№ 499
гр. Перник, 11.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря Лили В. Асенова Добрева
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20221720104921 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на А. К. М. от ************
срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, ЕИК *********. Ищецът твърди,
че ответникът е издал фактура № **********/29.07.2022 г. за корекция
(преизчисление) на изразходваната от него електроенергия на стойност 766,38 лева, въз
основа на проверка, за която бил съставен протокол. Твърди, че за фактурата се е
информирал от интернет сайта на ответника, като същата и съпътстващите я документи
не са му връчвани.
Намира, че е налице противоречие между чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ и чл. 98а ал. 2,
т. 6, б. а ЗЕ, касаещи уведомяването на крайния клиент за извършени преизчисления и
кому се дължи сумата. Позовава се на решения, постановено по в.гр.д. № 14129/2020 г.
и в.гр.д. № 9131/2021 по описа на СГС II и III Б състав.
Оспорва извършването на проверка, съставянето на протокол, да е търсен и
уведомяван. Твърди, че проверката е извършена без присъствието на свидетели, както
и че подписите им са положени след това, вкл., че посоченото лице не е представител
на Федерацията на потребителите, поради което същата е незаконосъобразна,
позовавайки се на съдебна практика на Окръжен съд Перник. Намира, че
представителите на Федерацията на потребителите получават възнаграждение за
участието им в проверките.
Твърди, че не разполага с лицензия за продава, а само да доставя електрическа
енергия.
Намира, че сумите не са изчислени съобразно подзаконовите правила за това.
Оспорва в периода, за който е издадена корекцията в имота да е осъществявано
потребление.
Оспорва да има качеството потребител съгласно чл. 4 от ОУ на ответника.
Намира разпоредбите ма чл. 15, т. 3 и 4 от ОУ на ответника за нищожни.
Намира за нищожни и разпоредбите на ПИКЕЕ, тъй като не е доказана вината на
1
потребителя и не е спазена законовата делегация, твърдейки, че този подзаконов акт не
кореспондира с чл. 12 ЗНА.
Счита, че единствено министъра на енергетиката или изрично оправомощени от
него лижа могат да налагат санкции, позовавайки се на чл. 77, ал. 1, т. 3 ЗЕ.
Твърди, че СТИ не е сертифицирано, че не може да му въздейства, тъй като не
разполага с ключ за таблото. Твърди също, че проверения СТИ не е обслужвал имота
му.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че не дължи на ответника сумата по издадената фактура
№**********/29.07.2022 г. на стойност 766,38 лева.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок. Намира предявените искове за
допустими, но неоснователни. Позовава се на чл. 56, ал. 1 и ал. 2 ПИКЕЕ, съгласно
които фактурата за извършена корекция се издава от „ЧЕЗ Разпределение България“
АД за територията на Западна България.
Поддържа, че проверката и начисляването на корекция по издадената фактура е
извършено въз онова на ПИКЕЕ (обн. ДВ 30.04.2019 г.). Сочи, че на 19.04.2022 г. е
извършена техническа проверка на СТИ № 18086337, обслужващо имот
***************. Твърди, че във връзка с констатациите в ***** е подаден сигнал на
тел. 112 на основание чл. 58 ПИКЕЕ, тъй като е установено неправомерно
присъединяване към, или намеса в измервателната система. Твърди, че за проверката е
съставен Констативен протокол № 2001636/19.04.2022 г. Същата е извършена в
присъствието на св. Д. В. Д., който не е негов служител, тъй като ползвателят не бил
открит, поради което счита, че е спазена процедурата по чл. 47, ал. 3 ПИКЕЕ.
Твърди се, че при проверката е установено: липсва пломба на щита на таблото,
при реален товар от 6,4А диода за натоварване не мига, бутона за алтернативен режим
е неактивен, електромерът е демонтиран и заменен.
Твърди, че неизправния електромер е демонтиран, поставен в безшевен чувал и
изпратен за анализ в БИМ.
Твърди се, че на клиента е изпратено писмо с изх. № NTZ174311/20.04.2022 г., с
което същият е уведомен за извършената проверка и за това, че СТИ е изпратено за
проверка, като писмото не е потърсено от адресата.
Твърди, че извършената в БИМ проверка е съставен констативен протокол №
650/04.07.2022 г., от който се установява, че липсва индикация за L1, При задаване на
товар не се регистрират импулси и не могат да се изследват метрологичните
характеристики по т. 4.3. При задаване на количество енергия те не се натрупват на
показващото устройство. Не се наблюдават видими промени в конструкцията. Не
съответства на метрологични и технически характеристики.
На база констативния протокол било извършено преизчисление на сметката по
реда на чл. 50, ал. 1, б. „б“ ПИКЕЕ за периода от 20.01.2022 г. до 19.04.2022 г., като то
е по цена на ел.енергията за покрИ.е на технологичния разход, определена от КЕВР на
съответния мрежови оператор, съобразно чл. 56, ал.3 от ПИКЕЕ. Поддържа, че вредите
за дружеството доставчик са в по – високи размери, но същото е обвързано от
нормативната уредба, определяща метода за и размера на извършените корекции.
Твърди, че за извършената корекция е изпратено ново писмо ищеца на 29.07.2022 г.,
също върнато като непотърсено.
Посочва, че търпи загуби от неправомерното свързване към мрежата, поради
което именно то издава фактурите за корекциии.
2
Ответникът излага своето правно становище за отговорността на потребителите
при констатирано неправомерно вмешателство в схемата на СТИ като се позовава на
съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК – решения, постановени по гр.д.
№ 2708/2021 г., 2528/2021 и 3817/2021 г. на ВКС.
Обосновава подробно, че СТИ е надлежно сертифицирано и премило
необходимата проверка.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявените искове. Прави
възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
В съдебно заседание страните се представляват. Ищецът поддържа така
предявения иск. Ответникът оспорва същия.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че ответното
дружество „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД (предходно наименование "ЧЕЗ
Разпределение България" АД) притежава лицензия № Л-135-07/13.08.2004 г., издадена
от ДКЕВР (понастоящем КЕВР), изменена с решение на същия орган № И2-Л-
135/09.12.2013 г., за дейността „разпределение на електрическа енергия“ на
обособената територия, определена в приложение № 1 към нея за срок от 35 г., която да
бъде осъществявана съгласно условията, посочени в разпоредителната част на
лицензията и приложенията към нея. Установява се също, че обекта, в който е
монтиран електромера, въз основа на чиито показатели се формира исковата претенция
е присъединени към електроразпределителна мрежа в съответната лицензионна
територия на ответника.
Спорен по делото е въпросът относно качеството потребител на ищеца съгласно
приложимото право и Общите условия на ответника.
Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира
правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за
продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при
държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и
публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов -
ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г. / крайният снабдител продава електрическа
енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и
одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия
се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в
сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4
от ЗЕ/.
По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е
крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 от ЗЕ/, а купувач – крайният
клиент /чл. 91-92, във вр. с чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012
г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ е клиент,
който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41б от ДР на
ЗЕ, в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е:
а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/ ползвател на преносна и/или
разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия. Съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ
краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за
собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено като страна
по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството
потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на
3
електрическа енергия.
Легалната дефиниция на понятието "битов клиент" е в § 1, т. 2а от
Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.) на ЗЕ, и се отнася и за
правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва
качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото
вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната
енергия е за "собствени битови нужди" и друго не е уговорено с крайния снабдител.
Договорната свобода, предвидена в чл. 9 от ЗЗД, допуска и при това правоотношение
клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект – онзи,
който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. титуляра на
вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на
електрическа енергия за същия имот /в този смисъл е Решение № 205 от 28.02.2019 г.
по гр. д. № 439/2018 г. по описа на ВКС, III ГО/. Този извод следва и от клаузите на
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ответника – чл.
4 от тях.
Следователно купувач - страна по сключения договор за продажба на
електрическа енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща
продажната цена за доставената и потребена електрическа енергия, респ. то е встъпило
в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с електропреносното предприятие,
като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота собственост
или вещно право на ползване или друго основание – индивидуално сключен договор за
доставка на електроенергия.
Събраните по делото писмени доказателства не са такива, които да са годни да
установят правото на собственост/вещното право на ползване на ищеца върху
процесния имот, описан в издаваната от ищеца фактура за исковите суми и
Констативен протокол № 2001636/19.04.2022 г.
С доклада по делото на ответника е било указано, че в негова тежест е да
установи, че между него и насрещната страна е налице валидна облигационна връзка.
Указано му е също, че не сочи и не представя доказателства в тази насока. Във връзка с
разпределената му доказателствена тежест ответникът е направил искане по чл. 192
ГПК за задължаване на трето по спора лице да представи съответните данни. В отговор
това трето лице - „Електрохолд продажби“ АД е представило писмо, съгласно което в
Клиентската му система за обект „къща“, находяща се *********** фигурира ищецът.
Други доказателства, които пряко да установяват правнорелевантния факт за
съществуващо между страните облигационно правоотношение не са ангажирани. В
случая не е налице такава система от доказателствени факти, която да създаде
необходимата сигурност, че индицираният факт наистина се е осъществил. От
ангажираните по делото конкретни доказателства не би могъл да се формира извод за
съществуващо в полза на ищеца право на собственост върху процесния имот, т.е. за
качеството му на потребител. В случай, че страната не установи фактите, на които
основава твърдяното субективно материално право, съдът дължи прилагане на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита неосъществил се – арг. чл.
154, ал. 1 ГПК, и с оглед така приетия за несъществуващ факт съдът не може да даде
защита на твърдяното право. Тази процесуална санкция е свързана с процесуалното
бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената процесуална
(доказателствена) тежест (в този смисъл и Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по гр.
д. № 4488/2013 г.). Ето защо и при прилагане неблагоприятните последици на
4
доказателствената тежест, съдът е длъжен да приеме недоказания факт –
съществуващо в полза на ищеца право на собственост или друго вещно право върху
процесния имот, за неосъществил се.
След като по делото не бе установена първата материална предпоставка,
обуславяща основателност на претенция – съществуващо в полза на ищеца право на
собственост или право на ползване върху имота, за който се твърди, че е
електрифициран, безпредметно е обсъждането на останалите правопораждащи
юридически факти, за които са събирани доказателства (експертизи), както и
правопогасяващи възражения. Ето защо предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на
ответника е да заплати сторените от ищеца разноски. Такива са доказани в общ размер
на 450,00 лева за заплатени държавна такса и процесуално представителство.
Възражението на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира за неоснователно,
тъй като претендираното и заплатено адвокатско възнаграждение е съобразено с
минимума съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. К. М.,
ЕГН **********, ************ не дължи на „Електроразпределителни мрежи Запад“
АД, ЕИК ********* сума в размер на 766,38 лева въз основа на фактура №
**********/29.07.2022 г., издадена за корекция (преизчисление) на изразходваната
електроенергия във връзка с Констативен протокол № 2001636/19.04.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Електроразпределителни мрежи
Запад“ АД да заплати на А. К. М. сума в размер на 450,00 лева – разноски пред
Районен съд Перник.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните с въззивна жалба пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
5