О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 417 01.12.
2020г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, ІІІ състав, в закрито заседание на първи декември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ИРЕНА ЯНКОВА
при секретар
и с участието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдия Янкова
административно дело № 308 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл., във връзка с чл.226 Административно-процесуалния кодекс АПК/
във връзка с чл.219, ал.1 и чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията
/ЗУТ/.
Делото е образувано по
жалба на И.Г.С. и М.З.С., двамата с адрес ***, против Виза за проектиране на
жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 на основание КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък, в
съответствие с КЗСП , одобрен със заповед № 149/1995 година, одобрена от
главния архитект на община Казанлък,, обективирана в комбинирана скица№ 283/
02.03.2020 година
Жалбоподателите И. Г. С. и
М. Зл. С. /собственици на УПИ VІІІ-6319, съседен през улица спрямо УПИ
ХІІІ-6322,6323 / излагат доводи за незаконосъобразност на оспорената виза с
доводи за издаването й при несъобразяване с изискванията за форма и съдържание
и в противоречие и при неправилно приложение на материалния закон. Твърдят, че
са собственици на УПИ VІІІ-6319, кв.241 и имали издадено разрешение за строеж №
68 от 11.04.2019 година за обект „надстройка на пункт за диагностика за автомобили
за жилище и пристройка към съществуваща сграда“. Строителството било започнало
съгласно протокол за откриване на строителна площадка от 30.10.2019 година. С
тези промени в обстоятелствата сградата с надстройката ставала основно
застрояване и би следвало в следващите
планове, касаещо строителството в съседни парцели или такива през улица да се
прилагат изискуемите по ЗУТ разстояния от сгради на основно застрояване. Те били
непосредствено засегнати съседи по силата на чл. 131, ал.2 т.3 от ЗУТ. Съгласно
действащия ПУП-ПЗ за тази част от квартала, одобрен със заповеди №
249/15.03.1994 г. и № 84/22.06.1995 година било предвидена застройка на два етажа,
а в КЗСП
била посочена – 4 етажна застройка. На обявената им виза за проектиране
била за жилищна сграда, като контура на застройката бил на метра пред тупика от застройката в УПИ
VІІІ-6313, която била вече за основно застрояване. Иска се от съда да отмени
виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на
град Казанлък, издадена на 11.03.2020г. от Главния архитект на община Казанлък
и обективирана в комбинирана скица № 283/02.03.2020г като незаконосъобразна.
Претендират присъждане в тяхна полза на направените по делото разноски.
Ответникът - Главен
архитект на община Казанлък, чрез процесуалния си представител по делото – гл. юрисконсулт
К. Б., поддържа доводи за недопустимост на жалбата на И.С. и М.С., отделно и за
нейната неоснователност. Излага съображения за издаване на оспорената виза от
компетентен орган, в съответствие и при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Поддържа становище, че главният архитект бил изпълнил точно
дадените задължителни указания от съда по административно дело № 88 по описа за
2019 година на Административен съд гр. Стара Загора.
Заинтересованата страна – Р.Г.С.,
чрез процесуалния си представител адв. М. релевира доводи, че жалбата е
недопустима, респективно неоснователна.
Заинтересована страна В.Д.Г.
редовно и своевременно призована, не се явява, нито представлява в съдебно
заседание и не изразява становище по жалбата.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна по административно-правния спор:
Административното
производство е започнало по заявление вх.№ 194-Р-432-1 от 16.01.2019г, подадено
от Р.Г.С. и В.Д.Г. с искане за издаване на виза за проектиране в собствен
поземлен имот — УПИ ХІІІ-6322,6323 в
кв.241 по плана на град Казанлък /идентификатор 35167.502.6322/ за строеж на
жилищна сграда с приложена скица №47/18.01.2019г. /л.43 от приложеното дело/.
На 30.01.2019г. Главният
архитект на община Казанлък, на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ е издал Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък, обективирана в комбинирана
скица №47/18.01.2019г /л.42 от приложеното дело /. Отбелязано е, че визата се
издава на основание чл.140 ал.3 от ЗУТ за проектиране на жилищна сграда в
посочения имот на основание КЗСП, одобрен със Заповед №149/30.10.1995г., при
съобразяване с показателите max: Пл.застр.=70%, max Кинт=2, min Пл.озел.= 30%; max. кота корниз = 15м. Да се спази чл.27 ал.4 от ЗУТ. Да се осигурят
необходимите гаражи и паркоместа в границите на урег.поземлен имот съгл.чл.43
ал.1 от ЗУТ.
Тази виза е оспорена по
съдебен път по жалби на И.С., М.С., Р.С. и В.Д..
С решение №478 от 12.12.2019
година по административно дело № 88 по описа за 2019 година на Административен
съд гр. Стара Загора е оставена без разглеждане жалбата на И.С. и М.С., като процесуално недопустима, както и
жалбите на Р.С. и В.Г. в частта им относно оспорване на ОУП на гр. Казанлък, одобрен с решение №
579/26.10.2017 година на Общински съвет гр. Казанлък, като оспорената виза е отменена по жалбите на Р.С. и В.Г. и
е върната преписката на главния архитект със задължителни указания по прилагане
и тълкуване на закона, а именно административният орган да се съобрази при
издаването на визата с показателите на действащия ПУП.
Съгласно отбелязване в скица №
283/ 02.03.2020г и установеното със СТЕ, действащ за УПИ ХІІІ-6322,6323 в
кв.241 по плана на град Казанлък е подробния устройствен план-План за
регулация, одобрен със Заповед №249/15.03.1994г. и заповед №862/10.10.2005г. на
кмета на община Казанлък и ПУП-ПЗ, одобрен със заповед №149/30.10.1995г. на
кмета на община Казанлък. Визата отразява поземления имот на заявителките - УПИ
ХІІІ-6322,6323 в кв.241 по плана на град Казанлък и съседните му поземлени
имоти с означени налични сгради и постройки в тях. Тя е точно копие на КЗСП.
По делото са приети като
доказателства документите, приобщени по административната преписка по издаване
на оспорената виза за проектиране, както и представените и събрани по искания
на страните.
От приетите доказателства по приложеното дело
се установява, че жалбоподателите И.Г.С. и М.З.С. са собственици на УПИ
VІІІ-6319, кв.241 по плана на гр.Казанлък /ПИ с идентификатор 35167.502.6319/,
заедно с построените в него масивна жилищна сграда, навес и др.подобрения
/съгласно нотариален акт №125 от 13.07.2004г.
-л.22, скица от 09.05.2018г от СГКК гр.Стара Загора-л.23 от приложеното дело/.
В посочения имот са построени жилищна сграда със ЗП 78 кв.м в югозападната част
на имота /означена с „1“ на скицата на л.23 /, едноетажна сграда със ЗП 62 кв.м
- означена с „2“ на скицата от СГКК-Стара Загора, предназначение „сграда на
транспорта“, както и едноетажна сграда със ЗП 12 кв.м - сграда „3“ „постройка
на допълващо застрояване“. На 18.01.2019г Главният архитект на община Казанлък
е издал Виза за проектиране за Надстройка на пункт за диагностика на автомивка
за жилище и пристройка (топла връзка към същ.жил.сграда), обективирана в скица
№46/18.01.2019г, на основание чл.140 от ЗУТ, във вр.с чл.134 ал.6 от ЗУТ за
проектиране в съответствие с ПУП, одобрен със Зап.РД-02-14-192/1987г в УПИ
VІІІ-6319, кв.241 с показатели за застрояване за зона Жс съгл.ОУП на
общ.Казанлък: Пл.застр.max =70%, max.Кинт = 2,0; Пл.озел.min= 30%; Hmax. = 10 / л.9 от
приложеното дело /. С разрешение
за строеж №68/11.04.2019г., издадено от Главният архитект на община Казанлък,
въз основа на издадената на 18.01.2019г виза за проектиране, съгласуван и
одобрен на 11.04.2019г инвестиционен проект,
е разрешено на М.З.С. и И.Г.С. да извършат строителство на обект V категория НАДСТРОЙКА
на ПУНКТ ЗА ДИАГНОСТИКА НА АВТОМИВКА ЗА ЖИЛИЩЕ с идентификатор 35167.502.6319.2
по КККР и ПРИСТРОЙКА (топла връзка) към съществуваща ЖИЛИЩНА СГРАДА с
35167.502.6319.1 по КККР с обща разгъната застроена площ на новите части 80.94
кв.м, като: -пристройка: ЗП=12.00 кв.м, -надстройка с площ 68.94 кв.м, находящ
се в ПИ с идентификатор 35167.502.6319
по КККР на гр.Казанлък, УПИ VІІІ-6319, кв.241 по плана на гр.Казанлък, с
адм.адрес ул.“Свети Никола“№15 /л. 71- 76
от приложеното дело/.
Както виза за проектиране
върху скица № 46/18.01.2019г., така и разрешение за строеж № 68/11.04.2019г. са
обжалвани /л.139/. По жалба на Р.С. против виза за проектиране върху скица №
46/18.01.2019г., издадена от главния архитект на община Казанлък е образувано
адм.д.№ 501/2019г. по описа на АС-Стара Загора /л.136—137/. С решение № 182 от
25.06.2020 година по адм. дело № 501/2019 годена е отхвърлена жалбата на Р.С.
за обявяване на нищожност на виза за проектиране № 46/18.01.2019 година,
издадена от главния архитект на община Казанлък /л. 34-39 от делото/. Това решение е оспорено
пред Върховен административен съд, така от представеното писмо вх.№ 5753 от 19.10.2020 година, от което е
видно, че делото по касационната жалба
на С. не е приключило.
По делото е изпълнена
съдебна строително-техническа експертиза /ССТЕ/, основно и повторна заключения/.
Според експертизата действащ
ПУП за УПИ ХІІІ-6322, 6323 е КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г, като
КЗСП е представен по делото - графична част. Оспорената виза в графичната си
част представлява точно копие на КЗСП . С нея е допуснато жилищно застрояване. Този ПУП се предвижда
като начин за застрояване – сключено, а характер за застрояване – средно до 15
метра. Според вещото лице от повторната експертиза във визата са нанесени поземления имот и
съседните му поземлени имоти с означавани наличните сгради в постройки в него и
в съседните имоти със задължителните линии
е нанесено петното за застрояване, нанесени са намаленията отстояния до
съществуващия жилищен блок през улица „Свети Никола”. В нея липсват показатели
максимална плътност на застрояване, максимална плътност на застрояване,
минимална свободна дворна площ и минимално задължителна дворна площ. КЗСП дава
следните устройствени показатели:
допустимост на дейностите – жилищно застрояване, начин на застрояване –
свързано, характер на застрояване – средноетажно - 4 етажа, граници и линии за
застрояване – граници на парцела и поземлените имоти и задължителните линии за
застрояване. В КЗСП липсва таблица с
установените показатели за плътност на застрояване, интензивност на
застрояване, максимална етажност, максимална свободна дворна площ. С визата не
се променя характера и начина на застрояване. При издаване на визата за проектиране
за УПИ VІІІ-6322,6323 в кв. 241 не се променя конфигурацията и разположението
на сградите, начина и характера на застрояване и предназначението на УПИ-то.
Посочената във визата котировка – 4 метра е в съответствие с КЗСП и отчита
разстоянието от предвидената сграда на основно застрояване в УПИ ХІІ—6322,6323
до уличната регулационна линия на УПИ VІІІ-6319
при задънена улица. След жилищната надстройка, допусната с виза за
проектиране върху скица №46/18.01.2019г. и разрешение за строеж №68/11.04.2019г.,
разстоянието от 4м. до съседната сграда през улица става по-малко от нормативно
изискуемото, според отговорите, дадени от вещото лице по повторната експертиза
в съдебно заседание/. Съдът не възприема експертизата в частта, в която са
дадени отговори, че КЗСП противоречал на други планове от по-висока степен,
както и дали реализираното въз основа на визата строителство в УПИ
ХІІ—6322,6323 отговаря на законовите
изисквания. КЗСП, като административен акт подлежи на самостоятелен контрол и е
недопустимо в хода на производството по оспорване на Виза за проектиране на жилищна сграда в
УПИ ХІІІ-6322, 6323 на основание КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък да поверява
дали той не е издаден в противоречие с ПУП от по-висока степен.
Съдът намира, че жалбата на е недопустима и аргументите за това са
следните:
Предмет на оспорване е Виза за проектиране на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 на основание
КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък, в
съответствие с КЗСП, одобрен със заповед № 149/1995 година, одобрена от главния
архитект на община Казанлък,, обективирана в комбинирана скица№ 283/ 02.03.2020
година. Тя е издадена на основание чл.140, ал.3 от ЗУТ и въз основа на КЗСП,
одобрен със Заповед №149/ 30.10.1995г.
Визата по чл. 140, ал.
2 ЗУТ представлява копие (извадка) от действащ ПУП с обхват
поземления имот и съседните му имоти, а съдържанието й се изчерпва с означаване
на сградите и постройките, линиите и параметрите на застрояване. Затова в тази хипотеза, визата не допълва или
променя плана и съответно не става част от него. Разпоредбата на чл. 140, ал.
3 ЗУТ, за визираните в нея обекти и във връзка с чл. 134, ал.
6 - 8 ЗУТ, допуска при минимални отклонения в исканото застрояване,
изрично посочени в разпоредбите, за да не се процедира изменение на ПУП,
промяната и допускането на застрояването да се извърши с издаване на виза. Визата за проектиране се съобщава на
заинтересуваните лица по чл. 131 с изключение на случаите, когато са
представени декларации за съгласието им с нотариална заверка на подписите или
заинтересувани лица са само лицата, по чиято инициатива се издава визата.
В хипотезата на
чл.140, ал.3 от ЗУТ, относима и към настоящия случай, визата е индивидуален административен акт по смисъла
на чл. 21, ал.1
от АПК вр. чл. 214, т.1
от ЗУТ и като такава тя подлежи на съдебно оспорване по реда на чл. 215, ал.1
от ЗУТ. Оспорената виза представлява точно копие на действащия за УПИ ХІІІ-6322, 6323 план за
застрояване, а именно — Квартално-застроителния и силуетен план, одобрен със
Заповед № 149/30.10.1995г . С визата за проектиране се допуска сграда в УПИ
ХІІІ-6322, 6323, която е идентична с предвидената в ПУП, не се променят
разположението и конфигурацията на сградите, предвидени в имота с действащия за
него план, не се променя начинът на застрояване - свързано с УПИ ХІІ-8322,
ІV-6324 и ХІV-6324, кв.241 по плана гр.Казанлък - както в КЗСП, така и във
визата; не се променя с визата характерът на застрояване - средно застрояване,
4 етажа, с височина до 15м; не се променя предназначението на УПИ
ХІІІ-6322,6323; не са променени отстоянията на предвиденото в УПИ ХІІІ-6322,
6323 до и тези отстояния във визата са котирани точно според действащия
ПУП-КЗСП, одобрен със Заповед № 149/30.10.1995г.
Правото
на жалба възниква и може да бъде упражнено при наличието на определени
процесуални предпоставки, които обуславят и процесуалната допустимост на
съдебното производство. По аргумент от разпоредбата на чл. 159, т.4
от АПК, една от тези предпоставки от категорията на абсолютните, за
които съдът следи служебно, е лицето да има правен интерес от оспорването.
Задължително условие, обуславящо правния интерес и респ. възникване право на
жалба, е наличието на "засягане" на права и/или защитени от правото
интереси от акта, които се оспорва. В случая предмет на обжалване е Виза за проектиране на жилищна сграда в
УПИ ХІІІ-6322,6323 на основание КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък, в
съответствие с КЗСП, одобрен със заповед № 149/1995 година, одобрена от главния
архитект на община Казанлък,, обективирана в комбинирана скица№ 283/ 02.03.2020.
Кръгът на заинтересуваните лица, които имат право на оспорване по съдебен ред
се преценява по правилото на чл.131 ал.1 вр. с ал.2 ЗУТ.
В
разпоредбата на чл. 131, ал.1
от ЗУТ е определен кръга на заинтересуваните лица в
административното производство по съгласуване и одобряване на устройствени
схеми и планове и техните изменения, а именно това са собствениците и
носителите на ограничени вещни права, чиито недвижими имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план. В ал.2 на чл.
131 от ЗУТ са посочени кои са недвижимите имоти, непосредствено
засегнати от предвижданията на подробния устройствен план - имотите - предмет
на самия план; съседните имоти, когато са включени в свързано застрояване;
съседните имоти, включително имотите през улица, когато се допускат намалени
разстояния; съседните имоти, когато се променя предназначението на имота -
предмет на плана и имотите, които попадат в определените с нормативен акт
хигиенно - защитни зони, изискващи се за предвиденото по плана застрояване.
Законодателното разрешение при обжалването на актовете вкл. за изменение на
устройствени планове е не за всеки конкретен случай да се преценява дали даден
правен субект е заинтересовано лице т.е дали и доколко със съответния акт пряко
се засяга негативно правната сфера на жалбоподателя. Посочвайки лимитативно и
изчерпателно кои субекти са заинтересовани лица в административното
производство по одобряване на устройствените планове, специалният закон
/какъвто се явява ЗУТ/, определя кръга на лицата, по отношение на които се
презюмира наличието на засегнати субективни права или законни интереси от
разпоредените с тези актове материалноправни последици и следователно – правен
интерес и активна процесуална легитимация за тяхното оспорване по съдебен ред.
В случая жалбата на И.С. и
М.С. е процесуално недопустима поради липса на правен интерес от оспорване.
Съгласно чл.131, ал.1 вр. с чл.140 ал.3 от ЗУТ, заинтересувани лица в
производството по одобряване на подробните устройствени планове и на техните
изменения са собствениците, носителите на ограничени вещни права и
концесионерите според данните от имотния регистър, а до неговото въвеждане - по
данни от кадастралния регистър, когато недвижимите имоти са непосредствено
засегнати от предвижданията на плана, като според ал.2 са посочени кои са
непосредствено засегнати от предвижданията на подробния устройствен план
недвижими имоти. Според чл.131, ал.2, т.3 от ЗУТ /която хипотеза
жалбоподателите И. и М. Стоянови обосновават/ - това са съседните имоти,
включително имотите през улица, когато се допускат намалени разстояния.
Жалбоподателите Стоянови са собственици на УПИ VІІІ-6319 и притежават вещни
права в него, но този имот не е непосредствено засегнат, тъй като не се доказва
с оспорената виза да се предвиждат намалени разстояния спрямо застрояването в
техния имот.:
Оспорената виза, в
частта относно разстоянието от 4.00м от линията на застрояване в УПИ
ХІІІ-6322,6323 до регулационната линия на УПИ VІІІ-6319 /съсед през
улицата-тупик/, възпроизвежда действащия за УПИ ХІІІ-6322,6323 план, а именно –
одобрения със Заповед №149/30.10.1995г на Кмета на Община Казанлък КЗСП на
кв.241 за парцели ІV-6324, ХІІ-8322 и ХІІІ-6322,6323. Посоченият план предвижда
отстояние между линията на застрояване в УПИ ХІІІ-6322,6323 до имота,
съставляващ кадастрална основа за УПИ VІІІ-6319 - 4.00м, така както е и
котирано то в оспорената виза от 30.01.2019г. върху скица № 47/
18.01.2019г. Следователно не с визата от
30.01.2019г. е допуснато въпросното разстояние от 4м. през улица-тупик.
Отделно от
изложеното, не се доказва намалено
разстояние по смисъла на чл.32 от ЗУТ. Съгласно чл.32, ал.1 от ЗУТ разстоянието
между жилищните сгради на основното застрояване през улицата е по-голямо или
равно на височината на жилищните сгради. Разпоредбата на ал.2 се отнася за изискуемо разстояние
между жилищни сгради на основно застрояване през дъно на УПИ и е явно
неотносима към случая, а ал.3 указва как се определя разстоянието между
сградите по ал.1 и ал.2. Жилищна сграда е
построена в югозападния ъгъл на УПИ VІІІ-6319 /означена с „1“ на скицата на
л.23. Разстоянието между застрояването в УПИ ХІІІ-6322,6323 до жилищна сграда
на основно застрояване до предвидената и изпълнена в югозападната част/ъгъл/ на
УПИ VІІІ-6319 жилищна сграда не се твърди да е намалено с визата, то не се
и доказа да е по-малко от изискуемото.
Поради това, че не
са жилищни и на основно застрояване
построените в източната част на УПИ VІІІ-6319 постройки /едноетажна сграда със ЗП 62 кв.м, означена с
„2“ на скицата от СГКК-Стара Загора, предназначение „сграда на транспорта“,
както и едноетажна сграда със ЗП 12 кв.м-сграда „3“ „постройка на допълващо
застрояване“/, неотносимо е спрямо тях изискването на чл.32, ал.1 от ЗУТ.
Постройката с идентификатор 2 в ПИ 35167.502.6319 /за който е образуван УПИ
VІІІ-6319/, спрямо която жалбоподателите обосновават че е намалено с визата
изискуемо се разстояние, представлява -
„Пункт за диагностика на автомобилни гуми.
Тази сграда не е придобила характер на сграда на основното застрояване в
имота на основание виза №46/18.01.2019г, издадена от Главния архитект на община
Казанлък, допускаща проектиране на надстройка с жилищен етаж, защото тази виза
не е влязла в сила нито към 30.01.2019г/дата на издаване на оспорената виза/,
нито до приключване на съдебното дирене по настоящото дело. Визата от
18.01.2019г. върху скица № 46/ 18.01.2019г. е обжалвана от Р. С., образувано в
тази връзка - адм. д.№ 501/2019г. по описа на АС-Стара Загора не е приключило с
влязъл в сила акт. След жилищната
надстройка, допусната с виза за проектиране върху скица № 46/18.01.2019г. и
разрешение за строеж № 68/ 11.04.2019г., разстоянието от 4м. до съседната
сграда през улица става по-малко от нормативно изискуемото/.
Следователно не е в
нарушение на чл.32 от ЗУТ, разстоянието
от 4.00 м, предвидено между застрояването на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 кв.241
по плана на гр.Казанлък с оспорената виза от 02.03.2020г. и постройки на
допълващото застрояване, застроени в източната част на УПИ VІІІ-6319. Макар УПИ ХІІІ-6322,6323 и УПИ VІІІ-6319 да са съседи през улица, с
оспорената виза не са допуснати намалени разстояния между застрояването с
жилищни сгради на основното застрояване в тези имоти. С оглед на изложеното не
е налице спрямо жалбоподателите Стоянови хипотезата на т.3 на чл.131 ал.2, във
връзка с чл.131 ал.1 от ЗУТ. Не се
твърди, нито доказва друга от предвидените в чл.131, ал.2 от ЗУТ хипотези
спрямо собствения на Стоянови УПИ VІІІ-6319, следователно този имот не е
непосредствено засегнат от издадената виза.
С оглед на
гореизложеното съдът приема че оспорването, като направено при липса на правен
интерес от оспорване на Виза за проектиране на
жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 на основание КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък, в
съответствие с КЗСП, одобрен със заповед № 149/1995 година, одобрена от главния
архитект на община Казанлък, обективирана в комбинирана скица№ 283/ 02.03.2020г.
е процесуално недопустимо, поради което определението за даване ход на
делото по същество следва да бъде отменено, като вместо това жалбата на И.Г.С. и М.З.С., двамата с адрес ***, следва да бъдат
оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати.
Заинтересованото
лице Р.Г.С. е направила искане за присъждане на разноски. За това лице изходът
от спора се явява благоприятен. Поради изложеното и по аргумент от чл.143 ал.3
от АПК, оспорващите следва да заплатят на Р.Г.С. сумата 1000 лв. разноски по делото.
Водим от горните
мотиви и на основание чл.159, т.4 от АПК, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколно
определение от 17.11.2020 г за даване ход на делото по същество, като вместо
това:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Г.С. и М.З.С., двамата с адрес ***, против Виза за проектиране
на жилищна сграда в УПИ ХІІІ-6322,6323 на основание КЗСП кв.241 по плана на град Казанлък, в съответствие
с КЗСП, одобрен със заповед № 149/1995 година, одобрена от главния архитект на
община Казанлък,, обективирана в комбинирана скица № 283/02.03.2020 година като
процесуално недопустима.
ОСЪЖДА И.Г.С. и М.З.С. да заплатят на Р.Г.С. сумата 1000
/хиляда/ лева разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА
производството по адм. дело № 308/2020г. по описа на Административен съд –
Стара Загора.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в
7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: