ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2097
гр.Плевен, 22.10.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в
закрито съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди и
деветнадесета година, в състав: Председател:
Катя Арабаджиева
като
разгледа докладваното от съдията административно дело №1139 по описа на Административен
съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 34, ал.
5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба от Г.В.Д. с ЕГН **********
*** и посочен в жалбата настоящ адрес ***-арест, против Решение за отказ за
спиране на производство №Р-04001519005158-104-001/9.09.2019 год.
Жалбата е била подадена до Административен съд
–Велико Търново, където е образувано административно дело №588/2019 год.,
прекратено с Определение №355/4.10.2019 год. и изпратено по подсъдност на
настоящия съд, където е образувано адм.дело №1139/2019 год.
В жалбата се сочи, че със ЗВР
№Р-04001519005158/2.08.2019 год. е възложена ревизия на жалбоподателя за данък
върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода
1.01.2015-31.12.2018 год. С молба е поискал спиране на ревизията, тъй като в
момента се намира в следствения арест с мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по ДП №219/2019 год. по описа на ГД БОП-МВР и е в невъзможност да
представи документи, които са му изискани. Сочи, че разпоредбата на чл.34,
ал.1, т.2 от ДОПК му предоставя обективна възможност да поиска спиране на
ревизията, тъй като срещу него е образувано наказателно производство и само на
това основание ревизията следва да бъде спряна. Сочи, че образуваното
наказателно производство е от значение за изхода на ревизията, тъй като е
задържан и е във фактическа невъзможност да представи исканите документи. Твърди, че
като мотив за отказа за спиране на ревизията
е посочено, че не е представил доказателства за обжалване на мярката за
неотклонение „задържане под стража“ по чл.65 от НПК, поради което не може да се
направи преценка за продължителността на мярката и срока за спиране на
производството. Твърди, че мотивите на органа изобщо не кореспондират със
законовата разпоредба, тъй като не е депозирал молба с правно основание чл.65
от НПК, за да представи доказателства за обжалване на такава мярка за
неотклонение, като счита още, че за спиране на ревизията е ирелевантно дали е
или не е обжалвал такава мярка за неотклонение. Сочи, че нормата на чл.34,
ал.1, т.2 от ДОПК изисква единствено наличие на издадено удостоверение от
органа, пред когото е образувано съответното наказателно производство, че
такова е образувано. В заключение моли съда да отмени оспореното решение.
Ответникът – Началник сектор „Ревизии“ в отдел
„Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново, издал оспореното решение, не взема становище
по жалбата.
Съдът, като прецени наведените в жалбата
основания за оспорване и събраните по делото писмени доказателства, приема за
установено следното от фактическа страна:
Образувано е наказателно производство по пр.пр.
№796/9.10.2019 год. по описа на Специализирана прокуратура, Досъдебно
производство №219/2019 год. по описа на ГДБОП, с Постановление от 3.07.2019
год. затова, че от началото на 2019 год. и понастоящем на територията на област
Пловдив, Република България, е действала организирана престъпна група по
смисъла на чл.93, т.20 от НК-структурирано трайно сдружение на неустановен до
момента брой лица /три или повече/, създадено с цел да вършат съгласувано в
страната престъпления по чл.234, ал.1 и ал.2 от НК, като групата е създадена с
користна цел-да извлича противозаконно облаги от търговия и производство с
акцизни стоки без бандерол /тютюневи изделия-цигари/-престъпление по чл.321,
ал.3, предл.2, т.2 вр. с ал.2 от НК. В хода на разследването, с Постановление
от 5.07.2019 год. на разследващ полицай при ГДБОП, жалбоподателят е привлечен в
качеството на обвиняем за извършени две престъпления- по чл.321, ал.3, т.2 вр.
ал.2 от НК и по чл.234, ал.3, т.3 вр. с ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК.
С Постановление от 5.07.2019 год. на наблюдаващ
прокурор при СП по пр.пр. №796/2019 год. по описа на СП, Г.Д. е задържан за
срок до 72 часа, считано от деня и часа на предявяване на постановлението.
С Определение от 7.07.2019 год. по нчд
№2353/2019 год.по описа на СпНС, потвърдено с Определение от 16.07.2019 год. по
ВНЧД №349/2019 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, по
отношение на Д. е наложена постоянна МНО „Задържане под стража“. Мярката се
изпълнява в условията на следствен арест в гр.София.
С Постановление от 16.07.2019 год. на
наблюдаващ прокурор при СП е указано на изпълнителния директор на НАП да
възложи данъчна ревизия по отношение на Д. в качеството му на физическо лице.
Със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-04001519005158-020-001/2.08.2019 год., издадена от Началник сектор „Ревизии“
в отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново, е възложено
извършването на ревизия на Д. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за периода от 1.01.2015 год. до 31.12.2018 год. Заповедта е връчена на
Д. на 22.08.2019 год., като е постановена ревизията да бъде извършена в срок
три месеца от връчване на ЗВР.
Във връзка с възложената ревизия, до Д. е
изпратени Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице №Р-04001519005158-040-001/28.08.2019 год., с което от Д. са изискани на
основание чл.37, ал.2 и ал.3 от ДОПК заверени копия на документи, подробно
описани в 18 пункта, а на основание чл.53 от ДОПК-справки-декларации, описани в
раздел III, , на основание чл.56
от ДОПК-писмени обяснения по няколко
пункта в раздел V. Д. е получил искането на 3.09.2019 год.,
видно от разписката на л.40-гръб.
На 4.09.2019 год. Д. е подал до ТД на НАП
–Велико Търново молба за спиране на ревизията с вх.№23862. Поискал е спиране на
основание чл.34, ал.2 от ДОПК. Като причина е посочил, че в момента се намира в
следствения арест с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по ДП №219/2019
год. по описа на ГД БОП-МВР.
По молбата е постановено оспореното в
настоящото производство Решение за отказ за спиране на производство
№Р-04001519005158-104-001/9.09.2019 год. В решението са изложени мотиви, че ЗЛ
не е представило доказателства за обжалване на мярката за неотклонение
„задържане под стража“ по чл.65 от НПК. Предвид горното не може да се направи
преценка за продължителността на мярката и срока за спиране на производството.
Решението е връчено на Д. на 19.09.2019 год., видно от разписка на л.10 от
делото.
Против горното решение е постъпила жалба с
вх.№26001/1.10.2019 год., която е подадена по пощата с клеймо от 28.09.2019
год.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните изводи:
Съгласно изменената разпоредба на чл.34, ал.5
от ДОПК с ДВ, бр. 64 от 2019 год., в
сила от 13.08.2019 г., заповедта и отказът за спирането на производството
подлежат на обжалване в 14-дневен срок от връчване на заповедта, съответно от
изтичане на срока за произнасяне по ал. 4, чрез органа, чийто акт се обжалва,
до административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя.Жалбата
е подадена срещу подлежащ на съдебен контрол акт, от лице с надлежна
легитимация, до компетентния да разгледа спора съд по постоянния адрес а жалбоподателя,
видно от справка на л.4 от делото и в определения от чл. 34, ал.
5 от ДОПК
преклузивен срок, което я прави процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34, ал.
3, от ДОПК, при
наличие на основание за спиране на производството по ал. 1 или ал. 2 на същия
член, преценката се прави от органа, възложил производството, а при
административно обжалване - от решаващия орган. След извършената на основание чл. 160, ал.
2, вр. с чл. 144, ал.
2 от ДОПК
проверка, се установява, че оспореното решение за отказ за спиране на
производство е постановено преди приключване на ревизионното производство с
издаването на ревизионен акт, от Б. И. Б-Началник сектор „Ревизии“ в отдел
„Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Велико Търново- органът по
приходите, издал Заповед за възлагане на ревизия
№Р-04001519005158-020-001/2.08.2019 год. Това прави оспореното решение издадено
от оправомощен за това орган, в пределите на неговата компетентност. Подписано е с квалифициран електронен подпис,
в срока на валидност на същия. Решението е издадено в рамките на определения в чл. 34, ал.
4 от ДОПК срок и
в при спазване на установената форма. При извършената проверка съдът не
установи в производството по неговото издаване да са допуснати съществени
нарушения на процесуални правила.
По отношение материалната законосъобразност на
отказа за спиране на ревизионното производство.
В жалбата си до съда Д. се е позовал на
разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК като основание за спиране на
ревизионното производство..
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК, производството се спира при образувано административно, наказателно или
друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне
на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано.
Не се спори и се установява от материалите по
делото, че пред административния орган, от когото е поискано спиране на
производството не са представени съответни писмени доказателства-удостоверение
от органа, пред когото е образувано наказателното производство срещу Д.. Копие
на Постановление за привличане на обвиняем е представено едва с жалбата пред
съда, поради което от формална гледна точка органът по приходите е постановил
обоснован на приобщените в административното производство доказателства, а
именно-правилно не е спрял образуваното ревизионно производство, тъй като пред
него не е било представено удостоверение, от данните в което да може обосновано
да прецени има ли връзка на преюдициалност между ревизионното и наказателното
производство.
Такова удостоверение е представено пред съда,
от Специализирана прокуратура, по искане на жалбоподателя. От същото се
установява, че е образувано наказателно
производство по пр.пр. №796/9.10.2019 год. по описа на Специализирана
прокуратура, Досъдебно производство №219/2019 год. по описа на ГДБОП, с
Постановление от 3.07.2019 год. затова, че от началото на 2019 год. и
понастоящем на територията на област Пловдив, Република България, е действала
организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК-структурирано
трайно сдружение на неустановен до момента брой лица /три или повече/,
създадено с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.234, ал.1 и
ал.2 от НК, като групата е създадена с користна цел-да извлича противозаконно
облаги от търговия и производство с акцизни стоки без бандерол /тютюневи
изделия-цигари/-престъпление по чл.321, ал.3, предл.2, т.2 вр. с ал.2 от НК. В
хода на разследването, с Постановление от 5.07.2019 год. на разследващ полицай
при ГДБОП, жалбоподателят е привлечен в качеството на обвиняем за извършени две
престъпления- по чл.321, ал.3, т.2 вр. ал.2 от НК и по чл.234, ал.3, т.3 вр. с
ал.2 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 от НК, затова, че за времето от началото на
2019 год. до 4.07.2019 год. на територията на област Пловдив, РБългария е
участвал в организирана престъпна група-структурирано трайно сдружение на три и
повече лица с цел да вършат съгласувано
в страната престъпления-да извлича противозаконно облаги от разпространение и
производство на акцизни стоки без бандерол /тютюневи изделия-цигари/.
Прочита на нормата на чл.34, ал.1, т.2 от ДОПК
налага извод, че наличието на висящо обуславящо производство е процесуална
предпоставка за спиране на ревизионното производство. Характерът и вида на
обуславящото производство е без значение, стига да се установи връзка на
преюдициалност между него и обусловеното дело. Съдът намира, че такава връзка
между воденото наказателно производство
срещу Д. и останалите описани в постановлението лица и ревизионното
производство не е налице. Не може да се извърши обоснована преценка как точно
установената престъпна дейност, за която се води наказателно производство, се
отнася към производството по установяване
на задължения на Д. за данък върху годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ Съгласно писмото от СП наказателното производство се води за престъпление
по чл. 321,
ал.3 т.2 вр. ал. 2 от НК срещу няколко лица, за
участие в престъпна група, създадена с користна цел . За да се твърди, че така образуваното
наказателно производство е преюдициално за установяването на задълженията за
данъци и като цяло за изхода на ревизията, следва да е налице обоснована връзка
на лицата и извършената от тях престъпна дейност с възникването и
установяването на задълженията на Д. в
конкретното ревизионно производство. Както се посочва в ТР № 1 от 07.05.2009 г.
на ВКС по тълкувателно дело № 1/2009 г., административното и наказателното
производство в областта на данъчните правоотношения са автономни и независими.
За да се спре ревизионно производството, следва да бъде обоснована връзката
между двете - как точно престъпната дейност има значение за дължимостта и
правилното определяне по основание и размер на данъчните задължения, които
принципно следват от закона и само се установяват с ревизионен акт.
В случая
съдът намира, че по никакъв начин Д. не е обосновал и доказал как точно установената
престъпна дейност, за която се води наказателно производство, се отнася към установяване
на задълженията по ЗДДФЛ за процесния период и защо това производство е от
значение за изхода на ревизията. Не е доказано, че от определящо значение е
това образувано наказателно производство
има значение за изхода на производството по ДОПК, и по отношение на
факти, които не могат да бъдат установени в самото административно производство
или при упражняването на административен или съдебен контрол върху приключващия
го акт, т.е. да е налице връзка на
преюдициалност по отношение на съответното производство по ДОПК /в конкретния
случай - на ревизионното производство/. Предвид изложеното по-горе, съдът
намира, че в случая не съществува такава обусловеност между резултата от
производството по наказателното производство и развитието и резултата от
извършваната на жалбоподателя ревизия.
На следващо място, в самата Молба с
вх.№23862/4.09.2019 год. , с която е поискал спиране на ревизията, Д. е посочил
друго правно основание за спиране на ревизията-чл.34, ал.2 от ДОПК. Съгласно
посочения текст, когато в хода на производството се установят данни за
извършено престъпление от значение за изхода на производството, то се спира, а
материалите се изпращат на съответния прокурор. След приключване на
наказателното производство материалите от него се изпращат на органите по
приходите за продължаване на спряното производство. Нормата има предвид
установяване на данни за извършено престъпление в хода на отпочнато
производство по реда на ДОПК, но настоящият случай не е такъв, защото
наказателното производство не е започнало по уведомление от НАП до Прокуратурата за извършено престъпление,
напротив-ревизията е възложена от Прокуратурата
с нарочно постановление. Поради което не е налице и тази хипотеза на
закона за спиране.
На последно място, като фактическо
основание за спиране на ревизията жалбоподателят е посочил обстоятелството, че
се намира в следствения арест с взета спрямо него мярка за неотклонение
„задържане под стража“, тъй като е във фактическа невъзможност да представя
изискани от него документи във връзка с ревизията. Установява се, че с Постановление от 5.07.2019 год. на наблюдаващ
прокурор при СП по пр.пр. №796/2019 год. по описа на СП, Г.Д. е задържан за
срок до 72 часа, считано от деня и часа на предявяване на постановлението, за
довеждането му пред съда. С Определение от 7.07.2019 год. по нчд №2353/2019
год.по описа на СпНС, потвърдено с Определение от 16.07.2019 год. по ВНЧД
№349/2019 год. по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, по
отношение на Д. е наложена постоянна МНО „Задържане под стража“. Мярката се
изпълнява в условията на следствен арест в гр.София. Действително, до Д. е
изпратено Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено
лице №Р-04001519005158-040-001/28.08.2019 год., с което от Д. са изискани
заверени копия на документи, справки-декларации, писмени обяснения и др. Фактът
на задържането му под стража обаче според настоящия състав на съда не
препятства упражняването на правото на защита на Д.. Ревизионното производство
не изисква лично участие на ревизираното лице, последното може да участва в
същото както лично, така и чрез надлежно упълномощен представител, който да го
представлява пред органите на приходната администрация съобразно чл. 10, ал.4 ДОПК, като представителят може да бъде както лице измежду близките на
ревизирания субект, така и адвокат. Например в настоящото производство Д. също
е упълномощил адвокат и надлежно е участвал, като е представял доказателства и
е правил съответни искания, с което в пълен обем е упражнил правата си. Така,
няма пречка в рамките на ревизионното производство Д. да бъде надлежно
представляван от друго лице. На първо място правото му на защита е гарантирано
предвид редовното връчване на Д. както на заповедта за възлагане на ревизия,
така и на искането за представяне на
документи и писмени обяснения , както и на всички останали издадени от органите
по приходите актове, в т.ч. оспореното в настоящото производство решение и Д.
на всеки един етап от производството не само не е бил лишен, но е участвал
активно лично или чрез адвокат, като е представял молби, доказателства, подал е
жалба и т.н. Нещо повече, по аргумент от разпоредбата на чл. 37, ал.1 от ДОПК, доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа по приходите или
по инициатива на субекта. Възможността органът служебно да събира
доказателства, е регламентирана в чл.37, ал.5, ал.6, ал.7 и ал.8 от ДОПК. В
последните е разписано, че всички лица, държавни или общински органи са длъжни
в 14-дневен срок от получаването на искане от органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т.
11 да предоставят данните,
сведенията, документите, книжата, носителите на информация и другите
доказателства относно посочените в искането факти и обстоятелства. По искане от
органа по приходите на основание чл. 12, ал. 1, т. 12 лицата по ал. 5 са длъжни да разкрият съответната служебна, банкова
или застрахователна тайна, като се спази установеният за това ред. По писмено искане на
директора на териториална дирекция на Националната агенция за приходите банките
осигуряват на посочените в искането органи по приходите достъп до представените
пред банката от ревизирано или проверявано лице документи, въз основа на които
е отпуснат кредит на лицето, с изключение на документи, съдържащи банкова
тайна. Банката предоставя заверени копия на документите, посочени от органите
по приходите, с изключение на документи, съдържащи банкова тайна, документи,
съдържащи се в публични регистри, както и такива, издадени или заверени от
орган на Националната агенция за приходите. Относно разкриването на банкова
тайна, самото ревизирано лице може да даде съгласие за разкриване на такава за
нуждите на ревизионното производство по реда на Закона за кредитните
институции. Органът по приходите може служебно или по искане на лицето да
извърши оглед на движими или недвижими вещи. Всички тези законово предоставени
възможности дават правомощия на органите по приходите да събират служебно
информация, като няма пречка самото ревизирано лице да поиска от ревизиращите органи служебно събиране на информация за
нуждите на производството. Ревизираното лице от друга страна няма пречка да
дава писмени обяснения, които да изпраща за прилагане към преписката. Налага се
извод, че фактът, че лицето е било задържано под стража, не изключва
възможността да му бъде извършена ревизия, като правото му на защита се
гарантира с предоставените от ДОПК възможности, посочени по-горе на всеки един
етап от развитие на производството. Освен това ревизионното производство приключва с издаване на ревизионен акт, който
може да бъде оспорен по административен и по съдебен ред и в хода на тези
производства също има процесуална възможност за представяне и изискване на
допустими и относими доказателства. Ето защо фактът на вземане на мярка за
неотклонение „задържане под стража“ на
ревизираното лице, не е основание за спиране на ревизията по смисъла на чл.34,
ал.1, т.2 и чл.34, ал.2 от ДОПК.
Като се произнесъл в този смисъл,
макар и не по изложените съображения, като краен резултат органът по приходите
е постановил акта си при правилно прилагане на закона. Същият не страда от
твърдяните от оспорващия пороци и жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Воден от горното и на основание чл. 34, ал. 6 от ДОПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.В.Д. с ЕГН **********
*** и посочен в жалбата настоящ адрес ***-арест, против Решение за отказ за
спиране на производство №Р-04001519005158-104-001/9.09.2019 год., постановено
от Б.И. Б-Началник сектор „Ревизии“ в отдел „Ревизии“, Дирекция „Контрол“ при
ТД на НАП-Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него, като на жалбоподателя се изпрати
лично на адреса на следствения арест и чрез адв.Венелинова от САК на посочения
в Молба вх.№5063/2019 год. адрес.