РЕШЕНИЕ
№ 421
гр. Пловдив, 27.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Радослав П. Радев
Недялка Д. Свиркова Петкова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно
гражданско дело № 20235300500957 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Обжалвано е Решение №23/20.01.2023г., постановено по гр.д.
№795/2022г., по описа на Районен съд – Асеновград, втори гр.състав , в
частта с която се признава за установено в отношенията между страните,
че Я. О. Г., ЕГН ********** от град ***, дължи на „Застрахователна
Компания Лев инс” АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр. София, бул.”Черни връх” № 51 Д, представлявано от изпълнителните
директори: М. С. М. - Г. и П. В. Д., сумата за разликата над 7 680лв до
уважения размер от 15 360лв, представляваща заплатено застрахователно
обезщетение по договор за застраховка „ГО“, сключена със застрахователна
полица № *** със срок на валидност от 06.06.2013 г. до 05.06.2014 г. за
причинени неимуществени вреди на Е. Н. Ш., ЕГН ********** на 13.05.2014
г. от Я. О. Г., ЕГН ********** които е реализирал ПТП в град Садово, при
управление на МПС: „Рено еспейс“ с рег.№ *** (неправоспособен и след
употреба на алкохол), ведно със законната лихва от 03.02.2020 г. до
окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за
1
изпълнение № 157 от 20.02.2020 г. по ч.гр.д.№ 186/2020 г. по описа на
Асеновградския РС. С постановеният съдебен акт в полза на „
Застрахователна Компания Лев инс ” АД, ЕИК ********* е присъдена сумата
от 457.20 лева направени в заповедното производство разноски и сумата от
1007.20 лева направени в исковото производство разноски.
Жалбоподателят Я. О. Г., ЕГН ********** , чрез особения му
представител адв.П. П. обжалва решението на първоинстанционният съд, в
частта с която е уважен иска за разликата над 7 680лв до уважения размер от
15 360лв като незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му
нарушения на материалния закон и неправилно, поради несъответствие на
събраните по делото доказателства и изложените изводи на съда, като в тази
връзка са посочени подробни съображения в жалбата. Иска се отмяна на
първоинстанционното решение, в обжалваната част като вместо това
въззивния съд отхвърли предявения иск за разликата над 7 680лв до
уважения размер от 15 360лв.
Въззиваемата страна „Застрахователна Компания Лев инс” АД, ЕИК
*********, чрез процесуалния представител юрисконсулт С. Л. оспорва
жалбата като неоснователна по съображения подробно изложени в отговора.
Моли жалбата да се остави без уважение, а решението на
първоинстанционният съд, в обжалваната част да се потвърди като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение определено от съда по размер и внесен депозит за особен
представител в размер на 600лв.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД след като прецени събраните по
делото доказателства, взе предвид наведените в жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес
да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява
процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Първоинстанционният съд е сезиран от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД против Я. О. Г., ЕГН **********, с иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.274 от КЗ/отм./. Установява се по
делото по безспорен начин, че на 13.05.2014г. в гр. С., ответникът,
2
управлявайки лек автомобил „Рено“ марка „ЕКСПЕЙС“ с per. № ***, е
реализирал пътно-транспортно произшествие, като в нарушение на правилата
за движение по пътищата по непредпазливост е причинил средна телесна
повреда на Е. Н. Ш. - пътник в процесния автомобил, изразяващи се в:
„пневмоторакс парциалис декстра, хемоторакс билатералис, контузия на
белия дроб, счупване на ребра, счупване на десен голям пищял, довели до
временно разстройство на здравето, временно опасно за живота, както и на
затруднение на движението на долен крайник“. С влязла в сила присъда по
НОХД № *** г., по описа на PC Асеновград, ответникът е признат за
виновен за настъпилото ПТП, както и че деянието е извършено в пияно
състояние и от неправоспособен водач. Към датата на настъпване на ПТП,
отговорността на водача МПС-то е била застрахована по застраховка
„Гражданска Отговорност“ към ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, застрахователна полица
№ ***, със срок на валидност от 06.06.2013 г. до 05.06.2014 г. Пострадалия Е.
Н. Ш. е предявил претенция за обезщетение пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, по
което е образувана ликвидационна преписка № ***, определено е
обезщетение в размер на 15 360 лева за причинените на пострадалия
неимуществени вреди, като сумата е преведена с платежен документ на
10.12.2015 г., по сметка на адвокат В. Б., съгласно изрично пълномощно.
Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД е встъпил в правата на пострадалия против
причинителя на вредите до размера на изплатеното обезщетение.
Ответникът чрез назначеният му особен представител не оспорва
горните факти, навежда единствено възражение за съпричиняване от страна
на пострадалия Е. Н. Ш. на претърпените от него вреди, настъпили на
13.05.2014 г. в резултат на причиненото от ответника ПТП, поради
непоставяне на обезопасителен колан в автомобила, по време на пътуването и
настъпването на самото ПТП. Твърди, че по този начин, Е. Н. Ш. е допуснал
нарушение на правилата на ЗДвП, което е в пряка причинно-следствена
връзка е настъпилия вредоносен резултат, с оглед на което моли да се приеме
наличето на 50% съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия и да се намали присъденото обезщетение..
Първоинстанционият съд е уважил в пълен размер предявения иск, като
е приел, че за ищецът е възникнало регресно право да търси и получи
обезщетение от виновния водач, поради което и доколкото по категоричен
3
начин се установява механизма на ПТП–то; вината на ответника; както и че
деянието е извършено в пияно състояние и от неправоспособен водач;
наличието на валидно застрахователно правоотношение между ищеца и
застрахования автомобил и съответно изплащане на застрахователното
обезщетение в претендирания размер,, то е приел предявеният иск е доказан
както по основание, така и по размер .Касаещо направеното възражение за
съпричиняване съдът е приел същото за неоснователно. Посочил е, че
ответникът, чиято е тежестта да докаже възражението си, не е ангажирал
категорични доказателства, че пострадалия е бил с непоставен предпазен
колан и с това е допринесъл за настъпване на вредите. Отделно от това е
посочил, че по делото няма категорични данни относно това, предотвратими
ли биха били уврежданията изобщо и при поставен предпазен колан от
същия.
Недоволен от постановеният съдебен акт е останал жалбоподателят,
който твърди че решението е незаконосъобразно и необосновано, като пред
въззивната инстанция поддържа възражението си за съпричиняване от
страна на пострадалия Е. Н. Ш. на претърпените от него вреди, поради
непоставяне на обезопасителен колан в автомобила, по време на пътуването и
настъпването на самото ПТП.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната
част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
След като са изчерпани контролните функции на въззивният съд, той
проверява само посочените в жалбата правни изводи, законосъобразността
на посочените в жалбата процесуални действия и обосноваността на
посочените в жалбата фактически констатации на първоинстанционния съд,
като взема предвид установените във въззивното производство новооткрити
и новонастъпили факти./ В този смисъл е Решение №200 от 23.06.2015г. на
ВКС по гр.д.№6459/2014г., четвърто г.о. ГК/
В конкретният случай обжалваният акт е валиден и допустим. Пред
настоящата инстанция не са събрани доказателства, изключая ангажираните
гласни доказателства на свидетеля Е. Н. Ш.. След преценка им, въззивният
съд изцяло възприема фактическата обстановка установена от районният
съд, която не се променя от показанията на свидетеля Ш.. Същата се
4
подкрепя от събраните по делото доказателства, които са подробно и
задълбочено анализирани в атакувания акт и адекватно отнесени към
приложимото право. Споделят се и изводите на районният съд за начина, по
който следва да се ценят събраните по делото доказателства, както и
правните изводи, които те обосновават, поради което същите не следва
повторно да бъдат анализирани, а на основание чл.272 ГПК да се препрати
към мотивите на първоинстанционния акт.
Спорът пред настоящата инстанция се свежда единствено до това дали
е налице съпричиняване от страна на пострадалия Е. Н. Ш. на претърпените
от него вреди, поради непоставяне на обезопасителен колан в автомобила, по
време на пътуването и настъпването на самото ПТП, установяваннето на
което би довело до намаляване на претендираното обезщетение..
Релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само
онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало,
наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане неправомерно
поведение, вредоносен резултат.Поради това не всяко поведение на
пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на
предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо
вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, а само това чието конкретно
проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди.
Съдът намира за неоснователно възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат, поради липсата на поставен предпазен колан.
Тежестта на установяване на верността на посоченото, е изцяло върху този
който го твърди, / ответника по делото/, който при доказването му би
намалил своята отговорност. Това твърдение обаче остана недоказано.
Вещото лице д-р С. посочва, че от получените от пострадалия травматични
увреждания и от факта, че пострадалия след ПТП-то е бил намерен паднал
извън автомобила, би могъл да се направи извод, че най-вероятно,
пострадалият не е бил с поставен предпазен колан. Самият пострадал Е. Н.
Ш., сочи , че към датата на инцидента е пил много и не се си спомня дали е
сложил предпазен колан. Не би могла обаче да бъде изключена възможността
непосредствено преди удара, пострадалият да е бил с предпазен колан,
механизмът на който да се е счупил, при което да е последвало
освобождаване на тялото на пътника от захвата на колана .Всичко това са
5
предположения, но изводите на съда не биха могли да почиват на такива, а
само на категорично доказани действия или бездействия.
Отделно от горното за прецизност следва да бъде посочено, че съгласно
заключението на вещото лице инж.С. М. скоростта на движение на
автомобила към момента на напускане на платното за движение е била
83км./ч. Съгласно трайната практика на ВКС, защита от предпазните колани
на водачи и пътниците при скорост над 55-60км./ч е почти без значение за
травмите, въпреки, че предпазните колани ограничават движението на тялото
в купето на автомобила. В процесният случай установеното скорост е 83
км./ч, която се явява значително по-висока от 55-60 км/ч, при която
предпазния колан дори да е бил поставен, не би бил ефективен. Казаното
означава, че дори да се приеме, че пострадалия пътник в процесния
автомобил е пътувал без предпазен колан, каквито категорични доказателства
по делото не се събраха, посоченият факт, не би дал отражение на
настъпилите за него вреди. Ето защо, доколкото не се доказа по категоричен
начин при условията на пълно и главно доказване, приносът на пострадалия
за настъпване на вредоносния резултат, то направеното възражения за
съпричиняване се явява неоснователно.
Гореизложеното обосновава извод за неоснователност на жалбата, коят
о следва да бъде оставена без уважение. Районният съд е достигнал до
правилни и законосъобразни изводи, поради което първоинстанционния акт в
обжалваната част, следва да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Предвид изхода на спора на въззиваемата страна се дължат разноски в
размер на 900лв, от които 300лв юрисконсулско възнаграждение и 600лв
внесен депозит за особения представител.
Мотивиран от горното, Съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №23/20.01.2023г., постановено по гр.д.
№795/2022г., по описа на Районен съд – Асеновград, втори гр.състав , в
6
обжалваната част.
ОСЪЖДА Я. О. Г., ЕГН ********** от град ***, да заплати на „
Застрахователна Компания Лев инс ” АД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София, бул.”Черни връх” № 51 Д направени пред
въззивната инстанция разноски общо в размер на 900.00лв
/ деветстотин лева/.
В необжалваната част, Решение №23/20.01.2023г., постановено по гр.д.
№795/2022г., по описа на Районен съд – Асеновград, втори гр.състав, е влязло
в законна сила.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от съобщаването му..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7