Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/18.02.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на шести февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА Д.
при участието
на секретаря Росица Чивиджиян, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16099 по описа
за 2018 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени
са от М.К.Д., ЕГН ********** *** срещу „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** обективно кумулативно съединени искове
както следва:
-за
обявяване на недействителност на разпоредбата на чл. 6 от трудов договор
644/23.03.2018г., сключен между М.К.Д. и „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, на осн.чл. 74, ал.4 вр.
ал.1 от КТ;
- за
признаване за незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД-
08-06/21.08.2018г., на управителя на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД и
за неговата отмяна осн.
чл.344, ал.1, т.1 от КТ;
- за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 765, 22 лева,
претендирана като обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение
за периода 21.08.2018г. до 11.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от
датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.344, ал.1, т.3 вр.
чл.225, ал.1 от КТ;
- за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 2452, 73 лева,
претендирана като обезщетение за разликата между получаваното преди уволнението
трудово възнаграждение и получаваното възнаграждение на по-ниско платена работа
след незаконното уволнение за периода 11.09.2018г. до 21.01.2019г., ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, на сн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.2 от КТ;
- за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 1200 лева,
претендирана като брутно трудово възнаграждение за месец май 2018г. ведно със
законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане
на сумата, на осн. чл.128, т. 2 КТ.
Твърди се в исковата молба, че ищцата е заемала при
ответния работодател длъжността „юрисконсулт“ по безсрочен трудов договор №
644/23.03.2018г. и уговорено за осем часов работен ден основно трудово
възнаграждение в размер на 1200 лева.
Позовава се, че съгл. разпоредбата на чл. 6 от договора трудовото
правоотношение може да бъде прекратено с предизвестие от 30 дни за работодателя
и 90 дни за служителя. Твърди, че поради продължителното лечение ищцата не
е полага трудова дейност до 17.07.2018г. На 19.07.2018г. ищцата депозирала до
работодателя молба за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от
20.07.2018г. С писмо изх. № 1250/24.07.2018г. ответният работодател поканил М.Д.
да уточни основанието за прекратяване на правоотношението. С писмо от същата
дата ищцата е поканена още да даде обяснение
относно неявяването си на работа в три последователни дни от
18.07.2018г. до 20.07.2018г. На 21.08.2018г. със Заповед №
РД-08-06/21.08.2018г. на управителя на ответното дружество трудовото правоотношение
е прекратено поради допуснато дисциплинарно нарушение, изразяващо се
неизпълнение на задължение на служителя за явяване на работа на 18.07.2018г.,
19.07.2018г. и 20.07.2018г.
Поддържа се, че уволнението е незаконно. Сочи се, че
между страните по трудовото правоотношение били проведени разговори за
прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, във връзка с
което на 19.07.2018г. служителят подал молба до управителя на ответното
дружество в този смисъл. По тези съображения счита, че тъй като освобождаването
й било предстоящо, неявяването на работното място не представлява неизпълнение
на трудовите задължения на служителя.
Евентуално се сочи, че молбата от 19.07.2018г. има
характер на предизвестие за напускане. По отношение срока на предизвестието
поддържа, че клаузата на чл. 6 от Трудов
договор № 644/23.03.2018г. е
недействителна, поради противоречие със закона, конкретно с чл. 66, ал. 1, т. 6 КТ, предвиждаща определяне на еднакъв
срок на предизвестие и за двете страни при прекратяване на трудовото
правоотношение. С оглед недействителността на клаузата по чл. 6 от договора
поддържа, че трудовото правоотношение е прекратено с изтичане на едномесечното
предизвести, дадено с молба от 19.07.2018г. С оглед на това намира, че към
датата на издаване на заповедта за уволнение трудовото правоотношение е
прекратено на друго основание, поради което уволнението е незаконосъобразно.
Поддържат се твърдения за опорочаване на дисциплинарното
производство. Конкретно – в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ не са индивидуализирани по време и място отделни нарушения на
трудовата дисциплина. Твърди, че заповедта препраща към други документи,
съдържащи описание на дисциплинарните нарушения, които не са били връчен на ищцата заедно със заповедта за
уволнение. Твърди, че извършеното нарушение не кореспондира на наложеното
наказание, като при налагането му не е съобразена липсата на каквито и да било
неблагоприятни последици от нарушението, както и липсата на предходни нарушения
на служителя. По изложените съображения се настоява за отмяна на уволнението.
Поддържа се, че в резултат на уволнението ищцата е
останала без работа за периода от 21.08.2018г. до 11.09.2018г. На 11.09.2018г.
ищцата сключила трудов договор с друг работодател, с уговорено месечно трудово
възнаграждение в размер на 630 лева. По тези съображение за периода, в който
ищцата е била без работа претендира обезщетение за оставане без работа, а след
11.09.2018г. обезщетение за разликата между
получаваното преди уволнението трудово възнаграждение и получаваното възнаграждение на по-ниско платена работа след незаконното
уволнение.
Като се позовава, че не е получила и дължимото й
възнаграждение за м. май 2018г. претендира работодателя да се осъди за
заплащането на сума в размер на 1200 лева.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който оспорва иска, възразявайки, че
уволнението е законосъобразно извършено. Поддържа, че депозираната молба от
19.07.2018г., с която ищцата е отправила предложение за
прекратяване на трудовото и правоотношение, считано от 20.07.2018 г. не
представлява предизвестие за прекратяване на трудов договор. Евентуално се
позовава, че предложението не е прието от работодателя. Сочи също, че по време
на срока на предизвестие ищцата е имала задължение да се явява на работа.
Счита, че дори клаузата на чл. 6 от трудовия договор относно срока на
предизвестие да противоречи на императивната разпоредба на чл. 66, ал.1, т.6 от КТ и да се приложи законовия текст служителката не е спазила срока на
предизвестие. Позовава се, че с протокол №1239/24.07.2018 е констатирано
извършено дисциплинарно нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищцата,
изразяващо се в неявяване на работа в периода
от 18.07.2018 г. до 24.07.2018 г. От служителя са поискани писмени
обяснения с писмо, получено на 16.08.2018г. В указания 3-дневен срок ищцата не
е предоставила писмени обяснения, във връзка с извършеното нарушение на
трудовата дисциплина. Ето защо работодателят е прекратил трудовото
правоотношение, поради дисциплинарно уволнение. Заповедта за прекратяване е
изпратена, чрез Български пощи е получена лично ищцата на 23.08.2018 г. Позовава
се, че дисциплинарната процедура е
изпълнена в съответствие с изискванията на закона.
Твърди, че
трудовото възнаграждение за м. май 2018г. е заплатено авансово на служителя,
заедно с възнаграждението за м. април същата година. По изложените съображения
настоява за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание страните, че процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора. Претендират разноски.
И двете страни са представили подробни писмени бележки.
За
да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа страна:
По делото е обявено за безспорно, че страните са се
намирали в трудови правоотношение съгласно трудов договор от №
644/23.03.2018г., по силата на който ищцата е заемала при ответното дружество
длъжността „юрисконсулт“, при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер
на 1200 лева. В т. 6 от договора е предвидено, че при предсрочно прекратяване
на трудовия договор работникът дължи 90 дневно предизвестие, а работодателя- 30
дневно.
Не е спорно, а и се установява от доказателства на л. 12
от делото, че ищцата е депозирала молба от 19.07.2018г. до работодателя с искане за съгласие относно
прекратяване на трудовото й правоотношение.
С доклада по делото между страните е обявено за
безспорно, че ищцата не се е явявала на работа след 18.07.2018г. В съдебно
заседание отново страните са потвърдили, че липсва спор по този факт.
Видно от приложеното на л. 14 от делото писмо изх.
125/24.07.2018г. ответният работодател е поискал от служителя писмени обяснения
за неявяването му на работа в тридневен срок от съобщението.
Видно от известие за доставяне на Български пощи /л. 50/
искането за писмени обяснения е получено от служителя на 16.08.2018г.
От представената по делото Заповед № РД-
08-06/21.08.2018г., на управителя на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД се установява, че
трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 192, ал. 1, чл.
190, ал. 1, т. 2 вр. ал. 187, ал. 1, т.1 пр. 3 от КТ.
Няма спор, че заповедта е връчена на
служителя.
По делото се установява от представен трудов договор от 11.09. 2018г., че след
прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е влязла в трудови
правоотношения с друг работодател- „Националната асоциация за защита на
потребителите“ при уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 630
лева.
От заключението на назначената по делото ССчЕ се установява, че за месец май 2018г. брутното трудово
възнаграждение на ищцата е заплатено, заедно с възнаграждението за м. април
2018г. чрез банков превод.
Гореизложената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
По
исковата претенция с правно основание чл. 74, ал.4 вр.
ал.1 от КТ за обявяване на недействителност на разпоредбата на чл. 6 от трудов
договор 644/23.03.2018г.
Недействителен е трудов договор, който противоречи на закона
или на колективен трудов договор или ги заобикаля – чл. 74, ал. 1 КТ. Недействителността може да засегне изцяло трудовия договор или само отделни негови клаузи–
чл. 74, ал. 4 КТ.
В случая в процесната клауза на чл. 6 от трудовия
договор е предвиден различен за двете
страни период на предизвестие
при прекратяване на трудовото
правоотношение- 30 дни за работодателя и 90 дни за служителя.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 1, т. 6 от КТ, която
е императивна по своя характер постановява, че трудовият договор
следва да съдържа еднакъв срок на предизвестие и за
двете страни при прекратяване на трудовия договор.
Процесната клауза на чл. 6 от договора се отклонява от това изискване,
предвиждайки по-благоприятни условия за работодателя при прекратяване на
облигационната връзка между страните в сравнение с условията за работника. По
този начин пряко се нарушават установените от трудовото законодателство
принципи на равенство, но и на защита на по-слабата страна в правоотношението.
Ето защо, като противоречаща на повелителната разпоредба на чл. 66, ал. 1, т.6 КТ процесната клауза на чл. 6 от договора следва да се обяви за недействителна.
Тъй като при спор за действителността
на трудовия договор или отделна
негова клауза субсидиарно се прилагат основанията за недействителност на договорите по
чл. 26-34 ЗЗД (така Решение №
1561 по гр.д. № 244/2000г. ІІІ г.о.,
Решение № 1353/2005г. по гр. д. № 874/03г. ВКС, ІІІ г.о. Решение № 1694/2003г.по гр.д. №
3228/01г.,
Решение № 436/14.09.2004г. по
гр.д. № 1430/2002г. ІІІ г.о.), следва да се приеме, че по общото
правило на чл. 26, ал. 4 от
ЗЗД нищожността на отделни
части от
договора не влече нищожност на цялото споразумение,
когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона.
С оглед на изложеното и при прилагане на повелителните разпоредби на чл. 66, ал. 1, т.6 КТ следва да се счита,
че и за двете страни срокът на предизвестие е 30 дневен.
По иска за обявяване на уволнението за признаване за
незаконно осн. чл.344, ал.1, т.1 от КТ.
За да е законосъобразно, извършено дисциплинарното наказание се налага
с мотивирана заповед, която трябва да
съдържа описание на нарушението с обективните и субективни признаци, времето на извършването му, вида на
наказанието и правното основание /законовия текст/ - чл.
195, ал. 1
КТ. Приема се в практиката, че наведените от работодателя
нарушения могат да
се съдържат и в друг документ, с който служителят е запознат.
Изисква се преди налагането
на дисциплинарното наказание, от служителя
да бъдат поискани обяснение по см.
на чл.193 ГПК. Относно самите обяснения и формата, в която същите се
дават законът не предвижда изисквания. Единственото съдържателно изискване е работникът да е разполагал с възможност да даде
обясненията си, след като се
е ориентирал в обстоятелствата
/Решение № 68 от 28.04.2014
г. на ВКС по гр. д. № 3145/2013 г., IV г. о., ГК. /.
В случая извършеното със заповед № РД-
08-06/21.08.2018г. дисциплинарно уволнение е
осъществено от субекта на дисциплинарна власт при ясно посочено в заповедта
фактическо основание, а именно неявяване на ищцата на работа без уважителни
причини в продължение на три последователни дни. В този смисъл поддържаните
вкл. в писмените бележки съображения на ищеца, че в заповедта липсва детайлно
описание на фактическите основания за уволнението не могат да бъдат споделени.
Тъкмо напротив- ясно е посочено, че причината за уволнението е неявяването на
служителя на работа в три последователни дни. Самите фактически констатации не
се отричат от служителя.
Спорно е по делото
дали причината за неявяване на работа е уважителна. В случая ищцата твърди, че
е отправила до работодателя предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение от 19.07.2018г., поради което и с оглед предстоящото й
освобождаване неявяването й на работа не съставлявало нарушение на трудовата
дисциплина.
Правото на
едностранно прекратяване на трудовия договор по инициатива на работника или
служителя с предизвестие е уредено в разпоредбата на чл. 326, ал. 1 от КТ.
Касае се за субективно право, което може да бъде упражнено от работника,
независимо от причината за прекратяване, като последният не е длъжен да
мотивира писменото си изявление. По така направеното искане с правно основание
чл. 326, ал. 1 от КТ работодателят не може да изразява съгласие или несъгласие.
Трудовият договор се счита прекратен с изтичане на срока на предизвестието- чл.
335, ал. 2, т.1 от КТ, освен ако някоя от двете страни не желае да го прекрати
преди изтичане на този срок, заплащайки на другата страна обезщетение за
неспазен срок на предизвестие по чл.220 КТ. За да произведе действие
разпоредбата на чл.220 от КТ дължимата сума за обезщетение следва реално да се
заплати. Ако сумата по чл.220 КТ не се заплати, прекратяване на трудовия
договор не настъпва и срокът не предизвестие следва реално да се отработи. В
такъв случай, ако в рамките на срока на предизвестие служителят извърши
нарушение на трудовата дисциплина, с която работодателят го уволни
дисциплинарно, прекратяването на трудовото правоотношение настъпва на основание
наложеното дисциплинарно уволнение, от момента на връчване на заповедта за
уволнение/ така Решение№ 34/24.03.2017г. по гр.д. №2962/16 на ВКС, 4-то ГО и Решение № 617/
15.10.2010г. по гр.д. №1493/09, 3-то ГО/.
В случая, ако с всички условности на своето съдържание, подадената от служителя молба от
19.07.2018г. се счита за предизвестие
за прекратяване трудовото
правоотношение по инициатива на работника, то на осн.
чл. 326, ал. 1 вр. чл. 220, ал. 1 от КТ, считано от посочения в молбата ден 19.07.2018г. ищцата е била длъжна да заплати на работодателя обезщетение
за неспазен срок на предизвестието,
на осн.чл.220, ал. 1 КТ, като заместваща
престация за неотработения
срок на предизвестието. Посоченият
период на предизвествие е 30 дни/ съгл.
изложените по-горе мотиви/.
Ищцата не твърди
и не представя доказателства
да е заплатила на работодателя обезщетение по чл. 220 КТ. При това положение следва
да се приеме, е не настъпило
прекратяване на основание
чл. 326, ал. 1 от КТ/
Решение№ 34/24.03.2017г. по гр.д.
№2962/16 на ВКС, 4-то ГО.
Неявяването на работа от 18.07.18 г до 20.07. 18 г,
включително съставлява тежко дисциплинарно нарушение, което е санкционирано с
налагане на дисциплинарно наказание уволнение по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ. Уволнението е
законно като в случая е съобразен императива на чл. 189, ал. 1 КТ, доколкото наказанието съответства по
степен на нарушението на трудовата дисциплина.
Съдът съобразява, че са налице и останалите изисквания
на закона за законосъобразно упражняване правото на уволнение. С оглед датата на
откриване на нарушението 20.08.2018г. е спазен двумесечния срока по чл. 194, ал.1 от КТ от установяване
на нарушението. Спазено е и правилото за изискване на писмени обяснения от
служителя, като няма спор по делото, че такива обяснения не са дадени.
С оглед на изложеното,
съдът намира, че извършеното със заповед № РД-
08-06/21.08.2018г. уволнение отговаря на законовите изисквания, съответно
иска по чл. 344, ал.1, т. 1 КТ и обусловените от него искове с правно осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл.
225, ал.1 и ал.2 КТ се явяват неоснователни и следва да се отхвърлят.
По иска с правно
основание чл.128, т. 2 КТ.
На основание чл. 128 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомостите за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения труд и да заплаща уговореното възнаграждение за
извършената работа. Съгласно чл. 270, ал.3 от
КТ изпълнението на произтичащото от трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на служителя или на посочено от него лице във ведомост или разписка, както и с документ за банков превод по влог на служителя.
В случая няма спор по
фактите, че трудовото възнаграждение за месец май 2018г. не е заплатено след
изтичане на съответния месец. Спорно е по делото дали извършеното плащане на
сумата от 1200 лева в допълнение към заплатеното за месец април трудово
възнаграждение погасява задължението за м. май.
На осн.чл.
271, ал.1 от КТ работникът или служителят не е длъжен да връща сумите за
трудово възнаграждение, които е получил добросъвестно. Предпоставка за прилагане на правилото е
добросъвестността на служителя при получаване на възнаграждението, дефинирана
като незнание за липса на основание за получаване на съответната сума. Не е
необходимо служителят да е имал позитивно съзнание и убеждение, че има право да
получи съответното плащане. Достатъчно е той да не е знаел, че няма право да го
получи, за да се смята за добросъвестен./ така Коментар на Кодекса на Труда, 12-то
издание изд. „Сиби“ 2016г. стр. 847/. Добросъвестността
на служителя се предполага до установяване на противното/ чл. 8, ал.2 от КТ/,
тоест до доказване на неговото знание за липса на основание за получаване на
сумата. Релевантна е добросъвестността към дата на получаване на сумата / Решение № 770 от 8.12.2010 г.
на ВКС по
гр. д. № 312/2010 г., III г. о., ГК/, като по-късното
узнаване за липса на основание е без значение.
В случая съдът
съобразява, че по делото няма нито едно доказателство за това, че към дата на
получаване на възнаграждението за м. април ищцата е знаела, че няма право на
това възнаграждение. По тези съображения следва да се приеме, че презумцията за добросъвестност по чл. 8, ал.2 от КТ не е
опровергана.
Ето защо следва да се
приеме, че изплатеното над обичайния размер възнаграждение за м. април не
погасява авансово дължимото възнаграждение за м. май. В тази връзка извършената
счетоводна корекция и направената удръжка на основание чл. 272, ал.1, т. 2 от КТ нямат никакво отношение към съществуването на вземане за трудово
възнаграждение за м. май 2018г. Само за пълнота на изложението следва да се
посочи, че не може да се приемем, че изплащането на възнаграждение в по-висок
размер представлява техническа грешка по смисъла на цитираната разпоредба.
Техническа грешка представлява грешка в пресмятането, в записването на величината
на сумата. Не са технически грешките, които се отнасят до наличието на правно
основание за получаване на сумата/ така Коментар на Кодекса на Труда, 12-то
издание изд. „Сиби“ 2016г. стр. 850/.
С оглед на изложеното и
доколкото ответният работодател не установи да е заплатил договореното трудово
възнаграждение за м. май 2018 г., то предявения иск с правно основание чл. 128
от КТ се явява основателен и следва да се уважи, ведно
със законната лихва, считано от датата на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
С оглед изхода на делото
и на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВРС сумата от 130 лв.,
представляваща държавна такса върху уважените искове с пр. осн.чл. 74, ал.4
вр. ал.1 и чл. 128, т. 1 от КТ и сумата от 38,02 лева, представляваща платено от бюджета на съда
възнаграждение на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
съразмерно на уважения иск с правно осн.чл. 128, т.2
от КТ.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 и ал.
3 от ГПК всяка
от страните има право на
разноски съразмерно с уважената, съответно отхвърлена част на исковете.
Ищецът претендира
разноски за адв. възнаграждение в размер на 800 лева
и пътни разноски. Срещу размера на заплатеното възнаграждение на ищцовата страна ответникът е релевирал
своевременно възражение за прекомерност.
Възражението за
прекомерност съдът намира за неоснователно. Предвид общия размер само на оценяемите искове/ 4417,73 лева/ и предявяването на два неоценями искове, заплатеното възнаграждение в размер на
800 лева не се явява прекомерно, на осн. чл.78, ал.5 ГПК. Ето защо разноските за процесуално представителство не следва да се
редуцират. На ищеца, обаче не следва да се присъждат разноски за пътни разходи.
Такава претенция би била основателна единствено в хипотезата на чл.92а от ГПК,
в случаите, в които страната, която неоснователно е причинила отлагане на
делото следва да понесе разходите за ново заседание, независимо от изхода на
делото. В останалите случаи разпоредбата на чл. 78 от ГПК не предвижда
присъждане на разноски, сторени във връзка с присъствието в съдебно заседание,
а само такива с оглед самото производството- възнаграждение за вещи лица, за
призоваване на свидетели и др.
На следващо място съдът
намира, че така заплатеното възнаграждение следва да се счита заплатено в равен
размер за петте иска, като на страна се присъди на осн.чл.
78, ал.1 от ГПК сумата от 320 лева съразмерно на броя уважени искове.
Ответникът е поискал
разноски размер на 420
лева за адвокатска
защита, като съобразно възприетия вече принцип следва да му се
присъди сумата от 252 лева, на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран от изложените
съображения, Варненския районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за недействителна разпоредбата на чл.
6 от трудов договор 644/23.03.2018г., сключен между М.К.Д. и „Терем-КЗР Флотски
арсенал-Варна“ ЕООД със следното съдържание „при
предсрочно прекратяване, преди изтичане на крайния срок на договора, срокът не
предизвестието е 30 дни за работодателя и 90 дни за работника /служителя“ по
иска на М.К.Д., ЕГН ********** срещу „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** на осн.чл. 74,
ал.4 вр. ал.1 от КТ.
ОТХВЪРЛЯ предявени от М.К.Д., ЕГН ********** *** срещу
„Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** искове
за
- признаване
за незаконно на уволнение, извършено със заповед № РД- 08-06/21.08.2018г., на
управителя на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД и за неговата отмяна осн. чл.344, ал.1,
т.1 от КТ;
-
осъждане на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
*** да заплати на ищцата сумата от 765,
22 лева, претендирана като обезщетение за
оставане без работа поради незаконно уволнение за периода 21.08.2018г. до
11.09.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.344,
ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 от КТ;
- за
осъждане на „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
*** да заплати на ищцата сумата от 2452,
73 лева, претендирана като обезщетение за
разликата между получаваното преди уволнението трудово възнаграждение и
получаваното възнаграждение на по-ниско платена работа след незаконното
уволнение за периода 11.09.2018г. до 21.01.2019г., ведно със законната лихва,
считано от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на сн. чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225,
ал.2 от КТ;
ОСЪЖДА „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.Д., ЕГН ********** сумата от 1200 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за месец
май 2018г. по трудов договор от 23.03.2018г. ведно със законната лихва, считано
от датата на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл.128, т. 2 КТ.
ОСЪЖДА „Терем-КЗР Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** ДА
ЗАПЛАТИ на М.К.Д., ЕГН ********** сумата от сумата от сумата от 320 лева, представляваща сторените по
делото разноски за адв. възнаграждение, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М.К.Д., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Терем-КЗР Флотски
арсенал-Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище *** сумата от сумата от сумата
от 252 лева, представляваща
сторените по делото разноски за адв. възнаграждение,
на осн. чл. 78,ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА „Терем-КЗР
Флотски арсенал-Варна“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище
*** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 168,02 лева представляваща дължимата по
делото държавна такса, както и направените от бюджета на ВРС разноски за вещо
лице съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от
20.02.2019г., на осн. чл. 315, ал. 2 вр.
чл. 316 ГПК.
Районен съдия: