Р Е
Ш Е Н
И Е
№.......
гр.ЛОВЕЧ,06.11.2020 г.
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав в открито съдебно
заседание на шести октомври двехиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПОЛЯ ДАНКОВА
2. ПЛАМЕН
ПЕНОВ
като разгледа при секретаря Даниела Кирова,
докладваното от съдия ДАНКОВА в.гр. дело № 438 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВО С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.258 и сл. от ГПК
Подадена е въззивна жалба вх. №5033/31.07.2020 г. от М.П.,
Н.П. против решение №76/19.02.2020 г. по гр.д. №652/2018 г. на ТРС, което молят
да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Твърдят, че съдебният акт
е недопустим, като произнесен плюс петитум, тъй като съдът ги е осъдил
солидарно да заплатят сумата, без да е заявена претенция за солидарност на
законово основание или по уговорка и молят в тази ,част да бъде обезсилен. Навежда доводи, че в
останалата част съдебното решени е неправилно и моли да бъде отменено.
Посочва,че фактическите и правни изводи на съда са неверни. Изтъква,че М.П. е
държал имота на правно основание и е бил негов пазач. Акцентира, че съдът
неправилно не е приел възражението за изтекла погасителна давност. Твърди,че
исковата молба е била нередовна, което не е констатирано от районния съд и не е
отстранена нередовността на исковата молба. Заявява, че приетите експертизи са
били неотносими, а не е била изготвена актуална оценка на имота , не е бил ползван сравнителен метод за
определяне на дължимата сума. Твърди, че са не са претендирани лихви, а такива
са били начислени. Посочва,че не са представени св.показания за установяване на
ползването на имота и изводите на районния съд са неправилни и незаконосъобразни.Моли
съдебното решение да бъде обезсилено като недопустимо или да бъде отменено,
исковете да бъдат отхвърлени.
Представен е писмен отговор
№2086/18.05.20 г. на В.П. и Ц.П., ,с който заявяват, че атакуваното съдебно
решение е правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено . Заявяват, че
М.П. може да се позовава на правата на пазач на имота до 30.05.2014 г. ,но това
не му дава право да прибира плодовете от имота . Излагат ,че не се претендират
наемни вноски и затова възражението за 3 годишна давност не е основателно.
Обсъждат начина на изчисляване на обезщетението за пропуснати ползи и се
позоват на съдебна практика.
В съдебно заседание М.П. се явява лично, а Н.П.
не се явява. За двамата в процеса участва проц.представител адв. А.. Поддържа
въззивната си жалба и моли да бъде уважена.
В съдебно заседание ,редовно
призоани не се явяват, а се представляват от адв. С..Заявява, че атакуваното
съдебно решение е правилно и законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
От представените доказателства по
гр.д. 652/18 г. на ТРс, гр.д. №512/2009 г. на ТРС, изп.д. №99/2013 г. на ТРС,
изпълнително дело №20179030400675/2017 г. на ЧСИ Ив.Л.,рег. №903, район на
действие –Окръжен съд-Ловеч,от становището страните, преценени поотделно в
тяхната вазимна връзка и обусловеност, съдът приема за установени следните
фактически обстоятелства:
Въззивният контрол се развива
относно съдебно решение
№76/19.02.2020 г. по гр.д. №652/2018 г. на ТРС, в частта, в която исковите
претенции за сумата
6525 лева-обезщетение за неоснователно ползване на имот по чл. 59 от ЗЗД,1462.47 лева законна лихва по чл. 86
от ЗЗД са уважени.
Процесният имот е бил предмет на
делбено производство по гр.д. 512/2009 г. на Троянски районен съд. Във втора
фаза на делбата със съдебно решение №72/17.03.2011 г. по гр.д. 512/2009 г.
Троянски районен съд е поставил в дял по
реда на чл. 349,ал.2 от ГПК на М.М. като
неподеляем недвижим имот- ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с площ
Подадено е заявление № 939/11.02.2013г. от В.М.П.
за издаване на изпълнителен лист по влязло в
сила решение №72/17.03.2011г. по гр.д. №512/2009 година. Произнесено е
разпореждане №365/12.02.2013г. по
гр.д.№512/2009г. на ТРС, за издаване на изпълнителен лист в полза на В.М.П. и Ц.Л.П. по заявеното дело с длъжник М.М.П., за
присъдени суми в размер на 30 416.66 лева, равняващи се на
полагащите им се общо 5/6 идеални части за уравняване на дяловете и издаден изпълнителен лист
на 12.02.2013г. в посочения аспект.
Съдът проследи развитието
на изпълнителното производство по молба №605/27.02.2013г.
на В.М.П. до ДСИ при ТРС по изпълнително дело №99/2013г. със страни В.М.П.
и Ц.Л.П. против М.М.П. по изп. Лист от
12.02.2013 г. Изпратена е покана за доброволно изпълнение до М.М.П. *** на 07.03.2013г. Издадено
е постановление за налагане на възбрана върху процесния недвижим имот на 13.03.2013г.
на ДСИ ,извършен е опис на имота по протокол от 14.05.2013 г. на ДСИ и имота е
оставен в управление на М.П..В.М.П. е подал молби на 01.07.2013г.
и 18.07.2013г. с искане да се пристъпи към изнасяне на
публична продан на 1/6 идеална част от имота,
принадлежаща на М.М.П.. Публичната
продан е насрочена от 23.08.2013г. до 23.09.2013г.М.М.П. подал молба на 20.08.2013г.
е постъпила молба с искане да се прекратят изпълнителните действия, спрямо
възбранения имот, тъй като същият е единственото жилище, което обитава заедно с
членовете на семейството си.В.М.П. е сезирал държавен съдебен изпълнител с
искане на 16.09.2013г. да бъде допуснат като наддавач в публична продан на
недвижим имот по изпълнително дело №99/2013г. по описа на СИС при ТРС. М.М.П. е
подал заявление от 17.09.2013г., че с твърдение,че имотът е неподеляем,възложен
му е и моли да не се пристъпва към принудителни
действия. Издаден е протокол от 24.09.2013г. за обявяване на наддавателни
предложения по насрочена публична продан на недвижим имот и купувач, с която В.М.П. е обявен за купувач на 1/6 идеална част
от делбения имот. Издадено е постановление
за възлагане на недвижим имот на 31.01.2014г. в полза на В.М.П., за
1/6
ид. ч. от процесния имот. М.М.П. е подал жалба №419 от 10.02.2014г. против
постановлението за възлагане от 31.01.2014г. Ловешки окръжен съд се е
произнесъл с решение от 13.05.2014г. по гр.д.№287/2014 г. , като потвърдил
постановлението за възлагане на недвижим имот по изп.д.№99/2013г. на ДСИ при РС Троян.
М.М.П. подал заявление на 11.10.2013 г.
до Троянския районен съд по гр.д. № 512/2009г., в което посочил, че поради
неплащане в 6 месечен срок на сумата, за която е бил осъден, като уравнение на
дяловете, решението по възлагане да бъде обезсилено по право и имотът следва да
се изнесе на публична продан.
Троянски районен съд е произнесъл решение №63/26.03.2014г., постановено
по гр.д.№512/2009г. Троянския районен съд прогласил настъпилото на основание
чл. 349, ал.6, изр.трето от ГПК обезсилване по право на решението под номер
№72/17.03.2011 г., постановено по гр.
дело № 512 по описа на ТРС за 2009г., в частта му, с която поставя в
самостоятелен дял по реда на чл. 349, ал.2 от ГПК на М.М.П.,***, ЕГН **********,
като неподеляем следния недвижим имот, а именно: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 449 кв.м, находящ се в гр.Троян, обл.Ловешка, с адрес ул.*****,
с трайно предназначение - земеделска
и начин на трайно ползване - ниско застрояване /до 10 м./, с пълен кадастрален №73198.506.320 по кадастралната карта,
одобрена със Заповед №РД-18-11/20.04.2007
г. на Изпълнителния директор на АК, при граници и съседи на имота: имот 73198.506.322 - ниско застрояване /до
10 м./, имот 73198.506.474 - за друг
вид застрояване, имот 73198.506.321 - ниско застрояване /до 10 м./, имот 73198.506.471 - за второстепенна улица,
ведно с построените в имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА - масивна с частични стоманобетонни елементи
с площ 59 кв. м., с пълен кад.
№73198.506.320.1, ЕДНОЕТАЖНА СГРАДА хангар,
депо, гараж - масивна с частични стоманобетонни елементи, с площ 24 кв. м., с пълен кад. № 3198.506.320.2, ДРУГ
ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ - едноетажна масивна с дървен гредоред с площ 16 кв. м.
с пълен кад. 73198.506.320.3 и ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ - едноетажна масивна с дървен гредоред с площ 16 кв.
м., с пълен кад. № 73198.506.320.4.,
с пазарна стойност 36 500 – тридесет и шест хиляди и петстотин
лева, както и в частта, с която М.М.П., с
горните данни е осъден да заплати общо на В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П.,
ЕГН **********,*** сумата 30 416,66 – тридесет хиляди четиристотин и шестнадесет лева и 66
стотинки, равняваща се на полагащите им се общо 5/6 идеални части, поради
неплащане на уравнителния дял в законоустановения срок.С цитираният съдебен акт
е постановено и
изнасянето на публична продан на следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ 1 449 кв.м,
находящ се в гр.Троян,
обл.Ловешка, с адрес ул.*****, с трайно предназначение - земеделска и начин на трайно ползване -
ниско застрояване /до 10 м./, с пълен
кадастрален №73198.506.320 по кадастралната карта, одобрена със Заповед №РД-18-11/20.04.2007 г. на Изпълнителния директор
на АК, при граници и съседи на имота:
имот 73198.506.322 - ниско застрояване /до 10 м./, имот 73198.506.474 - за друг вид застрояване, имот
73198.506.321 - ниско застрояване
/до 10 м./, имот 73198.506.471 - за второстепенна улица, ведно с построените в
имота: ЕДНОЕТАЖНА ЖИЛИЩНА ЕДНОФАМИЛНА СГРАДА
- масивна с частични стоманобетонни елементи с площ 59 кв. м., с пълен кад. №73198.506.320.1, ЕДНОЕТАЖНА
СГРАДА хангар, депо, гараж - масивна
с частични стоманобетонни елементи, с площ 24 кв. м., с пълен кад. № 3198.506.320.2, ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ
- едноетажна масивна с дървен гредоред с площ 16 кв. м. с пълен кад.
73198.506.320.3 и ДРУГ ВИД СГРАДА ЗА ОБИТАВАНЕ - едноетажна масивна с дървен гредоред с площ 16 кв. м., с пълен кад. № 73198.506.320.4., с пазарна стойност
36 500 – тридесет и шест хиляди и петстотин лева, като получената
при продажбата сума бъде разпределен съгласно законовите права на съделителите,
а именно: общо 5/6 за В.М.П., ЕГН ********** и
Ц.Л.П., ЕГН **********,*** и 1/6 за М.М.П.,***,
ЕГН **********
С влязло в
закона сила съдебно решение без конкретизирана номер и дата по гр.д. 286/2014 г.
на ЛОС е обезсилено като недопустимо съдебно решение №63/26.03.2014г.,
постановено по гр.д.№512/2009г. на Троянският районен съд и прекратено
производството по делото.
Исковата претенция е с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за присъждане на
обезщетение за неоснователно обогатяване. Обезщетението се определя от
обогатяването на ответниците-въззивници без основание, но настоящия състав
приема ,че по делото не са представени надлежни доказателства в такава насока. Ищците-въззиваеми
твърдят, че се легитимират като собственици на имота по силата на договор за
издръжка и гледане №070,т.ІІІ, рег.№3894, издаден по нот.дело №427/2008 г.,
постановление за възлагане на недвижим имот от 31.01.2014 г. и съдебно решение
от 30.05.2014 г. по гр.д. №287/2014 г. и предвид на това въззивниците са се
намирали без основание в процесния имот и не са го освободили. Настоящата
инстанция приема,че твърденията на ищците, че притежават право на собственост
на така заявените основания са недоказани.
По-горе в мотивите беше проследено, че видно от приложеното гр.д. гр.д. 512/2009 г. на Троянски районен съд между страните е
била извършена съдебна делба относно процесния имот, като част от наследствената
маса на М.Василев П.,починал на 27.09.2002 г.С влязло в законна сила съдебно
решение № 247 от 03.12.2009 г. в първа фаза на делба почл. 34 от ЗС ,с което е
допусната делба между В.М.П., М.М.П. и Ц.Л.П. на съсобствения
им недвижим имот- поземлен имот с
площ 1449 кв.м.,находящ се в гр.
Троян, обл. Ловешка, с адрес ул. *****,
с трайно предназначение - земеделска и
начин на трайно ползване - ниско застрояване /до
В мотивите
на съдебния акт е обсъдена нищожност на нот. Акт 70,т.ІІ по н.д. №427/2008 г.
поради липса на съгласие на прехвърлителката Бона П. и съобразно това са
определени квотите на страните. Следователно въпросът за недействителността на
договора за издръжка и гледане от 2008 г. е решен със сила на присъдено нещо и
въззиваемите не следва да се позовават на самостоятелното му действие.
Въззивният съд анализира
развитието на делбеното производство и констатира, че от влязлото в сила
решение по втора фаза на делбата се опровергават и доводите на въззиваемите, че
са собственици на имота въз основа на съдебно решение от 2014 г. и
постановлението за възлагане от 31.01.2014 г..Със съдебно решение №72/17.03.2011 г. по гр.д. 512/2009 г. на Троянски
районен съд е поставен в дял по реда на чл. 349,ал.2 от ГПК на М.М. като неподеляем следния недвижим имот, а именно:
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с площ
Цитираното от ищците – въззиваеми
съдебно решение от 30.05.2014 г. на ЛОС
по гр.д. 287/2014 г. потвържава като
правилно постановление от 31.01.2014 г. за възлагане на недвижим имот по
изпъл.д.№99/2013 г. на ДСИ-гр.Троян, но не променя правните последици от
решенията в делбеното производство.
С Тълкувателно решение № 1 от
19.05.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК /което има действие и при
новите разпоредби чл. 349,ал.6 от ГПК/ -т.10 е прието, че обезсилване по право
по чл.
288, ал. 7 ГПК, уредено със ЗИДГПК -
обн., ДВ,
бр. 64 от 1999 г. е нов фактически
състав, различен по своята правна характеристика и последици от този,
регламентиран с предходните редакции на разпоредбата на чл. 288, ал. 7 ГПК/отм./ (до и с ДВ, бр. 124 от 1997 г.). При плащането на определеното
парично уравнение с лихвите в 6-месечния срок от датата на влизане в сила на
възлагателното решение получилият възлагане съделител става собственик на имота,
а в противен случай не настъпва вещноправният ефект на съдебния акт. За времето
до извършване на надлежно плащане в рамките на 6-месечния срок получилият
възлагане съделител няма правата на собственик на имота и не може да извършва
валидни разпоредителни сделки с него.
Значим
за казуса е въпросът за възстановяване на висящността на делбения процес.
Безспорно е утвърдено в константната практика,че съделителят кредитор, в чиято
полза е възникнало вземането по паричното уравнение на дял, следва да сезира с
писмена молба съда по чл. 349,ал.6,пр.второ от ГПК. Активна страна е съделителят
кредитор, който извежда правото си от отрицателния факт, че не е престирана
определената сума пари в предвидения от закона срок. Такова искане въззиваемите
не са направили и няма представено в гр.д. 512/2009 г. на ТРС.
С разпоредбата на чл. 288,ал. 7 от ГПК/ отм./ /до изменението в ДВ брой
64 /1999 година/ обезсилването на възлагателното решение по чл. 288 алинея
втора и трета от ГПК/ отм./ е установено, че се извършва в самостоятелно исково производство с
постановяване на конститутивно съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение
по такъв иск е възстановявало висящността на делбения процес във втора фаза. С
разпоредбата на член 288,ал. 7 от ГПК /отм.// в редакцията след изм. ДВбр.
64/99 г./ е предвидено обезсилване на съдебното решение по възлагане на имота
по заявление на изправната страна. Към настоящия момент действащата правна норма
е член 349, алинея 6 от ГПК, в който също е предвидено че при неизплатено
уравнение по чл. 349 алинея първа и втора от ГПК, в срока по алинея пета на
същата разпоредба, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се
изнася на публична продан. Предвидена е възможност съделител който отговаря на
условията на член 349, алинея втора от ГПК и е направил искане за възлагане по
чл 349, алинея четвърта от ГПК да заплати веднага цената на имота оценен при
делбата и да препятства изнасянето на публичната продан като имота му бъде
възложен в реален дял. По делото няма данни за развитие на производството по
съдебна делба след като въззивната инстанция е обезсилила решението по член 349,
алинея шеста от ГПК. Обезсилването по право следва да бъде свързано с искане за
неговото прогласяване от кредитора-съделител и продължаване на съответната фаза
на делбата. Действително с обезсилването по право се заличава с обратна сила действието
по възлагателното решение по чл. 349, алинея втора от ГПК, поради ненадлежно и
своевременно престиране на сумата за уравнение на дяловете от съделителя,
комуто е възложен имота. Това се извършва по искане на съделител-кредитор, цели
установяване на факта на неплащане в законния срок на паричното уравнението на
дяловете и без такова произнасяне с изричен диспозитив ще се постигне
противоречие със съществуващото редовно от формална страна възлагателно решение
по чл. 349, алинея втора от ГПК. Няма спор в съдебната практика, че без да бъде
постановен изречен диспозитив на обезсилване на съдебното решение по чл. 349,
алинея втора от ГПК,решението, с което е възложен имота съществува и се ползва
със сила на присъдено нещо и последици спрямо всички при действие на член 220
от ГПК. Единственото отклонение касае, възможността да не се постановява
самостоятелно решение, когато имота се изнася на публична продан/какъвто не е
настоящия случай/, но във всички други случаи на възлагане с предложение за
плащане, следва да има две самостоятелни решения за прогласяване на
обезсилването по право и по извършване на делбата по чл. 349, алинея втора от ГПК. Тези законодателни решения са обусловени от приключването на делбения
процес и ликвидиране на съсобствеността
относно конкретния делбен имот. В такава насока са изводите в точка 11 на Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004 г. на ВКС по
гр. д. № 1/2004 г., ОСГК /което има действие и при новите разпоредби чл. 349 от ГПК/ В конкретния казус поради
липсата на каквито и да са процесуални действия извършени от страните или съдът,
след като М.П. не е изплатил в законоустановения 6-месечен срок сумата за
уравнение на дялове възлизаща на 30416 . 66 лева на настоящата инстанция счита,
че М.П. не дължи заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване в полза
на въззиваемите за периода от 2014 г. до 2018 г. Съжденията на настоящата инстанция в тази
насока са свързани с обстоятелството че М.П. се е намирал в процесния имот въз основа
на цитирания съдебен акт - съдебно решение
№72/17.03.2011 г. по гр.д. 512/2009 г. Троянски районен съд,който не е бил обезсилен.
Възражението на
въззивниците относно недопустимост на съдебното решение№76/19.02.2020 г. по гр.д. №652/2018 г. на ТРС поради произнасяне на съда за
солидарна отговорност на ответниците-въззивници е неоснователно. Въззивната
инстанция приема , че е налице очевидна фактическа грешка, тъй като липсва обсъждане
от съда в мотивите относно солидарност на страните, такава не е заявена от
ищците-въззиваеми и при действие на чл. 247 от ГПК тази грешка е отстранима от
първата инстанция.
Предвид неоснователност и
недоказаност на главните искове по чл. 59 от ЗЗД за сумата 6525 лева,
неоснователни и недоказани са исковете с правно основание чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на законна лихва върху тази сума за времето 01.07.2014 г. до 16.07.2018 г.
При така изложените мотиви Ловешки окръжен съд
намира,че искове, с правно
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 93 от ЗС, предявени от В.М.П.,
ЕГН ********** и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с
адрес: *** против М.М.П., ЕГН **********
и Н.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ********за сумата от 6 525
- шест хиляди петстотин двадесет и пет лева, представляваща
обезщетение за неоснователно ползване на недвижими имот, находящ се в гр. Троян,
Община Троян, Ловешка област, на ул. *****,представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 73198.506.320 по КККР на гр. Троян, целият с площ 1449 кв. м.,ведно
със сградите в него са неоснователни и недоказани и следва да бъде отхвърлени. Акцесорните искове с правно основание
чл. 86 от ЗЗД предявени от
В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против М.М.П.,
ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ********за сумата 1 462,47
– хиляда четиристотин шестдесет и два лева и 47 стотинки законова лихва за
забава за периода 01.07.2014 г. до 16.07.2018 г. Също са неоснователни и
недоказании следва да бъдат оставени без уважение.
Следователно фактическите и правни изводи на въззивния съд съществено се
различават от становището на първата инстанция. Това налага атакуваното съдебно
решение №76/19.02.2020
г. по гр.д. №652/2018 г. на ТРС като незаконосъобразно да бъде
отменено, а вместо него да бъде постановено решение по същество на иска в
посочения по-горе смисъл.
Предвид такъв изход от процеса въззиваемите
следва да заплатят на въззивниците съдебно-деловодни разноски за двете инстанции
в размер на сумата 3004.75 лева.
Воден от горните мотиви съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ, като
незаконосъобразно съдебно решение №76/19.02.2020
г. по гр.д. №652/2018 г. Троянски
районен съд,в частта в която са уважени исковете за сумата 6525
лева-обезщетение за неоснователно ползване на имот по чл. 59 от ЗЗД,1462.47
лева законна лихва по чл. 86 от ЗЗД и
присъдени разноски по делото и вместо него постанови:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни и недоказани, предявените искове, с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД,
вр. с чл. 93 от ЗС, от В.М.П., ЕГН **********
и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: *** против М.М.П.,
ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ********да заплатят сумата от 6 525 - шест
хиляди петстотин двадесет и пет лева, представляваща обезщетение за
неоснователно ползване на недвижими имот,
находящ се в гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, на ул. *****,представляващ
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 73198.506.320 по КККР на гр. Троян, целият с площ
1449 кв. м, при съседи: имот № 73198.50.322, имот № 73198.50.474, имот №
73198.50.321 и имот № 73198.50.471, ведно с построените в него едноетажна
жилищна сграда - еднофамилна с идетификатор № 73198.506.320.1 със застроена
площ от 59 кв. м, едноетажна друг вид сграда за обитаване с идентификатор №
73198.506.320.3 със застроена площ от 16 кв. м, едноетажна друг вид сграда за
обитаване с идентификатор № 73198.506.320.4 със застроена площ от 16 кв. м и
други подобрения: външна тоалетна, баня и стопански постройки за периода от 01.06.2014 г. до 08.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на иска - 17.07.2018 година до окончателното й
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни и недоказани, предявените искове, с правно основание чл. 86 от ЗЗД от В.М.П., ЕГН ********** и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
против М.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.П.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ********да
заплатят сумата 1 462,47 –
хиляда четиристотин шестдесет и два лева и 47 стотинки законова лихва за забава
за периода 01.07.2014 г. до 16.07.2018 г.
ОСЪЖДА В.М.П., ЕГН **********
и Ц.Л.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ***
да заплатят
на М.М.П., ЕГН ********** и Н.Н.П., ЕГН **********, двамата с адрес: ********съдебно-деловодни разноски за двете инстанции в размер на сумата
3004.75 лева/три хиляди и четири лева и
седемдесет и пет стотинки/.
Решението е обжалваемо в едномесечен
срок от съобщение на страните, че е
изготвено ведно с мотивите пред ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.