Р Е Ш
Е Н И Е
№
18.12.2023г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I-11 състав, в публично
заседание на четиринадесети ноември юни две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
при секретаря Диана Борисова, като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №4174 по описа на СРС за 2021 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно евентуално
съединени искове по чл. 42, б. „а“, вр. с чл. 25,
ал.1 ЗН за нищожност на саморъчно завещание на Й.Т.К. от 18.02.2011 г.,
евентуално съединен с него иск за унищожаемост на
завещанието на основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН, поради невъзможност на
завещателя да завещава към момента на съставянето му, и евентуално съединен с
тях иск по чл. 30 ЗН за възстановяване на запазената част на ищците от
наследството на общия на страните наследодател Й.Т.К..
Ищците Н.Я.К. и Р.Я.Б. твърдят,
че с ответника Т.Я.К. са наследници по закон – деца на Й.Т.К., починала на
25.10.2014 г. Сочат, че със завещание от 18.02.2011 г. Й.Т.К. е завещала на
ответника цялото си недвижимо имущество. Твърдят завещанието да не е написано и
подписано от Й.Т.К., евентуално твърдят, че тя не е била способна да завещава
поради тежкото си заболяване, което й е пречело да разбира и ръководи
постъпките си. Евентуално искат завещанието да бъде намалено, поради
накърняване на запазената им част от наследството.
Ответникът Т.Я.К. оспорва
исковете. Твърди, че завещанието е написано и подписано от завещателката,
която го е съставила в добро психично здраве.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представеното удостоверение за
наследници Й.Т.К. е починала на 25.10.2014 г. и е оставила страните по делото
за свои законни наследници - дъщерите си
Р.Я.Б. и Н.Я.К. и сина си Т.Я.К..
По делото са представени Нотариални актове и
Решения на Поземлена комисия, от които
се установява, че към момента на смъртта на Й.Т.К. в патримониума
й е съществувало право на собственост по отношение на недвижимите имоти,
посочени в исковата молба, а именно:
1/8 ид.част от Нива
от 7.240дка (седем декара и двеста и четиридесет квадратни метра), находяща се в землището на село Симеоново в местността
Дупките, имот № 2595, к. лист № 741 от кадастралният план, изработен 1950 г.,
при граници (съседи): н-ци М.П., И.Ц., Я.М.,
възстановена с Решение № 6102 от 02.12.1999 г. на ПК - Община Витоша, София
град и Решение № 6673 от 21.07.2005 г. на ОСЗГ - Овча Купел, Община Витоша,
София град;
1/5 ид.ч. от Нива
от 2.621 дка (два декара и шестстотин двадесет и един квадратни метра),
четвърта категория, находяща се в строителните
граници на село Симеоново в местността (квартал) Шумако - Баш Егрек,
имот № 30, к. лист № 702 от помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ, при граници
(съседи): им. № 33, им. № 1120, им. № 6 и им. № 17 по помощен план по чл. 13а
от ППЗСПЗЗ, възстановена с Решение № 7743 от 18.07.2011 г. на ОСЗ - Овча Купел,
София град;
1/8 ид.ч. от Нива
от 4.850 дка (четири декара и осемстотин и петдесет квадратни метра), находяща се в землището на село
Симеоново, в местността Калвачица, имот № 2597, к.
лист 741 от кадастралният план изработен 1950 г.;
5/8 ид.ч. от Вторият
етаж от къща, находяща се в гр. София, кв.
„Симеоново”, ул. „******, със площ от около 110 кв.м. (сто и десет квадратни
метра), състоящ се от кухня, четири стаи, баня и тоалетна, построена върху
парцел VI - 231 (шести за имот двеста тридесет и първи) от квартал 41
(четиридесет и първи) по плана на гр. София, кв. Симеоново, придобит след
надстрояване по силата на Договор за учредяване на право на строеж, извършено с Нотариален акт за
учредяване право на строеж върху чужда земя (суперфиция)
№ 81, том XIX, дело № 3592/1972 г. на Нотариус Х.О.-1- ви Нотариус при CPC ии
наследствено правоприемство.
По делото е представено саморъчно завещание
на Й.Т.К. от 18.02.2011 г., по силата на което същата е завещала притежаваните от нея недвижими имоти в полза
на Т.Я.К.. Завещанието носи подпис на лицето, което го е направило и е обявено
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.02.2015 г. от нотариус Р.Т.с
рег. № 348 и район на действие СРС.
По делото е приета съдебно-почеркова
експертиза, съобразно която ръкописно изписаният текст на завещанието е написан
от Й.Т.К., като на нея принадлежи и положеният подпис.
По делото са събрани гласни доказателства:
Разпитаната свидетелка Я.Н.Я., дъщеря на ищеца
Н.Я.К., посочва, че е имала много близки отношения с баба си Й.К. и са живеели
в едно домакинство. Посочва, че последната година от живота на баба си, не е
живеела с нея. Споделя, че не знае баба й да е имала някакви заболявания в
периода, когато са живеели заедно, било трудно да бъде убедена да отиде на
лекар. Посочва, че след смъртта на дядо й – съпруга на Н.К., настъпила на
20.01.2007г., баба й започнала да се променя – отказала предложено й хапче за
болки в главата, поради това, че мислела, че ще я отровят; не знаела кога да
спре при хранене, поради което се налагало да й правят храната на порции, за да
не преяде; била с убеждението, че целия свят й вреди. Посочва, че с течение на
времето започвала да забравя кой кой е; ако говорела
с някой съсед забравяла, че е говорела с него; забравяла кога е нахранила
животните и кога не е. Посочва, че всичко ескалирало 2013-2014г., като баба й
не знаела коя е, къде е, изчезнала и се наложило да я търсят с полиция. Появила
се след 7 дни и не разпознавала никого. През 2013г. избягала от болница, където
я били отвели. Не се грижела за личната си хигиена. Спряла да се къпе още през
2007г.-началото на 2008г., като много трудно се съгласявала да се изкъпе един
път седмично, а към 2012ф. свидетелката почти не я е виждала да се къпе.
Свидетелят М.Б.М.посочва, че има магазин на
100м. от къщата, в която е живяла Н.К.. След като през 2007г. се върнала в
селото, последната често седяла на пейката пред магазина и по мнение на
свидетелката не била адекватна и не разпознавала хората. Не й отговаряла,
когато свидетелката я питала как е. През 2013г. Й.К. се изгубила, цялата махала
я търсила 3 дни.
Свидетелят Й.Г.В., без дела и родство със
страните, познава Т.К. от деца. Гледали
животни заедно. Живее в кв.“Симеоново“, на 500м.. от дома на ответника, като
често го посещава. Посочва, че при тези посещения е виждал Й.К. – говорили си
за животни, когато водили разговори винаги се разбирали с нея. Не може да каже
кога Й.К. е липсвала от вкъщи, но знае за случая. Смята, че ако е имало време
когато не е разбирала какво се случва около нея, това е било в последната
половин година преди смъртта й.
Свидетелката М.Т.К., дъщеря на ответника,
посочва, че баба й не е имала здравословни проблеми, освен гинекологичен
проблем заради който постъпила в болница. Баба й общувала с други възрастни
жени, чиито малки имена свидетелката посочва. Чакала я когато свидетелката се
прибирала от университета, беряла й джанки и ябълки. Свидетелства за
неприятности между баба й и ищцата Н.К..
По делото е прието заключение и на
Съдебнопсихиатрична експертиза, като вещото лице е обсъдила подробно всички свидетелски показания и
всички медицински документи, приложени по делото, касателно
здравословното състояние на Й.К.. Установени са заболяванията, от които е
страдала приживе завещателката – бъбречни и сърдечни
заболявания, диагностицирани през м.08.2012г. и
гинекологично заболяване – пролапс на матката, като
четири дни преди смъртта си е страдала от последици от инсулт. Посочено е, че
няма данни Й.Т.К. да е лекувана в психиатрично заведение, както и да е
насочвана към такава консултация, не е освидетелствана от ТЕЛК или да е
страдала от заболяване, обуславящо пълна зависимост от грижи. Вещото лице
посочва, че от част от свидетелските показания
може да се допусне, е към процесния период е
имала някакви нарушения на познавателните функции, но липсват данни за тяхната
тежест, както и категорични и убедителни доказателства те да са били в степен
да нарушават базисните й психични годности /деменция или психоза/.
При така установените факти от значение за спора,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството саморъчното завещание трябва да бъде изцяло написано
ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е
съставено, и да е подписано от него. Съгласно чл. 42, б. "б", пр. 2 от ЗН неспазването на изискванията на чл. 25, ал. 1 от Закона за наследството води до нищожност на завещателния
акт.
Установяването на валидността на процесното завещание е в тежест на ответника, доколкото той
извлича правата си от неговото правно действие. Съдът приема, че в рамките на
настоящето производство, чрез събраните доказателства, ответникът установи, че процесното завещание е изписано и подписано от завещателя, като
в тази връзка намира, че следва да кредитира заключението на Съдебно почерковата експертиза, доколкото не са представени никакви
доказателства, които да разколебават изводите на вещото лице, които са подробно
обосновани.
При така изложеното съдът следва да отхвърли
предявения иск с правно основание чл. 42 ЗН
като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода по предявения главен иск съдът
следва да разгледа евентуалния такъв за унищожаемост
на завещанието на основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН, поради невъзможност на
завещателя да завещава към момента на съставянето му.
Съгласно чл. 43, ал. 1, б.
"а" от ЗН, завещателното разпореждане е унищожаемо,
когато е направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно
да завещава. А съгласно чл. 13 от ЗН,
способно да завещава е всяко лице, което е навършило 18 години, не е поставено
под пълно запрещение поради слабоумие и е способно да действа разумно. По
настоящото дело от събраните по делото доказателства е било установено, че към
датата на съставяне на завещателното разпореждане от
18.02.2011г. завещателката Й.Т.К. е била на 78 години
и не е била поставена под запрещение. Не е установено и че Й.Т.К. не е била
способна да действа разумно. Лица, които не са способни да действат разумно, са
тези, които макар и да не са поставени под пълно запрещение, поради слабоумие,
душевна болест или поради други причини не са в състояние да разсъждават
нормално, липсва им здрав разум и не могат да ръководят и разбират постъпките
си. В случая, по делото липсват доказателства Й.Т.К. да е страдала от слабоумие
или душевна болест, обуславящи възможността за поставянето й под пълно
запрещение или да не е била в състояние да разсъждава нормално. От заключението
на приетата по делото Съдебно-психиатрична експертиза е установено, че към процесния период Й.Т.К. е имала някакви нарушения на
познавателните функции, но липсват данни за тяхната тежест, както и категорични
и убедителни доказателства те да са били в степен да нарушават базисните й
психични годности /деменция
или психоза/.
Твърденията на ищците, че към датата на
съставяне на завещанието Й.Т.К. не е била в състояние да действа разумно, не се
подкрепят от категорични доказателства. По делото са депозирани две групи
свидетелски показания, които са коренно противоречащи си. Данни за нарушения на
познавателните функции се съдържат главно в показанията на Я.Н.Я., дъщеря на
ищеца Н.Я.К., които обаче следва да се ценят по реда на чл.172 ГПК, т.е. с
оглед на всички други данни по делото. От показанията на този свидетел се
установяват личностни промени при завещателката, но
не може да се установи кога такива са
настъпили с по-голям интензитет и дали касаят 2011г. Вещото лице по СПс.Е
счита, че някои от промените при Й.К. – занемаряване на хигиената може да се
дължат на различни фактори, т.е. не само на ментални проблеми, възможно е да са
някакви начални характерови промени, които се дължат
на мозъчна атеросклероза, но това в никакъв случай това не означава, че
пациентът е дементен, а би могло да се дължат и на
някаква протрахирана реакция на траур. Вещото лице посочва, че вероятен дементен
синдром има към месец август 2012 г., но тъй като този синдром е с прогресиращо
действие, не може да се каже със сигурност, че го е имало и в началото на 2011
г., доколкото се развива скоростно във времето. При тези заболявания в началото
може да няма изразени увреди на когнитивните функции на мислене, памет,
интелект; може да настъпи някаква характерова промяна,
която всъщност не лишава човек от базисните психични годности;
може да има неврозоподобни оплаквания и много
тревожни оплаквания, които обаче не нарушават базисните психични годности. Вещото лице обаче посочва, че това са само
хипотези доколкото в нито един медицински документ не са отбелязани психични
проблеми на пациента. Вещото лице посочва, че няма никакво основание и категорично
доказателство, че през 2011 г. завещателката е имала
някакъв когнитивен упадък.
При наличие на две групи противоречащи си
показания, като основните такива, предоставени от свидетели с непосредствено
наблюдение върху живота на починалата завещателка, са
депозирани от свидетели, които са заинтересовани от изхода на спора по смисъла
на чл.172 ГПК, следва да се даде превес на заключението на СПс.Е
и да се приеме, че искът е недоказан.
С оглед изхода на двата иска, съдът следва да
разгледа евентуалния такъв, предявен по реда на чл. 30 ЗН.
Съобразно цитираната разпоредба наследник с
право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част
поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим
за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова
полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове.
По делото е прието за безспорно, че ищците са сред кръга на лицата със
запазена част, както и че процесното завещание
изчерпва активите от имуществото на наследодателя към момента на откриване на
наследството.
Предвид универсалния характер на процесното завещателно разпореждане не следва да бъде формирана
наследствена маса, от тук възражението на ответника за приспадане на
задълженията на наследството не следва да се приема за разглеждане като такова
по чл. 31 ЗН / В този смисъл решение № 155 от 06.02.2019 г. по гр. д. №
1230/2018 г., г. к., ІІ г. о. на ВКС./
Видно от представеното по делото
удостоверение за наследници на Й.Т.К. ищците и ответникът са деца на починалата
и нейни наследници по закон, призовани към наследяване, предвид на което и за
упражняване на правата по чл. 30 ЗН не
е необходимо приемането на наследството на наследодателя по опис във връзка с чл. 30, ал. 2 ЗН. Наследодателят Й.Т.К. при смъртта си е оставила три деца, предвид на
което и на основание чл. 29, ал.1 ЗН
запазената част от наследството й е 2/3 идеални части, а разполагаемата
съответно 1/3 идеална част. Запазената част на всяка от ищците, предвид нормата
на чл. 5 и чл. 29, ал. 1 ЗН е 2/9 идеални части от наследството на Й.Т.К..
Страните по делото не спорят, че процесното завещание изчерпва активите от имуществото на
наследодателя към момента на откриване на наследството. Съгласно константната
съдебна практика, обективирана например в решение № 229/2013 г. по гр.
д. № 3663/2013 г. на ВКС, II г. о., решение № 25/2014 г. по гр.
д. № 4215/2013 г. на ВКС, I г. о. и решение № 50/2014 г. по гр. д. № 3614/2013
г. на ВКС, I г. о., когато завещаното имущество изчерпва изцяло наследството и
не се поддържа да е налице принос за увеличаване на наследството, нито
извършено в полза на предявилото иска по чл. 30 ЗН
лице дарение или завет, възстановяването на запазената част следва да бъде
извършено с дробно число съгласно определения в чл. 29 ЗН
размер на запазената част, без да бъде образувана наследствена маса по чл. 31 ЗН.
Предвид изложеното съдът следва да възстанови
на основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал.1 от ЗН запазената част на ищците, в качеството им на законни наследници на Й.Т.К.,
починала на 25.10.2014 г., в размер на общо 4/9 ид.
ч. от наследството, като намали със 4/9 ид. ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от 18.02.2019
г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол от 04.02.2015 г. на нотариус Р.Т., с което Й.Т.К. е завещала на ответника
притежаваните от нея недвижими имоти, което представлява и цялото й имущество.
Съгласно т. 3, б. "г" на ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания и дарения за възстановяване на
запазената част се погасява с общата петгодишна погасителна давност, която за
даренията започва да тече от откриване на наследството, а за завещанията – от
момента, когато заветникът упражни своите права по
завещанието. Доколкото завещанието от 18.02.2019 г. е обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол от 04.02.2015 г. на нотариус Р.Т., то и искът, предявен с искова
молба от 31.01.2020г. не е погасен по давност.
С оглед изхода на правния спор разноските
между страните следва да се разпределят по следния начин: Основните разноски по
делото са направени по главния иск с правно основание чл. 42 ЗН
и доколкото същият е отхвърлен изцяло с настоящото решение, то ищците нямат
право на направените от тях разноски за държавна такса.
Ответникът по иска по чл. 42 ЗН
от своя страна има право на направените от него разноски в размер на 400 лв. за
депозит за съдебно почеркова експертиза. Той е
представил доказателства за изплатено адвокатско възнаграждение общо за защита
по делото в размер на 1260лв., предвид което съдът приема, че за всеки от
предявените 3 иска е заплатил сумата от по 420лв. Предвид отхвърлянето на иска
по чл. 42 ЗН
и по чл.43 ЗН ответникът има право и на разноски за адвокатско възнаграждение
по тези искове в размер на 840лв.
Ищците имат право на разноски по иска с
правно основание чл. 30 ЗН,
но по делото не се установява такива да са направени. Заплатената държавна
такса е по главния иск с пр.основание чл.42 ЗН, а депозитът за работа на вещо
лице е по евентуалния иск с пр.осн. чл.43 ЗН. По
делото не е представен списък по чл.80 ГПК и не може да се установи дали се
претендират други разноски. По делото е представено единствено пълномощно в
полза на адвокат да представлява ищците, но не и договор от който да се
установи уговаряно ли е възнаграждение и в какъв размер. Не са представени и
доказателства такова да е заплатено. Поради липсата на доказателства за
извършени разходи във връзка с иск по чл.30 ЗН, в полза на ищците не следва да
се присъждат разноски в производството.
Воден от горното
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: *** и от Р.Я.Б., ЕГН ********** и адрес: *** срещу Т.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: ***, иск с правно
основание чл.
42, б. „а“, вр. с чл. 25, ал.1 ЗН за обявяване на
нищожност на Саморъчно завещание от 18.02.2011 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.02.2015 г. от нотариус Р.Т.с
рег. № 348 и район на действие СРС, с което Й.Т.К., с ЕГН **********, починала
на 25.10.2014 г., е завещала на Т.Я.К. притежаваните
от нея недвижими имоти.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: *** и
от Р.Я.Б., ЕГН ********** и адрес: *** срещу Т.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: ***,
иск с правно основание чл. 43, ал.1, б. „а“ ЗН за унищожаване
на Саморъчно завещание от 18.02.2011 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.02.2015 г. от нотариус Р.Т.с
рег. № 348 и район на действие СРС, с което Й.Т.К., с ЕГН **********, починала на
25.10.2014 г., е завещала на Т.Я.К. притежаваните от нея недвижими имоти, поради невъзможност на
завещателя да завещава към момента на съставянето му.
ВЪЗСТАНОВЯВА
по иск, предявен от Н.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: *** срещу Т.Я.К., с ЕГН **********
и адрес: ***, с правно основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗН, запазената част на Н.Я.К., с ЕГН **********, в качеството й на
законен наследник на Й.Т.К., с ЕГН **********, починала на 25.10.2014 г., в
размер на 2/9 ид. ч. от наследството на Й.Т.К., като НАМАЛЯВА с 2/9 ид.
ч. завещателното разпореждане по саморъчно завещание от
18.02.2011 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.02.2015 г. от нотариус Р.Т.с
рег. № 348 и район на действие СРС, с което Й.Т.К., с ЕГН **********, починала
на 25.10.2014 г., е завещала на Т.Я.К. притежаваните от нея недвижими имоти.
ВЪЗСТАНОВЯВА по иск предявен от Р.Я.Б., ЕГН ********** и адрес: ***
срещу Т.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: *** с правно основание чл. 30, ал. 1
във вр. с чл. 29, ал. 2 от ЗН, запазената част на Р.Я.Б., ЕГН **********, в
качеството й на законен наследник на Й.Т.К., с ЕГН **********, починала на
25.10.2014 г., в размер на 2/9 ид. ч. от наследството
на Й.Т.К., като НАМАЛЯВА с 2/9 ид. ч. завещателното разпореждане
по саморъчно завещание от 18.02.2011 г., обявено по реда на чл. 27 от ЗН
с протокол за обявяване на саморъчно завещание от 04.02.2015 г. от нотариус Р.Т.с
рег. № 348 и район на действие СРС, с което Й.Т.К., с ЕГН **********, починала
на 25.10.2014 г., е завещала на Т.Я.К. притежаваните от нея недвижими имоти.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 ГПК, Н.Я.К., с ЕГН ********** и адрес: *** и Р.Я.Б., ЕГН ********** и
адрес: *** да заплатят разделно при равни части от по ½ част на Т.Я.К., с ЕГН **********
и адрес: *** разноски в производството в размер на 1240лв.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба
пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: