№ 58
гр. Търговище, 18.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VI СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА
при участието на секретаря Стела Й. Йорданова
като разгледа докладваното от ВЯРА М. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело №
20243530100625 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК за сумата от
1245,72 лв.
Ищецът твърди в исковата си молба, че ответника е клиент на
дружеството по договор, сключен при ОУ за предоставяне на услуги ВиК и
има открита партида № 687084, за имот в гр.Търговище, кв. “Запад“, бл. ***,
като за периода 01.02.2019 год. – 01.02.2024 год. не бил изпълнил
задължението си да заплати цената на ползвана питейна вода в размер на
1294,46 лв. – главница, а поради забавата дължал и лихва за забава в размер на
336,41 лв. Поради това ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение по ч. гр.
д. № 234 / 2024 год. на РСТ за вземането си, ведно с законната лихва от
подаване на заявлението и разноските в заповедното производство. Твърди се,
че длъжникът възразил в заповедното производство и съобразно указанията на
заповедния съд, ищецът предявява иск за установяване на вземането, за което
е издадена заповедта. Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа
предявения иск.
В месечния срок по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответникът, действащ чрез пълномощник. В отговора е изразено
становище за допустимост, но неоснователност на исковата претенция. В
отговора ответникът твърди, че от 01.06.2012 год. същият не е собственик или
ползвател на процесния имот, в който ищеца твърди, че е ползвана питейна
вода, тъй като от посочената дата имота е бил продаден на публична продан от
ДСИ и възложен на лицето К. Х., който през 2014 год. с нотариален акт го е
1
прехвърлил на Д. К.а. Ответникът твърди, че като не е собственик на имота,
или ползвател на същия в посочения от ищеца период той и не е ползвал
услугите на дружеството по доставяне на питейна вода и не носи отговорност
за налични задължения. В отговора е направено възражение за изтекла
погасителна давност за част от вземането, доколкото плащането на ВиК
услуги е с периодичен характер и се погасява с тригодишна давност, на осн.
чл.111, б.“в“ от ЗЗД. По подробно изложените в отговора съображения, моли
съда да постанови решение, с което да отхвърли иска, в условия на
евентуалност да приеме, че част от вземането е погасено по давност.
Претендира разноски. В съдебно заседание поддържа доводите, наведени с
отговора.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за
установено следното : Видно от приложеното по делото ч. гр. д. № 234 / 2024
год. на РС-Търговище ищецът е подал заявление, с което е поискал съда да му
издаде заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал Заповед за
изпълнение № 108 / 21.02.2024 год. за сумата от 1294,46 лв., представляваща
неизплатено задължение за доставени водоснабдителни услуги за периода от
06.11.2018 г. до 05.01.2024 г., за което са издадени фактури, ведно със
законната лихва от 20.02.2024г. до изплащане на задължението и обезщетение
за забава в размер на 336,41 лв., за периода от падежа до 01.02.2024г., като на
ищеца са присъдени и разноски в заповедното производство. В заповедното
производство ответникът възразил, че не дължи изпълнение и съдът, на осн.
чл. 415 от ГПК е указал на ищеца да предяви иск за установяване на вземането
си против ответника. Това определя правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
Безспорно е, че по силата на договор за предоставяне на услугите ВиК,
сключен при действие на ОУ ищецът се е задължил да предоставя на
ответника ВиК услуги, срещу насрещно задължение ответника да заплаща
тяхната стойност по начините и в сроковете, посочени в договора и ОУ.
Безспорно е, че на ответника е открита партида № 687084 за имот в гр.
Търговище, кв. “Запад“, бл. ***. По делото са приложени фактури и справка –
извлечение по партидата на ответника, видно от които в периода 06.11.2018
год. – 01.02.2024 год. ответникът не е заплащал предоставените му ВиК услуги
и питейна вода за битови нужди, като общото му задължение възлиза на
1294,46 лв., а поради изпадането му в забава и съгласно договора ищецът е
начислил обезщетение за забава в размер на 336,41 лв. Размера на
задължението се потвърждава и от заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза.
Ответникът не оспорва възникването на облигационните отношения
между страните, но твърди, че в процесния период не е бил собственик, нито
ползвател на имота, за който е разкрита партидата, поради което и след като
не е бил потребител на услугите на ищеца, не дължи плащане на
задължението, за което е издадена заповед за изпълнение. Това възражение
2
съдът счита за неоснователно : Видно от представените по делото писмени
доказателства ( л. 60 – л. 61 от делото ) с Постановление на ДСИ при РСТ от
01.06.2012 год., влязло в сила на 31.07.2012 год. процесния имот, находящ се в
гр. Търговище, кв. “Запад“, бл. ***, който е бил собственост на ответника и
съпругата му е възложен след публична продан на К. Н. Х., който с договор за
дарение, сключен с нот.акт № 182, том. I, дело № 184 / 2014 год. е прехвърлил
собствеността на Д. Г.ева К.а и в този смисъл безспорно е установено, че от
юли 2012 год. ответникът не е бил носител на правото на собственост върху
имота, за който е имал разкрита партида при ищеца, за доставка на ВиК
услуги. От показанията на разпитаните по делото свидетели А. Я. и П. А.,
работещи като инкасатори в ищцовото дружество се установи, че в периода
2019 год. – 2024 год., при посещения за отчитане на измервателните уреди, в
жилището, на посочения по-горе адрес е намиран единствено ответника,
който е осигурявал достъп до водомера. Установи се от показанията на
свидетелите, както и приложената по делото покана за доброволно
изпълнение, че друго лице при техни посещения не е установено на адреса,
като именно на ответника св. А. през 2020 год. е връчила покана за
доброволно изпълнение, като последният собственоръчно е изписал името си
и е положил подпис. От приложените по делото удостоверения за настоящ и
постоянен адрес се установи, че въпреки промяната на собствеността
ответникът продължава да е регистриран на адреса в гр. Търговище, кв.
“Запад“, бл. ***. От заключението на вещото лице се установи, че партидата
за имота, в ищцовото дружество се води на името на ответника и не са
подавани документи за нейното закриване, прехвърляне, или промяна, нито от
ответника, нито от друго лице.
При така установеното съдът прави следните изводи: Безспорно е, че от
2012 год. ответникът не е носител на правото на собственост върху процесния
имот, в който ищецът е доставял услуги, но също така безспорно се установи,
че той продължава да е регистриран административно на адреса, както и че
реално ползва имота, включително и в периода на задължението 2018 год. –
2024 год. Тук следва да се отбележи и че при сравняване на имената на
ответника и имената на новите собственици на имота е видно, че последните
К. Н. Х. и Д. Г.ева К.а са в голяма вероятност негови роднини по права линия.
Съгласно чл. 9а от Наредба № 4 / 14. 09. 2004 год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи на министъра
на регионалното развитие и благоустройството, промяната на носителя на
правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект
има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В чл. 64, ал.
1 от ОУ, относими към договорите, сключени с ищеца е посочено, че ако
предишния собственик, или ползвател не закрие партидата си, дължимите
суми се събират от него до датата на откриване партида на новия собственик,
или ползвател.
От установената по-горе фактическа обстановка е безспорно, че след
3
промяната на собствеността през 2012 год., нито ответникът, нито новите
собственици са изпълнили задълженията си да уведомят ищеца, като
съответно нито ответникът не е предприел действия по закриване на
партидата, нито новите собственици са предприели действия по откриване,
или промяна на партидата при ищцовото дружество и при съобразяване на
посочената нормативна уредба и разпоредбите на ОУ ответникът дължи на
ищеца заплащане на всички установени задължения в периода, за който има
издадена заповед за изпълнение, още повече, че безспорно се установи, че
именно той е и реалния ползвател на ВиК услугите в имота.
Ответникът е навел възражение за погасяване на част от вземанията по
давност, което съдът счита за основателно. Съгласно Тълкувателно решение
№ 3 от 18.05.2012 г. на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на
водоснабдителни дружества съдържат изброените в решението признаци на
понятието „периодично“, поради което са периодични плащания по смисъла
на чл. 111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. Съгласно чл. 114
от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо, като в настоящия случай това е падежа на посочените в справката-
извлечение фактури, от който момент вземането е станало изискуемо до
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
20.02.2024 год., когато давността е прекъсната.
Поради така изложеното и прилагайки кратката тригодишна давност до
момента на подаване на заявлението – 20.02.2024 год., вземанията на ищеца по
издадени фактури в периода 02.01.2019 год. до 04.01.2021 год., вкл., всички с
настъпил падеж преди 20.02.2021 год. на стойност 519,97 лв. – главница, са
погасени по давност. С оглед установената недължимост на главното
задължение на посочените по-горе основания не е на лице и вземане на ищеца
против ответника за акцесорното вземане от мораторни лихви в същия период.
Погасителна давност не е настъпила за вземането на ищеца по фактури,
издадени в периода 01.02.2021 год. – 01.02.2024 год., чийто падеж е настъпил
преди изтичане на тригодишния давностен срок до подаване на заявлението.
Вземането на ищеца което не е погасено по давност е в размер на 774,49 лв. –
главница и обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 год. до 01.02.2024
год. в размер на 121,70 лв.
При така установеното съдът счита, че установителния иск по чл.422 от
ГПК е основателен и доказан до посочения по- горе размер от 774,49 лв. –
главница и обезщетение за забава за периода от 01.03.2021 год. до 01.02.2024
год. в размер на 121,70 лв., като в останалата част и до пълния размер се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските : Ищецът е направил искане за присъждане на разноски,
като в исковото, така и в заповедното производство, като с оглед изхода на
спора такива следва да му се присъдят съразмерно на уважената част на иска.
Разноските в заповедното производство на ищеца са в размер на 82,62 лв., а в
исковото производство разноските са в размер на 175 лв. – държавна такса в
4
размер на 75 лв. и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лв., като съразмерно на уважената част от иска на ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на 45,40 лв. в заповедното производство и
96,17 лв. в исковото производство, които да се възложат в тежест на
ответника, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК.
Ответникът има право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
иска, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, които следва да се възложат в тежест на
ищеца. Последният, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА следва да заплати на адвоката на
ответника, осъществил процесуалното представителство при условията на чл.
38, ал.1 от ЗА адвокатско възнаграждение. Минималния размер на
възнаграждението, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 / 2004
г. за минималните адвокатски възнаграждения върху цената на предявения иск
възлиза на 463,08 лв., като съобразно отхвърлената част на иска ищецът
следва да заплати на адвоката на ответникът адвокатско възнаграждение в
размер на 208,61 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено, че Г. К. Н., с ЕГН **********, с настоящ
адрес в гр.Търговище, кв. Запад, ***, дължи на "Водоснабдяване и
канализация" ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Търговище, бул. "29 януари", № 3, представляван от инж. Я. К. М., в
качеството му на *** на „ВИК” ООД гр.Търговище, действащ чрез
пълномощник юрк. Р. С. М. вземане в размер на 774,49 лв. - главница,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане ползвани
водоснабдителни и канализационни услуги за питейно-битови нужди, по
фактури издадени в периода 01.02.2021 год. – 01.02.2024 год. и обезщетение за
забава, за периода от 01.03.2021 год. до 01.02.2024 год. в размер на 121,70 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2024 год. до
окончателното и изплащане, за което вземане по реда на чл.410 от ГПК е
издадена Заповед за изпълнение № 108 / 21.02.2024 г. по ч. гр. д. № 234 / 2024
г. на РС - Търговище, с правно основание чл. 422 от ГПК, като отхвърля
иска в останалата му част и до пълния му размер от 1294,46 лв. – главница и
336,41 лв. - обезщетение за забава, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. К. Н., с ЕГН **********, с настоящ адрес в гр. Търговище,
кв. Запад, *** да заплати на "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. "29
януари", № 3, представляван от инж. Я. К. М., в качеството му на *** на
„ВИК” ООД гр. Търговище, действащ чрез пълномощник юрк. Р. С. М.
направените по делото разноски, съразмерно на уважената част от иска, в
5
размер на 96,17 лв., както и разноски в заповедното производство, съразмерно
на уважената част от иска в размер на 45,40 лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА "Водоснабдяване и канализация" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. "29 януари", № 3,
представляван от инж. Я. К. М., в качеството му на *** на „ВИК” ООД гр.
Търговище, действащ чрез пълномощник юрк. Р. С. М. да заплати на адвокат
Н. П. С. от ТАК, със съдебен адрес : гр. Търговище, ул. „Лилия“ № 4, вх. А,
ет.1, офис 8, адвокатско възнаграждение в размер на 208,61 лв., на осн. чл. 38,
ал.2 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, в двуседмичен срок, от
връчването му на страните, пред Окръжен съд - Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
6