Р Е Ш
Е Н И Е № ….
гр.
София, 18.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският окръжен съд, гражданско отделение, ІІ-ри въззивен състав в открито съдебно заседание на 25.04.2018г.
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Емилия Донкова
ЧЛЕНОВЕ: Катя
Щерева
Ивайло Георгиев
при секретаря Теодора
Вутева разгледа докладваното от съдия Георгиев въззивно
гражданско дело № 4 по описа на съда за 2018 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс. Образувано е по въззивна жалба на съделителя П.В. срещу решение № 38/03.11.2017г.,
постановено по гр.д. № 181/2017г. по описа на Етрополския районен съд, в частта
му, с която е допуснат до делба недвижим имот № 194016, съставляващ друга
селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка., намиращ се в м. „Г.“,
с. Р., общ. Е.. Твърди, че имотът е негова изключителна собственост, но
общинската служба по земеделие не го е отбелязала като такъв. Моли съда да обезсили
първоинстанционното решение в тази му част. Представя
писмени доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил
отговор от останалите страни.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция
жалбоподателят се явява лично и се представлява от адв.
У., който поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Изтъква, че, след като
жалбоподателят е собственик на имота, описан в т. 2 от първоинстанционното
решение, последният няма как да е част от делбената
маса. Моли съда да обезсили решението.
В
открито съдебно заседание пред въззивната инстанция останалите
съделители не се явяват, не се представляват и не
изразяват становище по спора, с изключение на съделителя
И.Г.В., от когото са постъпили писмени бележки с молба за разглеждане на делото
в негово отсъствие. Освен това, в тях е изразено становище, че жалбата е
неоснователна и недоказана. Анализират се представените от жалбоподателя
документи и се оспорва доказателствената им сила,
като се отправя искане за отхвърляне на жалбата.
Съдът
намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на
събраните пред първоинстанционния съд доказателства,
е описана в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се
възпроизвежда в настоящия съдебен акт.
В
производството пред въззивната инстанция жалбоподателят
е представил писмени доказателства.
С
определение № 118/24.01.2018г. съдът е приел като такива заверените копия от заявление
за заснемане на имот вх. № ВС-30-097/05.10.2017г. и скица № К00542/31.10.2017г.
От първия от горните документи се установява, че на 05.10.2017г. жалбоподателят
е подал заявление за заснемане на имот, идентифициран като „къща с дв. място в имот 194016“ и се е обозначил като собственик
на последния. Вторият документ е скица на този имот и в нея като собственик е
отбелязан П.И.В..
Със същото определение съдът е оставил без
уважение доказателственото искане на жалбоподателя за
приемане като писмени доказателства по делото на представените с въззивната жалба заверени копия от нотариален акт №
8/25.01.1990г., т. І, дело № 9/1990г. за право на собственост върху недвижим
имот въз основа на обстоятелствена проверка на основание давностно
владение, наследство и отказ от наследство, нотариален акт № 21/08.03.1990г.,
т. І, дело № 48/1990г. за дарение върху недвижим имот, и нотариален акт №
97/25.11.1999г., т. І, рег. № 174, дело № 329/1999г. за дарение върху недвижим
имот.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
конкретния случай, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от
надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото
съдия.
Същото е и допустимо, тъй като са
били налице положителните предпоставки (и са липсвали отрицателните) за предявяване
на иск, а съдът се е произнесъл именно по иска, с който е бил сезиран. Във
връзка с това следва изрично да се отбележи, че, независимо от искането на
жалбоподателя за частично обезсилване на обжалваното решение, изложените от
него основания за така претендирания резултат са по
съществото на спора, а не по допустимостта на съдебния акт. Поради това, ако
жалбата се окаже основателна, това би довело единствено до отмяна на
обжалваното решение и отхвърляне на иска за делба в частта му за този имот, но
не би обусловило обезсилване на постановения първоинстанционен
акт.
Що се отнася до посочените в жалбата
доводи по смисъла на чл. 269 от ГПК, настоящият съдебен състав намира същите за
неоснователни поради следните съображения.
Процесният недвижим имот (№ 194016, съставляващ друга
селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка., намиращ се в м. „Г.“,
с. Р., общ. Е.) е включен в делбената маса по реда на
чл. 341, ал. 2 от ГПК по изрично искане на самия жалбоподател П.В., обективирано в писмения му отговор с вх. №
1373/26.07.2017г. (л. 26 от първоинстанционното
дело). В подкрепа на искането е представено решение № 12-1/20.02.1998г. на ОСЗ
– Е., с което този имот е възстановен на наследниците на общия наследодател И.В.
Ц.. В единственото проведено открито съдебно заседание по делото пред първоинстанционния съд (в което жалбоподателят се е явил
лично и с упълномощен от него адвокат) никоя от страните не е възразила срещу
включването на процесния имот в делбената
маса, нито срещу доклада на съда в този смисъл. Нещо повече: във фазата на
устните състезания процесуалният представител на жалбоподателя изрично е
изразил становище, че до делба следва да се допуснат и имотите, посочени в
отговора на исковата молба (сред които е и процесният).
При тези данни и с оглед удостоверението за наследници на И.В. Ц. (л. 11 –
12 от първоинстанционното дело), Етрополският районен
съд правилно е допуснал до делба всички посочени от страните имоти.
Не
обосновават обратен извод наведените във въззивната
жалба доводи за изключителна собственост на жалбоподателя върху този имот и
представените в тяхна подкрепа писмени доказателства. Както се посочи по- горе,
измежду последните съдът е приел единствено заявление за
заснемане на имот вх. № ВС-30-097/05.10.2017г. и скица № К00542/31.10.2017г. В
тях, наистина, жалбоподателят е посочен като собственик на процесния
имот, но те не са титул за собственост, поради което не доказват действително
притежавани от него права. Още повече, че заявлението е изходящ от
жалбоподателя частен документ, съдържащ изгодно
за него твърдение, чиято доказателствена
стойност е компрометирана поради заинтересоваността на направилото го лице (арг. от Решение № 124 от 2.05.2012 г. на ВКС по гр. д. №
971/2011 г., III г. о., ГК).
Останалите представени документи
(нотариални актове) не са приети като писмени доказателства по делото, с оглед
забраната по чл. 266, ал. 1 от ГПК и несвоевременното им ангажиране. След като
те са били съставени през 1990г. и 1999г., с участието на самия жалбоподател, и са се
намирали в негово държане, той е имал възможност да ги представи още пред първоинстанционния съд, респ. въобще да не иска включване
на процесния имот в делбената
маса. Предназначението на въззивното производство е
да поправи недостатъците в решаващата дейност на първоинстанционния
съд, но не и да санира процесуалните пропуски на
страните. Поради това тези доказателства не са били приети, и няма процесуална
възможност, те да бъдат взети предвид при формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 38/03.11.2017г., постановено по
гр.д. № 181/2017г. по описа на Етрополския районен съд в обжалваната му част, с
която е допуснат до делба недвижим имот № 194016, съставляващ друга
селскостопанска територия, пета категория, с площ 1,346 дка., намиращ се в м. „Г.“,
с. Р., общ. Е..
В необжалваните части, решение № 38/03.11.2017г., постановено по гр.д. № 181/2017г.
по описа на Етрополския районен съд е влязло в сила.
Решението
може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчване на препис от
него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.