№ 3
гр. Асеновград , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Елена З. Калпачка
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Гражданско дело №
20205310101537 по описа за 2020 година
Молби на осн. чл. 7 от ЗЗДН, във вр. с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДН.
Молителите Е. Г. Д. и А. А. Д., от с. Б., чрез адв. Щ. молят да им бъде
издадена заповед за защита, поради извършено спрямо тях домашно насилие
от страна на ответниците Н. А. Д. и З. Н. Д.. Молителите твърдят, че
ответниците са съответно син и внук на Е.Д. и брат и племенник на А.Д., с
които живеели в едно жилище, закупено по времена брака на А.Д. с покойния
и съпруг А.Д.. Твърдят също, че на 02.09.2020 г. около 21,00 часа ответниците
обиждали и псували молителките, като ги гонели от къщата, след което ги
извлекли навън и им нанесли побой с колове и ритници. Молят да бъде
издадена заповед за защита срещу ответниците, с която да бъдат задължени да
се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо тях, да бъдат
отстранени от съвместно обитаваното жилище, да им бъде забранено да се
доближават до тях, до жилището им, до местоработата и до местата и за
социални контакти на молителите, при условия, определени от съда, за
максималния предвиден в закона срок. В становище по същество поддържат
молбата, считат същата доказана от събраните по делото доказателства, като
молят да бъде уважено искането им и да им бъдат присъдени разноски.
1
Ответниците, чрез адв. Д., оспорват изцяло изложените в молбата
обстоятелства, относно извършения акт на насилие от тяхна страна, като
сочат, че конфликт е имало, но те не са участвали в него, а са защитили
жените си, които са били предизвикани от молителите и бити от тях.
Изразяват становище, че твърденията в молбата не са доказани в настоящото
производство, най-вече по отношение на авторството на деянието, поради
което моли да бъде отменена заповедта за незабавна защита и да бъде
отхвърлена молбата и да им бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид молбата и приложените към нея писмени
доказателства, приема за установено следното:
Не е спорно по делото, а и от представените писмени доказателства –
удостоверения за семейно положение, съпруг и деца на молителя Е. Г. Д. и
ответника Н. А. Д., се установява, че ответниците Н. А. Д. и З. Н. Д. са
съответно син и внук на Е.Д. и брат и племенник на А.Д..
Не се оспорва и твърдението, че страните са живели в едно жилище,
находящо се в с. Б., закупено от А.Д. през 1994 г., което се установява от
представени по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот,
На 02.09.2020 г. около 21,00 часа ответниците отишли в стаята на
молителките, в жилището, което обитавали съвместно, на адрес с. Б., ул. „3.“
№ 11, като започнали да обиждат и псуват молителките, гонели ги от къщата,
след което ги извлекли навън, влачейки ги до стълбите на къщата. Ответникът
З.Д. влачил за косата баба си, молителката Е.Д., а ответникът Н.Д. влачил за
косата сестра си, молителката А.Д.. След като ги извели от къщата им
нанесли удари с кол, ответникът З.Д. ударил баба си и леля си в областта на
главата, а ответникът Н.Д. ударил с кол сестра си в областта на гърба.
Молителките паднали на земята, като двамата ответници продължили да
нанасят удари, като и двамата ритали силно и двете молителки.
За инцидента е била образувана преписка на РП Асеновград, по
заявление на молителката А.Д., която е прекратена с приетото като
2
доказателство по делото постановление за отказ да бъде образувано
досъдебно производство, тъй като не са събрани данни за извършено
престъпление от общ характер.
Така приетата фактическа обстановка съдът установи, като взе предвид
твърденията на молителите в представените декларации по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН, които се подкрепят от представените по делото писмени доказателства,
установяващи нанесени телесни увреждания на молителите –
съдебномедицински удостоверения, издадени от д-р Тимонов, Началник
отделение по съдебна медицина към УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД гр. П.. Така
представените медицински удостоверения не са оспорени от ответниците,
които отричат те да са нанесли уврежданията. За да установи авторството на
деянието съдът взе предвид представените по делото декларации по чл. 9 от
ЗЗДН, само на основание на които, съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, законът
дава възможност да се издаде заповед за защита, при липса на други
доказателства. Поради това законът, с оглед цитираната разпоредба, възлага в
тежест на ответника да обори, с допустимите доказателствени средства,
изложените конкретни твърдения в декларациите по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. За
установяване на осъществяване на акта на насилие в производството бяха
допуснати и гласни доказателства и на двете страни. Разпитаните свидетели
Т. и Е.Д., доведени от молителите, чиито показания съдът обсъди, като взе
предвид евентуалната им заинтересованост от спора, поради близката
родствена връзка с всички страни, но прие истинни, доколкото кореспондират
със събраните писмени доказателства и са непротиворечиви по между си,
установиха по безспорен начин, че на посочената дата ответниците са
нанесли удари на молителките с дървен кол, а след падането им на земята и с
ритници. Показанията на свидетелите бяха категорични, безпротиворечиви,
като бяха изложени логично свързано и съответстваха както на изложеното в
молбата и декларацията на молителката, така и на събраните писмени
доказателства – съдебномедицински удостоверения и постановление за отказ
за образуване на досъдебно производство. Изолирани от останалия
доказателствен материал останаха свидетелските показания на свидетеля П.
Д., доведен от ответниците, чиито показания съдът също прие заинтересовани
в тяхна полза, поради близката родствена връзка с ответниците – съпруга на
ответника Н.Д. и майка на ответника З.Д.. Същите противоречат както на
3
събраните писмени доказателства, така и на свидетелските показания на
свидетелите, доведени от молителите, като проведената очна ставка между
свидетеля Д. и свидетеля Т. не отстрани противоречията между показанията
им. Свидетелските показания на свидетеля П. Д. навеждат твърдения, които
остават недоказани в производството, а и нелогични, по отношение на
причините, поради които се твърди, че молителката А.Д. я е нападнала,
поради което съдът дава вяра на свидетелските показания на свидетелите,
доведени от молителите. От така събраните гласни доказателства не само не
се обори придадената от закона доказателствена стойност на представените
от молителите декларации, а напротив, установи се, че ответниците са
нанесли удари на молителите пред къщата им. За предхождащите действия,
нанасяне на обиди и извличане от къщата на молителите, единствено
доказателство остават представените декларации, които съдът цени, на осн.
чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, като приема описаните конкретни действия за доказани
с така представените доказателства. Поради изложеното съдът приема за
установени фактите, посочени в приложените декларации.
От свидетелските показания на свидетелите Т. и Е.Д. се установява
също, че акт на насилие от страна на ответника Н.Д. по отношение на
молителя Е.Д. е имало и преди процесния акт.
От представените експертни решения е видно, че както молителката
Е.Д., така и ответника Н.Д., както и сина на ответника И.Д. са
освидетелствани от медицинска комисия и с определен процент увреждане и
намалена работоспособност, без чужда помощ. От приетите по делото
свидетелства за съдимост се установява, че ответниците са неосъждани.
Останалите доказателства съдът счита неотносими и не взема предвид при
решаване на делото.
Ето защо, при така събраните доказателства, съдът прие за безспорно
доказана описаната фактическа обстановка, както и обстоятелството, че е
налице нееднократен акт на насилие от страна на ответника Н.Д..
Домашно насилие е всеки отделен акт на физическо, психическо и
емоционално насилие, както и опитът за такова насилие, извършени спрямо
лица, които са в роднинска връзка, в степени, изчерпателно посочени в чл. 3
от ЗЗДН. Следователно всяко едно посегателство каквото е доказаното в
4
настоящото производство отправяне на обиди чрез псувни, насилствено
извеждане извън дома, нанасяне на удари с дървен кол и крака, са актове на
домашно насилие, които дават основание на съда да постанови защита на
пострадалите лица. По делото бе установено, че ответниците са осъществили
физическо и психическо насилие, ответникът Н.Д. над майка си и сестра си, а
ответникът З.Д. над баба си и леля си, като са псували, влачили и нанасяли
удари с дървен кол и крака по тялото на молителите. Това съдът прие за
осъществен акт на домашно насилие от ответниците спрямо молителите.
Като мярка за закрила съдът счита, че следва да се приложат
поисканите по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗЗДН, като ответниците бъдат
задължени да се въздържат от извършване на домашно насилие спрямо
молителите. Следва ответниците да бъдат отстранени от съвместно
обитаваното жилище, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, за един по-дълъг срок,
от дванадесет месеца, с оглед наличните доказателства за това, че процесният
акт на насилие от страна на ответника Н.Д. не е изолиран, както и с оглед
начина на извършване на акта, неговата жестокост, възрастта и
здравословното състояние на молителката Е.Д., както и поведението след
извършване на акта на насилие, като отчита настъпилите увреждания на
молителите, тяхната тежест, както и здравословното състояние на ответника
Н.Д. и неговия син. За да прецени и срока за налагана не ограниченията по
отношение на ответниците, като не уважи искането на молителите да наложи
мерки за най-дългия предвиден срок в закона, съдът отчита и времето, през
което е действала заповедта за незабавна защита, а именно за един
сравнително дълъг период от 15.09.2020 г. до постановяване на настоящото
решение и има същата сила, като издадената с решението по делото.
Следва на ответниците да бъде наложена и поисканата от молителите
мярка по чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, като им се забрани да доближава жилището
на молителите, находящо се в с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11, за същия срок. Не
следва да бъде постановявана забрана за приближаване местоработата,
местата за социални контакти и отдих на молителите, тъй като такива не са
установени по делото, а посочени по този начин биха били неопределени и
трудно изпълними, а поради това и предпоставка за неосъзнато нарушаване
на заповедта за защита и създаващи едно необосновано ограничаване на
правото на придвижване на ответниците. Освен това постановената мярка по
5
същия текст – забрана за доближаване до пострадалите лица и жилището им,
изпълнява превантивната функция на закона.
Наред с тези мерки, на осн. чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, на ответниците следва
да се наложи глоба от 200 до 1000 лв., като съдът счита, че с оглед липсата на
доказателства за доходите, както и с оглед представените доказателства за
влошено здравословно състояние на ответниците и с оглед семейното им
положение, с болно дете в семейството, наказание в минималния размер – 200
лв., ще бъде достатъчно за да повлияе на нарушителите и ще бъде съобразено
с имущественото им състояние.
Следва ответниците да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса по
сметка на съда, в размер на по 25 лв., на осн. чл. 16 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК следва ответниците да бъдат осъдени и да
заплатят направените от молителите разноски в настоящото производство, а
именно сумата от 600 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, доколкото
няма представени доказателства за други разноски, сторени в производството.
Мотивиран от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н. А. Д., ЕГН **********, и З. Н. Д., ЕГН **********, и
двамата от с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11, да се въздържат от извършване на
домашно насилие спрямо Е. Г. Д. , ЕГН ********** и А. А. Д., ЕГН
**********, и двете с адрес: с. Б., ул. „3.“ № 11, общ. С., обл. П., на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Н. А. Д., ЕГН **********, и З. Н. Д., ЕГН **********,
от съвместно обитаваното с Е. Г. Д. , ЕГН ********** и А. А. Д., ЕГН
6
**********, жилище, находящо се в с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11, на осн. чл. 5,
ал. 1, т. 2 от ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца.
ЗАБРАНЯВА на Н. А. Д., ЕГН **********, и З. Н. Д., ЕГН **********,
да приближават до Е. Г. Д., ЕГН ********** и до А. А. Д., ЕГН **********,
както и жилището им в с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от
ЗЗДН, за срок от дванадесет месеца.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА.
Налага на Н. А. Д., ЕГН **********, от с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11,
глоба в размер на 200 (двеста) лева, на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.
Налага на З. Н. Д., ЕГН **********, от с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11,
глоба в размер на 200 (двеста) лева, на осн. чл.5, ал. 3 от ЗЗДН.
Осъжда Н. А. Д., ЕГН **********, и З. Н. Д., ЕГН **********, от с. Б.,
общ. С., ул. „3.“ № 11, да заплатят по сметка на РС Асеновград държавна
такса, всеки от тях в размер на по 25 лв. (двадесет и пет лева).
Осъжда Н. А. Д., ЕГН **********, и З. Н. Д., ЕГН **********, от с. Б.,
общ. С., ул. „3.“ № 11, да заплатят на Е. Г. Д. , ЕГН ********** и А. А. Д.,
ЕГН **********, и двете от с. Б., общ. С., ул. „3.“ № 11, сумата от 600 лв.
(шестстотин лева) направени в производството разноски, на осн. чл. 78, ал. 1
от ГПК.
Копия от решението и заповедта да се връчат на страните и на ОД на
МВР П., РУ Асеновград, на осн. чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд П.,
чрез РС Асеновград, в 7 дневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
7