ПРОТОКОЛ
2019-та година град ПЛЕВЕН
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ХІІ
наказателен състав
На двадесет и втори юли през две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Т.Ц.
2. Ц.Т.
секретар: Луиза Илиева
прокурор: Б. Дамянов
сложи за разглеждане докладвано от съдия
ДАСКАЛОВ
НОХД № 1082 по описа за 2019 година
На именното повикване в
10:06 часа се явиха:
Р.П.- П. редовно призована, се представлява от наблюдаващия
прокурор Б. Дамянов
ПОДСЪДИМИЯТ Л.Б.М.,***, се явява лично и с адв. Б.Б. назначен за служебен защитник от
досъдебното производство.
ПОДСЪДИМИЯТ Д.С.М., редовно призован, доведен от *** Плевен се явява лично и
с адв. Н.Я., назначен за служебен защитник от досъдебното
производство.
ПОДСЪДИМИЯТ И.В.З., редовно призован, доведен от *** Плевен, се явява лично.
Съдът докладва, че изпратената призовка за адв. М.В.
се е върнала в цялост, като защитника е отказал да получи призовката, тъй като
не е упълномощен.
Съдът докладва, че изпратената призовка за адв. Д.М.,
защитник на подсъдимия З. от досъдебното производство, се е върнала в цялост, с
отбелязване, че адв. М. отказва да получи призовката,
тъй като подсъдимия е оттеглил упълномощаването.
ЯВЯВА СЕ адв. Л.Н., определен от АК – Плевен за
служебен защитник на подсъдимия И.З..
СЪДЪТ – Подсъдимият З., имате ли някакви възражения АДВ.Н да Ви
представлява по това дело?
ПОДСЪДИМИЯТ З. - Не, нямам.
СЪДЪТ – А.Н, запознат ли сте с материалите по делото, имате ли готовност да
поемете защитата?
АДВ.Н– Господин съдия, запознат съм с материалите по делото, имам готовност
да поема защитата.
Съдът намира, че подсъдимия З.
има качеството на лишен от свобода и в този смисъл е налице хипотеза на задължителна
защита по чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
НАЗНАЧАВА адв.
Л.Н. за служебен защитник на подсъдимия И.В.З. по НОХД №1082 от 2019 по описа
на Районен съд Плевен.
Пострадало лице Т.Р.М.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ
ПРОКУРОРЪТ – Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
ПОСТРАДАЛИЯТ М. – Да се даде
ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Б. – Да се даде ход на
делото.
АДВ. Я. - Да се даде ход.
АДВ.Н– Считам, че няма пречка
да се даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Да се даде
ход.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Да се даде
ход.
ПОДСЪДИМИЯТ З. – Да се даде
ход.
Съдът намира, че няма пречки
да се даде ход на разпоредителното заседание, ето защо
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Дава възможност на страните да
вземат отношение по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание:
ПРОКУРОРЪТ
– Уважаеми господин съдия, считам, че:
По т. 1 –
Делото е подсъдно на Съда, който внася обвинителният акт.
По т. 2 -
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3 – В
досъдебната фаза на производството не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, обвиняемите, на пострадалия и на неговите наследници.
По т. 4 - Относно това дали са налице основания за разглеждане
на делото по особените правила, доколкото имах възможност да разговарям с някои
от защитниците на подсъдимите, има някаква такава готовност, но те ще могат да
я заявят отделно.
По т. 5 –
Не са налице основния за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вече е назна чен такъв, вещо лице, преводач или тълковник, извършването
на съдебни следствени действия по делегация.
По т. 6 –
Относно мерките за процесуална принуда, считам, че не са налице основания за
вземане на по-тежки или изменяне на такива.
По т. 7 –
Нямаме искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 – С
оглед заявената позиция на защитниците и подсъдимите да насрочите делото в
съдебно заседание с призоваване на свидетели, и всички лица по делото.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Нямам позиция
по въпросите, които се обсъждат в разпоредителното заседание.
АДВ. Б. – Господин
председател, считам, че:
По т. 1 –
Делото е подсъдно на Съда.
По т. 2 –
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
По т. 3 – В
досъдебното производството не са допуснати нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимите или на
пострадалия.
По т. 4 - С оглед позицията на подзащитния ми, по
отношение на него не са налице основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила.
По т. 5 –
Не са налице основния за разглеждане на делото при закрити врати, привличането
на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на нови защитници, на
вещи лица, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия
по делегация.
По т. 6 –
Считам, че не са налице основания за изменения на взетата по отношение на
подзащитния ми, мярка на процесуална принуда.
По т. 7 –
Видно от становището на подзащитния ми при предявяване на материалите от
досъдебното производство, същия има искане за събиране на нови доказателства.
Тези искания обаче ще бъдат изложени при започване на делото по същество.
По т. 8 – С
оглед на тази позиция, която е съгласувана с подзащитния ми, моля, да насрочите
делото в първото съдебно заседание по същество.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Съгласен съм със защитника си и искам да се добавя да се
разпитат хора в ***, служителите на ***, да се докаже това обвинение, където го
повдигат.
АДВ. Я. – Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели, уважаеми господин прокурор, от името
на подзащитния ми заявявам, че:
По т. 1 –
Делото е подсъдно на Районен съд Плевен като първа инстанция.
По т. 2 –
Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
По т. 3 –
Не са допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в досъдебното
производството, довели до нарушаване на процесуалните права на обвиняемия,
пострадалия или неговите наследници.
По т. 4 - На този етап не са налице основания за разглеждане
на делото по реда на особените правила.
По т. 5 –
Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, както и назначаването на
резервен съдия или съдебен заседател, защитник, тълковник, както и извършване
на съдебни следствени по делегация.
По т. 6 – По
отношение на взетата мярка за процесуална принуда, същата намирам към настоящия
момент за адекватна и не е необходимо същата да бъде изменяна.
По т. 7 – На
този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства.
По т. 8 – Моля,
да насрочите съдебното заседания по общия ред и да призовете лицата, както са
посочени в обвинителния акт.
ПОДСЪДИМИЯТ М. – Съгласен съм с казаното от защитника ми.
АДВ.Н– Уважаеми господин
председател, уважаеми съдебни заседатели, с оглед въпросите, които следва да се
разглеждат по чл. 248, ал. 1, считам:
По т. 1 – С
оглед правилата за родова и местна подсъдност на делото, същото е подсъдно за
разглеждане от Районен съд Плевен.
По т. 2 –
Няма основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
По т. 3 –
Обаче становището ми е различно от това на колегите. Считам, че в досъдебното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е от
категорията на отстранимите и е довело до
нарушаването правото на защита на моя подзащитен. В какво се изразява това –
видно от повдигнатото обвинение по отношение на моя подзащитен, същият е
обвинен за това, че при условията на съучастие под формата на подбудител за
един релеви период, е склонил останалите двама
подсъдими. Доколкото за датата 25.01.2017 г., която е начална дата и я има
фактически отбелязана в обстоятелствената част на обвинителния акт, че това
приемаме, че е датата, когато подсъдимия З. е задържан в следствения арест, то
за крайната дата **според държавното отделение това е датата, в която неговото
деяние прекъсва своята дейност и спира своята дейност. За тази дата 25.07.2017
г. няма никакво фактическо отбелязване в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Ето защо, аз като защитник, предполагам и моя подзащитен не можем да
разберем точно с какво се свързва тази дата, с каква фактология,
след като това не е изрично отбелязано в обстоятелствената част на обвинителния
акт. На следващо място в обвинителният акт, държавното обвинение е приело, че
всеки един от останалите двама подсъдими, визирам Д.С. и Л.М., са осъществили
престъплението, за което е повдигнато престъпление, т.е. самостоятелно.
Вследствие според обвинението за склоняване на това от моя подзащитен. В диспозитива на повдигнатото обвинение по отношение на И.З.,
че така, както това обвинение е формулирано се касае не за отделни деяния и се
разбира не за отделни деяния, извършени от подсъдимите Д.С. и Л.М., в качеството на извършители, а се
подразбира за извършени деяния от тях, в качеството им на съизвършители,
което е коренно различно като елемент от обективна страна за доказване на
престъплението и съответно за повдигане на обвинението. Ето защо считам, че
това също е едно така процесуално нарушение, което води до там, че ограничава
правото на защита на моя подзащитен. На трето място обвинението за съучастие
под формата на подбудител е с изпълнително деяние, което предхожда останалите
деяние, свързани с извършване на престъпления от тези, от които са били
подбудени. Отново подчертавам, че периода, за който е повдигнато обвинение на
моя подзащитен обхваща и периода на извършване на изпълнителните деяния според
държавното обвинение на престъпление по принуда от двамата други подсъдими, а ноторно известно е, че деяние по принуда би предхождало
деяние по извършване на последващото престъпление, за
което държавното обвинение приема, че има склоняване към такова. Ето защо
считам, че отново е налице и тук съществено процесуално нарушение, което
разбира се е от категорията на отстранимите. На
следващо място от прочита на обстоятелствената част на обвинителния акт не
става ясно или по-скоро стигаме до извода, че изпълнителното деяние – принуда,
по отношение на тях е повдигнато обвинение като за довършено престъпление,
тъй като така или иначе се приема, че с повторния
разпит на Т.М., който е потвърдил своите показания, т.е. своите обяснения от
първоначалния му разпит, е видно, че на практика нямаме довършване на това
изпълнително деяние, т.е. за което е повдигнато обвинение, а пък в цифровото
привличане, отразяване на обвинението е посочено като за довършено обвинение.
Също така в обстоятелствената част на обвинителния акт, на лист 6,
предпоследният абзац, държавното обвинение приема, цитирам: „Едва, когато се
издава заповед, която е на 21.07.2019 г., свидетелят по настоящето дело Т.М. е
бил преместен в ***и тогава изводът, който приема държавното обвинение е, че
едва тогава били преустановени продължаващите от страна на Л.М., издевателства
по принуда на Т.М., пък имаме обвинение за един период, който е много преди
2019 г. и което е залегнало в диспозитива на
обвинителния акт. Така, че считам в конкретния случай са налице доста
противоречия, които естествено затрудняват правото ми на защита. Казах, че
считам, че те са против волята на отстранимите и същите
могат да бъдат отстранени, поради което, моля, да прекратите воденото съдебно
производство към настоящето дело и върнете делото на Районна прокуратура за
отстраняване на тези допуснати съществени процесуални нарушения, които аз
откривам в обстоятелствената част на обвинителния акт, тъй като считам, че той
не е изготвен съобразно разпоредбите на чл. 246, ал. 2 НПК, както и не е
съобразен с указанията, дадени в Тълкувателно решение №2 от 2002 г. на Общото
събрание на Наказателната колегия на Върховен касационен съд. По отношение, с
оглед моето възражение, считам, че следва да се произнесе Съдът, поради което
считам, че не следва да давам становище по точките от 4 до 8 по чл. 248, ал. 1.
Може би след като Съда се произнесе по моето възражение, тогава бих взел
становище и по тях.
ПОДСЪДИМИЯТ
З. – Поддържам защитника си и искам само да добавя, че имаше там един период от
3 месеца, аз бях изолиран, нямах допир с никой друг от арестантите и ме
изкараха от изолация след като него го преместиха в **. Аз не поддържах контакт
с нито един от задържаните, това може да се провери и че бях три месеца пълна
изолация. Виждах там само едни полицаи, от които бях задържан, други нямаше и
няма как да….
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТТЕГЛЯ се на тайно съвещание
в 10:27 часа.
След проведено тайно
съвещание, заседанието ПРОДЪЛЖАВА в 11:13 часа.
ЯВЯВАТ се прокурор Дамянов,
подсъдимите Л.М., Д.М., И.З., пострадалият Т.М., адв.
Б., адв. Я. и А.Н.
Като взе предвид становищата на
страните Съдът намира следното:
Настоящето дело е родово и
местно подсъдно на Районен съд Плевен.
Не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
Съдът, намира, че в хода на
досъдебното производство и по конкретно при изготвянето на обвинителния акт,
обаче са допуснати нарушения на процесуалните правила: първо спрямо всеки от
подсъдимите лица е повдигнато обвинение
за престъпление, което е продължавано по смисъла на чл. 26, ал. 1 НК. В този
смисъл и съобразно задължителната тълкуват практика по приложението на чл. 26 НК, прокуратурата е следвала да посочи надлежно кои са деянията, които
съставляват продължавано престъпление. С други думи следвало е прокуратурата да
посочи приблизителното време, място както и другите обективни, и субективни
признаци на всяко от деянията, съставляващи продължавано престъпление. В
настоящия случай това не е сторено, като както се отбелязва спрямо всеки от
тримата подсъдими обвинението е за продължаване на престъпление, но нито от
обстоятелствата част на обвинителния акт, нито от съответните обвинителни диспозитиви се установяват деянията, съставляващи
продължаваните престъпления; в тази връзка следва да бъде отбелязано, че дори
не е ясен броя на твърдяните от прокуратурата деяния,
съставляващи всяко от продължаваните престъпления.
Във връзка с изложеното в
предходния абзац, следва да бъде подчертано това, че обстоятелствената част на
обвинителния акт като цяло се отличава с висока степен на абстрактност ,
липсват достатъчно конкретни данни във връзка с твърдяните
от страна на прокуратурата продължавани престъпления. В тази връзка прави
впечатление, че се касае за три периода от време(във връзка с всеки от
подсъдимите), за които периоди обаче до известна степен е налице яснота
единствено по отношение на началния им момент докато за крайния такъв, е неясно
от какви събития се обуславя; В случая с подсъдимия Д.М. би могло по
умозрителен път да се заключи, че крайния период е свързан с твърдяно
преместване в друга килия, но по отношение на подсъдимите М. и З. дори такъв
извод не може да бъде направен, а отделен е въпроса, че обстоятелствената част
на обвинителния акт следва да бъде максимално ясна и да не налага правенето на
умозаключения по подлежащи на доказване факти и обстоятелства.
На следващо място във връзка с
повдигнатото обвинение по отношение на И.В.З. – неясно е дали този подсъдим се
твърди, че е подбудил еднократно подсъдимият М. и също така еднократно
подсъдимият М. или през твърдяния от прокуратурата
период от време З. е подбуждал всеки от другите двама подсъдими по няколко
пъти. Заслужава да бъде отбелязано, че в тази връзка най-общо е посочено
следното на лист 8 от делото: „През целия този период на неустановени конкретни
дати И.З. поддържал постоянна връзка с Л. и Д., и продължавал да ги убеждава, и
мотивира да тормозят Т.М. за постигане на целта.“
По нататък съобразно
обвинителните диспозитиви, прието е, че И.З., Л.М. и Д.М.
са действали в съучастие, като първия като подбудител, а другите двама като съизъвршители. От друга страна в обстоятелствената част на
обвинителния акт не са описани факти и обстоятелства във връзка със соченото от
прокуратурата съизвършителство от страна на Л.М. и Д.М.
при извършването на продължавани престъпления спрямо Т.Р.М.. Също така
основателно се възразява и във връзка с това, че от обстоятелствената част на
обвинителния акт не може да се приеме безпротиворечиво,
дали прокуратурата твърди извършването на деяния, приключили на фазата на опита
или довършено престъпление – така както е прието в обвинителните диспозитиви.
Изтъкнатите до тук нарушения
на процесуалните права са съществени, тъй като не дават възможност на
подсъдимите да научат въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
наказателната им отговорност и надлежно да реализират правото си на защита,
същевременно поставят и Съда в положение на невъзможност да определи по
надлежен начин предмета на доказване по делото. Отстраними са чрез изготвянето
на съответен обвинителен акт.
Предвид изложеното до тук,
Съдът преценява, че производството по делото следва да бъде прекратено, а
делото върнато на Р.п.П. за отстраняване на допуснатите отстраними, съществени
нарушения на процесуалните правила.
Воден от горното, Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД №1082 от 2019
г. по описа на Районен съд Плевен и връща делото на Р.п.П. за отстраняване на допуснатите съществени
и отстраними нарушения на процесуалните правила при съобразяване с мотивите на
настоящето Определение.
Определението ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ с частна жалба и
частен протест, в 7-дневен срок от днес, пред Плевенски Окръжен съд.
ПРОТОКОЛЪТ написан в съдебно заседание, което приключи в 11:19 часа.
СЕКРЕТАР: ПРЕДСЕДАТЕЛ: