№ 163
гр. Видин, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря Милена С. Евтимова
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20211320101940 по описа за 2021 година
Делото е образувано по искова молба на К. СЛ. Б. от гр. ****** против
Г. ВЛ. Г. от гр. ******, с която е предявен иск по чл. 59, ал. 9 от СК във вр. с
чл. 127, ал. 2 от СК.
Твърди се от ищеца, че от брака с ответницата имат едно родено дете – Г.
К. Б., родена на 19.01.2017г. Гражданският брак на страните е прекратен с
развод през 2020г., по силата на споразумение между страните, като
родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а на
бащата е определен режим на лични контакти с детето без преспиване до
навършване на 10 годишната му възраст.
Ищецът твърди, че са настъпили изменения в обстоятелствата относно
режима на лични контакти на бащата с детето, като между тях е изградена
силна емоционална връзка и така определения режим на лични контакти е
недостатъчен.
Иска от съда да постанови решение, с което да измени утвърденото с
решение № 419/ 26.06.2020г. по гр.д. № 747/2020г. по описа на РС – Видин
споразумение по чл. 51, ал. 1 от СК в частта относно режима на лични
контакти на бащата с детето, като същият да има право да взима при себе си
детето, както следва:
всяка четна събота и неделя от месеца с преспиване, като взима детето в
1
08.00 часа в събота от адреса на майката и го връща в 20.00 часа в неделя на
адреса на майката
един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск
на майката , като взима в 08.00часа на съответното число на месеца от адреса
на майката и го върне в 20.00часа на последния съответен ден от месеца на
адреса на майката
три дни с преспиване на Коледните празници всяка четна календарна
година, като го взима от адреса на майката в 08.00часа в първия ден и го
връща на адреса на майката в 20.00 часа на третия ден.
три дни за Новогодишните празници, в т.ч. Нова година всяка нечетна
календарна година, като го взима от адреса на майката в 08.00часа в първия
ден и го връща на адреса на майката в 20.00 часа на третия ден
три дни през пролетната ваканция на детето, като го взима от адреса на
майката в 08.00часа в първия ден и го връща на адреса на майката в 20.00
часа на третия ден.
Ответницата, редовно уведомена в указания срок е подала отговор на
исковата молба чрез упълномощен процесуален представител. Оспорила е
предявения иск като неоснователен. Наред с това е предявила насрещен иск
за увеличение размера на издръжката на малолетното дете на 250.00 лева.
Ответникът по насрещния иск е оспорил същия като неоснователен.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, приложено е гр.д.
№ 747/2020г. по описа на РС – Видин, назначен и приет е социален доклад от
Д“СП“ – Видин, назначена и изслушана е съдебно-психологическа
експертиза.
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото установи следното от
фактическа страна :
Не е спорно, че страните са родители на малолетното дете Г. К. Б.,
родена на 19.01.2017г. с ЕГН **********.
От приложеното гр.д. № 747/2020г. по описа на РС – Видин, се
установява, че с решение № 419/26.06.2020г. бракът на страните е прекратен
с развод по взаимно съгласие. Утвърдено е постигнатото между тях
споразумение, по силата на което родителските права върху роденото от
брака дете ще се упражняват от майката, като бащата ще има право да го
2
вижда и взима при себе си всяка четна събота и неделя на месеца от 09:00
часа до 19:00 часа, без преспиване до навършване на 10 годишна възраст на
детето, а след това с преспиване, както и по 15 /петнадесет/ дни през лятото,
които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, след което да го
връща по местоживеенето му, което съвпада с местоживеенето на майката.
Бащата се е задължил да заплаща месечна издръжка за детето в размер на
160.00 лв., считано от 01.06.2020 г., платима до последното число на
съответния месец, ведно със законната лихва за забава при просрочие, до
навършване пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства
погасяващи това задължение.
От изготвения социален доклад от Д „СП” – Видин, се установява, че
родителите на детето са съжителствали от 2007г., а са сключили брак през
2015г. Грижите по отглеждането на детето са полагани от двамата родители,
подпомагани от бабата по майчина линия. Гражданският брак на страните е
прекратен с развод през 2020г., като упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете е поето от майката, а на бащата е определен
режим на лични контакти с детето без преспиване до навършване на 10
годишна възраст. Посочено е, че детето се отглежда от майката, подпомагана
от бабата по майчина линия и от съжителстващия с майката, който работи в
чужбина и се прибира периодично в страната.
Социалният работник не е установил детето да страда от заболявания с
хроничен характер или такива, които да изискват специално обгрижване.
Жилищните условия, в които се отглежда детето са много добри, същото има
детска стая. Посочено е в социалния доклад, че жилищните условия при
бащата също са добри. След раздялата на страните, бащата пребивава повече
време при родителите си в с. ******.
Социалният работник е посочил също, че при извършеното социално
проучване е установено, че са задоволени базовите потребности на детето,
осигурена му е сигурна и спокойна семейна среда. Връзката с бащата не е
прекъсната. Майката спазва режимът на лични контакти на детето с бащата,
съгласно постановеното съдебно решение. Социалният работник е посочил,
че майката е съгласна малолетното дете да пребивава при бащата още един
ден от седмицата, който да компенсира обстоятелството, че детето не
преспива при бащата поради ниската му възраст. Майката е обосновала това и
3
с обстоятелството, че бащата води детето при бабата и дядото по бащина
линия в с. ******, както и че заради отсъствията на бащата поради естеството
му на работа, ще се налага детето да преспива при бабата и дядото по бащина
линия, с които според майката, детето контактува от лятото на 2021г.
Вещото лице П.М. по назначената и приета по делото съдебно –
психологическа експертиза е посочила, че при изготвяне на експертизата е
разговаряла с родителите и детето. Направила е тестове на детето като
предвид възрастта му, е използвала два теста с детски рисунки. Детето е
следвало да нарисува семейството си. Детето е нарисувало три фигури,
хванати за ръце, задружно тричленно семейство, като е посочило, че в средата
е тя, а от двете страни са мама и тати. В детската й представа за щастливо
семейство на рисунката е приятелят на майка й, когото тя нарича тати ******,
а не биологичния баща.
Вещото лице е дало заключение, че детето се чувства добре при срещите
с баща си. Времето, което прекарва при него, свързва с игрите със своите
братовчеди в с. ******. Според вещото лице, не се наблюдава синдром на
родителско отчуждение относно бащата.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по т. 1 и т. 2 като
обективно и компетентно изготвено.
Съдът не кредитира заключението в частта по т.3 , изречение второ
относно направените констатации за това, че детето като е останало да
преспи при бащата, е било неспокойно, както и по т. 4 относно това, че
детето се страхувало от лицето, което живее в семейството на бащата в с.
******. Това е така, защото от една страна, в обстоятелствената част на
експертизата липсва обосновка, за да стане ясно на съда и страните въз
основа на какви факти и обстоятелства вещото лице е достигнало до тези
изводи. От друга страна, вещото лице заяви в с.з., че изводите в тази част от
заключението, е направило по информация на майката. Именно поради тези
данни, съдът не цени заключението в посочените части.
По делото са разпитани и по двама свидетели на страните.
Свидетелят Л. Б. – майка на ищеца посочва, че след развода на страните
ищецът живее и във ******, и в ******, и на двете места, но през повечето
време е в с. ******, където живее и семейството на свидетелката. Единият й
син живее на единия етаж от къщата, а другия – на другия етаж. Посочва
4
също, че ищецът взима детето винаги, когато е определено и го води и във
******, и в ******, при тях. В с. ****** детето си има стая. Според
свидетелката, понякога майката препятства контактите на бащата с детето.
Свидетелката посочва също, че ищцата не й е казвала, че има условие детето
да се гледа във ****** или да не ходи в ******, но на сина й е казвала, че не е
искала да пуска детето в с. ******.
Свидетелката установява, че при тях от 23 години живее момче, което не
е с психични отклонения, а с тежка умствена изостаналост. Според нея
момчето е кротко, мълчи, работи, помага, не е опасен за детето и то го
познава. При семейството на ответницата също ходи такова момче да им
помага.
Свидетелят Николай Димитров посочва, че познава страните от доста
време. Посочва също, че ищецът е идвал заедно с детето на гости при него в
с. ******, за да си играе с неговото дете, което е момиче и е на седем години.
Свидетелят също заедно с дъщеря си са ходили на гости в с. ****** при
ищеца, за да си играят децата. Свидетелят посочва, че детето не е постоянно с
баща си и той му липсва, много пъти е мрънкало и е искало да остане още
малко, както и да остане да преспи.
Свидетелят посочва, че в семейството на Кирил има едно момче, което го
приемат като част от семейството. Детето не контактува с него. Когато децата
си играят в ******, бащите са до тях и не са ги оставяли сами. Когато е с
детето, Кирил не е употребявал алкохол, защото трябва да закара детето във
******, още повече, че е международен шофьор.
Свидетелят Стела Станкова посочва, че познава страните от много време.
Приятелка е с ответницата, а ищеца го познава от нея. Свидетелката
установява, че Галя се грижи за детето, а когато има нужда от помощ, майка
й и помага. Според нея, детето има нужда от средства, за да ходи на танци, на
пеене, за храна, дрехи. Детето споделяло, че когато бащата го взима, ходят в
******, както и че прекарва времето с бащата, с бабата и дядото. Според тази
свидетелка, при разговори с детето, то казва, че иска да се вижда с баща си,
не е казвало, че иска да ходи на село, не е споделяло да иска да спи на село.
Свидетелката посочва, че преди около десет години е ходила в с. ******
и тогава видяла един човек с умствена изостаналост, който си живее там,
ходи по двора, работи си, гледат го, прави това, което му се казва, не
5
изглежда нормален.
Свидетелят В. Г. – майка на ответницата, посочва, че след раздялата на
страните, контактите на бащата с детето не са прекъсвани. Свидетелката
установява, че детето е много привързано към майка си и според нея няма как
това дете да спи при бащата. Свидетелката посочва за случай, разказан й от
дъщеря й, когато една вечер детето е останало да спи при бащата, и през
нощта е ревало. Според свидетелката, за детето са необходими средства за
отглеждане, храна, дрехи и различни други занимания.
Съдът дава вяра на свидетелските показания доколкото същите
възпроизвеждат лични впечатления от отношенията на страните помежду им
и отношенията на страните с детето. Съдът не кредитира показанията, в
частта, в която свидетелите изразяват свои съждения, базирани на вътрешни
усещания относно възприети факти и обстоятелства от живота на страните и
тяхното дете.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Няма пречка след постигнато споразумение да се поиска промяна в
упражняването на родителските права върху детето Г. или в режима на лични
контакти, местоживеенето на детето, при изменение в обстоятелствата.
Ищецът е предявил иск за промяна в режима на лични контакти с детето,
а ответницата е предявила насрещен иск за увеличение в размера на
издръжката за детето.
Настоящото производство е такова по спорна съдебна администрация, по
което съдът следва да разреши спора на родителите във връзка с
упражняването на родителските права по отношение на роденото от брака им
дете, местоживеенето на детето, режима на лични контакти с детето, размера
на издръжката му.
С оглед на това, че не се касае за същинско исково производство, а за
спорна съдебна администрация, както и спазвайки логическата
последователност на претенциите, с които е сезиран съда и тяхната
взаимосвързаност, настоящият съдебен състав, намира, че ще следва да
разгледа първо предявената такава от ищеца К.Б. за изменение на режима на
лични контакти на бащата с детето.
6
Безспорно е установено, че страните по делото са бивши съпрузи, чийто
брак е прекратен с влязло в сила съдебно решение по описа на РС – Видин.
Родителските права по отношение малолетното дете са предоставени на
майката, а на бащата е определен е режим на лични контакти с детето, както и
дължимата месечна издръжка.
С оглед установеното от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, в това число становището на Д „СП“ – Видин, както и
изслушаната и приета съдебно-психологическа експертиза, съдът приема, че
са налице изменения в обстоятелствата, които да обосноват и промяна в
режима на лични контакти на бащата с детето. Безспорно обстоятелство е
възрастта на детето. Към момента на постановяване на прекратяване на брака
между страните и утвърдения от съда режим на лични контакти на бащата с
детето, същото е било на три години, а понастоящем детето е на пет години.
Ноторно известно е, че в този ранен етап на физическото и психическото
развитие на детето, е изключително важно по какъв начин ще му бъде
представено отношението към заобикалящата го действителност.
Формирането на детските възприятия и светоглед, в голяма степен зависи от
насоката, дадена от родителите, тъй като те са хората, с които детето основно
общува. От тях зависи осъзнаването му, че всеки един от родителите, е важен
пример за личностното му развитие / чл. 125 от СК/. Именно заради това, е
изключително важно, детето да общува и да бъде обгрижвано по възможност
в еднаква степен и от двамата родители. Когато родителите са разделени и
упражняването на родителските права е възложено на единия от тях,
пълноценната грижа за детето е по-трудна, но именно заради това,
законодателят е въвел възможността и задължението другият родител да
общува с детето си, като го вижда и взима при себе си в определени периоди
от време. Целта е връзката с този родител, който не упражнява родителските
права, да не бъде прекъсвана. Преценката какъв да бъде времевия интервал
на режима на лични контакти с другия родител, е строго индивидуална, като
същата зависи от различни фактори – възраст на детето, възможност и
желание на родителя, личностните му характеристики и пр.
В настоящия случай, съдът намира, че желанието на бащата за по-чести
контакти със своето дете, следва да бъде поощрено. Съдът изхожда за тази
необходимост най- вече заради възрастта на детето и установения факт от
7
приетата по делото съдебно-психологическа експертиза, че Г. визуализира за
свой баща не биологичния такъв, а приятеля на майка си, когото също нарича
„тати“. Въпреки посоченото от вещото лице – психолог, че детето приема и
биологичния си баща, за съда остава обезпокоително обстоятелството, че в
тази ниска възраст детето формира възприятия за двама бащи едновременно,
без ясно разграничение за ролята на всеки един в живота й. За правилното
развитие на детската психика, според настоящия съдебен състав, е
необходимо детето да има възможност да общува по-често с биологичния си
баща, за да изгради реалната представа за родова принадлежност. Вещото
лице към момента не е установило да е налице синдром на родителско
отчуждение по отношение на биологичния баща, но в същото време не се е
ангажирало да даде прогноза за в бъдеще дали такъв няма да се прояви. Без да
подлага на съмнение експертните познания на вещото лице, настоящият
съдебен състав, намира, че ролята на съда е чрез намеса в отношенията
между родителите във връзка с отглеждането и възпитанието на детето, да се
опита така да балансира връзката на дете с родител, отчитайки интереса на
детето, че да не допусне проява на синдрома на родителското отчуждение. В
този процес разбира се, активно участие следва да вземат и двамата родители,
водени от интереса на детето, в противен случай целения резултат няма как
да бъде постигнат.
От събраните по делото доказателства, и по –конкретно, социалния
доклад, се установи, че и двамата родители са с добър родителски капацитет.
Не се събраха данни в насока, бащата да застрашава по някакъв начин
детето си, а и съдът не се съмнява, че бащата би проявил безотговорност,
нито съзира вероятност да вземе решения и да извършва действия, които не
са в интерес на детето. В този смисъл, настоящият съдебен състав, намира за
неоснователни твърденията и опасенията на ответницата, че когато детето е
при бащата, то не е в безопасност. Обстоятелството, че бащата води детето
там, където живее преимуществено в с. ****** при бабата и дядото по
бащина линия, не би следвало да е укоримо за него, още повече, че бабата и
дядото също имат право на лични контакти с внучката си. Твърденията на
ответницата, че детето било оставено само и без надзор, когато е водено в с.
******, не се потвърдиха, тъй като свидетелските показания в тази насока, не
са лични и непосредствени, поради което съдът не ги кредитира. Напротив,
от показанията на св. Л. Б. и Николай Димитров, които възпроизвеждат лични
8
възприятия, се установи, че детето когато е с баща си, е под надзор на
възрастните. От констатациите на вещото лице по приетата психологическа
експертиза, е видно, че детето се чувства добре при срещите с баща си и
времето, което прекарва с него, свързва с игрите с братовчедите си в с.
******.
Съдът не споделя и другото възражение на ответницата относно
опасението, че в дома на родителите на ищеца живее лице с умствена
изостаналост и това е основание за по – ограничени контакти на бащата с
детето. От свидетелските показания, се установи, че въпросното лице живее в
семейството на родителите на ищеца от 23 години, т.е за ответницата това не
е нов факт, а никъде в споразумението, представено по брачното дело не е
отразено условие за контакти на бащата с детето в такава насока. Всъщност,
не се установи, детето въобще да контактува по какъвто и да е начин с това
лице. Както бе посочено по-горе, съдът не кредитира заключението на
психологическата експертиза по т. 4, тъй като вещото лице е възпроизвело
безкритично твърденията на майката, без да скрепи този извод с други
експертни съждения.
Зад тревогите на майката за сигурността на дъщеря си, когато е с бащата,
съдът по-скоро улавя нейния стремеж за контрол на всички ситуации,
свързани с детето, в т.ч. да доминира в решенията на бащата къде и по какъв
начин той да прекарва времето с детето си. Бащата като родител трябва също
да участва пълноценно в живота на детето си и да има свободата да преценява
как да оползотвори по най-добър начин контактите си с Г., разбира се,
ръководейки се от интереса на детето. Родителят на когото е определен
режим на лични контакти с детето, по принцип търпи ограничение, защото
контактите не са ежедневни, както с другия родител. Това обаче може да се
компенсира с промяна в режима на лични контакти.
Въпросът за личните контакти на родителя с детето е разрешен и в
Решение №176/30.10.2019 по гр.д. № 3993/2018г. на ВКС, докладвано от
съдия Е. Т., в което е посочено следното:
„Правото на лични отношения на детето с родителя, който не упражнява
родителските права, е установено с цел да обезпечи и гарантира в интерес на
детето нуждата от общуване и с другия родител и за да може последният,
независимо че не упражнява родителските права, да участва във възпитанието
9
на детето, а то да възприема от него благотворно влияние. Критериите които
съдът е длъжен да съблюдава при определяне на личните контакти на детето с
другия родител са намерили израз в ППВС № 1 от 12.11.1974г. Следва да се
извърши цялостна преценка на интереса на децата, въз основа на
многопосочен комплекс от обстоятелства, за да се определи подходящ по
време и начин режим на лични отношения. Съгласно утвърдената практика на
ВКС, като общ се определя този режим, който принципно изхожда от равна
възможност на двамата родители при поделянето на тяхното и на детето
време за почивка (годишен отпуск на родителите, празнични дни, учебни
ваканции на децата,почивни дни в края на седмицата), което е необходимо
условие за поддържане на естествената емоционална връзка между
родителите и детето с оглед правилното му развитие.“
Съдът намира, че в интерес на детето е личните контакти с бащата да
бъдат определени при т.нар. общ режим, а именно бащата да има право да
вижда и взима детето при себе си с преспиване всяка четна събота и неделя
от 09.00часа в събота до 18.00 часа в неделя, след което да го връща при
майката, както и 20 дни през лятната ваканция, които да не съвпадат с
платения годишен отпуск на майката. Бащата следва да им право да вижда и
взима детето с преспиване и през половината дни на Коледните празници
всяка четна календарна година, както и през половината дни на
Новогодишните празници, в т.ч. Нова година всяка нечетна календарна
година, както и половината дни през пролетната ваканция на детето, след
което да го връща на майката при посочения по-горе часови период. Така ще
бъде компенсирана в достатъчна степен ролята на този родител в живота на
детето. От друга страна, майката е длъжна да осигури изпълнението на
съдебното решение, с което е определен режима на лични отношения с
бащата, защото евентуалното възпрепятстване на реалното им осъществяване,
ще се тълкува в нейна вреда и ще даде възможност на другата страна, при
проявена активност да намери способи за защита на интереса си.
Наред с иска за изменение режима на лични контакти на бащата с детето,
е предявен и иск за увеличение на издръжката по чл. 150 от СК, която
ответникът е осъден да заплаща на малолетното дете от 160.00 лева месечно
на 250.00 лева месечно.
Съдът намира този иск за допустим, тъй като няма пречка същият да
10
бъде предявен в условията на кумулативност. По същество искът се явява
основателен, поради следните съображения:
С решението за прекратяване на брака на страните, е постановено
ответникът да заплаща месечна издръжка на малолетното дете в размер на
160.00 лева., считано от 01.06.2020 г., платима до последното число на
съответния месец, ведно със законната лихва за забава при просрочие, до
навършване пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства
погасяващи това задължение. От момента на определяне на издръжката до
предявяване на настоящия иск е изминала около година и половина.
Безспорно е, че за този период от време са настъпили изменения в
обстоятелствата, които обосноват увеличение на този размер. Така
определената издръжка е минимална. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1
от СК минималната издръжка за едно дете е равна на една четвърт от
минималната работна заплата за страната. Към момента МРЗ е 710.00 лева,
което означава, че минималната издръжка е 177.50 лева. Така определената
издръжка от 160.00 лева е под законовия минимум. В случая, съдът приема,
че нуждите на детето са се увеличили доколкото се е увеличила неговата
възраст, поради което са необходими средства във връзка с обичайното му
отглеждане – закупуване на храна, облекло, заплащане на такси за различни
курсове, обучения и пр. Обществено-икономическите условия също са се
променили, тъй като е налице тенденция за покачване на цените на стоките и
услугите.
Съгласно чл. 142 от СК, размерът на издръжката се определя в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителя. Родителят е
длъжен да издържа своите деца до навършване на пълнолетие, но това негово
задължение е в пряка причинна връзка с възможностите му да дава издръжка.
Издръжката на всяко дете се разпределя между двамата родители съобразно
възможностите им, като в тези случаи се вземат предвид и грижите на
родителя, при когото се отглежда детето. (Постановление № 5 от 30.XI.1981
г., Пленум на ВС; Решение № 280 С., 28.09. 2011 г. ВКС по гр. д. 1654/2010г).
От представените доказателства, се установява, че и двамата родители
работят по трудово правоотношение като получаваното трудово
възнаграждение на бащата е около минималната работна заплата, а на
майката е около средната работна заплата за страната. И двамата родители
11
нямат алиментни задължения към други лица.
При определяне размера на издръжката за детето, следва да се вземат
предвид както висшите му интереси, така и възможността на родителите да
дават такава, защото определяне на една непосилна издръжка няма да доведе
до целения ефект същата действително да бъде изплащана. Необходимо е да
се постигне баланс при отчитане интереса на детето и определяне на
издръжката, защото противното би означавало да се наруши социалния
минимум за живот на даващия издръжка. Родителите на детето са в активна
трудоспособна възраст и са длъжни да реализират доходи от трудова дейност.
Задължението им за издръжка на ненавършилите пълнолетие деца е
безусловно.
Поради гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че за
цялостната издръжка на детето Г., която към момента е на 5 години, са
необходими месечно по 350.00 лева, от които ответникът ще следва да бъде
осъден да заплаща по 220.00 лева, а остатъкът ще следва да се осигурява от
майката на детето. Началният момент, от който се дължи настоящата
издръжка, следва да бъде от датата на предявяване на иска - 17.11.2021г.
Този размер, съдът определи като отчита факта, че майката полага
непосредствени грижи за детето, а бащата ще следва да компенсира това, чрез
даване на издръжка в паричен еквивалент.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът ще следва да бъде
осъден да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Г. в размер на
220.00 лева, считано от 17.11.2021г., ведно със законната лихва при забава,
като иска до пълния претендиран размер до 250.00 лева ще следва да бъде
отхвърлен като недоказан.
По разноските.
С оглед изхода на спора и тъй като се касае за производство по спорна
съдебна администрация разноските в частта на иска за изменение на режима
на лични контакти, остават така, както са направени.
В частта на претенцията за увеличение размера на издръжката по
насрещния иск, страните имат право на разноски. От представените договори
за правна защита и съдействие, се установява, че всяка от страните е
договорила и платила адвокатско възнаграждение, без да е конкретизирано по
кой иск. При това положение, съдът изчислява разноските по иска за
12
издръжка, като приема, че е договорено общо адвокатско възнаграждение по
двата иска. Съобразно уважената част по насрещния иск за издръжка,
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски за
адвокатско възнаграждение по компенсация в размер на 158.00 лева.
Ответникът по иска за издръжка ще следва да заплати държавна такса по
сметка на съда върху увеличения размер на издръжката в размер на 86.40
лева.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА определените с решение № 419 от 26.06.2020г. по гр. д. №
747/2020 г. по описа на РС - Видин мерки за осъществяване лични контакти
на детето Г. К. Б., родена на 19.01.2017г. с ЕГН ********** с бащата К. СЛ. Б.
с ЕГН **********, както следва:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата К. СЛ. Б. с ЕГН
********** и детето Г. К. Б. с ЕГН **********, както следва:
Бащата има право да вижда и взима детето при себе си с преспиване
всяка четна събота и неделя от месеца от 09.00часа в събота до 18.00 часа в
неделя, след което да го връща при майката, както и 20 дни през лятната
ваканция, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката.
Бащата им право да вижда и взима детето с преспиване и през
половината дни на Коледните празници всяка четна календарна година, както
и през половината дни на Новогодишните празници, в т.ч. Нова година всяка
нечетна календарна година, както и половината дни през пролетната ваканция
на детето, след което да го връща на майката при посочения по-горе часови
период.
ИЗМЕНЯВА размера на месечната издръжка, която К. СЛ. Б. с ЕГН
********** е осъден да заплаща по гр.д. № 747/2020г. по описа на РС –
Видин на малолетното си дете Г. К. Б. с ЕГН **********, като УВЕЛИЧАВА
този размер от 160.00 лева на 220.00 лева месечно.
ОСЪЖДА К. СЛ. Б. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на малолетното
си дете Г. К. Б. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
13
представител Г. ВЛ. Г. с ЕГН **********, и двете от гр. ****** месечна
издръжка в размер на 220.00 лева, считано от 17.11.2021г. до отпадане,
изменение или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със
законната лихва при забава, като искът до пълния претендиран размер над
тази сума до сумата от 250.00 лева месечно– отхвърля като недоказан.
ОСЪЖДА К. СЛ. Б. с ЕГН ********** да заплати на Г. ВЛ. Г. с ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 158.00 лева.
ОСЪЖДА К. СЛ. Б. с ЕГН ********** да заплати по сметка на ВРС
сумата от 86.40 лева, представляваща държавна такса върху увеличения
размер на издръжката.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК предварително
изпълнение на решението в частта му относно увеличения размер на
издръжката.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Видин в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
14