Р Е Ш
Е Н И Е
№3481
27.07.2020 г., гр. В.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение, 43-ти
състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Д.Д.
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №19142/2018 г. по описа на Варненския
районен съд и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1407, с която против Д.Х.Д., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени
обективно съединени искове по реда на чл.422 ГПК вр. чл.415 ГПК и чл.86 ЗЗД, за
признаване за установена дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 6416 от 27.8.2018 г., по
ч.гр.д. № 12782/2018 г. по описа на ВРС, а именно: 651,88 лева, представляваща
незаплатена главница по договор за стоков кредит № CREX-10837592/14.07.2014г.,
сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземането, по който е прехвърлено
на „Ф.И.“ ЕАД с договор за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
23.08.2018 г. до окончателното плащане; 78,90 лева – договорна лихва, начислена
за периода от 20.08.2014 г. до 20.10.2015 г.; 258,26 лева - лихва за забава,
начислена за периода от 21.08.2014 г. до 07.08.2018 г. Претендират се сторените
разноски в заповедното и в исковото производство.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от
ищеца права:
Между страните по делото е налице облигационно
правоотношение, основаващо се на договор за стоков кредит сключен на 14.07.2014
г., между „БНП Париба Пърсънал Файненс“ и ответника, по силата на който,
кредитополучателят се съгласява предоставеният му кредит в размер на 3076 лева
да бъде изплатен пряко на упълномощен търговски партньор. Твърди се, че
кредитът е усвоен и ответникът е получил изцяло заетата сума.
Ответникът преустановява плащанията, като падежът на първата
неплатена вноска настъпва на 20.08.2014 г. Считано от следващия ден длъжникът
изпада в забава, поради което дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Крайният падеж на договора е 20.10.2015 г., като
поради неизпълнение към посочената дата, целият неизплатен остатък за главница
е изискуем. Същият е дължим ведно със законната лихва за забава, считано от
подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението.
Претендира се и неизплатената част от договорната възнаградителна лихва,
считано от падежа на първата неплатена вноска до края на договора, както и
обезщетение за забава, дължимо от датата на изпадане в забава.
На 10.01.2017 г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
ЕАД, ЕИК 13069127826 и „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК ********* е сключен договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който и на основание чл.99, ал. 2 ЗЗД,
титуляр на вземанията по процесния договор, става ищецът.
Съгласно задължението по чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът
упълномощава цесионера да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземанията, за
което издава изрично пълномощно. В изпълнение на задължението за уведомяване,
ищецът изпраща писмено уведомление до Д.Х.Д., но пратката се връща в цялост,
като непотърсена от адресата. Ищецът твърди, че уведомлението за цесията е
връчено с исковата молба, съгласно разясненията дадени с Решение №
123/24.06.2009 г. на ВКС по т.д.№ 12/2009г., ІІ т.о. ВКС.
За събиране на дължимите от ответника суми, цесионерът
подава заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК
пред Районен съд - В.. Образувано е ч.гр.д. № 12782/2018 г. по което е издадена
заповед за изпълнение. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, ищецът представя искова молба, с която
предявява иск за установяване на вземанията си по издадената заповед.
В
срока по чл.131 ГПК, ответникът, чрез назначения му от съда особен представител,
представя писмен отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на
ищцовата претенция. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на кредита
и дължимостта на претенцията за обезщетение за забава. Оспорва да е бил редовно
уведомен за извършената цесия.
До
приключване на съдебното дирене, по делото не са представени доказателства за
изплащане на претендираните от ищеца суми.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата
по делото и доводите на страните, приема за установено, от фактическа страна,
следното:
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК,
като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК 6416 от 27.08.2018 г., по ч.гр.д. № 12782/2018 г. по описа на ВРС, за
заплащане на следните суми: 651,88 лева, представляваща незаплатена главница по
договор за стоков кредит № CREX-10837592/14.07.2014г., сключен с „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД, вземането, по който е прехвърлено на заявителя с договор
за прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното
плащане; 78,90 лева – договорна лихва, начислена за периода от 20.08.2014 г. до
20.10.2015 г.; 258.26 лева - лихва за забава, начислена за периода от
21.08.2014 г. до 07.08.2018 г.
Заповедта е връчена на ответника по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си в срока по чл.415 ГПК. Разпореждането е съобщено
на заявителя на 27.11.2018 г., който с искова молба от 21.12.2018 г., предявява
претенцията си за установяване дължимостта на сумите по издадената заповед по
ч.гр.д. №12782/2018 г. по описа на ВРС.
Видно от договор за потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта
CREX-10837592, от 14.07.2014 г., сключен между „БНП Париба Пърсънал Файненс“
ЕАД и Д.Х.Д. на посочената дата, между страните по договова възниква облигационно правоотношение, по силата, на
което кредиторът предоставя на кредитополучателя, кредит в размер на 3076 лева,
за закупуване на стоки – телевизор, домашно кино, конзола за видеоигри и
прахосмукачка.
Ответникът поема задължението да изплати на ищеца
предоставената в заем сума, на 15 равни месечни вноски, всяка в размер на 245,54
лева, първоначална такса в размер на 100 лева, както и такса ангажимент в
размер на 394,62 лева. Уговореният ГПР е 18,33 %. Така, общо дължимата от
ответника сума е в размер на 4177,72 лева. Последната погасителна вноска е с
падеж 20.10.2015 г. Не е уговорен размер на годишен лихвен процент.
Видно от Условия по договора, т.2, в месечните
погасителни вноски се включва изплащане на главницата по кредита, разноски на
кредитора по подготовка и обслужване на кредита, надбавка, съставляваща печалба
на кредитора. Не е включено вземане за договорна възнаградителна лихва. Уговорено
е при забава в изплащането на една или повече месечни погасителни вноски,
кредиторът да начисли обезщетение за забава, в размер на законната лихва, за
периода на забавата, ведно с разноски за събиране на вземането. При просрочване
на две или повече погасителни вноски, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо, считано от падежа на втората погасителна вноска /т.3/
По отношение начислената такса ангажимент, в т.1 от
Условията по договора е посочено, че същата е платима разсрочено - с всяка
погасителна вноска. При предсрочно погасяване на кредита, същата е дължима в
остатъчния си размер.
От представени по делото преписи от договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 10.01.2017 г., и от Приложение № 1 към договора, се установява,
че вземането, което „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД има към Д.Х.Д. по процесния
договор за кредит, е прехвърлено в полза на „Ф.И.“ ЕАД.
С Потвърждение за извършената цесия на вземания на
основание чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД упълномощава
цесионера „Ф.И.“ ЕАД да уведоми всички длъжници по договорите, по които
вземанията са прехвърлени на последното дружество. Не е представено
доказателство за уведомяването на ответника за сключения договор за цесия.
По делото е допуснато изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, заключението, на която е неоспорено от страните и като обективно, и
компетентно е прието от съда. Съгласно същото, въз основа договор за кредит от
14.07.2014 г., „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД отпуска на
кредитополучателя Д.Х.Д. кредит за закупуване на стоки от „Технополис България“
ЕАД. Продавачът издава фактура № ********** от 14.07.2014 г. на стойност 3096
лева. В същата е посочено, че стоката е заплатена чрез заплащане на сумата от
100 лева – в брой, а остатъкът – чрез кредитна карта, издадена от „БНП Париба
Пърсънал Файненс“ ЕАД. Вещото лице сочи, че размерът на усвоения от ответника кредит
е в размер на 2976 лева. Към същия се добавя и застрахователна премия от 312,48
лева. Така общото задължение на кредитополучателя за заплащане на главница
възлиза на сумата от 3288,48 лева. Отделно се дължи такса ангажимент в размер
на 394,62 лева. Датата на последното плащане по договора е от 07.08.2015 г.,
когато е заплатена сума в размер на 250 лева. По кредита са извършени плащания
в общ размер на 2636,30 лева, като неплатени са останали следните суми: 651,88
лева – за главница, 66,90 лева – за такса ангажимент и 188,03 лева – за лихва
за забава, начислена върху главното задължение, за периода от 21.10.2015 г. до
23.08.2018 г. /датата на подаване на заявлението в съда/.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи.
Претенцията на ищеца намира правно основание в
разпоредбите на чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 240
и сл. ЗЗД и чл.86 ЗЗД. В процесния случай приложение намират и разпоредбите на
ЗПК.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в
процеса, предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявен положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже основанието, размера и
изискуемостта на претендираното вземане, в т.ч., че е налице валидно възникнало
правоотношение между страните, елемент от съдържание на което е задължението на
ответника да престира определена/определяема парична сума по договор за кредит,
при неизпълнението на това задължение от страна на ответника. При въведено
възражение от страна на ответника, в тежест на последния е да установи и докаже възражението си против вземането, в
т.ч., че е извършил цялостно или частично плащане на претендираните суми или че
са налице обстоятелства, които го освобождават от задължението за плащането им.
По делото бе безспорно установено, че ищецът и
ответникът се намират в облигационна връзка, възникнала въз основа на сключен
договор за потребителски кредит и договор за цесия. При данни, че крайният
падеж на договора е 20.10.2015 г., то изискуемостта на неплатените суми за
главница е настъпила с настъпване на крайния падеж.
Възражението на ответника, че не е уведомен за
настъпилата предсрочна изискуемост преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е неоснователно. Видно от последното, то е
подадено пред ВРС на 23.08.2018 г., а последната погасителна вноска е с падеж 20.10.2015
г. Към датата на подаване на заявлението в съда, всички вноски по кредита са
падежирани, крайният падеж е настъпил близо три години по-рано, поради което не
се касае за обявяване на предсрочна изискуемост, а за изискуемост поради
настъпване на краен падеж.
Въведеното от ответника възражение за липса на редовно
уведомяване за сключения договор за цесия, също е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.99 ЗЗД, кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен
ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Договорът
за цесия е двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален -
представлява продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на
постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля
вземането си на новия кредитор. За да породи правните си последици този
договор, разпоредбата на чл.99, ал.4 ЗЗД изисква извършеното прехвърляне да
бъде съобщено на длъжника от предишния кредитор. Уведомяването на длъжника,
обаче, няма отношение към валидността на договора за цесия, тъй като
съобщаването на длъжника за извършената цесия не е елемент от фактическия
състав на договора, а има значение за момента, от който новият кредитор може да
поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече
уведомения длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че
длъжникът е бил известен за цесията, като се сочат две приложими, при
алтернативност, хипотези - получаване на изрично писмено уведомление до
длъжника /което се твърди, че е непотърсено/ и връчване на уведомлението като
приложение към сезиращата съда искова молба, въз основа, на която е образувано
настоящото исково производство. В процесния случай, съдът приема, че
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника най-късно с връчване
на исковата молба и приложенията към същата. В практиката си ВКС приема, че извършеното по този начин
уведомление за извършена цесия, макар и връчено като приложение към исковата
молба, представлява факт от значение за спорното право, настъпил в хода на
процеса, след предявяването на иска и следва да бъде съобразено от съда при решаване
на делото, с оглед разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
Видно от заключението на вещото лице, кредитът усвоен
от ответника е в размер на 2976 лева. Към същия се прибавя сумата от 312,48
лева, като по този начин главницата по договора за кредит възлиза на 3288,48
лева. Видно от процесния договор за кредит, размерът на същия е именно 3288,48 /2976
лева + 312,48 лева/, при данни, че цената на закупуваните стоки е 3076 лева. Тук
следва да се посочи, че при сключване на договора за кредит, ответникът е
заплатил отделно първоначална вноска в размер на 100 лева.
Съдът намира сумата от 312,48 лева, начислена като
застрахователна премия, за недължима. Ищецът не обосновава по никакъв начин
претенцията си за заплащането ѝ. Единствено в изготвената по делото
експертиза се сочи, че същата представлява застрахователна премия. Експертното
заключение е изготвено въз основа материалите по делото и представени от ищеца
счетоводни документи, поради което и предвид липсата на оспорване на
заключението в тази част, следва да се приеме, че действително се касае за
начисляване на застрахователна премия в размер на 312,48 лева. Ищецът не
установи основанието за вземането си, в тази част, не представи доказателства,
че е заплатил в полза на застраховател премия в сочения размер, с оглед
събирането ѝ от кредитополучателя.
Съдът намира клаузата от договора за кредит, касаеща
начислената такса ангажимент, в размер на 394,62 лева, за нищожна като
противоречаща на закона. За установяване нищожност на клауза не е необходимо
възражение от страна на ответника /макар в процесния случай такова да е налице/,
доколкото съдът е длъжен служебно да извърши проверка за наличие на нищожна
клауза, на която ищецът основава вземането си. Включването
на тази такса в общия размер на дължимите от кредитополучателя суми има за цел
единствено увеличаване на главното вземане на кредитора, като размерът ѝ не
се отчита при формиране на ГПР. С решение № 7026/05.06.2017 г. по адм. д. №4974/2016
г. на ВАС е потвърдено решение на Административен съд София по адм.д. №
10231/2015 г., потвърждаващо заповед № 221/25.03.2015 г. на Председателя на
КЗП, с която, на основание чл.68л, ал.1 вр. чл.68в вр. чл.68г, ал.1 ЗЗП, на „БНП
Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД се забранява използването на заблуждаваща
търговска практика по см. на чл.68в вр. чл.68г ЗЗП. Издадената заповед касае
именно практиката на „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД да отпуска потребителски
кредити с 0% договорна лихва, но същевременно да начислява и събира „такса
ангажимент“, която е дължима за целия остатъчен период, независимо от
по-ранното погасяване на кредита. С посоченото решение на ВАС е прието, че
начисляването на тази такса противоречи на чл.32, ал.1 ЗПК и чл.10а, ал.2 ЗПК.
Съдът намира, че сумата от 394,62 лева, начислена като такса ангажимент е
недължима, като видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, за
погасяването ѝ ответникът вече е заплатил сумата от 327,72 лева.
При данни, че усвоеният кредит е в размер
на 2976 лева /така заключение на ССчЕ, а към 07.08.2015 г. кредитополучателят е
заплатил сума в общ размер на 2964,32 лева /2636,60 лв. главница + 327,72 лв. недължима
такса ангажимент/, то искът за заплащане на главница се явява основателен за
сумата от 11,68 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 651,88
лева, същият подлежи на отхвърляне. Върху присъдената сума, следва да се
начисли законна лихва, считано от 23.08.2018 г. – датата на подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.
Върху сумата от 11,68 лева ответникът
дължи обезщетение за забава, за периода от 21.10.2015 г. – датата следваща
крайния падеж до 07.08.2018 г. – крайна дата посочена от ищеца. Размерът на
това обезщетение, изчислен от съда с лихвен клакулатор, на осн. чл.162 ГПК,
възлиза на сумата от 3,32 лева. До този размер, за периода от 21.10.2015 г. до
07.08.2018 г. искът е основателен и следва да бъде уважен, като за периода от
21.08.2014 г. до 20.10.2015 г. и за разликата над 3,32 лева до пълния
претендиран размер от 258,26 лева, искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Претенцията за заплащане на договорна възнаградителна
лихва в размер на 78,90 лева, за периода от 20.08.2014 г. до 20.10.2015 г. е
неоснователен, доколкото по делото бе установено, че договорът за потребителски
кредит е сключен като „безлихвен“, като видно от заключението на вещото лице, в
месечните погасителни вноски включената договорна лихва е в размер на 0%. Кредиторът
– цедент няма вземане за договорна лихва, поради което такова вземане няма и
цесионерът.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно на уважената част от иска, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените разноски в исковото производство в общ размер на 9,93 лева,
от които: 1,90 лева – държавната такса, 3,03
лева - депозит за вещо лице, 2,73 лева – депозит за особен представител и 2,27
лева – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013г., т. д. № 4/2013 г. на
ОСГТК съдът следва да се произнесе по разноските в заповедното производство,
като съразмерно на уважената част от иска, ответникът дължи и сторените от
ищеца разноски в заповедното производство в общ размер на 1,14 лева.
Ответникът също има право на разноски, на основание
чл.78, ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от иска, но доколкото същият се
представлява от особен представител, такива не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по реда на чл.422,
ал.1 вр. чл.415 ГПК, че Д.Х.Д., ЕГН **********,***, ДЪЛЖИ на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1407, следните суми, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК №
6416 от 27.8.2018 г., по ч.гр.д. № 12782/2018 г. по описа на ВРС, а именно: 11,68
лева, представляваща незаплатена главница по договор за стоков кредит №
CREX-10837592/14.07.2014 г., сключен с „БНП Париба Пърсънал Файненс“ ЕАД,
вземането, по който е прехвърлено на „Ф.И.“ ЕАД с договор за цесия от
10.01.2017 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 23.08.2018 г. до окончателното плащане, както и сумата от
3,32 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от
21.10.2015 г. до 07.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата
над 11,68 лева до пълния претендиран размер от 651,88 лева, иска за обезщетение
за забава, за периода от 21.08.2014 г. до 20.10.2015 г. и за разликата над 3,32
лева до пълния претендиран размер от 258,26 лева, както и за сумата от 78,90
лева, представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за периода от
20.08.2014 г. до 20.10.2015 г.
ОСЪЖДА Д.Х.Д., ЕГН **********,***,
да заплати на „Ф.И.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
п.к. 1407, сторените разноски по делото в размер на 9,93 лева и разноските по ч.гр.д.
№ 12782/2018 г. по описа на ВРС, в размер на 1,14 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: