№ 9071
гр. София, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К.Д.Н
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20211110163594 по
описа за 2021 година
„....“ ЕАД е предявило срещу „С.А.Г груп“ ЕООД установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за незаплатена топлинна енергия за сумата 170,79
лева за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.06.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 30,17 лева за периода 31.12.2018 г. –
21.06.2021 г., 33,20 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
29.02.2020 г. и 6,38 мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 21.06.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, общ. „Овча купел – 1“, бл. 429, магазин № 30, аб. № 428402.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползвана топлинна енергия за стопански
нужди, поради което се е обогатил неоснователно. Поддържа, че е доставил за процесния
период топлинна енергия до ползвания от ответника топлоснабден имот, като последният не
е престирал насрещно – не е заплатила дължимата цена, с което се е обогатил за сметка на
обедняването на ищеца. Сочи, че между страните не е подписван договор за продажба на
топлинна енергия. Сочи, че е изпратил покана до ответника.
В подаден писмен отговор ответникът оспорва предявените искове по основание и
размер. Излага, че между страните липсва сключен писмен договор, както и неоснователно
обогатяване. Излага, че имотът не е свързан с топлопреносната мрежа, в него няма
монтирани отоплителни тела, през него не минават тръби и ответникът не е потребител на
топлинна енергия. Сочи, че общите части на бл. 429, вх. А не се отопляват, а имотът на
ответника има самостоятелен вход към улицата. Излага, че имотът не е ползван от
ответника, тъй като е отдаден под наем за процесния период. Сочи, че всички сметки
/фактури/, издадени на ответника, са оспорени и е възразено срещу поканата за плащане.
Излага, че сочените от ищеца ОУ биха имали обвързваща сила само в случай на сключен
1
договор, какъвто в случая не е налице.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е налице в случаите,
когато е увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на
друго лице, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника следва да произтичат
от един общ факт или от обща група факти. Настоящият състав намира, че тези
предпоставки са налице, когато при липса на облигационно отношение – несключен писмен
договор или такъв с изтекъл срок, едно лице ползва доставена от топлопреносното
предприятие топлинна енергия в имота като спестява разходи за плащане на дължимата
цена, с което се обогатява. Съответно топлопреносното предприятие обеднява, тъй като не
получава цената на доставената ТЕ, като обедняването на ищеца и обогатяването на
ответника произтичат от общи факти – доставката на ТЕ до имота и ползването от
ответника.
Съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ответникът е
собственик на процесния имот и че между страните не е сключван договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди. По делото се установява от представения договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 10.05.2012 г., че ответникът е придобил
собствеността върху процесния имот, представляващ магазин № 30, находящ се в гр. ...... Не
е спорно, че имотът се намира в сграда в режим на етажна собственост. Безспорно е по
делото, че между страните не е сключен договор по смисъла на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ за
продажбата на топлинна енергия за процесния имот. Отношенията между доставчиците и
потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в ЗЕ. По силата на
§ 1, т. 33а ДР на ЗЕ „небитов клиент" е клиент, който купува електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно
разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно
предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди. При това положение съдът
намира, че в случая не е налице облигационно отношение с предмет продажба на топлинна
енергия за стопански нужди съгласно сключен между страните писмен договор за процесния
имот, като ищецът основава претенцията си на твърдения за наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответника.
От заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се
установява, че в процесния имот няма отоплителни тела и няма уреди за дялово
разпределение. Имотът е предвиден за отопление, което не е довършено. За да бъде обявен
един имот с предназначение за "магазин“, той трябва да има проект по част ОВ, който да
осигурява 18◦С. В имота няма преминаващи тръби. Отклонението от сградната инсталация е
доведено до колекторната кутия където е затапено. Магазинът е на К- 0,00 и има вход от
улицата. Стълбището на процесната сграда е неотопляемо по проект. Дилатационната фуга
2
намалява до минимум тополообмена между двете сгради.
С оглед на съдът приема, че по делото не се установява ответникът да се е обогатил за
сметка на ищеца, тъй като от констатациите на съдебно-техническата експертиза става ясно,
че в имота не е ползвана топлоенергия за отопление и БГВ, като отклонението от сградната
инсталация е затапено, т.е. през имота не преминава сградна инсталация, а магазинът е със
самостоятелен вход към улицата. За основателността на предявената искова претенция,
обоснована с твърдения за неоснователно обогатяване, в тежест на ищеца е да докаже, че
ответникът е ползвал доставена топлинна енергия в процесния имот, без да заплаща
стойността , съответно е спестил разходи. Целта на иска по чл. 59 ЗЗД е да се възстанови
настъпило без основание имуществено разместване в патримониума на страните, каквото в
случая не е налице.
Ищецът не доказа ответникът действително да е ползвал претендираните количества
топлинна енергия. Доколкото по делото не се установява ползването от ответника на
топлинна енергия в имота, липсва основание последният да дължи цена за извършване на
дяловото разпределение, тъй като същата е дължима от потребителя на топлоенергията,
поради което ответникът не се е обогатил със стойността ѝ.
При непроведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на реалната доставка
на претендираното количество топлинна енергия в процесния имот за процесния период
искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен и следва
да се отхвърли.
За основателността на предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да се установи наличието на главен дълг. При формираните правни изводи за липса
на главен дълг неоснователна се явява и акцесорната претенция за лихва за забава, поради
което и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, който е сторил следните разноски в производството: 150 лева – депозит за
експертиза, 300 лева – адвокатско възнаграждение
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „....” ЕАД, ЕИК
*********, против „.... ЕООД, ЕИК *********, с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД за установяване съществуване на вземания за незаплатена топлинна енергия за сумата
170,79 лева за периода 01.10.2018 г. – 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от 29.06.2021
г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 30,17 лева за периода 31.12.2018
г. – 21.06.2021 г., 33,20 лева – сума за дялово разпределение за периода 01.05.2018 г. –
29.02.2020 г. и 6,38 мораторна лихва за периода 01.07.2018 г. – 21.06.2021 г. за топлоснабден
имот в гр. София, общ. „Овча купел – 1“, бл. 429, магазин № 30, аб. № 428402, за които е
издадена Заповед за изпълнение от 31.08.2021 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 37881/2021 г.
3
на СРС, 82 състав.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „.... ЕООД, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 450 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4