, от гр.В., ул.“*** ДА ЗАПЛАТИ на В. Н.
12
Т., ЕГН ********** ,от гр.В., ЖК“ *** сумата от 1 000 лв.,сторени съдебно-
деловодни разноски за въззивното производство за заплатено възнаграждение
на адвокат за процесуално представителство по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл.280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването му на страните по делото.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13