№ 1158
гр. София, 19.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Атанас Кеманов Въззивно гражданско дело №
20221000500756 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №267139/29.12.2021г., постановено по гр.д.№5159/2018г., СГС е
отхвърлил предявения от Ч. А. П., ЕГН********** и Д. Г. А., ЕГН**********, иск против
„Юробанк България“АД, ЕИК000696749, за признаване за установено, че ищците са
собственици на следния недвижим имот: ориентирана на североизток сграда с
идентификатор 68134.4142.369. 2 от кадастралната карта и кадастралния регистър на кв.
***, София, построена в дворно място УПИ XI - 369 с идентификатор 68134.4142.369 с площ
от 1 010 кв. м., находящо се в гр. София, район "***" - Столична община, ул.“***“№ *** и за
предаване владението му, на основание чл. 108 ЗС, като неоснователен и недоказан.
Срещу решението е била подадена жалба от ищците Ч.П. и Д.А., в която се правят
оплаквания за неговата неправилност.Решението е постановено при съществени
процесуални нарушения, които се изразяват в липсата на изготвен доклад по делото и
основаване на изводите по същество на експертиза, заключението по която не е било прието
като доказателствено средство.С протоколно определение от 24.06.2019г. е била допусната
експертиза, изготвена от вещото лице инж.Г., която е следвало да даде отговор на
поставените в исковата молба задачи. Впоследствие е била допусната допълнителна
експертиза, заключението по която е било прието с определение от 30.11.2020г.Тъй като
вещото лице инж.Г. не е отговорило в цялост на един от поставените въпроси от ответника,
1
съдът е допуснал повторна експертиза, която е следвало да бъде изготвена от друго вещо
лице – И. С., със следната задача : „сградата – предмет на оценителската експертиза по
изпълнителното дело, според описаните в нея характеристика на помещенията, идентична
ли е със североизточния близнак“.Вместо да се ограничи да даде отговор на конкретно
поставената задача, вещото лице е изготвило повторна експертиза, която включва
заключение по всички формулирани в исковата молба въпроси.Съдът не е допускал
изслушването на повторна експертиза, поради което и е нямал правото да приема
заключението на вещото лице С..Същевременно в решението си е кредитирал това
заключение, но не е коментирал заключението по първоначално допусната експертиза,
което съставлява съществено процесуално нарушение.При съобразяване на първото
експертно заключение е следвало да се съобрази, че имотът, който е бил възложен на
ответника в хода на изп.д.№223/2011г. по описа на ЧСИ Б. не е идентичен с имота, в който
съдебният изпълнител го е въвел. Първоинстанционният съд не се е съобразил и с това, че
вещото лице С., която е оценител на недвижими имоти, няма нужната компетентност да се
произнася по поставените й въпроси.Необоснован е извода на съда, че нотариалните актове
от 2006г. и 2007г. за учредяване на договорна ипотека в полза на банката не са нищожни.От
събраните по делото доказателства се установява, че ипотекираният в полза на банката
„югозападен близнак“ представлява сграда с идентификатор 68134.4142.369.4, който е
собственост на К. Й. и С. Й., поради което договорът за ипотека се явява нищожен поради
противоречието му със закона.Недействителността на нотариалните актове за ипотека влекат
след себе си и недействителност на издадените от ЧСИ А. Б. постановления за възлагане на
недвижим имот, поради противоречието им със закона и невъзможен предмет.От друга
страна с постановление от 13.07.2017г. е поправен идентификатора на сградата, като вместо
идентификатора на ипотекирания имот е посочен този на имота, владян към онзи момент от
ищците, а именно 68134.4142.369.2.Освен това сградата неправилно е посочена като
югозападен близнак, доколкото от заключението по приетата по делото СТЕ се установява,
че същата е ориентирана на североизток.Съдът не е коментирал и това, че постановлението
за поправка е било издадено за поправка на постановление за възлагане по изп.д.
№2701/2015г., докато постановлението, издадено за сграда 68134.4142.369.4, е постановено
по изп.д.№223/2011г.От гореизложеното следва, че ответникът по делото владее без правно
основание придобития от ищците по давност недвижим имот – ориентирана на североизток
сграда с 68134.4142.369.2, което е основание за уважаване на предявения с правно
основание чл.108 от ЗС иск.
В срок са постъпили отговори от ответника „Юробанк България“АД и ТЛП А. Б., в
които се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на
обжалваното решение.
Съдът като съобрази твърденията и възраженията на страните, както и представените
по делото доказателства намира за установено следното от фактическа и правна страна :
Подадената жалба е в срок и производството пред въззивния съд е допустимо.
Разгледана по същество е неоснователна.
2
В жалбата на ищците се съдържат две групи оплаквания.Първите са свързани с
допуснати от страна на първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, а
вторите за необоснованост на изводите му по същество, в които е приел, че е налице
идентитет между ипотекирания в полза на банката имот и този, който й е бил възложен в
хода на изпълнителното производство, което е било с предмет удовлетворяване на
вземанията на ответника, които са с източник договори за банков кредит, сключени с
ищците.
Първото от оплакванията е за липсата на изготвен доклад по делото, който да е
съобразен с разпоредбата на чл.146 от ГПК.Установява се, че първоинстанционният съд не е
изготвил проект за доклад в постановеното в подготвително заседание определение, както и
в с.з. на 24.06.2019г., което е било проведено след конституирането на трето лице-помагач
на страната на ответника.Съобразно ТР№1/2013г. на ОСГТК, „регламентацията на
дължимите от съда процесуални действия по докладване на делото е императивна и
пропускът на първоинстанционния съд да извърши доклад, респективно извършването на
непълен или неточен доклад, следва да се квалифицира като нарушение на
съдопроизводствените правила.Това нарушение не обуславя нито нищожност, нито
недопустимост на първоинстанционното решение…“.Това нарушение обаче не е довело до
нарушаване правото на защита на ищците, които вследствие на това не са пропуснали да
предприемат действия по посочване на относими за делото доказателства.
По делото е била допусната първоначална СТЕ по искане на ищците, което е било
направено в исковата молба.Заключението е било представено на 27.05.2020г., а вещото
лице изслушано в проведеното с.з. на 04.06.2020г.Процесуалният представител на ищците
не е възразил по приемането на заключението, представителят на ответника е направил
изявление за приемане на заключението, с изключение на констатацията, кой от двата имота
е бил предмет на принудително изпълнение.За изясняване на този въпрос е направено
искане за допускане на допълнителна задача, като вещото лице при даване на своето
заключение е следвало да съпостави описанието в оценката на имота по изпълнителното
производство с фактическото състояние на североизточния близнак. Процесуалният
представител на ТЛП се е присъединили към това искане.Заключението е било прието, а
искането за допускане на допълнителна експертиза уважено.Това означава, че е
преклудирана възможността на ответника и ТЛП в последващ етап на процеса да правят
искания за допускане на повторна или тройна СТЕ, предмет на които да бъдат останалите
въпроси, по които е работил първоначално определения експерт. Това следва от
разпоредбата на чл.200, ал.3, изр.2 от ГПК, според която : „При оспорване на заключението
съдът може да назначи друго или повече вещи лица. Оспорването може да бъде направено
докато трае изслушването“.Допълнителното заключение е било депозирано на 19.11.2020г. и
прието в с.з. от 30.11.2020г.Същото е било оспорено от адв.К. и е направено искане за
допускане на повторна СТЕ със същата задача, което е било уважено.Определеното от съда
в.л. И. С. е депозирало две заключения, като това с вх.№319448/21.05.2021г. е било по
поставените в исковата молба задачи.Възлагане на експертиза с такъв предмет не е било
3
правено, поради което съдът е нямал процесуалното правомощие да приема СТЕ с вх.
№319448/21.05.2021г., съотв. да основава своите изводи в решението на това
доказателствено средство.Оплакването на ищците за допуснато съществено процесуално
нарушение е основателно, което задължава въззивния съд да кредитира двете експертни
заключение на в.л. Г. и заключение вх.№367229 на в.л. С..
В исковата молба са били наведени фактически твърдения, че на 26.12.1986г. е
сключен договор за доброволна делба, с който е била прекратена съсобствеността върху
недвижим имот, представляващ : двуетажна жилищна сграда – близнак, построена в дворно
място, съставляващо парцел ХІ-2 в кв.42 по плана на гр.София, кв.“***“, ул.“***“№ ***, по
силата на който в изключителен дял на Д. Л. и Г. П. е предоставен югозападния близнак от
постройката – сграда с идентификатор 68134.4142.369.4, а другата част от постройката е
била възложена на К. Й. и С. Й./североизточен близнак – сграда с идентификатор
68134.4142.369.2/.Както преди сключването на договора за делба, така и впоследствие до
1995г., Д. Л. и Г. П. са владели ориентираната на североизток сграда, а К. Й. и С. Й. тази,
която е била ориентирана на югозапад.През 1995г., след като ищците са сключили
граждански брак, Д. Л. и Г. П. са им дарили с неформален акт владяната от тях сграда.От
този момент до 2017г., когато ответникът е бил въведен в имота от ЧСИ А. Б., ищците са
владели непрекъснато сграда с идентификатор 68134.4142.369.2, вследствие на което са я
придобили по давност.
През 2006г. и 2007г. ищците са сключили два договора за банков кредит с ответника,
които са били обезпечени с учредяването на ипотека върху югозападния близнак от
двуетажната жилищна сграда.Същата е нищожна, тъй като правото на собственост върху
този имот не е принадлежало на кредитополучателите, а на К. Й. и С. Й..
Ищците не са могли да обслужват своите кредити, вследствие на което банката се е
снабдила с изпълнителен лист и е образувало изпълнително дело, като е насочила
принудително изпълнение върху ипотекирания имот.В нейна полза е било издадено
постановление от съдебния изпълнител, с което й е възложена сграда с идентификатор
68134.4142.369.2, която ищците са придобили по давност, но която не е идентична с тази,
която е била ипотекирана.Това означава, че постановлението за възлагане се явява
недействително.
Въз основа на влязлото в законна сила постановление за възлагане съдебният
изпълнител е въвел ответника в обитаваната от ищците сграда, която и към настоящия
момент се владее от него.
Съобразно общите правила за разпределение на доказателствената тежест ищците
следва да установят твърденията си, че са придобили правото на собственост върху
процесния имот на твърдяното придобивно основание, както и това, че същият се владее
или държи от ответника по делото.
По делото е представен договор за доброволна делба, с който е била прекратена
съсобствеността върху недвижим имот, представляващ : двуетажна жилищна сграда –
4
близнак, построена в дворно място, съставляващо парцел ХІ-2 в кв.42 по плана на гр.София,
кв.“***“, ул.“***“№ ***, по силата на който в изключителен дял на : К. Й. и С. Й. е
поставен югоизточния близнак от двуетажната жилищна сграда, застроен на 44кв.м. и
състоящ се от – една стая, кухня-бокс, антре и баня-клозет на първия етаж и две стаи,
входно антре и баня на втория етаж, без дворното място, върху което сградата е построена,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и едно помещение на
„укриване“ намиращо се под първия етаж и откъм вътрешната част на дворното място ; Д. Л.
и Г. П. е поставен югозападният близнак от двуетажната жилищна сграда, застроен на
44кв.м. и състоящ се от : една стая, кухня, входно антре и баня-клозет за първия етаж и две
стаи, входно антре и баня за втория етаж, заедно с едно помещение за „укриване“, намиращо
се под първия етаж и от вътрешната част на сградата откъм двора, заедно с припадащите се
идеални части от общите части на сградата.
С договор за покупко-продажба от 22.12.2004г., обективиран по н.а.№185, том ІV,
н.д.№660/2004г. на Нотаруис Ц. З., Г. П. и Д. Л. са продали на ответниците Ч.П. и Д. А.
придобития от тях въз основа на договора за доброволна делба недвижим имот.
Не е спорно по делото, че между страните по делото са сключени два договора за
кредит, които са били обезпечени от кредитополучателите Ч.П. и Д. А. чрез учредяване на
ипотеки върху придобития от тях по продажба недвижим имот.
От заключението по допуснатата по делото първоначална СТЕ, което съдът
кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в УПИ ХІ-369 с
идентификатор 68134.4142.369, находящо се в гр.София, ул.“***“№ *** съществува сграда
отговаряща на описанието : югозападен близнак от двуетажната жилищна сграда, застроен
на 44кв.м. и състоящ се от : една стая, кухня, входно антре и баня-клозет за първия етаж и
две стаи, входно антре и баня за втория етаж, заедно с едпо момещение за „укриване“,
намиращо се под първия етаж и от вътрешната част на сградата от към двора, която е
придобита от Д. Л. и Г. П. въз основа на договора за доброволна делба.Тази сграда е
идентична със сградата, която е била ипотекирана с договори за ипотека по н.а.№38/2006г.
и н.а.№100/2007г.В актовете е посочено, че застроената площ на сградата е 44кв.м. – така
както е отразена в Договора за доброволна делба на съсобствен недвижим имот от
26.121986г., а площта съобразно издадената скица от СГКК, гр.София, е 68кв.м.Тази
жилищна сграда получава идентификатор 68134.4142.369.4.
От изложеното следва, че към 2006г. собственици по продажба на описания по-горе
недвижим имот са били ищците, поради което учредените от тях две ипотеки върху
имота,като обезпечение на получените от тях кредити, са действителни.
Представено е копие от изп.д.№20118500400223 по описа на ЧСИ А. Б., което е било
образувано по молба на ответника за принудително събиране на вземанията, които
произтичат от сключените с ищците договори за кредит.Насочено е принудително
изпълнение върху притежавания от тях недвижим имот, ипотекиран в полза на банката,
който е бил изнесен на публична продан.Установява се, че в съставените обявления за
публична продан недвижимия имот е бил описан по начина, по който е направена
5
индивидуализация в посочените по-горе договор за доброволна делба и н.а. за учредяване на
договорна ипотека.В обявленията не е посочен идентификатора на имота.Идентичността на
имота по обявленията, договора за делба и н.а. се установява от заключението по
първоначалната експертиза.
На 02.03.2016г. е издадено постановление, с което на взискателя „Банка Пиреос
България“АД/“Юробанк България“АД/ е възложена сграда с 68134.4142.369.4., която е
идентична с : притежаваната от длъжниците по изпълнението сграда, която е била
ипотекирана в полза на взискателя „Банка Пиреос България“АД ; обявената за публична
продан по изпълнителното дело сграда.Постановлението за възлагане има
вещнопрехвърлително действие и след неговото влизане в сила собствеността върху сграда
с 68134.4142.369.4 е била придобита от взискателя.
От заключението по СТЕ се установя още, че в УПИ ХІ-369 с идентификатор
68134.4142.369 има още две сгради, които имат североизточна ориентация - с
идентификатор 68134.4142.369.3 и 68134.4142.369.2, като първата от тях представлява
тераса, която се ползва като обслужваща на втората от посочените жилищни сгради. Това
означава, че издаденото на 11.07.2017г. Постановление за поправка на Постановление за
възлагане на недвижим имот от 02.03.2016г., с което на взискателя се възлага имот
68134.4142.369.2, вместо 68134.4142.369.4, е нищожно, тъй като с него не е била извършена
поправка, която касая допусната от съдебния изпълнител грешка при индивидуализация на
имота, а подмяна на предмета на постановлението чрез възлагане на друг имот.След като
взискателят е заплатил таксите по прехвърляне на имота и е вписал постановлението за
възлагане, е бил въведен в имот 68134.4142.369.2, който към момента на въвода е бил
обитаван от ищците по делото.
Ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху процесния имот,
представляващ сграда с идентификатор 68134.4142.369.2 по давност, като навеждат
твърдения, че владението им е било предадено от Д. Л. и Г. П. чрез неформален договор за
дарение през 1995г.За да се приеме, че ищците са придобили качеството на владелци следва
да се установи, че и Д. Л. и Г. П. са били владелци на имота.Към този момент правото на
собственост върху процесния имот се е притежавало от К. Й. и С. Й., не се установява, че Д.
Л. и Г. П. са придобили владението чрез едностранни действия или със съгласието на
предишния владелец, поради което следва да се приеме, че са били в имота по съгласие на
собственика.В тази хипотеза същите не са владелци,а държатели на имота, поради което и
установената от ищците фактическа власт не може да се квалифицира като упражнявано
владение.С оглед на това следва да се приеме, че в тяхна полза не би могла да изтече
предвидената от закона придобивна давност, тъй като е липсвало намерение за своене на
имота.
Ищците не се установили активната се материалноправна легитимация, поради което
предявеният от тях иск за предаване владението върху имота следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
6
Налице е съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд,
поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия „Юробанк България“АД следва да се присъдят направените
пред въззивната инстанция разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар от
4 200лв. с вкл. ДДС.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №267139/29.12.2021г., постановено по гр.д.№5159
/2018г. на СГС.
ОСЪЖДА Ч. А. П., ЕГН********** и Д. Г. А., ЕГН********** да заплатят на
„Юробанк България“АД, ЕИК000696749, сумата от 4 200/четири хиляди и двеста/лв. с вкл.
ДДС, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в месечен срок от връчването му на страните
пред ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7