Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 58
гр.Свищов,
15.06.2020 год.
Свищовският районен съд в публично
заседание на 14.05.2020 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ПЕНКА Й.
при секретаря
Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 792 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД и
искове по чл. 55 от ЗЗД.
Ищцата В.И.Й. , чрез пълномощниците
адв. И.М. и адв. П.М. твърди, че с ответника имали сключен граждански брак от
дата 23.08.2014г., по време на който изтеглила кредит в размер на 10 000
лева от Уна 14.12.2016г. . Заявява, че по време на съвместния им живот този
кредит бил усвоен за закупуването на животни – 101 броя овце, 3 бр. кочове и 9
кози. Твърди, че по време на брака закупили две крави на стойност 2600 лева,
като ответникът получил и 5500 лева субсидирано плащане от държавата за отглежданите
животни за стопанската 2017/2018г.. Посочва, че впослествие отношенията им се
влошили и завели дело за развод. Така бракът им бил прекратен с развод по
взаимно съгласие с влязло в сила на 27.05.2019г. решение по гр.дело №
431/2019г. на РС Свищов. Твърди, че след развода ежемесечно погасява лично и
със собствени средства до първо число на чесеца изтегления потребителски
кредит, с който закупили изброения добитикъ. Ответникът и до момента бил
регистриран като земеделски производител. Ежегодно получавал субсидии за
животните и за добитото мляко от тях. Положила усилия да уредят извънсъдебно
въпроса за дела й от закупените животни по време на брака, като за целта
изпратила покана до ответника, с която претендирала да й бъде изплатена
паричнат аравностойност на полагащия й се дял от тези животни или при
невъзможност за заплащане на тази сума, половината глави животни. Претендирала
и сумата 1300 лева за закупуването на една от двете крави, както и сумата 2250
лева, представляваща ½ от сибдидираното плащане от държавата за
отглежданите животни за стопанската 2017/2018г.. Твърди , че след изтичане на
дадения срок за доброволно уреждане на спора, ответникът не потърсил контакт с
нея, което обуславяло интереса й от предявяване на исковете. Моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да й заплати сумата 5 000 лева-
представляваща половината от потребителския заем, сумата 1300 лева - за закупуване на крава, сумата 2250 лева –
представляваща половината от субсидираното плащане от държавата за отглежданите
животни за стопанската 2017/2018г.. , ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на делото до окончателното плащане. Претендира разноски. С писмена молба за отстраняване на
нередовности на исковата молба уточнява, че претенцията й е за полагащия й се
дял от неподеленото при развода имущество. Заявява, че претендира половината от
стойността на заплатените от нея вноски по изтегления и усвоен по време на
брака кредит след прекратяването на брака за месеците юни, юли и август , като
общата стойност на вноските е 606 лева, а половината е сумата 303 лева.
Заявява, че претендира и сумата 1300 лева – стойност на една от закупените по
време на брака две крави на обща стойност 2600 лева, с придобити редства в
режим на съпружеска имуществена общност. Уточнява, че сумата, заплатена за
двете крави била взета от нея в заем от Е. И.. Уточнява, че претендира
ответника да й заплати и половината от стойността на закупените животни – 101
броя овце, 3 броя кочове и 9 броя кози, на обща стойност 9600 лева,от която
претендира сумата 4800 лева, както и претендира ответникът да бъде осъден да й
заплати сумата 2250 лева, представляваща половината от субсидираното плащане от
държавата за отглежданите животни за стопанската 2017/2018г.., която сума била
получена от ответинка в края на 2018г., коагото бракът им не е е бил прекратен
с развод. Твърди, че той получил сумата 5500 лева за отглежданите от него
съвместно с нея глави стопански животни. Посочва, че през месец май, когато бил
прекратен бракът им, не била изтекла стопанската година, поради което на нея се
полагала част от тази сума , тъй като също полагала грижи за отглеждането на
животните. С писмена молба входящ номер
от 22.10.2019г. уточнява, че претендира
половината глави закупени животни или алтернативно тяхната парична
равностойност, с която сума ответникът неоснователно се е обогатил над размера
на дела си. Посочва, че към момента на завеждане на исковата молба животните
били налични и се отглеждали от ответника. Паричната им равностойнойност била 4 800 лева, които животни не били
поделени между страните. Двете крави, закупени по време брака на брака и
неподелени след прекратяването му, също били налични към омента на поканата,
като претендирала едната от тях, алтернативно нейната парична
равностойност-1300 лева. Уточнява, че претендира и половината от стойността на
заплатените от ищцата вноски, по изтегления и усвоен по време на брака кредит
след прекратяването му за месеците юни, юли и август, на общастойност на
вноските 606 лева, от които се претендира сумата 303 лева. С писмена молба
входящ номер от 18.11.2019г. ищцата уточнява, че претендираната сума 2250 лева
представлява половината от получена от ответника субсидия в размер на 5500 лева
за отглежданите съвместно по време на брака им стопански животни, която сума
била изплатена за стопанската 2017/2018г. и постъпила по сметката на ответника.
Уточнява, че бракът бил прекратен с влязло в сила решение на 27.05.2019г. по
гр.дело 431/2019г. на РС Свищов, поради което за нея възниквало правото да
претендира половината от получената от ответика сума субсидия, с която той
неоснователно се обогатил. В хода на устните състезания моли исковете да бъдат
уважени. В писмена защита по делото
излага подробни съображения за основателност на исковите претенции – налиби
били достатъчно доказателства, че ответникът неоснователно се е обогатил за
сметка на ищцата. Безспорно бил установен по делото съвместния принос при
отглеждане на животните с изтеглен по време на брака от ищцата кредит. Позовава
се, че с уреждане на института на неоснователното обогатяване законодателят е
регламентирал общата забрана определено материално благо да преминава от
патримониума на един правен субект в имуществения комплекс на друг правен
субект без правно основание т.е. без да е налице годен юридически факт, който
да поражда субективно право и корелативно на него правно задължение за това
имуществено разместване. Псочва, че обогаяването на един субект за сметка на
друг при липса на годен юридически факт е от обективно ествество и след като се
установи това неоснователно имуществено разместване, имуществения баланс следва
да бъде възстановен. Счита, че брачното правоотношение не би могло да бъде
основание за разместване на блага между съпрузите, когато единият е допринесъл
за увеличаване на имуществото на другия по начин, който надхвърля пределите на
дължимата съпружеска взаимопомощ. Законовото задължнеие за взаимопомощ и
подкрепа не би могло да оправдае обогатяването, което е налице в конкретния
случай. Счита, че в споразумението при развода имуществените отношения са
уредени бланкетно. Посочва, че по делото било доказано, че ответникът е получил
изцяло полагащата се субсидия от ДФЗ за отглежданите съвместно с ищцата глави
животни за стопанската 2018/2019г. в
размер на 4374, 40 лева, от която се претендира половината.
Ответникът
С.Й.С., чрез пълномощника адв. И.И. в
законоустановения срок е подал отговор на исковата молба, с който взема становище за недопустимост на исковете, както и за
неоснователност на исковете. Позовава се, че с решението по гр. дело №
431/2019г. на РС Свищов било възпроизведено споразумението на страните, с което
те са уредили напълно всички произтичащи от прекратяването на брака им въпроси,
както задължителните по чл. 51 от СК, така и имуществените след развода. Страните се били споразумели, че не са
придобивали недвижими имоти в резултат на съвместен принос, че придобитите по
време на брака им движими вещи са поделени между тях извънсъдебно, че нямат
влогове и депозити в левове и валута, придобити в резултат на съвместен принос,
както и че влоговете и кредитите оставата за този от тях, на името на когото са
разкрити; че не са регистрирани като едноличнен търговец и нямат дялове и акции
от търговски дружества. Счита, че всички имуществени претенции на ищцата,
включително и тези свързани с погасяването на кредита, били недопустими.
Относно исковете за неоснователно обогатяване се позовава на решение по гр.дело
№ 387 /2009г. на ВКС, с което е прието, че е допустимо единият от бившите
съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на
икономически създаденото по време на брака неравенство, стига твърденията в
исковата молба за неоснователно обогатяване да не са свързани с иск за
получаване на по-голям дял от общото имущество или за полуцчаване на дял от
личното имущество на другия съпруг, какъвто бил и настоящия случай. Счита, че в
случая животните, чиято стойност се претендира от ищцата са лично имущество на
ответника. Същите отговаряли на критерия на чл. 22 ал. 2 от СК да служат на
съпруга за упражняване на професия или занаят, поради което са лична негова
собственост. Бракът между страните бил прекратен по взаимно съгласие, като са
уредили страните доброволно и напълно последиците от развода в това число и имуществените,
поради което било недопустимо ищцата да
търси преуреждане на вече уредени със споразумението имуществени последици от
развода й с ответника. В хода на устните
състезания процесуалният му представител моли исковете да бъдат приети за
недопустими и производството по делото да бъде прекратено, а в случай, че бъдат
приети за допустими, да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Претендира разноски. В писмена защита излага подробни съображения за
недопустимост на исковете, евентуално за тяхната неоснователност – бракът на
страните бил прекратен с развод по взаимно съгласие, като в споразумението,
утвърдено от съда страните са уредили напълно последиците от развода,
включително имуществените претенции, като предявените искове, включително иска
за погасяване на кредита бил недопустим. Посочва, че съдебното решение, в
частта, с която възпроизвежда споразумението между страните има договорен
характер. Относно стойността на претендираните животни , същите
били лична собственост на ответника, по съображения изложени в отговора на
исковата молба – служели му за упражняване на професия или занаят, тъй като
същите са отглеждани по занятие като земеделски производител, което е основният
му източник на доходи.
Съдът, като обсъди представените по делото доказателства, намери
за установено следното:
Приложен
по делото е договор за потребителски паричен кредит от 14.12.2016г. между У.ЕАД , като кредитор и
В.И.Й. – С.– ищецът по делото, като кредитополучател, видно от който банката е отпуснала на
кредитополучателя потребителски кредит в размер на 10 000 лева, като общата сума посочена
като дължима от потребителя е 13 283,22 лева, дължима на 72 месечни
вноски, съответно по 184,49 лева, падежна дата на 1, първа вноска на
01.01.2017г.. Като поръчител по договора е посочен С.Й.С. – ответик по делото.
Съгласно чл. 13 от Общи условия за отпускане на потребителски кредит в евро или
лева от У.ЕАД , част от договора за кредит, с подписването му поръчителя поема
задължение към кредитора да бъде солидарно отговорен за изпълнението на вскичи
настоящи и бъдещи , условни и безусловни задължения на потребителя, които
възникват по силата на тези ОУ. Общите
условия имат подпис за потребител и поръчител.
Според приложения погасителен план, кредитът е за срок от 72 месеца,
като са посочени размера на погасителните вноски, падежа им, както и последната
погасителна вноска на 01.12.2022г..
Приложено
по делото е заявление за подпомагане 2019 от 24.04.2019г., в което като
кандидат е посочен ответинка, с посочени адрес за кореспонденция, както и е
посочена банкова сметка, *** – ответника, заявено желание информацията по
заявлението да бъде изпращана по електронната поща, но на същото няма положен
подпис за подател. В приложена Таблица за животните за кандидатстване по
схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2019г. са описани
животните в животновъден обект 5283-0024 – говеда, кози, овце, , предназначението
им – за месо или мляко.
В
справка за дейността на С.Й.С. за стопанската 2018-2019г. от 17.01.2019г. , са описани – говеда и биволи – 2, овце –
123, кози – 9 . Приложени по делото са паспорт за едро Преживно животно от 18.09.2018г. и на едро преживно животно от
24.11.2016г. , както и настоящ стопанин – Ц.Ц.А.. Според ветеринарномедицинско свидетелство за
придвижване/транспортиране на животни издавоно от информационната система,
изпращач е посочен Ц.Ц.А., описани са животни – 2 бр. – говеда, клинично
здрави, и място на разтоварване – животновъден обект 5283-0024 , обект на С.С. ***.
Датата на същото свидетелство е 18.09.2018г.
С
договор от 30.01.2017г. Ц.Ц.А. продал на С.Й.С. – ответника по делото 101 броя
овце, 3 броя кочове и 9 кози, на обща стойност 9600 лева.
С
покана от 02.08.2019г. ищцата уведомила ответника, че ежемесечо
погасява лично и със собствени средство до първо число на месеца изтегления
потребителски кредит, с който закупили описания добитък – 101 броя овце, 3 бр.
кочове и 9 кози. С поканата поикала в
двуседмичен срок от получаването й, да й заплати сумата 5 000 лева, която
представлява половината от потребителския заем, сумата 1300 лева за
закупуването на крава, 2250 лева – половината от субсидираното плащане от
държавата за отглежданите животни за стопанската 2018/2019г., като при
невъзможност за заплащане на сумата, претендира половината глави животни.
В
извлечение от банковата сметка на ищцата в УАД за периода 01.05.2019г. до
20.08.2019г. са отразени извършени от същата погасителни вноски по кредит за
главница и лихва, застрахователна премия, на датите 02.05.2019г., 3.06.2109г.,
1.07.2019г. и 1.08.2019г.., общо погасена сума по справката – 805,16 лева. В
удостоверение за текущо задължение по кредит от У.ЕАД от 14.10.2019г. е
посочено, че към 14.10.2019г. задължението на ищцата по банков кредит № 3078458
от 31.08.2018г. е в размер на 11 799,05 лева.
Установи
се от решение № 127 от 27.05.2019г. по гр.дело № 431/2019г. по описа на РС
Свищов, в сила от същата дата, че е прекратен с развод по взаимно съгласие
брака между В.И.Й. – С. и С.Й.С., като е утвърдено постигнатото между тях
споразумение, с което ползването на семейното жилище е предоставено на В.Й.. Утвърденото споразумение е и относно
имуществените отношения, като молителите са заявили, че не са придобивали недвижими
имоти резултат на съвместен
принос;заявили са, че придобитите по време на брака движими вещи са поделени
извънсъдебно; заявили са, че нямат влогове и депозити в левове и валута,
придобити в резултат на съвместен принос, като влоговете и кредитите остават за
тзи, на името на когото са разкрити; заявили са, че не са регистрирани като
едноличен търговец и нямат дялове и акции от търговски дружества, както и че
със споразумението уреждат всички произтичащи от прекратяването на брака им
въпроси, съгласно чл. 51 от СК.
Съгласно
регистрационна карта на земеделския стопанин от 21.02.2017г. на МЗХГ,
ответникът е регистриран като земеделиски стопанин. В справка за дейността на
ответника за стопанската 2018 – 2-19г. на МЗХГ, Регистър на земеделските
стопани от 17.01.2019г. са описани притежаваните от същия животни – 2 говеда,
123 овце и 9 кози. Приложена е и справка за животни в обект по категории №
547592 от 14.01.2019г. от Интегрираната
информационна система на БАБХ, в която са описани тези притежавани от ответника
като земеделски стопанин живони, в животновъдвия му обект в с. С..
Видно
от извлечение от сметката на ответника в Уза периода 21.08.2018г. до
21.08.2019г. същият е получил по сметката от ДФЗ на два пъти – на 12.11.2018г.
и на 25.01.2019г. по 2534,40 лева, както и сумата 1920 лева на 21.08.2018г..
Разпитани
по делото бяха св. И.Й., посочен от ищцата и св. Цеца Н., посочена от
ответинка.
Св. Й.
– баща на ищцата изнесе, че тя била омъжена за ответника, който в началото не
се занимавал с нищо, но след това дъщеря му изтеглила заем, за да може да
развият бизнес, да закупят овце. Според показанията му, страните по делото се
развели през май 2019г. Заяви, че бизнесът, с който се занимавали страните по
делото бил отглеждане на животни – овце, крави, кози за продажба и преживяване,
които се отглеждали в ДЗС С.. Допълни, че ищцата участвала в отглеждането и,
както и той самия помагал. Същият изнесе, чи ищцата работела като финансист в
кметството в С., като връщала сумата по кредита, а ответникът не е предоставял
никакви средства за погасяване на този кредит. Казалим „ние си имаме животни,
вие си имате заеми“. Според него, при подялбата пак нищо не получила дъщеря му,
като субсидията от ДФЗемедели била изцяло за ответника, а ищцата не получила и
стотинка. Допълни, че едва след като бил изтеглен заема, тогава били закупени
животни и тогава ответникът бил
регистриран като земеделски производител. Запознат бил, че средствата по
кредита били изразходвани за закупуването на животни. Бил при предаване на
парите, когато се сключил договора за закупуване на животните, а преди този
договор, ответникът имал около 15-20 овце. Този свидетел заяви още, че след
брака закупили страните по делото и две крави, за които отново страните по
делото се грижели. Даде показания, според които дъщеря му не му била споделяла
да е продавала някакви животни преди развода и да е получила парите от тях.
Св. Н.
– майка на ответника заяви, че докато страните по делото били женени, живеели в
с. Х.. Изнесе, че ответникът бил регистриран като земеделски производител и се
занимавал с животновъдство – отглеждал овце и крави, а стопанството му било в
с. С.. Според показанията й, по време на брака на страните, ищцата робетала в
тмеството, а отвеникът се грижел за животните в стопанството, като тя самата му
помагала. Допълни, че в това стопанство В. работела с парите „само
финансираше“. Заяви, че ответникът закупил животни от Ц. и Т. Атанасови, като
когато били купени тези животни тя не присъствала при сключване на договора,
нито при предаване на парите, а знаела, че само страните по делото присъствали
и продавачите на животните също. Била запузната, че били закупени 65 овце по
150 лева, а преди закупуването им ответникът имал 35 овце, кози, после били
закупени и други животни. Според
показанията й, преди развода на страните по делото, ищцата продала агнетата и
прибрала парите. Допълни, че от около стотина агнета, останали 7-8 , а другите
ищцата ги продала, а ответникът не получил пари от тази продажба, която
започнала април месец до Гергьовден. Заяви, че ищцата подала молбата за развод
края на април. На нея адвоката й обяснил, че ищцата не иска нищо, само да се
разведат и пак да си живеят заедно. Заяви, че исканията за субсидиите ги
подавал ответника и пак той получавал субсидиите, като се осигурявал като
земеделски производител и нямал други доходи, не работел друго.
При тези данни от фактическа страна, съдът намира
ищцовата претенция за неоснователна и недоказана.
В случая е предявен иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД. Съгласно
нормата на чл.127 от ЗЗД всеки солидарен длъжник, който е изпълнил повече от
своята част, има иск срещу останалите съдлъжници за разликата. Установената в
чл.127 ал.1 от ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения
между солидарните длъжници е оборима. В отношенията им с кредитора всеки от тях
дължи всичко и може да се освободи от отговорност само ако общото задължение е
изпълнено изцяло, докато във вътрешните им отношения само се предполага, че те
дължат по равно. Същото важи и за съпрузите съгласно чл.36 ал.2 от СК, когато
единият от тях поеме задължение за задоволяване на нуждите на семейството. В
тези случаи на поемане на солидарно задължение общото е, че се предполага, че
длъжниците са се облагодетелствали в равна степен или в тежест на този, който
твърди, че отговаря за по-малка част от задължението е да докаже, че е получил
по-малка част или че дадена част е
облагодетелствала в по-голяма степен другия. Съгласно чл.127 ал.2 от ЗЗД
солидарният съдлъжник дължи припадащата му се част не от общия дълг такъв,
какъвто е бил в момента на възникването му, а припадащата му се част от това,
което е платено за погасяването на дълга такъв какъвто е бил в момента на
погасяването. При оборване на презумпцията за равна задълженост, важно
доказателствено значение имат изявленията на страните, тъй като те очертават
предмета на доказване и съставляват признания за факти, които следва да бъдат
ценени от съда с оглед всички обстоятелства по делото. Когато солидарните
длъжници са съпрузи, дори само един от тях да е получил заем, той трябва да
заяви за какво е разходвана сумата. В тежест на оспорващия съпруг е да докаже,
че твърдените разходи не са извършени или че удовлетворената нужда не е
семейна. Ако това не бъде направено следва да се приеме, че сумата е разходвана
и то за семейни нужди(В този смисъл Решение№211/23.07.2012г. по
гр.дело№177/2011г. - IVг.о. ВКС). Установи се в конкретния случай, че ищцата е
кредитополучател по договор за кредит от 14.12.2016г. , с който кредиторът сега У.ЕАД е отпуснал на
кредитополучателя сумата 10 000 лева потребителски кредит . Като поръчител
по договора е посочен ответника, а в чл. 13 от ОУ, част от договора е уредена
солидарната отговорност на поръчителя за задълженията на кредитополучателя по
договора за кредит. В тази връзка следва да се посочи, че се установи, че
бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение по гр. 431/2019г. на РС
Свищов, в сила от 27.05.2019г., с което е прекратен брака с развод по взаимно
съгласие, утвърдено е споразумението между страните, включително имуществените
отношения , където молителите са заявили,че влоговете и кредитите остават за
този, на името на когото са разкрити. Изрично е посочено, че в споразумението
молителите са уредили всички произтичащи от прекратяване на брака им въпроси. При
липса на доказателства, че удовлетворената с кредите нужда не е семейна, следва
да се приеме, че процесния договор за кредит е усвоен изцяло за задоволяване на
нужди на семейството, поради което двамата съпрузи следва да отговарят солидарно
за поетото задължения. Същевременно обаче, се установи, че с решението за
прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие е утвърдено споразумение
между страните, с което са уредили и имуществените отношения, включително
влогове и кредити, като страните са заявили, че влоговете и кредитите остават
за този, на името на когото са разкрити. Когато един от солидарните длъжници - в
конкретния случай бивш съпруг,
удовлетвори кредитора след прекратяване на брака, той придобива регресно
право срещу другия съпруг, за да възстанови нарушеното имуществено равновесие. В
настоящия случай обаче в утвърденото от съда споразумение относно последиците
от прекратяване на брака са уредени и имуществените отношения, включително и
кредитите, които остават за този, на името на когото са разкрити, следователно
в случая не е налице такова нарушено имуществено равновесие , предвид изрично
споразумение между страните, одобрено от съда с решението за развода по взаимно
съгласие.След като в споразумението за последиците от прекратяване на брака са
уредени и имуществените отношения между тях, то в отношенията им с банката
кредитор следва да се приложат именно те. Само ако споразумението бъде
изменено, развалено или отменено ила ако бъде установено по съдебен ред, че то
не отразява действителната воля на страните, може да се иска преуреждане на
имуществените отношения между страните. В случая споразумението продължава да
обвързва страните и няма основание да се търси преуреждане на имуществените
въпроси, предмет на споразуменето. При Семейния кодекс от 1985 г. имуществените
отношения бяха задължителен елемент от него, а при
сега действащия Семеен кодекс те не са задължителен елемент, но страните могат
със споразумението да уредят и тези отношения. Както се посочи, страните по
делото в споразумението за последиците от развода изрично са уредили тези
отношения, включително и относно кредитите. От съдържанието на споразумението се установява, че в
вътрешните отношения страните са приели, че по този начин уреждат отношенията
си във връзка с поетите задължения към кредитни институции.
Ето
защо претенцията на ищцата е неоснователна. При положение, че в одобреното от
съда споразумение за последиците от прекратяване на брака е постигнато
съгласие, че кредитите остават за този, на името на когото са разкрити, следва,
че същата дължи погасяване на вноските по кредита и исковата й претенция по чл.
127 ал. 2 от ЗЗД за заплащане от ответника на половината от платената от нея
сума за вноските от месец юни до месец
август 2019г. – 303 лева, ведно с лихвата от завеждане на делото до
окончателното плащане се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена като
такава.
По иска с правно основание чл. 55
от ЗЗД за заплащане на сумата 1300
лева/хиляда и триста лева/ - стойност на една от закупените по време на брака
две крави.
Този иск се явява неоснователен. В тази връзка следва да се посочи, че се
установи, че бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.
431/2019г. на РС Свищов, в сила от 27.05.2019г., с което е прекратен брака с
развод по взаимно съгласие, утвърдено е споразумението между страните,
включително имуществените отношения , където молителите са заявили,че придобитите по време на брака
движими вещи са поделени извънсъдебно. Изрично е
посочено, че в споразумението молителите са уредили всички произтичащи от
прекратяване на брака им въпроси. С
решението за прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие е утвърдено
споразумение между страните, с което са уредили и имуществените отношения, включително относно движими вещи,
като страните са заявили, че
придобитите по време на брака движими вещи, са поделени извънсъдебно.
В настоящия случай обаче в утвърденото
от съда споразумение относно последиците от прекратяване на брака са уредени и
имуществените отношения, включително и движимите,
които са поделени, следователно в случая не е налице такова
нарушено имуществено равновесие , предвид изрично споразумение между страните,
одобрено от съда с решението за развода по взаимно съгласие. Само
ако споразумението бъде изменено, развалено или отменено ила ако бъде
установено по съдебен ред, че то не отразява действителната воля на страните,
може да се иска преуреждане на имуществените отношения между страните. В случая
споразумението продължава да обвързва страните и няма основание да се търси
преуреждане на имуществените въпроси, предмет на споразуменето. При Семейния кодекс
от 1985 г. имуществените отношения бяха
задължителен елемент от него, а при сега действащия Семеен кодекс те не са
задължителен елемент, но страните могат със споразумението да уредят и тези
отношения. Както се посочи, страните по делото в споразумението за последиците
от развода изрично са уредили тези отношения, включително и относно движимите вещи. Ето защо претенцията на ищцата е
неоснователна. При положение, че в одобреното от съда споразумение за
последиците от прекратяване на брака е постигнато съгласие, че движимите вещи, придобити по
време на брака са поделени извънсъдебно, следва, че иска за неоснователно
обогатяване за сумата 1300 лева, следва да бъде отхвърлен. Действиелно,
допустимо е единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за
стойностно изравняване на икономически създадено по време на брака неравенство,
стига твърденията да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от
общото имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия
съпруг. Именно лично имущество на ответника се явяват животните, половината от
чиято стойност ответницата претендира. Разпоредбата на чл. 22, ал.2 ГПК изключва от обхвата
на съпружеската имуществена общност освен движимите вещи, придобити от единия
съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване, и
вещите, които му служат за упражняване на професия или занаят. Тези вещи са
негова лична собственост по силата на закона, независимо на името на кой от
двамата съпрузи са придобити и дали другият съпруг има принос за това. Касае се
за движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяваната от него
дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват общи
нужди на семейството. Лична собственост по смисъла на чл. 22, ал.2 СК могат да бъдат
и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив на
суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от
семейството. По делото е установено, че ответникът има регистрация като земеделски стопанин.
Същият се занимава с
отглеждане на животни, които продава. Това е основния му
източник на доходи. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че отглежданите животни отговарят на критерия на чл. 22,
ал.2 СК да служат на съпруга за упражняване на професия или занаят, поради
което са лична собственост на ответника. В този смисъл Решение №
37 от 18.02.2013г. на ВКС по гр.дело №
463/2012г. , Първо Г.О. Или не само в споразумението за развода страните са
уредили имуществените отношения, но както се посочи, селскостопанските животни,
половината от чиято стойност ищцата търси, се явяват лична собственост на
ответника, поради което и предявения иск
за сумата 1300 лева/хиляда и триста лева/ - стойност на една от
закупените по време на брака две крави, с която
сума ответника неоснователно се обогатил, ведно с лихвата от завеждане на делото до
окончателното плащане се явява неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска
с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
заплащане на сумата 4800,00 лева/четири хиляди и осемстотин лева/ - половината
от стойността на закупените по време на брака животни – 101 броя овце, 3 броя
кочове и 9 бр. кози.
Този иск се явява неоснователен. В тази връзка следва да се посочи, че се
установи, че бракът на страните е прекратен с влязло в сила решение по гр.
431/2019г. на РС Свищов, в сила от 27.05.2019г., с което е прекратен брака с
развод по взаимно съгласие, утвърдено е споразумението между страните,
включително имуществените отношения , където молителите са заявили,че придобитите по време на брака
движими вещи са поделени извънсъдебно. Изрично е
посочено, че в споразумението молителите са уредили всички произтичащи от
прекратяване на брака им въпроси. С
решението за прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие е утвърдено
споразумение между страните, с което са уредили и имуществените отношения, включително относно движими вещи,
като страните са заявили, че
придобитите по време на брака движими вещи, са поделени
извънсъдебно. В настоящия случай обаче в
утвърденото от съда споразумение относно последиците от прекратяване на брака
са уредени и имуществените отношения, включително и движимите, които са поделени,
следователно в случая не е налице такова нарушено имуществено равновесие ,
предвид изрично споразумение между страните, одобрено от съда с решението за
развода по взаимно съгласие. Само ако споразумението бъде изменено,
развалено или отменено ила ако бъде установено по съдебен ред, че то не
отразява действителната воля на страните, може да се иска преуреждане на
имуществените отношения между страните. В случая споразумението продължава да
обвързва страните и няма основание да се търси преуреждане на имуществените
въпроси, предмет на споразуменето. При Семейния кодекс от 1985 г. имуществените
отношения бяха задължителен елемент от него, а при
сега действащия Семеен кодекс те не са задължителен елемент, но страните могат
със споразумението да уредят и тези отношения. Както се посочи, страните по
делото в споразумението за последиците от развода изрично са уредили тези
отношения, включително и относно движимите.
Ето защо претенцията на ищцата е неоснователна. При
положение, че в одобреното от съда споразумение за последиците от прекратяване
на брака е постигнато съгласие, че движимите вещи, придобити по време на брака са поделени
извънсъдебно, следва, че иска за неоснователно обогатяване за сумата 4800 лева,
следва да бъде отхвърлен. Действително, допустимо е единият от бившите съпрузи
да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно изравняване на икономически
създадено по време на брака неравенство, стига твърденията да не са свързани с
иск за получаване на по-голям дял от общото имущество или за получаване на дял
от личното имущество на другия съпруг. Именно лично имущество на ответника се
явяват животните, половината от чиято стойност ответницата претендира. Разпоредбата на чл. 22, ал.2 ГПК изключва
от обхвата на съпружеската имуществена общност освен движимите вещи, придобити
от единия съпруг по време на брака, които му служат за обикновено лично ползване,
и вещите, които му служат за упражняване на професия или занаят. Тези вещи са
негова лична собственост по силата на закона, независимо на името на кой от
двамата съпрузи са придобити и дали другият съпруг има принос за това. Касае се
за движими вещи, които са необходими на съпруга за осъществяваната от него
дейност за извличане на доходи, а не такива, чрез които се задоволяват общи
нужди на семейството. Лична собственост по смисъла на чл. 22, ал.2 СК могат да
бъдат и селскостопанските животни, които са отглеждани с цел продажба и добив
на суровини и храни, предназначени за пазара, а не за лична консумация от
семейството. По делото е установено, че отевтикът има регистрация като земеделски стопанин. Същият се занимава с
отглеждане на животни, които продава. Това е основния му
източник на доходи. С оглед на тези доказателства следва да се приеме, че отглежданите животни отговарят на критерия на чл. 22,
ал.2 СК да служат на съпруга за упражняване на професия или занаят, поради
което са лична собственост на ответника. В този смисъл Решение №
37 от 18.02.2013г. на ВКС по гр.дело №
463/2012г. , Първо Г.О. Или не само в споразумението за развода страните са
уредили имуществените отношения, но както се посочи, селскостопанските животни,
половината от чиято стойност ищцата търси, се явяват лична собственост на
ответника, поради което и предявения иск
за сумата 4800,00 лева/четири хиляди и осемстотин лева/ -
половината от стойността на зукупените по време на брака животни – 101 броя
овце, 3 броя кочове и 9 бр. кози, с която ответникът неоснователно се е
обогатил, ведно с лихвата от завеждане на делото до
окончателното плащане се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв.
По иска
с правно основание чл. 55 от ЗЗД за
заплащане на сумата 2250,00 лева/две хиляди двеста и петдесет лева/ -
половината от получена от ответника субсидия
за съвместно отглеждани животни за стопанската 2017/2018г., с която той
неоснователно се обогатил.
Този
иск се явява неоснователен. В
тази връзка следва да се посочи, че се установи, че бракът на страните е
прекратен с влязло в сила решение по гр. 431/2019г. на РС Свищов, в сила от
27.05.2019г., с което е прекратен брака с развод по взаимно съгласие, утвърдено
е споразумението между страните, включително имуществените отношения. Изрично е посочено, че в споразумението молителите са
уредили всички произтичащи от прекратяване на брака им въпроси. С решението за прекратяване на брака им с развод по
взаимно съгласие е утвърдено споразумение между страните, с което са уредили и
имуществените отношения. От друга страна допустимо е
единият от бившите съпрузи да предяви срещу другия съпруг иск за стойностно
изравняване на икономически създадено по време на брака неравенство, стига
твърденията да не са свързани с иск за получаване на по-голям дял от общото
имущество или за получаване на дял от личното имущество на другия съпруг. Както
се посочи, лично имущество на длъжника се явяват животните , отглеждани от него
като земеделски производител. Именно в това качество на регистриран земеделски
стопанин същият е получил и сумата 5500 лева – субсидия от държавата за
отглеждани животни за стопанската 2017/2018г., което не се спори от него. След
като получената сума от ответника е в качеството му на земеделски стопанин,
което се явява и неговото занятие и единствен източник на доходи, то и се касае
за парична сума, която е получена от същия с правно основание. Ищцата от своя
страна не е регистрирана като земеделски стопанин и същата следователно не е
получател на такава субсидия. След като това е така, то и половината от
стойността на получаната от ответника като земеделски стопанин субсидия, която ищцата търси, не е довело до нарушаване на
икономическото равновесие, както се твърди от ищацата и предявения
иск за сумата 2250,00 лева/две хиляди двеста и петдесет лева/ -
половината от получена от ответника субсидия
за съвместно отглеждани животни за стопанската 2017/2018г., с която той
неоснователно се обогатил, ведно
с лихвата от завеждане на делото до окончателното плащане се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
При
този изход на делото ищцата следва да заплати на ответника направените по
делото разноски в размер на 750 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно
представения списък на разноските.
Въз
основа на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Й. с ЕГН **********
*** против С.Й.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 127 ал. 2 от ЗЗД за заплащане на сумата 303,00
лева/триста и три лева / - представлява половината от заплатената сума вноски
за месеците юни, юли и август 2019г. по договор за кредит от 14.12.2016г. , ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на делото до окончателното плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Й. с ЕГН
********** *** против С.Й.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 55
от ЗЗД за заплащане на сумата 1300
лева/хиляда и триста лева/ - стойност на една от закупените по време на брака
две крави, с която ответника неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на делото до окончателното плащане,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Й. с ЕГН
********** *** против С.Й.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 55
от ЗЗД за заплащане на сумата 4800,00
лева/четири хиляди и осемстотин лева/ - половината от стойността на закупените
по време на брака животни – 101 броя овце, 3 броя кочове и 9 бр. кози, с която
ответника неоснователно се обогатил, ведно със законната лихва върху сумата от
завеждане на делото до окончателното плащане,
като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.Й. с ЕГН
********** *** против С.Й.С. с ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 55
от ЗЗД за заплащане на сумата 2250,00
лева/две хиляди двеста и петдесет лева/ - половината от получена от ответника
субсидия за съвместно отглеждани животни
за стопанската 2017/2018г.., с която той неоснователно се обогатил, ведно със
законната лихва върху сумата от завеждане на делото до окончателното
плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.И.Й.
с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Й.С. с ЕГН ********** *** направените по
делото разноски в размер на 750,00 лева /седемстотин и петдесет лева/ -
адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: