Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Димо Колев | |
за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 247 и чл. 250 ГПК С Решение № 2412/22.08.2012г., постановено по гр.д. № 166/2011г., Г. районен съд е отхвърлил като неоснователна молба с вх. № 24487/11.07.2012г. предявена от „И. А.” Е. за допускане поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/ на Решение № 101/21.06.2012Г. по гр.д. № 166/2011г. по описа на ГОРС. Срещу това решение е постъпила въззивна жалба от „И. А.” Е. подадена чрез пълномощника му адв. С. М. от САК. В жалбата се сочи, че първоинстанционния съд неправилно е приел, че молбата с вх. № 24487/11.07.2012г. е такава за поправяне на ОФГ. Впоследствие в жалбата се излагат доводи, защо районният съд с влязлото си в сила решение № 101/21.06.2012Г. по гр.д. № 166/2011г. по описа на ГОРС, на основание чл. 17 ГПК, е следвало да се произнесе по валидността на адмистративния акт, в случая Заповед № СА-01-14-1/13.05.2009г., допълнена със Заповед № СА-01-14-1/01.02.2011г. В тази връзка се отправя искане до ВТОС да отмени атакуваното решение на ГОРС и да постанови ново с което да отмени посочените заповеди на областния управител на Великотърноска област като незаконосъобразни. Допълнително се иска от ВТОС да разпореди връщането на внесената от жалбоподателя гаранция, която е била условие за допускане на обезпечението по делото. Претендират се разноски за настоящото производство. В срока по чл. 263 ал.1 изр. 1 ГПК е депозиран отговор от насрещната страна в производството ДП НКЖИ, поделение „УДВГД” Г.О. С него е заето становище, че въпроса за законосъобразността на процесните заповеди е извън предмета на конкретното гражданско дело, нещо повече по отношение на тяхната законосъобразност има влязло в сила решение на ВТАдм.С. Сочи се, че с обсъжданите заповеди се изземва не „павилиона”, а площта под него. Моли окръжния съд да остави без уважение подадената жалба и потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. В. Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното: Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимна страна, която има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я разгледа по същество. Гражданско дело № 166/2011г. по описа на ГОРС е образувано по подаден от „И. А.” Е. срещу ДП НКЖИ гр. С., положителен установителен иск по чл. 124 ал. 1 ГПК, с който се иска от съда да приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на павилион от 5 кв. м, построен в приемното здание на гара Г.О., ведно с правото на строеж върху земята от 5 кв. м., придобити на основание договор за покупко – продажба от „Б. к.” Е.. В исковата молба не са наведени твърдения за нищожността респ. незаконосъобразността на Заповед на областен управител на Област В. Т. № СА-01-14-1/13.05.2009 година, изменена със заповед № СА-01-14-1/01.02.2011 година, нито се съдържа искане за това. С решение № 101/21.06.2012Г. по гр.д. № 166/2011г. по описа на ГОРС, районният съд е отхвърлил така предявения иск за собственост по чл. 124 ал. 1 ГПК, като неоснователен С молба с вх. № 24487/11.07.2012г. „И. А.” Е. е поискал допълване на горепосоченото решение на ГОРС с постановяване на отмяна като незаконосъобразна на Заповед № СА-01-14-1/13.05.2009 година, на областния управител на Област В. Т., изменена със заповед № СА-01-14-1/01.02.2011 година. Иска се от ГОРС и да се разпореди за връщане на внесената от дружеството гаранция в размер на 500 лв., която да му бъде възстановена. Въпреки искането за допълване на решението по посочения в молбата начин, ГОРС е намерил, че е сезиран с искане за поправка на ОФГ по смисъла на чл. 247 ГПК. За да постанови обжалваното решение е приел, че въпросът за законосъобразността на процесните заповеди на Областния управител не попада в предмета на съдебната проверка, очертан с петитума на исковата молба, както и че този въпрос следва да се разреши по друг съдопроизводствен ред и от друг компетентен съд. Въззивният съд приема, че тези изводи на първоинстанционния съд са правилни и обосновани, въпреки че молбата на „И. А.” Е. неправилно е квалифицирана от районния съд като такава по чл. 247 ГПК. ОФГ е налице само когато имаме противоречие между приетото в мотивите и постановеното в диспозитива. Никъде в мотивите си изложени към решение № 101/21.06.2012Г. по гр.д. № 166/2011г., ГОРС не е заел становище по въпроса за валидността и законосъобразността на процесните заповеди, нито е постановил нещо противно по този въпрос в диспозитива си. Ето защо искането на жалбоподателя следва да се квалифицира като такова по чл. 250 ГПК, но същото е неоснователно и подлежи на отхвърляне именно на съображенията изложени от първостепенния съд. Въпросът за валидността и законосъобразността на заповедта на областния управител на Област В. Т. № СА-01-14-1/13.05.2009 година, изменена със заповед № СА-01-14-1/01.02.2011 година не е част от спорното право, доколкото не е въведен в процеса чрез изложени в тази насока твърдения и петитум. При това положение съдът не може, на основание чл. 17 ал. 2 ГПК, инцидентно да се произнесе по валидността респ. по законосъобразността на тези заповеди, доколкото би нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса. Съдът не може без да е сезиран с посочения проблем да дължи произнасяне по него. Въведения от ищеца предмет на производството пред първостепенният съд е бил положителен установителен иск за собственост, който е отхвърлен, тъй като ищецът не се е легитимирал като собственик с надлежен акт за собственост по смисъла на чл. 18 ЗЗД. Съдът, разглеждащ спора за собственост, се е произнесъл по цяло искане на ищеца, поради което не е налице непълно решение. Нещо повече, съгласно разпоредбата на чл. 302 ГПК влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд относно това дали административният акт е валиден и законосъобразен. Видно от приложените по делото административни дела „И. А.” Е. – град В. Т. е оспорило законосъобразността на процесната заповед, като с решение № 233 от 23.06.2010 година на Административен съд – град В. Т. е отхвърлена жалбата. Решението е влязло в сила на 03.01.2011 година. Този въпрос не може да бъде пререшаван от гражданския съд по пътя на косвения съдебен контрол, до какъвто резултат се домогва ищеца по делото. Искането на жалбоподателя за връщане на внесената гаранция в размер на 500 лв. няма място в това производство. Същия следва с нарочна писмена молба да сезира съдът наложил обезпечението, който следва да развие процедурата по чл. 403 ал. 2 ГПК и с оглед заетата от другата страна позиция да постанови освобождаване или не на внесената гаранция. По изложените по-горе съображение Окръжният съд приема, че като краен резултат обжалваното решение на ГОРС е правилно и като такова следва да бъде потвърдено респ. жалба на „И. А.” Е. да бъде оставена без уважение като неоснователна. С оглед материалният интерес на спора, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК, настоящото решение не подлежи на касационно обжалване. Водим от горното В. Окръжен съд, Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2412/22.08.2012г., постановено по гр.д. № 166/2011г., по описа на Г. районен съд, като правилно. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |