СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV-Б въззивен състав, в публичното заседание на двадесет и осми май две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл. съдия
МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа
докладваното от съдия Гюрова в. гр. д. №
15407 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 214704 от 11.09.2019 г. по гр. д. № 75869/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, е признато за установено, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, че Б.А.Б., ЕГН **********,
дължи на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.06.2018 г. по ч. гр. д. № 17735/2018 г. по
описа на СРС, 48 състав, както следва: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 2 832,54 лв., представляваща цена за доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, представляващ ап. 51, находящ се в гр. София,
ж.к. „*******, за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г., ведно със законна
лихва за периода от 16.03.2018 г. до погасяването; на основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ - сумата от 9,80 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода 01.05.2014 г. - 30.04.2017 г.,
ведно със законната лихва от 16.03.2018 г. до погасяването, като са отхвърлени иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 323,80 лв., представляваща мораторна лихва
върху вземането за топлинна енергия за периода от 16.09.2015 г. до 01.03.2018
г., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0,84 лв., представляваща
мораторна лихва върху вземането за извършена услуга дялово разпределение за
периода 16.09.2015 г. до 01.03.2018 г.
С решението Б.А.Б., ЕГН **********, е осъдена да
заплати, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, сумата от
493,58 лв., представляваща разноски в настоящото производство и сумата от
101,72 лв. - разноски по ч. гр. д. №17735/2018 г. по описа на СРС, 48 състав.
С решението „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, е осъдено да
заплати, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на Б.А.Б., ЕГН **********, разноски в
размер от 41 лв.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу
първоинстанционното решение в частта, с която са отхвърлени предявените от
ищцовото дружество искове срещу ответника, е депозирана въззивна жалба от „Т.С.“
ЕАД, чрез редовно упълномощен процесуален представител - юрк. Надя Кисьова. В
жалбата се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Поддържа се, че задължението на ответника за заплащане на
дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставка на топлинна
енергия. В тази връзка се сочи, че с изтичането на последния ден от месеца,
ответникът е изпаднал в забава за дължимата сума, за което са издадени
констативни протоколи на основание чл. 539 ГПК. Моли се за отмяна на
първоинстанционното решение в обжалваните части и за уважаване на предявените
искове в цялост. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна Б.А.Б.
не е депозирала отговор на въззивната жалба.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице помагач „Т.С.“
ЕООД не е депозирало становище по изложеното във въззивната жалба.
Софийски
градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства и становищата
на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално - легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното
решение е валидно и допустимо. При постановяване на първоинстанционното решение
не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед
релевираните в жалбата оплаквания,
същото е и правилно, като въззивният съд споделя изцяло изложените в мотивите
му съображения, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това, във връзка с доводите, изложени в жалбата, въззивният съд намира следното:
СРС, Гражданско отделение, 48 състав е бил сезиран с обективно кумулативно
съединени искове, по реда на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, с правно основание чл.
124 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са исковете за установяване
съществуване на вземанията за заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал.
1 ЗЗД.
Ищецът претендира обезщетение за забава върху сумите за топлинна енергия и
дялово разпределение, в размер на законната лихва, за периода от 16.09.2015 г.
до 01.03.2018 г., т. е. твърди, че ответникът е в забава от 16.09.2015 г.
Съгласно действалите Общи условия на ищеца, в сила от 12.03.2014 г.,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в
сградата - етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата
за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача - чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на
топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в
по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия. В този случай според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено
количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен срок от датата на
публикуването на интернет страницата на продавача.
Настоящият съдебен състав приема, че публикуването на месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2, представлява по своето естество уговорен между
страните начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за
изпълнение и изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е.
той решава кога да поиска изпълнение. Следователно и доколкото страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, то следва да се приема,
че длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора - чл.
84, ал. 2 ЗЗД, в който смисъл са и формираните от първоинстанционния
съд изводи.
По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на
ищеца, че ответникът е бил поставен в забава по отношение на задълженията за
заплащане на цената на доставената топлинна енергия и предоставената услуга
дялово разпределение за процесния период, поради което и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената
тежест следва да се приеме, че релевираната претенция по чл.
86, ал. 1 ЗЗД се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
Твърдението на въззивника, че за част от периода са приложими Общи условия,
влезли в сила през 2016 г., съдът намира за неоснователно, доколкото такива
общи условия не са представени по делото. В този смисъл и съдът приема, че
ищецът не е доказал пълно и главно, че му се дължи обезщетение за забава върху
сумите за топлинна енергия и дялово разпределение съгласно цитираните общи
условия.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има въззиваемата страна, която обаче
не е претендирала такива.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК решението не
подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 214704 от 11.09.2019 г. по гр. д. № 75869/2018 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 48 състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.