Мотиви към Решение по нчд №5332 по описа
за 2016 г. на
СГС, НО, 25 състав
Производството е по реда
на чл.32,ал.1 вр. чл.16 от Закона
за признаване , изпълнение и изпращане нарешение за конфискация или отнемане и решения за
налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в СГС материали, ведно с Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции, издадено въз основа
на решение 1062-5421-9746-0123, влязло в сила на 13.06.2016г , за налагане
на финансова санкция от компетентен
несъдебен орган на К.Н. – P.C. V.
О.М / Център за
експертиза на движението и транспорта към М. В.Р./. Към удостоверението е приложено копие от решението
за налагане на финансова санкция
в размер на 93 евро и разноски в размер на 181.95 лева на българския гражданин А.А.Ч., представляваща наложено административно
наказание „глоба” на
българския гражданин за извършено административно
нарушение по чл.2 от Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредби на Кодекса за движение по
пътищата на К.Н..
В съдебно заседание представителят на СГП излага становище, че са налице основанията за
признаване на решението, тъй като се касае за поведение от Ч., с което са
нарушени разпоредбите на Закон за движение по пътищата. В този смисъл
прокурорът приема, че следва да бъде признато и изпълнено решението, тъй като
същото съставлява административно нарушение по българското законодателство.
Защитата на засегнатото лице счита, че са налице основанията за признаване
на разглежданото решение.
Засегнатото лице Ч. не оспорва
извършеното от него административно нарушение.
Съдът, след като прецени съдържанието на удостоверението, становищата на страните и разпоредбите
на закона, съобразно вътрешното си убеждение, намери
за установено следното от фактическа
и правна страна:
А.А.Ч. е роден
на ***г***, българин, с българско гражданство, неженен, с ЕГН **********.***, роботи като учител в ** училище.
С Решение от
02.05.2016 г., издадено от несъдебен орган
на К.Н., влязло в сила на 13.06.2016г на
А.Ч. е наложена
финансова санкция- административно наказание „глоба” в размер
на 93 евро
за това, че на 12.04.2016г. е управлявал моторно
превозно средство локация Л., гр. Г., със скорост от 61 км/ч при разрешена за посоченото място 50 км/ч, с което е извършил административно
нарушение по Кодекса за
движение по пътищата.
Въз основа на посоченото Решение е издадено
и Удостоверение по
чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции (във формуляра, даден в приложението към решението).
Постъпилите документи
относно признаването на решението на чуждия несъдебен орган, съдържат
всички изискуеми от закона и Рамковото
Решение реквизити. Налице е влязъл в сила акт на несъдебен орган за извършване
на административно нарушение, с наложена
парична санкция, както и съответно удостоверение. Безспорно е установено , че
засегнатото лице срещу което е
постановено решението е с местоживеене на територията на страната.
Съдът намира , че не са налице основания
за отказ за признаване на решението за
налагане на финансова санкция, съгласно разпоредбата на чл.35 от ЗПИИРКОРНФС. От
текста на удостоверението се установяват и индивидуализиращите
засегнатото физическо лице данни - трите имена, дата на раждане и адрес; размерът
на наложената санкция - 93 евро без да се
претендират разходи по административното производство в размер на 9 евро; данните
за обстоятелствата, обосноваващи санкцията по чл.3, ал.1 т.1 от
ЗПИИРКОРНФС.
В Решението изрично
е посочено че производството е било писмено и засегнатото
лице е било уведомено, съгласно законодателството на К.Н. за
правото си и сроковете за обжалване на решението, не е платил
глобата, наложена му за констатиранто нарушението, поради което решението е било
изпратено на
българските власти с оглед
признаването и изпълнението му.
При така установените факти настоящият съдебен състав прие наличието на законови предпоставки
и липса на нарочни пречки за признаване на
решението за наложена финансова санкция.
Предмет на разглеждане по делото е Решение за
налагане на финансова санкция от страна на
компетентен орган, придружено от Удостоверение по чл.4 от Рамковото
решение № 2005/214/ПРВ на Съвета относно прилагане принципа при взаимно
признаване на санкции.
Не е налице и някое от факултативните основания за отказ,
визирани в чл. 35 от закона. Удостоверението
съдържа всички предвидени в закона и рамковото решение реквизити, лицето не е санкционирано за същото деяние
в друга държава, не е изтекла погасителна
давност за изпълнение на санкцията,
няма имунитет или привилегии, определящи като недопустимо изпълнението на решението, санкцията,
която се претендира да бъде
приета надхвърля границата от 70 евро, посочена в чл. 35, т. 6 от закона. В същото време, видно от
текста на удостоверението, засегнатото лице е било уведомено
за правото си да обжалва
решението.
Нарушението е квалифицирано като превишаване на максимално допустимата
скорост в населено
място, СЪДЪТ счита, че не са налице
изключения от принципите за двойна
наказуемост, тъй като се касае
за деяние, нарушаващо правилата за движение по
пътищата.
Тези съображения мотивират настоящия състав
да приеме, че в конкретната хипотеза не е налице
основание да откаже признаване на решението. Паричната сума, представляваща санкцията е в размер
на 93 евро, съдът определи
равностойността й в български
левове по курса на БНБ за
деня, а
именно сумата от 181,95 лева.
По изложените съображения
съдът прие, с оглед прилагане на принципа за взаимно признаване
на финансови санкции, съобразно цитираното
по –горе рамково Решение, за
изпълнение Решение 1062-5421-9746-0123, влязло в сила на 13.06.2016г за налагане на финансова санкция на А.А.Ч., поставено от компетентен несъдебен орган на К.Н. – C.V. G.v. R.
Въз основа на тези мотиви съдът
постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.