№ 23
гр. Сливница, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200467 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от ГР. П. Д., чрез адв. Николов, с която на
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление
№ 21-0344-000293/11.08.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ –
Сливница при ОДМВР - София, с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание - глоба в размер на 200 лева за нарушение по чл.
140, ал. 1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява. Вместо него се явява адв. Николов.
Въззиваемата страна- РУ-Сливница, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- Сливница, е
направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът да потвърди
наложеното на водача наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 08.06.2021 г., около 18:32 часа, жалбоподателят ГР. П. Д. управлявал
лек автомобил марка „Гранд Чероки”, с рег. № ........ и се движел по общински
път SFO-3206 с посока на движение от с. Яблотина към с. Начево.
Управляваният от жалбоподателя автомобил бил собственост на
жалбоподателя по договор за продажба. При извършена проверка от
свидетеля З. Т. ГР. и колегата му В.Д.В. - служители на РУ-Сливница било
1
установено, че управляваното от жалбоподателя превозно средство не е
регистрирано по надлежния ред – с прекратена регистрация.
За констатираното нарушение актосъставителят З. Т. ГР. - мл.
автоконтрольор при ОДМВР – София, РУ-Сливница, в присъствието на
свидетеля при установяване на нарушението – В.Д.В., издал на
жалбоподателя АУАН серия GA № 388989 от 08.06.2021 г., за това че на
посочената дата и място, управлявал лек автомобил „Гранд Чероки”, с рег. №
........, като към момента на проверката автомобилът не е регистриран по
определения ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП –
повторно управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред от
ЗДвП.
По случая била извършена и проверка по пр. пр. № 669/2020 г. по описа
на РП – Сливница с оглед данни за престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК. С
постановление от 16.07.2021 г. прокурор от РП-Сливница, преценил, че
извършеното от жалбоподателя не покрива признаците от субективната
страна на престъплението по НК, поради което и на основание чл. 213 вр. чл.
24, ал. 1, т. 1 от НПК отказал да образува наказателно производство за
престъпление от общ характер и прекратил прокурорската преписка. С оглед
на горното прокурорът изпратил материалите по делото на РУ - Сливница за
преценка реализирането на административно наказателната отговорност на
въззивника.
Впоследствие било издадено и атакуваното наказателно постановление,
в което наказващият орган е приел, че с деянието, описано идентично, както в
АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил: управлява МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред, с което виновно е нарушил чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 2, вр ал. 1, т. 1
от ЗДвП му било наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: АУАН серия GA № 388989 от 08.06.2021
г., постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
16.07.2021 г., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните
работи, заповед № 8121К-14/04.01.2018 г. на министъра на вътрешните
работи; акт за встъпване в длъжност на Е.С. заповед № 517з-1404/10.05.2016
г., акт за встъпване в длъжност на З. Т. ГР., както и гласните доказателствени
средства- показанията на свидетеля З. Т. ГР.. Съдебният състав извърши
преценка на показанията на свидетеля въпреки, че същите не са достатъчно
детайлни и подробни и не съдържат фактически данни за случая. Свидетелят
потвърждава фактическата обстановка посочена в АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
2
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 15.09.2021
г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 20.09.2021 г./, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Съдебният състав след извършването на служебна проверка счита, че в
хода на образуваното административнонаказателно производство не са
допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по
своя характер, при съставянето на АУАН и издаването на НП, като преценява,
че в тази тяхна част, са спазени изискванията на чл. 40, ал. 3 и чл. 43, ал. 1 от
ЗАНН за съставянето на АУАН в присъствието на свидетел, присъствал при
извършването или установяването на нарушението. Спазени са
процесуалните изисквания за връчването на АУАН на нарушителя за
запознаване със съдържанието и подпис. Спазени са и сроковете по чл. 34,
ал.1 и ал. 3 от ЗАНН за съставяне, респ. издаване на двата документа – АУАН
и НП. Спазена е и материалната компетентност при съставяне на АУАН,
съответно издаване на НП: компетентно длъжностно лице съгл. чл. 189, ал. 1
от ЗДвП и т. 1.3. от Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи е съставило АУАН, а НП е издадено от определено от
министъра длъжностно лице съгл. чл.189, ал.12 от ЗДвП и т.2.11. от
цитираната заповед.
Съдебният състав не намери и нарушения относно реквизитите на двата
документа по чл. 42 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, доколкото същите формално се
съдържат в двата документа.
Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН акта за установяване на
административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. В конкретния случай съдът,
след като се запозна с АУАН установи, че в него нарушението е описано
достатъчно подробно и ясно. Посочено е времето, мястото и обстоятелствата
около нарушението, както и че жалбоподателят управлява автомобил, който
не е регистриран по надлежния ред. Посочено е и, че с това жалбоподателят
виновно е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Неясно защо обаче е
посочено, че повторно управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Въз основа на този АУАН е било издадено процесното
наказателно постановление. Не се съдържа посочване на причината поради
която автомобилът не е бил регистриран по надлежния ред – дали същият е с
3
прекратена регистрация и по какъв ред.
Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН наказателното постановление
трябва да съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават. Описанието на нарушението от
АУАН е пренесено идентично и в НП. От една страна в наказателното
постановление е посочено, че жалбоподателят е управлявал МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Посочено е, че нарушението се изразява в
повторно управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, с
което е виновно е нарушена разпоредбата на чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
Посочено е, че лекият автомобил е собственост по договор за продажба на
жалбоподателя, но не е посочено от коя дата е този договор.
По отношение регистрацията на превозните средства приложение
намират редица разпоредби измежу които чл. 140, ал. 1 от ЗДвП /по
пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни
превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места/; чл. 143, ал.
15 от ЗДвП /служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно
средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство/; чл. 145, ал. 2
от ЗДвП /приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен
в срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в
службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или
адрес на регистрация на собственика, което правило се прилага и за
придобити превозни средства извън страната/.
Настоящият съдебен състав счита, че посочването на признака
повторност на твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия
орган в НП създава неяснота, която нарушава правото на защита на
санкционираното лице да разбере административнонаказателното обвинение,
респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на
доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията
единствено на административно-наказващия орган и който не може да бъде
"допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. В
закона относно нарушението по чл. 140, ал. 1, пр. 1 не се съдържа
квалифициращия признак на повторност.
На следващо място неправилно наказващият орган е приложил и
санкционната норма на чл. 175, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗДвП, вместо
правилната норма на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Според първата разпоредба се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 месец до 1 година и глоба от 150 до 300 лв. водач, който повторно
управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места. Според втората
разпоредба се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
4
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния
ред. В случая освен неяснота е налице и несъотвествие в приложението на
материалния закон доколкото санкционната норма не отговаря на твърдяното
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.
Само точното и пълно описание на нарушението и на законовите
разпоредби, които са нарушени, охранява правото на защита на наказаното
лице – възможността му да разбере в какво точно нарушение е обвинено, а
това в случая не е направено. От това следва изводът, че НП е издадено въз
основа на незаконосъобразен АУАН, като и самото НП страда от съществени
пороци, които накърняват правото на защита на санкционираното лице.
По разноските:
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗАНН страните имат право на разноски по реда
на АПК. Според чл. 143, ал. 1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. В случая жалбоподателят е
представил доказателства за разноски за адвокат в размер на 300 лева, а и е
направил искане за присъждането им.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 21-0344-
000293/11.08.2021 г., издадено от Е.С.С. – началник РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя ГР. П. Д., ЕГН ********** е
наложено административно наказание - глоба в размер на 200 лева за
нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 12 месеца.
ОСЪЖДА РУ – Сливница при ОДМВР – София да заплати на ГР. П. Д.,
ЕГН ********** сумата от 300 лева – разноски по делото.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5