Р Е Ш Е Н И Е
град София, 20.01.2022 година
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в
публично съдебно заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря АЛЕКСАНДРИНА
ПАШОВА и с участието на прокурор ……… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№7338 по
описа за 2020 година и за да се произнесе
след съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – чл.273
от ГПК.
С решение №72644 от 14.04.2020г.,
постановено по гр.дело №71684/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав, е признато
за установено по иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.411 от КЗ
по отношение на З. "Е." АД, че е носител на
право на парично вземане срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З." АД за
сумата в размер на 592.30 лв., представляваща застрахователно обезщетение
по застрахователна преписка, образувана при него по щета
№********** от 04.04.2017г., ведно със законната
лихва от подаване на заявление – 25.01.2018г., до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 06.07.2018г. по ч.гр.дело
№5491/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав. С решението е осъдено "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД да заплати на З. "Е." АД
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 605.00
лв., представляваща направени по делото разноски.
Постъпила е въззивна жалба от ответника - "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, чрез юрисконсулт Д.В.,
с която се обжалва изцяло решение №72644 от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №71684/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав,
с което е уважен предявения установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.411 от КЗ. Поддържа се, че първоинстанционният съд не е обсъдил в цялост всички
събрани по делото доказателства, което е довело до постановяване на
незаконосъобразен и неправилен съдебен акт. Излага се, че в хода на
производството пред първата инстанция не е доказано от ищеца при условията на
пълно и главно доказване механизма на настъпилото ПТП, респективно не се установява виновно и противоправно поведение
на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е имал валидна
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" в "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД към датата на настъпване на застрахователното събитие. Оспорват
се констатациите на вещото лице, изготвило приетата по делото
съдебно-автотехническа експертиза в частта, в която е посочено, че вина за
настъпилото ПТП има водачът на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е нарушил правилата за движение по пътищата и е
навлязъл в платното за движение на лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, отнел му е предимството и го е ударил като му е причинил
щети в предната лява част. В тази връзка се твърди, че не са налице
предпоставките за уважаване на иска с правно основание чл.411 от КЗ. Поддържа
се още, че за настъпилото ПТП е допринесло и поведението на водача на лек
автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, застрахован по
имуществена застраховка "Каско" при ищеца - З. "Е." АД, който е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли съда да постанови съдебно решение, с което да отмени изцяло съдебното решение
и да постанови друго, с което да отхвърли предявения иск или алтернативно да
приема за основателно направеното възражение за съпричиняване и да намали
присъденият размер на застрахователно обезщетение. Претендира присъждане на
разноски, направени пред двете съдебни инстанции. Представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна - З. "Е." АД, чрез юрисконсулт Я.Н.-Ц., депозира писмен отговор, в
който изразява становище за неоснователност на постъпилата въззивна жалба.
Излагат се доводи, че обжалваното решение на СРС е правилно и законосъобразно,
постановено в съответствие с разпоредбите на закона. Поддържа се, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че са доказани всички елементи от сложния
фактически състав на нормата на чл.411 от КЗ и са налице основания в закона за
ангажиране на отговорността на ответника, а именно: наличие на валиден
застрахователен договор по застраховка "Каско" към датата на настъпване на
процесното ПТП между З. "Е." АД и собственика на увредения лек
автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******; настъпило
застрахователно събитие в срока на сключения застрахователен договор; вреди,
причинно-следствена връзка между вреди и застрахователно събитие, изплащане на
обезщетение по имуществена застраховка "Каско" от застрахователя. Излага се
още, че правилно съдът е преценил с оглед събраните по делото доказателства, че
от установения механизъм на ПТП е видно, че същото е причинено в резултат на
виновно и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е имал валидна застраховка "Гражданска отговорност" при ответното дружество,
поради което е присъдено изцяло дължимото застрахователно обезщетение. Моли
съда да постанови съдебно решение, с което да потвърди обжалваното съдебно решение
като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Предявен е от З. "Е." АД срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И
З." АД установителен иск с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр.
с чл.411 от КЗ.
Софийският градски съд, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е
подробно изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са обсъдени правилно като са преценени
към релевантните за спора факти и обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от
доказателствата по делото, че за процесната искова сума видно от приложеното ч.гр.дело
№5491/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 52-ри състав,
въззиваемият – ищец - З. "Е." АД е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК на 25.01.2018г. и е постановена на 06.07.2018г. заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД за заплащане на сумата, посочена в
заявлението. В срока по чл.414 от ГПК е
подадено от длъжника - "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД възражение, поради
което дължимата от него сума, посочена в заповедта на изпълнение, е предмет на
предявения в настоящото производство установителен иск.
Предвид възприемането на установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което
подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана
по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение
е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на
императивни материалноправни и процесуалноправни норми на закона. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно
нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на
чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото
доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени
обстоятелства по делото и съобразно
приложимия материален закон. За
да постанови обжалваното съдебно решение, с което е уважен изцяло предявения
иск с правно основание чл.411, ал.1 КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД,
първоинстанционният съд е приел, че ищецът (чиято е доказателствената тежест,
съгласно чл.154, ал.1 ГПК и чл.8, ал.2 ГПК) е доказал по безспорен и категоричен начин, чрез т.нар. пълно доказване
(изключващо всякакво съмнение), че са налице всички кумулативно изискуеми
предпоставки, обуславящи отговорността на ответното дружество. Крайният извод
на СРС за основателност на предявения иск е обоснован при правилна преценка на
събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния
закон. При постановяване на обжалваното решение СРС не е допуснал нарушение на
процесуални и материалноправни норми, същото е законосъобразно, постановено при
правилно тълкуване и прилагане на материалния закон - КЗ и въззивният състав споделя мотивите на
първоинстанционния съд, поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към
тях.
Във
връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави следното:
Въззивният
съд счита, че от приетите по делото като неоспорени от страните доказателства
се установяват предпоставките за ангажиране отговорността на ответното
дружество - застраховател на основание чл.411, ал.1 КЗ. Отговорността на застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" е функционално обусловена от
отговорността на сочения като делинквент застрахован и следователно възниква
само при наличието на всички предвидени
в чл.45, ал.1 ЗЗД предпоставки. Неоснователно е твърдението на въззивника, че
от събраните доказателства не се установява противоправно поведение на водача
на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******в резултат на което е настъпило процесното ПТП. Противно на поддържаното от
въззивника от съвкупния анализ на събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че процесното ПТП е причинено
от противоправното поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е бил застрахован по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Механизмът на
настъпилото ПТП на 02.04.2017г. в гр.София се установява от двустранен
констативен протокол от 02.04.2017г., показанията на разпитания по делото
свидетел Н.К., както и от прието по делото като неоспорено
заключение по САТЕ, съгласно които доказателства водачът на лек автомобил
марка "Пежо 406", с ДК №*******навлиза в платното на движение на
автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******,
който му се пада от дясната страна, отнема предимството му и го удря,
причинявайки му щети в лявата предна част. Експертът е
категоричен в становището си, което е потвърдено в съдебно заседание след
изслушване на свидетеля – Н.К., че вина за настъпилото ПТП има водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който се е движил с несъобразена с пътните условия скорост.
Следователно се налага извода, че по делото е доказано, че настъпилото непозволено увреждане е резултат на виновното
и противоправно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е бил застрахован по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" при ответника. Ето защо съдът
приема за неоснователни доводите на въззивника, че по делото не е доказан
механизма на настъпилото ПТП, съответно, че за реализирането му е допринесло
поведението на водача на увредения лек автомобил. Доказателства
в подкрепа на твърдението на ответника, че водачът на лек
автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, застрахован по
имуществена застраховка "Каско" при ищеца - З. "Е." АД, е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, по
делото няма ангажирани. Направеното от ответника възражение за съпричиняване на
вредоностния резултат по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е недоказано и като такова се явява неоснователно. На
следващо място съдът приема, че от неоспорено заключение по САТЕ, което съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвено, се установява причинната връзка между механизма на
настъпилото ПТП и настъпилите имуществени вреди по застрахования при ищеца по
имуществена застраховка „Каско” лек автомобил. Следва
да се отчете факта, че представител на ответника е присъствал в съдебно
заседание, в което е прието заключението по САТЕ, но не е направено оспорване на същото по реда на
чл.200, ал.3 от ГПК, съответно няма заявени искания за събиране на други
доказателства, чрез които да се опровергаят констатациите на авто-експерта,
които се оспорват в подадената въззивна жалба. В този смисъл въззивният съд
намира, че поддържаните във въззивната жалба оплаквания в частта относно
приетото по делото заключение по САТЕ са общи и неподкрепени със събрани по
делото доказателства и като такива са неоснователни.
На следващо място въззивният съд счита, че по делото са доказани останалите предпоставки на чл.411 КЗ за суброгация
на ищеца - З. "Е." АД, в правата на водача на увреденото МПС, което е било застраховано при него по застраховка "Каско" - срещу ответника - "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, като застраховател по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност", покриваща отговорността на причинителя на вредите - водача на лек
автомобил марка "Пежо 406", с ДК №*******който е виновен за настъпването ПТП, станало на 02.04.2017г. в
гр.София, Околовръстен път /западна
дъга/.
Досежно размера на следващото се обезщетение за вредите
върху увредения лек автомобил марка "Шкода Суперб", с ДК №*******, в резултат на
настъпило ПТП на 02.04.2017г. в гр.София, Околовръстен път /западна дъга/, настоящият състав
намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд кредитирал приетото
заключение на САТЕ, в което експертът е изчислил стойността на причинените
вреди по средни пазарни цени към датата на настъпилото застрахователно събитие,
поради което и с оглед диспозитивното начало в гражданския процес предявеният иск
се явява доказан и основателен за пълния предявен размер и като такъв правилно
е бил уважен.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на изводите на
въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд съдебното решение, в т.ч.
и в частта за разноските, като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено
на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция право на разноски
има въззиваемата страна - ищец на основание чл.78,
ал.3 вр. с ал.8 ГПК. Искането
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ищец за настоящата
инстанция съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция
съдът намира, че следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според
редакцията на текста, която
настоящата въззивна инстанция следва да съобрази, размерът на възнаграждението,
което следва да се присъди, когато юридическо лице е било защитавано от
юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП, която норма препраща към
Наредбата за заплащането на правната помощ, в случая следва да намери
приложение разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника - ищец в
полза на въззиваемата страна - ответник юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция следва да се определи от съда в размер на 100 лв., като е съобразен с фактическата и
правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на
въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №72644
от 14.04.2020г., постановено по гр.дело №71684/2018г. по описа на СРС,
ІІ Г.О., 52-ри състав.
ОСЪЖДА "З.А.Д.Д.Б.Ж.И З." АД, с ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***; да заплати на З.
"Е." АД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, на правно основание
чл.81 и чл.273 във връзка с чл.78, ал.1 от ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1./
2./