Решение по дело №1951/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 221
Дата: 4 ноември 2021 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия: Татяна Костадинова
Дело: 20211100901951
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 4 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 221
гр. София, 04.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в закрито заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело №
20211100901951 по описа за 2021 година


Производството е по реда на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ вр. чл. 274 - 278 ГПК.
Образувано е по жалба на „П.Ф.“ АД срещу отказ № 20210920123624/21.09.2021 г. на
длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър промяна на
адреса на управление, промяна в състава на съвета на директорите, промяна в структурата
на капитала, настъпила в резултат от неговото увеличаване и намаляване и изразяваща се в
промяна на номиналната стойност на акциите и тяхното еднолично притежание от един от
акционерите, както и промени в устава, свързани с едноличното притежание на капитала.
Отказът е мотивиран с обстоятелството, че представеното към заявлението решение
на общото събрание (ОС) за увеличаване на капитала не било обявено в търговския
регистър, не бил представен списък на лицата, записали новите акции, а приложеният
документ за внасяне на част от номиналната стойност на новите акции не удостоверявал
извършване на плащането. В обжалвания акт е посочено също, че нежеланието на някои
акционери да участват в увеличението не следвало да води до санкции за тях, какъвто
характер имало обезсилването на акциите им.
Жалбоподателят твърди, че са налице предпоставките за извършване на вписването,
тъй като било заявено увеличаване на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност
на вече издадените акции, в който случай решението на ОС не подлежало на самостоятелно
обявяване в регистъра. По същата причина не следвало да бъде представян и списък на
лицата, записали новите акции. Жалбоподателят сочи също, че документът за внасяне на
припадащата се на единия акционер част от увеличението на капитала съдържал референтен
номер на превода и удостоверявал постъпване на сумата по сметката на дружеството. Наред
с това жалбоподателят счита, че принудителното обезсилване на акциите на невнеслите
увеличението акционери било съобразено с чл. 14.6 от устава на дружеството. Въз основа на
изложеното дружеството моли съда да отмени обжалвания отказ, като в частта относно
промяната в състава на съвета на директорите заявява, че жалбата следва да се счита
оттеглена, ако към момента на произнасянето на съда тази промяна вече е вписана в
регистъра.
1
От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за
законосъобразност на отказа по мотиви, идентични с изложените в обжалвания акт.
Съдът намира следното:
Регистърното производство е образувано по заявление вх. №
20210920123624/20.0.9.2021 г. за вписване по партидата на жалбоподателя на следните
обстоятелства: промяна на адреса на управление, промяна в състава на съвета на
директорите, промяна в структурата на капитала във връзка с решения за увеличаване и
намаляване на капитала и съответни промени в устава на дружеството.
От представените към заявлението доказателства се установява, че с решение от
02.07.2021 г. по т.д. 946/2021 г. на СГС, ТО, VI-11 състав, съдът е овластил на основание чл.
223, ал. 2 ТЗ акционера Р.С.Б. да свика извънредно общо събрание на „П.Ф.“ АД с дневен
ред, включващ взимането на горепосочените решения. Поканата за събранието е обявена в
регистъра на 09.07.2021 г., като поради липса на кворум на обявената дата (18.08.2021 г.)
събранието е проведено при условията на чл. 227, ал. 3 ТЗ на следващата посочена в
поканата дата 02.09.2021 г. Видно от протокола за ОС, на събранието е присъствал само
акционерът Р.Б., притежаващ 50 % от акциите в капитала. С неговия глас са взети следните
решения: за промяна в съвета на директорите чрез освобождаване на М.Ф.А. и избор на нов
член Г.Д.Б.; за промяна на капитала; за промяна на адреса на управление, който да бъде
гр.София, ул. „****.
Към настоящия момент решението за промяна в състава на съвета на директорите е
вписано, поради което в тази част производството по жалбата с оглед изявлението за
нейното оттегляне следва да бъде прекратено. В останалата част следва да бъдат разгледани
поотделно предпоставките за вписване на заявените обстоятелства с оглед самостоятелния
характер на всяко от тях и наличието на различни законови предпоставки за
осъществяването им.

Относно промяната в капитала:
На процесното общо събрание присъствалият акционер е взел решение за
увеличаване на капитала с 50 000 лв. чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите
- от 1 лв. на 2 лв. Определен е срок от пет дни за всеки акционер да внесе разликата между
досегашната и увеличената номинална стойност на акцията, съответстваща на неговия дял в
капитала, като е посочено, че при невнасянето й в посочения срок на основание чл. 14.6. от
устава акциите на невнеслия увеличението акционер ще бъдат обезсилени, а капиталът на
дружеството ще се намали с неговата част. Представено е електронно извлечение за
движенията по сметката в лева на „П.Ф.“ АД за периода 09.08.2021 г. - 07.09.2021 г.,
съгласно което на 03.09.2021 г. дружеството е получило сумата от 25 000 лв., с наредител
Р.Б.. На 10.09.2021 г. е проведено заседание на Съвета на директорите на дружеството, на
което е установено, че акционерът „Г.И.“ ООД, представляван от М.А. и притежаващ 50 %
от акциите в капитала, не е изпълнил решението на ОС за внасяне на увеличената стойност
на притежаваните от него акции и същите са обезсилени съгласно чл. 14.6 от устава на
дружеството. В резултат от това дружеството е заявило вписване на следното обстоятелство:
капитал в размер от 50 000 лв., притежаван еднолично от Р.Б. и разпределен в 25 000 броя
акции с номинална стойност на всяка от 2 лв.
При тези факти съдът намира, че не са налице предпоставките за извършване на
заявеното вписване, тъй като не е надлежно осъществен фактическият състав нито на
увеличението на капитала, нито на неговото последващо намаляване. Съображенията за
това са следните:
Съгласно чл. 192, ал. 1 ТЗ увеличението на капитала на акционерно дружество може
да бъде извършено по някой от следните начини: чрез издаване на нови акции, чрез
2
увеличаване на номиналната стойност на вече издадени акции и чрез превръщане на
облигации в акции.
Първата хипотеза на увеличаване е позната в правната теория и практика като
ефективно увеличение на капитала, тъй като в резултат на извършването му в дружеството
постъпват нови парични средства – чрез заплащане на новите акции, записани от
досегашните акционери (при упражняване на тяхното предимствено право) или от трети
лица. При това ефективно увеличаване на капитала законодателят е провел и двата
принципа на участие в акционерното дружество: защита на акционера чрез предоставяне
на предимствено право за участие в увеличението на капитала (т.нар. защита срещу
„разводняване“ на участието му в капитала, а оттук – и на възможността му да влияе върху
управлението) и забрана в тежест на акционера да се създават задължения противно на
неговата воля (т.нар. забрана за утежняване положението на акционера, който за разлика
от другите участници в търговски дружества има едно единствено задължение – да направи
вноска в капитала, съответна на записания от него брой акции). В тази хипотеза
акционерът сам решава дали да се включи в увеличението чрез записване на нови акции,
а ако запише такива, може да се откаже от заплащане на стойността им под страх
единствено от тяхното кадуциране по реда на чл. 189, ал. 2 и 3 ТЗ, а не от прекратяване на
акционерното му участие въобще. В този случай акционерът губи правото само върху
новозаписаните акции, но запазва акционерното си качество чрез акциите, които до момента
надлежно е записал и заплатил.
Не така стои въпросът при номиналното увеличение на капитала , което се
извършва чрез увеличаване на номиналната стойност на акциите. Тъй като това увеличение
по необходимост би засегнало всяка една акция (предвид изискването акциите да имат
еднакъв номинал), то осъществяването му би се оказало не въпрос на избор, а задължение за
акционерите, наложено им дори противно на тяхната воля. Поради в правната доктрина (вж.
напр. „Увеличение на капитала на акционерно дружество“, Бузева, Т., изд. „Сиби“, 2018,
стр. 144 и сл.) се приема, че номиналното увеличение на капитала чрез увеличаване на
номиналната стойност на акциите е способ, приложим само при увеличение на капитала със
средства, които така или иначе са част от имуществото на дружеството (неразпределена
печалба или резерви), или при единодушно съгласие на всички акционери – в такъв случай
акционерите не са принудени да поемат задължения за вноски противно на волята си, както
и няма опасност тяхното акционерно участие да бъде накърнено.
Настоящият състав споделя напълно гореизложената и поддържана в теорията теза
относно приложението на номиналното увеличение на капитала, тъй като ако се допусне
увеличаването на номиналната стойност на акциите да се извършва със средства на
акционерите и независимо от тяхната воля, това би създало предпоставки за нарушаване на
горепосочените принципи на акционерното участие (проведени иначе последователно от
законодателя, вкл. чрез уреждане на предимственото право), а също така би довело до
скрито възлагане в тежест на акционера на задължения, нетипични за акционерното
дружество – например на задължение за финансиране дейността на дружеството, каквото
задължение тежи върху съдружника в ООД при взимане на решение за допълнителни
парични вноски, но което е в разрез с природата на акционерното участие.
Нещо повече, както се отбелязва и от теорията (вж. цит. съч.), допускането на този
способ на увеличение на капитала да се извършва за сметка на средствата на отделните
акционери би могло да доведе до несправедлив резултат при невнасяне на увеличената
част от някой от акционерите. Тъй като законодателят не е дал уредба на последиците от
такова неизпълнение (впрочем, именно защото не е предвидено този институт да намери
приложение в хипотеза като процесната), то съдът ще е принуден да приложи по аналогия
разпоредбата на чл. 189 ТЗ (иначе напълно приложима към другата форма на увеличение на
капитала без компромис с принципа на справедливостта). Това от своя страна би довело до
3
нарушаване на изискването за избягване на неоснователното обогатяване, тъй като
акционерът би загубил и тази част от своите акции, които са надлежно заплатени от
него. Изложеното, разбира се, не е нито в духа на закона, нито съответства на института на
акционерното участие като участие, основано единствено на капитала и лишено от всякакви
имуществени и неимуществени задължения към дружеството, различни от внасянето на
вноски за акции, записани доброволно от акционера.
Наред с това, увеличението на капитала чрез увеличаване на номиналната стойност
на акциите за сметка на задължение на акционерите да заплатят увеличението, независимо
дали са съгласни с него, може да бъде форма на злоупотреба са права, когато по волята на
мнозинството миноритарните акционери бъдат принудени да направят непосилни за тях
вноски, а като санкция за неизвършването им да бъдат изключени от дружеството. Това не
постига целта на увеличението на капитала, която следва да е само и единствено
икономическа, а разпростира последиците си към иначе защитеното от закона акционерно
участие. Впрочем, и в настоящия случай в резултат от т.нар. увеличение и последващо
намаление на капитала дружеството не е получило нови средства и съответно не се е
постигнала целта на увеличението (мотивирана според жалбоподателя от влошеното
финансово състояние на дружеството), а единствено е прекратено акционерното участие на
един от акционерите.
Поради изложеното съдът счита, че не са спазени изискванията за надлежно
увеличение на капитала чрез средства на акционерите. Дори обаче да се приеме, че е налице
законосъобразно решение за увеличение на капитала чрез увеличаване на номиналната
стойност на акциите и създаване на задължение за акционерите да заплатят увеличението, то
в настоящия случай не би могло да се приеме, че последицата от неизпълнение на
решението за увеличение от страна на един от акционерите ще е изгубване на правата върху
вече платените акции изцяло. Така или иначе, акционерът е заплатил вноска от 25 000 лв.,
която при новото разпределение на номинала ще съответства на определен брой акции
и този факт не може да бъде изключен.
Друга формална пречка пред заявеното вписване е, че едноличното притежание на
капитала от един от акционерите е резултат от зачитане на последиците както на
увеличението на капитала, така и на последващото му намаление чрез обезсилване.
Намалението на капитала обаче може да се извърши само по отношение на вече
увеличения капитал, а увеличението настъпва едва с неговото вписване. До този момент
увеличение на капитала не е налице и поради това не би могло да се извърши неговото
намаление от 100 000 лв. на 50 000 лв. Следва да се отбележи, че в настоящия случай не е
налице хипотезата на едновременното намаляване и увеличаване на капитала, уредено в
чл. 203 ТЗ – това е институт, имащ съвсем друга икономическа логика (предимно
счетоводна) и друга фактическа последователност. Както е посочено в самото
наименование на разпоредбата, при тази форма на изменение на капитала първо настъпва
неговото намаляване (именно поради това той може да спадне под минимума) и едва след
това – увеличаването му. Обратната хипотеза, каквато е настоящата – първо увеличаване на
капитала, а после неговото намаляване, предполага две последователни решения,
осъществени в правната действителност именно в този ред. Тъй като обаче
увеличаването на капитала не може да породи действие преди вписването му, то към
момента на решението за намаляване на капитала в резултат от обезсилване не е било
налице увеличение до сумата от 100 000 лв.
Въз основа на всичко изложено съдът намира, че не може да бъде вписана промяната
в капитала чрез отразяване на едноличното му притежание от акционера Беремски в
резултат от увеличаване на номиналната стойност на акциите и обезсилване на
притежаваните от другия акционер акции.
Относно промяна на адреса на управление:
4
Към заявлението е представено решение на Общото събрание за промяна на адреса
на управление от гр. София, ул. „****, на гр. София, ул. „****. Представен е и нов
учредителен акт, в който посоченото изменение е отразено. Ето защо са налице
предпоставки за вписване на промяната.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на „П.Ф.“ АД, ЕИК ****, отказ № 20210920123624/21.09.2021 г.
на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър нов адрес
на управление на дружеството, като УКАЗВА на Агенция по вписванията да впише
заявеното със заявление № 20210920123624/20.09.2021 г. обстоятелство относно адреса на
управление.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.Ф.“ АД, ЕИК ****, срещу отказ №
20210920123624/21.09.2021 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в
търговския регистър промяна в структурата на капитала в резултат от решения за
увеличаването и намаляването му, взети от ОС на 02.09.2021 г.
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по жалбата на „П.Ф.“ АД,
ЕИК ****, в частта, с която се обжалва отказ № 20210920123624/21.09.2021 г. относно
вписване на промени в състава на съвета на директорите.
Решението може да се обжалва пред Апелативен съд – гр. София в седемдневен срок
от връчването му на жалбоподателя и на Агенция по вписванията.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5