№ 403
гр. Варна, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Цвета Павлова
Членове:Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно гражданско дело №
20223100502649 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Първа инвестиционна банка” АД срещу решение
№ 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело № 6184/2021 год. по описа на ВРС – 35 състав,
В ЧАСТТА , с която съдът е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството
на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумите от 939.74 евро (деветстотин тридесет и девет евро и
седемдесет и четири цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към
Договора, 1613.83 евро (хиляда шестстотин и тринадесет евро и осемдесет и три цента),
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро (сто седемдесет и едно евро
и тридесет и четири цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
13.03.2020 г. -13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро (двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) , представляваща
½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл., дължима на
1
основание Раздел І, т.1.7 от Договора, 88.74 евро (осем и осем евро и седемдесет и четири
цента) , представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017 г.,
2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, за горницата над 15.34 евро
(петнадесет евро и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева до пълния
предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща
½ част от разноски, дължими за връчване на уведомления, по отношение на които вземания
по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и е отхвърлил
предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН
**********, в качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН
**********, починал на ***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
********************* в качеството на законен наследник на починалия солидарен
длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на ********, иск за осъждане на ответниците да
заплатят на ищеца сумите от : 508.29 евро (петстотин и осем евро и двадесет и девет
цента), представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г.
вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро
(хиляда четиристотин осемдесет и девет евро и петдесет и два цента), представляваща ½
част от наказателна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на
основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро (осемдесет и пет евро и шестдесет и
седем цента) , представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро
(двеста шестдесет и шест евро и шестдесет и седем цента) , представляваща ½ част от
наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание
Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро (шестдесет и шест евро и петдесет и шест цента),
представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над 15.34 евро (петнадесет евро
и тридесет и четири цента) - равностойността на 30.00 лева до пълния предявен размер от
61.30 евро (шестдесет и едно евро и тридесет цента), представляваща ½ част от разноски,
дължими за връчване на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2
ТЗ.
В сезиралата съда въззивна жалба се развиват доводи за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение в обжалваната му част. Излага се, че към
момента на сключване на договора е действал ЗПК, който не е приложим към процесния
кредит – със значителен размер и обезпечен с ипотека, като относима е само редакцията към
ДВ бр.58, 30.07.2010 год., чиито чл.10, ал.3 и чл.11, ал.1 т. 9 са допускали уговорка за
променлива лихва и изменение на фиксирания в договора размер на лихвения процент, ако е
било договорено правото на кредитора да го определя едностранно. Излага, че доколкото
всички клаузи по процесния договор са били договорени индивидуално, ЗЗП е неприложим,
на основание чл.146 от закона. Същевременно, като се позовава на клаузите на договора,
2
излага, че същите са ясни и поставени в зависимост от обективни критерии, а
обстоятелството, че е налице фиксиран минимален праг на лихвата не обосновава извод за
обратното. Нещо повече, че в приетата по делото ССЕ се сочи, че през срока на договора не
е налице едностранно изменение на лихвите. Излага, че договореният между страните
лихвен процент не се отличава от обичайните за пазара към момента на постигане на
съгласие между страните, а последвалите промени няма как да бъдат съобразявани. Същите
биха могли да бъдат преодолени чрез предоговаряне на лихвения процент, което е и сторено
с подписването на анекс № 2, но липсва основание да се отрече правото на банката да
получи възнаграждение в определен минимален размер, още повече, че променливата
компонента позволява както нарастване, така и намаляване на лихвата. Излагат се доводи за
неоснователност на изводите на съда относно липсата на разписани ясни параметри за
изменението на погасителния план, както за нищожност на клаузата за формиране на
наказателната лихва. Сочи, че при изпадане в забава длъжникът продължава да ползва
отпуснатите му средства като предварително определената и включена в анюитетната
вноска възнаградителна лихва не покрива допълнителния период на ползване, поради което
и кредитополучателят дължи както възнаградителната лихва, така и обезщетение за забава,
чийто размер, е приравнен на законната лихва. Поради горното и определената наказателна
лихва счита, че не противоречи на добрите нрави и не е нищожна или прекомерна. Излага,
че с неправилното приложение на ЗПК и ЗЗП съдът недопустимо е заместил постигнатото
съгласие между страните за задължаването им за заплащане на дължимите лихви и
комисионни в размера, съгласно клаузите на договора и нарушил чл.9 ЗЗД. Твърди се
неправилност и на изводите на съда относно недоказаност на дължимите комисионни за
управление и разходи за връчване на покана. Сочи, че именно в изпълнение на чл.58 от ЗКИ
при отпускане на кредита, в т.1.8.2 са договорени изрични клаузи за дължимите такси и
комисионни за управление на кредита – 1.5 % върху разрешения размер на кредита, платима
при разрешаването му и ежегодно в размер съгласно действащата към датата на начисляване
Тарифа на Банката, като конкретното цифрово изражение е установено чрез ССЕ, което не е
оспорено от страните. Излагат се доводи и за дължимост на разходите по връчване на
покана, доколкото същите са реализирани в резултат на недобросъвестно поведение на
длъжниците. Настоява се за отмяна на решението в обжалваната част и уважаване на
предявените искове.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна Г. Ц. Б., не депозира писмен отговор.
В срока по чл.263 ГПК, насрещната страна П. И. С., чрез пълномощник, депозира
писмен отговор. Позовавайки се на потребителското си качество, твърди, че клаузите по
договора не са договорени индивидуално, което е видно и от самото съдържание на
договора. Счита, че съда правилно е приложим потребителска закрила с оглед приложимия
към датата на сключване на договора закон, както и че начинът на договарянето на лихвата
в анекс № 2 от договора е неясен. Моли за потвърждаване на решението в обжалваните
части.
В с.з. по същество, въззивникът поддържа жалбата и моли за отмяна на решението.
3
В с.з. по същество, въззиваемата страна, с писмена молба, моли за потвърждаване на
решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните
предели на въззивното производство, очертани в жалбите и отговорите, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение съдържа
реквизитите на чл.236 ГПК и е действително, но частично недопустимо, В ЧАСТТА, с която
е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу
П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на законен
наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на ********,
иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите от : 508.29 евро,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл.,
дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от
договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от
Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора;
66.56 евро, представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018
г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над 15.34 евро -
равностойността на 30.00 лева до пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½
част от разноски, дължими за връчване на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
За този си извод, съдът съобразява следното:
Със Заповед № 5028 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл.417 ГПК от 23.09.2020 год., издадена по ч.гр.д. № 10229/2020 год. на ВРС,
длъжниците Г. Ц. Б., в качеството й на законен наследник на починалия кредитополучател
П.С.Б. и П. И. С., в качеството й на законен наследник на починалия солидарен длъжни
И.К.П.к, са осъдени в условията на солидарност да заплатят на „Първа инвестиционна
банка“ АД сума в общ размер на 7 897,34 евро, представляваща ½ ид.ч. от общо дължима
сума по договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № 368/14.10.2010 год. с кредитополучател
П.С.Б. и солидарен длъжник И.К.П. и са осъдени длъжниците С.П.Б., в качеството му на
законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б. и П. И. С., в качеството й на
законен наследник на починалия солидарен длъжни И.К.П., в условията на солидарност да
4
заплатят на „Първа инвестиционна банка“ АД сума в общ размер на 7 897,34 евро,
представляваща ½ ид.ч. от общо дължима сума по договор за ипотечен кредит „Улеснение“
№ 368/14.10.2010 год. с кредитополучател П.С.Б. и солидарен длъжник И.К.П..
Производството пред ВРС е образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу Г. Ц. Б. за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца ½
ид.ч. от сумата, за която е издадена Заповед № 5028/23.09.2020 год. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 10229/2020 год. на
ВРС – 35 състав и за осъждане на същата да заплати на ищеца сумата от 13 830.89 евро,
дължима по договор за ипотечен кредит „Улеснение“ № 368/14.10.2010 год. с
кредитополучател П.С.Б. и солидарен длъжник И.К.П., която сума е дължима солидарно с П.
И. С., в качеството й на наследник на починалия солидарен длъжник И.П..
С определение №2323/10.06.2021 год., съдът е присъединил към производството и
производството по гр.д. № 6738/2021 год. на ВРС, образувано по изпратено и прекратено по
подсъдност т.д. № 167/2021 год., образувано по искова молба на „Първа инвестиционна
банка“ АД срещу П. И. С. за приемане на установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата от 13 830.89 евро, дължима по договор за ипотечен кредит „Улеснение“ №
368/14.10.2010 год. с кредитополучател П.С.Б. и солидарен длъжник И.К.П., която сума е
дължима солидарно със законните наследници П. И. С., в качеството й на наследник на
починалина починалия кредитополучател П.С.Б. и за която е издадена Заповед №
5028/23.09.2020 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 10229/2020 год. на ВРС – 35 състав.
Въпреки, че с исковата молба срещу ответницата П. И. С. първоинстанционният съд е
бил сезиран с установителна претенция, съдът е докладвал по отношение на същата,
репективно се е произнесъл и по осъдителна претенция, което произнасяне не съответства
на предявеното искане и е налице произнасяне по непредявен иск.
Ето защо, постановеното първоинстанционно решение, предмет на въззивна
проверка, в ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган
Цанков“ № 37 срещу П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в
качеството на законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН
**********, починал на ********, иск за осъждане на ответницата да заплати на ищеца
сумите от: 508.29 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г.
- 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора;
1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 23.09.2017 г. -
12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл.,
дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща ½
част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на
основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от непогасена
комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от
5
Договора; за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева до пълния предявен
размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване на
уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, следва да бъде
обезсилено, като недопустимо.
В останалата си част, с която
съдът е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“
№ 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумите от 939.74 евро, представляваща ½ част от договорна
лихва, за периода 30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/
29.11.2013 г. към Договора, 1613.83 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора;
171.34 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020
г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора, 88.74 евро, представляваща ½ част от
непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на
основание т.1.8.2.2 от Договора, за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00
лева до пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски,
дължими за връчване на уведомления, по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229
по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ
и е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу
Г. Ц. Б., ЕГН **********, в качеството на законен наследник на починалия
кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на ***********, иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумите от : 508.29 евро, представляваща ½ част от
договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от
Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна
лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от
непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание
6
т.1.8.2.2 от Договора; за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева до
пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, дължими за
връчване на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
произнасянето съответства на предявеното искане и правото на иск е надлежно
упражнено, поради което производството и решението са допустими.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания относно обжалваната част от решението, като служебно следи за
нарушение на императивна материалноправна разпоредба, дори ако тяхното нарушение не е
въведено като основание за обжалване /ТР № 1/2013 г. на ОСГТК/.
Предмет на образуваното първоинстанционно производство е установяване
дължимостта на вземания, за които е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 10229 по описа
на ВРС за 2020 год. – 35 състав, както и осъждане за заплащане на такива от сттрана на Г. Ц.
Б..
Установителният иск е предявен поради постъпило в срока възражение на длъжника
срещу издадената заповед за незабавно изпълнение, а искът е предявен в установения от
закона преклузивен едномесечен срок, поради което и е допустим.
Естеството на предявените искове възлага в тежест на ищцовата страна, при условие
на главно и пълно доказване, да доказване на факта на съществуване на валидно
облигационно отношение между страните по делото, произтичащо от сключения договор за
кредит, изпълнение на поетите от банката задължения по договора, факта на осъществяване
на всички предпоставки по договора, въз основа на които е възникнало правото й да се
обяви кредита за предсрочно изискуем, съответно обявяването му за такъв и размера на
претендираното вземане по отделни пера.
Подадената въззивна жалба е поставила във висящност първоинстанционното
решение за дължимостта на следните вземания на банката по установителния иск срещу Г.
Ц. Б. и П. И. С., от една страна и по осъдителния иск срещу Г. Ц. Б., от друга:
сумите от 939.74 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл. и 508.29 евро, представляваща ½ част от договорна лихва,
за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/
29.11.2013 г. към Договора,
1613.83 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г.
- 12.03.2020 г. вкл. и 1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора;
171.34 евро и 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода
13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора;
266.67 евро и 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода
7
14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора,
88.74 евро, представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за
2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г. и 66.56 евро, представляваща ½ част от непогасена
комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г. , дължима на основание т.1.8.2.2 от
Договора,
за горницата над 15.34 евро и за горницата над 15.34 евро - равностойността на
30.00 лева до пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски,
дължими за връчване на уведомления,
по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е
издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ.
Не е спорно между страните по делото, че на 14.10.2010 год. между „МКБ
Юнионбанк“ АД, чийто правоприемник е ищеца, от една страна и П.С.Б., като
кредитополучател и И.К.П. като солидарен длъжник, от друга, е сключен Договор № 368 за
ипотечен кредит „Улеснение“.
Със същия, Банката е поела задължение да отпусне на кредитополучателя сумата от
20 000 евро, срещу насрещното задължение на кредитополучателя за връщане на
предоставената сума от кредитополучателя на 144 месечни вноски, последната с падеж
30.10.2022 г., съобразно приложен по делото погасителен план и за заплащане на
възнаградителна лихва. Последната за първата година от срока на кредита е в размер на
10.85 % /т.1.6.1/, а след изтичане на този срок - плаващ лихвен процент за редовен дълг,
определен в размер на действащия шестмесечен EURIBOR /който към датата на подписване
на договора е 1.197 и актуализиран два пъти годишно/ плюс надбавка от 9.35 % базисни
точки, но не по – малко от 10.85 %. /т. 1.6.2/. Съгласно т.4.6 една базисна точка е равна на
1/100 от един процентен пункт или 0,01 процентни пункта.
В т.4.5 е предвидено и правото на Банката едностранно да променя лихвения
процент, които влизат в сила, считано от началото на първия следващ лихвен период от
датата на приемането им от банката и са задължителни за страните без да е необходимо
допълнително писмено предоговаряне. Предвиден е и начин на уведомяване на
кредитополучателя и солидарния длъжник за новия погасителен план със служебно
преизчислени погасителни вноски по кредита, като липсата на изрично потвърждаване на
получаване на уведомлението не освобождава кредитополучателя от задължението за
заплащане на лихвите съгласно промяната.
В чл.1.7, страните са договорили и лихва за просрочие /наказателна лихва/ в размер
на лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки, на годишна база, както и
комисионна за управление на кредита в размер на 1.5 % за първата година, а за всяка
следваща – съгласно действащата тарифа на банката.
Не е спорно, а и видно от представените доказателства, кредитът е обезпечен с първа
8
по ред ипотека върху собствен на кредитополучателя недвижим имот, описан в т.1.12.1.
Представен е и Анекс № 1/ 14.10.2010 год. към договора за кредит за предоставяне на
пакет от банкови услуги „Пакет Удобство“, при ползването на всички или на част от които е
възможно намаление на лихвения процент, както и размерът на това намаление при
различните услуги.
С последващ Анекс № 2 от 29.11.2013 год., страните са обективирали изявления
относно размера на дължимите плащания по кредита, възлизащ общо на 17 882. 45 евро и
формиран от сбора на редовна и просрочена главница, редовна и просрочена
възнаградителна лихва, наказателна лихва и просрочена такса за управление, като банката
предоставя гратисен период от 6 месеца, начиная от подписване на анекса, в рамките на
който кредитополучателя не дължи издължаване на усвоена и непогасена главница, а
вземанията за редовна и просрочена главница се превръщат в непадежирала такава в размер
на 17 274.13 евро, върху която и се дължи договорената в т.3 от анекса лихва, а именно: за
времето на гратисния период - ГЛП в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс
надбавка от 701 базисни точки, но не по – малко от 8.14 % и за времето от крайната дата на
гратисния период до погасяване на кредита – ГЛП в размер на действащия шестмесечен
EURIBOR плюс надбавка 971 базисни точки, но не по – малко от 11.21 %.
Вземанията за текущо начислена редовна лихва, ведно с редовната лихва и текущо
начислена наказателна лихва се дължи в предвидената в договора месечна дата на лихвено
плащане, а тези за просрочени лихви и такса управление – към датата на подписване на
анекса /т.10/. Променени са и условията относно обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Не се променя крайния срок на издължаване.
Установява се също така, че както кредитополучателят, така и солидарния длъжник
са починали, а ответниците са легитимирани като техни единствени наследници по закон.
Основният спорен въпрос, повдигнат пред настоящата инстанция, е относно
неравноправността на дължимите договорни и наказателни лихви.
Към датата на сключване на процесния договор /14.10.2010 год./ е действал Закона за
потребителския кредит, който, по аргумент от чл.4, ал.1 т.2, е неприложим при този тип
кредити /обезпечени с ипотека/. Приложим е обаче Закона за защита на потребителите /в
сила от 10.06.2006 год../, по който длъжникът има качеството на потребител по смисъла на §
13, т. 1 от ДР и се ползва от потребителската закрила и при сключени договори за кредит,
обезпечени с ипотека.
Съдът служебно следи за наличие по делото на фактически и/или правни
обстоятелства, обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
Съгласно чл. 143, т. 10, 12 и 13 ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител,
е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като: позволява на търговеца да променя едностранно условията
на договора въз основа на непредвидено в него основание; позволява на търговеца или
9
доставчика да променя едностранно без основание характеристиките на стоката или
услугата; дава право на търговеца да увеличава цената, без потребителят да има право в тези
случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена
в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора; предоставя изключително
право на търговеца да тълкува клаузите на договора. В чл. 144 ЗЗП са предвидени
изключения, при които клаузите не се считат за неравноправни, а именно: доставчикът на
финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без
предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността
на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на
финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна/страни по
договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора има правото незабавно да
прекрати договора; Разпоредбите на чл. 143, т. 7, 10 и 12 не се прилагат по отношение на
сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или услуги, чиято цена е
свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или индекс или с размера на лихвения
процент на финансовия пазар, които са извън контрола на търговеца или доставчика на
финансови услуги, като съдът съобразява даденото разрешение с решение No-95/13.09.2016
година, постановено по т.д.240 по описа за 2015 година на ВКС, II т.о. договорът за
жилищен ипотечен кредит не е сделка, имаща за предмет финансови инструменти.
В чл. 146 ЗЗП е предвидено, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни,
освен ако са уговорени индивидуално. Не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе
върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи условия.
Предвид посочените по-горе изисквания в ЗЗП и формираната съдебна практика на
различни състави на ВКС /напр.решение № 424 от 02.12.2015 г., по гр.д.№ 1899/2015 г. на
ІV г.о. и № 77 от 22.04.2015 г., по гр.д.№ 4452 / 2014 г. на ІІІ г.о./, съдът приема, че е
допустима уговорка в договора за кредит, предвиждаща възможност за увеличаване на
първоначално уговорената лихва, само ако тя отговаря на следните кумулативни условия: 1/
обстоятелствата, при чието настъпване може да се измени лихвата, трябва да са изрично
уговорени в договора или в общите условия (ОУ); 2/ тези обстоятелства следва да са
обективни, т. е. да не зависят от волята на кредитора - тяхното определяне или приложение
да не е поставено под контрола на кредитора; 3/ методиката за промяна на лихвата да е
подробно и ясно описана в договора или ОУ, т. е. да е ясен начинът на формиране на
лихвата; 4/ при настъпването на тези обстоятелства да е възможно както повишаване, така и
понижаване на първоначално уговорената лихва - ако е предвидена възможност само за
повишаване, това несъмнено води до "значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя", съгласно чл. 143 от ЗЗП.
Или, основният критерий за приложимост на изключението по чл. 144, ал.3, т.1 ЗЗП е
изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от търговеца или
доставчика на финансови услуги, а са породени от въздействието на свободния пазар и/ или
от държавния регулатор. Само тогава търговецът / доставчикът на финансови услуги не
10
може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата дефиниция за неравноправна
клауза, съдържаща се в чл. 143, ал.1 ЗЗП, тъй като увеличението на престацията, макар и
едностранно, не зависи пряко от неговата воля.
За да се прецени, обаче, дали конкретните договорни клаузи отговарят на този
критерии за изключване общия принцип, въведен с чл.143, ал.1 ЗЗП, те трябва да бъдат
формулирани по ясен и недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е
получил достатъчно конкретна информация как търговецът на финансови услуги може
едностранно да промени цента, за да може на свой ред да реагира по най - уместния начин.
По аргумент от чл.58, ал.1, т.2 ЗКИ, задължение на Банката- кредитодател е в условията, при
които предоставя на потребителя – кредитополучател конкретния банков продукт, да се
съдържат кумулативно два елемента – методиката/ метод/ за изчисляване на съответната
лихва и предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Не съществува
спор в правната доктрина и в съдебната практика, че методът на изчисляване на съответния
лихвен процент, трябва да съдържа ясна и конкретно разписана изчислителна процедура,
посочваща вида, количествените изражения и относителната тежест на всеки от отделните
компоненти – пазарни индекси и/ или индикатори. Поради това и предвид правната
характеристика на договора за кредит, безспорна е и необходимостта от постигнато между
съконтрахентите съгласие за начина на формиране възнаграждението на кредитодателя, т.е
относно конкретната формула за определяне възнаградителната лихва - съществен елемент
от съдържанието на този вид банкова сделка. Следователно методиката за изчисление на
лихвата, респ. БЛП, също се явява елемент от договора за кредит, което само по себе си
изключва възможността същият да бъде едностранно променян от кредитодателя след
сключване на кредитния договор, независимо дали се касае до фиксиран лихвен процент или
до променлив такъв.
Затова, когато потребителят не е получил предварително достатъчно конкретна
информация, как кредитодателят може едностранно да промени цената на доставената му
финансова услуга, за да може на свой ред да реагира по най- уместния начин, както и когато
методологията, създадена от Банката- кредитора, като нейни вътрешни правила не са част от
кредитния договор, последният не може да се счита за добросъвестен по см. на общата
дефиниция за неравноправната клауза по чл.143 ЗЗП, за да е приложимо правилото на
чл.144, ал.3, т.1 ЗЗП.
В конкретния случай, видно от договора размерът на дължимата от
кредитополучателя годишна възнаградителна (договорна) лихва е първоначално фиксирана,
но може да бъде променяна едностранно от банката и формирана от действащия
шестмесечен EURIBOR плюс надбавка. От проведената ССЕ се установява също така, че
Банката не е променяла едностранно определения по договор и допълнителни споразумения
лихвен процент, като промените в лихвения процент са съобразно писаните два броя анекса
към договора.
На първо място, оплаквания на ответната страна, че са договорни клаузи не са
индивидуално договорени, квалифицирани като такива за нищожност по смисъла на чл.146,
11
ал.1 ЗЗП и чл. 143, т.9 ЗЗП, се преценяват от настоящия състав като неоснователни.
Същественото съдържание на договора – главница, срок за връщане, договорни и
наказателни лихви е възпроизведен и в последствие сключения договор за ипотека,
обективиран в нот.акт 139/15.10.2010 год. по описа на Нотариус Красимира Кангалова,
вписан в регистъра на Нотариалната камара под № 513 с район на действие РС – Варна, като
същият обективира изричното изявление на кредитополучателя, че се е съгласил безусловно
с посочените условия.
Както се посочи, за потребителя е от основно значение да бъде информиран преди
сключването на договора за договорните условия и за последиците от това сключване, тъй
като именно въз основа на тази информация той взема решение дали да се обвърже с
условията, изготвени предварително от продавача или доставчика (виж решение RWE
Vertrieb, EU:C:2013:180, точка 44). Изискването за прозрачност на договорните клаузи,
предвидено в Директива 93/13, не може да бъде ограничено единствено до разбираемия
характер на тези клаузи от формална и граматическа гледна точка. Доколкото въведената с
Директива 93/13 система на защита се основава на идеята, че потребителят е в положението
на по-слабата страна в отношенията с продавача или доставчика, по-специално по
отношение на степента му на информираност, това изискване за прозрачност трябва да се
тълкува разширително. С оглед дадените разрешения в решение С 26/2013 - Árpád Kásler и
Hajnalka Káslerné Rábai срещу OTP Jelzálogbank Zrt съдът следва да определи дали с оглед
на всички елементи на релевантните факти, включително публичността на информацията,
предоставена от кредитодателя при договаряне на договор за кредит, средният потребител,
относително осведомен и в разумни граници наблюдателен и съобразителен, е могъл да
установи договорното съдържание, потенциално значимите за него икономически
последици и общата себестойност на сключения договор.
Сключеният договор обективира ясно, разбираемо и достъпно съществените условия
по кредита по смисъла на чл. 58, ал.1 ЗКИ и чл.59, ал.2 ЗКИ, респ. страната е имала
възможност да се запознае със същите при проявено желание и грижа към собствените си
дела. Спазено е изискването на чл.5 от Директива 93/13, който предвижда, че предлаганото в
писмен вид договорно съдържание „се съставя“ на ясен и разбираем език, а потребителят е
имал възможност да проучи всички клаузи на договора по смисъла на съображение 20 от
Директивата, но не се е възползвал от това. Тук следва да се има предвид, че механизмът на
ценообразуване по договора включва само един относително определен фактор –
шестмесечен EURIBOR като база за изчисляване на договорните и наказателни лихви по
договора. Същият е обективен критерии за изменението на цената на парите (евро), който
отразява средното лихвено равнище, при което банките в еврозоната си разменят срочни
депозити. Следователно, определянето на себестойността на договора включва
приложението на публично оповестими фактори, с оглед на които кредитополучателя, при
проява на обичайно дължимата грижа може да прецени личните си икономически последици
от договора.
Твърденията за нарушени потребителски права в останалата част следва да се
12
квалифицират като попадащи в приложното поле на чл. 143, т.10 ЗЗП. Разпоредбата на чл.
143, т. 10 ЗЗП обявява за неравноправна всяка клауза, която позволява на търговеца или
доставчика да променя едностранно условията на договора въз основа на непредвидено в
него основание. Разпоредбата на т. 1.6.2 предвижда, че на баннката се дължи
възнаградителна лихва в размер на действащия шестмесечен EURIBOR плюс надбавка от
9.35 % базисни точки, но не по – малко от 10.85 %, какъвто е предвиденият фиксиран лихвен
процент за първата година от договора. С анекс Анекс № 2 от 29.11.2013 год., страните са
предвидили за времето на гратисния период ГЛП да е в размер на действащия шестмесечен
EURIBOR плюс надбавка от 701 базисни точки, но не по – малко от 8.14 %, а от крайната
дата на гратисния период до погасяване на кредита – ГЛП в размер на действащия
шестмесечен EURIBOR плюс надбавка 971 базисни точки, но не по – малко от 11.21 %.
Както се посочи, една базисна точка е равна на 1/100 от един процентен пункт или 0,01
процентни пункта, съгласно т.4.6.
EURIBOR е обективен критерии за изменението на цената, като видно от
заключението на ССчЕ промените на лихвения процент до 2013 година са следвали
измененията на стойностите на 6 месечния EURIBOR, а при последната промяна –
30.06.2014 год., при тенденция за падане на а EURIBOR, лихвеният процент е увеличен с
3.07 пункта, която промяна е съобразена с последния подписан между страните анекс № 2.
Видно е, че ГЛП е договорен между страните като сбор от посочените два елемента, като
към момента на сключване на договора и последващия анекс кредитополучателят е бил
уведомен за размера на шестмесечния EURIBOR и се е съгласил да дължи възнаграждение в
конкретно посочен минимален размер.
Следователно, обвързването на договорната лихва с показателя EURIBOR не е в
ущърб на кредитополучателя, тъй като обективно настъпилите икономически колебания.
Сочените разпоредби не са неравноправна, тъй като не е във вреда на потребителя и не води
до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. Определянето на конкретен размер на договорната лихва не съставлява форма
на едностранно изменение на договора на основания, които не са изрично предвидени по
смисъла на чл. 143, т.10 ЗЗП. ЗКИ допуска дължимата лихва по договора за кредит да се
като определя като променлива величина, подлежаща на актуализация – 58 ЗКИ. В случая,
дължимото възнаграждение е дефинирано в зависимост от референтен показател, който не
се определя едностранно от банката и дава възможност да се подели риска от
инфлационните процеси и динамиката на финансовия пазар между двете страни по
договора. Определянето на минимален праг на възнаградителната лихва също не съставлява
неравноправна клауза. Съществената престация при ипотечното кредитиране е свързана с
дългосрочно ползване на значителни заемни средства, което винаги предполага периодично
актуализиране на цената на тази финансова услуга и определянето на минимален праг на
кредитирането отговаря на неговия възмезден характер. В този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в решение № 92/09.09.19 г. по т.д. № 2481/17 г. на ВКС, ІІ т.о. ,
решение №9 от 27.02.20г. по т.д. № 62/19г. на В., І т.о. и др., в които е направено
13
разграничение, че клауза в договор за банков кредит, с която е постигнато съгласие
дължимата от кредитополучателя цена по възмездния договор за банков кредит да се
формира от два компонента - БЛП с точно определен към датата на подписване на договора
размер в проценти и договорна надбавка, с възможност за промяна на цената /лихвата/,
обусловена от промяна на БЛП, но при липса на ясна методика и условия за промяната,
доведена до знанието на кредитополучателя, е неравноправна по смисъла на чл.143, т.10 от
ЗЗП и нищожна съгласно чл.146 от ЗЗП, но само в частта, даваща право на банката-
кредитор да променя едностранно лихвата при промяна на БЛП, но не и в частта,
определяща дължимата към момента на сключване на договора лихва, включваща БЛП и
договорна надбавка в определен размер.
По отношение на наказателната лихва: С обжалваният съдебен акт, ВРС е приел, че
договорената наказателна лихва противоречи на чл.33, ал.1 ЗПК.
Въпреки неприложимостта на ЗПК, с оглед изричната разпоредба на чл. 143, т.5 ЗЗП,
съдът е компетентен да прецени прекомерността на уговорените в договора санкционни
последици, вкл. и служебно /Решение на Съда (голям състав) от 9 ноември 2010 година по
дело C-137/08 (VB Penzugyi Lizing Zrt. срещу Ferenc Schneider), Решение от 4 юни 2009 г. по
дело Pannon GSM, С – 243/ 08/.
Уговорката за наказателна лихва, която да се заплаща в случай на пропуснат срок за
плащане на паричен дълг с фиксиран падеж изцяло покрива характеристиките на неустойка
за забава /чл.95 ЗЗД/. В конкретния случай, наказателната лихва по договора се формира от
два основни компонента – лихвата за редовен дълг и надбавка от 1000 базисни точки, на
годишна база, която фиксирана надбавка се равнява на 10 пункта. Съобразно заключението
на ССЕ, размерът на наказателната лихва при договорения изчислителен способ възлиза на
21,21 %. Завишеният размер на мораторната неустойка се налага от естеството на това
акцесорно съглашение и неговите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции,
допустими от закона /Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2009 г., ОСTK/.
Същевременно, съгласно практиката на СЕС /решение от 14.03.2013 год. по дело С-
415/2011 год. – пар.74/ при преценка на прекомерността съдът „следва да изследва
националните правни норми, които следва да се приложат за правоотношенията между
страните при липса на уговорка в това отношение в съответния договор или в различните
сключени с потребители договори от този вид, и от друга страна, размера на определената
лихва за забава спрямо този на законната лихва, за да провери дали с определената лихва за
забава може да се гарантира осъществяването на целите, преследвани с нея в съответната
държава членка, и дали тя не надхвърля необходимото за постигането на тези цели”.
Националната правна уредба не съдържа разпоредби, ограничаващи размера на
мораторната неустойка при договори за кредит, обезпечени с ипотека, сключени преди
приемането на новия ЗПКредит. Регламентираната с подзаконови нормативни актове
законна лихва върху просрочени парични задължения по смисъла на чл. 86 ЗЗД и чл. 309а,
ал.1 ТЗ възлиза на 10 пункта над основния лихвен процент. Предвид изложеното, надбавка
14
от 10% над договорната лихва за редовно ползване в срок следва да се счита за съответна на
предвидимите вреди за кредитора. Неустоечната клауза не съставлява обременяващо
потребителя обезщетение с прекомерен характер. Договорният регламент касателно
наказателните лихви по договора не съставлява неравноправно договоряне и е действителен.
Неправилен е и изводът на първоинстанционния съд относни недоказаност по размер
на претендираните комисионни за управление. Съгласно приетото и неоспорено заключение
по ССчЕ, към датата на падежа на кредита освен главница, договорна и наказателна лихва в
посочения размер, дължими са и годишни комисионни за управление, съгласно чл.1.8.2 от
договора, възлизащи в общ размер на 177.48 евро или по 44.37 евро за годините 2016, 2017,
2018 и 2019. Поради горното и доколкото задължението за заплащането им произтича от
сключения договор, същите са дължими.
Правилен обаче е изводът на съда за недоказаност по размер на претендираните
разноски за връчване на уведомления, доколкото по делото няма представени доказателства
за времето и техния единичен размер, освен присъдените такива от първоинстанционния
съд.
Налага се извод за частично несъвпадане на изводите на двете инстанции, като
решението, в частта, с която съдът е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.
„Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в
качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********,
починал на ***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в
качеството на законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН
**********, починал на ********, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумите от 939.74 евро,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл.,
дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора, 1613.83 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро, представляваща ½ част от
договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от
Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора,
88.74 евро, представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017
г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, дължими за връчване на
уведомления, по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020
год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и е отхвърлил предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, в качеството на законен наследник на
починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на *********** иск за
15
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите от : 508.29 евро, представляваща ½
част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2
от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро, представляваща ½ част от
наказателна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание
Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за
периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към
Договора; 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020
г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро,
представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г.,
дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, следва да се отмени и се постанови друго,
съобразно изводите на въззивния състав.
Решението, в частта, с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна
банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.
„Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в
качеството на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********,
починал на ***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в
качеството на законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН
**********, починал на ********, иск за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца за горницата над 15.34 евро -
равностойността на 30.00 лева до пълния предявен размер от 61.30 евро (шестдесет и едно
евро и тридесет цента), представляваща ½ част от разноски, по отношение на които
вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед № 5028/
23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК,
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и
предявения от „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: *******************, в качеството на законен наследник на
починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на ***********, осъдителен
иск за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева до пълния предявен
размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване на
уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, следва да се
потвърди.
Различните правни изводи налагат и редуциране на дължимите от страните разноски.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и направеното от ищеца искане, ответниците следва
да бъде осъден да му заплати сторените в производството разноски, съразмерно на
уважената част от исковете. Ответникът също има право на разноски, съобразно
отхвърлената част от иска. А съобразно даденото разрешение в т. 12 от ТР № 3/2014 год.,
ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив и по дължимостта на
разноските в заповедното производство.
Доколкото обаче защитата в производството се осъществява по три обективно
16
съединени иска, по два от които ответниците отговарят солидарно, а по осъдителния иск
отговаря само ответницата Г. Б., сторените от ищеца пред първа и втора инстанция разноски
в общ размер на 1860.66 лева следва да бъдат разделени на три. По двата установителни
иска отговорността за тях, съразмерно на уважената част от исковете, следва да бъде
понесена солидарно от двете ответници, а по осъдителния иск – само от ответницата Г. Б..
Двете ответници следва да понесат и отговорността за разноски в заповедното производство,
възлизащи в размер на 318.22 лева. Процесуалният представител на ответнизата П. С. е
релевирал възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение,
което обаче с оглед цената на иска и осъществените процесуални действия, не се споделя от
настоящия състав.
Съобразно горното, дължимата от двете ответници, в условията на солидарност, сума
за разноски /в общ размер на 1240.44 лева/ за двете инстанции възлиза в размер на 1241
лева, а за заповедното производство – в размер на 316.19 лева. Съобразно искането и
ответницата П. С. има право на разноски по реда на чл.38, ал.1 т.2 ЗАдв., които съобразно
отхвърления размер възлизат на 26 лева.
По уважения срещу ответницата Г. Б. осъдителен иск, в полза на ищеца се следват
разноски, възлизащи в размер на 616 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело № 6184/2021
год. на ВРС – 35 състав, в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Първа
инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу П. И. С., ЕГН: **********, с адрес:
********************* в качеството на законен наследник на починалия солидарен
длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на ********, иск за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца сумите от: 508.29 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за
периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г.
към Договора; 1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода
23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 85.67
евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. - 13.05.2020 г.
вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща
½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл., дължима на
основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от непогасена
комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от
Договора; за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева до пълния предявен
размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, дължими за връчване на
уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ, като недопустимо.
ОТМЕНЯ решение № 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело № 6184/2021 год.
17
на ВРС – 35 състав,
в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството
на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца сумите от 939.74 евро, представляваща ½ част от договорна
лихва, за периода 30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/
29.11.2013 г. към Договора, 1613.83 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора;
171.34 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020
г. вкл., дължима на основание т.3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора, 88.74 евро, представляваща ½ част от
непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на
основание т.1.8.2.2 от Договора, дължими за връчване на уведомления, по отношение на
които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед №
5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ
И
В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, в качеството на законен наследник на
починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на *********** иск за
осъждане на ответницата да заплати на ищеца сумите от : 508.29 евро, представляваща ½
част от договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2
от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52, представляваща ½ част от наказателна
лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от
непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание
т.1.8.2.2 от Договора,
както и в частта за разноските
И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
18
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г. Ц. Б., ЕГН
**********, с адрес: *******************, в качеството на законен наследник на
починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на ***********, и П. И. С.,
ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на законен наследник на
починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на ******** дължат
солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“ № 37 , сумите от 939.74 евро,
представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 30.08.2016 г. -29.01.2020 г. вкл.,
дължима съгласно т.3.2 от Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора, 1613.83 евро
(представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 30.09.2016 г. - 12.03.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 171.34 евро, представляваща ½ част от
договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т.3.2 от
Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро, представляваща ½ част от наказателна лихва, за
периода 14.05.2020 г. -23.08.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора,
88.74 евро, представляваща ½ част от непогасена комисионна за управление за 2016 г., 2017
г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание т.1.8.2.2 от Договора, дължими за връчване на
уведомления, по отношение на които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020
год. е издадена Заповед № 5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
*********** ДА ЗАПЛАТИ на Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул. „Драган Цанков“ № 37 срещу
Г. Ц. Б., ЕГН **********, в качеството на законен наследник на починалия
кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на *********** иск за осъждане на
ответницата да заплати на ищеца сумите от : 508.29 евро, представляваща ½ част от
договорна лихва, за периода 23.09.2017 г. - 29.01.2020 г. вкл., дължима съгласно т.3.2 от
Анекс № 2/ 29.11.2013 г. към Договора; 1489.52 евро, представляваща ½ част от наказателна
лихва, за периода 23.09.2017 г. - 12.03.2020 г. вкл., дължима на основание Раздел І, т.1.7 от
Договора; 85.67 евро, представляваща ½ част от договорна лихва, за периода 13.03.2020 г. -
13.05.2020 г. вкл., дължима на основание т. 3.2 от Анекс № 2 към Договора; 266.67 евро,
представляваща ½ част от наказателна лихва, за периода 14.05.2020 г. - 23.08.2020 г. вкл.,
дължима на основание Раздел І, т.1.7 от Договора; 66.56 евро, представляваща ½ част от
непогасена комисионна за управление за 2017 г., 2018 г. и 2019 г., дължима на основание
т.1.8.2.2 от Договора, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2657/09.08.2022 г., постановено по гр.дело №
6184/2021 год. на ВРС – 35 състав,
в ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
19
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството
на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
********, иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците
дължат солидарно на ищеца горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева до
пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, по отношение на
които вземания по ч. гр. д. № 10229 по описа на ВРС за 2020 год. е издадена Заповед №
5028/ 23.09.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417
ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ
И
В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от „Първа инвестиционна банка” АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган
Цанков“ № 37 срещу Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството
на законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, осъдителен иск за горницата над 15.34 евро - равностойността на 30.00 лева
до пълния предявен размер от 61.30 евро, представляваща ½ част от разноски, дължими за
връчване на уведомления, на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ.
ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, и П. И. С., ЕГН: **********, с адрес: ********************* в качеството на
законен наследник на починалия солидарен длъжник И.К.П., ЕГН **********, починал на
******** ДА ЗАПЛАТЯТ солидарно на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“
№ 37, сумата от 316.19 лева, представляваща сторени в заповедното производство ч.гр.д. №
10229/2020 год. на PC Варна разноски и сумата от 1241 лева, представляваща сторени пред
двете инстанции, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Г. Ц. Б., ЕГН **********, с адрес: *******************, в качеството на
законен наследник на починалия кредитополучател П.С.Б., ЕГН **********, починал на
***********, ДА ЗАПЛАТИ на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“ № 37 , сумата
от 616 лева, представляваща сторени пред двете инстанции, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА на „Първа инвестиционна банка” АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Изгрев, бул.„Драган Цанков“ № 37 ДА ЗАПЛАТИ на
адв.П. Й. Н., ЕГН: **********, от ВАК, с рег. № **********, със служебен адрес
гр.Варна, бул.“Цар Освободител“ № 44 ет.4 офис 4, сумата от 26 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК вр. чл. 38, ал.1 т.2 ЗАдв.
20
На основание чл.280, ал.2 ГПК, РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
21