Определение по дело №1897/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№ .………/………..08.2019 г.

гр. Варна

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, проведено на пети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:                     

 

СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА 

 

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 1897 по описа за 2018 г.,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството по делото е образувано по искова молба на „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“ № 2, ет. 5, представлявано от Управителя Георгиос Пападимитриу, чрез адв. Р.М. от АК - В., срещу „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“№ 258, Варна Тауърс-Г, представлявано от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Димитрова и Георги Коршия, в качеството им на членове на Управителния съвет, с която са предявени осъдителни искове правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер 116 514,50 лв., дължима от "Енерго-Про Продажби" АД като цена за произведена и доставена, но неплатена електрическа енергия за месец ноември 2015 г., както и сума от 34 734,24 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за  периода от 23.12.2015 г. до датата на исковата молба – 29.11.2018 г., ведно с законната лихва върху посочените суми от датата на предявяване на исковете до окончателното заплащане на задължението.

            В срока по чл. 367 от ГПК ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД подава отговор на исковата молба, чрез адв. А.Т., с който оспорва основателността на исковите претенции.

            С депозираната допълнителна искова молба ищецът допълва твърденията си в първоначалната такава, като оспорва изложеното в отговора.

            В срока по чл. 373 от ГПК ответникът подава допълнителен отговор, с който поддържа възраженията си срещу основателността на предявените искове.

            След запознаване с материалите по делото, съдът прецени редовността на разменените книжа, допустимостта на предявеният иск и счита следното:

 

            Обстоятелства, от които произтичат претендираните права на ищеца:

            Сочи се в исковата и допълнителната искова молба, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяеми енергийни източници, присъединен към електроразпределителната мрежа на "ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР" АД на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г., сключен между ищеца и „Е.ОН България Мрежи" АД (от 10.09.2012 г. преименувано на „Енерго-Про Мрежи" АД, а от 29.01.2018 г. на "Електроразпределение Север" АД).

            Между ищеца и ответника бил сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия № 93 от 06.08.2009 г., по силата на който „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД, в качеството си на производител, продава електрическа енергия, като „Енерго-Про Продажба“ АД изкупува ежемесечно произведената електрическа енергия при условията на Договора, на Закона за енергията от възобновяеми източници ("ЗЕВИ") и Наредба № 1 от 14.03.2017 г. за регулиране на цените на електрическата енергия по преференциална цена, определена от КЕВР с Решение № Ц-010/30.03.2011 г.

            Ищецът твърди, че за месец ноември 2015 г. е произвел  и доставил на ответника електрическа енергия в размер на 559,857 MWh, за която е издал Фактура № 92/30.11.2015 г. на обща стойност 126 498,56 лв. с ДДС, при продажна цена е в размер на 188,29 лв./MWh (а именно, съответно преференциална цена определена пот. 8 от Решение Ц-010/30.03.2011 г. за вятърни електрически централи, работещи до 2 250 часа).

Впоследствие, централата на ищеца е надминала 2 250 ефективни часа работа през ноември 2015 г. и ищецът е издал на ответника кредитно известие № 10000094/30.11.2015 г. към фактурата на стойност 804,12 лв. с ДДС, с което е намалил продажната цена за количеството електрическа енергия, произведена след достигане на 2 250 ефективни часа работа до размера на преференциалната цена, дължима по т. 1.8 от Решение СП-1. С кредитното известие ищецът е намалил цената за количеството от 15,34 MWh с разликата между преференциалната цена по т. 8 и по т. 9 от Решение № Ц-010, а именно – 15,34 лв./ MWh).

            Така общата фактурирана продажна стойност/сума за електрическата енергия, доставена през месец ноември 2015 г. възлиза на 116 514,50 лв. с ДДС. Сочи, че към настоящия момент ответникът му е заплатил единствено сумата в размер на 9 179,94 лв. по фактурата, като сумата в размер на 116 514,50 лв. е останала дължима и неплатена.

            По отношение на формиране на претендираната цена, ищецът излага твърдения, че към момента на сключване на договора за изкупуване се  прилагала преференциалната цена, определена в Решение Ц-04/30.03.2009 г. на ДКЕВР, която се прилага за период от 15 години. С влизане в сила на Закона за енергията от възобновяеми източници /ДВ, бр.35/03.05.2011г./, на основание пар.7 от ПЗР на същия, договорът за изкупуване, сключен между страните, запазва действието си, като преференциалната цена за изкупуване е действащата към датата на влизане в сила на закона, т.е. тази по решение Ц-10.

            С посоченото решение бил въведен специален критерий за заплащане на цената на произведената ел.енергия от вятърни електрически централи, като са определени две преференциални цени за изкупуване на енергията, които се прилагат в зависимост от това колко работни часа е достигнала централата. В т.8 на Решение Ц-10 е определена цена от 188,29лв./MWh за централи работили до 2500 часа, а в т.9 е определена цена от 172,95лв./MWh за централи работили над 2500 часа.

            С последващо изменение на ЗЕВИ в ДВ бр.56/2015 г. са ограничени количествата енергия, подлежащи на изкупуване по преференциална цена, без същата да се променя, като е предвидено, че се заплащат по преференциалната цена количествата енергия до размера на „нетното специфично производство на ел.енергия”, а количествата енергия, надхвърлящи нетното специфично производство, следва да се изкупуват по цена за излишък на балансирания пазар. Понятието „нетно специфично производство” е определено в пар.1, т.29 от ЗЕВИ.

            Въз основа на така приетите изменения е постановено Решение СП-1/31.07.2015 г., с което са определени преференциални цени за изкупуване на енергията, като съгласно т.1.7 нетното специфично производство на вятърни ел.централи при определена цена от 188,29 лв., без ДДС /т.е. по т. 8 от Решение Ц-10/ е 2000kwh за вятърни ел.централи, работещи до 2 250 часа, а съгласно т. 1.8 от Решение СП-1 нетното специфично производство на вятърни централи при определена цена от 172,95 лв., без ДДС /т.е по т. 9 от Решение Ц-10/ е 2300 kwh за вятърни ел.централи, работещи над 2 250часа.

            С оглед на така определените стойности на нетно специфично производство ел.енергия, за които се прилага преференциалната цена по т.8 и т.9 от Решение Ц-10 в зависимост от часовете продължителност на ефективна работа на единица инсталирана мощност на вятърна ел.централа, то ответникът следва да изкупува количествата ел.енергия, произведени от централата на ищеца, по преференциална цена по т. 8 от Решение № Ц-10 до достигане на максималното количество от 2000 kwh и при условие, че централата не достигне 2250 ефективни годишни часове работа. В случай, че вятърната централа достигне тези часове работа, то ответникът следва да изкупува произведената от нея енергия по преференциалната цена по т.8 от Решение Ц-10 за количествата между 2000 kwh и 2250 ефективни часове работа. Ако производителят надвиши 2250 ефективни часове работа, то тогава произведената електроенергия ще се изкупува по т. 9 от Решение Ц-10 до достигане на максималното количество от 2300 kwh. След като бъдат достигнати 2300 kwh електроенергията на тези часове се изкупува по цена на излишък на балансиращ пазар.

            Ищецът твърди още, че в изпълнение на задължението си по чл. 21, ал. 1 от Договора за изкупуване е издал Фактура № 92/30.11.2015 г. на стойност 126 498,56 лв. с ДДС като продажна цена за електрическа енергия за количеството електрическа енергия доставена на ответника през месец ноември 2015 г. в размер на 559,857 MWh (единична цена за MWh в размер на 188,29 лв. без ДДС), както и кредитно известие. Цената е формирана по този начин, тъй като към този момент вятърната електрическа централа на ищеца не е била достигнала 2 250 ефективни часа работа.

            В последствие, през м.ноември 2015 г., вятърната електрическа централа на ищеца е достигнала 2 250 ефективни часа работа и страните са започнали да отчитат и прилагат ограничението при нетно специфично производство от 2300 kWh, съгласно т.1.8 от Решение СП-1. Доколкото това максимално количество от 2300 kWh не е било достигнато през м.ноември 2015 г., то цялото количество електрическа енергия, произведена от ищеца през м.ноември 2015 г., което е произведено при надвишаване на 2250 ефективни часа работа, е следвало да се изкупува по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10 (172,95 лв./MWh без ДДС).

            С оглед на това ищецът е издал кредитното известие в размер на 804,12 лв. с ДДС и така е коригирал стойността на фактурата. Обобщава, че за количеството електрическа енергия, произведено през месец ноември 2015 г. преди централата да е достигнала 2 250 ефективна часа работа е следвало да се приложи цената по т. 8 от Решение Ц-10 /188.,29 лв./ MWh/. От друга страна, предвид, че през същия месец ВЯЕЦ на ищеца е достигнала 2 250 ефективна часа работа, но не е достигнала 2300 kwh нетно специфично производство, цялото количество електрическа енергия, произведена от ищеца през м.ноември 2015 г., което е произведено при надвишаване на 2250 ефективни часа работа, е полежало на изкупуване по преференциална цена по т. 9 от Решение Ц-10 в размер на 172,95 лв./ MWh. В допълнителната искова молба твърди, че наведените с отговора тълкувания на ЗЕ и решение СП-1 на КЕВР не съответстват на действителното им съдържание.

            Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:

            Ответникът „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ” АД, гр.Варна, с писмени отговори, чрез пълномощника си адв. А.Т., изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Признава следните факти:

            Не оспорва факта, че ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник чрез вятърна централа „Камен бряг Юг-3“ с обща инсталирана мощност от 3 000 kW – състояща се от един генератор, находяща се в поземлен имот с кадастрален № 357.15.61 по плана за земеразделяне на с. Камен бряг, общ. Каварна, присъединена към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Мрежи" АД/ на основание Договор за присъединяване на обект на независим производител на електрическа енергия № ДУА-1339/18.10.2007-3081/18.10.2007-4038-ВГ-08.09.2008 от 14.11.2008 г.

            Ответникът „Енерго - Про Продажби" АД е титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013 г. на ДКЕВР). Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма, като част от електрическата енергия се заплаща по преференциални цени, определени от КЕВР, а друга част по цени за излишък.

            „Национална електрическа компания" ЕАД е титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена от ДЕКВР.

Като обществен доставчик по силата на чл. 94 от ЗЕ „НЕК” ЕАД е задължено да купува от „Енерго - Про Продажби" АД, в качеството му на краен снабдител, количествата електрическа енергия, която „Енерго - Про Продажби" АД е закупило по силата на чл. 31 от ЗЕВИ по цената, по която е закупена от производителя.

            Между „Енерго - Про Продажби" АД /с предишно наименование „Е.ОН България Продажби" АД/ и „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД е сключен Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г. По силата на този договор „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД произвежда, доставя и продава електрическа енергия от възобновяеми източници чрез енергиен обект – ВяЕЦ „Камен бряг Юг-3" на „Енерго- Про Продажби" АД в качеството му на купувач. Съгласно чл. 18 от Договора цената за продажба на електрическа енергия е регулирана и се определя от ДКЕВР. Процесиите количества електрическа енергия са продадени от ищеца на ответника по силата на сключения договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г.

            По същество оспорва начина на определяне на дължимата цена на произведената електроенергия, като твърди, че приложима към договора е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011 г. на ДКЕВР, като тя се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство по цена за излишък на балансиращия пазар.

            Със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници, обнародван в ДВ бр. 56 от дата 24.07.2015 г. и влязъл в сила на 24.07.2015 г., била въведена промяна в чл. 31, ал. 5 от ЗЕВИ, с която общественият доставчик, съответно крайните снабдители са задължени да изкупуват произведената електрическа енергия от възобновяеми източници по преференциална цена за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар. Съгласно легалната дефиниция, съдържаща се в § 1, т. 29 от Допълнителните разпоредби на ЗЕВИ, „нетно специфично производство" е средногодишното производство на електрическа енергия от 1 kW инсталирана мощност съгласно решението на КЕВР за определяне на преференциални цени след приспадане на собствените нужди. С Решение № СП-1 от 31.07.2015 г. на КЕВР били определени различните стойности на нетно специфично производство, съгласно които се прилагат и определените преференциални цени в съответните решения на КЕВР, в настоящия случай, определените в Решение Ц-10/30.03.2011 г. на КЕВР цени, като се прилага същият критерий на диференциация - до и над 2 250 годишни часове работа на ветровите генератори. Произведената и продадена електрическа енергия над така определените в Решение СП-1/ 31.07.2015 г. нетни количества се изкупува по цена на излишък.

            Въз основа на гореизложеното твърди, че през процесния период преференциалната цена, приложима към договора, е тази, определена с Решение Ц-10/30.03.2011г. на ДКЕВР, като тази цена се дължи за количествата електрическа енергия до размера на нетното специфично производство на електрическа енергия, въз основа на което са определени преференциални цени в съответните решения на КЕВР, а за количества надхвърлящи нетното специфично производство - по цена за излишък на балансиращия пазар.

За произведеното количество ел.енергия през м. ноември 2015 г. е издадена фактура № 92/30.11.2015 г. на обща стойност 126 498,56 лв., при продажна цена 188,29 лв. Тъй като през м.ноември 2015 г. електроцентралата е надминала нетно специфичното производство от 2 000 кВтч. при работа на електроцентралата до 2 250 ефективни работни часа, ищецът коригира така издадената фактура с кредитно известие № 94/30.11.2015 г. за сумата от 804,12 лв. с ДДС. Така общата продажна стойност на произведената през м.ноември 2015 г. ел.енергия възлиза на 116 514,50 лв. Произведеното количество ел.енергия след достигане на нетно специфично производство при работа на централата до 2250 часа в размер на 559,859 MWh за м. ноември 2015 г. е своевременно заплатена от ответното дружество по съответната цена за излишък на балансиращия пазар, определена от „ЕСО“ ЕАД, като ищецът е получил плащане в размер на 9179,94 лв., което не се оспорва от ищеца. Твърди, че така изчислената от ищеца цена за продадената на ответника ел.енергия през м.ноември 2015 г. е неправилно определена – в противоречие с нормата на чл. 31, ал. 5 ЗЕВИ и подлежащия на изпълнение индивидуален административен акт на КЕВР – Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., както и в нарушение на чл. 18 от Договора за изкупуване.

Ответникът уведомил надлежно и своевременно ищеца, че производителите, попадащи в приложното поле на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., следва да съобразят приложимите цени със съответния текст на Решение № СП-1 от 31.07.2015 г., както и със становището на „НЕК” ЕАД, дадено в качеството му на краен купувач на процесната електрическа енергия, като фактурират количествата електрическа енергия, надвишаващи годишното нетно специфично производство по цена за излишък на балансиращия пазар. По изложените фактически и правни съображения в отговора моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.

 

В дадения двуседмичен срок е постъпил отговор от третото лице -помагач „Национална електрическа компания“ ЕАД, в който оспорва предявените искове по основание и размер. Посочва се, че неоснователно се претендира заплащане на произведената електроенергия по преференциална цена. Тази цена се дължи до размера на нетното специфично производство, а за количествата произведена електрическа енергия, нахвърлящи нетното специфично производство, се прилага цена за излишък на балансиращия пазар. Изложени са правни съображения по приложението на Решение №СП-1/31.07.2015г. на КЕВР и чл.31, ал.5 от ЗЕВИ.

Относно квалификацията на исковете: Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

 

На основание чл. 146, т. 3 и 4 ГПК, съдът ПРИЕМА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелствата: 

-         Ищецът е производител на електрическа енергия от възобновяем източник -вятърна електрическа централа;

-         Ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия № Л-139-11/13.08.2004 год. издадена от ДКЕВР (допълнена с последващо Решение № И1-Л-139/09.12.2013год. на ДКЕВР);

-         Като краен снабдител по силата на чл. 31 от ЗЕВИ ответникът е задължен да купува електрическата енергия, произвеждана от възобновяеми източници при условията на същата норма;

-         „Национална електрическа компания" ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за извършване на дейността обществен доставчик на електрическа енергия № Л-147-13/17.12.2004 г., издадена от ДЕКВР;

-         Като обществен доставчик, по силата на чл. 94 от ЗЕ, „НЕК" ЕАД е задължено да купува от ответника, в качеството на последния на краен снабдител, количествата електрическа енергия от възобновяеми източници, която крайният снабдител е закупил от производителите на лицензионната му територия;

-         Процесиите количества електрическа енергия са произведени и продадени от ищеца на ответника в изпълнение на Договор за изкупуване на електрическа енергия, произведена от възобновяем енергиен източник № 93 от 06.08.2009 г., сключен между „Енерго- Про Продажби" АД и „УП БЪЛГАРИЯ 26“ ЕООД;

-         Ищцовата централа е достигнала нетно специфично производство от 2000 кВт за 1 кВт инсталирана мощност през м.ноември 2015 г.;

-         За произведената ел.енергия през м.ноември 2015 г. електрическа енергия от 559,857 MWh ответникът е получил плащане по съответната цена за излишък, определена от „ЕСО“ ЕАД или общо сума в размер на 9179,94 лв.;

-         Изкупените количества ответникът е продал на „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;

-         Процесиите количества произведена електрическа енергия са получени от обществения доставчик „Национална Електрическа Компания" ЕАД, в изпълнение на нормата на чл. 94 ЗЕ;

-         Получаването на фактура № 92/30.11.2015 г. от ответника.

                                                                                    

Факти, подлежащи на доказване и разпределение на доказателствената тежест:

 

            Ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване  фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици съгл. чл.154, ал.1 ГПК, а именно – наличието на договорно правоотношение, изпълнение на задължението си по договора, механизма за определяне на приложимата цена, изпадането на ответника в забава.

Ответникът носи доказателствената тежест да установи правоизключващи и правопогасяващи спорното право факти, на които основава своите възражения, в т.ч. заплащане на дължимата цена за изкупената ел.енергия, както и обстоятелството, че изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар

На основание чл.146, ал.1, т.5 от ГПК съдът указва на третото лице, че носи доказателствената тежест да установи положителните факти, на които се позовава, а именно, че изкупената електроенергия се плаща по цена на излишък на балансиращия пазар.

Общоизвестни и ненуждаещи се от доказване са: данните от електронните партиди в Търговския регистър на страните търговски дружества; обстоятелствата, че ответникът е краен снабдител на електрическа енергия и титуляр на лицензия за дейността крайно снабдяване с електрическа енергия, че „Националната електрическа компания“ ЕАД е обществен доставчик и титуляр на лицензия за дейността обществен доставчик на електрическа енергия, че с решение № 1115/28.01.2019 г. по адм. дело № 5284/2018 г. на Върховен административен съд е обезсилено решение № 1177/23.02.2018 г. по адм. дело № 8522/2015 г. на Административен съд – София град в частта му, с която е отменено решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР по т.1.8 и е оставено в сила в частта му, с която е отменено  решение № СП-1/31.07.2015 г. на КЕВР по т.1.7.

По доказателствените искания на страните:

Следва да бъдат допуснати за приемане представените с исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба, допълнителния отговор на исковата молба, както и към становището на третото лице-помагач писмени доказателства, като допустими и относими към предмета на спора.

В исковата молба и в допълнителния отговор е направено искане за допускане са съдебно-техническа експертиза. Задачата на експертизата е относима към предмета на спора, тъй като цели установяването на основанието и размера на претенциите, поради което следва да бъде допусната.

            Предвид гореизложеното и на основание чл. 374 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

            ПОСТАНОВЯВА разглеждането на делото по реда на Част III, Гл. 32 „Производство по търговски спорове”.

ДОПУСКА до събиране като доказателства по делото приложените към исковата молба, отговора на исковата молба, допълнителната искова молба, допълнителния отговор на исковата молба, както и към становището на третото лице-помагач писмени доказателства.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-техническа експертиза, която след запознаване с материалите по делото, извършване на необходимите проверки при страните и при необходимост на друга релевантна информация да даде отговор на следните въпроси:

1. Кои технически характеристики определят дали една вятърна централа може да работи ефективно до 2250 часа и над 2250 часа, съответно кои от тези характеристики са заложени като критерии по решението на КЕВР, съответно процесната централа от коя категория е?

            2. През кой месец от 2015 г. /дата/ вятърната централа е достигнала 2250 часа работа? През кой месец е достигнала НСП от 2000 кВтч за единица инсталирана мощност 1 кВТ?

            3. Какво е нетното специфично производство, използвано от КЕВР при определяне на преференциалната цена ел. енергия, произвеждана от вятърните електрически централи работещи до и над 2250 часа в решение №Ц-10/30.03.2011 г.?

            4. Каква би била дължимата цена за произведена ел. енергия за количествата над определеното нетно специфично производство?

            5. Каква е цената на количеството електроенергия, произведено от вятърната централа за м.11.2015 г., изчислена по цени на излишък на балансиращия пазар, определени от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД?

ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 500 (петстотин) лева, вносим по равно по 250,00 лв. от страните в 1-седмичен срок от съобщаването по сметка на ВОС, с представяне на доказателства за това в същия срок.

НАЗНАЧАВА за вещо лице за вещо лице Д.Д., който да се уведоми след представяне на доказателства за внесен депозит.

УКАЗВА на вещото лице да представи заключението си в срока по чл. 199 ГПК.

ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат съдействие на вещото лице при изпълнение на задачата му като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, чието доказване страните са препятствали, по реда на чл. 161 ГПК.

ПРИКАНВА страните към спогодба и им разяснява възможността да уредят доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.

УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12., тел. *********; служител за контакти  - Нора Великова.Определението не подлежи на обжалване.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.09.2019 г. от 9,45 часа, за която дата и час да се призоват страните, с връчване на препис от настоящото определение, като на ищеца и ответника бъде връчен и препис от становището на третото лице-помагач, а на ищеца се връчи и препис от допълнителния отговор на допълнителната искова молба.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: