№ 459
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Константин Д. Иванов
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500406 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 4428/24.01.2022 г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: ***,
представлявана от директора гл. комисар Н.Н., чрез ст. юрисконсулт С. П., срещу Решение
№ 30/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 9675/2021 г. по описа на РС - Варна, ХХVI
състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР, ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от
1276,71 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден
(нощен) труд за периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г., до окончателното изплащане на
задължението, на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, както и сумата
от 236,58 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1276,71 лева за периода от
01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане, до датата на предявяване на иска – 30.06.2021 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приложил института на погасителната давност, като
застъпва, че към момента на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г., давностният срок
е изтекъл. Твърди още, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд за държавни
1
служители, чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР. Излага, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима спрямо служители на
МВР. Сочи, че ищецът не е работил над установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал спецификата на служебните правоотношения с
държавни служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми.
Излага, че положеният от ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още
множество съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд по
приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд.
Моли за отмяна на решението и присъждане на разноски.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В.В., чрез адв. Ц.Б., е депозирал писмен
отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за
потвърждаване на
атакуваното решение. Противопоставя се на направеното искане за спиране, като счита, че
не са налице основания за същото. Претендира разноски.
В съдебно заседание въззивната страна Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, редовно призована, се представлява от юрисконсулт С. П..
Поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседания въззиваемият В. Т. В., редовно призован, не се явява, не се
представлява. С молба вх. № 6421/16.03.2022 г. процесуалният представител на въззиваемия
оспорва въззивната жалба, поддържа депозирания отговор.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
Първоинстанционното производство е образувано по предявени от В. Т. В., ЕГН
**********, с адрес: ***, срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“, с адрес: ***, обективно съединени искове, както следва: с правно основание
чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР, след допуснато увеличение на осн. чл. 214
ГПК, за заплащане на сумата от 1276,71 лева, представляваща допълнително
възнаграждение за положен извънреден (нощен) труд за периода от 01.04.2018 г. до
10.07.2020 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
30.06.2021 г., до окончателното изплащане на задължението, и с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД, след допуснато увеличение на осн. чл. 214 ГПК, за заплащане на сумата от 236,58
лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху главниците за неизплатено
трудово обезщетение в общ размер от 1276,71 лева за периода от 01.04.2018 г. до 10.07.2020
г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ месеца на дължимото плащане,
до датата преди предявяване на иска – 29.06.2021 г.
В исковата молба вх. № 17172/30.06.2021 г. се излага, че за периода от 01.04.2018 г.
до 10.07.2020 г. ищецът е полагал труд като младши инспектор в Регионална дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението“ – Варна, която е на структурно подчинение
на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Сочи се, че
съгласно ЗМВР, същият е бил със статут на държавен служител, като за посочения период е
положил общо 1064 часа нощен труд, който, преизчислен с коефицента 1,143, възлиза на
1216,15 часа. Изтъква се, че преизчисляването на нощния труд към дневен води до
извънреден труд от 152,15 часа, за който на ищеца следва да бъде заплатено възнаграждение
в размер на 988,97 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
предявяване на исковата молба – 30.06.2021 г., до окончателното й изплащане, както и лихва
за забава, изчислена върху отделните суми, дължими за всяко тримесечие, за периода от
01.04.2018 г. до 10.07.2020 г. Настоява се исковете да бъдат уважени. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е подала отговор на исковата молба, с
който оспорва предявената искова претенция като неоснователна. Потвърждава, че за
исковия период ищецът е полагал труд като държавен служител по служебно
2
правоотношение в ГДПБЗН. Оспорва предявените искове, като твърди, че всички
отработени от ищеца часове нощен труд са заплатени. Сочи, че законодателят изрично е
регламентирал, че нормалната продължителност на работното време при нощен труд в
системата на МВР е 8 часа на всеки 24 часа, поради което общите норми на КТ и ЗДСл са
неприложими по отношение на ищеца. Поддържа, че в отношенията на страните действат
специалните норми на ЗМВР, Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., и Наредба №
8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., както и Заповед № 8121з-1429/23.11.2017 г. и Заповед №
8121з-156/05.02.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, като първата заповед
регламентира изплащането на допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева, а втората – в размер на 1,00 лев за всеки отработен час или част от него, което
възнаграждение е изплатено на ищеца. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните, че за исковия период от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г.
ищецът В. Т. В. е полагал труд по служебно правоотношение с Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР.
Видно от Кадрова справка № 833р-4288/29.07.2021 г., В. Т. В. в процесния период е
заемал длъжността водач на специален автомобил I степен в група „Пожарогасителна и
спасителна дейност“ на Първа районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ - Варна, към Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – Варна, при Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на
населението“ – МВР.
Получаваното трудово възнаграждение от ищеца през процесния период,
включително за нощен и извънреден труд, се установява от представените от ответника
платежни бележки.
От приложените по делото протоколи за отчитане на отработеното време между 22:00
ч. и 6:00 ч., както и изменения на графика за денонощни дежурства на състава на група
„Пожарогасителна и спасителна дейност“ се установява, че за периода от месец април 2018
г. до месец юли 2020 г. включително ищецът е положил нощен труд, както следва: за м.
април 2018 г. – 56 часа; за м. май 2018 г. – 56 часа; м. юни 2018 г. – 24 часа; за м. юли 2018 г.
– 40 часа; за м. август 2018 г. – 56 часа; за м. септември 2018 г. – 40 часа; за м. февруари
2019 г. – 16 часа; за м. март 2019 г. – 56 часа; за м. април 2019 г. – 64 часа; за м. май 2019 г. –
56 часа; м. юни 2019 г. – 40 часа; за м. юли 2019 г. – 32 часа; за м. август 2019 г. – 64 часа; за
м. септември 2019 г. – 40 часа; за м. октомври 2019 г. – 56 часа; за м. ноември 2019 г. – 40
часа; за м. декември 2019 г. – 64 часа; за м. януари 2020 г. – 48 часа; за м. февруари 2020 г. –
32 часа; за м. март 2020 г. – 64 часа; за м. април 2020 г. – 24 часа; за м. май 2020 г. – 40 часа;
м. юни 2020 г. – 72 часа; м. юли 2020 г. – 16 часа.
От заключението на изготвената пред първата инстанция ССчЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че за периода от
01.04.2018 г. до 10.07.2020 г. В. Т. В. е положил общо 1096 часа нощен труд, за които, след
преобразуването им в дневен с коефициент 1,143, се дължи допълнително от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, брутно възнаграждение в
общ размер на 1276,71 лева за разликата от 156,74 часа преобразуван нощен труд. Лихвата за
забава към датата, предшестваща датата на депозиране на иска, изчислена върху главниците
по тримесечия, възлиза общо на сумата от 236,58 лева.
Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни
изводи:
Ищецът е държавен служител в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита
3
на населението“ – Варна, въз основа на което намират приложение разпоредбите на Закона
за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), доколкото в този закон не е предвидено
друго. Цитираният нормативен акт е специален по отношение на ЗДСл и в него е уреден
статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, арг. от чл. 142, ал. 2 от ЗМВР.
Видно от материалите по делото, предвид характера на заеманата длъжност, през
процесния период ищецът е полагал труд на смени през нощта (22.00 – 06.00 часа) съгласно
графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумирано.
Съгласно чл. 187, ал. 9 от ЗМВР (“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014 г.),
подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на Министъра на вътрешните работи. За
процесния период са действали последователно Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016
г., и Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г.
Съгласно чл. 3, ал.1 на действащата през частта от процесния период от 01.01.2018 г.
до 09.01.2020 г. Наредба № 8121з-776, за дейностите, чието изпълнение изисква
непрекъсваемост на работния процес, работното време се организира в 8-, 12- или 24-часови
смени, а съгласно ал. 3 на същия член, за държавните служители в МВР е възможно
полагането на труд и през нощта между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Идентични са и текстовете на чл. 3, ал. 1
и 2 на действащата за частта от процесния период от 10.01.2020 г. до 10.07.2020 г. Наредба
№ 8121з-36. Никъде в цитираните разпоредби не се сочи, че нормалната продължителност
на нощния труд за работещите на смени е 8 часа. Предоставена е единствено възможността,
с цел да се осигури непрекъсваемост на работния процес, часовете положен нощен труд да
са до 8. Последното по никакъв начин не противоречи на общата норма на чл. 140, ал. 1 КТ,
че нормалната продължителност на работното време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 7 часа.
В подкрепа на гореизложеното се явява и чл. 187 от ЗМВР в редакциите му, касаещи
процесния период. Съгласно ал. 1 от същия, нормалната продължителност на работното
време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица. Съгласно ал. 3, работното време на държавните служители се изчислява в
работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за
тримесечен период; при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта,
между 22.00 и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Съдът намира, че посочената разпоредба не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове нощен труд,
допустим за полагане от служителите на МВР.
Факт е, че в Наредба № 8121з-776, в сила от 29.07.2016 г., и Наредба № 8121з-36, в
сила от 10.01.2020 г., липсва изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен
труд с коефициент 1,143, каквато е имало в чл. 31, ал. 2 на действащата до 1.04.2015 г.
Наредба № 8121з-407 (математическият смисъл на текста на цитираната разпоредба, че при
сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22.00 ч.
4
и 6.00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143 и полученото число се сумира с общия
брой отработени часове за отчетния период, е идентичен с математическия смисъл на
преизчисляване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143). Липсата на изрична
норма обаче не може да се тълкува като законово въведена забрана за преобразуване на
отработените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
специалната уредба. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ, брой 9 от 26.01.2007 г.,
последно допълнение за процесния период - ДВ., бр.49 от 29.06.2012 г.). В чл. 9, ал. 2 на
същата е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място, т.е. коефициент 1,143.
Приложението на НСОРЗ в настоящия казус се подкрепя и от разпоредбата на чл.
188, ал. 2 ЗМВР, според която държавните служители, които полагат труд за времето между
22.00 ч. и 6.00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Специалната
закрила по съществото си включва действието на разпоредбите на по-високия нормативен
акт по отношение на лицата, за които е предвидена. Същата се изразява в правото на
държавните служители от системата на МВР да работят при условията на нощен труд,
предвидени в КТ и неговите подзаконови актове.
Разпоредбите на НРЗОС са приложими и на общо основание по отношение на лица
със служебно правоотношение в МВР, тъй като КРБ утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за пълноценната му
реализация. Тя гарантира равенство на правата на лицата, предоставящи наемен труд, без
оглед на спецификите на правоотношението, в рамките на което реализират правото си на
труд, поради което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд.
Съгласно чл. 8 от НСОРЗ, в редакцията му, относима към процесния период, за всеки
отработен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците и служителите се
заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък от 0,25
лв. Съдът счита, че последното не противоречи на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ и двете разпоредби се
прилагат едновременно, като представляват две различни основания за заплащането на
допълнителни възнаграждения, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд. Видно от приобщените платежни
бележки, на въззиваемия е изплатена само добавката от 0,25 лева или 1,00 лев, в зависимост
от действащата към съответния момент заповед, за всеки отработен нощен час за исковия
период, което се потвърждава и от заключението по ССчЕ.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че исковата
претенция се явява доказана по своето основание и положеният от ищеца нощен труд следва
5
да бъде преизчислен по горепосочените правила.
Този извод на съда не се променя предвид постановеното Решение от 24.02.2022 г. по
дело С-262/2020 г. на Съда на Европейския съюз. Цитираното решение не касае настоящия
правен спор, тъй като същия е относно начина на отчитане и заплащане на нощен труд
положен от държавните служители на МВР.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че ищецът за периода
от 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г. е положил 1096 часа нощен труд, които, при преизчисление
с коефициент 1,143 за превръщането им в дневен такъв, генерират разлика от общо 156,74
часа труд над нормативно определените. Дължимото възнаграждение за последните,
съобразно заключението на вещото лице, възлиза общо на сумата от 1276,71 лева.
Съдът намира за неоснователно възражението на въззивната страна за изтекъл
давностен срок на дължимото възнаграждение за периода до 30.06.2018 г. Видно от
разпоредбите на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР, чл. 26, ал. 1 от Наредба № 8121з-776 от 29 юли 2016
г., чл. 24, ал. 3 от Наредба № 8121з-36, в сила от 10.01.2020 г., периодът за отчитане на
извънредния труд за държавните служители в системата на МВР, работещи на 8-, 12- и 24-
часови смени, е тримесечен. Същото се установява и от приложените по делото платежни
бележки. В съответствие с горното, процесното възнаграждение за периода от 01.04.2018 г.
до 30.06.2018 г. е станало изискуемо на 01.07.2018 г., а давностният срок би изтекъл на
01.07.2021 г. До датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г., давността не е
изтекла.
Основателността на иска за главното вземане обуславя основателност и на
акцесорната претенция за лихва за забава. Същата е доказана по размер със заключението на
вещото лице по ССчЕ, поради което следва да се уважи в цялост.
В обжалваното решение Районен съд – Варна, е постановил идентичен правен
резултат, поради което същото следва да бъде потвърдено.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита във въззивното производство по неоснователна въззивна жалба, следва
да бъде уважена. Същият претендира разноски в размер на сумата от 340.00 лева,
представляваща заплатено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно приложения списък
по чл. 80 от ГПК и договор за правна помощ и съдействие.
По възражението за прекомерност:
Съдът намира направеното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК във въззивната жалба за
6
неоснователно, тъй като размерът на претендираното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение е съобразен с разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 30/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 9675/2021 г.
по описа на РС - Варна, ХХVI състав.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК, Главна дирекция „Пожарна безопасност и
защита на населението“ – МВР, с адрес: ***, да заплати на В. Т. В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 340 лева (Триста и четиридесет лева), представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7