РЕШЕНИЕ
гр. София, 21.12.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание на двадесет
и шести октомври две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при секретаря Диана Борисова като
разгледа докладваното от съдията гр. д.
№ 15731 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищцата М.К.Н. твърди, че на
09.05.2017 г. пострадала при ПТП в гр.
Хасково като пешеходец. Излага, че водачът на лек автомобил с марка „Опел“,
модел „Вектра“, рег. № *******, виновно и противоправно при извършване на
маневра „заден ход“ блъснал М.Н.,***, вследствие на което пострадалата получила
подробно описаните в исковата молба неимуществени вреди. Твърди също, че
ответникът „ЗД Б.И.“ АД бил застраховател на гражданската отговорност на водача на МПС – Т.Х.Т.. Заявява, че е
сезирала ответното застрахователно дружество с извънсъдебна претенция за
заплащане на обезщетение за претърпените вреди, като срокът по чл. 496 КЗ / в
сила от 01.01.2016 г./ бил изтекъл на 20.09.2017 г., но „ЗД Б.И.“ не се бил
произнесъл по искането й за обезвреда. Съобразно с изложеното моли съда да
постанови решение, с което да осъди „ЗД Б.И.“ АД да й плати сумата от
40 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на ПТП, настъпило на 09.05.2017 г., ведно със законната лихва
считано от 20.09.2017 г. до
окончателното изплащане. Претендира присъждане на сторените в настоящото
производство разноски.
Ответникът „ЗД Б.И.“ АД оспорва иска по
основание и размер. Заявява възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на пострадалата, за която твърди, че пресичала пътното платно на
необозначено място зад МПС и без да се съобрази с движението на автомобила. Не
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение за посочения в
исковата молба автомобил към датата на ПТП. Претендира присъждане на разноски
за настоящото производство.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи
следното от фактическа страна:
Установява се от надлежните писмени
доказателства по делото – Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 36 от
09.05.2017 г. и Протокол за оглед на местопроизшествие по ДП № 394/2017 г. на
РУП – Хасково, пр.пр. № 802/2017 г. на Районна прокуратура – Хасково, че на
09.05.2017 г. в гр. Хасково на ул. „Марин Дринов“ около 10.30 часа е настъпило
ПТП с участници – лек автомобил с марка
„Опел“, модел „Вектра“, рег. № *******, управляван от Т.Х.Т., собственост на
Таня Е.М.и участник № 2 – М.К.Н..
За установяване конкретния механизъм на ПТП по
делото е изслушана съдебна – автотехническа експертиза / САТЕ/, чието заключение не е оспорено от страните и съдът
кредитира като обективно, компетентно и пълно. САТЕ установява, че на горните
дата, място и час, лекият автомобил, управляван от Т.Т. *** срещу офис на „Easy Credit” с предна част насочена към
бул.“България“. Водачът на автомобила потеглил на заден ход. В същото време
пешеходката М.Н. ***, вероятно с цел да премине зад автомобила и да се качи на
тротоара откъм офиса на „Easy Credit”. Последвал удар
със задна лява част на автомобила, като пешеходката е паднала на пътното
платно, а задна лява гума е притиснала и прегазила десния крак в областта на
глезена. Като причина за ПТП вещото лице сочи поведението на водача на МПС,
който преди да потегли назад не се бил убедил, че пътят зад автомобила е
свободен. В района на ПТП нямало маркировка – нито хоризонтална, нито
вертикална. При изслушването си по реда на чл. 200 ГПК вещото лице уточни, че
на мястото нямало пешеходна пътека и водачът се е движел с малка скорост, тъй
като бил на заден ход.
Приета е и съдебно – медицинска
експертиза / СМЕ /, чието заключение
също не е оспорено от страните и съдът възприема като безпристрастно и
компетентно. СМЕ установява, че
пострадалата М.Н. на 71 г. вследствие на ПТП ( в пряка причинна връзка) е
претърпяла следните травматични увреждания: счупване на глезените на малкия и
големия пищял на дясната подбедрица. Механизмът на получаване на установената
травма бил следния: удар с последваща ротация и огъване на глезенната става при
фиксирано за пътната настилка ходило. Двуглезенните фрактури били сложни по вид и задължително налагали
провеждане на оперативно лечение с фиксация и имплантиране на метални остеосинтези.
Двуглезенното счупване на дясната глезенна става съставлявало трайно
затруднение на движенията на десен долен крайник за период по – дълъг от 30
дни. Относно лечението на ищцата вещото лице излага, че същата първоначално
била лекувана по спешност в МБАЛ в гр.
Хасково със силни болки, оток, деформации и костни крепитации в зоната на
дясната глезенна става. Извършени били съответните изследвания и консултации с
ортопед, интернист и анестезиолог. На 10.05.2017 г. ищцата М.Н. била оперирана.
Извършено било открито наместване на счупените глезени и стабилизиране с
метални остеосинтези – метална семитубуларна плака и винтове. М.Н. била изписа
от болницата на 15.05.2017 г. като лечението й е продължило амбулаторно с
назначени контролни прегледи, предписан режим, антикоагулантна и
обезболяваща терапия. В периода 26.09.2018 г. – 29.09.2018 г. ищцата е претърпяла втора операция ( видно и
от Епикриза на л. 133 ), при която били извадени поставените преди това метални
остеосинтези от вече зарасналите кости. Тази втора операция също е последвана
от рехабилитация и постепенно натоварване на десния крак. Лечебният и
възстановителен период при ищцата според заключението на СМЕ е бил с
продължителност както следва: счупените кости са зараснали за период от 45 дни,
като рехабилитацията е продължила общо със зарастването на костите 4 месеца. От
тези 4 месеца през първите 30 дни непосредствено след злополуката и 30 дни в началото на рехабилитацията
болките са били с по – интензивен характер. През останалото време ищцата Н. е
търпяла само периодични болки в областта на дясната глезенна става при обща преумора, както и при резки промени
във времето ( студено и влажно време ), когато е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. На следващо място през първите 2 месеца на
пострадалата било забранено да стъпва на десния ( оперирания ) крак и М.Н. се
придвижвала с патерици, което затруднявало движението и обслужването в
ежедневието. След извършен преглед на ищцата вещото лице установило, че М.Н.
продължавала да търпи спорадични болки в зоната на десния глезен при преумора.
Самата глезенна става била леко оточна и
палпаторно болезнена, а от външната страна имало остатъчен кожен белег с
дължина 12 см. от извършената костна
операция. Друг белег имало и от вътрешната страна с дължина 6 см. Счупените кости били
зараснали окончателно. Движенията били почти в норма, като екстензията (
разгъване) все още била в намален обем от 10 градуса.
Ищцата се придвижвала с леко накуцваща ( щадяща) походка, но без помощни
средства.
Независимо, че
ответното застрахователно дружество не оспорва наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на ПТП, от приета по делото Справка
от информационния масив към Гаранционен фонд ( л. 56 ), се установява, че към дата 09.05.2017 г. за лек автомобил с
марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № *******, имало валидно сключена със „ЗД Б.И.“
АД застрахователна полица с № BG/02/116003300155, с начална дата на покритие от 28.12.2016 г.
до 27.12.2017 г.
Представена
е „молба“ ( на л. 50 от делото), видно от която ищцата М.Н. е заявила извънсъдебна претенция за обезщетение
на претърпените от нея вреди – имуществени и неимуществени вследствие на ПТП от
09.05.2017 г. Претенцията е изпратена по
пощата на 15.06.2017 г. съгласно
датата на пощенското клеймо на разписка на л. 54.
Прието е като писмено доказателство
- Споразумение
от 09.02.2018 г., сключено между ответното застрахователно дружество и
ищцата М.К.Н.,***“ АД се е задължил да плати на пострадалата за претърпените от нея вреди – имуществени и
неимуществени, вследствие на процесното ПТП сумата от 20 000 лева, като
бил договорен в т. 2 от Раздел II срок за
изплащане на договорената сума от 1 месец след подписване на споразумението.
Според отразената воля на пострадалата Н. в т.3 същата нямала никакви
неудовлетворени претенции към застрахователното дружество или към виновния
водач за претърпените от нея вреди, включително и за бъдещи такива. Договорено било още в т.4 , че с така постигнатото споразумение и
след изпълнение на поетите задължения по начина, в сроковете и при условията на
същото, страните заявяват, че уреждат изцяло и окончателно отношенията си
по повод ликвидационната преписка по щета № ********** от 15.06.2017 г. Ищцата
изявявала воля, че се отказва от частта от вземането си спрямо застрахователя и
делинквента, основаваща се на търпените от М.Н. вреди, надхвърлящи по размер
договореното в т. 1 обезщетение в размер на 20 000 лева, в случай, че
такива евентуално съществуват. Споразумението от 09.02.2018 г. е подписано от
ищцата и лицата, които съгласно отразеното в Търговския регистър представляват
„ЗД Б.И.“ АД – двамата изпълнителни директори Стоян Проданов и Крум Крумов.
Други допустими и относими
доказателства, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по
делото.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно изискванията на нормата на чл. 498 КЗ /в сила
от 01.01.2016 г. /, установяваща абсолютна положителна процесуална предпоставка
за допустимост на прекия иск на пострадалия от настъпило застрахователно
събитие срещу застраховател, увреденото
лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, следва да отправи първо към застрахователя писмена
застрахователна претенция по реда на чл. 380 КЗ. Ако застрахователят не е
платил в срока по чл. 496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице
не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение
пострадалият може да предяви претенцията си пред съда. На следващо място съгласно възприетото в
мотивната част на Тълкувателно Решение № 1 от 30.01.2017 г. по тълк.дело № 1 от
2016 г. на ОСГТК на ВКС, при постигнато споразумение между пострадалия и
застрахователят на гражданската отговорност на делинквента, в което увреденият
е заявил, че е напълно обезщетен за претърпените в следствие на конкретното ПТП
вреди и при плащане на договорената сума,
увреденото лице няма основание да търси репариране на същите вреди
отново по съдебен ред както от застрахователя по чл. 432, ал. 1 от КЗ, респ.
чл. 226,ал. 1 от КЗ (отм.), така и от делинквента по чл. 45 и сл. от ЗЗД. В
процесния случай действително по делото е представено подписано от страните
споразумение от 09.02.2018 г., което съставлява извънсъдебна спогодба по
смисъла на чл. 365 ЗЗД. Като всеки договор и при извънсъдебната спогодба е
възможно да възникне необходимост от
тълкуване по смисъла на чл. 20 ЗЗД, в която връзка съдът намира, че
предвид уговорката в т. 4 от така
представеното споразумение, не са налице предпоставки за отхвърляне на исковете
на М.Н. ***“ АД поради погасяване на правото й на обезвреда. В посочената точка
страните са се споразумели, че едва след
изпълнение на поетите задължения по начина, в сроковете и при условията на
спогодбата, отношенията между пострадалата при осъществения застрахователен
риск и функционално отговарящия застраховател ще бъдат окончателно уредени –
т.е. ще бъдат „непререшаеми“ едва след заплащане на договореното в т. 1
обезщетение от 20 000 лева и в
едномесечния срок по т. 2 . По делото липсват доказателства за заплащане на
договорената сума, а след изявленията на ищцата в о.с.з. на 26.10.2018 г., че
липсва изпълнение на договора, обективиран в споразумението от 09.02.2018 г., както
и процесуалното поведение на ответника, който не е оспорил това твърдение, чрез релевиране на възражение, че сумата е платена и ангажиране
на съответни доказателства за това. Ето защо така предявените искове следва да
бъдат разгледани по същество.
Съдът,
след съвкупна преценка на събрания доказателствен материал намира, че
събитието от 09.05.2017 г., при което е пострадала ищцата М.Н. представлява пътнотранспортно произшествие по
смисъла на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП,
което е причинено виновно и противоправно от водача на лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, рег. № *******,
Т.Х.Т.. Същото съставлява деликт по
смисъла на чл. 45 ЗЗД и покрит застрахователен риск по задължителна застраховка
„гражданска отговорност на автомобилистите” – арг. от чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ /
в сила от 01.01.2016 г./ и чл. 493, ал. 2, т. 1, б.“а“ КЗ. Водачът Т.,
управлявайки соченото МПС и при извършване на маневра „движение на заден ход“ не се е убедил, че пътят зад превозното
средство е свободен и като не е наблюдавал
по време на движението си назад непрекъснато пътя зад превозното
средство е нарушил общото за всички водачи задължение да бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите участници в движението каквито са пешеходците –
нарушение на чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 2, т. 1 ЗДвП.
Законовата презумпция за вина,
установена с чл. 45, ал. 2 ЗЗД не е опровергана обратно и пълно от носещия за
това доказателствена тежест ответник. Следва единствено да се уточни, че вината
в гражданското право се разбира като простото неполагане на дължимата грижа – в
случая – неполагане на грижата, която и най – небрежния водач би положил.
Доказани в хода на настоящото производство са и
останалите елементи от фактическия състав на деликта - наличието на вреди и
пряката им причинна връзка с настъпилото ПТП, което се установява от
кредитираната СМЕ и медицинските
документи, ангажирани като писмени доказателства в процеса и с които вещото
лице медик е работило.
Ето защо и на основание чл. 52 ЗЗД съдът следва да определи
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост. Критерият
„справедливост” съгласно задължителната и трайна практика не е абстрактен.
Съобразно дадените с ППВС № 4 от 1968 г. разяснения, преценката на съда е свързана с редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, например: характерът, вида и
броя на уврежданията, допълнителното
влошаване на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания, възрастта на пострадалия, обстоятелствата, при които са причинени
вредите, и др. В конкретния случай
ищцата Н. е получила едно травматично увреждане - счупване на глезените на малкия и големия
пищял на дясната подбедрица. Двуглезенното счупване на дясната глезенна става
съставлявало трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за период
по – дълъг от 30 дни. Ищцата е претърпяла две оперативни интервенции – на
10.05.2017 г. за поставяне на метални остеосинтези и още една в периода
26.09.2018 г. – 29.09.2018 г., когато
са били извадени поставените преди това метални остеосинтези от вече
зарасналите кости. Целият период на лечение и възстановяване след първата
операция е продължил 4 месеца, през които ищцата за първите
30 дни непосредствено след злополуката
и 30 дни в началото на рехабилитацията е търпяла болки с по – интензивен
характер. Счупените кости са зараснали за период от 45 дни, след което е
извършвана рехабилитация. През останалото време ищцата Н. е търпяла само
периодични болки в областта на дясната глезенна става при обща преумора, както и при резки промени
във времето (студено и влажно време ), когато е била принудена да ползва
седативни и обезболяващи средства. На следващо място през първите 2 месеца на
пострадалата било забранено да стъпва на десния ( оперирания ) крак и М.Н. се
придвижвала с патерици, което затруднявало движението и обслужването в
ежедневието. За периода 26.09.2018 г. – 29.09.2018 г. пострадалата Н. е претърпяла
втора операция за изваждане на поставените метални остеосинтези, във връзка с
което е търпяла нови болки и страдания последвани от нов период на
рехабилитация. Съдът съобразява и установеното от СМЕ остатъчно ограничение в
екстензията ( разгъване) на десния долен крайник от 10 градуса, като от своя
страна счупените кости все пак са напълно зараснали. Ищцата се придвижва с леко
накуцваща ( щадяща) походка, но без помощни средства. Същевременно вещото лице
установило при прегледа на М.Н., че същата продължава да търпи спорадични болки
в зоната на десния глезен при преумора, а самата глезенна става била леко
оточна и палпаторно болезнена. Съдът
преценява и стандартът на живот в
страната и средностатистическите показатели за доходи по време на
възникване на увреждането, като нивата
на застрахователно покритие, респ. - нормативно определените лимити на
отговорност по застраховката „гражданска отговорност на автомобилистите“, съдът
съобразява само относно възможния максимален размер на обезщетението и индиция
за икономическата конюнктура. Така официалните средностатистическите данни на
НСИ за 2017 г., за едно лице показват годишен
паричен доход на лице от 5526
лв., което отразява тенденция за повишаване стандарта на живот в сравнение с
предходни години. ( за 2016 г. - 5105 лв., за 2015 г. – доходът е бил 4886
лева). При така изброените релевантни обстоятелства, включително и
обезщетенията присъждани за сходни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 25 000 лева
се явява справедливо да репарира
претърпените от ищцата неимуществени вреди. Посоченото обезщетение
следва да бъде редуцирано с 10%,
поради това, че съдът намира възражението
на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредоносния резултат
за частично основателно. Принос е
налице винаги, когато пострадалият с поведението си е предизвикал, улеснил или
способствал по какъвто и да било друг начин настъпването на вредите, наред с
поведението на прекият им причинител – водачът на МПС. В конкретния случай от
данните, съдържащи се в изготвената по делото САТЕ и фотоалбума по ДП № 394/2017
г. по описа на РУП – Хасково, пр.пр. 802/2017 г. на Районна прокуратура –
Хасково, е видно, че на мястото, на което е пресичала пострадалата не е имало
пешеходна пътека, а ищцата в свидетелските си показания, дадени пред органа на
досъдебното производство и които съдът може да цени като признания на неизгодни
за страната факти, е видно, че М.Н. е пресякла на необозначено за това място –
по диагонал на платното за движение без да съобрази извършващото в този момент маневра „движение на заден ход”
превозно средство. При осъществяване на едновременно движение на пешеходец и
маневриращо МПС е налице повишен риск от
пресичане на траекториите им и настъпване на удар при закъснели реакции или
липса на такива от страна на водача и пешеходеца. Ето защо съдът намира, че
ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат като не се е
погрижила за собствената си безопасност, предприемайки пресичане зад движещият се назад автомобил.
Все пак съдът намира, че приносът на водача е по – голям, тъй като същият не е
наблюдавал непрекъснато пътната обстановка,
вследствие на което не е могъл да избегне съприкосновението на
управляваното от него МПС с пресичащата, пък макар и неправилно М.Н.. При тези
съображения на съда и приетият процент на съпричиняване обезщетението от
25 000 лева следва да се намали със сумата от 2500 лв. / 10%/, с оглед на
което предявеният по чл. 432 КЗ иск е
основателен и доказан до размера на сумата от 22 500 лева, като за
разликата до пълния претендиран размер от 40 000 лева следва да се
отхвърли като неоснователен.
Предвид частичната основателност
на главния иск на уважаване подлежи и акцесорната претенция за законна лихва по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД, считано от 20.09.2017 г. Следва да се уточни, че съгласно
нормата на чл. 497 КЗ, застрахователят отговаря за лихвите за забава, считано
от една от двете по – ранни дати
между следните – или от датата,
на която са изтекли 15 работни
дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или с изтичане
на тримесечния срок за произнасяне. В настоящия случай липсват данни дали и
кога от ищцата са изисквани допълнителни доказателства, поради което приложение
следва да намери хипотезата относно изтичане на тримесечния срок, тъй като и
сключеното споразумение е с дата 09.02.2018 г. – много след изтичане на
посочения срок. Ищцата е заявила извънсъдебната си претенция пред ответника на
15.06.2017 г., а тримесечния срок е изтекъл на 15.09.2017 г. С оглед на
съществуващото в процеса диспозитивно начало обезщетението за забава следва да
се присъди от датата, от която е поискано – 20.09.2017 г., тъй като
застрахователят вече бил изпаднал в забава.
По разноските:
Ищцата е претендирала
присъждане на сторените в процеса разноски. Направила е такива за 50.00 лева за
заплатена частично държавна такса. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съобразно с
уважената част от иска, на ищцата се следват разноски в размер на 28.12 лева. Страната е представлявана в
процеса безплатно на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗАдв., видно от договор за
правна защита и съдействие на л. 148 от делото, като в тази хипотеза съдът присъжда възнаграждение на адвоката,
определено по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл. 7, ал. 2, т.4 от цитираната
Наредба ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат А.М. сумата от
1205 лева.
Ответникът също има право на
репариране на сторените от него разноски – депозит за вещо лице по САТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 25 Наредба за
заплащането на правната помощ, съобразно с отхвърлената част от иска. Ищцата
следва да бъде осъдена да заплати на „ЗД Б.И.” АД разноски в размер на 109,37
лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът „ЗД Б.И.” АД следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС
следните суми – 900.00 лева – държавна такса върху уважената част от иска и
421.87 лева – депозити за вещи лица по СМЕ и САТЕ.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗД
Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на М.К.Н.,
ЕГН **********, на основание чл. 432,
ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сума в размер на
22 500 лева /двадесет и две
хиляди и петстотин /, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на ПТП от
09.05.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.09.2017
г., до окончателното изплащане, като
отхвърля исковете по чл. 432, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016 г./ вр. с чл.
45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за разликата
над сумата от 22 500 лв. до пълния претендиран размер от 40 000 лева, ведно с претендираната законна лихва върху
отхвърлената главница, като неоснователни.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ********, да заплати на М.К.Н., ЕГН **********, сумата
от 28.12 лева – разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК М.К.Н.,
ЕГН **********,***“ АД, ЕИК ********,
сумата от 109.37 лева – разноски за депозит за вещо
лице по САТЕ и юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***,
да заплати по сметка на Софийски градски
съд сумата от 900.00 / деветстотин/ – държавна такса за уважената част от
иска, и сумата от 421.87 лева /четиристотин
двадесет и един лв. и осемдесет и седем ст./ - депозити за вещи лица по СМЕ и
САТЕ
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК ЗД Б.И.“
АД, ЕИК ********, да заплати на
адвокат А.Е.М. – член на Адвокатска Колегия – София, с личен номер *******,
възнаграждение за осъществена безплатна правна защита на ищцата М.Н., по чл. 38 ЗАдв., в размер на 1205.00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 ГПК присъдените с диспозитива на настоящото Решение суми в полза на ищцата и
след влизането му в сила, следва да бъдат заплатени от „ЗД Б.И.“ АД, ЕИК ********, по следната банкова сметка: ***:
***, открита при „П.И.Б.“ АД с титуляр М.К.Н.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: