Решение по дело №121/2020 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 21
Дата: 23 март 2020 г.
Съдия: Васил Анастасов Анастасов
Дело: 20204300600121
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 19 март 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

                               Р Е Ш Е Н И Е

 

 

                     гр. Ловеч, 23 март 2020 година

 

 

                            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

  ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, наказателна колегия в публично заседание на двадесет и трети март, две хиляди и двадесета година в  състав:

                                                                                                 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ИВАН ИВАНОВ

 

                                                                        1. ЕМИЛ ДАВИДОВ

                                                   ЧЛЕНОВЕ:

                                                                        2. ВАСИЛ АНАСТАСОВ

                                                 

 

при секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА и в присъствието на зам. окръжния прокурор ПАВЛИНКА КРЪСТИНОВА, като разгледа    докладваното от съдия АНАСТАНОВ ВЧНД № 121 по описа  за 2020 година, и за да се произнесе съобрази:

 

  Производство с правно основание чл.427 и сл. от НПК

 

Постановено е Определение № 177/09.03.2020 година по ЧНД № 195/2020 г. по описа на РС – Ловеч, с което съдът е настанил лицето П.Х.С., ЕГН ********** ***, в обикновено психиатрично отделение в ДПБ – Ловеч,  за срок от 6 /шест/ месеца, поради заболяването му : Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане с устойчив дефицит. Парафренизация с кверулантно поведение.

  Против така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв. И.И. ***, служебен защитник на П. С.. Моли настоящият състав да отмени изцяло атакуваното определение, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че поведението на Стойков не е обществено опасно, като при нужда подзащитният му сам ще започне амбулаторно лечение в дома си. Алтернативно предлага съдът да намали срока на определеното лечение на 1 /един/ месец.

  В съдебно заседание въззивникът П. С.се явява лично и чрез защитника си адв. И.. Поддържат жалбата на изложените в нея основания.  

  Представителя на Окръжна прокуратура - Ловеч счита, че определението на първоинстанционния съд е правилно и обосновано и предлага на настоящата инстанция да го потвърди. Счита, че на база заключението на съдебно психиатричната експертиза, ЛРС основателно е настанил С. на задължително лечение, с оглед неговата и на околните безопасност, както правилно е определен и срокът на лечение.

  От съвкупната преценка на събраните пред РС - Ловеч и пред въззивната инстанция доказателства, съдът приема за установено следното:

  Жалбата е неоснователна. Първостепенният съд, правилно и въз основа на обективен анализ на доказателствата по делото е приел за установена следната фактическа обстановка :

          Образувано е било ДП № 549/2019 г. по описа на РУ МВР Ловеч, по пр.пр. № 2086/2019 г.на РП-Ловеч, което е започнало на 09.10.2019 г. за това, че на 09.10.2019 г. в гр.Ловеч, ул. Осъмска№ 17, ет.1, ап.1 сам осъществил неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа, с което създал условия за непълно отчитане на потребената електрическа енергия – престъпление по чл.234 в, ал.1 от НК. Срещу въззивника, за същото престъпление по чл.234 в, ал.1 от НК е било водено и друго ДП № 253/2019 г. на РУ МВР Ловеч, което е било прекратено с постановление на РП-Ловеч от 27.08.2019 г., влязло в сила на 09.09.2019 г., тъй като в хода на разследването е била назначена и изготвена съдебно психиатрична екпертиза, от заключението на която е установено, че П.Х.С. страда от Шизофрения, параноидно форма – непрекъснат ход на протичане, като същият не е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и не може да ръководи постъпките си, предвид което и с оглед разпоредбата на чл.33 от НК е наказателно неотговорен, тъй като е действал в състояние на невменяемост.

По искане на РП-Ловеч по реда на чл.70 от НПК с Определение № 666/10.10.2019 г. по НЧД № 1001/2019 г. на РС – Ловеч, за нуждите на назначената съдебно прихиатрична експертиза, съдът е настанил въззивника С. ***, при стационарен режим за срок от 30 дни, в рамките на които да се изготви експертизата.

В хода на ДП е била изготвена съдебно психиатрична експертиза /л.48-л.75/, като вещото лице д-р Гарвански е дало заключение, че П.С. страда от психично заболяване: Шизофрения – параноидна форма – непрекъснат ход – парафренизация на личността. С. ***/1996 г. с диагноза: Параноидна шизофрения. Вещото лице е дало заключение, че към момента на извършване на деянието поведението на С. се е определяло от дългогодишното процесно психично страдание довело до трайна и изразена личностова промяна от шизофренен тип. Към момента на деликта поведението на С. е било болестно детерминирано и се предопределяло от болестно променения личностов отговор при подекспертния, като в това си състояние П.С. не е могъл да ръководи действията и постъпките си в съответствие с това разбиране. Заболяването на въззивника е с непрекъснат ход на протичане, което води до нарушение на психичната му годност и не позволява правилно да възприема фактите от обективната действителност, които имат значение за делото и да дава правилни и достоверни обяснения за тях. С. не притежава психична годност да разбира смисъла на извършваните следствени действия и да участва пълноценно в производството. Според вещото лице, с оглед абсолютната некритичност към заболяването му, както и психотично мотивираните обяснения, че трябва да бъде унищожен чрез прилагането на антипсихотична терапия, поради което от 9 /девет/ години не приема никакви медикаменти, в резултат на което е и настоящото му болестно състояние е медицинска предпоставка за прилагане на принудителна мярка за провеждане на неговото лечение по чл.89, б. б от НК, което според вещото лице следва да се проведе в ДПБ Ловеч, в първо мъжко отделение за период от 6 месеца. Заключението на експертизата е, че в състоянието, в което се намира освидетелстваният, същият е опасен както за себе си, така и за околните.

С оглед доказателствата по делото и заключението на вещото лице от съдебно психиатричната експертиза по ДП № 549/2019 г. на РУ МВР Ловеч, установеното психиатрично заболяване, което изцяло покрива критериите за продължително разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33, ал.1 от НК, наказателното производство по горецитираното ДП е било прекратено.

На основание чл.427, ал.2 от НПК с постановление на РП-Ловеч от 09.01.2020 г. е била назначена нова съдебно психиатрична експертиза, която е възложена на друго вещо лице психиатър д-р Магдалена Петракиева, различно от в.л. от ДП, с оглед избягване на всякакви съмнения за пристрастност.

Видно от представеното заключение изх. № 31/24.02.2020 г. освидетелстваният П.Х.С. страда от заболяване код F20.0 - Параноидна шизофрения. Непрекъсното протичане с устойчив дефицит. Парафренизация с кверулантно поведение. Вещото лице е посочило, че при осв.С. е налице шизофренна психоза, която е започнала преди доста години, като е протичала с неврозоподобна симптоматика, която е позволявала няколко години безпроблемно социално и битово функциониране. Били са налице налудности, които са водили до странно, но не и проблемно поведение. В периоди с по-изразена симптоматика С. е започнал да посещава психиатър. Заболяваното протичало хронично, с активна психотична продукция, халюцинации и парафренизация и кверулантно поведение /обикновено водещи до себезатваряне и снижение на социалното функциониране/. Вещото лице е приело в заключението си, че осв.С. е в състояние на обостряне на основното заболяване Параноидна шизофрения. Експертът е посочил, че преди, по време и след деянието на 09.10.2019 г. е извършено под влияние на налудности от параноидния кръг /за преследване, отношение и въздейтвие/. Вещото лице счита, че поведението на С. представлява обществена опасност, като с оглед влошеното му психично състояние и сравнително добрите резултати от последното му лечение, е приела, че осв.С. се нуждае от принудително лечение в психиатричен стационар при условията на чл.89, б.б от НК в обикновено психиатрично отделение. В това си състояние осв.С., с поведението си, все още представлява опасност за себе си, близките и околните, поради което са налице основания за прилагане на принудителни медицински мерки при условията на чл.89 б.б от НК, за 6 /шест/ месеца в ДПБ-Ловеч.

Видно от изготвената по делото съдебно- психиатрична експертиза от д-р Петракиева, освидетелстваният страда от : Параноидна шизофрения. Непрекъснато протичане с устойчив дефицит. Парафренизация с кверулантно поведение. В представеното пред съда заключение, вещото лице посочва, че тъй  като заболяването на осв. С. е с непрекъснат ход, без трайни и продължителни пълноценни ремисии и с напредващ дефицит, а настъпилата личностова промяна – в резултат на шизофренната психоза е необратима, предвид което експертът приема, че въззивникът е в състояние на обостряне на основното заболяване Параноидна шизофрения, което е настъпило вследствие спиране на поддържащата терапия. Поведението малко преди, по време и след деянието на 09.10.2019 г. е извършено под влияние на налудности от  параноидния кръг /за преследване и отношение и въздействие/. По тази причина вещото лице счита, че поведението на С. представлява обществена опасност, както и, че освидетелственият не е в състояние да участва пълноценно в досъдебното и съдебно производство, като осмисля правилно фактите по делото и дава достоверни обяснения по тях. С оглед на влошеното психично състояние и сравнително добрите резултати от последното лечение на основното заболяване Параноидна шизофрения, вещото лице приема, че С. се нуждае от принудително лечение в психиатричен стационар при условията на чл.89, б.б от НК в обикновено психиатрично отделение.    

            С оглед изложеното и събраните по делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно горецитираните две заключения на назначените по делото съдебно-психиатрични експертизи, настоящият състав приема, че първостепенният съд обосновано е приел, че лицето П.Х.С., предвид заболяването си, е с висока степен на обществена опасност. Същият  представлява опасност, както за себе си, така и за околните, поради което обжалваното  определение се явява правилно и законосъобразно, като в тази връзка правилно са определени видът и режимът на лечение, както и срокът на последното.

         Ето защо, въззивният съд счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, като неоснователна и следва да бъде потвърдено обжалвано определение.

    Водим от гореизложеното и на основание чл. 431, ал. 2 във връзка с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът

 

                                     Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 177/09.03.2020 година по ЧНД № 195/2020 година на Районен съд - Ловеч.

Решението е окончателно.

 

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ...........................

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ:  ...........................

 

                                                                              ............................