№ 176
гр. Плевен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500328 по описа за 2021 година
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба от С.А.И. – ответник в
производството по гр.д. № 6254/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен,
подадена чрез назначения му особен представител адв. С.М. от АК-Плевен,
срещу постановеното по същото дело съдебно решение № 260202 от
11.03.2021 г., с което на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е признато за
установено съществуването на вземането на *** ЕАД към С.А.И., от гр.
Плевен, за следните суми: сумата от 2670,68 лв., представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2020 г.,
сумата от 269,20 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
03.01.2018 г. до 13.03.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК - 09.06.2020
г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед № 1202
за изпълнение на парично задължение от 10.06.2020 г. по ч.гр.д. №
2236/2020 г. по описа на Плевенски районен съд. Със съдебното решение в
полза на ищеца са присъдени сторените от него разноски в исковото и в
1
заповедното производство.
С въззивната жалба се поддържа довод, че атакуваното с нея решение е
неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения
на съдопроизводствените правила и е необосновано. Изложени са
оплаквания, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът
е пасивно легитимиран по така предявения иск, тъй като от доказателствата
по делото не може да се направи обоснован извод, че той е ползвал
доставената топлинна енергия, като се има предвид също така наличието на
достатъчни данни, че имотът не се ползва от ответника и същият не е изцяло
негова собственост. Въззивният жалбоподател претендира отмяната на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск.
В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на страната.
Ответникът по въззивната жалба *** ЕАД гр. Плевен счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на обжалваното решение чрез
пълномощника юрк. Ц. М., който е представил и писмен отговор на жалбата.
Като взе предвид данните по делото и доводите на страните,
настоящият съдебен състав на Плевенски окръжен съд намира разглеждането
на въззивната жалба за процесуално допустимо, а по същество жалбата за
неоснователна, предвид следните съображения:
Не е било спорно по делото, а е и видно от приложеното ч.гр.№
2236/2020 г. по описа на Плевенски районен съд, че в полза на „***” ЕАД е
била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника
Стилиян Алипиев И., от гр. Плевен, с ЕГН **********, за посочените в
заявлението суми. Тъй като съобщение за издадената заповед е връчено на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, заповедният съд е дал указания на
заявителя, на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че може да предяви иск за
установяване на вземането си.
В указания срок първоинстанционният съд е бил сезиран с
положителен установителен иск по реда на чл. 422 ГПК за установяване
2
дължимостта на присъденото със заповедта в полза на *** ЕАД вземане за
ползвана и незаплатена топлинна енергия и за услугата „дялово
разпределение“ в размер на сумата от 2670,68 лв. - главница за периода
01.11.2017 г. до 30.04.2020г. и сумата 269,20 лв. - лихва за забава за периода
от 03.01.2018 г. до 13.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ответникът С.А.И. е собственик на 5/6 идеални части от процесния недвижим
имот, представляващ апартамент в гр. Плевен, с административен адрес: ул.
„***“ № ***, ап. **, по силата на договор за покупко-продажба на недвижим
имот, обективиран в нотариален акт № 62, том XVII, дело 3262/1995 г. на
нотариус при РС-Плевен.
Жилището се намира в топлофицирана сграда в режим на етажна
собственост, като отчитането и дяловото разпределение на потребената
топлинна енергия се извършва от „***” ЕООД, въз основа на сключен с
етажната собственост договор от 20.08.2001 г.
За процесния имот при ищцовото дружество съществува партида с
потребителски № 6633, чийто титуляр е С.А.И..
По делото са приложени препис-извлечение от сметка за задълженията
за консумирана топлинна енергия от потребител с № 6633 – С.А.И. в
рамките на процесния период, както и издадените на потребителя фактури за
същия период, от които е видно, че размерът на задълженията за главница и
лихви съвпадат с претендираните в исковото производство суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
Спорен остава въпросът дали ответникът-въззивник притежава пасивна
материалноправна легитимиция да отговаря за задълженията, възникнали във
връзка с доставката на топлинна енергия в процесния имот.
Съгласно въведеното с разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за
енергетиката /ЗЕ/ правило, собственикът или титулярът на вещното право на
ползване в имот, под режима на етажна собственост, по презумпция на закона
3
се смята за клиент на топлинна енергия, а по силата на ал. 6 от същата
разпоредба, клиентите, прекратили топлоподаването към отоплителните тела
в имотите си, остават по презумпция клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на
сградата.
В настоящия случай ответникът е придобил 5/6 идеални части от
процесния топлоснабден имот още през 1995 г. При доставчика на топлинна
енергия съществува партида на имота, открита на негово име. Също така,
съгласно приложената справка за предоставени данни по реда на Наредба №
18/13.11.2009 г., административният адрес на процесния имот е регистриран
още през 2009 г. като постоянен и настоящ адрес на С.А.И..
Въз основа на доказателствения материал по делото, въззивната
инстанция приема за установено по безспорен начин, че ответникът С.А.И.
притежава качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на Глава Десета, Раздел VІІ от Закона за енергетиката и между него
и ищцовото дружество съществува валидно облигационно правоотношение
по доставка и продажба на топлинна енергия, което се регламентира от
действащите в тази област нормативни актове. Въпросът дали ответникът
фактически ползва топлоснабдения имот е ирелевантен за пасивната му
материалноправна легитимация в случая, доколкото качеството му на
потребител е обусловено от притежанието на вещно право на собственост
върху имота.
Отделно от гореизложеното, въззивният съд споделя изцяло
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд и на основание чл.
272 от ГПК възприема същите като мотиви и на настоящия съдебен акт.
В този смисъл обжалваното решение на Плевенски районен съд е
правилно и подлежи на потвърждаване.
Въззиваемото дружество е претендирало деловодни разноски и с оглед
изхода на спора следва да му бъдат присъдени сторените такива в общ размер
на 530 лв., от които 430 лв. заплатено възнаграждение за особения
представител на въззивника и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Окръжният съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260223 от 18.03.2021 г. на Плевенски
районен съд, постановено по гр.д. № 6254/2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.А.И., от гр. Плевен, ЕГН
**********, да заплати на „***“ ЕАД гр. Плевен, ЕИК ***, сумата от 530 лв.
/петстотин и тридесет лева/, представляваща деловодни разноски във
въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5