Решение по дело №10143/2019 на Софийски градски съд

       Р     Е    Ш    Е    Н    И    Е    №……

                                  Гр. София, 08.07.2020 г.

 

 

          В      И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                                         ЧЛЕНОВЕ : Цветомира  Кордоловска

                                                                           Мл. Съдия : Светослав Спасенов  

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова гр. д. № 10143 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                    

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 123858/26.05.2019 г. на СРС, 145 с - в, по гр. д. № 83251/2017 г. е отхвърлен предявения „ДЗИ - О.З." ЕАД с ЕИК *******срещу З. „У." АД с ЕИК *******иск с правно основание чл. 411 КЗ, за заплащате на сумата от 1 082, 84 лв., представляваща регресна претенция за изплатено от ищцовото дружество застрахователно обезщетение по имуществена застраховка във връзка с щета № 44012131705055/2017 г., образувана по повод на ПТП от 15.02.2017г., което ответното дружество, в качеството на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност" на виновния за настъпването на вредите водач на МПС „Форд Фокус" с рег. № *******, не е възстановило, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.11.2017 г. - подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

            Производството е образувано по въззивна жалба от ищеца „ДЗИ - О.З.” ЕАД, чрез представителя му. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуален закон. Поддържа се, че правилно СРС е приел за установено, че е настъпило ПТП, наличието на валидни застраховки „каско“ и „гражданска отговорност“, както и че е установен механизма на ПТП и наличието на причинно - следствена връзка между произшествието и вредите. Неправилно, според ищеца, СРС е приел, че застрахованият при ответника водач няма вина за настъпване на ПТП. Поддържа, че от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства в цялост се установяват безспорно фактите около настъпване на ПТП, мястото на настъпването му и неговия механизъм. Според ищеца, вината за настъпване на ПТП е изцяло на водача на л. а. Форд, модел „Фокус“ Георги Г., който е предприел маневра завой на ляво, отклонявайки се от най - дясна лента на пътното платно, без да се увери, че няма да създаде опасност за  останалите участници в движението и без да съобрази тяхната скорост. Излага се, че от приетата САТЕ, схемата на вертикалната и хоризонтална пътна маркировка, представена от СО и свидетелските показания е установено, че вина за настъпване на ПТП има водача на застрахования при ответника автомобил. Поддържа се, че неправилно СРС е кредитирал показанията на свидетеля Г., вместо на свидетеля Русева, които неоснователно е приел за противоречиви. Излагат се доводи, че по делото са установени предпоставките за заплащане на обезщетение по чл. 411 ГПК. Моли да се отмени решението и да се уважи иска. Претендира разноски, съгласно списък. Прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Въззиваемата страна - ответникът З. „У.“ АД, не е подал писмен отговор на въззивната жалба по реда на чл. 263 ГПК. В молба от 04.06.2020 г. ответникът е оспорел жалбата като неоснователна, като е поддържал, че решението на СРС е правилно, обосновано и законосъобразно постановено в съответствие с всички събрани в хода на производството доказателства. Излага съображения, че от доказателствата е установено, че на мястото на настъпване на ПТП е забранено изпреварването, поради което е без значение дали водача на л. а. Форд „Фокус“, застрахован при ответника, е подал своевременно сигнал, че завива на ляво. Пред СРС е установено, че този водач няма вина за настъпване на ПТП, поради което застрахователя му по „гражданска отговорност“ не следва да отговаря за обезщетяване на вредите от произшествието. Моли да се потвърди решението, като претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по реда на въззивната проверка, приема за установено следното:       

Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, действащ към момента на настъпване на ПТП - 15.02.2017 г. - за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение по имуществена застраховка пряко от  застрахователя на виновния водач по застраховка „гражданска отговорност“.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението и по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото във въззивната жалба. Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което следва да се обсъдят доводите относно неговата законосъобразност. Решението е постановено при изцяло изяснена фактическа обстановка от страна на СРС, която въззивният състав не намира за необходимо да преповтаря в цялост, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

С оглед възраженията на ищеца направени във въззивната жалба и след преценка на събраните пред СРС доказателства, съдът намира следното :

Съгласно нормата на чл. 411 КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си направо срещу застрахователя по „Гражданска отговорност“. Регламентираното с тази норма право е регресно и по своя характер суброгационно право.

Както е приел и СРС, за да се ангажира отговорността на прекия причинител на вредата – деликвента, по делото е необходимо да се установи валидно застрахователно правоотношение между увреденото лице и застрахователното дружество - ищец по застраховка „автокаско”, заплащане на застрахователното обезщетение от застрахователя на увредения автомобил  по застраховка - „каско”, както и наличие на предпоставките по чл. 45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на делинктвента - противоправно деяние, настъпили от него вреди и причинно - следствена връзка между поведението на дееца и причинените вреди. Вината по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага, като в тежест на ответника е да обори презумцията за виновно причиняване на вредите.

В случая, от събраните и обсъдени подробно от СРС доказателства се установява наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка „каско“ между пострадалия л. а. Шкода, модел „Рапид“ с рег. № *******и застрахователя - ищец „ДЗИ - О.З.” ЕАД, настъпване на застрахователно събитие в срока на застраховката, заплащане на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя в полза на пострадалия, както и наличието на валидна застраховка „гражданска отговорност“ на водача на л. а. Форд, модел „Фокус“ с рег. № ******* при ответното дружество З. „У.“ АД.

При така установените факти, на основание чл. 411 КЗ застрахователят - ищец е встъпил в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност” на причинителя на вредата и има право чрез регресен иск да търси връщане на изплатеното на пострадалия обезщетение.

От събраните пред СРС доказателства действително се установяват предпоставките по чл. 45 ЗЗД - деяние, вреда и причинната връзка между тях. Доколкото отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от застрахованата отговорност на прекия причинител, за да отхвърли иска СРС е приел, че от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в тяхната съвкупност, не се установява, че произшествието е настъпило поради това, че водачът на л. а. „Форд Фокус“ с рег. № ******* Георги Г. е предприел неправилно завой на ляво от крайна дясна лента, без да пропусне движещия се в същата пътна лента, но от лявата страна автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № *******, застрахован при ищеца.

Във връзка с конкретния механизъм на настъпване на произшествието пред СРС са разпитани двамата участници в ПТП – на ищеца Н.Н.Б.-Р., управлявала л. а. „Шкода Рапид“, както и на ответника Г.Б.Г., управлявал л. а. „Форд Фокус“.

Според показанията на свидетеля Б.-Р., при управление на служебния й автомобил „Шкода Рапид“ през 2017 г. е настъпило произшествие в кв. Симеоново. Свидетелката не може да си спомни точно улицата, на която е настъпило ПТП. Според нея, на един от завоите имало пътна маркировка за разрешено изпреварване, тя подала сигнал чрез ляв мигач, че ще предприеме изпреварване, като тогава колата пред нея започнала маневра „завой на ляво“, понеже имало улица на ляво и двата автомобила се ударили. Според нея пътят е бил двулентов, а другият водач, не е сигнализирал, че ще завива на ляво. За произшествието съставили двустранен протокол за ПТП, като нямали спор за настъпването му. Свидетелката не си спомня дали пътят е бил асфалтов или павиран, както и дали е имало специална лента на пътя за завиващи на ляво.

Според свидетеля Г., процесното ПТП е настъпило на бул. „Симеоновско шосе“ при пресечката с ул. „Мария Магдалена“, като той шофирал по посока кв. Симеоново. Той сигнализирал с ляв мигач, преди да предприеме маневрата. Свидетелят сочи, че не е погледнал, дали зад него или успоредно на автомобила му има друга кола, която да го изпреварва. Този свидетел също дава показания, че пътят е бил с по едно платно за движение във всяка посока. Свидетелят дава показания, че в момента, в който е тръгнал да завива на ляво, другата кола е тръгнала да го изпреварва. По този начин колите са се ожулили. Той е забелязал другата кола, когато са се изравнили. Този свидетел сочи, че на кръстовището имало прекъсната линия за разрешен ляв завой, но на това място е било забранено изпреварването.

Показанията на свидетеля Г. се подкрепят от заключенията на приетите пред СРС основна и допълнителна САТЕ - зи. Според вещото лице, което е подкрепило заключението със снимков материал и схема, на кръстовището на бул. „Симеоновско шосе“ и ул. „Мария Магдалена“ булевардът се състои от две ленти за движение във всяка посока, има непрекъсната маркировка, а на самото кръстовище, тя е прекъсната с възможност да бъде извършен завой на ляво. В допълнителната САТЕ вещото лице е посочило, че при липса на спрели превозни средства в дясната част на платното е възможно в едното платно да се движат две превозни средства без да се навлиза в насрещното платно. Освен това според него преди кръстовището на бул. „Симеоновско  шосе“ и ул. „Мария Магдалена“ е имало знак за пешеходна пътека - А 18, за деца А 19, за изкуствени неравности на пътното платно А 13 и ограничение на скоростта на 30 км. Заключението на вещото лице е подкрепено и от изпратената от СО справка за организацията на движението в района на ПТП.

При съвкупната преценка на писмените и гласни доказателства, основно тези на свидетеля Г., които кореспондират изцяло и с писмените доказателства, основателно СРС е направил извод, че вината за настъпване на процесното произшествие е на водача на застрахования при ищеца л. а. „Шкода Рапид“.

По делото е установено, включително от показанията на водача на този автомобил и от описаното в Двустранния протокол за ПТП, че Н.Н.Б.-Р., управлявала л. а. „Шкода Рапид“, е изпреварвала преди кръстовище л. а. „Форд Фокус“, който е извършвал разрешената маневра „завой на ляво“. Според данните от експертизата, подкрепени от показанията на свидетеля Г., на кръстовището, където е настъпило ПТП е налице маркировка, която забранява изпреварването, като прекъсната линия е била само за извършващите ляв завой, какъвто е извършен от л. а. „Форд Фокус“. За този извод е без значение факта, че при свободно платно (без спрели автомобили) е възможно да се разминат две МПС в едната лента.

Въззивният състав споделя изводите на СРС, че причината за настъпване на обезщетените от ищеца вреди е поведението на водача на увредения автомобил - „Шкода Рапид“, който не е изчакал движещия се пред него от дясната страна в платното л. а. „Форд Фокус“ да извърши желаната от водача му маневра - ляв завой, а е предприела забранена маневра по изпреварването му преди кръстовище, при наличие на знак за пешеходна пътека А - 18, знак за деца А - 19, както и знак за изкуствени неравности на пътното платно А- 13. 

Съгласно чл. 43, т. 2, 5 и 6 от ЗДвП изпреварването на моторни превозни средства е забранено: т. 2. на кръстовище на равнозначни пътища; т. 5. пред пешеходна пътека, когато изпреварваното превозно средство закрива видимостта към пешеходната пътека; 6. пред и върху сигнализирана пешеходна пътека.

Освен това, съгласно чл. 63 ППЗДвП, при непрекъсната пътна маркировка на пътните превозни средства е забранено да я застъпват и пресичат.

 Обоснован е извода на СРС, че на път с две платна на движение, с по едно платно във всяка посоката и при непрекъсната линия на пътната маркировка, забраняваща изпреварването, водачката на лек автомобил „Шкода Рапид“ е била длъжна да се движи в рамките на лентата по посока на движението й, след намиращият се пред нея л. а. „Форд Фокус“.

Предвид изложеното и съобразно всички доказателства в съвкупност, въззивният състав споделя решаващите изводи на СРС, че след като е опровергана презумцията за виновно причиняване на вредите от водача на л. а. „Форд Фокус“ с рег. № ******* за настъпването на произшествието, застрахователят му по застраховка „Гражданска отговорност“ не следва да носи  отговорност за възстановяване на обезщетените от ищцовото дружество вреди по имуществената застраховка „каско“.

Тъй като изводите на настоящия състав съвпадат с тези на СРС, решението следва да се потвърди, като постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон. Този извод се отнася до решението и в частта по разноските, които са съобразени с доказателствата за реално направени разноски и изхода от спора. 

По разноските пред СГС :

С оглед изхода на спора, право на разноски има ответника. В негова съдът определя, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1 НЗПП, разноски за юрисконсулт за настоящото производство в размер на 50 лв.

            Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                               Р    Е   Ш   И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 123858/26.05.2019 г. на СРС, 145 с - в, по гр. д. № 83251/2017 г., включително в частта по разноските.

 

ОСЪЖДА „ДЗИ - О.З.“ ЕАД с БИК *******, с адрес по делото : гр. София, ул. *******, чрез адв. Б. да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******, с адрес *** Александров № 18, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр . с чл. 25, ал. 1 НЗПП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.