РЕШЕНИЕ
№…………./21.12.2021 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-2 състав, в публично заседание на трети
декември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При
секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията т. дело № 556/2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е
по искова молба с вх. № 299340/31.03.2021 г., която е подадена от „Т.“ ЕООД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***.
Предявени за
разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване са следните
осъдителни искове :
1./ иск с
правно основание чл. 405 КЗ за заплащане на сумата в размер от 42 700,00 лв. –
представляваща застрахователно обезщетение следващо се по сключен договор за
застраховане под формата на застрахователна полица по имуществена застраховка
„КАСКО“ с № 440119213140439/16.12.2019 г. и настъпило в рамките на неговото
действие застрахователно събитие, състоящо се в кражба на товарен автомобил
„ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № *******, която е настъпила 10.09.2020 г. в гр.
София, ведно със законната лихва върху главното вземане, считано от 31.03.2021
г. до окончателното му плащане, както и
2./ иск с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2 170,58 лв. – обезщетение за забава
върху главното вземане /42 700,00 лв./, което е начислено за допуснато
закъснение в периода от 29.09.2020 г. до 30.03.2021 г.
В исковата
молба се твърди, че на 16.12.2019 г. дружеството-ищец е сключило с ответния
застраховател договор за имуществена застраховка „КАСКО+“ във формата на
комбинирана застрахователна полица с № 440119213140439/16.12.2019 г., като
обект на застраховане бил – товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX”, с рег. № *******,
като сред покритите застрахователни рискове по тази полица бил и „КРАЖБА и
ГРАБЕЖ“. Уговорената застрахователна сума по полицата възлизала на 42 700 лв.,
а подлежащата на плащане премия от застрахования на сумата от 1 935,29 лв.,
като същата била заплатена от дружеството-ищец. Твърденията продължават с това,
че на 10.09.2020 г. спрямо застрахования товарен автомобил било реализирано
застрахователно събитие – кражба, като същата била извършена след паркирането
му в гр. София, кв. „Илиянци“, ул. „*******. Поддържа се, че още в деня на това
деяние ищецът уведомил разследващите органи /02 РУ – СДВР/, а така също
сигнализирал ответния застраховател с обаждане по телефона. В първия присъствен
ден след кражбата – 14.09.2020 г. застрахователят бил уведомен и в писмена
форма, като в тази връзка пред същия била образувана преписка по щета. Пояснява
се, че с уведомлението си ищецът предал на застрахователя и свидетелствата за
регистрация на застрахования т.а. /части 1 и 2-ра/, документ за самоличност на
застрахования, както и два броя ключове и един брой дистанционно за аларма на
застрахованото МПС. На 19.01.2021 г. от СРП било издадено постановление за
спиране на наказателното производство, от което се констатирало, че автомобила
е бил обявен за издирване, както и че от снетите записи от камери монтирани в
периметъра на кражбата се виждало, че автомобилът е отнет от две лица в часовия
интервал между 21,33 и 21,37 ч. на 10.09.2020 г., но поради неустановяване на
същия, както и на лицата които са осъществили това деяние производството е
спряно. Сочи се, че на 02.03.2021 г. ответното застрахователно дружество
известило ищеца в писмена форма, че отказва да му изплати застрахователно
обезщетение по заведената претенция при позоваване на мотив, че обстоятелствата
декларирани във връзка с начина на реализиране на застрахователно събитие не
били подкрепени с непротиворечиви доказателства. Ищецът смята, че този отказ на
застрахователя е неоснователен, като настоява, че в негова полза се е породило
правото да получи застрахователно обезщетение за станалото застрахователно
обезщетение равно на действително претърпените вреди към момента на
настъпването му, а именно сумата от 42 700 лв. – пазарната стойност на
откраднатия автомобил към 10.09.2020 г. Изтъква се, че падежът за плащане на
застрахователното обезщетение е в рамките на 15 дни, считано от уведомяването
за настъпилото застрахователно събитие, което означавало, че считано от
29.09.2020 г. ответника е изпаднал в състояние на забава и дължи наред със
застрахователното обезщетение и обезщетение за забава по смисъла на чл. 86, ал.
1 ЗЗД, което до 30.03.2021 г. възлизало на сумата от 2 170,58 лв. Настоява за
присъждането на съдебни разноски, които е направил за участието си в
производството по делото пред СГС
Ответникът-
„Д.З.” ЕАД в отговора си на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК,
оспорва изцяло исковете като ги намира за неоснователни и завишени по своя
размер. Възразява се по наличието на всеки един от необходимите елементи за
изпълването на фактическия състав пораждащ съдебно предявените вземания. Отрича
се настъпването на соченото в ИМ застрахователно събитие, което да съставлява
риск, за който застрахователя да може да бъде държан отговорен съгласно
подписаната имуществена полица и ОУ към нея. Оспорва се, че застрахователният
товарен автомобил описан в ИМ е бил противозаконно отнет на изложените в ИМ
дата, час и място, като се изтъква, че за подобен начин на отнемане нямало
налични доказателства в преписката. Поддържа се, че отнемането на МПС-то е
станало при обстоятелства различни от разкритите в уведомлението подадено от Д.З.–
законен представител на ищеца. Непредставянето на вярна и точна информация за
реализацията на събитието само по себе си съставлявало да се откаже изплащането
на застрахователно обезщетение. Касаело се за премълчаване на обстоятелство или
неточно обявяване на такова свързано с настъпването на събитието, а това се
явявало съществено с оглед интереса на застрахователя по смисъла на чл. 363,
ал. 4 КЗ. Покрито било основанието за отказ предвидено в чл. 10.8 от ОУ към
застраховката. В отговора са изтъкнати и подозрения, че застрахованото МПС е
било обект на престъпление, респективно е било обявено за издирване към момент
преди сключване на застрахователната полица, като съобразно чл. 9.2. от ОУ това
било изключено покритие по застраховката. Отделно застрахователя противопоставя
довод, че МПС-то не е било стопанисвано с грижата на добър стопанин, доколкото
е оставено незаключено и необезопасено, което е причина и за реализацията на
кражбата му. Неправилно бил определен и размерът на евентуално следващото се
обезщетение при установени останали елементи от фактическия състав на
претенцията, доколкото обезщетение от 42 700 лв. било значително завишено,
доколкото не съответства на пазарната стойност на автомобила към деня на
настъпването на събитието. Била налице и хипотеза на надзастраховане по смисъла
на чл. 388, ал. 1 КЗ. При определяне размера на потенциално подлежащо на
изплащане обезщетение, съдът трябвало да приложи и клаузата на чл. 10.8 от ОУ,
като редуцира застрахователното обезщетение, като съобрази, че застрахованият
не е изпълнил свои задължения пряко произтичащи от договора. Сочи се, че към
момента на сключване на застрахователната полица, по застрахования автомобил са
установени няколко щети, като те не подлежат на обезщетяване съгласно т. 3.8.
от ОУ. Ответникът смята, че е налице и невярно определяне началната дата за
изплащане на претенцията, а именно – 29.09.2020 г., доколкото последният
изискан от застрахования документ нужен за ликвидация на щетата е бил
представен на 02.02.2021 г. /постановлението за спиране на наказателното
производство/. Едва след изтичането на 15 работни дни от така визираният момент
можело да се говори за изпадане на забава от страна на застрахователя по
отношение на евентуално дължимо застрахователно обезщетение.
В срокът по
чл. 372 дружеството-ищец е упражнило правото си да подаде допълнителна искова
молба, с която пояснява и допълни първоначалната такава, съответно взема
становище по направените с отговора оспорвания. Възраженията на застрахователя
за неоснователност на предявените парични претенции се квалифицират, като
неоснователни. По отношение възникването на застрахователно събитие, за което
ответника да носи отговорност за покриване ищецът обръща внимание на т. 2.3. на
Раздел 2 „КАСКО“ на ОУ, където сред изброените покрити по полицата рискове
присъстват и тези по клауза „КРАЖБА И ГРАБЕЖ“, като прегледът на ангажираната
от ищеца полица показвал, че тя е сключена именно при добавянето на такава
клауза. Що се касаело до датата и мястото на настъпване на застрахователното
събитие яснота по въпроса давало ангажираното постановление на СРП за спиране
на наказателното производство, като изнесените в него факти за място и дата на
деянието кореспондирали изцяло на изложената в уведомлението до застрахователя
информация. Противопоставянето на тезата, че МПС-то предмет на застраховане е
било откраднато в предходен на сключване на полицата момент се опровергавало от
това, че то е било обявено за издирване именно на датата посочена от ищеца –
10.09.2020 г., а договорът за имуществена застраховка „КАСКО“ датирал от
16.12.2019 г. Ищецът настоява, че обратно на твърденията на ответника, МПС-то
спрямо което се поддържа реализацията на застрахователното събитие кражба е
било заключено към момента преди настъпването му и освен това мястото, където
то е било паркирано е обезопасено чрез видеонаблюдение.
На
31.08.2021 г. „Д.З.” ЕАД упражнява
правото си на допълнителен отговор, с който изцяло поддържа подадения си
предходен такъв с посочените в него съображения за неоснователност на
претенцията, както с оглед нейното основание, така и по размера й. Ответникът
признава, че ищецът му е предал не един, а два ключа от автомобила, както и 1
брой дистанционно за аларма на същия.
Софийски
градски съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните
съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:
Страните не спорят, че ищецът – „Т.“ ЕООД към момента на сключване на
застрахователния договор е титуляр на правото на собственост върху товарен
автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № *******. Това се установява и от
представено по делото свидетелство за регистрация – част I, издадено от МВР,
като от същото освен собственика на превозното средство са видни и
индивидуализиращите му белези, включително и обстоятелството, че първата му
регистрация датира от 26.01.2016 г.
Съгласно
автомобилна застраховка „Каско+“, която е сключена под формата на комбинирана
застрахователна полица № 440119213140439/16.12.2019 г. страните сключили за товарен автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с
рег. № ******* застрахователен договор за имуществено застраховане с период на
действие от 17.12.2019 г. до 16.12.2020 г. при клауза „Пълно Каско“ , при
застрахователна сума от 42 700 лв. и премия от 1 935,29 лв., чието изплащане е уговорено да бъде
извършено от застрахования в брой и еднократно. Това, че уговорената премия е
била заплатена от страна на застрахования се установява от издадената от
застрахователя сметка с датата – 16.12.2019 г. Обвързващо действие спрямо така
сключения застрахователен договор имат одобрените от ответния застраховател
Общи условия по Автомобилна застраховка „КАСКО+“, като същите са в сила от
15.09.2016 г.
Приложен е
протокол за оглед на МПС от 30.12.2019 г. съставен по повод сключване на застрахователната полица с №
440119213140439. В него е отразено, че автомобилът е снабден с имобилайзер,
съответно има констатирани увредени детайли, а именно : предна дясна врата – за
боя; челно стъкло – люспа; лайсна броня зад. горна мат.
Ангажирано е
писмено уведомление по щета, което е било подадено на 14.09.2020 г. от
представител на „Т.“ ЕООД до ответния застраховател, като с него е извършено
осведомяване на „Д.З.“ ЕАД за настъпило застрахователно събитие по полица №
440119213140439 /Каско+/, а именно, че на 10.09.2020 г., че на 10.09.2020 г. около
16,30 ч. автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № ******* е бил паркиран пред
дома на законния представител на застрахования – гр. София, кв. Илиянци, ул. „*******,
като на следващият ден 11.09.2020 г. Д.З.получил
обаждане от негов близък, като го уведомил, че автомобилът е изчезнал. В
допълнително пояснение дадено пред застрахователя от законния представител на „Т.“
ЕООД е посочено, че това е обичайното място на домуване на автомобила, като
същия е бил оставен заключен, като за защитата му е снабден с монтиран
имобилайзер, а на мястото има видеонаблюдение. Индивидуализирани са местата на
последния преминат технически преглед, както и на използваните автомивки и
сервизи за обслужване, а така също и броя налични за ползване ключове.
На
14.09.2020 г. от застрахования на застрахователя са представени във връзка с
образуваната преписка по щета № 44012132024559 – уведомление за щета,
свидетелство за регистрация – части 1-ва и 2-ра, документ за самоличност на
застрахования, както и два броя ключове и един брой дистанционно за аларма на
МПС.
Съгласно
Постановление от 09.01.2021 г. на прокурор при СРП е постановено спиране на
наказателното производство по досъдебно производство № ЗМ 1693/2020 г. по описа
на 02 РУ-СДВР, пр.пр. № 33226/2020 г. по описа на СРП за престъпление по чл.
346, ал. 1 от НК.
С писмо от
02.02.2021 г. е възпроизведен опис на допълнително предадени документи по
образувана щета № 44012132024559 – документ за спиране на наказателно
производство.
На
02.04.2021 г. „Д.З.“ ЕАД е уведомило застрахования „Т.“ ЕООД във връзка с
отправената претенция по щета № 44012132024559, че поради отсъствието на
категорични доказателства застрахователят не е възможно да извърши преценка,
дали застрахованият е спазил всички свои задължения съобразно общите условия,
неспазването на които съставлява самостоятелно основание за отказ за плащане на
обезщетение. Отбелязано е, че подобно задължение за плащане възниква за
застрахователя само в хипотеза, че настъпилото застрахователно събитие е категорично
и безспорно доказано, както и когато застрахованият е спазил всички негови
задължения по приложимите към договора общи условия.
В
заключението по допуснатата и изслушана САТЕ от вещото лице е даден отговор, че
действителната /средна пазарна/ стойност на изследвания товарен автомобил
„ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******към датата на настъпване на застрахователното
събитие – 10.09.2020 г. възлиза на стойност от 38 826 лв. След направено
запитване от вещото лице до „С.Ф.А.“ АД явяващ се официален представител на
марката „ИСУЗУ“ за България е констатирал, че няма техническа възможност да се
извърши разчитане на ключа, съответно е невъзможно да се определи, дали този
ключ касае оценявания автомобил. Пак това е причината да не може да се определи,
дали този ключ е оригинален. При „С.Ф.А.“ АД няма данни за вадени дубликати на
ключа за коментирания автомобил. Също така при „С.Ф.А.“ АД няма съхранявани
данни отнасящи се до това кога за последно е бил отключван и управляван
автомобила и с какъв ключ е извършено това, в т.ч. и какви са били показанията
на километража. Казаното важи и що се касае до информацията, дали автомобилът е
бил заключван/отключван в периода от 09-11.09.2020 г. Упоменато е, че
стойността необходима за възстановяване на щетите по товарен автомобил „ИСУЗУ Д
МАКС“, с рег. № *******, които са констатирани от застрахователя с протокол за
оглед приложен по делото във връзка със сключената застрахователна полица с №
440119213140439 възлиза на сумата от 592,80 лв., като при приспадане на тази
стойност от дадената пазарна такава към момента на събитието се получава
действителна стойност на застрахования товарен автомобил равна на сумата от
38 233,20 лв.
Други
допустими и относими доказателства по делото не са представени.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира от правна страна следното:
По предявения за разглеждане иск с правно основание
чл. 405, ал. 1 КЗ :
Основателността
на исковата претенция предполага осъществяването на фактически състав, включващ
следните елементи: 1) наличието на валиден договор за имуществена застраховка,
сключен между застрахователя и увреденото лице, с предмет процесното имущество;
2) настъпването в периода на осигуреното застрахователно покритие на събитие,
попадащо в обхвата на покрития от застрахователя риск; 3) наличието на щети по
застрахованото имущество, настъпили в резултат на застрахователното събитие; 4)
изправност на застрахованото лице по отношение на задълженията му за заплащане
на застрахователна премия, уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие в срок и представяне на необходимите за
установяването му документи.
Между страните
по делото е сключен валиден договор за автомобилна застраховка
"Каско+". Касае се за застрахователен договор за имуществено
застраховане, тъй като неговият предмет е право, което за застрахования е
оценимо в пари (чл. 399 КЗ). Основното задължение на застрахователя по дози
договор е при настъпване на застрахователното събитие, да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който не може да е по дълъг от нормативно
установените срокове по чл. 108, ал. 1-3 и 5 от Кодекса за застраховане (чл. 405,
ал. 1 КЗ). От цитираната разпоредба следва, че освен валиден застрахователен
договор за имуществена застраховка, изплащането за застрахователното
обезщетение е обусловено от доказване и на настъпило застрахователно събитие.
Застрахователният договор е с "КЛАУЗА ПЪЛНО КАСКО", поради което
ответникът "ДЗИ - О.З." ЕАД, в качеството му на застраховател покрива
всички рискове, причинени от застрахователни събития, покрити по клаузи
"Супер", "кражба и грабеж на цялото МПС", които могат до
доведат до пълна загуба или частична щета на застрахованото МПС ( т. 2.2 от
общите условия). В този смисъл установеното по делото противозаконно отнемане
на чуждо превозно средство - товарен автомобил „ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******случило
се на 10.09.2020 г., съставлява застрахователно събитие, обхванато от
застрахователното покритие на договора между страните. Възражението на ответния
застраховател, че ищецът не е провел доказване на факта на реализация на
соченото в ИМ застрахователно събитие е несъстоятелно. По делото са приобщени
материалите по образуваното досъдебно производство пред разследващите органи,
като от тях е видно, че „ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******е бил отнет
противозаконно на декларираната от застрахованото лице дата – 10.09.2020 г.,
както и от мястото, където превозното средство е било паркирано. Следва да се
отбележи, че издаването на постановление за спиране на наказателното
производство във връзка с извършеното престъпно деяние – противозаконно
отнемане на „ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******е напълно достатъчно за да се
възприеме, че кражба по смисъла на ОУ по имуществената застраховка е
осъществена. Спирането на наказателното производство е продиктувано от
невъзможността да бъде установен извършителя на престъплението. Фактът на
противозаконното отнемане на застрахованият автомобил обаче без съмнение е
установен. В този контекст следва да се отбележи и това, че законният
представител на застрахованото дружество своевременно е уведомил застрахователя
за настъпването на застрахователното събитие съблюдавайки разписания срок в
чл.403, ал. 1 КЗ. Наред с това е дал изчерпателна информация свързана с
обстоятелствата отнасящи се до начина на ползване на автомобила в периода преди
настъпване на застрахователното събитие, в т.ч. за мерките по неговата защита,
мястото където обичайно същия се оставя да нощува, местата на ползвани сервизни
и други услуги по поддържа и почистване на превозното средство и пр. От
събраните по делото доказателства не може да се направи никакъв извод, че
дадената от застрахованото лице информация във връзка с настъпилото
застрахователно събитие е невярна, непълна или подвеждаща. Напълно общ и без
всякаква конкретност е въведеният от застрахователя довод, че застрахованият е
премълчал определени факти отнасящи се до начина на настъпване на
застрахователното събитие. Макар да не се назовават конкретни премълчани факти,
то от прочита на приобщените по делото доказателства е видно, че сведенията
давани от законния представител на застрахованото дружество са еднопосочни и
непротиворечиви, което изключва възприемане на съображения за недобросъвестно
поведение у застрахования по смисъла на чл. 363 КЗ.
По
следващото развито възражение от застрахователя, че МПС - „ИСУЗУ Д МАКС“, с рег.
№ *******е било обект на престъпление – противозаконно е било отнето още преди
сключването на застрахователната полица трябва да се отбележи, че няма никакви
доказателства в подобна насока, а напротив приложеният по делото протокол за
оглед на МПС от 30.12.2020 г. показва, че автомобилът е бил фактически осигурен
пред представител на застрахователя за да му бъде извършен оглед във връзка с
учреденото застрахователно правоотношение по имуществена застраховка КАСКО+
датираща от 16.12.2019 г. В този контекст не би могло да се говори за хипотеза
на непокрит риск по полицата.
Що се касае
до позоваването на ответника, че застрахованото МПС не е било стопанисвано с
грижата на добрия стопанин, защото е било оставено незаключено и необезопасено,
което е улеснило извършването на кражбата, трябва да се каже, че в тежест на
застрахователя е да проведе доказване, че подобно бездействие е причина за
настъпване на застрахователното събитие. Такова доказване обаче не е извършено
по делото, а напротив събрани са доказателства, че автомобилът е снабден с
функциониращ имобилайзер, а така също е бил паркиран на място, където се
осъществява видеозаснемане. Тоест няма никакви данни, че автомобилът е бил
откраднат, вследствие допусната необезопасеност на същия.
Съдържанието
на правната норма даващо възможност за отказ от плащане на застрахователно
обезщетение от застрахователя, предполага наличието на следните кумулативни
предпоставки:
1/
неизпълнение на задължение по застрахователния договор; 2/ неизпълнението на
задължението да е значително с оглед интереса на застрахователя; 3/ да е
предвидено в закон или в застрахователния договор; 4/ настъпването на
застрахователното събитие да е следствие от неизпълнение на това задължение, т.
е. фактът на договорно неизпълнение по застрахователния договор не е достатъчен
да обоснове отказ, а е необходимо между неизпълнението на задължението по
договора и настъпването на застрахователното събитие да съществува пряка
причинно-следствена връзка.
По силата на
чл. 395, ал. 1 КЗ, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. Съгласно, ал. 4 на същата разпоредба, при настъпването на
застрахователно събитие застрахователят може да откаже плащане на обезщетение,
ако събитието е следствие от неизпълнение на задължението по, ал. 1. В
контекста на разглеждания казус няма никакви основания съдът да приеме, че е
осъществена някоя от очертаните хипотези позволяващи на застрахователя да
откаже било изцяло, било отчасти изплащане на застрахователно обезщетение.
Доказателствата показват, че застрахованият изпълнил поетите и тежащи върху
него задължения по застрахователното правоотношение – платил е уговорената
застрахователна премия; разкрил е застрахователното събитие в указания по КЗ и
договора срок, като е дал максимално пълна информация за фактите свързани с
датата, мястото и начина на настъпване на събитието, осигурил е необходимите
документи за разглеждане на заявената щета пред застрахователя, взел е нужните
мерки за опазване на застрахованото имущество.
Тоест
осъществена е и втората материална предпоставка обуславяща правото да е получи
застрахователно обезщетение по смисъла на чл. 405, ал. 1 КЗ, а именно настъпването в периода на осигуреното
застрахователно покритие на събитие, попадащо в обхвата на покрития от
застрахователя риск.
На следващо
място настъпилото застрахователно събитие без съмнение е довело до отрицателен
имуществен резултат в правната сфера на застрахования, а именно същия е
претърпял имуществени вреди от загуба на притежаван от него материален актив –
МПС - „ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******. Тези имуществени вреди са равни на
действителната стойност на отнетото имуществено благо към момента на
реализацията на застрахователното събитие, а именно пазарната стойност на МПС -
„ИСУЗУ Д МАКС“, с рег. № *******към 10.09.2020 г. Действителната стойност на МПС към датата на
застрахователното събитие, съгласно приетата по делото и неоспорено от страните
заключение по САТЕ без отчитане на материалните щети констатирани изрично от
застрахователя при огледа на автомобила осъществен на 30.12.2019 г. възлиза на
сумата от 38 826,00 лв. От нея обаче следва да бъде приспадната стойността
на необходимите за възстановяване на товарния автомобил разходи посочени ясно
по вид и размер и рекапитулирани от вещото лице на сумата от 592,80 лв., което
означава, че подлежащото на изплащане застрахователно обезщетение по сключената
имуществена застрахователна полица във връзка с вредите настъпили за
застрахованото дружество от реализиралото се на 10.09.2020 г. застрахователно
събитие – кражба на МПС възлиза на сумата от 38 233,20 лв. Тази сума е под
предела на уговорената по полицата застрахователна сума /42 700 лв./, което
означава, че именно тя е полагащото се на „Т.“ ЕООД парично вземане за
застрахователно обезщетение следващо му се по реда на чл. 405, ал. 1 КЗ. Съгласно
дефиницията на чл. 388, ал. 1 КЗ като уговорена по-голяма застрахователна сума
от действителната застрахователна стойност на застрахованото имущество, в която
хипотеза договорът остава в сила, като всяка от страните може да поиска
размерът на застрахователната сума да се намали до размера на действителната,
съответно възстановителната стойност. По този повод ответния застраховател е
въвел възражение за хипотеза на надзастраховане, което обаче дори и да е
основателно не би довело до повлияване размера на определеното застрахователно
обезщетение, тъй като същото е на ниво под действителната застрахователна
стойност на застрахованото имущество определена от вещото лице 38 826,00 лв.,
като трябва да се има предвид, че тази стойност е определена към момента на
застрахователното събитие, което следва с около 9 месеца момента на сключване
на застрахователния договор – релевантен за определяне на застрахователната
стойност на застрахованото имущество. Тоест към този момент по средни пазарни
цени автомобилът би струвал не по-малко от 41 000 лв. /взема се предвид 10
% годишно овехтяване/.
При така
изложените правни съображения почиващи на приложимото материално право и
събраните по делото доказателства, в т.ч. обсъдените възражения на ответника,
съдът намира, че предявеният за разглеждане осъдителен иск по чл. 405, ал. 1 КЗ
е доказан в своето основание и до размер на сумата от 38 233,20 лв. , за
колкото следва да бъде и уважен, а за разликата над тази сума до пълния му
предявен размер от 42 700, 00 лв. – искът следва да бъде отхвърлен. В
полза на ищеца, като последица от позитивното решение по част от главната му
претенция следва да се присъди и поисканата законна лихва върху присъдената
сума, като началният момент на начисляването на тази лихва е датата на подаване
на ИМ в съда – 31.03.2021 г.
По предявения за разглеждане иск с правно основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД :
На основание
чл. 409 от КЗ застрахователят дължи законна лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ освен в
случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ. Съобразно т. 8.5. от Общите условия – Раздел
„Процедура по предявяване на претенция и необходими документи“ към договора при
кражба на цяло МПС застрахователното обезщетение се изплаща до 15 дни след
получаване на всички изискуеми документи, необходими за определянето му. Съгласно
приложените по делото два протокола за предаване на документи свързани с
обработване на образуваната преписка по щета, а именно такъв от 14.09.2020 г. и
от 02.02.2021 г. се установява, че застрахованият е предоставил на
застрахователното дружество изисканите му документи за установяване основанието
и размера на застрахователната претенция. С протокола от 02.02.2021 г. на
застрахователя е бил осигурен препис от издаденото постановление за спиране на
наказателното производство от 19.01.2021 г. Следователно 15-дневния срок
отнасящ се до изпълнение на задължението на застрахователя да изплати на
застрахования застрахователно обезщетение за настъпилото застрахователно
събитие – кражба на МПС - „ИСУЗУ Д
МАКС“, с рег. № *******станала на 10.09.2020 г. е започнал да тече, считано от
02.02.2021 г., съответно е изтекъл на 16.02.2021 г. Предвид това, че в този
срок не се наблюдава осъществено плащане от страна на застрахователя на
възникналото вземане за застрахователно обезщетение, то считано от 17.02.2021
г. в тежест на длъжника адресат на това вземане възниква и задължение да
заплаща лихва за закъснение в изпълнението на главното вземане. Тази лихва се
търси с ИМ за присъждане до 30.03.2021 г. Размерът й изчислен от съда при
съобразяване, че главното лихвоносно вземане възлиза на 38 233,20 лв., а
периодът на забавата в неговото плащане е с продължителност от 17.02.2021 г. до
30.03.2021 г. е равен на сумата от 446,05 лв. В тези предели предявения за
разглеждане иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 409 КЗ следва да бъде
уважен, а за разликата над 446,05 лв. до пълния предявен размер от
2 170,58 лв. предвид недоказаността му следва да бъде отхвърлен.
По отговорността на страните за разноските реализирани
в настоящото производство :
При този
изход на спора право на разноски се поражда в полза и на двете страни, като по
правилото на чл. 78 ГПК същите следва да бъдат разпределени съразмерно на
уважената и отхвърлена част от исковете. Всяка от страните, чрез процесуалният
си представител в производството своевременно се е обърнал към съда с настоява
по чл. 81 ГПК за присъждане на направените разноски за участието й в
производството. Съгласно приложените по делото доказателства се констатира, че
ищецът доказва да е направил разноски, чиито общ размер възлиза на сумата от 1 994,82
лв. – съставляващи заплатени държавна такса и депозит за възнаграждение на вещо
лице. Що се касае до разноски за адвокатски хонорар е необходимо да се посочи,
че от представения по делото договор за правна защита и съдействие се
констатира, че по него има единствено договаряне, че за оказаното процесуално
представителство по делото ищецът се задължава да заплати на ангажираните от
него адвокати възнаграждение в размер на 2000 лв. Данни за извършването на
подобно плащане обаче липсват по делото. Следователно такъв разход не следва да
се зачита за направен и подлежащ на репариране. Предвид изложеното на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца съответно на уважената част от претенциите
му се поражда право да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 1 719,57
лв. Ответният застраховател на свои ред провежда доказване за направен от него
разход за заплатено възнаграждение за вещо лице в размер на сумата от 500,00
лв., като наред с това доколкото е защитаван от юрисконсулт на основание чл.
78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 36 от ЗПП съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на сумата от 300,00 лв., или общите разноски направени от
тази страна възлизат на сумата от 800,00 лв. Съответно на отхвърлената част от
исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответното застрахователно дружество има
право да получи присъждане на разноски в размер на сумата от 110,40 лв.
Така
мотивиран съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
в полза на „Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 405 КЗ сумата в размер от 38 233,20
лв. – представляваща застрахователно обезщетение следващо се по сключен договор
за застраховане под формата на застрахователна полица по имуществена
застраховка „КАСКО“ с № 440119213140439/16.12.2019 г. и настъпило в рамките на
неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в кражба на товарен
автомобил „ИСУЗУ“, модел „D MAX“, с рег. № *******, която е извършена на 10.09.2020 г. в гр. София, ведно със законната
лихва върху главното вземане, считано от 31.03.2021 г. до окончателното му плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 38 233,20 лв. до
пълния му предявен размер от 42 700, 00 лв.
ОСЪЖДА
„ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
в полза на „Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, във връзка
с чл. 409 КЗ сумата в размер от 446,05 лв. - обезщетение за забава върху главното
вземане /38 233,20 лв./,
което е начислено за допуснато закъснение в плащането му за периода от
17.02.2021 г. до 30.03.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
присъдената сума от 446,05 лв. до пълния му предявен размер от 2 170,58 лв.,
както и за периода от 29.09.2020 г. до 16.02.2021 г.
ОСЪЖДА „ДЗИ
– О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати
в полза на „Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер от 1 719,57 лв. - представляваща
направени от ищеца съдебни разноски в производството развило се пред Софийски
градски съд, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Т.“ ЕООД, с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати в полза на „ДЗИ – О.З.“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище
и адрес на управление ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер от
110,40 лв. - представляваща направени от ответника съдебни разноски в
производството развило се пред Софийски градски съд, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: