Р
Е Ш Е Н И Е
№…….. 30.08.2019 година, гр. София,
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри въззивен б. състав,
в закрито заседание на тридесети август през 2019 година,
в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
Като разгледа докладваното от съдия Ангелова
частно гражданско дело № 3371
по описа на съда за 2019
г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
следващите от ГПК
Образувано е по
жалба вх. № 33103/12.03.2019 г. по описа на СГС /вх. № 078982/20.09.2018 г. по
описа на ЧСИ/, подадена от Н.С.М., в качеството му на длъжник, срещу действия
на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски
градски съд, по изпълнително дело № 20128410414906, изразяващи се в отказ да
прекрати производството по изпълнителното дело.
Жалбоподателят поддържа,
че произнасянето е неправилно, тъй като са налице предпоставките на чл.433,
ал.1, т.8 от ГПК за прекратяване на образуваното срещу него изпълнително дело доколкото
в продължение на повече от две години /в периода от 2014 г. до 2018 г. / срещу
него не са извършвани изпълнителни действия. Счита, че изпращането на покана за
доброволно изпълнение, извършване на различни справки, вкл. и цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника или снабдяване с документи не
се считат за изпълнителни действия и не влияят на двугодишния срок съгласно
утвърдената съдебна практика. Позовава се и на изтекла погасителна давност на
основание чл.117, ал.2 ЗЗД. С оглед на това, моли съда да отмени обжалвания
отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство, като постанови
прекратяване на посоченото изпълнително дело.
Взискателят по
изпълнителното дело - З. "Л.И." АД в законоустановения срок по чл.
436, ал.3, изр.1 от ГПК е подал възражение срещу жалбата, с което я оспорва
като неоснователна излагайки подробни съображения в тази насока. Заявява, че от
момента на образуване на изпълнителното дело на 14.11.2012 г. до настоящия
момент не е налице двугодишен период на бездействие от негова страна и от
страна на съдебния изпълнител, поради което не са налице законовите
предпоставки за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1,
т.8 от ГПК. Предвид това е неоснователно и твърдението на длъжника, че
вземането му е погасено по давност на основание чл.117, ал.2 от ЗЗД.
По делото са
представени мотиви на ЧСИ Н.М. по чл.436, ал.3, изр.2 от ГПК, с които е заявено
становище за неоснователност на жалбата.
Приложено е и копие
от изпълнителното дело.
Софийски градски съд, след като разгледа жалбата и
приложените с нея материали, приема за установено следното от фактическа страна:
Производството
по изпълнителното дело № 20128410414906 било образувано по молба на взискателя З.
"Л.И." АД“ до ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, с район на действие СГС на
14.11.2012 г., въз основа на издаден на 26.09.2012 г. изпълнителен лист по гр.д.
№ 41791/2011г. по описа на СРС,64 състав въз основа на заповед за изпълнение на
парично задължение от 18.10.2011 г. и по гр.д. № 50127/2011 г. по описа на СРС,
64 състав въз основа на Решение № Р-ІІ-64-112 от 21.04.2012г. срещу длъжника Н.С.М.,
за следните суми: 7
199,51 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
04.10.2011 г. до окончателното изплащане на задължението; 2 418,18 лв. -
обезщетение за забава; 793,61 лв. - присъдени разноски, както и разноските по
изпълнението.
С молбата
взискателят направил искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение до
длъжника, налагане на възбрана върху имота на длъжника, запор на банковите му
сметки в посочени от взискателя банки, опис на неговите МПС-та, както и
движимите вещи, находящи се в дома му. Възложил на съдебния изпълнител на
основание чл.
18, ал.1 от ЗЧСИ да направи цялостното проучване на имущественото състояние на длъжника
да направи справки, да набави документи, книжа и други, да определи начина на
изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество.
С оглед това, на
14.11.2012 г. ЧСИ разпоредил изпращане на съобщение по чл. 191 от ДОПК до НАП, изпращане
на покана за доброволно изпълнение на длъжника, проучване на имущественото му състояние,
както и налагане на запор върху банковите му сметки.
Поканата за доброволно изпълнение до длъжника
е връчена на 29.07.2014 г., като с нея същия е уведомен за наложения му запор и
насрочения за 24.09.2014 г. опис на движимото му имущество, находящо се на
постоянния му адрес в гр. София, ул. „********.
На 07.11.2014 г.
с молба вх. № 204258 взискателят е поискал от съдебния изпълнител да предприеме
изпълнителни действия по насрочване на дата за извършване на опис на движими
вещи, запор върху банковите сметки на длъжника, както и извършване на справки.
С Разпореждане
от 17.11.2014 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника, находящи се на
постоянния му адрес.
На 27.02.2015 г.
ЧСИ е разпоредил извършване на опис на движимите вещи на длъжника като е наложил
запор върху банкови му сметки. За тези изпълнителни действия на длъжника е
изпратена призовка за принудително изпълнение на 25.03.2015 г.
На 18.08.2016 г.
е депозирана молба от взискателя с вх. № 116589, с която същият моли съдебния
изпълнител да бъдат предприети следните изпълнителни действия - насрочване на
дата за извършване на опис на движимите вещи, запор върху банковите сметки на
длъжника, запор върху трудовото му възнаграждение, както и извършване на
справки.
С Разпореждане
от 17.11.2016 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника и е наложен
запор върху вземанията му за суми по банкови сметки, открити в „Ю. и Е.Д.Б.“ АД
и „У.Б.“ АД и всички техни клонове в страната, като до длъжника е изпратена
Призовка за принудително изпълнение.
С молба вх. №
054056 от 25.06.2018 г. длъжникът е направил искане за прекратяване на
изпълнителното производство поради настъпване на условията на чл. 433, ал. 1,
т. 8 от ГПК.
С обжалваното
разпореждане от 25.06.2018 г. съдебният изпълнител отказал да прекрати
изпълнителното производство, приемайки, че основанията на чл. 433, ал.1, т. 8
от ГПК не са настъпили.
Видно от
направеното отбелязване на лист 85 от изпълнителното дело, за разпореждането
частният жалбоподател е уведомен на 18.09.2018 г., чрез пълномощника си по
делото.
Въз основа на така установеното, съдът намира
следното от правна страна :
Жалбата е
процесуално допустима. Същата е подадена от процесуално легитимирано лице –
длъжник, срещу подлежащо на обжалване действие по чл.435, ал. 2, т. 6 от ГПК –
отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното
изпълнение.
Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна,
поради следното:
Жалбата е
неоснователна по изложените в нея доводи.
Съгласно
приетото в мотивите на т. 10 от ТР № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело
№ 2/2013 г., ОСГТК, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото
им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на
изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз
основа на влязлото в сила разпределение и др.
Съгласно
чл. 433, ал.1, т.8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. Прекратяването на изпълнителното производство поради
т.нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Смисълът на тази правна
норма е свързан с това, че в изпълнителният процес взискателят има задължението
със своите действия да поддържа неговата висящност, която не е обусловена само
от подадената молба за образуване на изпълнителното производство и липсата на
предпоставки за неговото прекратяване. Движението на изпълнителното
производство зависи от взискателя, от това какви изпълнителни способи ще иска
да бъдат приложени от съдебния изпълнител, от искането за повтаряне на
неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. С
оглед на това и законодателят е счел, че липсата на активност от взискателя в
хода на изпълнителното производство да отправя искане до съдебния изпълнител да
извърши определени изпълнителни действия, което състояние продължава в период
от две години, ще води до неговото прекратяване.
В
настоящия случай не се установява поддържаното от жалбоподателя основание за
прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал.1, т.8 ГПК - поради това, че
взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия в продължение на
две години. Следва
да се отбележи, че в процесната хипотеза, взискателят е поискал с молбата си за
образуване на изпълнително производство от 14.11.2012 г. от частния съдебен
изпълнител да извърши всички изпълнителни действия посочени в чл.18, ал.1 от ЗЧСИ, а именно да направи пълно проучване на имущественото състояние на
длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, да определя
начина на изпълнението, както и да бъде пазач на описаното имущество. Срокът от две
години, в който бездействието на взискателя води до прекратяване на
изпълнителното производство съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК се брои от датата
на подаване на молбата, с която този субект е поискал от съдебния изпълнител да
извърши определено изпълнително действие, което правило важи и в случаите, в
които взискателят е направил искане, но съдебният изпълнител бездейства, както
и когато действието не се извършва, тъй като взискателят не е внесъл дължимите
авансово разноски за осъществяване на посоченото от него действие по
изпълнение. В последните две хипотези също се изисква активност от страна на
взискателя, за да бъде проведено изпълнителното производство до своя край, тъй
като той е страната, която може да поиска от съдебния изпълнител да извърши
посочено от него изпълнително действие, което той не е направил, въпреки че е
бил длъжен да го стори, или пък да поиска да бъде постановен изричен отказ за
извършване на посоченото от него изпълнително действие, за да може да упражни
правото да обжалва този акт пред окръжния съд на основание чл. 435, ал. 1, т. 1 ГПК, с което би се преодоляла липсата на движение в процеса по принудително
изпълнение.
Следователно в
случая двугодишният срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, в който взискателят е
трябвало да поиска осъществяване на ново изпълнително действие започва да тече от
14.11.2012г. – датата на подаване на молбата, с която той е направил първото
искане до съдебния изпълнител да предприеме изпълнителни действия за
реализиране на конкретно посочени от него изпълнителни способи срещу имущество
на длъжника /с тази молба е поискано да бъде наложена възбрана върху имота на
длъжника, да бъде наложен запор върху негови вземания към банки и върху
притежавани от него МПС-та, както и движими вещи, находящи се в дома му/. Този
двугодишен срок изтича на 14.11.2014г. Същевременно, обаче от материалите по
изпълнителното дело № 20128410414906 по описа на ЧСИ Н.М. се установява, че
преди да изтече този срок взискателят З. „Л.И.“ АД е отправил ново искане за
предприемане на конкретни изпълнителни действия. На 07.11.2014г. от взискателя
е подадена молба до частния съдебен изпълнител, с която е направено искане да
бъде извършен опис на движимите вещи на адреса на длъжника, както и е отправено
искане да бъде повторено извършено изпълнително действие, което не е дало
резултат - да бъдат наложени отново запори върху вземания на длъжника към банки
за получаване на суми по открити банкови сметки, както и извършване на справки.
Молба от взискателя с подобно съдържание е депозирана до ЧСИ и на 18.08.2016 г.
С оглед на това следва да се заключи, че взискателят по процесното изпълнително
дело е проявявал постоянна активност в хода му, като е искал от съдебния
изпълнител да извършва нови действия по изпълнението, което е ставало редовно и
винаги преди да е изтекъл двугодишният срок, който е предвиден в чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, поради което и не са осъществени тези факти, при които в
цитираната правна норма е предвидено, че изпълнителното производство ще се
прекратява по силата на закона. С овластяването на съдебния изпълнител,
взискателят З. „Л.И.“ АД практически му е възложил служебно да поддържа
висящността на изпълнителното производство. Това означава, че не са налице
твърдените от длъжника основания за прекратяване на и.д. № 20128410414906 по
описа на ЧСИ Н.М., поради което и обжалваният акт на съдебния изпълнител, с
който е отказал да прекрати принудителното изпълнение е законосъобразен и
подадената жалба трябва да се остави без уважение. Изпълнителните действия
продължават и понастоящем, като по данни от изпълнителното дело на 18.10.2018
г. с молба вх. № 086493 взискателя е поискал отново предприемане на изпълнителни
действия срещу длъжника.
По разноските:
Съдът не е
сезиран с претенции за присъждане на деловодни разноски за настоящото
производство, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалба с вх. №
33103/12.03.2019 г. по описа на СГС /вх. № 078982/20.09.2018 г. по описа на
ЧСИ/, подадена от Н.С.М., в качеството му на длъжник, срещу действия на ЧСИ Н.М.,
рег. № 841 на Камарата на ЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, по
изпълнително дело № 20128410414906, изразяващи се в отказ да прекрати производството
по изпълнителното дело при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
Препис от настоящето решение да се изпрати на ЧСИ и страните за
сведение и изпълнение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ……………... ЧЛЕНОВЕ : 1. ………..…… 2. …..………….