РЕШЕНИЕ
№ 355
16.10.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 17.09.2019г.
при участие на секретаря Златка Стоянова като разгледа докладваното от съдията
Димитър Ковачев гр.д. № 580 по описа за 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното :
Делото е образувано след изпращането му по подсъдност от
Пернишки районен съд с Определение по гр.д. 6148/2018г. на ПРС.
Д.С.К. и А.С.К. са предявили искoве за отмяна на договор за дарение на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт 62, том XVI, дело 4098 от 1997г. на Нотариус М.М., с който са дарили на децата си С.Д.С. и Д.Д.Б. собствен техен апартамент с идентификатор
55871.506.14.10.21 по ККР на гр. Перник, одобрена със Заповед
РД-18-91/13.10.2018г. с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че двамата
ищци са пенсионери с влошено през последната година здравословно състояние. Страдали
от високо кръвно, сърдечни заболявания, трудно се придвижват, нуждаят се от
много лекарства и грижи. Твърдят, че само за лекарства плащат по 100,00 лева
месечно на човек и получаваните от тях пенсии не стигат да покриват нуждите им
и да заплащат консумативни разходи за ток, вода, парно. Твърдят, че са се
обърнали към ответниците за помощ, но такава им била отказана.
В съдебно заседание от 22.01.2019г. уточняват
чрез адв. Б., че здравословното им състояние се влошило през м. Март 2018г, а
месец Април 2018 са канили устно ответниците да им помагат в издръжката.
Преписи
от исковата молба са връчени на двамата ответници като в срока по чл. 131 ГПК е
постъпил отговор само от ответника Д.Б.. В съдебното заседание от
22.01.2019г. ответника С.С. не оспорва исковете.
Оспорва позицията на другият ответник.
С отговора на исковата молба и в съдебно
заседание ответника Б. е взела становище за неоснователност на исковете срещу
нея. Оспорва твърденията на ищците, че се нуждаят от издръжка. Твърди, че
ищцата К. е регистрирана и получава доход от търговска дейност като едноличен
търговец и освен това е съдружник в търговско дружество. Оспорва, че ищците
имат материални затруднения. Твърди, че тя няма обективна възможност да дава издръжка,
защото самата тя е с трайно намалена трудоспособност и освен това полага грижи за
сина си, за когото твърди, че е неспособен да се грижи за себе си поради
нетрудоспособност, установена от компетентните органи (ТЕЛК). Твърди, че
двамата със съпруга си общо не разполагат с средства, които да им позволят
едновременно да се грижат за сина си и своите нужди и да дават издръжка на
ищците. Оспорва твърдението на ищците, че последните са искали от нея да им
дава издръжка или други грижи. Твърди, че основно перо в семейният ѝ
бюджет са средствата за заплащане на рехабилитационни процедури за
нетрудоспособният ѝ син и ако дава издръжка и на ищците ще постави себе
си и семейството си в по-лошо положение от това на ищците.
Иска се отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски.
ПОС
след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед събраните по
делото писмени и гласни доказателства и експертизи намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове по чл. 227, ал. 1, б.
„в“ от ЗЗД, за отмяна на договор за дарение на недвижим имот поради
непризнателност на надарените ответници.
За уважаване на иска по чл. 227, „в“ от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: дарителя да е
изпаднал в трайна нужда от издръжка; да е поканил надарения да му дава издръжка
и надареният да е отказал без обективни причини-тоест като е имал възможност да
помага без да постави себе си или своите близки в по-лошо положение от това на
дарителя. Липсата на която и да било от предпоставките води до неоснователност
на иска.
Съгласно трайната съдебна практика (решение №
473/20.01.2012 г. по гр. д. № 263/2011 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 172 от 16.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1203/2012 г., IV г. о.,
ГК и др.), нуждата от издръжка по смисъла
на чл. 227, ал. 1, л. "в" ЗЗД
се установява чрез съпоставка между
средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните
месеци и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му
нужди. За целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната
издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът
съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на
дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани -
повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение,
за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т. н.
Сумата, съставляваща месечните средства, които дарителят има на свое разположение
се формира от заплати, пенсии, добавки, спестявания, получени суми от продажби,
наеми, реализирани печалби и др. подобни.
В конкретния случай от събраните по делото писмени
доказателства (изходящи от националния осигурителен институт удостоверения и
изискани -л. 47; 48; ) се установява, че А.К. е получила пенсия в размер на
321,21 лева за м. Януари 2019г., а Д.К. в размер на 345,01 лева. Няма данни за
предходните месеци от м.03.2018г, които да изхождат от НОИ.
НО от банковите извлечения от „ДСК Банк“ЕАД
(л. 162-164 от делото) се установява, че Д.К. получава преводи от НОИ с
основание „Пенсия“ в размер на 363,45 лева от 07.03.2018г. до 07.06.2017г., а
от м.07.2018г до м.01.2019 по 376,09 лева месечно, след месец Януари 2019 г. по
345,01 лева както и социални помощи в
размер на 22,50 лева- месечно.
Пак от банковите извлечения (л. 165-167 от делото) -
се установява, че от м.03.2018г. до м. 06.2018г. пенсията на А.К. е била 340,47
лева. От м.07.2018г. до м. 12.2018г. пенсията е била 352,29 лева. През целия
период от м.03.2018г. насетне получава социални помощи в размер на 22,50 лева.
От м.Февруари социалните помощи и на двамата са в
размер на 53,58 лева на човек месечно-видно от банковите извлечения.
От справка в търговски регистър на л.26 се установява,
че ищцата А.К. е регистрирана като едноличен търговец с фирма ЕТ „А.К.- А.“. От
приетите като доказателства извлечения от банкови сметки на ищците в „ОББ“АД и
„ДСК Банк“АД (л. от 142 до 168 от делото) се установяват редовни постъпления по
сметката в „ОББ“АД на едноличния търговец А.К. от различни лица – очевидно
съставляващи плащания за извършване на дейност по поддръжка на асансьори като
по делото има и писмени доказателства от ищцата за регистрацията ѝ в нарочния
регистър на лицата извършващи такава дейност л. 57 и л. 58 от делото.
Периода на банковите извлечения е от 01.09.2017г. до
06.03.2019г, тоест обхваща периода в който се твърди да е настъпила нуждата от
издръжка (от м.03.2018г.) и продължава и след исковата молба.
От тези извлечения е видно, че всеки месец са
постъпвали суми като плащания от контрагенти. Общият размер на тези постъпления
изчислен от съда за релевантния период от м.03.2018г. до 06.03.2019г.
(последната дата към която има данни в извлечението издадено на 14.03.2019г.) е
20590,00 лева.
Сборът от пенсията на А.К. за периода от м.03.2018г.
вкл. до м.03.2019г. вкл. е 4439,25 лева, а сборът от пенсиите на Д.К. е 4745,37
лева.
Получените социални помощи за същият период от всеки
от двамата ищци са в размер на по 354,66 лева.
От Удостоверението на л. 171 от делото се установява,
че на Р. С. Н. (чийто наследник е ищеца Д.К. съгласно удостоверение за
наследници на л.79 и удостоверение за идентичност на имена на л. 80) са
реституирани недвижими имоти в землището на село ***, общ. Брезник. От това
удостоверение на общинската служба земеделие и гори се установява и че Д.К. е
сключвал договори за аренда като такъв договор е имало и за стопанската
2017-2018г. (която е до 01.10.2018г.). С писмото на ОСЗ-Брезник са представени
и съответните договори, а възнаграждението по последния е било 103,84 лева,
дължимо след края на стопанската 2017-2018 година.
От горните доказателства се установява, че всички
парични доходи на Д. от м.03.2018г. до м. 03.2019г. са в размер на 5203,87 лева
(4745,37+354,66+103,84) или по 433,66 лева средно на месец.
Доходите на А.К. за периода м.03.2018г-м.03.2019г. са
общо 25283,91 лева (4439,25+20590,00+354,66) или по 2115,32 лева.
ПОС не приема за основателно възражението на ищците
(чрез адв. Б.) направено в ОСЗ от 22.01.2019г, че ищцата К. не е осъществявал
търговска дейност, а такава била осъществявана от нейния син и ответник С..
Видно от представените от самата адвокат Б. писмени доказателства ищцата в
качеството на ЕТ е регистрирана да осъществява дейността по поддръжка на
асансьори, а нейния син е действал като пълномощник (категорично установено от
представеното на л.56 от делото пълномощно).
Пълномощника действа от името и за сметка на
упълномощителя и всички приходи от действията му се считат за приходи на
упълномощителя.
Неоснователно е твърдението на К., че дейността била
прекъсната-Декларацията на л. 55 от делото, с която се заявява прекъсване на
дейността пред НАП не установява реалното прекъсване - да не говорим, че сумата
от 20590 лева е постъпила по сметката на ищцата К. (като ЕТ) след датата на
тази декларация и е за услуги по асансьорна поддръжка, което означава, че
изобщо не е имало прекъсване на дейността, а заявеното такова е фиктивно.
От писмените доказателства на л. 49 и л. 50 се
установява, че ищците притежават в режим СИО и стар лек автомобил ВАЗ 21011.
Ищците имат и недвижими имоти (в село *** и село ***).
За да се
установи дали имат нужда от издръжка ищците следва да се определят и техните
необходими средно-месечни разходи.
В тази насока ищците са представили писмени
доказателства за консумативни разходи (водоснабдяване, електроснабдяване и
телефонни услуги) само за период от един месец
в края на 2018г.
По тази причина ПОС за изводите си се опира основно на
заключенията на СМЕ на в.л. Б. и на СИЕ, които не са оспорвани от страните по
делото.
Според СМЕ на в.л.Б.Д.К. приема
лекарствата „Коренаприл“, „Карведил“, „Коринфар и
„Аспирин протект“ за заболявания описани от вещото лице които са с давност от
около 15 години. В съдебно заседание вещото лице заяви, че цените на
лекарствата, които е посочило в СМЕ са за количества достатъчни за един месец.
Посочило е и каква част от цената се поема от НЗОК.
С оглед дадените от СМЕ стойности ПОС приема, че
месечния разход на Д. К. за лекарства е в размер на 22,06 лева.
За А.К. този разход (съобразно посочените от СМЕ лекарства
и стойности) е в размер на 22,59 лева.
Според СИЕ на в.л. Г. - Л. необходимата издръжка на
всеки ищец на месец с оглед средностатистическите данни на Националния
статистически институт за периода м.04.2018-м.12.2018г. е 441,56 лева на месец.
Тази стойност вещото лице е изчислило като средно
аритметична от средните стойности по тримесечия на 2018г.
В статистическите данни дадени от вещото лице обаче са
включени във всеки един месец разходи за алкохолни напитки и тютюневи изделия.
Този вид разходи ПОС намира, че не следва да се
включва при определяне на необходимите разходи за живот на ищците. Касае се за
разход за вредни за здравето стоки и такъв разход не може да обуславя
необходимост от издръжка.
Освен това вещото лице е посочило като вид разход
„здравеопазване“ и е дало определена стойност за тези разходи.
Предвид факта, че относно здравословното състояние на
ищците и техните разходи за лекарства е приета и неоспорена СМЕ, то ПОС намира,
че при определяне на необходимите средства на ищците на месец в това „перо“
следва да се вземат предвид данните на СМЕ, а не данните по СИЕ, които не са
давани конкретно за ищците. Вещото лице по СМЕ в съдебно заседание посочи, че
ищците когато ползват здравни услуги с направление не заплащат дори така наречената
потребителска такса. Поради това и следва да се вземат предвид само стойностите
дадени от СМЕ.
С оглед на гореизложеното ПОС е преизчислил всички
посочени от вещото лице средни стойности на необходимите средства за живот по
тримесечия и общо.
Така за месеците Април, Май и Юни 2018г. след
премахване на перото „алкохолни напитки и тютюневи изделия“ и след заместване
на данните по перо „здравеопазване“ със стойностите по СМЕ средно необходимите
средства за Д. К. са в размер на 379,41
лева на месечно.
За месеците Юли, Август и Септември средно на месец
необходимите средства за издръжка на Д. К. са в размер на 438,78 лева
За месеците 10ти, 11ти и 12ти на 2018г. на Д. К. са
необходими 434,79 лева.
Или средно за периода от м.03.2018г. до м. 12.2018г
вкл. на Д. К. са били необходими средно
на месец 417,66 лева
По отношение на А. К. за посочените периоди необходимите средства са съответно
379,94 лева; 439,31 лева и 435,32 лева или средно
за целия период по 418,20 лева месечно.
Според
изявленията на вещото лице Б. в ОСЗ от 17.09.2019г. ищците са добро общо
здравословно състояние, не се нуждаят от чужда помощ, няма необходимост от
хоспитализация въпреки наличните им
заболявания. Тоест опровергани са
твърденията им в исковата молба за нужда от чужда помощ и влошено от
м.03.2018г. здравословно състояние (според вещото лице заболяванията им
са от много дълго време – 15 съответно 20 години).
От приетите
доказателства по делото, а именно представените от Общинска служба земеделие -
Брезник документи (решения за възстановяване право на собственост и договори за
наем на земеделски имоти във връзка с Удостоверението
на л. 171 и двете удостоверения на л. 79 и л. 80 от делото се налага категоричен извод, че Д.К. в открито заседание от 22.01.2019г., запитан по реда на чл. 176 ГПК съзнателно е дал неверен отговор на поставения въпрос относно
притежаваните от него недвижими имоти и доходи от аренда и наеми.
От удостоверението на л. 169 от делото и показанията
на св. Е.К. – снаха на ищците се установява, че ищцата К. също съзнателно е дала неверен отговор по реда на чл. 176 относно
притежавани недвижими имоти.
Съпоставката
между така определените, необходими за живот средства месечно на всеки от
ищците с установените им парични доходи средно на месец (433,66 за Д. К. и
2115,32 лева за А. К.) във връзка с опровергаването от СМЕ на твърденията за
влошено здравословно състояние и констатираната неверност на отговорите по чл.
176 ГПК за липсата на други недвижими имоти и доходи и като се вземе предвид
липсата на доказателства за други разходи извън посочените в експертизите (при указана доказателствена тежест за ищците) се налага извод, че ищците не са
изпаднали в трайна нужда от издръжка, нито в периода от м.03.2018г. до
исковата молба (31.08.2018г.), нито след това и към днешна дата.
Липсата на
най-важната от трите кумулативно изискуеми от закона предпоставки за отмяна на
дарението е достатъчна за отхвърляне на предявените искове без да се обсъждат твърденията и възраженията на
страните относно наличие на покана от ищците до ответниците,
отказ на ответниците да дават издръжка и възможността
им да я дават.
За пълнота
на изложението следва да се добави, че по делото останаха недоказани
твърденията на ищците в ОСЗ от 22.01.2019г., че през м. Април 2018 г. са канили
устно ответниците да им дават издръжка.
Единственото
доказателство в тази насока са показанията на тяхната снаха Е.К.. Тя обаче е съпруга на техния син и ответник С.С. и с оглед на заетата от него процесуална позиция (чрез
неоспорване на иска и оспорване на твърденията на другия ответник на практика
поддържа твърденията на ищците) ПОС намира, че нейните показания не следва да
се кредитират като заинтересована.
Освен това свидетелката заяви, че не е присъствала
лично на разговори по повод издръжка.
При недоказване на твърдението за покана преди
исковата молба, то за покана следва да се счита предявяването на исковете, но
ответницата Б. е заявила готовност да помага и дава издръжка още в отговора на
исковата молба ако се установи конкретизирана нужда, което също следва да
доведе до отхвърляне на исковете срещу нея.
Предвид липсата на състояние на трайна нужда от
издръжка исковете следва да се отхвърлят.
По разноските:
С оглед на изхода на делото ищците дължат на ответника
Д.Б. сторените от нея разноски по делото. Съгласно представения списък се
претендира адвокатски хонорар от 1200,00 лева като има направено възражение от
адвокат Б. за прекомерност на хонорара на адв. Я..
ПОС намира възражението на адвокат Б. по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба 1/2004г. на Висш
адвокатски съвет при материален интерес от 30837,50 лева (данъчната оценка на
имота, която е и цена на иска) минималния хонорар е 1455,12 лева, което
означава, че уговорения и платен такъв от 1200,)) лева няма как да е прекомерен
и предвид реалното му плащане –видно от договора за правна помощ на л. 15
следва да се присъди изцяло. Дължат се и другите поискани разноски, направени
за удостоверения представени по делото в размер на 65,00 лева.
Водим от гореизложеното ПОС:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
исковете на Д.С.К. с ЕГН **********
и А.С.К. с ЕГН ********** *** срещу Д.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес *** и С.Д.С. с ЕГН **********
и адрес *** ЗА ОТМЯНА на договор за
дарение на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт 62, том XVI, дело 4098 от 1997г. на Нотариус М.М., с който Д. и А. К. са дарили на децата си С.С. и Д.Б. апартамент с идентификатор 55871.506.14.10.21 по
ККР на гр. Перник, одобрена със Заповед РД-18-91/13.10.2018г., представляващ
апартамент N. **,
ет. * в бл. ** на ул. ********.
ОСЪЖДА Д.С.К. и А.С.К. ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.Д.Б. сумата от 1265,00 лева разноски по делото, от които
1200,00 за адвокатски хонорар, а останалите за платени такси за удостоверения.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: