№ 124
гр. Варна, 02.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20233110205018 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и е образувано по жалба на Н. Е.
Я. ЕГН ********** чрез адвокат В. Ж. Ш., против наказателно № 23-0442-001151 от
19.10.2023 г., издадено от В. А. Ж. – началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна, с което за нарушение на чл.20 ал.2 от Закона за движението по
пътищата/ЗДвП/ на основание чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДвП на Н. Е. Я. е наложено
административно наказание глоба в размер на 200 лева.
С жалбата се счита наказателното постановление за неправилно и
незаконосъобразно и издадено при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и противоречащо на материалния закон, като се излагат
аргументи за това. Моли се съда да отмени изцяло наказателното постановление и да
им присъди направените по делото съдебни и деловодни разноски, както и
адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, не се явява лично.
Представлява се от адвокат В. Ж. Ш., редовно упълномощен, който по същество
поддържа жалбата, моли съда да отмени наказателното постановление и да им присъди
направените в производството съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Преди съдебното заседание са постъпили писмени бележки от началника на сектор в
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна чрез старши юрисконсулт К. Л.-А.а, редовно
упълномощена, която по същество моли съда да остави жалбата без уважение и да им
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата
1
да присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Съдът, като анализира поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка
представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста на
правомощията си по съдебния контрол намери за установено от фактическа страна
следното:
Свидетелят Н.П.П. живеел в гр.Белослав, там живеел и неговия племенник Н.
Е. Я..
На 29.07.2023 г. по искане на Я. двамата се срещнали и говорили, тъй като Я.
имал проблеми с приятелката си. Я. употребил алкохол. Станало след 22 часа и тогава
Я. помолил П. да го закара с автомобила на баща му Н. Я. - Сеат Леон с рег.№ В 4693
ТА до гр.Варна, за да си купи от денонощен магазин цигари и алкохол. П. се съгласил,
с автомобила отишли в гр.Варна, Я. си купил цигари и алкохол и тръгнали да се
прибират с автомобила в гр.Белослав. П. управлявал автомобила, а Я. седял на
предната дясна седалка на автомобила и продължил да пие алкохол. По пътя за
гр.Белослав, след разклона за с.Звездица, в района на селищно образувание Орехчето,
П. бил заслепен от фарове на насрещнодвижещ се автомобил, сторило му се, че на пътя
има паднал клон, опитал се да го избегне, автомобилът занесъл, ударил се в
мантинелата от дясната страна на пътя, след това преминал пътното платно и се
блъснал в канавката от лявата страна на пътя и спрял. От удара Я., който бил без
поставен предпазен колан, изпаднал на задната седалка на автомобила, бил в
неадекватно състояние поради изпития алкохол и получените травми. Пристигнал на
място автомобил на Спешна медицинска помощ и откарала Я. в Спешен център на
МБАЛ Света Анна ЕАД Варна.
П. останал на мястото на произшествието. Там пристигнал полицейски
автопатрул от Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, в който бил включен и свидетеля Д.
Г. А.. На място полицейските служители заварили П., който все още се намирал в шок
от настъпилото произшествие и им казал, че племенника му Я. е управлявал
автомобила.
П. бил отведен в сградата на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, където
подписал писмено сведение, че Н. Я. е управлявал автомобила.
На 30.07.2023 г. Д. Г. А., младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна, съставил акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
серия GA № 809984/приложен оригинал/, против Н. Я. за това, че на 29.05.2023 г. около
23:35 часа, на път III 9004 Варна-Константиново-Звездица посока с.Константиново
С.О. Орехчето управлява личния си лек автомобил Сеат с рег.№ В 4693 ТА и поради
движение с несъобразена скорост с пътните условия и характерността на движение
губи контрол и се блъска от дясно на пътя в мантинела /10 метра/, следствие на удара
преминава от ляво и навлиза в канавката. Според актосъставителя Я. е извършил
нарушения на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В АУАН е записано като изявление на водача, че
няма възражения, а той не е подписан от него. Я. на същата дата се запознал със
съдържанието на акта и е отказал да го подпише. Свидетел на отказа е Н.П.П..
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и обжалваното
наказателно постановление № 23-0442-001151 от 19.10.2023 г., издадено от В. А. Ж. –
началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна/приложен оригинал/.
Административно-наказващият орган е възприел изцяло констатациите от АУАН,
2
квалифицирал е нарушението по чл.20 ал.2 от ЗДвП и е наложил на Н. Е. Я.
административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.179 ал.2 пр.1
от ЗДвП.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Д.
Г. А., който потвърди отразените в АУАН обстоятелства.
В съдебно заседание бе разпитан и свидетеля Н.П.П. относно твърдените от
него и жалбоподателя обстоятелства.
Към административно-наказателната преписка са приложени:
наказателно постановление № 23-0442-001151 от 19.10.2023 г., издадено от В. А.
Ж. – оригинал;
акт за установяване на административно нарушение серия GA № 809984 от
30.07.2023 г., съставен от Д. Г. А. младши автоконтрольор в Четвърто РУ при ОД
на МВР Варна – оригинал;
писмено сведение от Н.П.П. от 30.07.2023 г. - заверено копие;
докладна записка от 05.08.2023 г. от актосъставителя Д. А., заверено копие;
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 1479/30.07.2023 г., съставен
от Д. А. - заверено копие;
справка за нарушител/водач за Н. Е. Я., от която е видно, че притежава
свидетелство за управление на МПС от 2016 година и до този случай има
издадени едно наказателно постановление и 2 фиша за извършени нарушения на
ЗДвП - заверено копие;
заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи за
компетентност на актосъставител и административно-наказващ орган – копие.
Към въззивната жалба са приложени:
заверено копие от наказателно постановление № 23-0442-001151 от 19.10.2023 г.,
издадено от В. А. Ж.;
оригинал на пълномощно от Н. Е. Я. за адвокат В. Ж. Ш.;
оригинал на договор за правна помощ и съдействие, според който Н. Е. Я. е
упълномощил адвокат В. Ж. Ш. да го представлява в производството по
обжалване на наказателното постановление, като договореното възнаграждение в
размер на 500 лева е платено в брой към датата на подписване на договора на
15.11.2023 г.
От съда бяха изискани и приложени:
от медицинския управител на МБАЛ Света Анна ЕАД гр.Варна бе изискано
заверено копие от цялата документация, създадената по повод приема на лицето
Н. Е. Я. ЕГН ********** на 29 срещу 30.07.2023 г. в спешния център на
болницата след претърпяно пътно транспортно произшествие и справка дали на
лицето е взета кръвна проба за установяване наличието на алкохол в кръвта. С
писмо изх.№ 2114/01.12.2023 г. от изпълнителния директор на МБАЛ Света
Анна-Варна АД беше изпратено на съда заверено копие от страници от Журнал
за прием на пациенти в спешен център на болницата, където на 29/30.07.2023 г.
под № 4183 е отразено посещението на центъра от лицето Н. Е. Я. с отбелязани:
„ПТП водач?; дифузна рана на главен мозък, общ медицински преглед“ и
изявление „Отказвам да дам проба за алкохол, защото не съм шофирал“ и подпис
и край на бележките в журнала – „Отказва преглед и лечение“.
писмо изх.№ 365000-71207/19.12.2023 г. от директора на ОД на МВР Варна, вх.№
96024/20.12.2023 г. на Районен съд Варна с удостоверение за заеманата длъжност
3
от главен инспектор В. А. Ж. към дата 19.10.2023 г.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото доказателства, а именно: свидетелските показания на Д. Г. А. и Н.П.П.,
писмените доказателствени средства, съдържащи се в административно-наказателната
преписка, приложените към въззивната жалба, служебно изготвените и представените в
съдебно заседание, подробно изброени по-горе, приети и приложени към делото на
основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Според свидетелските показания на Д. Г. А. били изпратени от дежурния на
Четвърто районно управление за пътнотранспортно произшествие посока
Константиново в местността „Орехчето“. На место заварили катастрофирал автомобил
в ляво от пътя в канавка. Имало един мъж на мястото, който заявил, че автомобилът е
управляван от братовчед му, който бил откаран в болницата. Оформили нужните
документи и си заминали. Водачът не се е появявал на място. Водачът е имал
контузия, описана в протокола за пътнотранспортно произшествие. В болницата
водачът е заявил, че автомобилът е управлявал братовчед му, а братовчед му им казал,
че не е управлявал той. Според св.А. той разговарял с Н. Я. по телефона и съставил
акта според показанията на присъстващия на местопроизшествието Н. П.. На изричния
въпрос на съда св.А. отговори, че пътнотранспортното произшествие се е случила на
датата на изготвения от него акт. Съдът кредитира свидетелските показания на Д. Г. А.
в частта им, че е съставил акта за установяване на административно нарушение
единствено на базата на твърденията на заварения на местопроизшествието Н. П.,
въпреки заявлението на сочения за водач Н. Я., че той не е управлявал автомобила като
подкрепящи се в тази им част от писмените доказателствени средства.
Н.П.П. свидетелства пред съда, че вечерта на 29.07.2023 г. той управлявал
автомобила. Племенникът му Н. бил употребил алкохол и го помолил да го закара до
Варна да си купи още алкохол и цигари. След произшествието на мястото в рамките на
пет минути пристигнал полицейски екип, а след него и екип на Бърза помощ. Попитали
го кой е шофирал и той в паниката си казал, че шофирал племенникът му. Много се бил
стресирал и затова казал, че е карал Н.. Завели го в районното управление, където дал
показания. Подписал някакъв документ, който му дал единия от полицаите, без да
разбере точно какъв е и те не му обяснили. След това си наел адвокат и казал истината
– че той е управлявал автомобила. Съдът кредитира показанията на свидетеля П. в
частта им, че той е управлявал автомобила при настъпване на автотранспортното
произшествие. Автомобилът е бил собственост на бащата на Н. Я., ползвал го Н. Я. и
житейската логика П. да се намира в автомобила е именно, че Я. е бил употребил
алкохол и помолил П. да го закара до Варна. Възможно е непосредствено след
произшествието в резултат на паника и стрес той да е заявил на полицаите, че
автомобилът е бил управляван от племенника му Н. Я., но след това официално е
заявил, че той е управлявал от автомобила, което потвърди и пред съда след
запознаването му с наказателната отговорност при даване на неверни свидетелски
показания. Това обстоятелство постоянно се твърди и от Н. Я., няма други
доказателства, от които може да се направи категоричен извод кой е управлявал
автомобила/например иззети дактилоскопни следи от волана на автомобила или
одорологични следи от седалката на автомобила/, поради което следва да се приемат
показанията на П.. Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. в частта им, че
полицейският екип е дошъл преди този на Бърза помощ, защото показанията в тази им
4
част противоречат на свидетелските показания на Д. Г. А. и писмените
доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло и приобщените писмени доказателствени средства
като обективни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и представящи в
хронологичен ред събитията.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно разпоредбата на чл.63 ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и
материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя –
аргумент от чл.314 ал.1 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН.
Съдът, като взе предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
По допустимостта на въззивната жалба:
Наказателното постановление е връчено лично на Н. Я. на 14.11.2023 г., видно
от разписката към него, жалбата срещу него е входирана на 15.11.2023 г., видно от
печата върху нея. Жалбата е подадена от Н. Е. Я. чрез адвокат В. Ж. Ш., редовно
упълномощен.
Спазен е четиринадесетдневния срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН, жалбата е
подадена в срока на обжалване от процесуално легитимно лице, срещу
административен акт, подлежащ на обжалване, пред компетентния районен съд по
местоизвършване на деянието, поради което същата е процесуално допустима.
По компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган:
АУАН е съставен от компетентен орган - Д. Г. А. младши автоконтрольор в
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от служба за контрол,
предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните работи съгласно чл.165
ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на
вътрешните работи. В точка 1.3.2. от заповедта са определени да съставят актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП заемащите длъжност „младши
автоконтрольор“ в териториалните структурни звена на ОДМВР.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - В. А. Ж. –
началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна съгласно чл.189 ал.12 от
ЗДвП и заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи. В
точка 3.9. от заповедта са определени да издават наказателни постановления по ЗДвП
началниците на сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД на МВР. Съгласно
изисканото от съда удостоверение УРИ 365000-71205/19.12.2023 г. на началника на
Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна главен инспектор В. А. Ж. към дата
19.10.2023 г. е заемал длъжността началник сектор „Охранителна полиция“ към
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
По процесуалния закон:
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
5
Настоящият съдебен състав, след извършена служебна проверка по спазването
на процесуалните правила счита, че при издаването на процесното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели
да нарушаване на правото на защита на привлеченото към административно-
наказателна отговорност лице, което е самостоятелно основание за отмяна на
наказателното постановление, а именно:
На първо място – посочване на различна дата на осъществяване на
нарушението в акта за установявана на административно нарушение и в наказателното
постановление:
В обстоятелствената част на наказателното постановление е посочено, че
същото се издава въз основа на АУАН серия GA № 809984 от 30.07.2023 г. за
нарушение, извършено на 29.07.2023 г., а от самия АУАН е видно, че датата на
съставяне на акта е 30.07.2023 г., а за дата на извършване и констатиране на
нарушението в него е посочена дата 29.05.2023 г.
Актът за установяване на административно нарушение е документът, който
поставя началото на административно-наказателното производство и има сезираща,
установителна и обвинителна функция, поради което описаните в него факти и
обстоятелства, съставляващи елементи на посочения от закона състав на нарушение,
следва да бъдат описани по недвусмислен и ясен начин така, че привлеченото към
отговорност лице да може да разбере какво деяние му се вменява и да ангажира
доказателства в своя защита.
Датата на извършване на нарушението освен, че е елемент от обективната му
страна, очертава и предмета на доказване, респективно фактическите обстоятелства,
срещу които наказания следва да се защитава. Актът за установяване на
административното нарушение има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно-наказателното
производство, респективно се осъществява преценката на наказващия орган относно
това налице ли е нарушение, извършено ли е от посоченото като нарушител лице и
осъществено ли е виновно. В тази връзка следва да е налице пълна идентичност между
акта, поставящ началото на административно-наказателната процедура и
финализиращият я такъв – наказателното постановление, което е гаранция за
осъществяване правото на защита на наказаното лице. Посочвайки в наказателното
постановление дата на извършване на нарушението, различна от визираната в акта,
наказващият орган на практика е предявил на жалбоподателя ново обвинение и го е
санкционирал за деяние, различно от описаното в съставения акт. По този начин е
ограничена възможността на сочения за нарушител да разбере за какво точно
нарушение е наказан, за да организира адекватно защитата си. Административно-
наказателната процедура по ЗАНН е строго формална и повечето от правилата,
въведени от законодателят в нормите на ЗАНН, са императивни, особено тези на чл.42
и чл.57 от ЗАНН. Тяхното нарушение винаги следва да се характеризира като
съществено и водещо до незаконосъобразност на издадените актове.
Различието в посочване на задължителният реквизит – дата на извършване на
нарушението, в АУАН и в атакуваното наказателно постановление, представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, допуснато в административната
фаза на производството. Посоченото нарушение съществено нарушава от една страна
правото на защита на нарушителя, поставяйки го в невъзможност да разбере за какво
точно нарушение се ангажира отговорността му, а от друга поставя съда в
невъзможност да направи адекватна преценка относно законосъобразността на акта по
6
същество на спора.
Причината за допуснатите разлики по отношение на датата на извършване на
нарушението в съставения АУАН и оспореното наказателно постановление е без
правно значение за настоящия спор. Това е така, тъй като в административно-
наказателното производство не е познат института на очевидната фактическа грешка и
е напълно недопустимо съществуването на такава грешка, когато се касае за датата на
нарушението, която е един от важните факти, очертаващи деянието, обективиращо
административното нарушение.
На второ място – неизпълнение от страна на административно-наказващия
орган на задължението му по чл.52 ал.4 от ЗАНН и издаване на необосновано
наказателно постановление.
Актът за установяване на административно нарушение е издаден единствено на
първоначалните твърдения на Н. П., че автомобилът е управлявал Н. Я., които
твърдения в последствие са отречени от самия П., който заявил, че той е управлявал
автомобила, което потвърди и в съдебно заседание официално в качеството на
свидетел.
Наказаният Н. Я. от самото начало е заявил, че не той, а Н. П. е управлявал
автомобила, което негово твърдение фигурира и в писмените доказателствени
средства.
Административно-наказващият орган не е изпълнил задължението си по чл.52
ал.4 от ЗАНН преди да се произнесе по преписката да провери акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост, да прецени възраженията и събраните
доказателства и ако е необходимо да извърши разследване на спорните обстоятелства.
В случая наказващият орган не е извършил разследване на спорното обстоятелство кой
е управлявал автомобила, с който е настъпило автотранспортното произшествие, което
обстоятелство е решаващо за ангажиране на наказателна отговорност и по този начин е
издал едно немотивирано и необосновано наказателно постановление.
Тежестта на доказване в административно-наказателното производство лежи
върху наказващия орган. Безспорно е, че в преценката си дали да издаде наказателно
постановление последният се основава на констатациите в АУАН и последните в
рамките на производството по налагане на административни наказания приема за
верни до доказване на противното. Това не е така обаче в съдебното производство, тук
те нямат обвързваща доказателствена сила. В него съдът е длъжен да изясни
фактическата обстановка чрез допустимите доказателствени средства и да прецени има
ли извършено нарушение. Наказателното постановление и АУАН не са
доказателствени средства и поради това не се приемат по реда на чл.283 от НПК, а и
съгласно чл.14 ал.2 от НПК не могат да имат предварително определена сила.
Съдът не може да приеме, че е доказано деянието, за което е ангажирана
отговорността на въззивника.
Според свидетелските показания на Д. Г. А. той е съставил акта за
установяване на административно нарушение единствено на базата на твърденията на
заварения на местопроизшествието Н. П., въпреки заявлението на сочения за водач Н.
Я., че той не е управлявал автомобила.
Н.П.П. свидетелства пред съда, че вечерта на 29.07.2023 г. той управлявал
автомобила, но поради това, че изпаднал след произшествието в стрес и паника
първоначално заявил на полицаите, че племенникът му Н. Я. е управлявал автомобила.
7
Доказателства за извършено нарушение от страна на въззивника свързано със
скоростта на движение по делото не бяха представени от въззиваемата страна с оглед
тежестта на доказване. В контекста на гореизложеното, съдът не счита, че следва да
коментира въпроса от субективна страна.
Посочената нарушения обуславят нередовност от формална страна на
атакуваното наказателно постановление, явяват се абсолютно и достатъчно основание
за неговата отмяна, доколкото са от категорията на съществените такива, предвид
нарушаване правото на защита, поради което не се налага изследване на спора по
същество. Допуснатите процесуални нарушения са съществени и представляват
самостоятелно основание за отмяна на визираното наказателно постановление. С
оглед на това, излишно е разглеждането на спора по същество, защото въпросите
свързани с извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата
вина подлежат на обсъждане при редовно проведено производство, а в случая е
неприложима хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН.
Поради изложените аргументи съдът счита въззивната жалба за основателна.
По разноските:
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН, в производствата пред районния и
административния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските,
направени по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на въззиваемата страна началника на сектор в
Четвърто РУ при ОД на МВР Варна чрез старши юрисконсулт К. Л.-А.а в писмените
бележки е направено искане да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Едновременно с това е направено възражение за прекомерност на поисканите от
въззивника разноски.
Идентично искане за присъждане на разноски бе направено в съдебно
заседание и от процесуалния представител на въззивника, като са ангажирани и
доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. –
представен е договор за правна помощ и съдействие, според който Н. Е. Я. е
упълномощил адвокат В. Ж. Ш. да го представлява в производството по обжалване на
наказателното постановление, като договореното възнаграждение в размер на 500 лева
е платено в брой към датата на подписване на договора на 15.11.2023 г.
Искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от страна на
процесуалния представител на началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР
Варна е направено своевременно. Същото обаче предвид изхода на спора
/наказателното постановление следва да бъде отменено/, по аргумент на противното на
чл.78 ал.8 от ГПК вр чл.144 от АПК, е неоснователно и следва да се остави без
уважение от съда.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с
оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.9
договор за правна помощ и съдействие се установява, че жалбоподателят е възложил на
адвокат В. Ш. да осъществи процесуално представителство и защита по обжалване на
наказателно постановление № 23-0442-001151 от 19.10.2023 г., издадено от В. А. Ж. –
началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна. Договореното адвокатско
8
възнаграждение е в размер на 500 лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност е направено от процесуалния представител на
началника на сектор в Четвърто РУ при Областна дирекция на МВР Варна.
По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, когато административното наказание е под
формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението за адвокатско възнаграждение се определя по правилата на чл.7
ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1
от Наредбата за защита по дела с определен интерес възнаграждението при интерес до
1 000 лева е 400 лева. В случая е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения
текст от наредбата е 400 лв. Съдът намира, че именно посоченият минимален размер от
400 лева следва да бъде присъден в полза на въззивника.
Tака мотивиран, съдът на основание чл.63 ал.2 т.5 и чл.63д ал.2 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 23-0442-001151 от 19.10.2023 г.,
издадено от В. А. Ж. – началник на сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна, с
което на Н. Е. Я. ЕГН **********, гр.Белослав, ул.Панайот Волов № 7, за нарушаване
разпоредбата на чл.20 ал.2 от Закона за движението по пътищата и на основание чл.179
ал.2 пр.1 Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лева.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на Н. Е. Я. ЕГН
********** сума в размер на 400 лева (четиристотин лева), представляваща направени
в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на процесуалния представител на началника на
сектор в Четвърто РУ при ОД на МВР Варна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Да се изпратят съобщения на началника на сектор в Четвърто РУ при ОД на
МВР Варна и на Н. Е. Я. чрез адвокат В. Ш..
9
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд Варна в четиринадесетдН. срок от получаване на съобщенията, че решението е
изготвено, по реда на глава XII от Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на Четвърто РУ при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
10