Р Е Ш Е Н И Е
Номер: 82 10.07.2023.
Град Разград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският административен съд, в публично заседание
на петнадесети юни две хиляди двадесет и трета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
при секретаря
Ралица Вълчева, като разгледа докладваното от съдията Марин Маринов
административно дело № 6 по описа за 2023, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по чл. 145 – 178 от Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 50, ал. 1 от Наредба № 7 от
24.02.2015 год. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат” от програмата
за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год.
Образувано е по
жалба на Ш. Ш. Ш. с ЕГН **********, с постоянен адрес ****, срещу
уведомително писмо изх. № 02-170-6500/3183 от 15.11.2022 год. на заместник
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”, с което е уведомен, че не е одобрен за участие по мярка 10
„Агроекология и климат” от ПЗСР за периода 2014-2020 г. по подадено заявление
за подпомагане с УИН: 17/080621/20770.
В жалбата се
твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, тъй като
противоречи на разпоредбите на § 25 от ПЗР на Наредбата за изменение и
допълнение на Наредба № 4 от 2015 год. за прилагане на мярка 11 „Биологично
земеделие от ПЗСР 2014-2020 год. и § 24 от ЗР на Наредбата за изменение на
Наредба № 7 от 24.02.2015 год. за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат”
от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 год. Оспорващия
иска съда да отмени оспорения административен акт като незаконосъобразен.
Ответната по жалбата страна - Изпълнителният директор на Държавен фонд
„Земеделие”, чрез процесуалния си представител – главен юрисконсулт М. А., оспорва жалбата като неоснователна. Претендира
се присъждане на разноски по делото,
съгласно представения списък.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
Със заповед РД
09-216 от 12.03.2021 год. /л. 38-39/, издадена на основание чл. 4, ал. 9 и ал.
10 от Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по
схеми и мерки за директни плащания /ДВ бр. 22/2009 г./ Министърът на
земеделието е определил период за прием на заявления за подпомагане по Мярка 10
„Агроекология и климат” и по мярка
11 „Биологично земеделие” от ПЗСР 2014-2020
год. за кампания 2021 год. В точка II от
заповедта са указани дейностите по
направления , за които ще се приемат заявления за подпомагане, а в т. IV са дадени указания какви документи е необходимо да се предоставят или
да не се предоставят от заявителите според това дали се заявяват нови площи за
подпомагане или се заявяват трайни насаждения, създадени по проекти, финансирани
от ПРСР 2007-2013 и 2014-2020 год.
На 14.05.2021 год. оспорващият Ш. Ш. е подал Общо заявление
за подпомагане за кампания 2021 г. /л. 40- 62/
с Уникален идентификационен номер с УИН 17/080621/20770 и УРН 646019 в т.ч. и Заявление за подпомагане
2021 год. – формата за физическо лице /л.51-60/, заедно със съответните
документи. В таблица / виж л. 52 гръб/ оспорващият е посочил парцелите, които
ще ползва през 2021 год. в т.ч. и тези
по мярка 10 „Агроекология и климат” направление „Борба с почвената ерозия” за
дейност с код АК7 „Затревяване на междуредията на лозята и трайните
насаждения” както следва: парцел с номера
по ИСАК 10714-421-1-1 с площ 0.66 ха,
10714-415-1-1 с площ 1,25 ха и 10714-418-1-1 с площ 1,29 ха – всичките в
землището на с. Веселец, община Завет.
От таблицата за автоматична проверка на данните по заявлението / л. 62 гръб/ е
видно, че оспорващият е поел ангажименти по Марка 10 , направление контрол на
почвената ерозия с дейност АК7 за площ от 3.22 ха, като за кампания 2020
год. и за 2021 год. е декларирал площ от
3.20 ха.
С писмо изх. № 02-170-6500/3971 от 02.07.2021 год.
/л.63/, връчено на оспорващия на 08.07.2021 год. административният орган го е уведомил, че на основание т. IV от заповед № РД 09-216 от 12.03.2021 год. /л.л.
38-39/, издадена от министъра на земеделието земеделските стопани, които ще
заявяват за подпомагане нови площи с
допустими трайни насаждения по дейността
„Затревяване на междуредията на лозята и трайните насаждения” по направление
„Контрол на почвената ерозия” по мярка 10 „Агроекология и климат” е необходимо
в срок до 15 юли да предостави оценка по реда на Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения, удостоверяваща, че заявените лозя или трайни насаждения са
в период на плододаване. Оспорващият е информиран със същото писмо за случаите, в които такава оценка може да не се
представя, а именно:- целият парцел или трайни насаждения е земеделска земя от
ДПФ и не е изтекъл амортизационният срок на насажденията и когато трайните
насаждения са създадени чрез одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007-2013 г.
и 2014-2020 г. Оспорващият е предупреден, че
ако не представи исканата оценка административният орган ще счита
парцелите за неизбираеми за подпомагане и за тях няма да получи финансиране.
С писмо изх. № 07-0400/3661 от 08.11.2021 год. /л.
261-262/ зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е уведомил заместник
министъра на земеделието, че във връзка с изискванията на Наредба № 4 от
24.02.2015 год. за прилагане на Мярка 11 и наредба № 7 от 24.02.2015 г. за
прилагане на Мярка 10 кандидатите за подпомагане да предоставят оценка,
удостоверяваща, че заявените от тях площи са в период на плододаване, съгласно
наредбата за базисните цени на трайните насаждения и във връзка с § 25 от ПЗР
на Наредба № 4 и § 24 от Наредба № 7 са изискали информация от ДОППМРСР дали
ново заявените парцели по мярка 10 и мярка 11 са създадени чрез одобрени /финансирани проекти по ПРСР
2007-2013 г. и 2014-2020 г. Получена е информация в т.ч. и за създадени трайни
насаждения по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски производители –
396 парцела, но експертите от ДОППМРСР ги уведомили, че за кандидатите по мерки
112 и 6.1 не могат да разграничат първоначалното състояние на стопанството от
нарастване. В тази връзка ДФ „Земеделие”
информира заместник министъра на земеделието, че парцелите , за които са
информирани, че са по мерки 112 и 6.1 ще приемат, че не попадат в хипотезата на
с § 25 от ПЗР на Наредба № 4 и § 24 от Наредба № 7.
В отговор на това писмо заместник министърът на
земеделието е уведомил зам. изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” с писмо
вх. № 07-0400/3661 от 17.01.2022 год. /л.
258-259/ по същество, че в процеса на
предоставяне на помощта по мярка 112 и
подмярка 6.1. се подпомагат новосъздадени стопанства. В процеса на предоставяне
на помощта се извършват проверки преди одобрение и проверки и анализ за установяване на фактическото съответствие
с представените документи преди второ плащане. Посочено е, че посредством
данните от ИСАК за всеки един от земеделските стопани може да се проследи историята на
стопанството, доколкото това е необходимо, но цитираните преходни и заключителни
разпоредби на двете наредби / § 25 от ПЗР на Наредба № 4 и § 24 от ЗР на
Наредба № 7/ освобождават земеделските стопани от задължението за предоставяне
на оценка на трайните насаждения, с оглед на това, че такава информация следва да е налице в ДФ „Земеделие”
– разплащателна агенция. В писмото изрично е цитирана разпоредбата на чл. 36,
ал. 4 от АПК. Указано е, на ДФ „Земеделие”- Разплащателна агенция и че ако е
налице обективна невъзможност за събиране на данни за всеки индивидуален
земеделски парцел на кандидати по двете
мерки и данни за това не са изисквани или налични по време на подаване на
заявлението за подпомагане, изискването на
подпомагане /да са в период на плододаване – бележката моя/ може да бъде проверено на ниво стопанство , като се
включат допълнителни контроли, може да бъде
проведена и допълнителна комуникация с кандидатите.
При
тези обстоятелства зам.изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” е издал
уведомително писмо изх. № 02-170-6500/3183 от 15.11.2022 год. /л. 22-23/, с
което на основание чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год. парцелите,
посочени в таблица № 1 към писмото не са одобрени за участие по направление „Контрол на почвената ерозия”
от Мярка 10 „Агроекология и климат”, по посочените в таблицата мотиви. В таблица
1 е посочено, че декларираните парцели №
10714-415-1-1 с площ 1,25 ха – култура орехи, № 10714-418-1-1 с площ 1,29 – култура орехи и № 10714-421-1-1 – култура сливи
не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 13 от Наредба № 7 от 24.02.2015 год.
за прилагане на Мярка 10 „Агроекология и климат” от ПЗСР 2014-2020 г. Писмото е
връчено на оспорващия на 19.12.2022 год., а жалбата срещу него е подадена чрез лицензиран пощенски оператор на
03.01.2023 год.
В хода на съдебното
производство по делото беше приобщена административната преписка, образувана във връзка с договор №
17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ
по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани от мярка 6
„Развитие на стопанства и предприятия” от ПРСР за периода 2014-2020 год.,
сключен между ДФ „Земеделие и оспорващия
Ш. Ш. Ш. Размерът на одобреното финансово подпомагане е 48 895.00 лв.
платимо както следва : първо
плащане в размер на 24 447.50
лв. в срок два месеца от датата на
сключване на договора и второ плащане в
размер на 24 447,50 лв. след заявка
за второ плащане, подадена до 04.07.2018 год.
Ползвателят на БФП – оспорващият е длъжен да изпълни представения от
него и одобрен бизнесплан до 04.07.2018
год. , като срокът за изпълнение на всички нормативни и договорни задължения от
страна на ползвателя, произтичащи от предоставената финансова помощ е 5 години
от подписване на договора, т.е. до 21.01.2021 год.
Оспорващият е подал
своевременно заявка за второ плащане, във връзка с която е извършена проверка,
чрез посещение на място, съгласно изготвения контролен лист / стр. 41-53 от pdf
файл DOC465_646019_SHENOL на СД л.80/ , при която е установено, че планираните
инвестиции са извършени и няма забележки. С Решение № 17/06/1/0/02553/01/03/01 директорът на ОД на ДФ „Земеделие” е одобрил
изплащане на подадената от оспорващия заявка за второ плащане в размер на
24 447.50 лв. по договора / виж стр. 160 от pdf файл DOC465_646019_SHENOL
на СД л.80/.
В хода на съдебното
производство съдът изслуша заключение на
вещо лице по назначената съдебно-техническа експертиза,
което даде следното заключение:
Заявените от оспорващия за кампания 2021 г. по
Заявление с УИН: 17/080621/20770 за подпомагане по направление „Контрол на
почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 и
посочени в оспореното писмо парцели, са идентични / припокриват се географски
/с парцели, които са били обект на
подпомагане по сключения с оспорващия Договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка
6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от ПРСР за периода 2014-2020 год.
В заявлението на оспорващия за
кампания 2021 г. с УИН: 17/080621/20770 за подпомагане по направление „Контрол
на почвената ерозия“ от мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2010 (код
АК7)
и посочени в оспореното писмо няма
такива, които да не са били обект на подпомагане по сключения с оспорващия
Договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016 г.
и такива, които да не са били включени в кампания 2020 год. в ангажимент
по мярка 11 „Биологично земеделие“, (код БР 12).
Парцели 10714-415-1-1,
10714-417-1-1 и 10714-418-1-1, заявени за кампания 2021, със заявление с УИН:
17/080621/20770 за подпомагане по направление „Контрол на почвената ерозия“ от
мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 и посочени в оспореното
писмо, са били включени и в ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ за
кампания 2020 г.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от
надлежна страна, срещу индивидуален административен акт, подлежащ на оспорване
и в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК
14 - дневен срок. В случая
последният ден от срока за подаване на жалбата е изтичал на 02.01.2023
год. – неприсъствен ден и тя е подадена
на 03.01.2023 год. - първия присъствен ден
Оспореният административен акт е
издаден от зам. изпълнителния директор на
ДФ „Земеделие” В. К. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от
ЗПЗП, ДФ „Земеделие” изпълнява функциите на Разплащателна агенция. В §1, т. 13
от ДР на ЗПЗП е посочено, че „Разплащателна агенция"
е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Според чл. 20а
ал. 1 от ЗПЗП изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор на
Разплащателната агенция. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП
предвижда възможност изпълнителният директор да делегира със заповед
правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното
законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени
заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Съгласно разпоредбата на чл. 50 ал. 1 от Наредба № 7 Държавен фонд
"Земеделие" – Разплащателна агенция, изпраща на земеделските стопани
уведомително писмо за одобрените и неодобрените за участие на площи / животни
по мярка 10 "Агроекология и климат" в срок до края на годината на
подаване на "Заявление за подпомагане". По делото е представена
Заповед № 03-РД/3088 от 22.08.2022 год., с която изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие” – Разплащателна агенция е
делегирал на г-жа В. К. – зам.
изпълнителен директор на ДФ „Земеделие” правомощията да издава и подписва писма
за одобрение и неодорбение за участие парцели по мярка 10 „Агроекология и
климат” / виж т. 2 от заповедта л. 28/
Оспореният административен акт е издаден в писмена
форма, съгласно чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите, посочени в ал. 2 .
Съдът намира, че при издаване на оспореното писмо са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В
оспореното писмо като фактически основания
за недопускане на процесните
парцели за подпомагане по Марка 10 е
посочено, че те не отговарят на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7, а в
таблицата, която е неотделима част от
писмото е посочено, че те не отговарят на изискванията на чл. 26, т. 13 от
Наредба № 7.
Двете разпоредби се намират в Глава Пета от Наредба №
7, в която са регламентирани условията за одобряване за подпомагане на парцели
и животни. Съгласно разпоредбата
на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 7 минималният размер на заявената за подпомагане
площ за съответното направление е 0,5 ха при минимален размер на земеделския
парцел – 0,1 ха.
В разпоредбата на чл. 26, т. 13 от наредба № 7 в
действащата към момента на подаване на заявлението за подпомагане редакция,
действала до 18.04.2022 год. е посочено, че не се одобряват за участие в мярка
10 "Агроекология и климат" парцели, заявени за подпомагане по
дейността по чл. 36, ал. 1, т. 2, буква "а", за които не е
предоставена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните насаждения
/НБЦТН/. С изменението на тази разпоредба, влязло в сила на 19.04.2022 год. е
добавен текстът "удостоверяваща, че трайните насаждения са в
периода на плододаване".
На първо място обаче в писмото или в приложената в него
таблица не са посочени никакви конкретни фактически обстоятелства, които да
могат да бъдат подведени под цитираните
правни норми и които да са дали основание на административният орган за този
отказ.
На следващо място не става ясно на какво основание административният орган не
е допуснал процесните парцели за участие
в Мярка 10 - дали защото парцелите не отговарят
на изискванията за минимални размери
по чл. 24, ал. 1 или защото за
тях не е представена оценка по реда на Наредбата за базисните цени на трайните
насаждения. Това противоречие води до неяснота
относно основанията за формиране волята на административният орган.
Недопустимо е административният акт да не съдържа
фактически основания въз основа на които
е формирана волята на административния орган или пък те да са противоречиви и
наличието на такова нарушение винаги води до незаконосъобразност на
административния акт.
Едва в хода на съдебното производство
административният орган, издал оспорения административен акт, е представил писмено становище /л.31/, от
което става ясно, че основанието за
издаване на оспорения акт е непредставяне от страна на оспорващия на поискана
от административният орган оценка по реда на Наредбата за базисните цени на
трайните насаждения.
Съдът
счита за недопустимо волята на административния орган да бъде мотивирана от
фактическа страна за първи път след издаване на административния акт, в съдебно
производство по повод оспорване на този акт пред съда. Това становище не е
документ, към който актът препраща и който е изготвен в хода на административното
производство, и е приложен към преписката, а е изготвен едва след оспорване на
същия пред съда в хода на съдебното производство.
Действително,
според Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, не съществува пречка
мотивите да бъдат изложени и допълнително, след издаването на административния
акт, стига обаче да се постигат целите, които законодателят е преследвал с
изискването за мотивиране на индивидуалните административни актове и отказите
за издаване на такива. Според изложеното в тълкувателното решение такива са
например случаите, когато мотивите са изложени в съобщението по чл. 28, ал. 1 ЗАП (отм.), с
което се уведомяват страните за издаването или за отказа да бъде издаден
исканият административен акт. Също така би следвало да се приеме за възможно
мотивите да бъдат изложени и в съпроводителното писмо, с което жалбата на
страната и административното производство се изпращат на по-горния
административен орган за разглеждане по реда на чл. 30 и сл. от ЗАП (отм.). Но,
както е прието и в тълкувателното решение, в описаните случаи допълнителното
излагане на мотивите позволява на страните своевременно да се запознаят със
съображенията, по които е издаден актът, и да организират защитата си срещу
него. Съответно по-горният административен орган и съдът, пред който актът е
обжалван, ще разполагат с необходимата основа за по-правилно извършване на
проверката на законосъобразността и правилността на обжалвания акт. За да се
счита още, че е отстранено допуснатото нарушение (каквото представлява
неизлагането на мотиви към основния акт) и че актът е саниран, следва
допълнително изложените мотиви да изхождат от същия административен орган,
който го е издал.
В
случая обаче цитираното становище е документ, който не би могъл да се приеме за
част от административната преписка и за такъв, който допълва мотивите на
оспорения акт, тъй като не отговаря на условията, посочени в цитираното
тълкувателно решение. Макар становището да изхожда от издателя на оспорения акт
и да е представено в хода на съдебното производство, то е изготвено по повод
вече депозираната чрез органа до съда жалба, с която е оспорено издаденото УП. Адресатът на акта не е бил запознат с изложените в това
становище фактически основания и съответно не е могъл да оспори същите с
подадената до съда жалба и адекватно да организира защитата си срещу него.
Даденото в тълкувателното решение разрешение на този въпрос е свързан с
възможността административният орган-издател на акта да допълни мотивите си със
съпроводителното писмо, с което административната преписка се изпраща на
по-горестоящия административен орган, т. е. при оспорване на акта по
административен ред, тъй като в този случай адресатът на акта би имал
възможност да оспори акта и по съдебен ред, след като вече се е запознал с
допълнително изложените мотиви при оспорването на акта по административен ред.
Настоящия случай не е такъв. Липсва
оспорване по административен ред и адресатът на акта не е бил запознат с
допълнително изложените във въпросното становище мотиви преди да упражни
правото си на оспорване на акта по съдебен ред.
Неяснотата
за фактическите основания, въз основа на които е издаден оспорения
административен акт лишава от възможност съдът да прецени материалната
законосъобразност на административния акт.
Ако
се приеме, че административният орган не
е допуснал процесните парцели за участие
в Мярка 10, защото оспорващият не е представил за тях оценка по реда на НБЦТН, оспореното писмо е
издадено в нарушение на § 24 от Заключителните разпоредби на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г. за прилагане на мярка 10
„Агроекология и климат” / ДВ бр. 21/2021 г. в сила от 12.03.2021 год./,
съгласно който за трайни насаждения, създадени чрез одобрени/финансирани
проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г., не се изисква
предоставяне на оценка, удостоверяваща, че трайните насаждения са в периода на
плододаване по Наредбата за базисните цени на трайните насаждения.
Предвид представената от ответника
по делото административна преписка по договор № 17/06/1/0/02553 от 21.01.2016
г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1 от ПРСР за периода 2014-2020 год., сключен
между ДФ „Земеделие и оспорващия Ш. Ш. Ш.
и заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, съдът
намира за безспорно установено, че трайните насаждения в посочените в оспореното писмо парцели,
заявени от оспорващия за подпомагане в кампания 2021 год. са създадени чрез
одобрени/финансирани проекти по ПРСР 2007 – 2013 г. и ПРСР 2014 – 2020 г.
Ето защо административният орган не
е имал право да иска, а оспорващият не е бил длъжен да представя оценката по
чл. 26, т. 13 от Наредба № 7
Това произтича както от разпоредбата
на § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 7 от 2015 г.
/ДВ бр. 21/2021 г./, така и от изричното указание в абзац втори на т. IV от заповедта
на министъра на земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 год. /л. 38-39 /, с която
е открита процедурата по приемане на заявленията за подпомагане за кампания
2021 г. с оглед разпоредбата на чл. 4,
ал. 9 изречение второ от Наредба № 5 от 2009 г., съгласно която министърът може
да поставя допълнителни условия. В този смисъл е било и писмо вх. № 07-0400/3661 от 17.01.2022
год. /л. 258-259/ на заместник министъра
на земеделието. Следва да се има предвид, с оглед заповедта на министъра на земеделието, че декларираните от
оспорващия парцели по мярка 10 за кампания 2021 год. не са новозаявени, за да е
налице задължение на оспорващия да представи оценка, удостоверяваща, че
трайните насаждения са в периода на плододаване по НБЦТН, тъй като същите са
били заявявани по същата мярка за кампания 2020 год.
Наред с това съдът счита, че от
намиращата се в административният орган преписка по договор № 17/06/1/0/02553
от 21.01.2016 г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 6.1, в която се
съдържа одобрения бизнесплан, допълнително сключени анекси по отношение
на парцелите и насажденията в тях, контролни листи от проверки при посещения на място, баланси и отчети за
съответните години, плащания по договора и предвид техническия и кадрови
потенциал, с който разполага административният орган, лесно е можел да
установи, че процесните парцели с трайните насаждения са създадени чрез одобрен
и финансиран проект по ПРСР 2014 – 2020 г. и да се съобрази с
разпоредбата на § 24 от ЗР на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба №
7 от 2015 г. и абзац втори на т. IV от заповедта на заместник министъра на
земеделието № РД 09-216 от 12.03.2021 г. Такова поведение изисква и
разпоредбата на чл. 36, ал. 4 от АПК.
Като не е сторил това и е приел, че
оспорващият не е изпълнил задължението си да представи за процесните
парцели оценка, удостоверяваща, че
трайните насаждения са в периода на плододаване по НБЦТН и е отказал да ги
допусне за участие в Мярка 10 за кампания 2021 год., е постановил
незаконосъобразен административен акт.
За пълнота на изложението следва да
се посочи, че по делото липсват доказателства, които да установяват, че
заявените от оспорващия за подпомагане площи за съответното направление и заявени парцели са под минималните
изисквания по чл. 24, ал. 1 от Наредба №
7 от 2015 г.
По изложените съображения оспореният
административен акт следва да бъде отменен, а преписката върната на
административния орган за ново
произнасяне, при съобразяване с указанията на съда за прилагане и тълкуване на
закона.
Мотивиран така и на основание чл.
172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ уведомително писмо изх. № 02-170-6500/3183 от
15.11.2022 год. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие” – Разплащателна агенция гр. София.
ВРЪЩА административната преписка на административния
орган за ново произнасяне по същество в тази и част, съобразно указанията по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на това решение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
ВАС в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/