№ 346
гр. Пловдив, 26.09.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно частно
гражданско дело № 20225000500422 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.
Постъпила е частна жалба вх.№3340/23.05.2022г., подадена по пощата на
20.05.2022г. от Р. П. Б. против Разпореждане №377 от 29.04.2022г.,
постановено по в.ч.гр.дело №44/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е
върната подадената от нея частна жалба вх.№1470/11.03.2022г. против
постановеното по същото дело Определение №70/16.02.2022г., поради
неотстраняване на нередовностите в срок. Жалбоподателят счита
незаконосъобразно частната жалба да е върната поради невнасяне на
държавна такса в размер на 15лв. по сметка на Апелативен съд-Пловдив, тъй
като не се касае за въпрос по администриране на жалбата, чието разрешаване
да е в правомощията на администриращия съд, а за въпрос по същество на
спора дали изобщо се дължи внасяне на държавна такса по този вид дела, още
повече, че окръжният въззивен съд се е произнесъл без внасяне на държавна
такса по негова сметка и в противоречие със собствения му съдебен акт е
изискал такава по втората въззивна жалба, а и не се е произнесъл по
направеното евентуално искане за освобождаване от внасяне на държавна
такса и разноски по делото, тъй като е приел, че такава не се дължи.
Поддържа да не дължи държавна такса поради липса на нормативно
1
основание за такава по второ по ред въззивно обжалване, каквото
гражданският процес не познава. Застъпва да е подала в срока за
отстраняване на нередовностите становище за недължимост на държавната
такса, в подкрепа на което излага съображения и представя доказателства.
Претендира за обезсилване, евентуално за отмяна на обжалваното
разпореждане и изпращане на втората въззивна частна жалба вх.
№1470/11.03.2022г. по компетентност на ВКС.
Ответникът по частната жалба „У.Е.“ЕООД /с предишно наименование
„Ю.“ЕООД/ е подал чрез пълномощника адв.В. Г. писмен отговор на същата
със съображения за нейната недопустимост, според които въззивната частна
жалба срещу определението, освен, че не е била подадена в срок, по нея не е
заплатена и държавна такса, поради което претендира за оставянето й без
разглеждане. Излага доводи и относно допустимостта и основателността на
върнатата въззивна частна жалба, както и относно законосъобразността на
издадената заповед за незабавно изпълнение. Моли да бъде отхвърлена
въззивната частна жалба срещу разпореждането, която по съществото си е
жалба срещу определението на окръжния съд, и същите да бъдат потвърдени
като правилни и законосъобразни.
Частната жалба, противно на възраженията на ответника, е подадена по
пощата в срока по чл.275,ал.1 във връзка с чл.62,ал.2 от ГПК; изхожда от
легитимирано лице – жалбоподателя-длъжник; касае обжалваемо, съгласно
чл.274,ал.1 във връзка с чл.275,ал.2 във връзка с чл.262,ал.3 и ал.2,т.2 във
връзка с чл.278 от ГПК, разпореждане за връщане на въззивна частна жалба, и
откъм съдържание и приложения е редовна, като по нея, противно на
възраженията на ответника, е внесена дължимата държавна такса, за която със
становище вх.№4639/08.07.2022г. е представена разписка от 06.07.2022г.,
поради което тя се явява допустима, а, разгледана по същество, съдът я
намира за неоснователна по следните съображения:
Окръжният съд е бил сезиран с въззивна частна жалба вх.
№897/09.08.2021г. на Р. П. Б. против Заповед №122 от 17.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение – сумата от 52,47лв. за неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги, предмет на договор за цесия, и разноски от общо 205лв., от които
25лв. за държавна такса и 180лв. за адвокатско възнаграждение, издадена
2
срещу нея по ч.гр.дело №462/2021г. по описа на Районен съд-П.. С
Разпореждане №317 от 11.08.2021г. районният съд е оставил без движение
частната жалба до внасяне на дължимата държавна такса. В дадения срок
жалбоподателят Б. е подала становище-молба вх.№1094/03.09.2021г., с която
е оспорила разпореждането, включително относно дължимостта на
изискваната държавна такса. С Разпореждане №396 от 16.09.2021г. районният
съд отново е оставил без движение частната жалба до внасяне на държавна
такса от 15лв. по сметка на Окръжен съд-П.. В дадения срок жалбоподателят е
подала становище-молба вх.№1383/07.10.2021г., с която оспорва и това
разпореждане, както и дължимостта на държавна такса, и същевременно
представя разписка от 06.10.2021г. за заплатена такава. По частната жалба е
образувано в.ч.гр.дело №44/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с
постановеното по което Определение №70 от 16.02.2022г. тя е оставена без
разглеждане в частта й против заповедта за изпълнение относно дължимата
главница и производството в тази му част е прекратено, както и е отменена
заповедта в частта й за разноските за разликата над 150лв. до пълния размер
от 180лв. за адвокатско възнаграждение, а в останалата й част относно
разноските е потвърдена. Посочено е, че определението подлежи на
обжалване само в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане и
производството е прекратено, в едноседмичен срок от връчването му пред
ПАС, а в останалата му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от определението е връчен на жалбоподателя Б. на 25.02.2021г. В
едноседмичния срок от нея е подадена по пощата на 04.03.2022г. частна
жалба вх.№1470/07.03.2022г. против постановеното определение. С
Разпореждане №231 от 09.03.2022г. окръжният съд е постановил частната
жалба да се изпрати за разглеждане на Апелативен съд-Пловдив. По
образуваната по нея преписка вх.№1987/11.03.2022г. е постановено
Разпореждане №43 от 11.03.2022г., с което същата е върната на окръжния съд
за администриране на въззивната частна жалба чрез изискване на документ за
платена по сметка на Апелативен съд-Пловдив държавна такса от 15лв. и
връчване на препис от нея на другата страна за отговор. С Разпореждане
№259 от 17.03.2022г. окръжният съд е оставил без движение частната жалба
до представяне на документ за внесена по сметка на ПАС държавна такса от
15лв. и препис от жалбата и приложенията към нея, в едноседмичен срок.
Препис от разпореждането е връчен на 19.04.2022г., при което срокът изтича
3
на 26.04.2022г. Жалбоподателят е подала по пощата с клеймо от дата
27.04.2022г. становище вх.№2713/28.04.2022г. с изложени в него
съображения за недължимост на таксата поради липса на нормативно
основание за заплащане на такава и с представен препис от жалбата. С
обжалваното Разпореждане №377 от 29.04.2022г., след като е констатирал, че
в определения срок не е внесена следващата се държавна такса в размер на
15лв. по сметка на ПАС, окръжният съд на основание чл.275,ал.2 във връзка с
чл.262,ал.2,т.2 и чл.261,т.4 от ГПК, е постановил връщане на частната жалба.
Препис от разпореждането е връчен на жалбоподателя на 13.05.2022г. В
едноседмичния срок за обжалването му е подадена по пощата на 20.05.2022г.
настоящата частна жалба вх.№3340/23.05.2022г. С Разпореждане №451 от
25.05.2022г. тя е оставена без движение за представяне на документ за
платена държавна такса от 15лв. по сметка на ПАС и представяне на препис
за връчване на другата страна. В дадения едноседмичен срок със становище
вх.№4639/08.07.022г., подадено по пощата на 06.07.2022г. жалбоподателят е
представила разписка от 06.07.2022г. за платена държавна такса.
При така установеното настоящата инстанция намира обжалваното
Разпореждане №377 от 29.04.2022г. за връщане на частна жалба вх.
№1470/07.03.2022г. против постановеното по делото Определение №70 от
16.02.2022г. за валидно, допустимо и правилно, противно на доводите на
жалбоподателя.
В правомощията именно на администриращия съд, съгласно чл.262,ал.1
във връзка с чл.275,ал.2 от ГПК, е да следи за редовността на подадената
въззивна частна жалба, включително относно спазване на изискването по
чл.261,т.4 от ГПК за прилагане към нея на документ за внесена такса, при
което като е оставил без движение частната жалба против постановеното от
него определение до представяне на такъв документ и е върнал същата на
основание чл.262,ал.2,т.2 от ГПК поради неотстраняването на тази
нередовност, окръжният съд е действал в рамките на нормативно
предоставената му компетентност. Предмет на върнатата частна жалба не е
дължимостта на държавна такса за производството по обжалване, а на
разноските на другата страна в заповедното производство и по издадената
заповед за изпълнение, включващи и заплатената от заявителя държавна
такса от 25лв., поради което с обжалваното разпореждане окръжният съд не е
4
разрешил недопустимо въпрос по същество от компетентността на сезираната
с върнатата частна жалба горна инстанция. Въпросът за дължимостта на
държавна такса за обжалването е поставен за разрешаване с настоящата
частна жалба, доколкото разпореждането на окръжния съд за заплащане на
такава не подлежи на самостоятелно обжалване. Това е така и като се има
предвид, че жалбоподателят Б., противно на застъпваното от нея съдът да се е
произнесъл по жалбата й без внасяне на държавна такса в противоречие с
постановения от него обжалван акт, е заплатила в изпълнение на указанията
на районния съд при администриране на частната й жалба против заповедта
държавна такса от 15лв. за разглеждането й от окръжния съд, за което е
представила разписка от 06.10.2021г., въпреки изразеното становище, че не
дължи такава, както е процедирала и при администриране на настоящата
частна жалба. Разпоредбите на чл.1, чл.3 и чл.4,б.А от Закона за държавните
такси регламентират задължение за предварително при предявяване на
искането заплащане на таксите, определени с тарифа, одобрена от
Министерския съвет, за производствата и услугите, предоставяни от
съдилищата. В чл.5 от закона са предвидени случаите, в които държавна такса
не се дължи и лицата са освободени по силата на закона от заплащане на
такава. Сред тях не е хипотезата на обжалване, включително на актове,
постановени в рамките на заповедно производство относно задължение за
неустойка, какъвто е атакуваният с върнатата частна жалба. Специалните за
производствата по граждански дела норми на чл.71-73 от ГПК изрично
предвиждат задължение за предварително заплащане на държавни такси по
водене на делото в размер, определен с тарифа на Министерския съвет. В
чл.83,ал.1 и ал.2 и чл.84 от ГПК са посочени изчерпателно лицата,
освободени от заплащане на държавна такса по силата на закона за определен
вид производства и подлежащите на освобождаване с нарочен съдебен акт, за
които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят.
Жалбоподателят не е сред предвидената категория лица, които по силата на
закона са освободени от заплащане на държавна такса, нито с оглед
качеството й на такава и на длъжник в заповедното производство, нито с
оглед предмета на същото, в което е постановено обжалваното с върнатата
частна жалба определение по жалбата й срещу издадената заповед за
изпълнение. Противно на поддържаното, тя не е подала молба до съда за
освобождаване от държавни такси и не е освободена от заплащане на такива с
5
изрично определение на съда. С подадените от жалбоподателя частни жалби
се атакуват различни съдебни актове, поради което не се касае за „второ по
ред въззивно обжалване“, за каквото отделна такса да не се дължи. При това
положение и на общо основание тя дължи заплащане на държавна такса по
подадената от нея частна жалба, определена в размер на 15лв. по чл.19 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК,
каквато правилно й е указана изрично от окръжния съд да внесе. Безспорно е,
че таксата не е внесена нито в дадения срок нито до настоящия момент,
поради което е безпредметно обсъждането на доводите относно това дали
становището вх.№2713/28.04.2022г. е подадено по пощата в последния ден от
срока или след неговото изтичане. Поради неотстраняване на посочената
нередовност, правилно с обжалваното разпореждане частната жалба е върната
и същото следва да се потвърди.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №377 от 29.04.2022г., постановено по
в.ч.гр.дело №44/2022г. по описа на Окръжен съд-П., с което е върната частна
жалба вх.№1470/11.03.2022г. против постановеното по същото дело
Определение №70/16.02.2022г., поради неотстраняване на нередовностите в
срок.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6