Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 08.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, II Б
въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
мл. с. ЕВЕЛИНА
МАРИНОВА
при
участието на секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от
мл.съдия Евелина Маринова в. гр. д. №
7685 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 - чл.273 от ГПК.
С решение № 66140 от 11.03.2020 г., постановено по
гр.д. № 8682/2019 г. на СРС, II ГО, 57
състав, е отхвърлен предявеният от „А.К.“ ЕООД срещу „П.Г.“ ЕООД иск с правно
основание ал.327, ал.1 ТЗ за сумата от 9 693, 48 лв., представляваща
неплатена цена на доставени стоки по договор за продажба, обективиран във
фактура № **********/15.08.2018 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 1 200 лв. разноски по делото.
Срещу така постановеното решение
е депозирана въззивна жалба от ищеца „А.К.“ ЕООД. Счита, че обжалваното решение
е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон,
съдопроизводствените правила и е необосновано. Излага доводи, че според
заключението на съдебно-счетоводната експертиза по делото фактура №
**********/15.08.2018 г. е осчетоводена от ответника, включена е в дневника за
покупките по ДДС, отразена е в справка-декларация по ДДС, данните са подадени
към ТД на НАП и ответникът е ползвал ДДС кредит. С оглед изложеното счита, че
по делото е доказано съществуването на процесното задължение, което се подкрепя
и от останалите ангажирани по делото доказателства и не се опровергава от обстоятелството,
че процесната фактура е била сторнирана. Моли съда да отмени обжалваното
решение и вместо това да постанови друго, с което да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е
постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „П.Г.“ ЕООД. Счита, че от
страна на ищеца не е доказано в негова полза валидно да е възникнало вземане по
договор за търговска продажба. В тази връзка поддържа, че е оспорил
представената от ищеца Вайбър кореспонденция; че трайните търговски отношения
между страните са плащанията да се извършват авансово от купувача, а доставката
да се извършва след плащането, което счита, че се установява от ангажираните от
него писмени доказателства; че процесната фактура не е подписана от посочения
като неин автор законен представител на ответното дружество; че фактурата е
била сторнирана от ответника именно защото не приемa, че между него и ищеца е налице
търговска сделка. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК и като съобрази доводите и становищата на страните, намира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
При извършената служебна проверка въззивният съд
установи, че първоинстанционното решение е валидно и процесуално допустимо,
поради което следва да се пристъпи към обсъждане на доводите относно
правилността му.
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно
основание чл.327, ал.1 ТЗ. Ищецът твърди, че на 15.08.2018 г. е доставил на
ответника 2000 кв.м. „П.-АКВ-К“ – 4 кг сива мин.посипка; 1200 кв.м. „П.-АКВ-К“
– 3 кг без мин.посипка; 15 бр. продуктова такса – палет по заявка на клиента в
гр. Кърджали. Твърди, че на 15.08.2018 г. е издал фактура № ********** за 2000 кв.м. „П.-АКВ-К“ – 4 кг сива мин.посипка с ед.
цена 2,57 лв. без ДДС; 1200 кв.м. „П.-АКВ-К“ – 3 кг без мин.посипка с ед. цена
2,07 лв. без ДДС; 15 бр. продуктова такса – палет. с ед. цена 0, 26 лв. без ДДС
и транспортна услуга на стойност 450 лв. без ДДС, като фактурата е на обща
стойност 9 693, 48 лв. с ДДС. Между
страните било уговорено авансово плащане, поради което на 14.08.2018 г. ищецът
издал проформа фактура № 20000000282. В уверение на извършеното плащане
управителят на ответното дружество им изпратил копие от платежно нареждане с
дата 15.08.2018 г. за посочената сума с посочено в същото основание - по
проформа фактура № 20000000282/14.08.2018 г. Твърди, че сумата не е постъпвала
по банковата му сметка. Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да му заплати сумата от 9 693, 48 лв., представляваща стойност
на извършена доставка и транспортна услуга, за която е издадена фактура №
**********/15.08.2018 г. Претендира законна лихва от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди,
че в телефонен разговор е било отправено запитване относно възможността да бъде
направена доставка на определени материали от „А.К.“ ЕООД на „П.Г.“ ЕООД.
Оспорва твърдението на ищеца, че му е изпратил копие на платежно нареждане за
заплащане на исковата сума с твърдения, че същото не отговаря не
действителността. Твърди, че превод на процесната сума с посочено основание -
проформа фактура № 20000000282/14.08.2018 г., видно от извършените на
15.08.2018 г. и 16.08.2018 г. транзакции, не е правен. Твърди, че подписът,
положен за „получател“ на фактура № **********/15.08.2018 г., не е на
управителя на дружеството Бончо Бончев. Представената товарителница не съдържа
всички изискуеми реквизити – не са посочени дата на разтоварване и място –
конкретен адрес на получаване на стоката. Позовава се на чл.53 от ЗАпр. Оспорва
да са налице доказателства за реално извършена доставка на процесните
строителни материали. Навежда оплакване, че фактурата удостоверява единствено
регистрирането на стопанската операция, но не и действителното й извършване.
Счита, че последното не се установява и от представения приемо-предавателен
протокол, тъй като в същия липсва дата на предаване и приемане, а единствено
дата на съставянето му, и тъй като подписалото го лице няма връзка с ответното
дружество.
От страна на ищеца е представена
обективирана на хартиен носител електронна кореспонденция между страните от
14.08.2018 г. и 15.08.2018 г., разменена във Вайбър, във връзка с извършване на
доставка на хидроизолация до гр. Кърджали, нейната цена и цена на транспорта,
приета като доказателство по делото в първото открито съдебно заседание по
делото пред СРС, проведено на 14.05.2019 г. Същата не е оспорена от ответника
своевременно – до края на първото по делото открито съдебно заседание, за което
е бил редовно призован, а едва с молба, представена в следващото открито
съдебно заседание, проведено на 08.10.2019 г.
Доводите на ответника по жалбата
във връзка с трайните търговски отношение между страните са основават на
представени именно с тази молба писмени доказателства, които не са били приети
от първоинстанционния съд като преклудирани, видно от протокола от проведеното
на 08.10.2019 г. открито съдебно заседание. Тъй като съдът не може да основе
фактическите и правните си изводи на неприето по делото писмени доказателства,
доводите, които ответникът по жалбата черпи от тях, не следва да бъдат
обсъждани.
По делото е представена фактура №
**********/15.08.2018 г. с посочени продавач - „А.К.“ ЕООД и купувач - „П.Г.“ ЕООД. В същата се съдържа описание
на стоките, както следва: „П.-АКВ-К“ –
4 кг сива мин.посипка – 2000 кв.м. с ед. цена 2,57 лв. на стойност 5 140
лв.; „П.-АКВ-К“ – 3 кг без мин.посипка – 1200 кв.м. с ед. цена 2,07 лв. на
стойност 2 484 лв.; продуктова такса – палет. – 15 бр. с ед. цена 0, 26
лв. на стойност 3, 90 лв. и транспортна услуга на стойност 450 лв., като
фактурата е издадената за сумата от общо 9 693, 48 лв., от която:
8 077, 90 лв. данъчна основа и 1 615, 58 лв. ДДС. Посочен е начин на
заплащане – по сметка. Фактурата е подписана за двете страни, като е посочено,
че за получателя е подписана от Б.Б., по отношение на когото не се спорни, а се
установява и от представено извлечение от Търговския регистър, че има
качеството управител на ответното дружество.
Представен е и
приемо-предавателен протокол № 22-1340/15.08.2018 г., подписана за получател от
лицето Б.С., за предаване на документи, а именно: фактура № 20-7990/15.08.2018
г., искане № 22-1340/15.08.2018 г. В същия е посочено, че стоката се експедира
до обект в гр. Кърджали, като транспортът се извършва с автомобил с рег. № *******,
с водач на автомобила Б.С..
Представен е пътен лист серия Т №
204648 за т.а. „Мерцедес Кроне“ с рег. № *******, издаден на 07.08.2018 г. и
приключен на 15.08.2018 г., с посочени водачи: Б.С.и П.С.. В същия са описани
извършените курсове от автомобила в този период, в т.ч. Русе-София,
София-Кърджали.
Представена е товарителница от 15.08.2018 г. с
посочено описание на превозвана стока – хидроизолация 14 бр. по маршрут Русе –
Кърджали с изпращач „А.К.“ ЕООД, превозвач „Т.-Х“ ООД
и получател„П.Г.“ ЕООД. Видно от същата, транспортът се осъществява с т.а.
„Мерцедес“ с рег. №******. Посочена е дата на натоварване 15.08.2018 г. Не е
посочена дата на разтоварване, като товарителницата е подписана за получател от
лицето Р.К..
По делото е представен и
приемо-предавателен протокол с № **********/15.08.2018 г. за получаване на
хидроизолационни материали по искане ********** по фактура №
**********/15.08.2018 г., чието подробно описание е идентично с това на
стоките, посочени във фактурата, който протокол е подписан за „приел“ от лице,
посочено с фамилията му - К.. Последният е представен с исковата молба, като с
отговора на исковата молба е заявено оплакване, че подписалото го лице няма
общо с ответното дружество.
Във връзка със заявеното с отговора на исковата молба
оспорване от страна на ответника, че подписът, положен за получателя, не е на
управителя Б.Б., с уточняваща молба от 09.05.2019 г. ищецът е посочил, че
същата е била подписана от шофьора на товарния автомобил – Б.С..
Както по отношение на процесната
фактура, така и по отношение на приемо-предавателния протокол №
**********/15.08.2018 г., приложение намира нормата на чл.30 ТЗ, която
установява презумпцията, че при действия на лице от името на търговец без
представителна власт, се счита, че търговецът е потвърдил действията, ако не се
противопостави веднага след узнаването им. Целта на законодателя е била да се
прекрати относителната висяща недействителност на договорите и да се създаде
правна сигурност и стабилност в отношенията между страните по такива договори.
Тежестта за доказване, че противопоставянето по чл.301 ТЗ ответникът е сторил
веднага след узнаването за сделката, се носи от него.
С оглед обстоятелството, че
ответникът е осчетоводил процесната фактура, в какъвто смисъл е заключението на
съдебно-счетоводната експертиза по делото, изготвена от вещото лице П.Д.,
следва да се приеме и че е узнал за издаването й. От заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установи, че процесната фактура №
**********/15.08.2018 г. е била осчетоводена при ответника през м.08.2018 г.,
била е включена в дневника за покупки по ДДС за м.08.2018 г. и данните за били
подадени към ТД на НАП, както и че ответникът е ползвал ДДС кредит. Само по
себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на ответното дружество,
включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен
кредит по същата - представляват недвусмислено признание на задължението и
доказват неговото съществуване /в посочения смисъл - решение № 42 от 19.04.2010 г. по
т. д. № 593/2009 г. на ВКС, II ТО; решение № 103 от 11.07.2014 г. по т. д. №
2334/2013 г., II ТО на ВКС; решение № 71 от 8.09.2014 г. по т. д. № 1598/2013
г. на ВКС, II ТО и др., постановени по реда на чл.290 ГПК/. Този извод не се
променя от обстоятелството, че през м.09.2018 г. и следователно – след датата
на предявяване на иска – 20.08.2018 г., процесната фактура е била сторнирана,
като тази операция е била включена в дневника за покупки по ДДС за м.09.2018
г., била е отразена в справка-декларация по ДДС за м.09.2018 г., данните са
били подадени до ТД на НАП, а ползваният данъчен кредит е бил възстановен.
По изложените съображения съдът
намира, че от съвкупната преценка на ангажираните по делото доказателства се
установи, че в полза на ищеца е възникнало вземане за сумата от 9 693, 48
лв., представляваща неизплатена цена на доставени стоки и транспорт по договор
за продажба, за която сума е издадена фактура № **********/15.08.2018 г.
От страна на ответника не се
твърди и установява процесното задължение да е било погасено, поради което
предявеният от ищеца иск се явява основателен.
Върху главницата следва да се
присъди и претендираната от страна на ищеца законна лихва от датата на исковата
молба – 20.08.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Тъй като крайните изводи на двете
инстанции не съвпадат, обжалваното решение следва да бъде отменено, а
предявеният иск – уважен.
По разноските:
С оглед изхода на спора на ищеца
следва да се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 547, 74
лв. разноски за производството пред СРС и сумата от 793, 87 лв. разноски за
въззивната инстанция.
Ответникът по жалбата няма право
на разноски по делото.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 66140 от 11.03.2020 г., постановено по гр.д. № 8682/2019 г. на
СРС, II ГО, 57
състав, с което е отхвърлен предявеният от „А.К.“ ЕООД, ЕИК ******** срещу „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ******** иск с правно основание ал.327, ал.1 ТЗ за
сумата от 9 693, 48 лв.,
представляваща неплатена цена по договор за продажба, за която е издадена
фактура № **********/15.08.2018 г. и с което „А.К.“ ЕООД, ЕИК ******** е
осъдено да заплати на „П.Г.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата от 1 200 лв. разноски по
делото, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „П.Г.“
ЕООД, ЕИК ******** да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********, на, основание ал.327, ал.1 ТЗ, сумата от 9 693, 48 лв., представляваща неизплатена цена на доставени стоки и транспорт по
договор за продажба, за която сума е издадена фактура № **********/15.08.2018
г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 20.08.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „П.Г.“ ЕООД,
ЕИК ******** да заплати на „А.К.“ ЕООД, ЕИК ********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 1 547, 74 лв. разноски за
производството пред СРС и сумата от 793,
87 лв. разноски за въззивната инстанция.
Решението
не подлежи на касационно
обжалване, на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.