№ 4210
гр. София, 08.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Д. Г. ИВАНОВА ТОШЕВА Гражданско дело
№ 20231110112773 по описа за 2023 година
Производството се води по предявени от Р. Н. С. срещу ************* осъдителни искове
за следните суми: 200 лв. – събрана без основание сума по изп. д. № 20218490403344 по
описа на ЧСИ *************, с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие СГС, ведно със
законната лихва от 10.03.2023 г. до окончателното плащане; 167 лв. – обезщетение за
имуществени вреди от неправомерното образуване и водене на изпълнително дело, ведно
със законната лихва от 10.03.2023 г. до окончателното плащане; 23.97 лв. – обезщетение за
забава върху сумата от 167 лв. за периода от 19.10.2021 г. до 09.03.2023 г. Претендират се
разноските по делото.
Ищцата твърди, че с издадено от ответника Наказателно постановление №
317701/08.10.2017 г. й е наложено административно наказание „глоба“ и въз основа на него
************* е възложила събирането на публичното вземане на ЧСИ *************, при
когото е образувано изп. д. № 20218490403344, като след проведени изпълнителни действия
от съдебния изпълнител са събрани глобата в размер на 200 лв. и разноски и такси по
изпълнението в размер на 167 лв. Сочи, че още към датата на образуване на изпълнителното
производство – 04.06.2021 г., вземането по наказателното постановление е било погасено по
давност, като с влязло в законна сила Решение № 24/03.01.2023 г. по гр. д. № 60361/2021 г.
по описа на СРС, 24 състав, е признато за установено по отношение на *************, че
ищцата не дължи сумата от 200 лв. Поради това иска събраната сума за глоба да й бъде
възстановена от ответника. Излага, че в пряка причинна връзка с действията по
неправомерно образуване и водене на изпълнителното дело е претърпяла имуществени
вреди, изразяващи се в събраните от нея такси в полза на съдебния изпълнител, поради
което претендира обезщетение за тях, ведно с обезщетение за забава за периода от датата на
1
причиняване на вредите – приключване на изпълнителното производство, до датата на
подаване на исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника
*************, с който предявените искове са оспорени. Признава получаването на сумата
на глобата и събирането от ищцата на такси по изпълнението. Оспорва глобата да е
получена без основание, като оспорва изтичането на давността за събирането й и изтъква, че
дори и тя да е изтекла, самото задължение продължава да съществува. Моли за отхвърляне
на исковете. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно
убеждение и обсъди доводите на страните и с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е спорното материално субективно право – претендираното или
отричано от ищеца право, индивидуализирано от основанието и петитума на иска.
Основанието на иска се определя от съда въз основа на обстоятелствата, на които се
позовава ищецът в исковата молба, за да извлече претендираното право, което свързва със
заявения петитум на иска.
Съобразявайки изложените в исковата молба фактически твърдения, съдът намира, че
е сезиран със следните обективно кумулативно съединени искове: иск с правно основание
чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 200 лв. – доколкото ищцата твърди, че процесната сума е
събрана от нея принудително по изпълнителното дело, при положение че давността за
вземането е изтекла още преди неговото образуване; иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД за сумата от 167 лв. – доколкото са изложени твърдения за противоправни действия на
лица от състава на ответната община, изразяващи се в неправомерно образуване и водене на
изпълнително дело за вземане, за което давността вече е изтекла, и претърпени от ищцата
имуществени вреди, намиращи се в пряка причинна връзка с това поведение; иск с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 23.97 лв.
По иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
По този иск в доказателствена тежест на ищцата е да установи пълно и главно
извършена от нея в полза на ответника престация на процесната сума и получаване на
сумата от ответника, а в тежест на последния при установяване на горните факти е да
докаже наличието на правно основание за получаване на сумата.
По делото е установено, че с влязло в законна сила Решение № 24/03.01.2023 г. по гр.
д. № 60361/2021 г. по описа на СРС, 24 състав, е призната за установена по предявения от Р.
Н. С. срещу ************* отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК недължимост поради изтекла погасителна давност на сумата от 200 лв.,
представляваща административно наказание „глоба“, наложено с Наказателно
постановление № 317701/2017 г. от 11.08.2017 г. на заместник – кмета на *************.
При това положение и на основание чл. 299, ал. 1 ГПК въпросът дали е изтекла давността за
глобата не може да бъде пререшаван в настоящото производство, поради което всички
2
възражения на ответника в тази насока не следва да бъдат обсъждани.
С Определение № 1186/09.01.2024 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от
доказване принудителното събиране на сумата от 200 лв. от ищцата по изп. д. №
20218490403344 по описа на ЧСИ *************, с рег. № 849 на КЧСИ, с район на
действие СГС, и получаване на сумата от 200 лв. от *************.
Решението по чл. 439 ГПК отрича със сила на пресъдено нещо правото на
принудително изпълнение на вземането за глоба, поради което съдът, разглеждащ иска по
чл. 55, ал. 1 ЗЗД, е длъжен да приеме, че сумата, която е принудително събрана от длъжника,
е получена без основание от взискателя и подлежи на връщане на основание чл. 55, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД:
Основателността на този иск предпоставя установяването от ищцата при условията
на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: настъпване на твърдените
имуществени вреди; техния размер; причинната им връзка с твърдяното противоправно
поведение на лице, на което ответникът се явява възложител на работата, при или по повод
на която са настъпили вредите. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се
предполага до доказване на противното /чл. 45, ал. 2 ЗЗД/, като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на прекия
извършител. Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието
й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието от гледна точка на
действащите разпоредби.
В случая вземането, за което е образувано изпълнителното производство по реда на
ГПК, е с административнонаказателен характер, като с изтичането на предвидения в ЗАНН
срок се погасява правото на административнонаказващия орган да събира по принудителен
ред вземането си. С предприемането на действия по принудително събиране на вземането,
по отношение на което към този момент вече е изтекла предвидената в закона давност,
лицето, инициирало процесното изпълнително производство, за което лице не се спори, че е
действало по възлагане от ответника, е реализирало едно противоправно действие. Поради
това всички разходи, направени от или за сметка на длъжника във връзка с процеса на
удовлетворяване по принудителен ред на вземането на ************* за глоба,
представляват за него имуществена вреда, подлежаща на репариране.
Видно е от представеното удостоверение по изп. д. № 20218490403344, че по него от
ищцата са събрани принудително освен глобата в размер на 200 лв., но и следните суми: 143
лв. – разноски по изпълнителното производство, и 24 лв. – пропорционална такса по т. 26
ТТРЗЧСИ. Направеният от С. разход в общ размер на 167 лв. за нея представлява
имуществена вреда – претърпяна загуба, която произтича пряко от действията на лицето, на
което е била възложена работата по завеждане на изпълнителното дело.
Предвид изложеното и при липсата на доказателства за оборване на презумпцията за
вина по отношение на прекия извършител, следва да бъде ангажирана гаранционно-
3
обезпечителната отговорност на неговия възложител на работата, при или по повод на която
са причинени имуществените вреди на ищцата.
Ето защо искът с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД следва да бъде изцяло
уважен, като върху главницата се дължи и законната лихва, считано от 10.03.2023 г. до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По този иск в тежест на ищцата е да докаже наличието на главно вземане, изпадането
на ответника в забава и размера на обезщетението за забава. Първият елемент от
фактическия състав е налице предвид основателността на иска по чл. 49 вр. чл. 45 ЗЗД.
Лихва за забава върху обезщетението за имуществени вреди се дължи от датата на
непозволеното увреждане. По делото няма нито твърдения, нито данни за датата, на която
сумата от 167 лв. е събрана принудително от ищцата, поради което като дата на увреждането
следва да се приеме датата на приключване на изпълнителното производство, посочена в
издаденото от съдебния изпълнител удостоверение – 19.10.2021 г. Размерът на
обезщетението за забава съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с помощта на интернет
калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 23.97 лв. Следователно
искът с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД е изцяло основателен.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК има
ищцата, на която се дължат разноски в общ размер на 500 лв., включващи: 100 лв. –
държавна такса; 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА *************, БУЛСТАТ *************, с адрес: *************, да заплати
на Р. Н. С., ЕГН **********, с адрес: ************* следните суми: на основание чл. 55, ал.
1, пр. 1 ЗЗД сумата от 200 лв. – събрана без основание сума по изп. д. № 20218490403344 по
описа на ЧСИ *************, с рег. № 849 на КЧСИ, с район на действие СГС, ведно със
законната лихва от 10.03.2023 г. до окончателното плащане; на основание чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД сумата от 167 лв. – обезщетение за имуществени вреди от неправомерното образуване и
водене на изп. д. № 20218490403344 по описа на ЧСИ *************, с рег. № 849 на
КЧСИ, с район на действие СГС, ведно със законната лихва от 10.03.2023 г. до
окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 23.97 лв. – обезщетение за
забава върху сумата от 167 лв. за периода от 19.10.2021 г. до 09.03.2023 г.; на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5