Решение по дело №2271/2021 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№……

     гр. София, 24.02.2023 г.

 

В И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІІ - В въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ ИВАНОВА

МЛ. СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА АЛЕКСИЕВА

при участието на секретаря Юлиана Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Десислава Алексиева гр. дело № 2271 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

  С решение № 20259047/24.11.2020 г., постановено по гр. дело № 22168/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в е осъдена Столична община, БУЛСТАТ  *********, адрес гр. София, ул. *********да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 4469,84 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 44012131617572 /2016 г., за ПТП, настъпило на 19.07.2016 г. в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за разликата над уважения размер от 4469,84 лева до пълния предявен размер от 4816,15 лева.

С решението е осъдена Столична община да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 72,01 лв., представляваща лихва за забава за периода 08.02.2017 г. – 06.04.2017 г., дължима върху вземането за главница, като е отхвърлен предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 72,01 лева до пълния предявен размер от 77,75 лева. С решението е осъден Столична община да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 1002,88 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете. С решението е осъдена ДЗИ Общо Застраховане ЕАД да заплати на Столична община на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 14,39 лв., представляваща разноски в производството пред СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач Д. ЕООД, ЕИК *******.

Срещу решението в частта, с която първоинстанционният съд е уважил исковата претенция е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Столична Община. Жалбоподателят сочи, че по делото не е доказана връзката на греда заден мост, резервоар гориво, задна изпускателна тръба, кора под двигател, спойлер предна броня, подкалник, облицовка, теглич, подкалник преден с процесното ПТП. Оспорва, че твърдяното от ищеца ПТП е настъпило, както и причинната връзка между ПТП и вредите, претендирани от ищеца. Счита, че механизмът на ПТП не е доказан. САТЕ следва да бъде обсъждан с всички събрани по делото доказателства. От разпита на свидетеля не се установявало какви са щетите по автомобила. Счита, че показания на свидетеля навеждали към съпричиняване. По делото не били представени никакви доказателства за наличието на дупка. Въз основа на горното счита, че постановеното решение противоречи на материалния закон, същото е и необосновано. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение в уважената част и отхвърляне на предявения иск. Претендира направените по делото разноски.

В срока за отговор на въззивната жалба е постъпил такъв от ДЗИ Общо застраховане ЕАД. Счита, че механизмът на ПТП и щетите се установяват по безспорен начин от писмените и гласните доказателства, както и приетата като неоспорена САТЕ. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Решението е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен искът на основание чл. 410 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, за горницата 4469,84 лева до пълния предявен размер от 4816,15 лева представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 44012131617572 /2016 г., както и в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 72,01 лева до пълния предявен размер от 77,75 лева.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. По доводите във въззивната жалба, настоящият състав намира следното:

За да бъде уважен предявения регресен иск, е необходимо да се установят следните факти и обстоятелства: валиден договор за имуществено застраховане, в срока на действието на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение. Съгласно чл.154, ал.1 ГПК всяка страна в процеса следва да докаже чрез провеждане на пълно и главно доказване обстоятелствата, на които основава своите искания и възражения. В случай че това не е сторено, съдът е обвързан да приеме недоказания факт за неосъществил се.

Не се спори между страните, че към момента на реализиране на процесното ПТП между ищеца и собственика на автомобила марка „Ленд Ровър“, модел „Range Rover Evoque“ ******* е съществувало валидно облигационно правоотношение по застраховка „Каско +“.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което и на осн. чл. 19, ал. 1, т. 2 и чл. 31 ЗП задължена да осъществява дейностите по поддържането му е именно ответната Столична Община. Съобразно чл. 13 ЗДвП ответникът е бил длъжен да означи съответната дупка с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението. Между страните не е спорно, че ищецът е заплатил на собственика на автомобила застрахователно обезщетение в размер на 4801,15 лева за настъпило застрахователно събитие – ПТП, настъпило на 19.07.2016 г.

Спорни пред въззивния съд са въпросите свързани с механизма на ПТП, причинно-следствената връзка и настъпилите вследствие на ПТП щети.

Като част от доказателствената съвкупност по делото са приобщени представени с исковата молба протокол за ПТП № 1668698 от 19.07.2016 г., съставен от мл. автоконтрольор С.М.към ОПП – СДВР и подписан от водача на МПС – единствен участник в ПТП А.М., чиято формална доказателствена сила не е опровергана, заявление за завеждане на щета и опис на имуществената претенция от 19.07.2016 г. за настъпилото на 19.07.2016 г. ПТП, на пътен участък на ул. „Порукчик Н. Бончев“ от бул. „Брюксел“ към кв. „Абдовица“, като А.С.М., управлявайки лек автомобил марка „Ленд Ровер“, модел „Range Rover Evoque“, рег. № ******попада в необезопасена дупка на пътното платно в дясната му част. Според свидетелските показания на водача на МПС А.М. се установява, че лятото на 2016 г. управлявала автомобил на тогавашния й съпруг. Попаднала в дупка пълна с вода, стреснала се обадила се на полицията и регистрирала ПТП- то. Карала с нормална скорост. Дупката не се виждала. Видяла я непосредствено преди да попадне в нея. Опитала да спре, но не успяла. Нямало обозначителни знаци, че има необезопасени участници по пътното платно.  В тези части, свидетелските показания, преценени по чл. 172 ГПК са логични, последователни и съответстват на събраните доказателства по делото, поради което следва да бъдат кредитирани.

Протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице /орган на полицията/ в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК. Протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. /Така решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. и решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о. /

С оглед приетото в определение № 467 от 29.07.2009 г. по т.д. № 424/2009 г. на ВКС на РБ, ТК, ІІ ТО, съдът може да основе своите изводи на описаната в протокола схема на ПТП и на констатацията в протокола за наличието на препятствие на пътното платно. Действително, съобразно чл. 179, ал. 1 ГПК материалната доказателствена сила на протокола обхваща лично възприетите от длъжностното лице факти, но в случая това е спазено. Протоколът за ПТП е съставен от полицейски служител след посещение на място в деня на инцидента, т.е. актосъставителят лично е установил фактите на база извършен оглед и професионална преценка на ситуацията, а не се е доверил само на разказ и твърденията на водача; съставил е и схема, отразяваща местоположението на увреденото МПС и дупката на пътното платно, която според схемата е отразена в дясна та част на автомобила, а съставеният протокол е подписан от водача на МПС „Ленд Ровер“. Ето защо при преценката по чл. 172 ГПК настоящият състав не кредитира на свидетелските показания на водача на МПС в частта, че дупката била по средата на пътното платно, доколкото не съответстват на събраните по делото писмени доказателства, в частност на протокола от ПТП, съставен от орган на полиция и подписан именно от водача на МПС.

Според заключението на САТЕ, прието по делото като неоспорено, при посещението на вещото лице на мястото на ПТП, същото е констатирало, че към момента на огледа /четири години по –късно от ПТП/ има следи от множество запълнени дупки, но не може да даде отговор на въпроса за размерите на дупката към момента на ПТП. Данни за дълбочина и широчина на дупката не се съдържат нито в протокола от ПТП, нито в гласните доказателства. Следователно по делото този факт е недоказан. С разпределението на доказателствената тежест на ищеца е указано, че в негова тежест е да установи следните факти: да е настъпило събитие , което е довело до увреждане на имуществото на застраховано при ищеца лице, вследствие виновно и противоправно поведение на лица, комуто ответникът е възложил конкретна работа, при или по повод изпълнението на която да е настъпило твърдяното в исковата молба събитие и причиненото увреждане на имуществото на застрахованото при ищеца лице.  Ето защо установяването на настъпилото събитие и причинната връзка между събитието и вредите следва да бъде доказано по делото при условията на пълно и главно доказване.  

Даденият отговор на вещото лице по въпрос № 7 за наличие на причинна връзка на щетите с процесното произшествие, а именно: греда заден мост, резервоар гориво, задна изпускателна тръба и другите части, т.е. всички увредени части, посочени в опис заключение от щета от 15.09.2016 г. е в смисъл, че уврежданията по процесния автомобил, посочени в описа на ищеца от 15.09.2016 г. /лист 15/ могат да бъдат причинени при навлизане на превозно средство в широка дупка с двете предни и двете задни гуми, която да е не по-малко от 25 см. С отговора на въпрос № 7, вещото лице обосновава и допълва отговора на въпрос № 2 от същата експертиза, в която е отговорил, че е възможно щетите по опис заключението на застрахователното дружество да са причинени от процесното ПТП. Съгласно чл. 202 ГПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда с всички доказателства по делото. В разглеждания случай по делото се установява, че дупката е била от дясната част на автомобила, а не по средата на пътното платно, като по делото не се установяват размерите ѝ / широчината и дълбочината/, нито пък се установява, че автомобилът е навлязъл с двете предни и двете задни гуми в дупката, следователно отговорите на въпрос № 2 и 7 от експертизата не следва да бъдат кредитирани по настоящото дело. Видно от протокола от ПТП, изготвен от орган на полицията, че в поле „видими щети на МПС“ са посочени: предна дясна гума, предна броня, радиатор. Така посочените щети в протокола съответстват на установения по делото механизъм на ПТП в предната дясна част на автомобила. Налага се извода, че по делото пряка причинна връзка с ПТП е доказана единствено за посочените щети в протокола от ПТП, но не и за щети в лявата и задната част на автомобила, в която част причинно-следствената връзка не е доказана по делото.

Доколкото обаче исковата претенция е насочена срещу Столична община относно щети, посочени в исковата молба, както следва: преден капак, предна броня, решетка броня, предна дясна колона, рамка радиатор, ратиатор климатик, панта преден десен капак, основа предна броня, то при спазване на принципа в гражданския процес за диспозитивното начало – чл.6, ал. 1 ГПК и установените факти по делото, настоящият състав приема, че така предявеният иск е доказан единствено за претендирани с исковата молба щети по предната броня, а именно облицовка предна броня и капак теглич предна броня. Ето защо исковата претенция следва да бъде уважена до размер от 248 лева /189,59 лв. и 58,32 лв./, а за горницата искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.

Акцесорната претенция за лихва по чл. 86 ал. 1 ЗЗД следва да бъде уважена предвид изхода по главния иск до сумата от 4 лева, а за горницата над тази сума до размера от 72,01 лева, същата следва да бъде отхвърлена.

По така изложените съображения решението на СРС в обжалваните части следва да бъде частично отменено за горницата над 248 лева до сумата от 4469,84 лева , както и в частта за горницата над 4 лева до 72,01 лева, като вместо това исковете в тази част бъдат отхвърлени. В останалата обжалвана част решението следва да бъде потвърдено.

Относно разноските:

При този изход на спора, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта за разноските над 59,25 лева до 1002,88 лева. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от още 317,61 лева – представляваща разноски за първа инстанция. Във въззивна инстанция в полза на въззивника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 180,25 лева, а в полза на въззиваемата страна сумата от 33,69 лева съобразно изхода на спора. Предвид изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТМЕНЯ решение № 20259047/24.11.2020 г., постановено по гр. дело № 22168/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в В ЧАСТТА, с която Столична община, БУЛСТАТ  *********, адрес гр. София, ул. *********е осъдена да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер над 248 лева до сумата от 4469,84 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 44012131617572 /2016 г., за ПТП, настъпило на 19.07.2016 г. в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, както и В ЧАСТТА, с която Столична община да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер над 4,00 лева до сумата в размер на 72,01 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.02.2017 г. – 06.04.2017 г., дължима върху вземането за главница, както и В ЧАСТТА, с която Столична община е осъдена да заплати на  ДЗИ Общо Застраховане ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над над 59,25 лева до 1002,88 лева, представляваща разноски в производството пред СРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете, подадени от „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** за осъждане на Столична община, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. *********да заплати на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД сумата в размер над 248 лева до сумата от 4 469,84 лева, представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под номер 44012131617572/2016 г. за ПТП, настъпило на 19.07.2016 г. в резултат на виновно противоправно поведение (бездействие) на служител на ответника във връзка със стопанисването, поддържането и ремонтирането на общински пътища, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в размер над 4,00 лева до сумата в размер на 72,01 лева, представляваща лихва за забава за периода 08.02.2017 г. – 06.04.2017 г., дължима върху вземането за главница.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259047/24.11.2020 г., постановено по гр. дело № 22168/2017 г. по описа на СРС, ГО, 160 с-в в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на  Столична община, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. *********сумата от още 317,61 лева – представляваща разноски за първа инстанция, както и сумата в размер на 180,25 лева – разноски за въззивна инстанция.

ОСЪЖДА Столична община, БУЛСТАТ *********, адрес гр. София, ул. *********да заплати на „ДЗИ Общо Застраховане“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 33,69 лева – разноски пред СГС.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач– Д. ЕООД, ЕИК *******.

Решението не подлежи на обжалване на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            ЧЛЕНОВЕ: 1.                                2.