№ 551
гр. Плевен, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря Захаринка К. Петракиева
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20254430201173 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Т. Ц. И., с ЕГН:**********, от гр. Плевен, чрез
адв. Д. П. против Наказателно постановление №25-1772-000073/16.05.2025г.
на **** сектор в ОДМВР - гр. Плевен, Първо РУ – Плевен, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. с което на основание чл.178Д от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева, за
нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
Недоволен от издаденото Наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. В жалбата се моли да бъде отменено
процесното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно,
издадено в нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Моли
се да бъдат присъдени направените в настоящото производство съдебно-
деловодни разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се явява лично и
с адв. Д. П. от АК-Плевен.
1
Административнонаказващият орган **** сектор в ОДМВР - гр. Плевен,
Първо РУ – Плевен, редовно призован, представител не се явява.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съдът, като прецени доказателствата поотделно и в съвкупност намира
за установено следното:
На жалбоподателката Т. И. е наложена Глоба по фиш серия GT
№3330271/13.03.2025г., съставен от ст.полицай П. М. при условията на чл.186,
ал.3 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.186, ал.2 от ЗДвП на лице, което оспорва
извършеното от него нарушение или откаже да подпише фиша, се съставя акт.
От приложения към делото акт за установяване на административно
нарушение бл. № 0526305/18.04.2025г. е видно, че на 13.03.2025г. около 15.43
часа в гр. Плевен, ул. „****, паркира личният си лек автомобил „Ауди А3“ с
рег. № **** в зоната на действие на пътен знак „Д-21“, без да има това право и
без поставен талон за паркиране. За същото нарушение на Т. Ц. И. е съставен
фиш серия GT №3330271/13.03.2025г., който същият отказва да подпише. И.
има подадено възражение рег. № 177200-9088/18.03.2025г., с което е нарушен
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
При съставяне на АУАН бл. № 0526305/18.04.2025г. нарушителят не е
имал възражения.
Въз основа на АУАН е издадено процесното наказателно постановление
№ 25-1772-000073/16.05.2025г. от **** сектор в ОДМВР Плевен, Първо РУ –
Плевен, от което се установява, че на 13.03.2025г. около 15.43 часа в гр.
Плевен, ул. „****, паркира личният си лек автомобил „Ауди А3“ с рег. № ****
в зоната на действие на пътен знак „Д-21“, без да има това право и без
поставен талон за паркиране. За същото нарушение на Т. Ц. И. е съставен фиш
серия GT №3330271/13.03.2025г., който същият отказва да подпише. И. има
подадено възражение рег. № 177200-9088/18.03.2025г., с което е нарушен
чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП – лице, което без да има това право, паркира на място
определено за ПС, обслужващо хора с трайни увреждания или за ПС
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
2
Констатациите в АУАН се потвърждават от показанията на разпитаните
свидетели П. П. М. /актосъставител/ и Р. И. И., И. В. Н. свидетели по
съставяне на АУАН и констатиране на нарушението.
По искане от страна на жалбоподателя е допуснат до разпит като
свидетел Ц.П.Т..
От показанията на свидетелите П. М., Р. И. и И. Н. се установява, че въз
основа на получен сигнал за неправилно паркиран автомобил на инвалидно
място, като при пристигане на място установили автомобила, който нямал
стикер за инвалид. В своите показания свидетелите твърдят, че знакът е
монтиран в тревната площ зад паркомястото и не е обозначен с хоризонтална
пътна маркировка с международен символ „Инвалид“ и такава маркировка не
е полагана на този адрес.
От показанията на свидетеля Ц.П.Т. се установява, че техен съсед му е
съобщил за поставена бележка за глоба на процесния автомобил. Свидетелят
Т. в своите показания твърди, че бетона, с който е поставен пътния знак е бил
още пресен и не знае, кога е поставен този знак. Т. уведомил **** си –
жалбоподателката И. за случилото се, като последната веднага преместила
автомобила си. В своите показания свидетелят Ц. Т. твърди, че пътният знак
не се е забелязвал от израсналите клони на дърветата, същите били паднали
върху знака. Жалбоподателката И. била в болнични и не е забелязала
поставения пътен знак. В своите обяснения И. излага доводи, че същата живее
от дълги години в този блок и не е успяла да възприеме поставения пътен
знак.
Съдът счита, че мястото на което е установено нарушението не може да
се квалифицира като място, определено за хора с трайни увреждания съгласно
сочената за нарушена разпоредба на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП, тъй като няма
поставена пътна маркировка, оказваща, че това място е определено за
паркиране на лица с трайни увреждания в унисон с пътния знак.
Съгласно посочената за нарушена норма на чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП се
забранява паркирането на места, определени за хора с трайни увреждания.
Нарушението на това правило се санкционира съгласно разпоредбата на
чл.178д от същия закон – с глоба в размер на 200 лева, която се налага на лице,
което без да има това право, паркира на място, определено за превозно
средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Посочената норма е
3
бланкетна. За да е изпълнено нейното съдържание не е достатъчно спазването
на изискванията на Наредба № 18 от 23 юли 2001 г. за сигнализация на
пътищата с пътни знаци чрез обозначаването на процесното паркомясто с
пътен знак Д21 („Място за паркиране на пътни превозни средства,
обслужващи хора с увреждания“), необходимо е и спазването на
допълнително поставеното, като кумулативно, в чл.25 от Наредба №РД-02-20-
2 от 26.01.2021 г. изискване за наличие на пътна маркировка върху цялата
площ на мястото на паркиране, изпълнена на син фон с изображение в средата
е международния символ за достъпност.
Видно от представеното по делото уведомително писмо от Община –
Плевен № ТСУ-94В-9901-1/17.04.2025г. се установява, че на дата 12.03.2025г.
служител на Община Плевен съвместно с представители на фирмата
изпълнител монтираха пътен знак Д21 „Място за паркиране на ППС
превозващи хора в неравностойно положение“ на ул. „****, ***, в гр. Плевен
на паркинга в близост до входа. Пътният знак Д21 е поставен на ул. „****, ***
в гр. Плевен, по заявление от г-н А.Г., като монтажа на знака е присъствало и
лицето заявител. Монтажните дейности за пътния знак са започнали в 12:45
часа и са завършили в 13:15 часа на 12.03.2025г.
Видно от представеното по делото уведомително писмо №ТСУ – 66-02-
13/26.09.2025г. от **** „Териториално развитие“ е, че Община Плевен не е
възлагала изпълнението на хоризонтална пътна маркировка с международен
символ „Инвалид“ на адрес ул. „****, *** в гр. Плевен и такава маркировка не
е полагана на този адрес.
При така установеното от фактическа страна въз основа на събраните
гласни и писмени доказателства, Съдът счита, че жалбоподателката И. не е
осъществила нарушението, за което е санкционирана, защото реално
поставения знак Д21, без наличието на пътна маркировка върху цялата площ
на мястото на паркиране, изпълнена на син фон с изображение в средата на
международния символ за достъпност, не определя тази площ като място за
паркиране на превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания. Едва
наличието в съвкупност на пътен знак Д21 и съответната пътна маркировка
ще определи селективното предназначение на мястото за паркиране.
В своите мотиви Съдът се съобрази и с разпоредбата на ЗДвП и
практиката на Конституционния съд, отделно от изложеното до сега:
4
Съгласно чл. 178д от ЗДвП (Нов - ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от
7.08.2012 г.) Наказва се с глоба в размер 200 лв. лице, което без да има това
право, паркира на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с
трайни увреждания, или за превозно средство, приспособено и управлявано от
хора с трайни увреждания.
Съгласно Решение №4/30.04.2025г. (обн. ДВ, бр.38 от 09.05.2025г.)
Конституционен съд на Република България, е обявил за
противоконституционна разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
Разпоредбата на чл.189з ЗДвП чрез своята обща забрана, без да въвежда
ясен критерий за диференциране на отговорността, ограничава възможността
административнонаказателната отговорност да се градира пропорционално на
индивидуалните характеристики на деянието и на неговата обществена
опасност, както и отчитането на смекчаващи отговорността обстоятелства,
които ЗАНН предвижда (чл.27), а когато бъдат установени предпоставките на
чл.28 от ЗАНН – деецът да бъде освободен от административнонаказателна
отговорност. Такова законодателно решение е в противоречие с
конституционните принципи, осигуряващи провеждането на справедлив
съдебен процес, чиято цел е да бъде наложена точната мярка за обществено
въздействие за извършено нарушение. Индивидуализацията позволява то да
окаже възпитателно и предупредително въздействие върху извършителя и
обществото, а не да се прояви само като репресия върху дееца.
В светлината именно на това решение на Конституционния съд,
настоящия въззивен съд счита, че е налице възможност за приложение на
чл.28 от ЗАНН, възникнала след издаването на обжалваното понастоящем
НП. При извършване на преценка дали са налице основанията на чл.28 от
ЗАНН, съдът счита, че са налице предпоставките за това, с оглед тежестта на
нарушението и нарушителя. Следва да се има предвид, че извършеното
нарушение не е тежко и жалбоподателят не е системен нарушител на ЗДвП,
като до настоящия момент са му налагани минимални санкции за леки
нарушения на закона.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН (Нова, ДВ бр.94/2019г.),
страните имат право на разноски.
Съгласно т.6 от ДР на АПК „Поемане на разноски“ от административен
орган означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на
5
което е административният орган.
С оглед изложеното и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН ОД на МВР-
Плевен, следва да бъде осъдена да заплати на Т. Ц. И. от гр. Плевен, сумата от
500.00 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 25-1772-000073/16.05.2025г.
на **** сектор в ОДМВР - гр. Плевен, Първо РУ – Плевен, упълномощен със
Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. с което на основание чл.178Д от ЗДвП на
жалбоподателя Т. Ц. И. му е наложено административно наказание глоба в
размер на 200 лева, за нарушение на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Плевен да заплати на основание чл.63, ал.3 от
ЗАНН, вр. чл.38, ал.2 от ЗА на жалбоподателя Т. Ц. И., направените разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6