МОТИВИ
към присъдата по НЧХД
№ 2424 по описа на
Варненският районен съд за
2017
година, ХХІХ състав
Производството пред ВРС е образувано
по депозирана частна тъжба от А.Е.А. против В.Т.З.
за престъпление
от частен характер, наказуемо по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК.
В съдебно заседание частният тъжител чрез своите повереници поддържа обвинението, като моли съда, да
признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение.
Защитникът
на подсъдимата
в съдебно заседание моли съда, да
оправдае последната по така възведеното обвинение, като
навежда доводи за това.
Подсъдимата не се признава за
виновна, като дава подробни
обяснения.
След преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Частният тъжител А. участвал с различни обществени инициативи провеждани в гр.Варна.
Същият живеел в гр. Варна кв.Аспарухово и бил известен сред
широк кръг граждани, като общественик. Същият по силата на нотариален акт от 20.03.2009г. бил собственик
на жилищна постройка - къща
намираща се на ул.» Кирил и
Методий»№141. Сградата била засегната
от наводнението на 19.06.2014г. и понеже била опасна за обитаване била принудително съборена. Общинския съвет в града дал съгласие да бъде извършена продажба на недвижими имоти-частна общинска собственост на собственици притежаващи документи за собственост на сгради засегнати то бедствието, ако същите попадат
в обхвата на ПУП-ПР. С договор за покупко
продажба от 14.09.2016г. Община Варна продала на ч.т.
А. имот с
идентификатор 10135.5505.255. По повод гореописаната покупко продажба лицето –Й. Н.-инженер в район «Аспарухово» на длъжност по това време гл. инспектор «Контрол строителството» през месец март 2017г. подал жалба в Районна прокуратура /копие от същата е приложено на л.116 от делото/.
В заключението на жалбата посочил, че моли Икономическа полиция да разследва
сделката между Ал. А. *** по повод имот с идентификатор 10135.5505.255.
През месец април
2017г. в гр.Варна били разлепени плакати с надписи:»Кокаинов крал придобиващ
общински имоти и
организатор на фалшиви протести»,
«Пазете децата си от този човек. Той ще ги вкара
в играта и т.н». Като в плакатите била поставена снимка на ч.т. А..
През месец март 2017г. в сайта «Афера.бг» била публикувана
статия със заглавие „МВР, какво прави шеф на криминална с
лице, което умишлено не се проверява за кока? Ще провери охраненото ченге как
се придобива общински имот, щото си авер на кмета?” В
текстът към посочената статия били зададени следните въпроси-„Употребява ли
кокаин лицето А. и разпространява ли го?, Защо нито веднъж не е проверяван по
тази тема от полицията лицето А.?, Защо МВР не провери например как същото това
лице А. А. се сдоби с имот общинска собственост, без да бъде обявен търг., ще
се намири ли поне един в МВР, който да провери цялата
тръжна документация и т.н.“
През месец април
2017г. в сайта «Афера.бг»
била публикувана статия със заглавие „Варна осъмна облепена с плакати:
„Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви
протести!!!” В текста било описано следното-“ Цяла Варна осъмна облепена с
плакати срещу лицето А. А., известно през годините като близък авер на Герб кмета И. П. по разни весели дейностти и т.н“
Статиите били подписани « Afera.bg”.
За тези публикации ч.т.А. узнал и възприел съдържанието им като обидно, съдържащо неверни
и клеветнически твърдения. Тези негови реакции
били възприети от св.И. В. св. В... По повод на публикациите от 13.03.2017г. - 25.04.2017г., ч.т.А. депозирал частна тъжба до ВРС, като на 02.06.2017г. било образувано
настоящото производство.
Подс. В.Т.З.
е родена на ***г***, с висше
образование, работи,
разведена.
Към момента на извършване
на деянието тя не е била осъждана и не
е била освобождавана от наказателна
отговорност.
Горната фактическа обстановка съдът
приема за установена въз
основа на събраните в производството
гласни доказателства – от обясненията на подс. Т., от показанията на св. И. Василев, св.В.
Викторова, св.Пламен Христов
и св. Г. Александров, депозирани в хода на
съдебното следствие,
както и въз основа
на писмените доказателства
по делото – заверени копия от статии от сайта „ Afera.bg”,
справка за съдимост и други приети и приложени по делото, които са непротиворечиви,
взаимно допълващи се и не водят на различни правни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи, а именно че подс. В.Т. не е осъществила от обективна и субективна страна
деяние по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.2 вр. чл.147 ал.1 вр.чл.26
ал.1 от НК.
За да е налице клевета по смисъла на
наказателното право, а не в житейския смисъл на думата, от обективна страна е необходимо да бъде
разгласено позорно обстоятелство, т.е. твърдение на дееца за съществуването на
определен факт, който се отнася до укоримо от гледище
на морала минало и настоящо поведение на пострадалия, до служебни и обществени
прояви или такива от личния му живот, както и отрицателни качества на личността,
които я характеризират негативно, и което е от естество да накърни
доброто му име в обществото. Това обстоятелство следва да е неистинско и да е
съзнавано от дееца като такова. Позорните и неистински обстоятелства следва да
са обективно твърдяни, а не да се подразбират и да са
резултат от субективни интерпретации в съзнанието на пострадалия, както и да не
бъдат мнения и оценъчни съждения. По отношение на другото изпълнително деяние-
приписване на престъпление, същото следва да е описано достатъчно конкретно по
време, място, начин и обща характеристика на извършване, като факта, че то не е
извършено от пострадалия следва да се съзнава от клеветящия или най-малко той
да допуска неистинността на твърдението си. Т. е. с клеветата се засяга достойнството и
честта на физическото лице по начин, че се унизява името му, завоювано в
обществото чрез труд, поведение, обществени и професионални изяви и се влияе
отрицателно на обществената оценка за него, която то получава в средата, в
която работи и живее .
Събраните в хода на съдебното следствие относими писмени и гласни доказателства са последователни, взаимно обвързани
и безпротиворечиви относно това, че в сайта
„ Afera.bg” са била публикувани процесните
статии.
Съобразно събраните по делото гласни доказателства, а именно обясненията на подс.Т. съдът приема, че автор на статиите
е именно подсъдимата. Безспорно
е, че под публикациите е посочено
единствено името на сайта - „ Afera.bg”, но самата подсъдима не оспорва авторството
на материала. Поради това съдът приема, че подс.Т. е
изготвила и публикувала процесния текст.
При обсъждане на гласните
доказателства по делото съдът взе предвид, че всички те, а именно обясненията
на подс.Т., показанията на св. И. Василев, св.В.
В..П.Х. и св. Г. А. са логични, последователни и взаимнообвързани
относно подлежащите на доказване факти, поради което и ги кредитира изцяло.
Спорният елемент между обвинението и защитата е дали със статиите подс.Т. е наклеветила ч.т.А. и дали му е приписала престъпление, както и дали е направила това умишлено.
От цялостния
прочит и съдържание на процесните
публикации може да се направи
извод, че в статията от 25.04.2017г. са посочени както конкретни факти, свързани с обстоятелството, че в гр.Варна са
разлепени плакати със снимка на Ал. А. и със
заглавие-„Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти и организатор на
фалшиви протести!!!”, така
и въпроси зададени от
автора на статията от 13.03.2017г.
Поради това при произнасянето си
съдът взе предвид общото понятие за
„информация”, дадено в Решение №
7/04.06.1996г. на КС на РБ по конст.д № 1/1996г.,
според което това е човешки продукт, резултат на човешка дейност, който
съставлява или сведение за определени факти, или изказвания, становища, идеи,
като сведенията имат обективен характер. Съобразно това решение, а и
константната съдебна практика изказванията, становищата, идеите, констатациите,
вижданията, предложенията, призивите, разсъжденията са лични субективни оценки
за определени положения, обстоятелства и факти.Те са резултат на мисловно – логическа оценъчна
дейност и поради това имат значението на индивидуално мнение. Мнението в
неговото адекватно, тясно значение, не съставлява информация за фактите, нито
тяхното възпроизвеждане, а изводи или оценка за тяхното съществуване или
качество, т.е мнението има винаги субективен характер, поради което и то не
подлежи на доказване. Мнението трябва да е съобразено с изискванията на добрите
нрави, а информацията подлежи на проверка за достоверност, като тя задължително
трябва да съответства на истината. В този смисъл са и множество решения на
ЕСПЧ- „Лингенс срещу Австрия”, „Перна срещу Италия”,
„Прагер и Обершлик срещу
Австрия” и др.
На следващо място съдът взе
предвид, че нормите на чл.39-41 от КРБ прогласяват правото на всеки да изразява
и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В
него се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава,
съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на
изразяване. Разпоредбата на чл.10 ал.1 от ЕКЗПЧОС на свой ред предвижда, че
всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва
свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява
информация и идеи без намесата на държавните власти и независимо от границите. Това
право обаче не е абсолютно, поради което
са въведени някои ограничения, които не позволяват то да бъде използвано
за накърняване и засягане на изрично изброени права и интереси. В чл.10 ал.2 от
конвенцията е предвидено, че упражняването на тези свободи, доколкото е
съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от
процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са
необходими в едно демократично общество в интерес на опазването на редица
обществени отношения, в частност на репутацията или на правата на другите. В Решение № 7/04.06.1996г. на КС на РБ по конст.д.№ 1 / 1996г. е посочено, че накърняването на
правата и доброто име на другиго е основание за ограничаване на възможността
свободно да се изразява мнение, т.е. правото на мнение се ограничава заради
правото на лично достойнство, чест и добро име. В решението обаче изрично се
прави разграничение между обществен интерес от публикуване на факти , информация и идеи, които се правят публично
достояние в контекста на политическия и обществения дебат, респективно
обслужват обществената дискусия и такива, по отношение на които интересът е
равнозначен на любопитство.След анализ на приложимите норми, съдът е приел, че
политическите и публичните фигури могат да бъдат подложени на обществена
критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица. От
своя страна пък журналистите трябва да
действат добросъвестно и на основата на точни факти и да предоставят достоверна
и прецизна информация в съответствие с етиката на журналистите. На свой ред
ЕСПЧ в своите решения предоставя защита на пресата, респективно на медиите. На първо място се приема, че
пресата може да си позволи да критикува свободно публичните лица, а на второ
–че на пресата е предоставена
по-голяма свобода на изразяване по отношение на въпроси от обществен интерес,
т.е. че ограниченията на допустимата критика са
по-широки по отношение на един политик в сравнение с частно лице, като
за разлика от частното лице политикът
неминуемо и съзнателно се излага на щателна проверка за своите думи и
дела, както от страна на журналистите, така и на цялото общество.
В контекста на посочената съдебна практика съдът при постановяване на акта си по същество
обсъди дали по
отношение на ч.т.А. в процесните
статии се съдържат неверни и позорящи го от обективна страна обстоятелства и дали му е
приписано престъпление.
От самото съдържание
на публикациите съдът намира, че категорично може да се
направи извод, че в него не се съдържат
каквито и да било обективни
характеристики на извършени от частния
тъжител действия, които биха могли да представляват престъпление.
На първо място по отношение
на публикацията
от 25.04.2017г. със заглавие „Варна осъмна облепена с плакати:
„Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви
протести!!!”, съдът
намира, че същата се състои само от заглавие, което повтаря думите
написани в плакатите, като са били заснети
и публикувани и разлепените
плакати. В тази статия е отразено случващото се в гр. Варна и обстоятелството,
че на много места в града са били разлепени плакати, чието съдържание е било описано. Подс. Т.
е отразила едно събитие в
града, което е станало
известно на голям брой
хора, а именно разлепените плакати
с конкретния текст-„Кокаиновият крал, придобиващ
общински имоти и организатор на фалшиви протести!!!”. Подс. Т.
в процесната статия не излага свои твърдения, тя прави репортаж относно събитие случило се в гр.Варна. В този
репортаж подсъдимата е изложила твърдения
направени от друго лице, което е разлепило плакатите, като е посочила източника на придобитата от нея информация. При произнасянето си съдът взе предвид и решението на ЕСПЧ по делото
«Йерсилд срещу Дания», в което е посочено, че «наказанието на журналист за разпространение
на твърдения, направени от друго лице ….сериозно би увредило приноса на пресата в дискусиите по въпроси от обществен
интерес и не би трябвало да
се допуска, освен ако съществуват особено сериозни причини за това». Поради това и ЕСПЧ в това, а и в други свои решения- «Бладет Тромсьо
и Стенсаас срещу Норвегия»,
«Коломбани срещу Франция»,
«Тома срещу Люксембург», включително
и в «Иванова срещу България»,
сочи, че след като журналистите
не представят изявления на трети лица като свои собствени, те могат да се ползват със защита като посочат, че предават изявления на трети лица, като следва и да могат да докажат това. Поради това и като взе предвид, че източниците на информация на подс.Т. и към настоящият момент потвърждават изцяло
описаните в статията факти, а именно, че в гр.Варна са били разлепени плакати с
описаното по-горе съдържание, намира че деянието не е осъществено и субективна
страна. Подсъдимата изрично в статията е
посочила, че е отразила случващото се в града по повод разлепени плакати, а изпълнителното деяние на клеветата, като противоправно личностно поведение, не включва търсенето,
получаването или самото разпространение на информация като съвкупност от факти
и обстоятелства, вече създадена от някой друг. В тази насока са налице и
множество решения на Европейския съд по
правата на човека- по делото " Торгейр Торгейрсон срещу Исландия", решение по делото "Хандисайд срещу Обединеното кралство", решение по
делото "Институтът Ото Премингер срещу
Австрия" и др., в което е приел, че е налице нарушение на чл. 10 от ЕКПЧ
на правото на свободно изразяване на жалбоподателя, който бил осъден за клевета
от националните съдилища за това, че съобщил в пресата информация, станала му
известна от други лица. Така Европейският съд е направил разграничение,
изяснявайки разликата между отговорността за изразяване на собствено твърдение
относно факти и обстоятелства, и разпространението на такива, произтичащи от
друг източник на информация. В този смисъл е и Решение №
253/29.01.2014г. по гр.д.№ 1251/2012г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о. Поради това и съдът не споделя становището , че подс.Т. в
статията е изразила свои лични твърдения, които се отнасят пряко до личността
на ч.т.А. и които са неверни и позорящи, респективно клеветнически. Съдът
намира, че подсъдимата в статията си е отразила случилото се в града и по
никакъв начин не е изразила лични твърдения отнасящи се до частния тъжител.
На второ място по отношение на публикацията
от 13.03.2017г. и зададените въпроси в заглавията и съдържанието на същата -„МВР, какво прави шеф на криминална с лице,
което умишлено не се проверява за кока? Ще провери охраненото ченге как се
придобива общински имот, щото си авер на кмета?” ,
„Употребява ли кокаин лицето А. и разпространява ли го?, Защо нито веднъж не е
проверяван по тази тема от полицията лицето А.?, Защо МВР не провери например
как същото това лице А. А. се сдоби с имот общинска собственост, без да бъде
обявен търг, ще се намери ли поне един в МВР, който да провери цялата тръжна
документация и т.н.“, , по никакъв начин не биха могли да бъдат съотнесени към престъплението по смисъла на чл.354а ал.1-3 от НК, доколкото
не се твърди ч.т.А. да е извършил действия по разпространение,
придобиване и държане на наркотични вещества, както гласи този текст. Съгласно съдебната практика приписването на престъпление, което засегнатият в действителност
не е извършил, следва да бъде конкретно посочено по време, място, начин и обща
характеристика на извършване, дори и без да е напълно конкретизирано, но да е
ясно определено, а не абстрактно изложено, като в противен случай не би могло да има отрицателно засягане на
доброто име и честта на този, за когото се твърди, че го е
извършил. / Решение № 85 от 10.02.2014 г. на ВКС по н. д. № 2383/2013 г., I н. о., НК,
докладчик съдията Н. Д., Решение по ВНЧХД № 235/2009г. на Окръжен съд-Хасково и
др./. Такава индивидуализация на действия на ч.т. А. в
статията не се съдържа. Поради това и
съдът намира, че на същия не е приписано извършване
на престъпление. От анализа на текста на процесната публикация може да се направи извод, че в него се съдържат
призиви, въпроси, оценъчни твърдения които безспорно са критични. Изразите
обаче не могат да бъдат разглеждани самостоятелно, а единствено в контекста на съдържанието на цялата статия и на съдържащата се в нея информация. Поради това и се налага извода, че те представляват призив за извършване на проверка от страна на компетентните
органи. Безспорно е, че в настоящия казус посочените по-горе въпроси са натоварени с изключително критичен и негативен заряд, но отново с оглед цялото съдържание на публикацията, причината и времето на разпространяването й, съдът
приема, че цитираните твърдения
не са клеветнически. Съдът намира, че целта на статията е били да се повдигне въпрос от обществено значение и
да се направи проверка отколкото
да се опетни доброто име на частния тъжител. Съдът намира, че в конкретния случай е от особено
значение как подс.
Т. в качеството си на
журналист е описала фактите. Съдът
намира, че добросъвестността
трябва да се има предвид за да се направи преценка дали в статията се уврежда доброто име на частния тъжител. В конкретния случай не е било възможно
подс. Т. като журналист да провери всички обстоятелства, които са били изложени в статията. Предвид това същата добросъвестно
е решила да зададе въпроси
до отговорните държавни органи, които след публикацията да се сезират и да извършат проверка. Подсъдимата като журналист е работила по тема
от голям обществен интерес, предвид
обстоятелството, че частния
тъжител е общественик познат на голям брой хора в гр.Варна. Съдът приема, че единствената цел на подс. Т. в процесната статия не е била да увреди доброто име на частния тъжител,
а само да получи отговор на въпроси от обществено значение, като бъде извършена проверка. За проверка по
повод сделката между Ал. А. *** по повод имот с идентификатор 10135.5505.255 е настоявал
и Й. Николов -инженер в
район «Аспарухово» на длъжност
по това време гл. инспектор
«Контрол строителството», който през месец
март 2017г. подал жалба в Районна
прокуратура /копие от същата
е приложено на л.116 от делото/, в която посочил, че моли Икономическа
полиция да разследва сделката
между Ал. А. *** по повод имот с идентификатор
10135.5505.255.
Поради изложеното до тук съдът намира, че подс.Т. не е имала за цел да разгласява
публично позорни и неверни обстоятелства по отношение на ч.т.
А.. Подсъдимата с публикуване
на процесната статия не е действала с пряк умисъл-
да накърни доброто име на ч.т. А. с публичното разгласяване на позорни и неверни обстоятелства за него, или с евентуален
такъв-
макар да не е била сигурна
в действителното положение, да е направила съответната
публикация. Подс.Т., с оглед
на осъществяваната от нея дълги години дейност
като журналист, е упражнила
правото си да информира обществото по значими и важни въпроси.
С оглед на изложеното до тук съдът намира,
че деянието което е вменено
във вина на подс. Т. не е осъществено от нея нито от обективна, нито от субективна страна.Това как е било разтълкувана и възприета статията от ч.т.А., св.В., св. Василев и св.Х., не може да обоснове извод, че подсъдимата умишлено е наклеветила частния тъжител.
В този смисъл, като обсъди поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, съдът намира че подс. Т. не е осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.148 ал.2 вр. ал.1 т.3 и
т.4 вр. чл.147
ал.1вр.чл.26 ал.1 от НК. Поради това и на основание чл.304 ог НПК я призна за невиновна в това, че в периода 13.03.2017г. -
25.04.2017г., в гр.Варна чрез сайта „Афера.бг“ при
условията на продължавано престъпление, в статия със заглавие „МВР, какво прави
шеф на криминална с лице, което умишлено не се проверява за кока? Ще провери
охраненото ченге как се придобива общински имот, щото си авер
на кмета?” и в статия, със заглавие „Варна осъмна облепена с плакати:
„Кокаиновият крал, придобиващ общински имоти и организатор на фалшиви
протести!!!”, с употребените в тях изрази да е разгласила за А.Е.А. позорни обстоятелства
или да му е приписала престъпление.
Доколкото участието на подсъдимата в инкриминираното деяние не бе доказано
по предвиденият в закона начин, съдът
отхвърли предявеният против
нея граждански иск изцяло като неоснователен и недоказан. В хипотезата
на чл.190 ал.1 от НПК и съобразно
направените искания, съдът осъди ч.т.А. да заплати на подс.
Т. направените от нея съдебно-деловодни разноски в размер на 500лв.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: