РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Свиленград, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова
Административно наказателно дело № 20245620200358 по описа за 2024
година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от М. Д. Д. с ЕГН ************* от град
*******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Самарско
знаме” № 6, област Хасково, чрез адвокат И. И., се оспорва Електронен фиш
(ЕФ) серия К № 6749337 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя за
извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата
(ЗДвП) и на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер 100 лв. С Жалбата са
релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ (при
съществени нарушения на процесуалните правила и в противоречие със
закона) – словоредът бил объркан, мястото на нарушението било неточно
описано, нарушението не било описано точно по отношение на
квалифициращия признак „повторност” и относно това дали е приспаднат
толеранс от 3 %, автомобилът бил СИО и не можело да бъде издаден ЕФ при
1
наличие на повторност на нарушението.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят М. Д. Д., не се явява
и не се представлява. С Писмена защита процесуалния му представител –
адвокат И. И., излага доводите по същество, касаещи отмяна на обжалвания
акт, тъй като липсвал Протокол за използване на техническото средство –
радара. Претендират се разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1,
т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА). Не е представен Списък на разноските.
В съдебната фаза се ангажира писмено доказателство.
Административнонаказващият орган (АНО) и издател на оспорения ЕФ
(въззиваемата страна): ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпращат представител
и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието
на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 24.11.2022 година в 11.34 часа в село Пъстрогор, община Свиленград,
област Хасково, на изхода за село Младиново, с автоматизирано техническо
средство или система (АТСС) (радар) № 120с52а, представляващо преносима
система за контрол на скоростта на моторните превозни средства (МПС) с
вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1, е
регистрирано и заснето МПС – лек автомобил марка „Хюндай”, модел И 30 с
държавен регистрационен номер Х 69 50 КС, със скорост 61 км/ч, при
разрешена такава 50 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 11 км/ч
- нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. След обработване на информацията от
заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 6749337 на името
на жалбоподателя М. Д. Д. в качеството му на собственик на превозното
средство, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на
деянието. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от
2
29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към
нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В
обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена
скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е
правна квалификация по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП за така констатирането
нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 1, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 100 лв. Фишът е връчен на лицето на дата 02.05.2024 година (,
видно от Справката за нарушител, от Картона на ЕФ, от Писмо с вх.рег.№
4214 от 27.05.2024 година и от Разписката към ЕФ, приложен към Жалбата,
като в същия смисъл е и изявлението на жалбоподателя, направено в Жалбата)
(възражения относно начина и формата на връчване на ЕФ не се
противопоставят в настоящото съдебно производство), като съгласно чл. 189,
ал. 5 от ЗДвП е даден 14-дневен срок да плати Глобата, или да предостави
писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие
от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок,
жалбоподателят не представя в ОДМВР - Хасково Декларация по чл. 188 от
ЗДвП и не прави възражения в срока по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (7 дни).
ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по
ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, като налична е една
снимка за конкретния клип, на която е виден автомобила. От същата се
установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен номер Х 69 50
КС в процес на приближаване към мобилната система за видеоконтрол, при
измерена скорост на движение 64 км/ч (преди приспадане на допустимата
грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 50 км/ч.
От представения Протокол № 84-СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от
Българския институт по метрология (БИМ) се установява, че на посочената
дата е извършена проверка на преносима система за видеоконтрол ARH CAM
S 1 с фабричен № 120с52а, според който съответства на одобрения тип. В този
документ е посочено, че преносимата система за контрол на скоростта на
МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации ARH CAM S 1 е
одобрен тип, вписан под № 5126 в регистъра на одобрените за използване
типове средства за измерване.
След получаването на ЕФ жалбоподателят не се възползва от правото си
3
на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП, а го обжалва в срока по чл.
189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд – Районен съд –
Свиленград.
В кориците на делото е приложена Справка за нарушител, видно от която
жалбоподателят има наложени административни наказания „Глоба” с ЕФ и с
Наказателни постановления (НП) за нарушения на ЗДвП.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при
цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН,
вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на
страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима –
подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от
ЗДвП видно от датата на депозираното й в Регистратурата на АНО, от
надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден
атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от
обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и
родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски
Районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ
изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен
(сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че
процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 351000-3395 от
20.05.2024 година, от Картона на ЕФ и от Справката за нарушител, ето защо
производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ, в
резултат на плащане на финансовата санкция.
Преценена по същество, Жалбата е основателна, за което Съдът излага
следващите правни съображения, идентични с тези наведени от адвокат И.
И. в Писмената му защита:
С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за
използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата
(Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на
вътрешните работи, се уреждат условията и реда за използване на АТСС за
4
контрол на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл. 3 от цитираната
Наредба, за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават ЕФ чрез използване на автоматизирана информационна
система. С приемането на цитираната Наредба са установени ясни правила за
използване на техническите средства и за обстоятелствата, при които
контролните органи имат право да ги използват. Предвид изложеното
нарушенията на правилата за движение по пътищата могат да се установяват и
санкционират с издаване на ЕФ при стриктно спазване изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година. Съгласно чл. 10 от Наредбата, за
всяко използване на АТСС за контрол се попълва Протокол съгласно
приложението (ал. 1) като Протоколът по ал. 1 се попълва при всяка смяна на
мястото/участъка за контрол. Протоколът за използване на АТСС е официален
документ, съставен от длъжностно лице по съответния ред и в кръга на
службата му. Надлежното оформяне на Протокола е гаранция за правилното
установяване на нарушението, с неговите обективни признаци. Липсата на
такъв Протокол води до извода, че не са удовлетворени изискванията на
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година, т.е. липсата му препятства
възможността да се установи дали има извършено нарушение или не, както и
е от значение за съставомерността на деянието по посочената в ЕФ
разпоредба. В случая наказващият орган не е представил нито оригинал от
подобен Протокол, нито негово заверено копие. Неспазването стриктно
разписаните в Наредбата правила, доколкото ЗДвП в чл. 165 изрично
препраща към нея, винаги води до незаконосъобразност на проведената
процедура по установяване на нарушението. Изложеното налага извода, че
процедурата е компрометирана. Следователно част от кумулативно дадените
изисквания, съобразно нормативната уредба на процедурата по установяване
на нарушения с АТТС, не са удовлетворени в процесния случай. Изискването
за съставяне на този Протокол, не е самоцелно. Видно от съдържанието на
този Протокол - приложение към Наредбата, същият служи като
доказателство за мястото на контрол, времето на контрол, режима на
измерване на АТСС. При липса на такъв Протокол и доказателства за тези
обстоятелства, които са включени в него, липсва сигурност относно верността
на измерването и се влиза в конфликт с правилото, че
административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Ето защо, при неизпълнението на кумулативно предвидените
5
от законодателя условия, по делото не е удостоверено, че процесното АТСС е
законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време,
откъдето и нарушението не е безспорно доказано.
По изложените съображения, след като не са изпълнени изискванията на
приложимата Наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното
протичане на производството по установяване и заснемане на нарушението,
незаконосъобразни са и последващите действия на контролните органи, като
предприети при съществено нарушение на разпоредбите, регламентиращи
реда и начина за използването на АТСС и системи за контрол на правилата за
движение. С оглед изложеното, Съдът счита, че процесният обжалван ЕФ
следва да бъде отменен като незаконосъобразен, поради допуснато
съществено процесуално нарушение. Т.е. административната отговорност
спрямо М. Д. Д. за нарушението по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП следва да отпадне.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните
производства пред Районния съд страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс
(АПК). Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на Жалбата е имал такъв, се възстановяват от Бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 от ЗА, адвокатът или адвокатът от
Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие
на лица, които имат право на издръжка; материално затруднени лица и
роднини, близки или на друг юрист. Съгласно ал. 2 на чл. 38 от ЗА, в случаите
по ал. 1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за
разноски, адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на
адвокатско възнаграждение. Съдът определя размерът на възнаграждението и
осъжда другата страна да го заплати.
В производство пред настоящия Съд от процесуалния представител на
жалбоподателя своевременно е заявена претенция за заплащане на разноски –
възнаграждение за един адвокат, който е представлявал жалбоподателя по
делото. В представения пред този Съд и съдържащ се по делото Договор за
6
правна защита и съдействие, сключен между М. Д. Д. и адвокат И. И., изрично
е посочено, че договорените правна защита и съдействие адвокатът извършва
на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, т.е. като безплатна за доверителя.
Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.
38, ал. 1 от ЗА, е установено със закон. Когато в съдебното производство
насрещната страна дължи разноски, съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 от
ЗА, адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на
адвокатско възнаграждение, в размер, определен от Съда, което
възнаграждение се присъжда на адвоката. За да упражни последният това свое
право, е достатъчно да представи сключен със страната Договор за правна
защита и съдействие, в който да посочи, че договореното възнаграждение е
безплатно на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА, като наличието на конкретното
основание от нормата не се нуждае от доказване.
В конкретния случай производството пред настоящия Съд е инициирано
по Жалба на санкционираното лице М. Д. Д., който е бил представляван по
делото от надлежно упълномощения адвокат И. И., а оспореният от него ЕФ е
отменен от Съда. При тези обстоятелства безспорно е възникнало
регламентираното от нормата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН право – при отмяна на
обжалвания акт, възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата
е имал такъв, да се възстанови от бюджета на органа, издал отменения акт.
Предпоставките на закона за осъждане на ответника да заплати на
жалбоподателя адвокатско възнаграждение са налице, поради което следва да
се уважи искането на процесуалния представител на жалбоподателя за
присъждане на адвокатско възнаграждение за оказаната от него безплатна
правна помощ.
Съдът определя размера на адвокатското възнаграждение на 300 лв. за
въззивната инстанция съобразявайки се с правната и фактическа сложност на
делото, която е типична за подобен род дела, с малкия обем на материалите и с
размера на наложеното наказание „Глоба”, както и с работата, извършена от
процесуалния представител (вида на осъществената адвокатска защита и
съдействие) – процесуално представителство, изразяващо се само в написване
на Писмена молба по хода на делото и Писмена защита. Съдът намира, че този
размер е справедлив и обоснован, както и отразява реалната пазарна цена на
адвокатската услуга в конкретния случай. За пълнота на настоящото
7
изложение Съдът държи да отбележи, че не се съобрази с минималните
размери на адвокатските възнаграждения, посочени в Наредба № 1/09.07.2004
година, тъй като намира същата за неприложима на основание Решението от
25.01.2024 година на СЕС по дело С-438/22. Съдът не намира, че хонорар в
този размер (300 лв.) е непропорционален на целта на закона.
Процесуалният представител не може да иска изменение на Решението в
частта за присъдените му разноски, тъй като не бе представен Списък на
разноските.
Независимо от изложеното в случай че не се приеме горния извод, то
Съдът излага следните съображения:
Обжалваният ЕФ би бил законосъобразен от формална,
процесуалноправна страна.
Съдът би приел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения
по образуването и приключването на административнонаказателната
процедура.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя би била
правилно ангажирана за нарушение на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
установено с АТСС № 120с52а (радар) на основание издаден против него ЕФ.
Последният според легалното си определение, съдържащо се в разпоредбата
на § 6, т. 63 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП представлява
електронно изявление записано върху хартиен, магнитен или друг носител,
създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от АТСС (в същия смисъл е и
определението, съдържащо се в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН). Съдът би приел, че
ЕФ съдържа минимално изискуемото съдържание. При наличие в ЕФ на
посочените в цитираната разпоредба обективни признаци, Съдът би приел, че
се покриват основните съществени елементи от
административнонаказателния състав на чл. 182, ал. 4, вр.чл. 21, ал. 1 от
ЗДвП, твърдян в ЕФ за осъществен и вменен в отговорност на жалбоподателя.
Що се отнася до правосубектността и персонификацията на органа, издал
процесния ЕФ, законодателното изискване се свежда до посочване
териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено
нарушението, което е достатъчно касателно авторството. И тук отново,
изключението следва по силата специалната норма на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП,
8
установяваща отклонение от общите правила на ЗАНН. Обсъжданият
задължителен реквизит, Съдът би приел че е налице, видно от съдържанието
на ЕФ, в който фигурира вписана териториалната единица - ОДМВР –
Хасково, в структурата на Министерството на вътрешните работи (МВР).
ОДМВР представлява основна структура на МВР по силата на нормата на чл.
37, ал. 1, т. 2 от Закона за МВР. Посочването на дата на издаване на ЕФ не е
след задължителните реквизити на ЕФ.
Относно спазването на срока по чл. 34 от ЗАНН - ЕФ е своеобразен
властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява
едновременно към Акта за установяване на административно нарушение
(АУАН) и на НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.
189, ал. 11 от ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
процедури (включително срокове) за издаване на АУАН и НП, сравнително
подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на ЕФ.
Предвид изложеното, и в светлината на Тълкувателно решение (ТР) № 1/2014
година по т.д.№ 1/2013 година на ВАС, настоящият Съдебен състав би
намерил, че разпоредбите на чл. 34 от ЗАНН не намират приложение и не
следва да се прилагат по аналогия при липса на изрична разпоредба (в този
смисъл е и Решение № 185 от 26.03.2019 година на Административен съд –
Хасково по КАНД № 902/2018 година, докладчик Съдията Василка Желева).
Обстоятелството, че ЕФ е връчен на жалбоподателя на 02.05.2024 година не би
съставлявало процесуално нарушение от кръга на съществените, водещо до
отмяната му на самостоятелно основание, тъй като това не би рефлектирало
неблагоприятно върху правото на защита на наказаното лице. В процесния
случай, след като на нарушителя Д. е бил връчен ЕФ, същият го е обжалвал в
предвидения от закона срок и е реализирал в пълнота правото си на защита.
На следващо място би следвало да се посочи, че обстоятелството, че ЕФ е бил
надлежно връчен на адресата Д. едва на 02.05.2024 година не изключва
възможността за реализиране на административнонаказателната му
отговорност, доколкото както към датата на съобщаване на ЕФ, така и
понастоящем, не са изтекли нито регламентираната в чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК
относителна давност за реализиране на административнонаказателно
преследване, нито уредената в чл. 81, ал. 3 от НК абсолютна такава, които
разпоредби са приложими в административнонаказателното производство по
9
силата на препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН и Тълкувателно
постановление № 1 от 27.02.2015 година на ВКС по т.д.№ 1/2014 година,
ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВАС, т.е. Съдът би приел, че сроковете,
които трябва да са изтекли следва да са съответно 3 години и 4 години и 6
месеца, които към настоящия момент не са изтекли.
Преносимото средство за контрол е одобрен тип, съгласно правилата на
Закона за измерванията, притежава надлежния Протокол за проверка № 84-
СГ-ИСИС/29.06.2022 година, издаден от БИМ, констатация на Съда видно от
наличния по делото Протокол. Същото Съдът би приел, че е в съответствие с
метрологичните изисквания, технически изправно и преминало проверка,
както би се установило от приетите доказателства от
Административнонаказателната преписка (АНП). Т.е. контролните органи са
изпълнили изискванията на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015
година. В обжалвания ЕФ се съдържа номерът на АТСС, използвано за
измерване на скоростта. В този смисъл не би имало нарушение на нормата на
чл. 6, ал. 1 от цитираната Наредба. Действително в кориците на делото
липсват данни по чл. 6, ал. 2 от посочената Наредба за анализ относно избора
на място за контрол с АТСС, но в случая това би било ирелевантно, тъй като
мястото за контрол с АТСС е определено от контролния орган и дори да не
отговаря на критериите, посочени в ал. 2 на чл. 6 това не би представлявало
нарушение на цитираната Наредба, тъй като по безспорен и категоричен
начин би било установено нарушението.
Съдът би приел, че ЕФ отговаря на образеца, изготвен от Министъра на
вътрешните работи.
За пълнота на настоящото изложение би следвало да се посочи, че при
връчване на ЕФ, АНО няма задължението да представя и наличния снимков
материал на нарушителя, който се прилага към АНП.
При този вариант на разсъждение Съдът би изградил изводите си на
базата на писмените доказателства. С правна преценка за достоверност, Съдът
би кредитирал писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по
реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха по тяхното
съдържание от която и да е от страните в процеса, като би ценил същите при
формиране на фактическите и правните си изводи. Същите биха се ценили
изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ.
10
автентични по признак – авторство. По своя доказателствен ефект и стойност,
така обсъдените и оценени с кредит на доверие писмени доказателства биха
били пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и
неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му.
Видно от снимковия материал, който Съдът би приел за надлежно
доказателство би станало ясно, че процесното МПС е категория В съгласно чл.
150а, ал. 2, т. 6 от ЗДвП.
В случая Съдът би приел, че правилно е пристъпено към издаване на
процесния ЕФ в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изречение първо
от ЗДвП. ЕФ за санкциониране на допуснато нарушение на ЗДвП може да
бъде издаден, когато нарушението бъде установено и заснето с преносимо
АТСС, при условие, че са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 година, какъвто би бил и настоящия случай. Ето защо наведеното в
Жалбата възражение, касаещо невъзможност за издаване на ЕФ при
констатиране на нарушение на ЗДвП, включително при условията на
повторност, би било неоснователно.
Следва да се отбележи, че доколкото работният процес на АТСС, в
конкретика преносимо такова, не изисква непосредствена манипулация от
страна на контролен орган през времетраенето на неговата работа, а само
включване и изключване, физическото присъствие на контролния орган на
мястото на контрол не оказва влияние върху работата на техническото
средство за контрол, намиращо се в автоматичен режим, а оттам - на
достоверността на отчитанията му.
По отношение на мястото на извършване на нарушението - същото Съдът
би приел, че е посочено коректно с текстово описание и координатите,
индивидуализиращи точно определено място на извършване. От приложените
доказателства също би се установило точното място, на което е извършено
нарушението. Иначе казано мястото на нарушението съвпада с мястото на
установяване на нарушението. Още повече, че по делото е представен и
заснетият клип, на който освен автомобила, са отразени локацията,
включително с GPS координати. Ето защо наведеното в Жалбата възражение,
касаещо неяснота относно мястото на нарушението би било неоснователно.
Налице е дублиране на републиканската пътна мрежа (второкласен път
№ 55) и общинската такава (село Пъстрогор), но Съдът би намерил, че това не
11
представлява някакво нарушение, тъй като скоростта е регулирана с пътен
знак, ограничаващ скоростта и предвид факта, че нарушението е в
урбанизирана територия, където има малки деца и трудноподвижни възрастни,
поради което е оправдано да се регулира движението като се наложи
ограничение на скоростта.
Съдът би счел, че е налице осъществен състав на административно
нарушение по смисъла на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съдът би приел, че е налице
процесуално нарушение в описанието на съставомерните елементи на
деянието и на приложимата санкционна норма, т.е. наведеното в Жалбата
възражение, касаещо неточно описание на нарушението относно
квалифициращия признак „повторност” би било основателно. С ЕФ е
наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лв. на основание чл. 189, ал. 4,
вр.чл. 182, ал. 4 от ЗДвП. Съгласно чл. 182, ал. 4 от ЗДвП когато нарушението
по ал. 1, т. 1 – т. 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 – т. 5 на чл. 182 от ЗДвП е повторно,
наказанието е предвидената за съответното нарушение Глоба в двоен размер.
Така за налагането на санкция по чл. 182, ал. 4 от ЗДвП трябва да са посочени
в съответния санкционен акт три обстоятелства: доколкото чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП е бланкетна, трябва да се направи съответната привръзка с нормата, с
която се запълва бланкета; описание от фактическа страна, че нарушението е
извършено повторно и описание от фактическа страна защо е прието, че
нарушението е извършено повторно, като се посочи съответният санкционен
акт, който определя тази квалификация, включително с датата на влизането му
в сила. Съдът би приел, че макар и да е описано, че деянието е извършено
повторно в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К № 5268607, то
не се сочи кога е влязъл в сила. При липсата на датата на влизане в сила на
посочения ЕФ, Съдът не би могъл да извърши преценка дали наказанието е
наложено за повторно извършено нарушение по квалифицирания състав,
както се сочи с посочената санкционна разпоредба, или за нарушение,
извършено за първи път, каквото е словесното описание на нарушението. Това
би било така, тъй като съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, „повторно” е
нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в
двегодишен срок, от влизането в сила на НП, с което на нарушителя е
наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато
първото наказание му е било наложено като нов водач. От Справката за
нарушител би се установило, че посоченият ЕФ, обуславящ съставомерността
12
на квалифициращия признак „повторност” - ЕФ серия К № 5268607 е съставен
на 20.09.2021 година и е връчен на 25.06.2022 година за нарушение по чл. 21,
ал. 2 от ЗДвП, като на основание чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложена Глоба в
размер на 50 лв. и същият е влязъл в сила. В тази връзка, Съдът би приел, че
липсва дата на влизане в сила на предхождащия санкционен акт, който да
обуславя наказването на лицето при условията на повторност. Непосочването
кога влиза в сила този ЕФ би представлявало съществено процесуално
нарушение, ограничаващо значително правото на защита на наказания субект
да бъде санкциониран по квалифицирания състав на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП.
Липсата би предпоставила процесуален порок при описанието на
административното нарушение от фактическа страна, доколкото няма
описание на съставомерен белег на административното нарушение. Същата
би довела до невъзможност както за Съда да провери този факт, така и за
жалбоподателя Д. да го оборва. Изложеното не би се променило предвид
факта, че по делото е приложен ЕФ серия К № 5268607 с отбелязване на
датата му на влизане в сила, тъй като както вече бе посочено, тя липсва
вписана в оспорвания ЕФ. Непълнотите в съдържанието му не могат да се
санират в хода на съдебното производство, нито да се извеждат от други
налични по делото данни, тъй като биха се нарушили правата на наказаното
лице да разбере изначално за какво точно го санкционират.
Съгласно т. 1 от ТР № 8/16.09.2021 година по т.д.№ 1/2020 година на ВАС
в производството по реда на раздел V, глава ІІІ на ЗАНН, Районният съд има
правомощие да преквалифицира описаното в НП изпълнително деяние, когато
се налага да приложи закон за същото, еднакво или по-леко наказуемо
нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението. В
случая е налице порок при описанието на санкционната разпоредба, като АНО
е наказал жалбоподателя Д. по санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 4 от
ЗДвП за нарушение, извършено при условията на повторност. С оглед
постановките на цитираното ТР, не би имало пречка дори и при неправилното
описание на санкционната норма, Съдът да приеме, че квалифициращият
признак „повторност” не е бил осъществен, и да приложи закон за по-леко
наказуемо нарушение, като преквалифицира деянието на жалбоподателя по
основния състав на извършеното нарушение, за което му е било надлежно
предявено обвинението, и наложи наказанието по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в
размер на 50 лв. По този начин не биха се нарушили правата на
13
жалбоподателя, който се е защитавал по описаните факти на извършеното от
него нарушение в процесния участък. С оглед на изложеното, процесният ЕФ
би следвало да бъде изменен в частта му за наказанието, като наложеното на
жалбоподателя Д. наказание „Глоба” се намали до размер от 50 лв. на
основание чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В изложения смисъл е Решение № 250
от 03.04.2023 година на Административен съд – Хасково по КАНД № 29/2023
година, докладчик Съдията Росица Чиркалева.
Налице би бил и субективният елемент от състава на нарушението –
извършено виновно, при пряк умисъл, Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Съдът би приел, че правилно е била приложена хипотезата на чл. 188, ал. 1
от ЗДвП, тъй като няма спор, че собственик на заснетото МПС е
жалбоподателя съгласно Справката за собствеността на лекия автомобил.
Фактът, че автомобилът е придобит в режим на СИО не би променил този
извод на Съда, тъй като АНО издава ЕФ на лицето, посочено като собственик
по документи – в случая Справката за собствеността, независимо от факта, че
той е придобит в режим на СИО. В случай, че този собственик не е управлявал
по време на заснемане на нарушението е имал възможността да посочи
лицето, което е управлявало автомобила, което в настоящия случай не е
сторено.
Извършеното редуциране на фактически измерената скорост от 64 км/ч до
приетата за установена скорост от 61 км/ч би било в интерес на
жалбоподателя, тъй като би изключило възможните неблагоприятни
последици за него от допусната грешка на измерване с техническото средство.
Освен това така извършеното редуциране би било в съответствие с основния
принцип в административното право, наказание да се налага само тогава,
когато нарушението е установено по несъмнен начин. В процесния случай
обсъжданото редуциране не би довело до промяна на правната квалификация
на нарушението. Ето защо наведеното в тази насока възражение в Жалбата,
касаещо толеранса от 3 %, би било неоснователно.
Така редуцираното наказание Съдът би намерил за правилно с оглед
постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното
наказание.
14
За пълнота на настоящото изложение и с оглед наведеното в Жалбата
възражение, Съдът не би намерил че е налице объркан словоред в текста на
обжалвания ЕФ и то до степен, че за жалбоподателя да е налице неяснота за
какво точно нарушение го санкционират.
Процесното административно нарушение не би разкрило пред настоящия
Съдебен състав характеристиките на маловажен случай. Касае се за формално
нарушение - на просто извършване. Като релевантен аргумент би се отчел и
би се ценил характерът на обществените отношения, засегнати от конкретната
простъпка - административнонаказателна, с оглед сферата на отношенията,
ползващи се със засилена защита, който и пряко е свързан с охраняването на
публичните интереси, тъй като се касае за правила за движение по пътищата.
В този смисъл не биха били налице основания за приложение на чл. 28, вр.§ 1,
ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН за отпадане на наказуемостта, като
незаконосъобразно санкционираща маловажен случай на нарушение. Отделно
от това съгласно чл. 189з от ЗДвП за нарушения по този закон не се прилага
чл. 28 от ЗАНН.
По разноските:
При този вариант на разсъждение в полза на процесуалния представител
на жалбоподателя биха се дължали разноски в размер на половината, посочен
по – горе, т.е. на 150 лв.
Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 2, т. 1, вр.ал. 3, т. 2
и чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ЕФ серия К № 6749337 на ОДМВР - Хасково, с който на М. Д.
Д. с ЕГН ****************** от град********************, е наложено
административно наказание „Глоба” в размер 100 лв.
На основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр.чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от ЗА,
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково с адрес: град Хасково, бул.„България” № 85, ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат И. А. И. от Адвокатска колегия - Хасково, сумата от 300
лв. (триста лева), представляваща адвокатско възнаграждение за осъществена
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА адвокатска защита и съдействие на М. Д. Д.
по АНД № 358 по описа на Свиленградския Районен съд за 2024 година.
15
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
– Хасково в 14-дневен срок, който тече от получаване на Съобщението за
постановяването му, с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК
и по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
16