МОТИВИ по
присъда НОХД №430/19г. по описа на ПлРС:
Обвинението е срещу В.К.К., ЕГН **********,
за това, че на 07.09.2018г. в гр. Плевен причинил на Ц.Г.Ц. от с.гр., роден на ***г.,
тежка телесна повреда – загуба на слезката (далака),
престъпление по чл.128, ал.1, във вр. с ал.2, пр.7 от
НК.
Прокурорът поддържа повдигнатото
обвинение, пледира за осъдителна присъда и наказание лишаване от свобода около
минимума, което предлага да не бъде търпяно ефективно.
В наказателното производство е предявен за съвместно разглеждане граждански
иск от пострадалия от деянието за което е предаден на съд В.К., а именно Ц.Г.Ц.
*** за сумата от 50 000 лв. представляваща претендирано
обезщетение за причинените от деянието по чл.128, ал.1, вр.
ал.2 пр.7 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 07.09.2018 г. до окончателното и изплащане. Допълнително е отправена
молба за конституиране като частен обвинител в наказателния процес.
С определение от 26.03.2019г. съдът е оставил без
уважение молбата на Ц.Г.Ц. за конституиране като граждански ищец в наказателния
процес, като е счел че разглеждането му би затруднило разглеждането на делото в
наказателната част. С определение от същата дата съдът е конституирал на
основание чл. 76 от НПК Ц.Г.Ц. като частен обвинител.
Частният обвинител се представлява от адв.И.Ц. от ПАК. Повереникът поддържа обвинението като
намира, че същото се подкрепя от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, пледира за осъдителна присъда, а досежно
вида и размера на наказанието се придържа към заявеното от страна на Р..
Подсъдимият В.К. се явява в съдебни заседания с адв.Н.Х. от ПлАК, не се признава
за виновен, като дава обяснения в които потвърждава защитната си позиция
заявена в хода на досъдебното производство и я доразвива. Моли да бъде осъден
условно.
Защитникът му адв. Н.Х. от
ПлАК аналитично изследва събраните по делото гласни и
писмени доказателства, пледира за определяне на наказание под минимума с
приложение на чл.66 ал.1 от НК.
Съдът като се запозна със събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и съобрази становището на
страните намира за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият В.К.К. е роден
на ***г***, *** гражданин, с висше образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН
**********.
ЧО Ц.Г.Ц. и подсъдимият В.К.К.
се познавали, като били във влошени отношения във връзка с взаимни претенции
един към друг. ЧО Ц. бил на мнение, че подсъдимият е увредил имущество на търговско
дружество към което и двамата имали неформално отношение в предходен период от
време. Подс.К. пък считал, че му се дължат пари във
връзка с извършена работа.
На 07.09.2018г., късно вечерта ЧО Ц. се прибирал с
автомобил към дома си, намиращ се на адрес – ***.
По същото време от там с лек автомобил минал В.К.К.. С него били приятелите му – свидетелите П.Д.И. и А.Р.К..
Подс.К. възприел ЧО Ц. и решил
да отиде при него във връзка с отношенията им. Слязъл от автомобила и тръгнал
към Ц., който по това време излизал от паркирания си автомобил.
Подсъдимият и ЧО разговаряли във връзка с
отношенията си. Спречкали се. Възникнал вербален конфликт, който прераснал във
физическа саморазправа. Двамата се сборичкали, като си разменили удари.
Подсъдимият В.К. нанесъл няколко удара с ръце и
крака в областта на ръцете и тялото на ЧО
Ц., който почувствал силна болка в областта на лявата ръка и в лявата част на
гръдния кош и корема.Паднал на земята.
Подсъдимият К. се отдалечил, качил се в автомобила и
напуснал мястото.
През това време ЧО Ц. взел телефона си и подал
сигнал на ***, след което отишъл сам до намиращото се наблизо *** при ***, където му била оказана
първоначална медицинска помощ.
На мястото на инцидента отишли полицейски служители,
които впоследствие установили Ц. в здравното заведение, където провели беседа и
изготвили докладна.
На следващия ден ЧО Ц.Ц. бил
освидетелстван, като при прегледа му били установени счупване на лявата лъчева
кост на типично място, охлузни рани на двете колена и
кръвонасядания на гърдите.
ЧО подал сигнал за случилото се в полицията.
На 09.09.2018г. състоянието на ЧО Ц. се влошило и
той постъпил в болница. При прегледа му се установило спукване на далака и
масивен излив на кръв (около 1литър) в коремната
кухина. Това наложило операция за
отстраняване на далака/слезката и почистване на
кръвта и съсиреците от нея.
ЧО Ц. бил изписан от болницата (***, ***, отделение
по *** и ***) на 16.09.2018г.
Във връзка с причиненото му телесно увреждане ЧО се
освидетелствал няколко дни по-късно (на 21.09.2018г.).
По подадения от ЧО Ц. сигнал била извършена
проверка.
По повод горното е било образувано ДП № Д-1674/18 г.
по описа на Р..
Съдът кредитира показанията на ЧО Ц. от които се
установява познанството му с подсъдимия който работел в офис на негова фирма,
като се занимавал с експедиция на камиони. Посочва че договорката била за 500
лева възнаграждение, както и че не бил доволен от работата още в началото на отпочване на работа от К.. ЧО сочи че направил няколко пъти
забележка на подсъдимия да подобри изпълнението на задълженията си, но това не
се случило. Твърди че изплатил 200 лева възнаграждение преди да се разделят,
като К. имал претенция за още 300, които според ЧО не били дължими. Пак от показанията на Ц. се
установява че на въпросната дата около 23 часа се прибирал от път и на спиране
пред дома си до него спрял друг автомобил. В първия момент не видял кой е вътре
но след като отворил прозореца забелязал че е подсъдимия, който бил на
шофьорското място, а в автомобила имало момче и момиче. Твърди че думите на К.
били: „ти кога ще ми платиш бе?“, при което и двамата слезли от автомобилите, а
К. дошъл към него до шофьорската врата, като го изблъскал към колата. После и Ц.
го блъснал, след което вече бил и той на земята. Описва в детайли случилото се. Така видно от
показанията му:
„…в следващия момент получих множество
удари с крак, с ритник от В.. През цялото време на побоя аз бях на четири крака
така да се каже - на колене и на ръце. В
следствие на това имах охлузване на коленете, синини по цялото ми тяло и други
удари които имаше. Имаше два или три удара
с ритник по главата, по челото, белези нямам. Но през цялото време дърпането и
ритането беше от страна на В.. Аз бях в
невъзможност да се изправя. С последния удар това което си спомням, последния
удар който ми нанесе с ритник в главата, думите му бяха „това е предупреждение,
***“. Отправи се към колата си, седна не на шофьорското място, а на другото
място. На шофьорското място седна друг човек. Това което съм видял двама човека
- мъже и момиче, които не познавам. Единствения който познавам е В.… Това което си спомням е, че
ударите бяха достатъчно, че не можех да си поема дъх – въздух….”Отново от показанията на ЧО се
установява че се обадил на 112 след което се отправил към Спешна помощ където били
обработени видимите рани, а счупената му ръка била гипсирана, като през цялото
време усещал напрежение в корема. Оттам отишъл с гипсирана ръка и личния си
автомобил в полицията където депозирал жалба и разпознал по снимков материал
подсъдимия. От показанията на Ц.Ц. е видно още че след два дни се почувствал много зле и
отново постъпил в болница, където му била направена операция с отстраняване на
далака.
Съдът цени напълно показанията на ЧО
които се намират в пълно съответствие с експертните заключения на вещите лица
по назначените му съдебно-медицинска,
допълнителна такава и комплексна съдебна експертиза с участие на
съдебен медик – хабилитирано лице и хирург, които съдът кредитира напълно. Така
видно от заключението на вещото лице
д-р Т. на пострадалия са били причинени травматични увреждания, а именно счупване на лявата лъчева кост /радиуса/ на
типично място поради падане с подпиране на ръката – наложило се наместване и
фиксиране за повече от месец, кръвонасядане на
коремната стена и разкъсване на далака с последвал масивен излив
на кръв в коремната кухина, наложил спешна оперативна
намеса – *** /***/ и почистване
наличната загуба на кръв в коремната кухина.
Спукването на далака според експерта се дължи на силен удар, възможно с ритане
в областта на лявата част на коремната стена. Посочва че се е
получило разкъсване, което е довело до обилен излив на кръв в коремната кухина с ясни последствия – до колабиране. Твърди че наложилото се оперативно лечение –
премахване на далака, е било
извършено като жизненоспасяваща операция, тъй като без нея
опасността на живота, като реална такава, не би могла да се преодолее. В
съдебно заседание с оглед на въпросите свързани с посочен от страна на защитата
друг механизъм на увреждане е било назначено допълнително експертно изследване
в което д-р Т. допуска такъв друг
механизъм. В спорната част посочва че разкъсването на
далака е от травма, силен удар в областта на горната част на коремната стена,
като е възможно според него както директен удар с юмрук, крак, така
и не може да се отхвърли и тежко падане на друг човек върху пострадалия ако той
лежи по гръб върху земята, а другото лице при падането да го травмира с коляно или лакът. В съдебно заседание експертът
потвърждава заключението което е наложило назначаване на комплексна
експертиза с участие на съдебен медик – хабилитирано лице и вещо
лице - хирург. Участващите
в комплексната експертиза вещи лица доц.Л. и доц. Н. по недвусмислен начин в заключението си са дали отговор на поставения
въпрос свързан с механизма на увреждане. Посочват, че тези увреждания са резултат
на силен удар (удари) и са категорични че „слезката е сравнително защитена от травма
и не може да се разкъса
до такава степен от приложен
натиск при падане на двамата
участници в инцидента един върху друг”. Базират се на данни от оперативния протокол № 9725/09.09.2018 год., в който е описано състоянието на слезката (далака)
при извършване на операцията: намерена е руптура на далака по
цялото му тяло с лизирана капсула и много съсиреци около него. При микроскопското изследване
на материал, взет при операцията
(биопсия), се описва травматично разкъсване на слезката
(множество тьканни дефекти, изпълнени с еритроцитни маси и фибрин). Експертите са категорични че тъй като слезката е разположена зад последните ребра (ребрената дъга) отляво и е добре защитена от тях, тя може да
бъде наранена при проникващо нараняване или индиректно – при удар в областта на корема или
пояса (кръста), а интензивността на удара/ударите в случая следва да
е значителна, от една страна поради
локализацията на далака, от друга
поради масивността на разкъсването му. С оглед на обсъждането, направено по-горе, вещите лица са направили извод, че руптурата на слезката
е резултат най-вероятно от удари с крак
(ритане). В останалата част от заключението доц.Л. и доц.Н. потвръждават установеното и от предходните експертизи досежно вида на уврежданията: травматична руптура (разкъсване) на слезката (далака); излив на кръв в коремната кухина от над
1000 мл с начално развитие на перитонит;
счупване на лъчевата кост на
лявата ръка на типично място;-
охлузни рани по двете колена
(5/4 см и 8/3 см), кръвонасядане по корема в горната му част (в областта
под мечовидния израстък).Уврежданията са резултат на
тъпи травми. В съдебно заседание доц.Л.
отново потвръждава изводите за един единствен
възможен механизъм - удари в областта на пояса, гърба като отхвърля този с падане с
притискане. Обосновава се с това че слезката е грубо разкъсана, а освен това е защитена анатомично, като се намира в
подребрена дъга. А хистологичните изследвания не показват някакви патологични
изменения на този орган или слезката да е била
увредена преди инцидента от начин на живот или от друго.
От показанията на св.Ч.П. се установява че като част от автопатрул
посетил по сигнал пострадалия в ***, където
снел обяснения от него, който посочил причината за конфликта, а именно неизяснени
трудови правоотношения с подсъдимия, от което е последвал „някакъв елемент на
саморазправа”. Предвид изтеклия период от време свидетелят не ангажира спомени
ЧО да е имал външни поражения. Съдът кредитира показанията на свидетеля П.,
като въпреки че не си спомня в детайли фактите от значение за делото,
показанията му не противорачат на останалите ценени
доказателства.
От разпита на св.П.И. се
установяват приятелските му отношения с подсъдимия, че на въпросната дата късно
вечерта тръгнали от „Дружба“, с идеята да си купят храна като
били с автомобила на К., който го управлявал, а приятелката на И. – св.К. била
на задната седалка. Св.И. ***. В., където в близост бил автомобила на ЧО и
започнали да си говорят той и подсъдимия, първоначално през прозорците, а след
това К. отишъл до колата на ЧО. После се сборичкали и паднали на земята, а И. и
приятелката му не излезли от автомобила. Твърди че след случката подсъдимият му
разказал за отношенията им. В посочената част съдът кредитира показанията на
свидетеля като кореспондиращи с останалите такива, в т.ч. с тези на ЧО. Съдът
не цени показанията в останалата част в която заявява, че„госп.
Ц. се изправи, влезе в колата и в този момент (В. се качи в колата и ние си
тръгнахме, след което отидохме на Дружба.” , както и че не е чул какво са си
говорили. Причината са близките приятелски отношения в които съдът откри индиция за заинтересованост. Отделно от това нелогично
според съда е в късния час, в който се предполага че няма голям шум от хора и
автомобили и при вдигнатите стъкла на автомобилите първоначално да не е чул
какво са си говорили. Както и че първо е паднал Ц., а после К. след него, които според съда целят да обосноват
сочения от подсъдимия механизъм –падане с притискане, който беше категорично
отхвърлен от кредитираното като неоспорено и компетентно извършено комплекно медицинско изследване.
От показанията на св.К.
също се установява че била във въпросния
автомобил на процесната дата късно и вечерта тръгнали
от „Дружба“, с идеята да си купят храна като били с автомобила на К.,
който го управлявал, а приятелят и – св. И. бил на предната седалка. Св.К. ***.
В., където в близост бил автомобила на ЧО и с подсъдимия започнали да си
говорят, първоначално през прозорците, а след това К. отишъл до колата на ЧО.
После се сборичкали и паднали на земята, а К. и приятеля и не излезли от
автомобила. След случката К. споделил, че това е Ц., който му дължал пари.В
посочената част съдът кредитира показанията на свидетеля като кореспондиращи с
останалите такива, в т.ч. с тези на ЧО. Съдът не цени показанията в останалата
част които припокриват напълно тези на св.И. и подсъдимия в некредитираните
части и в които съдът откри индиция за
заинтересованост от изхода на делото.
От обясненията на
подсъдимия се установява че на въпросната дата излязъл от къщи с идеята да си
закупи храна, когато срещнал свидетелите И. и К. – негови приятели, които качил
в автомобила си. Преминавайки с автомобила през мястото на инцидента забелязъл ЧО да паркира автомобила си и спрял в близост до
него през един автомобил за да разговарят. От обясненията му се установява още
че първоначално си разменили реплики през отворените прозорци на автомобилите,
а след това слязъл и отишъл до автомобила на ЧО като запитал кога ще му плати
дължимите пари. Дотук съдът кредитира обясненията на подсъдимия като логични и
съответни на кредитираните доказателства. Съдът не цени обясненията в частта в
която заявява че ЧО е посегнал първи като го е блъснал, след което паднал на
земята по гръб, а той върху него на дясна странична част подпирайки се на лакът
върху него. Съдът приема обясненията в тази част като защитна позиция, а също и
тези в частта в която твърди че ЧО станал и посегнал към жабката, а той се изплашил
да не извади пистолет. Подсъдимият не изтъкна логична причина да се страхува
нито посочи в друг случай да е виждал пистолет у ЧО.
Съдът кредитира като
неоспорено и компетентно изготвено заключението на в.л. д-р П.Т. по назначената
съдебно медицинска екпертиза на подсъдимия К..
Съдът
кредитира приобщените по делото при условията на чл.283 от НПК медицинско
удостоверение за пред съда 522/2018г., от което се установява здравословното
състояние на подсъдимия на 07.09.2018г. около 22,30 часа, медицинско
удостоверение за пред съда 549/2018г от което се установява здравословното
състояние на ЧО на 07.09.2018г., епикриза която
установява здравословното състояние и резултатите от проведената медицинска
интервенция за периода 9-16.09.2018г., справки за регистриран трафик от мобилен
телефон на л.62-63, удостоверение за актуално състояние на *** ЕООД и на ***
ЕООД, характеристични справки, свидетелство за съдимост на В.К.,
видно от което същият е неосъждан, като неоспорени.
При така възприетата
фактическа обстановка съдът намира,че подсъдимият В.К.К., ЕГН ********** е извършил от
обективна и субективна страна престъпление по чл.128, ал.1, във вр. с ал.2, пр.7 от НК, като на 07.09.2018г. в гр. Плевен
причинил на Ц.Г.Ц. от с.гр., роден на ***г., тежка телесна повреда – загуба на слезката (далака).
От обективна
страна В.К. е причинил тежка телесна повреда на пострадалия Ц.Г.Ц.. Увреждането
е причинено чрез нанесени от подсъдимия удари
с юмруци и ритници в коремната област на ЧО, като му е причинил травматична руптура (разкъсване) на слезката,
което е наложило последващото й оперативно премахване, което представлява тежка
телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезка.
Съгласно
Постановление № 3 от 27.09.1979 г. Пленума на ВС на РБ е прието, че разстройството
е завинаги, доколкото е за цял живот. Общото разстройство на здравето е
постоянно, когато увреждането на отделен орган или на система от органи обхваща
болестни процеси с голяма продължителност без възможност за възстановяване. За съставомерността на деянието не е необходимо състоянието на
опасност на живота на увредения да е налице във всеки момент, това изискване се
отнася само до общото разстройство на здравето, като е необходимо опасността да
е налична и реална. Характерът и степента на увреждането следва да се
определят, по принцип, към момента на причиняване на телесната повреда, а не в
по късен момент, когато може да настъпят изменения, защото квалификацията на
повредата се определя от онези условия, които пряко и непосредствено засягат и
обуславят извършването на деянието и неговия резултат. В разпоредбата на чл. 128, ал.
2 от НК законодателят изрично е посочил че загубата на слезка представлява тежка телесна повреда.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл. Подсъдимият е осъзнавал
общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и
наказуемост. Разбирал свойството и значението на извършеното деяние, могъл е да
ръководи постъпките си, предвиждал е общественоопасните
последици от деянието, като е желаел и се е стремял към тяхното настъпване. К.
е съзнавал, че с нанасяне на ударите с ръце-юмруци и крака, а в последствие
след като пострадалия паднал на земята е продължил като му е нанесъл удари с
ръце и крака по гръдния кош и корема, че може да причини увреждане от вида на
претърпяното, като е целял именно този резултат.
Като причини за извършеното престъпление следва
да се посочат невъздържания характер на
подсъдимия К., слаби морално-волеви
задръжки незачитането на телесната неприкосновеност на личността, желанието му
да се почувства значим и “реабилитира” накърненото си достойнство включително и
чрез избора на конкретна жертва късно вечерта на процесния
ден.
Съдът намира, че не може да се приеме тезата на
защитника адв. Н.Х., с която навежда доводи за грубо,
провокативно и агресивно по съдържание поведение на пострадалия спрямо
подсъдимия. Точно обратното - от събраните по делото доказателства се
установява, че подсъдимият е бил с крайно агресивно поведение, като същият е
нанесъл няколко удари последователно с ръце и крака в различни части на тялото
на пострадалия като въпреки многократното задаване на въпроси от негова страна
кога ще му бъдат изплатени претендирани суми, не е
дочаквал отговора и е удрял ЧО. Последният се е опитвал да се защити, но
въпреки това, надмощие във физическия сблъсък между двамата е имал подсъдимият.
В този ред на мисли следва да се отчетат показанията на ЧО и оценката която
същите намират в заключенията на в.л. д-р Т. и доц.Л. при изготвените
съдебно-медицински експертизи от които е установено, че действията на
подсъдимия са били хладнокръвни, обмислени и прецизни, същия от самото начало
на конфликта който е инициирал чрез интензивни и добре насочени удари е успял
да парализира за изключително кратко време - в рамките на няколко минути - съпротивата
на Ц., като следва да се отчете че последният видно и от заключението на
експерта не е в толкова добро физическо състояние като К., който го е привел в
безпомощност до степен, че последният едва се добрал до мобилния си телефон, находящ в автомобила му на
няколко метра от мястото на престъплението, за да потърси помощ. В тази линия
на разсъждения следва да се уточни,че подсъдимият е демонстрирал устойчиво,
балансирано и добре организирано поведение. Ето защо проявата на агресия и
действията на К. не са израз на защитен модел на поведение, а точно обратното -
реакцията на човек който се стреми да се доказва като се възползва от всички
възможни обстоятелства в своя полза и при конкретни обстоятелства търси утвърждение и признание.
При определянето на наказанието на
подсъдимия В.К. съдът съобрази завишената степен на обществена опасност на
деянието и невисоката такава у дееца.
Смекчаващи вината обстоятелства за подсъдимия съдът
успя да открие в чистото му съдебно минало, а също и критичното отношение и
разкаяние към извършеното.
Като отегчаващи вината обстоятелства следва да бъдат
посочени нанесените многобройни травматични увреждания на ЧО, състоянието в
което го е привел и в което без своевременна и адекватна медицинска помощ същият
е можело да бъдат доведен до летален край особено както е било в тъмната част
на денонощието и при липса на адекватност в действията на Ц..
Преценявайки
и съпоставяйки смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства съдът намери, че
следва на подсъдимия В.К. да бъде определено на основание чл.128, ал.1, вр. ал.2, пр.7 във вр. с чл. 54
от НК наказание за извършеното спрямо Ц. престъпно посегателство от три години
лишаване от свобода, като отложи на основание чл. 66 ал. 1 от НК изтърпяването
на наказанието с четиригодишен изпитателен срок. Съдът съобрази и механизма на деянието, осъществен чрез
множество удари, и по-високата интензивност на увреждащото въздействие, както и
дълбочината на вредоносните последици. Отлагането на изтърпяването на
наказанието на този етап ще способства за постигане на целите на индивидуалната
и генерална превенция като няма доказателства които да формират извод за
необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното наказание.
Следва
при тези изводи на съда на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият В.К.К. да заплати по сметка на Плевенски районен съд
направените деловодни разноски в размер на 670, 40 лева и по сметка на ОДМВР –
93, 84 лева.
По гореизложените съображения съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: