№ 1306
гр. София, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Джулиана Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20211000501893 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на страните по гр.д. № 12976/2019г. на СГС , І-13 състав
срещу решението от 29.03.2021г., с което е уважен частично иска по чл. 432 КЗ за
неимуществени вреди и изцяло този за имуществени вреди, и са присъдени разноски.
Въззивникът ищец М. М. М. обжалва решението в частта, с която искът й за
неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 50 000 лева до 70 000 лева, като излага
доводи за неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД.
Въззивникът ответник „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД обжалва решението в частта, с
която искът за неимуществени вреди е уважен за разликата над 30 000 лева, като твърди да е
нарушен принципа на справедливост при определяне размера на претендираното
обезщетение.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира
решението в обжалваните части за валидно, допустимо и частично неправилно. По
очертания от оплакванията на страните предмет на въззивен контрол излага следното:
Ищецът М. е пострадала в резултат от причинено по вина на К. Н. ПТП на 09.12.2018г.
Механизмът на произшествието, противоправното поведение на Н., телесните увреждания
на пострадалата М. и причинната им връзка с произшествието са установени от събраните
по делото доказателства и не са спорни пред въззивната инстанция.
Ищецът е получила закрита фрактура на вътрешния ( тибиален) глезен. Проведеното
лечение е оперативно - на 11.12.2018г. фрактурата е наместена и фиксирана с остеосинтезен
материал, на 30.10.2019г. са извадени два винта, поставени при първата
операция.Фрактурата е зараснала в обичайния за това срок, но възстановяването при ищцата
1
не е пълно близо година и половина след произшествието - при извършения от в.л. д-р К.
преглед е установено, че обема на движение на ставата е намален с 50%, същата е леко
отточна, а ищцата търпи болки и изтръпване на глезена. Вещото лице е категорично, че
бавното възстановяване е резултат от обстоятелството, че ищцата не е започнала
рехабилитация в период до 6 месеца след операцията. Налице е сигурна прогноза за пълно
възстановяване, дори и без целенасочена рехабилитация, а само поради извършваните в
ежедневието движения, предвид възрастта на ищцата (40 години) и факта, че фрактурата е
единична, зараснала е без размествания и ставната междина е съхранена. Напълно
произволно е твърдението по жалбата на ищцата, че сред трайните й увреждания е
накуцваща походка, дължаща се на разликата в дължината на двата крака. Вещото лице д.р
К. в с.з. на 29.10.2020г. е посочил, че е налице минимална разлика от 1 см в обиколката на
глезените поради оттока на лявата глезенна става, а установеното при прегледа леко
накуцване в дясно се дължи на ограничението на движенията на лявата глезенна става, което
е напълно преодолимо.
Въззивният съд, като отчита характера на травмата; хоспитализацията и оперативните
интервенции; продължителният възстановителен период; времето и интензитета на търпени
болки; продължителният период на затруднения в битовото обслужване на ищеца ( св. Г.);
остатъчните явления, вкл. белега от операциите, както и сигурната прогноза за пълно
възстановяване с или без целенасочена рехабилитация, намира за справедлив размер на
обезщетението такъв от 30 000 лева. При определянето му съдът отчита младата възраст на
ищцата – 39 години към датата на ПТП, икономическите условия в страната в същия
период, както и липсата на психотични симптоми при ищцата в резултат от катастрофата (
така в.л.К.).
С оглед изложеното, крайните изводи на двете инстанции не съвпадат, поради което
решението в обжалваната от ответника част следва да бъде отменено и искът – отхвърлен за
разликата над 30 000 лева, а в останалата обжалвана част решението следва да бъде
потвърдено.
В частта, с които е уважен иска за имуществени вреди и този за неимуществени вреди до
30 000 лева, решението не е обжалвано и е влязло в сила.
При този изход на спора, на въззивника се следват сторените разноски в настоящата
инстанция за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение или 500 лева.
Присъденото от първата инстанция по реда на чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение
на АД „М. и Д.“ следва да бъде намалено на 1232 лева, а присъдените на ответника разноски
– увеличени с 250 лева.
Дължимата от ответника на основание чл. 78, ал.6 ГПК държавна такса е 1233 лева.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решението на СГС, І-13 състав от 29.03.2021г. по гр.д. № 12976/2019г. в
частите, с които, е уважен предявения от М. М. М. иск по чл. 432, ал.1 КЗ разликата над
30 000 лева до 50 000 лева; присъдено е възнаграждение по чл. 38, ал.2 ЗА над 1232 лева и
е осъдено „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да плати, на основание чл. 78, ал.6 ГПК ,
държавна такса над 1233 лева , и ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. М. М. ЕГН **********,съдебен адрес АД“М. и Д.“,
гр.***,ул.*** № 6, ет.3 срещу „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, ул.Г.Бенковски №
3 иск по чл. 432, ал.1 КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП от
09.12.2018г. за разликата над 30 000 лева до 50 000 лева.
2
ПОТВЪРЖДАВА решението на СГС, І-13 състав от 29.03.2021г. по гр.д. № 12976/2019г.
в частта, с която е отхвърлен предявения от М. М. М. срещу „ДЗИ –Общо застраховане“
ЕАД иск по чл. 432, ал.1 КЗ за разликата над 50 000 лева до 70 000 лева.
ОСЪЖДА М. М. М. ЕГН **********,съдебен адрес АД “М. и Д.“, гр.***,ул.*** № 6, ет.3
да плати на „ДЗИ –Общо застраховане“ ЕАД, гр.София, ул.Г.Бенковски № 3, на основание
чл. 78, ал.3 ГПК, сумата 500 лева – деловодни разноски пред въззивния съд, както и още 250
лева над присъдените от СГС разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл.
280, ал. 1 ГПК в 1-месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3