О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Номер 753 31 юли 2020 година град
Стара Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД……………………….втори граждански състав, на тридесет и първи юли …………2020 година, в закрито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОРЯНА ХРИСТОВА
секретар………………………………………………………………………..
Прокурор………………………………………………………………………,
като разгледа докладваното
от…………..съдията В. МИШОВА…………..
гражданско дело
номер 1467……………по описа за 2020……………...година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Обжалвано
е определение № 1916 от 23.06.2020 г., постановено по гр.д. № 6555/2019 г. по
описа на Старозагорския районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна
молбата на ответника М.Г.П. от 26.05.2020 г. за допълване на определението за
прекратяване на делото в частта му за разноските, като му се присъдят 444 лв.
за адвокатско възнаграждение.
Частният жалбоподател намира
определението за неправилно и незаконосъобразно. Счита, че крайният извод на
съда, за да отхвърли молбата за допълване на определението за прекратяване, бил
формиран в противоречие на процесуалния закон, нарушава принципа на
равнопоставеност на страните и създадените процесуални гаранции за тяхното
спазване. Счита, че ответникът не може и няма как да предвиди, че заведеното
срещу него дело ще бъде прекратено преди постановяване на съдебния акт и то по
почин на ищеца чрез оттегляне на исковата молба и десезиране на съда без
съгласието на ответника. Счита, че, ако производството по делото е прекратено
след връчване на исковата молба на ответника по причина извън поведението на
ответника, то искането за присъждане на разноски може да бъде направено с
допълнителна молба по чл.248 ГПК, след постановяване на прекратителното
определение. Счита и това, че постигнатата между страните договореност за
отложено плащане не препятства възможността клиентът да извърши плащане
веднага, в деня на сключването на договора за правна помощ и съдействие. В
случая страните не били уговорили конкретен падеж, а краен срок за плащане.
Иска от въззивния съд да отмени обжалваното определение и да присъди в негова
полза направените по делото разноски в размер на 444 лв.
Ответницата по частната жалба Д.Г.Д. (ищца в
първоинстанционното производство) не е изпратила отговор.
Първоинстанционният съд е приел, че, тъй като
в раздел ІV на глава ХVІІІ ГПК не е предвиден ред за допълване на определение
за прекратяване на производството по делото, по аналогия следва да намерят
приложение нормите на чл.24 ГПК. Приел
е, че според чл.78, ал.4 ГПК при прекратяване на делото на ответника се дължат
само разноските, направени след получаване на препис от исковата молба, за
които е представил до прекратяването му годни доказателства, а случаят не бил
такъв. Приел е, че нито с отговора, нито до момента на прекратяването на делото
ответникът е представил доказателства за плащане на уговореното възнаграждение.
В договора било уговорено отложено плащане на това възнаграждение, при което
молбата за допълване на определението се
явявала неоснователна. Приел е също така, че фискалният бон, представен заедно
с молбата за допълване на определението, не е бил представен до прекратяването
на делото и поради това не може да бъде взет предвид, защото чл.248 ГПК е
неприложим, когато към момента на прекратяване на делото не са поискани или
доказани сторените от ответника разноски. Приел е и това, че съдът трябва да се
увери несъмнено, че разноските не само са направени от ответника действително
преди прекратяването на делото, но и че са във връзка със защитата му по
същото. В случая във фискалния бон нямало данни сумата от 444 лв. да е платена
за/от ответника, нито по сключения договор за плавна защита по делото, защото
било вписано, че е платено за юридически
услуги, а не за защита на ответника по делото, както и защото в договора било
вписано, че уговореното в него възнаграждение ще бъде платено до приключване на
делото, а не на деня на сключването му – 19.02.2020 г. Приел е, че само от
съвпадащите дати на фискалния бон и договора и размера на сумите по тях съдът
не би могъл да приеме за несъмнено доказано, че с този фискален бон ответникът
е платил именно уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди
направените в частната жалба оплаквания и като взе предвид приложимото право,
намери за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена е срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от лице,
оправомощено да обжалва. Разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Съображенията за това са следните:
Производството пред
първоинстанционният съд е било образувано по искова молба от Д.Г.Д. срещу М.Г.П.
за присъждане на основание чл.45, ал.1 ЗЗД на обезщетение за причинени
неимуществени вреди. Ответникът е изпратил отговор на исковата молба, изготвен
от адв. З.К., към който е бил приложен договор от 19.02.2020 г. за правна
защита и съдействие. От този договор се установява, че страните са уговорили
възнаграждение в размер на 444 лв., платимо в срок до приключване на делото. С
молба от 13.05.2020 г. ищцата е оттеглила исковата си молба и с определение №
1472 от 14.05.2020 г. районният съд е прекратил производството по делото на
основание чл.232 ГПК. С молба от 26.05.2020 г. ответникът М.Г.П., чрез процесуалния
си представител адв. З.К., е поискал съдът да допълни постановеното
определение, като му присъди направените по делото разноски за заплатеното
адвокатско възнаграждение в размер на 444 лв. Към молбата е приложен списък на
разноските по чл.80 ГПК, копие от договор за правна защита и съдействие, както
и касов бон от 19.02.2020 г. за сумата от 444 лв.
Съгласно
чл.81 ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция,
съдът се произнася и по искането за разноските. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК
дава право на ответника на разноски и при прекратяване на делото. Разпоредбата
на чл.78, ал.4 ГПК не установява краен срок, до изтичането на който искането за
присъждане на разноски следва да бъде отправено до съда, респ. да бъдат
представени доказателства за извършването им. Затова ответникът може да стори
това до приключване на устните състезания пред съответната съдебна инстанция, а
ако производството по делото бъде прекратено по искане на ищеца (в хипотезата на оттегляне или отказ от иска)
преди провеждане на първото с.з., това може да стане и след постановяване на
определението, с което производството е прекратено. Искането за присъждане на
разноски може да бъде направено с допълнителна молба, която съдът разглежда по
реда на чл.248 ГПК. Следователно крайният момент, до който страната може да
поиска присъждане на направените от нея разноски при прекратяване на
производството на основание чл.232 ГПК преди първото с.з., и да представи
доказателства за реалното им извършване е в срока по чл.248 ГПК, т.е. в 1-месечен срок от постановяване на
определението (така О-38-2020, ІV г.о.; О-36-2020, ІІ т.о.; О-455-2010, ІІ
г.о.; О-101-2012, ІІ г.о.; а-66-2017 г., І г.о.; О-451-2018, ІІІ г.о.).
С
оглед на тези съображения въззивният съд намира, че приетото от
първоинстанционния съд, че непредставянето на доказателства за плащането на
уговореното възнаграждение с отговора на исковата молба препятства присъждането
им, е неправилен, в явно противоречие с разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която
не поставя такъв срок.
Неправилни са и изводите на първоинстанционния
съд, че е останало недоказано обстоятелството дали действително ответникът е
направил разноски в производството. Разноските за правна защита са разходи за
производството и включват възнаграждението за един адвокат - чл.
78, ал. 1 ГПК. Достатъчно
условие за възникване на правото да бъдат
присъдени е разходите да са сторени след получаване на препис от исковата молба
с указания по чл.131 ГПК и преди ответникът да
е уведомен за прекратяване на производството. Предпоставките за уважаване на
искането са две: съдът да е сезиран с
искане за присъждане на разноски и да са представени доказателства за това, че
реално са сторени в производството. С договора за правна защита и съдействие може да се удостоверява, че разноските
са заплатени, ако
заплащането е в брой. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. Плащането обаче може да
бъде удостоверено и по друг начин, в т.ч. и с фискален бон – законът не поставя
някакво ограничение в този смисъл.
В случая
заедно с молбата за присъждане на разноските е представен такъв фискален бон,
от който се установява, че на 19.02.2020 г. ответникът е заплатил сумата от 444
лв. на адвокатското дружество, с което е сключил договор за правно защита и
съдействие. Няма значение, че във фискалния бон е записано, че сумата е платена
за юридически услуги. Независимо как е наименовано основанието за плащане –
юридическа услуга, адвокатска услуга, правна помощ, правна защита или
съдействие и по друг начин, става дума за едно и също нещо, а именно за
дейностите, свързани с упражняването на адвокатската процесия, визирани в
чл.24, ал.1 ЗАдв. По делото нито се твърди, нито е установено, че ответникът
има друго правоотношение с адвокатското дружество, по повод на което да е
плащал сума в същия размер. Затова, изхождайки само и единствено от данните по
делото, изключвайки всякакви вероятности, няма как да не се приеме, че сумата
от 444 лв., плащането на която е удостоверено с фискалния бон, съставлява
уговореното в договора за правна защита и съдействие адвокатско възнаграждение.
Извод за противното не би могъл да се направи и поради това, че в този договор
е уговорено плащането да стане до края на производството по делото. Това е
така, защото тази уговорка по правната си същност съставлява краен срок за
изпълнение на задължението на доверителя да плати за оказаната му услуга,
поради което той би могъл да стори това във всеки един момент, в т.ч. и в деня
на подписването на договора. Обстоятелството, че фискалният бон е у него
означава, че плащането е за или от него.
Предвид на изложеното съдът намира, че обжалваното
определение следва да бъде отменено, а вместо него да се постанови друго, с
което ищцата по делото да бъде осъдена да заплати разноските на ответника,
направени в производството за възнаграждение за един адвокат.
Воден от горните съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1916 от
23.06.2020 г., постановено по гр.д. № 6555/2019 г. по описа на Старозагорския
районен съд, с което е отхвърлена като неоснователна молбата на ответника М.Г.П.
от 26.05.2020 г. за допълване на определението за прекратяване на делото в
частта му за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.4 ГПК М.Г.Д. ***, ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.П. ***, ЕГН **********,
сумата от 444 лв. (четиристотин и четиридесет и четири лева) за направените по
гр.д. №6555/2019 г. по описа на Старозагорския районен съд разноски за възнаграждение
за един адвокат.
Определението може да бъде
обжалвано пред АС Пловдив в 1-седмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: