№ 142
гр. С., 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети април през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анна Т. Трифонова
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело №
20225500900339 по описа за 2022 година
Предявени са искове по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.
В исковата молба е посочено, че ищците Ц. Й. и Г. Й. са родители на
починалия вследствие на ПТП С.Г. З., на 32 г.
Изложени са обстоятелства, че на 09.04.2022 г., около 22:35 ч. по път ІІ-
66, в землището на общ. С. в посока запад се е движил л.а. марка и модел
„Фолксваген Голф“ с peг. № **, управляван от Д. В. В., който на разклона за с.
К., нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на
завой не пропуснал и отнел предимството на движещия се по пътя си л.а.
марка и модел „Фолксваген Поло“ с peг. № **, управляван от И. Ж..
Посочва, че в резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на
пътника в увреждащия автомобил - С. З..
По случая е образувано ДП № 1228 ЗМ 78/2022 г. по описа на Сектор
ПП гр. С., пр.пр. № 1409/2022 г. по описа на ОП С., което към настоящия
момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са
допуснатите от Д. В. нарушения на правилата за движение по пътищата. В
конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон
задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи,
че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. В. и
1
настъпилите общественоопасни последици - смъртта на С. З..
Посочено е, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № **, с
водач Д. В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З.,
обективирана в полица № BG/23/122000523320 със срок на валидност от
15.02.2022 г. до 14.02.2023 г. Изложено е, че по силата на този договор,
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
причинените от тях неимуществени имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в
размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на
обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. с писмо,
получено от застрахователя на дата 13.04.2022 г., към която са приложили
всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 0411-600-
0003-2022 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е
предложил за плащане обезщетение. Заявено е, че в случая са налице
предпоставки за ангажиране отговорността на З., гр. С. за причинените
неимуществени и имуществени вреди на ищците.
Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал С. З., на 32 г. Същият е
получил тежки несъвместими с жИ.та телесни увреждания, довели до смъртта
му. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в
добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив, който се е
грижил всеотдайно за своето семейство.
Наведени са твърдения, че Ц. Й. и Г. Й. са родители на С. З. и
преживяват изключително тежко смъртта на своя син. Тя е била неочаквана и
съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна,
изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си
помагали и подкрепяли. Родителите са се грижили за сина си, както и той за
тях, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа, били са силно привързани един
към друг. Възлагали са големи надежди на него, включително и да бъде тяхна
опора в жИ.та, като са разчитали С. да им помага на старини. С причинената
смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син, която
винаги са имали и на която са разчитали. Неочакваната смърт е предизвикала
2
значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищците. Сочи, че
най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете, която не може
никога да бъде преживяна. Заявява се, че и до настоящия момент, покрусата и
мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални
изживявания у Ц. и Г., а от друга страна търпените болки и страдания се
отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние.
Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и
неописуеми и ще ги съпътстват през целия им жИ.т. Несвоевременната,
неочаквана и безвъзвратна смърт на С. З. е особено трагично обстоятелство,
което завинаги променя жИ.та на семейството. Мъката им е огромна и не
може да бъде компенсирана с нищо.
Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на
пострадалите следва да бъде компенсирана. Сочи се, че безспорно
неимуществените вреди имат много по-голямо значение и се оценяват в пъти
по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести
накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други
нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да
постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните
последици от причинената смърт. Посочва се, че обезщетението за
неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем
психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо
нематериалните последици от настъпилото произшествие.
Отбелязва се, че вредите на ищците са в резултат на виновното
поведение на водача Д. В. В., а за причинените от него вреди отговаря
ответникът по делото З.. Изложено е, че съгласно чл. 432 от КЗ увредените
имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по
задължителната застраховка “Гражданска отговорност“, поради което за
ищците е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив
размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Сочи се, че
претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на
справедлИ.ст, с оглед действително претърпените болки и страдания от
причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на
застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране
на вреди от този вид.
3
Молят, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените
граждански искове са основателни и доказани по размер и да се осъди
ответника З., гр. С., да заплати на Ц. К. Й. и Г. З. Й. обезщетение в размер на
по 26 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от тях, за
причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им С.Г. З..
Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от
16.04.2022 г, датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430,
ал.1 от КЗ, евентуално от 13.04.2022 г., до окончателното изплащане.
Претендират присъждане на направените по делото разноски и
адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено
ДДС, тъй като адвоката е регистриран по ЗДДС, като молят настоящата молба
да се счита за списък на разноски.
В съдебно заседание от 03.04.2025 г., съдът е допуснал изменение на
петитума на предявените искове за неимуществени вреди, като
увеличава размера на същите, както следва:
- от 26 000 лв. на 170 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. за
причинените неимуществени вреди на Ц. К. Й., изразяващи се в търпени
болки и страдания, в следствие на ПТП от 09.04.2022г., при което е
причинена смъртта на С. Ганев З., ведно със законната лихва върху
сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване;
- от 26 000 лв. на 170 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. за
причинените неимуществени вреди на Г. З. Й., изразяващи се в търпени
болки и страдания, в следствие на ПТП от 09.04.2022г., при което е
причинена смъртта на С. Ганев З., ведно със законната лихва върху
сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване.
В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който
ответникът взема становище по предявените искове.
Намира предявените искове за процесуално недопустими, както и
изцяло неоснователни, поради което оспорва същите.
По отношение на недопустимостта:
На първо място във връзка с процесното пътно - транспортното
произшествие посочва, че в З. е постъпила претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение от ищците за причинени вреди от пътно-
4
транспортно произшествие, настъпило на 09.04.2022 г. Въз основа на
постъпилата претенция в Дружеството е образувана щета под № 0411 -600-
0003 -2022. Твърди се, че ответникът добросъвестно е следвал процедурата по
доброволно уреждане на спора по смисъла на чл. 380 от КЗ, като обаче
съдействие от страна на ищците така и не му е предоставено.
Заявява, че същевременно с това съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото
лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право
да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване
на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов
текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или
не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на
предложеното такова. Сочи, че провеждането на горепосочената процедура е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за
заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Твърди, че в
конкретния случай, процедурата не е изпълнена изцяло. Претендиращите лица
са уведомени за необходимостта от представяне на допълнителни документи,
необходими за установяване на основателността и размера на претенцията им,
включително и на тяхната легитимация като правоимащи, но такива пред
застрахователя не са представени своевременно.
Отбелязва, че смисълът на законодателното решение да бъде въведена
тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е формалното й
спазване, чрез завеждане на доброволна претенция, неподкрепена с каквито и
да било доказателства досежно фактическия състав на деликта, както и
установяване на претендираните да бъдат търпени вреди, какъвто е и
настоящият случай.
Посочва, че на 13.04.2022 г. при ответното дружество е получена молба
с вх. № 99-1999/13.04.2022 г., в която е поискано да бъде изплатено
застрахователното обезщетение, към която са приложени само и единствено
пълномощно в полза на адв. ** и справка за сключена гражданска
отговорност, без да бъде предоставена информация досежно легитимацията
на претендиращите, документ за събитието, не е предоставена дори банкова
сметка на ищците. Счита, че с това си поведение ищците демонстрират
именно формалността на заведената претенция, с оглед поставяне на
застрахователя в невъзможност за произнасяне и последващо завеждане на
5
искова молба. Посочва, че с писмо от 15.04.2022 г., получено от процесуалните
представители на ищците на 18.04.2022 г., ответникът е уведомил
претендиращите лица, че е необходимо по преписката да бъдат представени
допълнителни документи (включително констативен протокол за ПТП с
пострадали лица), за установяване на основанието и размера на претенциите,
както и задължителният реквизит, посочен в КЗ - банкови сметки. В резултат
на последното с молба от 29.04.2022 г. е представен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица, от който по никакъв начин не могат да се разберат
обстоятелствата и причините относно процесното ПТП. Вместо допълнителни
документи, от които да се установят факти и обстоятелства относно
основателността на претенциите на правоимащите лица, застрахователят е
уведомен за сключени договори за цесия между ищците и В. ООД,
представлявано от И.К., които са представени по щетата. В резултат на всичко,
изложено по-горе, и тъй като ответникът е бил в обективна невъзможност на
базата на предоставените документи да се произнесе по основателността на
предявената доброволна претенция /включително и при липса на информация
претендиращите лица имат ли връзка и каква е тя с пострадалото лице/ с
писмо от 13.07.2022 г. и спазвайки изискванията за произнасяне в
законоустановения срок е уведомил ищците чрез процесуалния им
представител, че до представяне на документи, доказващи основателността на
претенцията, същата не може да бъде удовлетворена. Сочи се, че едва на
22.07.2022 г., след изтичане на тримесечния срок съгласно чл. 496 от КЗ по
преписката са предоставени документи, легитимиращи ищците като
правоимащи лица, а именно препис от акт за смърт на наследодателя на
ищците, както и удостоверение за родствени връзки.
Заявява се, че от така протеклата процедура по доброволен ред,
ответникът е имал право да откаже на ищците още в срока по чл. 108, ал. 1 от
КЗ, т.е. на 15-я ден от завеждането на претенцията, тъй като ищците по
настоящото дело не са представили документи, легитимиращи ги като
наследници на починалия, респективно, като лица, имащи право да получат
застрахователно обезщетение за смъртта на родственика си. Посочва се, че
въпреки това застрахователят е изискал допълнителни документи, които
отново съзнателно не са представяни само и единствено с цел изтичане на
законоустановения тримесечен срок за произнасяне от страна на З. по
основателността на претенцията и завеждане на настоящия иск. Твърди се, че
6
значителна част от изисканите документи и към днешна дата не са
представени.
Счита за неоснователни изявленията на процесуалния представител на
ищците, досежно липсата на произнасяне от страна на застрахователя за
плащане на застрахователно обезщетение. Предвид липсата на изисканите от
страна на ответното дружество документи и непредставянето на същите по
доброволната претенция, счита, че действията на ищците са насочени
единствено към формалното спазване на разпоредбите на КЗ, а не целят
уреждане на отношенията по доброволен ред и избягване на съдебните
производства.
Заявява, че гореизложеното се явява грубо нарушение на процедурата за
решаване на споровете по доброволен ред съгласно чл. 380 от КЗ и не на
последно място - грубо нарушение на установения в чл. 3 от ГПК принцип на
добросъвестност на участващите в съдебните производства и техните
представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите
нрави, както и своеобразна злоупотреба с права. Предвид липсата на
изисканите от страна на ответното дружество документи, за доказване на
основанието и размера и непредставянето на същите по доброволната
претенция, както и предвид непредставянето на банкова сметка, ответникът
счита, че действията на ищците са насочени единствено към формалното
спазване на разпоредбите на КЗ и последващо предявяване на искова
претенция. Заявява, че горното се потвърждава от процесуалното поведение
на пълномощниците на ищците. Посочва, че същите представят доказателства
за легитимирането на ищците, едва след изтичане на тримесечния срок по КЗ,
след като са преценили, че съществува процесуалната възможност да предявят
претенцията си пред съда.
Във връзка с всичко изложено, счита, че процедурата за доброволно
уреждане на претенцията на ищците не е изпълнена, не е изтекъл
законоустановения срок за произнасяне на застрахователя, респективно не е
изпълнено правопораждащото условие за предявяване на претенциите на
ищците по съдебен ред. Заявява, че е видно, че ищците са се легитимирали
като правоимащи лица едва на 22.07.2022 г., когато са постъпили при
ответното дружество акт за смърт на С. З. и удостоверението за родствени
7
връзки на наследодателя им, като едва от този момент е започнал да тече
установеният в закона окончателен тримесечен срок за произнасяне, тъй като
едва от този момент ответникът е уведомен, че претендиращите лица са
легитимирани да получат застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Счита, че тези документи, не
попадат в обхвата на чл. 106, ал.5 от КЗ, а тъкмо обратното - имат определящо
значение за легитимацията на претендиращите, като не съществува правна или
фактическа пречка за претендиращите, както да се снабдят с тези документи,
така и да ги представят своевременно на ответника. Твърди се, че и към
настоящия момент на ответника не е представен задължителният реквизит по
КЗ, а именно банкови сметки на правоимащите лица.
Отбелязва, че връченият му препис на искова молба е депозиран в
деловодството на Окръжен съд - С. на 02.08.2022 г. с вх.№ 8089 т.е. преди да е
изтекъл тримесечният срок за произнасяне, съобразно КЗ.
Предвид изложеното по-горе ответникът сочи, че е видно, че
процедурата по доброволно уреждане на спора не е завършена изцяло, само и
единствено по причини, стоящи в поведението на ищците, като е безспорно,
че не е настъпило правопораждащото условие за предявяване на претенциите
на ищците по съдебен ред, поради което, моли да се върне исковата молба и да
се прекрати производството по търговско дело № 20225500900339/2022 г. по
описа на Окръжен съд С..
На отделно основание, твърди, че исковата молба е нередовна, тъй като
не отговаря на разпоредбата на чл. 127 от ГПК.
На първо място сочи, че във връченият му препис от исковата молба, не
са посочени банкови сметки, което е в разрез с чл. 127, ал. 4 от ГПК, като
представянето на банкова сметка или друг метод за плащане е задължителен
реквизит на документа. В тази връзка посочва, че задължението за
представяне на банкови сметки не е надлежно изпълнено от ищците.
Отбелязва, че изрично Кодексът на застраховането предвижда, че
непредставянето на данни за банковата сметка от страна на пострадалия има
последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи законната лихва за забава върху дължимото
застрахователно обезщетение.
На второ място се сочи, че исковата молба е нередовна, тъй като не
8
отговаря на изискванията на чл.127, ал.1, т.4 от ГПК. Заявява, че във
връченият му препис ищците не излагат подробно и последователно фактите и
обстоятелствата, на които се основават претенциите им. Намира, че бланкетно
е посочено, че на дата 09.04.2022 г. е настъпило ПТП в землището на община
С., бланкетно са посочени участниците в същото, бланкетно се сочи и че е
починал С. З..
На следващо място посочва, че разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК
въвежда задължение за ищеца в исковата си молба да посочи доказателствата
и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи заедно с
нея всички писмени доказателства. Ответникът счита, че в конкретния случай
избирателно са приложени доказателства, от които по никакъв начин не може
да се изяснят обстоятелствата около процесното ПТП и основателността на
претенциите на ищците.
Моли, да се върне исковата молба и да се прекрати производството по
търговско дело № 20225500900339/2022 г. по описа на Окръжен съд С.,
алтернативно, моли да се остави исковата молба без движение, като се дадат
указания на ищците за отстраняване на нередовностите в подходящ срок. В
случай на неизпълнение на дадените указания и неизпълнение на
задълженията на ищците, ответникът моли да се върне исковата молба и да се
прекрати производството по делото.
По отношение на неоснователността е изложено следното:
Намира предявените искове за изцяло неоснователни, поради което
оспорва същите. Счита, че не са налице необходимите предпоставки за
ангажиране отговорността на ответното дружество по задължителна
застраховка “Гражданска отговорност” за вредите, които ищците твърдят да
търпят, като в тази насока излагам следното:
Оспорва изцяло предявените искове за неимуществени вреди - по
основанието им и с оглед предявените им размери, които счита за недължими
и прекомерно завишени.
Заявява, че не оспорва наличието на договор за застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите, сключен между З. и собственика на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ **, валиден към
09.04.2022 г. - датата на настъпване на процесното пътно-транспортното
произшествие.
9
Доколкото не са налице доказателства за влязла в сила присъда,
обуславящи прилагането на чл. 300 от ГПК и с оглед бланковата искова молба
е изложено следното:
Счита, че е нарушено правото на защита на ответника - исковата молба
не е окомплектована с годни доказателства, от приложения документ за
настъпило събитие /Констативен протокол за ПТП с пострадали лица/ не е
възможно да се направи заключение по отношение на механизма на
настъпване на ПТП, за вината за настъпване на катастрофата, както и относно
факта, че пострадалото лице е било пътник в застрахованото при ответника
МПС и именно като такова е претърпяло неимуществени вреди. Освен това се
твърди, че по делото няма приложени доказателства за пътната маркировка,
пътни знаци, регулиращи движението, няма данни за скоростта на движение
на автомобилите, интензивността на движението и др. Заявява, че твърденията
на ищците, обективирани в исковата молба са бланкетни, с липса на каквато и
да е аргументация и по никакъв начин подкрепени с доказателства.
Оспорва обективирания в Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 09.04.2022 г., механизъм на настъпване на пътно-транспортното
произшествие. Моли, да се има предвид, че представения констативен
протокол за ПТП, не може да се ползва с доказателствена сила относно
механизма на ПТП. Посочва, че по правната си природа този протокол е
официален свидетелстващ документ, но на основание чл.179, ал.1 от ГПК
същият има обвързваща доказателствена сила само за фактите, осъществени
от или в присъствието на съответното длъжностно лице /например за
констатираното и възпроизведено в документа положение на участвалите в
произшествието моторни превозни средства след настъпването му или
претърпените вреди/. Следователно, за самия механизъм на пътно-
транспортното произшествие, описан в протокола, същият не се ползва с
обвързваща доказателствена сила, тъй като произшествието не е било
реализирано в присъствие на съставителя на акта /по смисъла на чл. 125 от
ЗДвП посещението на службите за контрол на МВР на местопроизшествието
винаги е последващо/.
Във връзка с горното, оспорва твърдения механизъм на настъпване на
пътно - транспортното произшествие. Намира, че в исковата молба бланкетно
е описан същия, като не е изложена подробна фактическа обстановка, твърди
10
се извършване на нарушение от страна на застрахования водач, без да се сочи
коя точно разпоредба на закона е нарушена и как с поведението си той я е
нарушил.
Твърди, че вина за процесното ПТП носи А., тъй като процесният пътен
участък е бил неправилно поддържан, с неравности, ненадлежно обезопасен и
непригоден за използване поради липса на мантинели. Счита, че състоянието
на процесния пътен участък се намира в пряка причинно-следствена връзка с
механизма на настъпване на произшествието, респективно с настъпването на
негативните последици от него. Твърди, че обстоятелството, че пътят е бил
ненадлежно обезопасен и непригоден за използване е лишило водача на лек
автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ** от възможността да
реагира адекватно при управлението на автомобила, респективно да избегне
настъпване на произшествието.
Твърди, че водачът на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“,
с рег.№ **, не по своя вина е бил поставен в невъзможност да избегне
настъпването на пътнотранспортното произшествие, като не е нарушил
виновно правилата за движение и за него събитието е случайно. Посочва, че
ударът е настъпил в опасната му зона за спиране и водачът на лек автомобил
марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№ ** не е имал техническа и
професионална възможност да предотврати настъпването на
пътнотранспортното произшествие.
От друга страна се сочи, че водачът на процесния автомобил е
предприел всички възможни мерки, за предотвратяване на ПТП. Ответникът
счита, че събитието се дължи на обстоятелства, стоящи извън контрола и
възможностите на водача на МПС, застраховано при него. Намира, че не може
да се приеме, че е налице непозволено увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД,
защото съществени елементи за осъществяването му са вината и
протИ.правното поведение.
Изложено е, че отговорността на застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност“ е функционално обусловена и тъждествена по обем
с отговорността на деликвента и застрахователят дължи обезщетение за
вредите ако и дотолкова, доколкото застрахованият е отговорен спрямо
увредените лица.
Твърди, че тъй като в настоящия случай, застрахованият при З. по
11
застраховка “Гражданска отговорност” не е отговорен за възникване на
произшествието, то не може да бъде ангажирана и отговорността на неговия
застраховател.
Евентуално, твърди, че е налице независимо съизвършителство от
страна на А., поради неподдържането и неизправността на пътния участък, на
който е реализирано процесното пътнотранспортното произшествие, както и
неосигуряването на условия за непрекъснато и безопасно движение по
конкретния пътен участък. Счита, че А. е задължена да поддържа с грижата на
добър стопанин изправността на пътна мрежа - публична държавна
собственост, което задължение в случая не е изпълнено.
Във връзка с горното твърди, че е налице съществен принос от страна на
А. за настъпване на вредоносния резултат, който се равнява на поне 50%.
В условията на евентуалност, ответникът твърди наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на наследодателя на
ищците. Счита, че при преценката си съдът следва да съобрази поведението
му, което във висока степен е допринесло за настъпване на вредоносния
резултат. Твърди, че настъпилият летален изход е вследствие на
неправомерното поведение на пострадалия, който не е предприел
необходимите действия за да предпази себе си, возейки се в процесния
автомобил. Твърди, че същият е пътувал без поставен предпазен колан с
какъвто разполага лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег.№
**. С оглед гореизложеното се сочи, че пострадалото лице е нарушило
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Заявява се, че съгласно цитираната
норма от ЗДвП водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории Ml, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са
оборудвани. Счита, че същият е бил длъжен да постави и да пътува с
обезопасителен колан по време на движение. Твърди, че при ползване на
обезопасителен колан, той би бил в състояние да задържи пътника в седалката
на автомобила, така че уврежданията да не бъдат реализирани.
Твърди, че всички телесни наранявания са в резултат от свободното
придвижване на тялото на пострадалия в пространството на автомобила и
вследствие ударите в предметите и частите от автомобила, като това е и
основната причина за констатираните телесни наранявания, довели до
12
леталния изход.
На самостоятелно основание, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като пострадалият се е возил при водач, който е
управлявал процесното МПС след употреба и под влияние на алкохол и
упойващи вещества, като пострадалото лице е било наясно с този факт.
На самостоятелно основание, твърди наличие на съпричиняване на
вредоносния резултат, тъй като наследодателят на ищците се е возил при
водач, който не е бил правоспособен водач към момента на настъпване на
процесното събитие и поради липса на ценз, респективно способности да
контролира превозното средство е станал причина за настъпване на ПТП, като
пострадалото лице е било наясно с този факт.
Твърди, че с поведението си пострадалият в значителна степен е
допринесъл за настъпилия по отношение на него вредоносен резултат.
Счита твърденията на ищците, направени в исковата молба за
недоказани, а размера на претенциите за необосновано завишен. Намира, че
заявеното в исковата молба по отношение на претърпените болки и страдания
не е доказано да отговаря на обективната действителност. Счита, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е адекватно и
съразмерно на претърпените от ищците болки и страдания. Счита, че
претендираните суми като обезщетение в размер на по 26 000.00 лева,
частични искове от по 200 000 лева за всеки един от тях, не кореспондират с
претърпяното. Заявява, че обезщетенията не са съобразени и със съдебната
практика, нито със социално-икономическата обстановка в страната.
Моли, да се има предвид, че видно от приложените към настоящия
отговор на искова молба и представени на ответното дружество по преписката
по образуваната щета под № 0411-600-0003-2022 договори за цесия между
наследниците на С. З. и В. ООД, представлявано от И.К., ищците са цедирали
частично правото си на получаване на застрахователно обезщетение до размер
от по 40 000 лв. за всеки от тях, ведно с дължимите лихви и всички останали
негови принадлежности, включително адвокатско възнаграждение. В случай,
че на същите бъде присъдено застрахователно обезщетение, счита, че тези
суми следва да бъдат изключени от така определения действителен размер на
вредите.
Посочва, че не съществува обективно основание и критерий в закона, въз
13
основа на които, съдът да презумира действително претърпените
неимуществени вреди.
Аргументира се, че съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, за вреди причинени от
непозволено увреждане, обезщетение се дължи за всички вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Тези вреди трябва да са
действителни, реално причинени - да съществуват обективно. При
непозволеното увреждане, вредата не се предполага, а подлежи на доказване,
при условията на пълно и главно доказване, от страната, която претендира
обезщетението, в конкретния случай ищците по спора.
Заявява, че както вече е посочил, вредите, за които се претендира
обезщетение, трябва да бъдат сигурни, както от гледна точка на
съществуването, така и по отношение на възможността да бъдат оценени.
Сочи, че една актуална вреда е сигурна само тогава, когато вредата вече е
настъпила към датата, на която е претендирано нейното обезщетяване, както и
в случаите на една бъдеща вреда, по отношение на която съществува
сигурност дали би настъпила, както и достатъчно елементи за определяне на
нейната степен. Предвид това посочва, че бъдещата вреда трябва да бъде
разграничена от евентуалната вреда, която е лишена от сигурност и
следователно не може да оправдае предоставянето на обезщетения. Намира,
че основание да се задължи застрахователят да изплати обезщетение е само за
доказаните причинени вреди и доказаните бъдещи вреди и степента им на
тежест. Определянето на вредата не може да бъде направено на база
приблизителна оценка, а въз основа на доказателства, водещи до обосновано
заключение, които са предоставени въз основа на искане от заинтересованата
страна.
Изложено е, че съгласно основните правила на деликтната гражданска
отговорност, поправянето на нанесени вреди, вследствие на деликтното
деяние, трябва да визират реална и сигурна вреда, нанесена на пострадалото
лице. Според ответника, това означава, че пълното поправяне на вредата
(включително и на неимуществената) трябва да бъде осигурено независимо от
финансовото състояние и/или възможности на автора на вредата и/или на
други лица които, съгласно гражданския закон, трябва да гарантират и/или да
покрият причинената сигурна вреда.
Посочва, че тъй като за оценяването на неимуществените вреди не е
14
въведен обективен законен критерий за определяне, е необходимо те да бъдат
оценени разумно, въз основа на равнопоставеност, отнесена към негативните
последици понесени от пострадалото лице, така че обезщетението да не се
превърне в неоправдан източник на приходи. Счита, че точно заради
постигането на това равновесие, при определянето на размера на
неимуществените вреди трябва да се има предвид принципа на
пропорционалност между справедлИ.стта и социалната необходимост, като
това е основата, върху която доктрината на Европейския съд за правата на
човека, прибавя още един принцип, този на отнасянето на нИ.то на моралните
вреди спрямо нИ.то на нетна минимална заплата в страната на произход на
пострадалото лице.
Намира исковете за неимуществени вреди за недоказани и завишени по
размер.
Оспорва претенцията по акцесорния иск за лихва, по аргумент, че
неоснователността на главния иск води до неоснователност на иска за лихва.
На самостоятелно основание, оспорва изцяло акцесорните искове с
правно основание чл. 86, aл.1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва върху
застрахователните обезщетения. Посочва, че застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност” встъпва в задължението на застрахования да
обезщети пострадалите и третите увредени лица за причинените вреди по
повод на сключения застрахователен договор, а не ех lege, тъй като
застрахователят не е прекият причинител на вредата, поради което в случая е
приложима разпоредбата на чл. 84, ал. 2 от ЗЗД и за да изпадне в забава,
застрахователят следва да бъде поканен да плати. Сочи, че претенция за лихви
обаче е отправена за първи път едва с връчването на препис от исковата молба
на ответника. В този смисъл сочи, че за дата, от която се дължи лихва за забава
за претендираните неимуществени, следва да се счита датата, на която е
уведомен за предявената претенция за лихви, а именно 29.08.2022 г.
Счита, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
З., като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”, поради
което, моли, да се приемат исковете за неоснователни и необосновани и да се
отхвърлят изцяло като такива.
Претендира присъждане на направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
15
По делото е постъпила допълнителна искова молба, с която ищците
вземат становище по възраженията на ответника.
Намират за неоснователни изложените от ответника доводи за
недопустимост на предявените искове, поради непроведена редовна
застрахователна претенция по реда на чл.380 от КЗ. Посочват, че
единственото условие за допустимост, което законодателят е въвел с
разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, е да има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при
спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след отправена към
застрахователя писмена застрахователна претенция, което в случая е сторено
от страна на ищците, видно от заведената по случая преписка пред ответника.
Твърди се, че по делото е установено, че преди подаване на исковата молба
ищецът е отправил към застрахователя писмена застрахователна претенция по
реда на чл.380 от КЗ - 13.04.22 г. /видно от обратната разписка и от посоченото
от самия ответник в ОИМ/ и е изтекъл предвидения 3-месечен срок /в случая и
повече от три месеца/. Посочва се, че към нея ищците са представили всички
документи, с които разполагат, а само след няколко дни е представен към
щетата Констативен протокол за ПТП с пострадали лица /видно от
приложената от ответника молба от ищците за завеждане на извънсъдебната
претенция/. Намират, че в такъв случай, съгл. чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ,
застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенцията за обезщетение. В допълнение, се отбелязва, че съгласно
разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от КЗ, на застрахователя му се дава право да
получи необходимата информация, съхранявана от органите на МВР,
разследващите органи, другите държавни органи, личния лекар, лечебните и
здравните заведения и от лицата, които имат право да удостоверяват
настъпването на обстоятелствата за установяване на застрахователното
събитие и причините от него, както и да получава заверени преписи от
документи. Посочено е, че ако за произнасяне на ответника са му били нужни
още документи, то той е имал правото и възможността да се снабди с тях и
при желание да се произнесе по предявената претенция, като определи
справедлИ. обезщетение. В този смисъл се сочи, че уреденото в КЗ
производство по искане за плащане на застрахователно обезщетение пред
застрахователя е изчерпано като възможност за извънсъдебно уреждане на
16
спора в срока по чл.498 от КЗ и на ищеца се предоставя възможност да
предяви претенциите си по съдебен ред. Предвид горното се заявява, че няма
пречка да бъде ангажирана отговорността на ответника чрез предявяване на
настоящите искове за определяне на справедлив размер на обезщетение от
съда. В допълнение се посочва, че непредставянето на банкова сметка в
извънсъдебното производство не възпрепятства възможността
застрахователното дружество да изплати определеното от него обезщетение.
По отношение възражението на ответника за нередовност на ИМ е
изложено следното:
Заявява се, че въпреки въведеното изискване в ГПК за представяне на
банкова сметка по осъдителен иск за парично вземане, законът не свързва
неизпълнението на това изискване с никакви последици, вкл. и с нередовност
на исковата молба. Посочва, че в чл.129, ал.1 от ГПК са уредени последиците
от нередовност на исковата молба и изобщо не са предвидени такива при
неизпълнение на ал.4 на чл.127 ГПК. Законодателят не е въвел задължение на
съда да следи за това и съответно не е предвидена санкция за неизпълнение.
Сочи се, че изменението на чл.127 ГПК със ЗИДГПК, обн. в ДВ бр. 86/2017 г.,
не е съпътствано от изменение на разпоредбата на чл.129, ал.2 ГПК, в която
като основание за провеждане на производство по отстраняване на
нередовности на исковата молба е посочено само несъответствието на
молбата с изискванията за редовност, визирани в чл.127, ал.1 ГПК. Сочи се, че
при отсъствие на такова изрично препращане, непосочването на банкова
сметка или друг начин на плащане, не може да се квалифицира като
нередовност на исковата молба, чието неотстраняване би обусловило връщане
на молбата или недопустимост на постановеното по нея съдебно решение. В
тази насока посочва вече постановената съдебна практика, напр. Определение
№ 650/19.11.2018 г. по д.№ 1256/18 г. на ВКС. ТК. II ТО: Определение №
152/26.07.2021 г. по т.д. № 547/2021 г. на АС - гр. П.. 1 търг, състав.
Освен това, не считат за задължително и необходимо да бъде представена
банкова сметка по делото и поради причината, че ответникът е направил отказ
от изплащане на обезщетение, а с отговора - оспорва ИМ и по основание и по
размер, и не предлага изплащане на такова. В случай, че направи подобно
предложение и готовност за плащане, евентуално постигане на споразумение,
ищците изявяват готовност за посочване на банкова сметка, по която да бъдат
17
преведени сумите.
Считат, че не са налице твърдяните от ответника предпоставки за
оставяне ИМ без движение. Заявяват, че ясно е посочено в нея в какво се
състои искането им, като са изложени обстоятелствата в тази връзка.
Посочват, че в обстоятелствената част на същата са изложили твърдения за
фактическата обстановка по делото, като и са описали механизма на ПТП като
са посочили релевантните за същото - дата и място на настъпване на ПТП,
увреждащия л.а., неговия peг. номер, името на водача на същия и в тази връзка
са представени доказателства както и е направено искане за издаване на СУ за
снабдяване с материали от ДП. В ИМ е посочена и причината за настъпване на
ПТП и вредните общественоопасни последици, а именно виновното и
протИ.правно поведение на водача на л.а. Освен това се сочи, че механизмът
на настъпване на процесното ПТП не е част от фактическия състав на
непозволеното увреждане и като такъв не подлежи на доказване в настоящето
производство. Предвид и факта, че вината се предполага до доказване на
противното, с оглед установената презумпция за вина, считат, че не е в тежест
на ищците да доказват обстоятелства от механизма.
Намират, че твърдението на ответника, че са били представени с ИМ
избирателно документи, е невярно, необосновано и неоснователно. Сочи се,
че видно от посоченото от тях в същата, са поискали издаване на СУ за
снабдяване с документите, с които очевидно не разполагат.
Предвид всичко гореизложено заявяват, че ИМ е редовна и подлежи на
разглеждане, поради което, молят да се продължат съдопроизводствените
действия по делото.
По отношение становището на ответника по основателността на
предявените искове за неимуществени вреди е изложено следното:
Молят, с оглед обстоятелството, че ответното дружество не оспорва
това, че за процесния автомобил „Фолксваген Голф“ към датата на ПТП е
имало сключена застр. „ГО“, на основание чл.146, ал.1, т.4 от ГПК, да се обяви
за безспорно и ненуждаещо се от доказване наличието на валидно
застрахователно правоотношение, респ. наличието на валидна
застрахователна полица „Гражданско отговорност“ за процесния л.а.
Оспорват всички възражения на ответното дружество като
неоснователни, незаконосъобразни и недоказани.
18
Считат, че неоснователно ответното дружество възразява, че процесното
събитие не попадало в обхвата на покритието на задължителната застраховка
„ГО“ на автомобилистите.
Намират, че неоснователно ответникът оспорва вината и
протИ.правното поведение на водача на л.а. Д. В.. Посочват, че представеният
по делото Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, представлява
официален свидетелстващ документ и се ползва с материална доказателствена
сила относно удостоверителното изявление на своя издател за това, че е
настъпило ПТП, кои са участниците в него, допуснато ли е нарушение на
правилата за движение, има ли пострадали лица и вреди, какви документи са
представени от участниците в произшествието. В същия смисъл посочват
решение № 85 от 28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, И ТО., Решение
№ 711 от 22.10.2008 г. по т. д. № 395/2008 г. на ВКС, II Т. О. и Решение № 98
от 25.06.2012 г. по т. д. № 750/2011 г. на ВКС, II Т. О. Обръщат внимание, че
доколкото протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след оглед
на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила относно удостоверените от длъжностното лице факти,
пряко възприети от него, които са релевантни за механизма на ПТП - мястото
на инцидента, посоката на движение на автомобила. Предвид и факта, съгл.
чл.45 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, е оглед
установената презумпция за вина, считат, че не е в тежест на ищците да
доказват обстоятелства от механизма.
Оспорват твърдението, че ПТП се явявало случайно събитие по
отношение на водача на л.а. „Фолксваген Голф“ Д. В..
Оспорват въведеното от ответника възражение за независимо
съизвършителство от страна на А..
Заявяват, че във връзка с установяване на протИ.правното поведение на
водача на л.а. са представили доказателства, направили са искане за издаване
на СУ, както и ще направят съответните доказателствени искания по - долу.
По отношение възраженията на ответника относно вината на водача на л.а.,
посочват, че в гражданското право за да се приеме, че има вина по см. на чл.45
от ЗЗД, не се изисква същата да е установена с влязла в сила присъда по
наказателно дело. Сочи се, че напротив, тази презумпция е въведена в
гражданското право за ефективната и бърза защита на пострадалите. Според
19
ищците, дори наказателното производство да не приключи с влязла в сила
присъда, респ. решение, в гражданското производство може да не се обори
установената презумпция за вина. Заявяват, че присъдата има действие само
относно конкретни текстове по ЗДвП, във връзка е чл.343 от НК и те могат да
са различни от нарушенията на правилата за движение, установени от
гражданския съд. В тази вр. сочат, че следва да се има предвид Решение №
25/17.03.2010 г. по т.д.№ 211/2009 г., II ТО на ВКС.
Намират, че неоснователно ответното дружество навежда възражения за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия. Считат, че от
представените писмени доказателства не може да се направи извода, че
пострадалият, е извършил нарушения, които да са в пряка причинно-
следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат. Съответно смятат,
че не са налице основания за намаляване на претендираното обезщетение, в
каквато насока е искането на ответника.
Считат, че неоснователно ответното дружество възразява, че предявените
искове са в завишени размери. Твърдят, че същите са съобразени от една
страна с принципа за справедлИ.ст, с оглед причинените им неимуществени
вреди, а от друга страна, с лимита на отговорност на ответника за 2021 г. и
съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.
Намират, че неоснователно ответникът възразява по настъпилите за
ищците неимуществени вреди следствие смъртта на техния син. Заявява се, че
всички описани в исковата молба болки и страдания на ищците ще бъдат
доказани в настоящото производство посредством разпита на поисканите
свидетели.
По отношение възражението на ответника за претенцията за лихви за
забава, посочват, че при деликт лихви за забава се дължат от датата на
непозволеното увреждане. Заявяват, че задължението за изплащане на
застрахователно обезщетение възниква с настъпването на застрахователното
събитие, покрито от ЗГО на автомобилистите. Според ищците, приложимата
правна норма е чл. 429, ал.3 КЗ, в която е уредено задължение на
застрахователя за лихви от датата на уведомяване от застрахования или от
датата на уведомяване или предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице. Отбелязват, че тъй като за делинквента е установено
задължение да уведоми застрахователя в 7-дневен срок от датата на
20
настъпване на застрахователното събитие, а в конкретния случай
застрахователят не оспорва, че това задължение е изпълнено, то за него
възниква задължение за плащане на лихви към пострадалия от 7-мия ден.
Уточняват, че претендират законната лихва за забава върху
претендираните суми като главници от датата на уведомяване на
застрахователя с извънсъдебната претенция на ищците - 13.04.22 г., която не
се оспорва от ответника, до окончателното изплащане на сумите.
Намират, че са неоснователни възраженията на ответника във връзка с
твърденията, че по щетата не били представени изисканите документи, поради
което лихвата се дължала от датата на подаване на ИМ. Излагат доводи, че
законът предоставя на застрахователя при желание и нужда да се снабди с
нужните му документи, въз основа на които да се произнесе по щетата, още
повече, че в случая ищците са му представили Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица, а съгл. разпоредбата на чл. 496, ал.3, т.1 от КЗ, той не може
да откаже да се произнесе по претенцията.
Ответникът е депозирал по делото допълнителен отговор, с който
изразява следното становище:
Поддържа изцяло становището и твърденията, които е изложил в
отговора на исковата молба, депозиран в деловодството на Окръжен съд С..
Поддържа всички сторени с депозирания отговор на искова молба
твърдения и възражения, за доказване на които са направени доказателствени
искания, с които ще докаже същите.
Поддържа изцяло становището си по отношение на недопустимостта и
неоснователността на предявените искове, по причини, подробно изложени в
отговора на исковата молба.
Не възразява да бъде отделен като безспорен факт наличието и
валидността на сключения договор по застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“.
Заявява, че държи да се приложат по делото договори за цесия между
ищците и В. ООД, представлявано от И.К., които са представени по щетата и
са приложени към отговора на исковата молба. Счита, че същите са напълно
относими към настоящото производство и моли да се има предвид, че с
въпросните договори ищците са цедирали частично правото си на получаване
на застрахователно обезщетение до размер от по 40 000 лв. за всеки от тях,
21
ведно е дължимите лихви и всички останали негови принадлежности,
включително адвокатско възнаграждение. В случай, че на същите бъде
присъдено застрахователно обезщетение, счита, че тези суми следва да бъдат
изключени от така определения действителен размер на вредите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото не е спорно, че на 09.04.2022 г., около 22:35 ч. по път ІІ-66, в
землището на общ. С. е настъпило ПТП между л.а. „Фолксваген Голф“ с peг.
№ **, управляван от Д. В. В. и л.а. „Фолксваген Поло“ с peг. № **, управляван
от И. Ж., в резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника
С. З..
По делото не е спорно, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“ с peг.
№ **, с водач Д. В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със
З., обективирана в полица № BG/23/122000523320 със срок на валидност от
15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. с писмо,
получено от застрахователя на дата 13.04.2022 г., към която са приложили
всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 0411-600-
0003-2022 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е
предложил за плащане обезщетение.
С присъда № 56/05.12.2023 г. по НОХД № 1232/2023 г. по описа на
Окръжен съд – С., подсъдимият Д. В. В. е признат за виновен в това, че на
09.04.2022 г. на кръстовището на път II-66 и път 66029, в землището на
община С., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с рег. № **, нарушил правилата за
движение, предвидени в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и в
Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата /ППЗДвП/, а
именно: -чл.25 ал.1 от Закона за движението по пътищата - Водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като
например да заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на
паркираните превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно
или наляво по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна
лента, да завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен
имот, преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
22
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди него
или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение" като без да се е убедил, че
няма да създаде опасност за участниците в движението, които са с предимство,
предприел маневра завиване наляво, започнал пресичане и навлязъл в южното
пътно платно за движение пред лек автомобил марка „Фолксваген“ модел
„Поло“; - чл.37 ал.1 изречение „първо" от Закона за движението по
пътищата – „При завиване наляво за навлизане в друг път водачът на
завиващото нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
насрещно движещите се пътни превозни средства." като при завиване наляво
за навлизане в друг път не пропуснал насрещно движещия се лек автомобил
марка „Фолксваген“ модел „Поло“; - чл.77 ал.1 от Правилника за
прилагане на Закона за движението по пътищата: „ Водач, който има
намерение да извърши маневра, е длъжен да се убеди, че няма да застраши
останалите участници в движението..." като извършил маневрата без да се
съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на лекия
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Поло“, в резултат на което причинил
по непредпазлИ.ст смъртта на едно лице- на С.Г. З. на 32 години, както и
средни телесни повреди на две лица, а именно - средна телесна повреда на
Господин Дончев Колев на 32 години, изразяваща се в отворено счупване на
дясното бедро в средна трета, причинило трайно затрудняване на движенията
на десния долен крайник, и средна телесна повреда на Т. И.в Ж. на 17 години,
изразяваща се в счупване на първа предкиткова кост на дясната ръка,
причинило трайно затрудняване на движенията на десния горен крайник, като
деянието е извършено в пияно състояние с концентрация на алкохол 1,90
на хиляда, установено с Протокол за извършено химическо лабораторно
изследване /химическа експертиза № А 80 от 12.04.2022 година на сектор
БНТЛ при ОД на МВР С., и деецът е управлявал, без да има необходимата
правоспособност, поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. с ал.3, б.“б“ ,
пр.1, вр. с ал.1, вр. с чл.342, ал.1 пр.III от НК, вр. с чл. 2, ал.2 от НК и чл. 58а,
ал.1 от НК го e осъден на 3/три/ години и 6/шест/ месеца лишаване от свобода.
Горепосочената присъда е потвърдена с Решение № 55/09.04.2024 г.
постановено по ВНОХД № 31/2024 г. по описа на Апелативен съд – П., което е
оставено в сила с решение № 521/25.10.2024 г. по КНОХД № 506/2024 г. на
ВКС, I –во н. о.
23
От заключението на съдебномедицинската /токсикологична/
експертиза се установява следното:
В материалите по делото са налични данни за алкохолна концентрация в
кръвта на водача Д. В. В. - 1,90%о
Изчисляването на приетия абсолютен алкохол е възможно (съществува
формула за това), но има данни, с които експертизата не разполага - теглото на
водача през април 2022 г., времето от консумацията до вземането на кръв.
Като се има предвид, че класификацията на алкохолното опиване е на базата
на алкохолна концентрация, а не изпит алкохол, вещото лице смята, че
наличната доказана алкохолна концентрация е достатъчна за изводи.
Алкохолната концентрация в кръвта на водача Д. В. В. - 1,90%о отговаря
на средна степен на алкохолно опиване. При такава концентрация се приема,
че човек е сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да е
индивидуалната реакция.
При тази степен на алкохолно опиване е характерна емоционална
лабилност, като периодите на повишено настроение се сменят с периоди на
потиснатост. Лицата са раздразнителни, понякога агресивни. Нарушава се
чувството за равновесие, стеснява се периферното зрение. Споменът за
преживяното е частично запазен, помнят се емоционално значимите моменти
без подробностите. При опит за възстановяване на събитието за да се запази
логическата връзка може да се измислят несъществуващи неща.
Околните биха могли да забележат емоционална нестабилност, еуфория
или потиснатост, но няма гаранция, че ще свържат това с алкохолно опиване.
Клиничните прояви се определят не само от количеството и качеството
на спиртните напитки, но и от индивидуалната реактивност на човека,
зависеща от качествата на личността, състоянието на организма преди и по
време на интоксикацията, генетични, расови и други фактори.
При алкохолна кръвна концентрация над 1,5-1,7%о (като в случая) се
приема, че човек е сигурно повлиян от алкохола, колкото и разнообразна да е
индивидуалната реакция.
Някои от проявленията при алкохолно опиване може да не са
специфични само за него (сънлИ.ст или еуфория може да има и в други
случаи). Категорично специфичен е дъхът на алкохол.
24
Ако околните също са употребили алкохол те може да не обърнат
внимание на промените у водача.
Но в случая има данни, че водачът и загиналият пътник са употребили
алкохол заедно ( първо бира, после уиски)- следователно за употребата се е
знаело и без да бъде наблюдаван.
Сетивните нарушения се изявяват още при леката степен на алкохолно
опиване.
При концентрация 0,5%о времето за възприемане на слухови и зрителни
дразнения се удвоява, а при 1%о се реагира 4 пъти по- бавно.
От заключението на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза се установява следното:
Механизмът на настъпилото ПТП е следният:
На 09.04.2022 г., около 22:35 ч., по път II-66, в посока от изток на запад
се е движил л.а. Фолксваген Голф с рег. № ** с водач Д. В. В.. На предна дясна
седалка до водача е пътувал С. З., а отзад вдясно - Господин Колев. В същото
време, по същия път, но в обратна посока - от запад на изток се е движил л.а.
Фолксваген Поло с рег. № ** с водач И. Ж. Ж.. На предна дясна седалка до
водача е пътувал Т. Ж.. На Т-образно кръстовище между път ІІ-66 и път 66029
(разклона за с. К.), водачът на л.а. Фолксваген Голф е предприел завиване
наляво, с намерението да продължи движението си на юг, към с. К.. Към този
момент, л.а. Фолксваген Поло се е намирал на около 19 м (19,31 м) от мястото
на удара. След 0,9 сек от навлизането на л.а. Фолксваген Голф в платното,
предназначено за насрещно движещите се ПС е настъпил удар между двата
автомобила. Мястото на удара се намира на около 0,50 - 1,00 м западно от
ориентира Ор и на около 3,30 - 4,30 м северно от южната граница на платното
за движение. За л.а. Фолксваген Голф, ударът е настъпил в страничните десни
състави в областта на предната дясна врата, а за л.а. Фолксваген Поло ударът е
настъпил в предните челни състави. В резултат на удара, л.а. Фолксваген Голф
се е завъртял около вертикалната си ос по часовата стрелка и така е
продължил движението си на югоизток. Напуснал е платното за движение и е
паднал в канавка, разположена южно от платното за движение, с дълбочина
3,50 м. Установил се е в покой на дясната си страница, с предните си състави
насочени на югозапад, така както е описан в протокола за оглед и нанесен в
мащабната скица. След удара, л.а. Фолксваген Поло се е завъртял около
25
вертикалната си ос по часовата стрелка и така е продължил движението си
напред. Установил се е в покой върху южното платно за движение, с предните
си състави, насочени на югозапад, така както е описан в протокола за оглед и
нанесен в мащабната скица. В резултат на ПТП е починал С. З. - пътник на
предна дясна седалка в л.а. Фолксваген Голф. На автомобилите са причинени
материални щети.
Знаковото стопанство в района на местопроизшествието се вижда на
схемата на хоризонтална и вертикална сигнализация на път ІІ-66 при км
54+278 към дата 09.04.2022 г., представена от АПИ и приложена по делото и
съответства на снимки № 13, № 14, № 15 и № 16.
За посоката на движение на л.а. Фолксваген Голф има поставени два
пътни знака Ж7 „Указателна стрелка“:
2 К.;
4 Преславен.
За посоката на движение на л.а. Фолксваген Поло има поставени
следните пътни знаци:
Пътен знак В26 „ Забранено е движение със скорост, по-висока от
означената“ - 60 км/ч, комбиниран с пътен знак А27 „Кръстовище с път без
предимство отдясно“;
Пътен знак В4 „Забранено влизането на товарни автомобили“, пътен
знак Г1 „Движение само направо след знака“ и допълнителна табела Т17
„Текст“ - над 10 т.;
Два пътни знака Ж7 „Указателна стрелка“:
К. 2;
Преславен 4.
Произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието на
хоризонтален, равен и прав участък от пътя в зоната на Т-образно
кръстовище, образувано между път II-66 и път 66029 (разклона за с. К..
Платното за движение в мястото на произшествието има асфалтова настилка,
която по време на произшествието е била суха.
Към датата на настъпване на ПТП - 09.04.2022 г., състоянието на
пътната настилка е било добро, без наличие на дупки и неравности.
От данните по делото и след справка в АПИ ОПУ гр. С. е установено, че
26
в процесния пътен участък се намират съществуващи стоманени предпазни
огради, изградени в обхвата на републикански път II -66 Н. - С. и в обхвата на
общински път за с. К., стопанисван от Община С..
Съществуващите огради са монтирани с изграждането на самия път.
Оградите са изпълнени съгласно действащите към момента на изграждането
нормативни документи. През последните 20 години е извършвано текущо
поддържане на пътя - както на настилката така и на неговите принадлежности
/стоманени предпазни огради, вертикална сигнализация и хоризонтална
маркировка/.
Текущото поддържане на оградите е изпълнявано съблюдавайки
Наредба за поддържане и текущ ремонт на пътищата, съгласно която
основните видове работи за текущо поддържане и ремонт на стоманените
предпазни огради са основно възстановяване на повредени елементи от нея с
нови с аналогични характеристики. Евентуално при основен ремонт,
реконструкция или рехабилитация принадлежностите на пътя могат да се
подменят с нови с характеристики отговарящи на нормативните изисквания
към момента на изпълнение на основния ремонт. Т.е. съществуващите
стоманени предпазни огради са изградени в съответствие с нормативните
изисквания към момента на изграждане и се поддържат в съответствие с
Наредбата за поддържане и текущ ремонт на пътищата. (Справка: Чл.10 ал.4
от НАРЕДБА № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и текущ ремонт
на пътищата, Издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн., ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г.,
попр., бр. 95 от 4.12.2012 г. и Приложение № 2 т. 1.4.4, към чл.10 ал.4 от
същата).
С оглед изложеното вещото лице прави извода, че не е налице причинна
връзка между състоянието на пътния участък, включително на наличните
мантинели, и настъпването на произшествието.
Лек автомобил Фолксваген Голф се е движил по път II-66, в посока от
изток на запад, а л.а. Фолксваген Поло се е движил в обратна посока - от запад
на изток. На Т-образно кръстовище между път II-66 и път 66029 (разклона за
с. К.), водачът на л.а. Фолксваген Голф е предприел завиване наляво, с
намерението да продължи движението си на юг, към с. К. и към този момент е
настъпил удара между двата автомобила. Към този момент, л.а. Фолксваген
27
Поло се е намирал на 19,31 м от мястото на удара, а л.а. Фолксваген Голф на
6,35 на м от мястото на удара.
Скоростта на л.а. Фолксваген Голф с peг. № ** към момента на удара и
преди ПТП - то е била около 25 км/ч.
Скоростта на л.а. Фолксваген Поло с peг. № ** към момента на удара и
преди ПТП - то е била около 77 км/ч.
Предвид установения механизъм на настъпване на ПТП, за л.а.
Фолксваген Голф, ударът е настъпил в страничните десни състави с обхват от
преден десен калник до задна дясна врата, като най-силната деформация е в
областта на предната дясна врата. За л.а. Фолксваген Поло ударът е настъпил
в предните челни състави. Деформацията на автомобила е в предната част, по
цялата широчина, като е по дълбока вдясно.
Видът на удара е страничен-кос.
Преносна инерционна сила при удара ще се стреми да измести телата на
пътниците в л.а. Фолксваген Голф основно встрани - надясно.
Преносна инерционна сила при удара ще се стреми да измести телата на
пътниците в л.а. Фолксваген Поло основно напред и малко надясно.
Водачът на л.а. Фолксваген Поло е нямал техническата възможност да
предотврати настъпването на произшествието както със скоростта си на
движение от 77,23 км/ч, така и при движение с максимално допустимата
скорост от 60 км/ч като предприеме своевременно аварийно спиране, тъй като
и в двата случая опасната му зона за спиране е по-голяма от разстоянието на
автомобила до мястото на удара към момента на навлизане на л.а. Фолксваген
Голф в пътната лента, предназначена за насрещно движещите се ПС.
Времето, от момента на навлизане на л.а. Фолксваген Голф в пътната
лента, по която се е движил л.а. Фолксваген Поло е 0,9 сек и е по- малко от
времето за реакция на водача на л.а. Фолксваген Поло - 1 сек, от което следва
извода, че удара за водача на л.а. Фолксваген Поло е непредотвратим.
В делото не са налице обективни данни С. З. да е бил с поставен
предпазен колан. При извършената аутопсия е отразено, че не са били
установени характерни увреждания по тялото на починалия за „коланна
травма“. От получените наранявания не може да се направи извод, че
пострадалият към момента на произшествието е бил с поставен
28
обезопасителен колан.
В материалите по ДП има данни, че пострадалият е бил пътник на
предна дясна седалка в л.а. Фолксваген Голф с peг. № **.
Процесният л.а. Фолксваген Голф с рег. № ** е оборудван с триточкови
инерционни предпазни колани за водача и за пътниците на: предна дясна
седалка, задна седалка - вляво и вдясно. На средното място на задната седалка
предпазният колан е двуточков. Коланите не са снабдени с т. нар.
„пиропатрони“
Предпазните колани за водача, за пътника на предна дясна седалка и за
пътниците на задната седалка, заемащи лявата и дясната й част са триточкови
инерционни, поясно-диагонален тип. Предназначението им е да задържи
човешкото тяло на седалката по време на удар на МПС, при отхвърляне на
тялото напред от инерцията. Коланът предотвратява множество средни и
тежки травми - черепно-лицеви, удари на главата в предното стъкло и рамката
над него, счупвания на гръдния кош при удари в кормилото и в арматурното
табло. Правилно поставения предпазен колан разпределя силите на
внезапното забавяне на тялото върху по - големи и по - здрави негови части,
като гърдите, бедрата и раменете. Коланът се разтяга леко, за да забави тялото
и да увеличи разстоянието на спирането му. Коланът няма възпиращо
действие при движение на тялото встрани.
Друга функция на обезопасителния колан е предпазване на пътуващите
при преобръщането на автомобила. Тогава бедреният клон на колана не
позволява при преобръщането, телата на пътуващите да се движат свободно в
купето.
Предпазният колан на задната седалка, за мястото в средата е двуточков,
поясен тип. Те имат проста конструкция и задържат срещу удар главно
долната част на човешкото тяло, а горната част и най-вече главата могат
свободно да се придвижват напред. Поради изтъкнатите недостатъци тези
колани се употребяват само за пътници, които се намират на задните седалки.
При конкретното произшествие с такъв механизъм при пострадалият, не
биха били на лице „коланни травми“ тъй като първоначалният удар за л.а.
Фолксваген Голф е директен страничен, при който колана няма възпиращо
действие.
Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна
29
точка са:
Субективните действия на водача на л.а. Фолксваген Голф, който преди
да предприеме преминаване маневрата „Завиване наляво“ не се е съобразил с
положението, посоката и скоростта на движение на насрещно движещият се
л.а. Фолксваген Поло, не го е пропуснал да премине и по този начин е
поставил в невъзможност водачът му да предотврати ПТП;
Субективните действия на водача на л.а. Фолксваген Голф, който е
управлявал автомобила без необходимата правоспособност и с наличие на
алкохол в кръвта - 1,9 %о. Замъглен поглед, грешна преценка на разстоянията,
забавени реакции и нереална преценка на скоростта на движението са само
част от ефектите на шофирането след употреба на алкохол, особено при такава
концентрация.
ПТП е настъпило в тъмната част на денонощието на прав участък от
пътя. Водачът на л.а. Фолксваген Голф е имал техническата възможност да
възприеме светлините на насрещно движещият се л.а. Фолксваген Поло на
разстояние най-малко от около 150 м.
Водачът на л.а. Фолксваген Голф е имал техническата възможност преди
да завие наляво, да пропусне насрещно движещият се л.а. Фолксваген Поло,
като намали скоростта или спре.
С оглед механизма на ПТП и тежките деформации по автомобила, в
който е бил пътник пострадалия, с или без предпазен колан уврежданията
щяха да бъдат със същия интензитет и също биха довели до фатален изход.
По делото са събрани гласни доказателства.
Свидетелят И. Ж., който е участник в процесното ПТП и е управлявал
л.а. „Фолксваген Поло“ посочва, че времето е било тъмно и сухо. Не знае с
каква скорост е управляван другия л.а., който е предприел маневра „завой
наляво“, било на много близко разстояние от него, нямал време за реакция.
Имало пострадали след инцидента. Свидетелят помогнал и извадил водача на
другия л.а., видът му бил зле, имал и физически проблеми. Видимо не може
да каже дали водачът е бил употребил упойващи вещества.
Свидетелят А.И. посочва, че е зет в тази фамилия, тъй като води
дъщерята на брата на ищеца Г., същият познава ищците Ц. и Г., както и техния
син С. от 15, 16 години. С. има трима братя и една сестра. Всички живеели в
една къща в с. К. - хубав и нормален жИ.т. Доходите били основно от С., който
30
работил в дърводелски цех, а през другото време се занимавал със
строителство и гледане на жИ.тни, работил и на частно с други майстори,
правил всичко от основа до ключ, бил много кадърно момче. Ц. и Г. помагали
в отглеждането на жИ.тните и работа по двора, но той купувал жИ.тните, за да
допринесе за семейството. Родителите му помагали с гледането на жИ.тните.
До смъртта си С. живеел при родителите си, заедно с трите си деца - жена му
го оставила преди повече от две години преди катастрофата и заминала далеч.
С. се грижил за децата си, бил много способен, работил на няколко места. Ц. и
Г. помагали в грижите за внуците си. Ищците били пенсионери с много ниски
пенсии - Ц. не работила, а Г. понякога сменял пастира на селото и изкарвал
жИ.тните. Ц. изпращала и посрещала децата му от училище всеки ден. С. бил
роден и отраснал в тази къща. С. бил грамотен и се грижил основно за всички,
поемал целия товар на гърба си, нямал проблеми никакви. Братята на С. не
били грамотни и не можели да се оправят. След злополуката Ц. постоянно
плачела и нямала нищо общо с жената, която била преди. Г. по принцип бил
силен и корав мъж, но след смъртта на сина му, свидетелят за първи път го
видял да плаче. Ц. и Г. често ходили на гробищата и раздавали храна за помен.
Свидетелят В. З., който е племенник на Г. и е работил заедно със С. в
дърводелски цех в с. Преславен посочва, че живее в къща - близнак до С., Ц. и
Г.. Познава водача Д. от много години - всеки ден пътувал с колата до работа и
всяка вечер се прибирал с нея, идвал с различни коли, сменял ги често, правил
дрифтове на центъра на селото. Жената на С. го оставила и той живеел с трите
си деца в къщата на родителите си. Имали жИ.тни. Децата на С. ходили на
училище. Починалият се занимавал и със строителство и помагал финансово
на цялото семейство, купувал храна за жИ.тните и правил ремонти. Преди
неговата смърт всички били спокойни, нямали караници, след инцидента
обаче ищците не били добре, страдали, плачели, били разстроени. След
смъртта на С. бившата му жена отишла и взела децата му. Ц. и Г. страдали и
затова, защото много обичали внуците си. Емоционално вече не са весели,
отчаяни са. След смъртта му се наложило да продадат всичко и в семейството
били отчаяни. Всички разчитали главно на него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
31
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП – 09.04.2022 г., за
управлявания от Д. В. В., л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ** е налице валидно
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" при З.,
обективирана в полица № BG/23/122000523320 със срок на валидност от
15.02.2022 г. до 14.02.2023 г.
Съдът намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498,
ал. 3 КЗ, която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на
претенцията пред застрахователя или пред негов представител. Касае се за
рекламационен срок, въведен от законодателя с новия КЗ, с цел
предотвратяване или намаляване на съдебните производства по този вид
спорове. Следователно, изтичането на рекламационния срок е предпоставка за
възникването на самото право на пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя на ГО на автомобилистите.
В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са
предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. с писмо,
получено от застрахователя на дата 13.04.2022 г., към която са приложили
всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 0411-600-
0003-2022 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е
предложил за плащане обезщетение. Поради това съдът намира, че
предявените искове за неимуществени вреди са допустими.
По делото безспорно се установи, че смъртта на С.Г. З. се намира в пряка
и непосредствена причинна връзка с виновното и протИ.правно поведение на
водача на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № **, което е установено с влязла в
сила присъда № 56/05.12.2023 г. постановено по НОХД № 1232/2023 г. по
описа на Окръжен съд – С., която според чл. 300 от ГПК е задължителна за
гражданския съд, относно това, дали е извършено деянието, неговата
протИ.правност и виновността на дееца.
32
Поради това съдът приема, че в настоящия случай деянието на водача
на лекия автомобил осъществява всички признаци /обективни и субективни/
на деликтния състав по чл. 45 от ЗЗД. Следователно отговорността на
застрахователя З. по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъде
ангажирана.
Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедлИ.ст. СправедлИ.стта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедлИ.ст” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при които
е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания и др.
Житейски погледнато загубата на дете е най-голямото нещастие, което
може да сполети родителя. Чувството на безпомощност пред безвъзвратното
отнемане на най-скъпото същество е непреодолимо и неминуемо води до
промяна както в мирогледа на родителя, така и в поведенческите му реакции.
Смъртта на С. З., се е отразила изключително зле върху психиката на ищците,
като болките и страданията ги съпътстват и сега, а и ще продължат през целия
им жИ.т, поради невъзвратимостта на загубата им. Внезапната смърт на С. е
лишила завинаги родителите от неговата обич, от подкрепата, от която биха
имали нужда в бъдеще, от моралната и материална опора. Съдът счита, че
несъмнено загубата на дете, без значение, че загиналият е отдавна пълнолетен
и то по такъв непредвидим и нелеп начин причинява огромни болки и
страдания и прави преждевременната му загуба особено тежка. Връзката
“родители – деца” освен кръвна е и емоционална и житейски предполага, че
физическата загуба на син е причинило в най-голяма степен страдания на
преживялите лица – неговите родители. В случая следва да се вземе предвид,
че независимо, че загиналият С. е отдавна пълнолетен и е създал свое
33
семейства е продължил да живее с родителите си в една къща, което
предполага, че между тях е имало силна връзка, което се установява от
свидетелските показания, които съдът възприема изцяло, като
непосредствени, непредубедени и непротИ.речиви. ЖИ.тът на ищците е
изгубил смисъл и значение, каквото загубата на дете винаги причинява.
Неминуемо смъртта на дете на всякаква възраст и при всякакви обстоятелства
е един от най-тежките удари, които човек може да преживее, поради което
трудно може паричен еквивалент да компенсира тежкия психически товар и
необратимата загуба. Мъката на родителите никога няма да бъде преодоляна,
но все пак съобразявайки горните критерии съдът определи размера на
обезщетението от по 170 000 лв. за всеки от ищците.
По възражението за съпричиняване.
В разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е предвидена възможност за
намаляване на обезщетението за вреди от деликт, но намаляването на
обезщетението е обусловено от наличие на причинна връзка между
поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на закона, пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал виновно.
Приложението на посоченото правило е обусловено от наличието на
причинна връзка между поведението на пострадалия, с което обективно е
създал предпоставки или възможности за настъпване на увреждането, т. е. в
хипотеза, когато е налице причинна връзка между действията или
бездействията на пострадалия и вредоносния резултат. В този смисъл е и
задължителната съдебна практика - т. 7 на ППВС № 17/63 г.
Ответното дружество излага твърдения, че пострадалият С.Г. З. е
нарушил разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, че е знаел, че към момента
на настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол и упойващи
вещества и че е знаел, че виновният водач е бил неправоспособен към момента
на настъпване на процесното събитие.
По отношение на възражението за непоставяне на обезопасителен
колан в нарушение на чл. 137а от ЗДвП.
В заключението на комплексната съдебномедицинска и автотехническа
експертиза е направен категоричен извод, че с оглед механизма на ПТП и
тежките деформации по автомобила, в който е бил пътник пострадалия С.Г. З.,
с или без предпазен колан уврежданията биха били със същия интензитет и
също биха довели до фатален изход. Поради това съдът намира, че това
34
възражение за съпричиняване е неоснователно.
По възражението, че загиналият С.Г. З. е знаел, че към момента на
настъпване на ПТП виновният водач е употребил алкохол.
От събраните по делото доказателства се установява, че виновният за
настъпване на ПТП водач на л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № ** е имал
концентрация на алкохол в кръвта 1,90%о.
Съгласно т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. на ВКС по
тълк. дело № 1/2014 г., ОСТК, налице е съпричиняване на вредата, когато
пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил
алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен.
В настоящия случай, концентрацията на алкохол в кръвта на виновния
водач Д. В. В. е 1,90%о, установена с влязла в сила присъда №56/05.12.2023 г.
постановено по НОХД № 1232/2023 г. по описа на Окръжен съд – С.. Видно от
заключението на съдебномедицинската /токсикологична/ експертиза тази
концентрация в кръвта от 1,90%о., отговаря на средна степен на алкохолно
опиване, за която е характерно емоционална лабилност, като периодите на
повишено настроение се сменят с периоди на потиснатост. Лицата са
раздразнителни, понякога агресивни, нарушено е чувството за равновесие,
периферното зрение е стеснено. Споменът за преживяното е частично запазен,
помнят се емоционално значимите моменти без подробностите. При опит за
възстановяване на събитието за да се запази логическата връзка може да се
измислят несъществуващи неща. Според вещото лице, околните биха могли да
забележат емоционална нестабилност, еуфория или потиснатост. Поради това
съдът намира, че в настоящия случай тези особености на поведението на
виновния водач Д. В. В. не биха могли да останат незабелязани от пострадалия
С. Й.. Пътуването в моторно превозно средство с водач, употребил алкохол,
съставлява рисково поведение, тъй като е проява на съзнателен и свободно
формиран избор на увредения, за когото е налице знание за този факт или
възможност за узнаването му при проявена нормална дължима грижа.
Следователно е налице и причинна връзка между настъпилите вреди и
обстоятелството, че пострадалият С.Г. З. сам се е поставил в риск като е
допуснал да пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол.
По възражението, че загиналият С.Г. З. е знаел, че виновният водач е
бил неправоспособен към момента на настъпване на процесното събитие.
35
По делото не е установено, че загиналият С.Г. З. е знаел, че Д. В. В., който
е причинил процесното ПТП е бил неправоспособен. В тежест на ответното
дружество е да ангажиран доказателства, от които да може да се установи, че
пострадалият С.Г. З. е знаел и се е съгласил да бъде превозван от
неправоспособен и сам се е поставил в ситуация на повишен риск от
увреждане, с оглед некомпетентността на шофьора. Такова знание по
настоящото дело не се установи. Поради това съдът намира, че това
възражение за съпричиняване е неоснователно.
С оглед изложеното съдът намира, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от С.Г. З. /наличие на знание, че водачът на л.а.
„Фолксваген Голф“ с peг. № ** е употребил алкохол/ и обезщетението за
неимуществени вреди следва да бъде намалено с 30 % или до размер от 119
000 лв. за всеки от ищците.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В чл. 429, ал. 2, т. 2 и чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ изрично е регламентирано,
че застрахователното покритие включва и лихвите за забава. Следователно
застрахователят отговаря за лихвата за забава, когато застрахованият отговаря
за тях пред увреденото лице, което в хипотезата на деликта произтича от
правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, но само за лихвите за забава в рамките на
застрахователната сума и считано от датата на уведомяване от застрахования
за настъпването на застрахователното събитие или от датата на уведомяване
или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която
от датите е най-ранна – арг. от чл. 429, ал. 3 и чл. 430, ал. 1, т. 2 от КЗ.
В настоящия случай по делото са представени доказателства, че ищците
са предявили претенциите си за заплащане на неимуществени вреди на
13.04.2022 г. Следователно съдът като съобрази горепосочените разпоредби и
при липса на други данни следва да приеме, че 13.04.2022 г. е датата, на която
застрахователят е уведомен за настъпване на застрахователното събитие и от
този момент следва да се начислява лихва за забава до окончателното
плащане.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. следва да заплати на Ц. К.
Й. обезщетение в размер на 119 000 лв. частичен иск от 200 000 лв., за
причинените й неимуществени вреди от смъртта на сина й С.Г. З. при ПТП
настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. - датата
на получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното
дружество до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения
иск над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от 170 000 лв. като
36
неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че З. следва да заплати на Г. З.
Й. обезщетение в размер на 119 000 лв. частичен иск от 200 000 лв., за
причинените му неимуществени вреди от смъртта на сина му С.Г. З. при ПТП
настъпило на 09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. - датата
на получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното
дружество до окончателното изплащане на сумата, като отхвърли предявения
иск над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от 170 000 лв. като
неоснователен.
По отговорността за разноски:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
ищците чрез адв. П. К.. В хода на производството е представен договор за
правна защита и съдействие сключен с ищците, в който е обективирано
договорено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
Съгласно решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС Наредба №
1/2004 г. за МРАВ е равнозначна на хоризонтално определяне на
задължителните минимални тарифи, забранено от чл. 101 от ДФЕС, имащ
директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ
правни последици за тях, поради което се явява нищожна. В този смисъл
съдът е свободен за определи размера на дължимото адвокатското
възнаграждение по своя преценка, съобразявайки се с приетите до настоящия
момент критерии – фактическа и правна сложност на делото, обем на
осъществената правна защита – написване на искова молба или подаване на
отговор, явяване в съдебни заседания, представяне или не на писмени
бележки по делото, както и броя на проведените съдебни заседания.
Доколкото актовете на СЕС за задължителни за българските съдилища,
претендираното от адв. К. адвокатско възнаграждение следва да бъде
определено от съда по посочените по - горе критерии.
В конкретния случай предметът на делото са преки искове на
пострадали лица към застрахователя по застраховка "Гражданската
отговорност на автомобилистите" за заплащане на обезщетения за
неимуществени вреди при ПТП. Направени са възражения на ответника за
съпричиняване и доказателствени искания за установяване на
обстоятелствата, относими към приложението на чл. 52 и чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
вкл. за експертизи и свидетелски показания. По делото са проведени четири
съдебни заседания, изслушани са две експертизи и са разпитани трима
свидетели, от страна на адв. К. са представени и подробни писмени бележки.
Поради това съдът намира, че с оглед фактическата и правна сложност на
37
делото, следва да се определи адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска защита на ищците в общ размер на 27 480 лв. с ДДС
/по 13 740 лева с ДДС за всеки един от ищците/.
С оглед изхода на делото З. следва да заплати на адв. К. адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на двамата ищци в
размер на 19 236 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
Процесуалният представител на ищците е направил възражение за
прекомерност на заплатеното от З. адвокатско възнаграждение в размер на
11 436 лв. с ДДС.
Съдът намира, че в контекста на решение от 25.01.2024 г. по дело С-
438/22 на СЕС и предвид фактическата и правна сложност на делото,
претендираното от З. адвокатско възнаграждение в размер 11 436 лв. с ДДС
не е прекомерно и не следва да бъде намалявано.
В настоящото производство, З. е направило следните разноски:
адвокатско възнаграждение в размер на 11 436 лв. с ДДС, възнаграждение за
изготвяне на комплексна съдебномедицинска и автотехническа експертиза в
размер на 1 250 лв. и възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска
експертиза в размер на 412, 50 лв. или така общия размер на разноските е
13 098,50 лв.
С оглед изхода на делото Ц. К. Й. и Г. З. Й. следва да заплатят на З.
направените по делото разноски в размер на 3 929, 55 лв. съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Видно от данните по делото от бюджета на съда е изплатено
възнаграждение за изготвяне на комплексната съдебномедицинска и
автотехническа експертиза в размер на 1 250 лв. и възнаграждение за
изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на 427, 77 лв. или в общ
размер на 1 677, 27 лв.
С оглед изхода на делото З., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да
бъде осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
държавна такса в размер на 9 520 лв. и сумата от 1 174, 09 лв.,
представляваща разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с
уважената част от исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
38
ОСЪЖДА З., с ЕИК **, със седалище и управление: гр.С., ** да
заплати на Ц. К. Й. с ЕГН ********** с адрес: ********** обезщетение в
размер на 119 000 лв. частичен иск от 200 000 лв., за причинените й
неимуществени вреди от смъртта на сина й С.Г. З. при ПТП настъпило на
09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. - датата на
получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното
дружество до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от
170 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З., с ЕИК **, със седалище и управление: гр.С., ** да
заплати на Г. З. Й. с ЕГН ********** с адрес: ********** обезщетение в
размер на 119 000 лв. частичен иск от 200 000 лв., за причинените му
неимуществени вреди от смъртта на сина му С.Г. З. при ПТП настъпило на
09.04.2022 г., ведно със законната лихва от 13.04.2022 г. - датата на
получаване на застрахователна претенция по чл. 380 КЗ от ответното
дружество до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск над сумата от 119 000 лв. до претендирания размер от
170 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА З., с ЕИК **, със седалище и управление: гр.С., ** да
заплати на адвокат П. К., адрес за призоваване: гр. ** адвокатско
възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска защита на ищците в
размер на 19 236 лв. съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Ц. К. Й. с ЕГН ********** с адрес: ********** и Г. З. Й. с
ЕГН ********** с адрес: ********** да заплатят на З., с ЕИК **, със
седалище и управление: гр.С., ** направените по делото разноски в размер на
3 929, 55 лв. съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА З., с ЕИК **, със седалище и управление: гр.С., ** да
заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, държавна
такса в размер на 9 520 лв. и сумата от 1 174, 09 лв., представляваща
разноски, платени от бюджета на съда съразмерно с уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на Д. В. В., с ЕГН
**********, с адрес за призоваване: с. **, като трето лице – помагач на
страната на ответника З..
Решението е постановено при участието на А., с БУЛСТАТ **, с адрес
39
за призоваване: гр. С. ** като трето лице – помагач на страната на
ответника З..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред П. апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.: _______________________
40