Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 965 22.07.2022 година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, XXVI-ти административен състав,
на двадесет и първи юли две хиляди и двадесет и втора
година,
В открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. КОНСТАНТИН
ГРИГОРОВ
2. ЯНА КОЛЕВА
при секретаря И.Л.с участието на прокурора Х.К.
като разгледа докладваното от
съдията Колева касационно наказателно административен характер дело № 1081 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка
с чл.63в
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Д.Н.К., с адрес *** против решение № 527/20.05.2022г., постановено по
НАХД № 189/2022г. на Районен съд – Бургас, с което е потвърден електронен фиш
за налагане за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство серия К № 4974972 , издаден от ОДМВР Бургас,
с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за движение по
пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на касационния
жалбоподател е наложено наказание глоба в размер на 50 лв.
Съдебното решение се обжалва
като неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и в противоречие с материалния закон. Твърди се, че към датата на връчване на електронния фиш
жалбоподателката не е била законен представител, към датата на извършване на
нарушението не е управлявано от нея, а от лице на което е издадено пълномощно
за управление на МПС Д. Д. с ДК № В ****НХ. Излагат се подробни съображения в
подкрепа на твърденията. Иска се отмяна на съдебния акт и на наказателното
постановление.
Ответникът по касация – ОД на
МВР гр. Бургас, не ангажира становище по оспорването.
Представителят на Окръжна
прокуратура – гр. Бургас счита, че първоинстанционното решение е неправилно,
тъй като от доказателствата по делото се установява, че електронният фиш не е
връчен на юридическото лице.
След като прецени твърденията на страните и събрания
по делото доказателствен материал, Бургаският
административен съд намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Касационната
жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211 от АПК от надлежна
страна и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен
съд – Бургас е потвърдил електронен фиш за налагане за глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство серия К № 4974972 , издаден от
ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с ал.1 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП на
касационния жалбоподател е наложено наказание глоба в размер на 50 лв. За да
постанови решението си съдът е приел за безспорно установена фактическата
обстановка. Съдът преценил, че нарушението е доказано, като установено с годно
техническо средство. Правилно била ангажирана отговорността на жалбоподателя
като законен представител към датата на извършване на нарушението на
собственика БДЧР на автомобила. Видът и размерът на наказанието съответстват на
чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП.
Съгласно чл.63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съгласно чл.218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
съдът следи служебно.
Възраженията на
касатора са неоснователни. Съдебното решение е съобразено с материалния закон и
процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е
изследвал фактическата обстановка, като изложените мотиви относно ангажирането
на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от
настоящия съдебен състав.
От събраните в
хода на производството доказателства се установява съставомерността на
констатираното нарушение, тъй като автомобилът Д. Д. с ДК № В **** НХ, бил заснет
на 10.06.2021г. в 15:19 часа, в обл.Бургас ВП II-99
км.11+600 в посока от гр.Черноморец към гр.Бургас при движение със 98 км/ч, при
разрешена скорост с пътен знак В26-80 км/ч. Скоростта била установена и заснета
с автоматизирано техническо средство – TFR1-М 621. От извършената проверка в
информационната система на КАТ е установено, че автомобилът е собственост на Басейнова
дирекция „Черноморски регион“. Електронният фиш е връчен на жалбоподателката на
23.08.2021г. и не е подадена декларация по чл.188 от ЗДвП.
Пред районния съд
са представени снимката, която е изготвена от стационарно техническо средство и
въз основа на която е установено нарушението, удостоверение за одобрен тип на
средство за измерване, както и протокол от проверка. Нарушението е заснето и установено
с техническо средство, което към датата на нарушението е доказано, че е било
изправно. Ясно е определена скоростта и посоката на движение на превозното
средство. Настоящият състав счита, че от доказателствата по делото безспорно се
установява вмененото на касатора административно нарушение.
Възраженията
направени с жалбата са неоснователни. Съгласно разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗДвП „Когато нарушението е извършено при управление на моторно превозно
средство, собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание
се налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство.“ Електронният
фиш за налагане на глоба е издаден против
законния представител на ЮЛ към момента на извършване на нарушението. Към
датата на връчване на електронния фиш жалбоподателката не е била законен
представител на ЮЛ, но доколкото се касае за глоба, а не имуществена санкция
правилно електронният фиш е връчен на ФЛ-Д.К.. Съгласно разпоредбата на чл.189,
ал.5 от ЗДвП „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1
или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при
осъществяване на функциите и правомощията им.“ и от връчването започва да тече
14-дневен срок, в който „собственикът заплаща глобата или предоставя в
съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи
писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на
свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за
извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.“ По
делото не е представена декларация по чл.188, ал.2 от ЗДвП, но тя е следвало да
бъде представена от собственика. В настоящия случай законния представител на ЮЛ
към датата на извършване на деянието и към датата на връчване на електронния
фиш се различават и след като собственикът следва да представи декларация по
чл.188, ал.2 от ЗДвП следва електронния фиш да му бъде връчен. В настоящия
случай, след като липсват доказателства за датата на връчване на електронния
фиш на собственика, то срокът по чл.
189, ал. 5 ЗДвП изобщо не е започнал да тече и за лицето не се е породило
задължението да подаде декларация в структурата на МВР за това, че друго лице е
управлявало автомобила на процесната дата. В случая връчването на електронния
фиш е съществен елемент от процедурата по
чл. 189, ал. 5 ЗДвП, тъй като дава възможност на наказаното с него лице
да се запознае с фактите и обстоятелствата във връзка с вмененото нарушение и
да вземе становище по тях, у вкл. по въпроса за субекта на отговорността. Ето
защо, пропускът да бъде връчен електронния фиш е съществен и представлява
нарушение на процедурата, представляващо самостоятелно основание за отмяна на
така издадения акт, тъй като е ограничило съществено правото на защита на
страната и възможността й да подаде декларация по чл. 189, ал. 5 ЗДвП.
Предвид
изложените мотиви касационната инстанция намира решението на районния съд за
валидно, допустимо, но неправилно, поради което същото следва да бъде отменено и
вместо него следва да се постанови друго, с което процесният електронен фиш да бъде
отменен като незаконосъобразен.
С оглед изхода от
настоящия спор и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, право на разноски в
настоящото производство има жалбоподателят, но поради липсата на своевременно
направено искане в тази насока, съдът не дължи произнасяне относно разноските.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63в от ЗАНН,
Административен съд – гр. Бургас, ХXVІ-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 527/20.05.2022г.,
постановено по НАХД № 189/2022г. на Районен съд – Бургас и вместо него
постановява:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане
за глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К
№ 4974972 , издаден от ОДМВР Бургас, с което за нарушение на чл.21, ал.2, вр. с
ал.1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл.182, ал.2, т.2
от ЗДвП на касационния жалбоподател е наложено наказание глоба в размер на 50
лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.